РЕШЕНИЕ
№ IV –
86
23.04.2020 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV
въззивен граждански състав, в открито заседание на втори март две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря Тодорка Стоянова, като
разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско
дело № 315 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на А. С.П., ЕГН ********** и С.Г.П., ЕГН **********, двамата
с адрес:*****, чрез адвокат
Божурин – с приложено пълномощно (л. 6 –
гръб), със съдебен адрес: гр.
София,,Кирил и Методий” № 68,
ет. 2, ап. 6, против Решение № 115 от
12.06.2019 г. по гр. д. № 828/2017 г. на Районен съд – Поморие в ЧАСТИТЕ,
с които:
е ОТХВЪРЛЕН предявеният от А. С.П. и С.Г.П.
иск за приемане на установено по
отношение на ответника Община Поморие, че ищците са собственици на едноетажна
стопанска сграда със застроена площ от 280 кв. м., построена в имоти общинска собственост
с № 000066, 000073 и 000052 по КВС на с. Каменар, общ. Поморие на основание
давностно владение;
е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.
С.П. и С.Г.П., че „Блек Сии Спортс България“ ЕООД е собственик на 193 кв. м. от
масивна едноетажна стопанска сграда със застроена площ от 278, 50 кв. м., която част попада в поземлен имот № 000066 по КВС на с.
Каменар, общ. Поморие, с площ 34, 716 дка на основание чл. 92 от ЗС;
са ОСЪДЕНИ са А. С.П. и С.Г.П. да предадат
на „Блек Сии Спортс България“ ЕООД 193 кв. м. от едноетажна стопанска сграда
със застроена площ 278, 50 кв. м., попадаща
в поземлен имот № 000066 по КВС на с. Каменар, общ. Поморие, с начин на
трайно ползване – друга производствена база, в землището на с. Каменар.
Във
въззивната жалба са изложени оплаквания, че първоинстанционното решение е
неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Счита се за
неправилен изводът на съда, че изградената от ищците стопанска постройка има
временен характер. Позовават се на Наредба № 20 от 20.05.1993 г. за застрояване
в земеделските земи. Намират, че съдът неправилно е приел, че в заключението си
вещото лице е посочило, че проектът е за временна стопанска сграда. Излагат се
съображения, че главно встъпилото лице „Блек Сии Спортс България“ ЕООД не се
легитимира като собственик на сградата по силата на договора за продажба, тъй
като неговият праводател не е считал тази сграда за своя собственост, а и освен
това сградата не е включена изрично в договора. Поддържа се, че данните за
статута на сградата позволяват да се направи извод, че тя има самостоятелен
режим и не е приращение към земята, което изключва възможността дружеството да
се легитимира като неин собственик по силата на чл. 92 ЗС.
Въззивниците
молят съда да отмени решението и да уважи предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК
срещу община Поморие и да отхвърли предявения срещу тях иск по чл. 108 ЗС от
главно встъпилото лице „Блек Сии Спортс България“ ЕООД. Правят искане за
присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирани лица, които имат правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е
процесуално допустима.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемото дружество „Блек Сии Спортс България“ ЕООД, чрез адвокат Цветков – с
представено пред първата инстанция пълномощно (л. 112), е депозирало писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Оспорват се доводите на
въззивниците относно самостоятелния характер на стопанската постройка. Излагат
се подробни съображения, че разрешението за строеж е нищожен административен
акт. Навеждат се доводи, че не е налице основание за възникване на собственост
върху постройка отделно от собствеността върху земята. Посочват се аргументи,
че ищците не са станали собственици на сградата по силата на давностно владение,
тъй като същата е изградена в имот общинска собственост, а съгласно Закона за
собствеността давността за придобиване на имоти, които са частна общинска
собственост, е спряла да тече до 31 декември 2022 г. Освен това се поддържа, че
ищците не са били владелци, а държатели на чужд имот, доколкото са съзнавали,
че следва да уредят за в бъдеще отношенията си с ответната община относно
личните средства, които са вложили в построяването на сградата. Излагат се
доводи, че когато собственикът на застроен поземлен имот, прехвърли правото на
собственост върху него, без изрично да отбележи, че построените в имота сгради
не са предмет на прехвърлянето, се счита, че по силата на приращението - чл. 92
от ЗС, новият собственик на земята става собственик и на построеното върху нея.
Позовава се на съдебна практика.
Въззиваемото
дружество моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за присъждане
на направените разноски във въззивното производство.
В законовия срок по чл.
263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемата Община Поморие, която е получила препис от жалбата на 22.07.2019
г. чрез адвокат Ангелова – с представено пред първата инстанция пълномощно (л.
32).
По делото е постъпила частна жалба от Община Поморие, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Поморие, ул. Солна № 5, представлявана от кмета Иван
Атанасов Алексиев, чрез адвокат Ангелова – с представено пред първата инстанция
пълномощно (л. 32), против Определение № 547 от 23.08.2019 г. по гр. д. №
828/2017 г. на Районен съд – Поморие, с което е оставена без уважение молбата
на Община Поморие за изменение на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК на Решение №
115/12.06.2019 г. по гр. д. № 828/2017
г. по описа на Районен съд – Поморие в
частта му относно присъдените разноски.
В частната жалба се навеждат оплаквания, че съдът неправилно
е приел, че Община Поморие не е депозирала отговор и че не се е явил в съдебно
заседание неин представител. Излагат се доводи, че Община Поморие не е оспорвала
правото на собственост на главно встъпилото лице „Блек Сии Спортс България“
ЕООД, с оглед на което е налице признание на исковата претенция.
Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното
определение и да уважи искането за изменение на решението в частта за
разноските, като отмени решението в частта, с която Община Поморие е осъдена да
заплати на „Блек Сии Спортс България“ ЕООД разноски по делото. Прави искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа
необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
По делото не са постъпили отговори на частната жалба от
въззиваемите страни, които са получили преписи от нея чрез процесуалните си
представители.
В съдебно заседание въззивниците се представляват от
адвокат Божурин, който поддържа въззивната жалба. По отношение на частната
жалба намира, че по делото не е налице признание на иска на главно встъпилото
лице от страна на Община Поморие.
В съдебно заседание въззиваемото дружество „Блек Сии
Спортс България“ ЕООД се представлява от адвокат Цветков, който поддържа
отговора на въззивната жалба. По отношение на частната жалба заявява, че Община
Поморие е придобила качеството на ответник по предявения от дружеството иск не
защото е оспорвала правото му на собственост, а защото правилата за главно
встъпване изискват ответници по иска на главно встъпилото лице да са двете
първоначални страни.
В съдебно заседание въззиваемата Община Поморие се
представлява от адвокат Ангелова, която оспорва въззивната жалба. По отношение
на частната жалба се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на въззивниците.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството пред Районен съд – Поморие е
образувано по искова молба на А. С.П. и С.Г.П., с която искат да бъде признато за
установено по отношение на Община Поморие, че ищците са собственици по
давностно владение на недвижим имот – масивна едноетажна стопанска сграда със
застроена площ от 280 кв. м., построена в имоти общинска собственост с №
000066, 000073 и 000052 по КВС на с. Каменар, община Поморие. В исковата молба
са изложени твърдения, че на 05.05.1993 г. Община Поморие и ищецът А. С.П. са
сключили договор, по силата на който община Поморие му предоставила право на
ползване върху терен от 1000 кв. м. общинска собственост в Депо за
отглеждане на животни в с. Каменар на
основание Постановление № 26 на МС от 23.04.1987 г. за усъвършенстване на
системата за задоволяване на населението със селскостопански продукти. Твърди
се, че с цел изпълнение на задълженията си по договора ищците са поискали от общината
разрешение за изграждане на стопанска сграда в предоставения им за ползване
терен и след като получили такова съгласие се снабдили с необходимите
строителни книжа – одобрен проект от 16.07.1993 г. и издадено разрешение за
строеж № 3 от 20.07.1993 г. Посочва се, че строителството било завършено до
края на 1993 г. и от началото на 1994 г. до момента ищците упражняват
фактическа власт върху сградата, като я владеят явно, несъмнено и непрекъснато
по предназначение и съгласно договора в продължение на повече от 20 години,
като по този начин по давност са придобили правото на собственост върху
сградата в режим на СИО. Твърди се, че в сградата съхраняват произведената
стопанска продукция, инвентар и фуражи за животните, които отглеждат в друга
сграда. Изложени са твърдения, че през м. септември 2017 г. ищците са получили
писмо от Община Поморие, с което ги е уведомила за започнала административна
процедура по изработване на ПУП – план за регулация и застрояване на ПИ №
000066 по КВС на с. Каменар. В края на 2017 г. ищците разбрали, че на
16.11.2017 г. Общинският съвет на Община Поморие е взел решение, с което е дал
съгласие за продажба чрез публичен търг с явно наддаване за имот № 000066,
целият с площ от 34, 716 дка, ведно с построената стопанска сграда, от която
193 кв. м. попадат в него. Ищците сочат, че останалите 87 кв. м. застроена площ
попадат в имот № 000073 – 28 кв. м., и в имот № 000052 – 59 кв. м., също
собственост на Община Поморие. Твърди се, че до момента всички искания на
ищците към общината за уточняване на статута на изградената постройка са били
отлагани, а ищците и до момента изпълняват задълженията си по договора, като ползват
имота по предназначение и не са прекратили извършването на стопанска дейност.
Предявени са активно субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответната Община Поморие е
депозирала писмен отговор, с който оспорва исковете като недопустими и
неоснователни. Счита ги за недопустими поради това, че не е конституиран като
ответник „Блек Сии Спортс България“ ЕООД, което е придобило
собствеността върху ПИ № 000066 въз
основа на договор за продажба на частна общинска собственост от 08.01.2018 г,
вписан на 10.01.2018 г. – преди вписване на исковата молба на 11.01.2018 г.
Поддържа се, че договорът от 05.05.1993 г. е нищожен: поради невъзможен
предмет, тъй като депото за отглеждане на животни е с площ около 60 дка, а
предметът а договора не е индивидуализиран; евентуално поради противоречие със
закона, тъй като в договора не е посочено нормативното основание за сключването
му. Оспорват се представените от ищците строителни книжа – виза за проектиране,
решение за строеж, архитектурен проект; твърди се, че липсва протокол за
строителна линия. Посочва се, че с протокол от 30.01.2013 г. Експертният съвет
при Община Поморие е постановил отказ по подадената от ищеца молба за
закупуване на прилежащ терен в депо за отглеждане на животни в землището на с.
Каменар и за узаконяване на стопанска сграда, тъй като постройката попада в три
поземлени имота: № 000066 – частна общинска собственост, № 000073 и № 000052 –
публична общинска собственост. Въз основа на изложеното ответникът моли съда да отхвърли предявените искове.
С отговора на исковата молба ответникът е помолил
съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че процесният
договор от 05.05.1993 г. е нищожен поради невъзможен предмет, евентуално поради
противоречие със закона. Последното искане се е поддържало от ответника с молба
с вх. № 185/16.04.2018 г. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по въпроса
дали приема за разглеждане така предявените евентуално съединени отрицателни
установителни искове.
С протоколно определение от 29.03.2018 г. въз основа
на молба за встъпване от 27.03.2018 г. „Блек Сии Спортс България“ ЕООД е конституирано като трето
лице-помагач на ответника Община Поморие.
Третото
лице-помагач „Блек Сии Спортс България“ ЕООД е депозирало писмен отговор, с
който оспорва исковата молба на ищците П. като неоснователна. Твърди се, че
соченият от ищците нормативен акт, въз основа на който е сключен договорът от
1993 г., е бил отменен към този момент; че договорът е недействителен поради
липса на основание и липса на предмет. Помагачът излага доводи относно
нищожността на разрешението за строеж от 1993 г. и моли съда по реда на
косвения съдебен контрол да се произнесе по законосъобразността на разрешението
за строеж. Навеждат се съображения, че доколкото сградата е построена в
недвижим имот общинска собственост, ищците не биха могли да придобият сградата
по давност, тъй като на основание чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик
и на постройките върху нея, а общинско имущество не може да се придобива по
давност. Оспорва се, че ищците са били владелци с доводи, че същите са били
държатели с оглед сключения договор за предоставяне на ползване и ясното им
съзнание, че следва да уредят отношенията си с общината по повод влагането на
лични средства за построяване на сградата върху предоставения им терен.
С молба
от 27.04.2018 г. „Блек Сии Спортс България“ ЕООД е помолило съда на основание
чл. 225 ГПК да го конституира като главна страна в производството и да приеме
за разглеждане предявения против първоначалните страни иск за собственост.
Съобразно
указанията, дадени с Определение № 181 от 07.11.2018 г. по ч. гр. д. №
3849/2018 г. на ВКС, с протоколно определение от 27.11.2018 г. съдът е
конституирал „Блек Сии Спортс България“ ЕООД като главно встъпила страна и е
приел за разглеждане предявената от него искова молба.
В
исковата молба на главно встъпилото лице са изложени твърдения, че по силата на
договор за продажба на частна общинска собственост „Блек Сии Спортс България“
ЕООД е придобило собствеността върху имот № 000066 по КВС на с. Каменар, общ.
Поморие, в който имот незаконно е изградена сграда с площ от 280 кв. м., която
е станала собственост на Община Поморие, а впоследствие с договора за продажба
и доколкото в него не е уговорено друго дружеството е станало собственик на
всичко построено върху закупената земя на основание чл. 92 ЗС. Главно встъпилото
лице моли съда да приеме за установено по отношение на А. С.П., С.Г.П. ***, че
„Блек Сии Спортс България“ ЕООД е собственик на недвижим имот, представляващ
сграда с площ от 280 кв. м., изградена в имот № 000066 по КВС на с. Каменар,
общ. Поморие, и да осъди А. С.П. и С.Г.П. да предадат на „Блек Сии Спортс
България“ ЕООД сграда с площ от 280 кв. м., изградена в имот № 000066 по КВС на
с. Каменар, общ. Поморие.
Предявен
е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК против Община Поморие, обективно съединен с пасивно субективно съединени
искове с правно основание чл. 108 ЗС против А. С.П. и С.Г.П..
В срока
по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба на главно
встъпилото лице от ответниците П.. Не оспорват обстоятелствата, че по силата на
договор за продажба от 08.01.2018 г. ищецът е придобил правото на собственост
върху ПИ № 000066, в който попада част от масивна едноетажна сграда с площ от
280 кв. м., която се владее от ответниците П.. Излагат се доводи, че
ответниците са придобили в режим на СИО правото на собственост върху процесната
сграда по силата на давностно владение. Ответниците считат, че сградата е
построена законно и представлява самостоятелен обект на собственост отделно от
земята, поради което не е предмет на договора за продажба от 08.01.2018 г.
Отбелязано е, че ищецът се легитимира като собственик на ПИ № 000066, но
претендира права върху цялата сграда с площ от 280 кв. м., части от която
попадат в имоти № 000052 и № 000073, които не са собственост на ищеца.
В срока
по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба на
главно встъпилото лице от ответната Община Поморие, която е получила препис от
нея чрез адвокат А..
По
делото е представен договор от 05.05.1993 г., сключен между Община Поморие,
представлявана от кмета, и А. С.П.. По силата на този договор Община Поморие се
е задължила да предостави терен от 1000 кв. м. общинска собственост в Депо за
отглеждане на животни в с. Каменар и да оказва съдействие на ползвателя при
извършване на дейността му. Ищецът П. от своя страна е поел задължение да
ползва предоставения му терен по предназначение (отглеждане на животни,
растениевъдство и др. стопански дейности); да внесе еднократно в срок до
05.05.1993 г. сумата от 2 лева на кв. м. ползвана площ; да поддържа всички
комуникации на депото със собствени средства и за своя сметка; да заплаща
всички разходи (ток, вода и др.), свързани с дейността му; да поддържа чистота
в района. Предвидено е, че договорът се прекратява, ако ползвателят не използва
депото по предназначение или прекрати извършването на стопанска дейност. Представена
е приходна квитанция от 05.05.1993 г., от която е видно, че А. С.П. е заплатил
сумата от 2000 лева.
По
делото е приложено чернобяло електрофотографско копие на архитектурен проект за
временна стопанска сграда в м. „Герена“, с. Каменар на А. С.П., с проектант В.
Кръстева. Върху проекта е наличен отпечатък от правоъгълен печат на Община
Поморие с подпис на главния архитект и дата на одобряване 16.07.1993 г. От заключението
на вещото лице по назначената съдебно-графологическа експертиза се установява,
че е направен опит за изтриване по механичен начин на думата „временна“ и е извършено зачеркване с
черен туш в оригинал с два хоризонтални линии върху нея, като тушът, с който е
направено зачеркването е в оригинал, а текста и останалата част от проекта са с
чернобяло копие с черен тонер. Вещото лице изяснява, че не може да даде отговор
на поставения въпрос дали зачеркването е извършено преди 16.07.1993 г. поради
това, че няма методика, която да установи времето на зачеркването спрямо датата
на одобряване и подписа на главния архитект.
По
делото е приложено Разрешение за строеж № 3/20.07.1993 г. за стопанска сграда
съгласно одобрения проект от 16.07.1993 г. от архитект Койкова и съгласно
договор от 05.05.1993 г., издадено на А. С.П. от началник на Отдел ТУС инж. Д.
Демирев.
Установява
се по делото, че с молба от 21.11.1996 г. ищецът П. Петров е заявил пред Община
Поморие желанието си да се снабди с нотариален акт за собственост на
изградената от него постройка.
С молба
вх. № 94А-387-1 от 10.01.2013 г. до Община Поморие ищецът е поискал узаконяване
на стопанската сграда и закупуване на прилежащия към сградата терен. С протокол
№ 4 от 30.01.2013 г. Експертният съвет по устройство на територията към Община
Поморие е постановил отказ по постъпилата молба.
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява,
че по повод постъпило инвестиционно предложение през 2016 г. Община Поморие е
инициирала административна процедура за изработване на ПУП – план за регулация
и застрояване за поземлен имот № 000066 по КВС на с. Каменар, общ. Поморие.
С писмо
от 14.08.2017 г. кметът на Община Поморие е уведомил кмета на с. Каменар, че
във връзка с реализирането на инвестиционно намерение е необходимо да се съобщи
на заинтересованите лица, че следва да бъдат премахнати всички постройки,
находящи се в ПИ № 000066 по КВС на с. Каменар.
С
„предложение“ от 30.08.2017 г. ищецът П., че няма да премахне законно
построената с негови лични средства сграда, която е негова собственост и
представлява подобрение върху терена, собственост на Община Поморие, като е
предложил на общината или да му бъде заплатена стойността на сградата, или да
му се предостави възможност да закупи прилежащия към сградата терен.
Установява
се по делото, че с Решение № 684 от 16.11.2017 г. Общинският съвет – гр.
Поморие е дал съгласие за продажба чрез публично оповестен търг с явно
наддаване на имот № 000066, с. Каменар, друга производствена база, 34, 716 дка,
частна общинска собственост. В решението е посочено, че е построена стопанска
сграда – масивна едноетажна със застроена площ от 280 кв. м., от които 193 кв.
м. попадат в описания имот.
По
делото е приложен е Акт № 2870 за частна общинска собственост от 26.04.2005 г.
за недвижим имот № 000066, находящ се в землището на с. Каменар, с площ 34, 716
дка, друга производствена база, при граници на имота: 000227, 000050, 000048,
006076, 006255, с посочено правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и Решение №
319 от 30.07.2003 г. на ОСЗГ – Поморие.
Представен
е и Договор за продажба на имот частна общинска собственост от 08.01.2018 г.,
сключен между Община Поморие като продавач и „Блек Сии Спортс България“ ЕООД
като купувач, по силата на който продавачът продава на купувача свой собствен
недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ поземлен имот №
000066, с начин на трайно ползване: друга производствена база, землище с.
Каменар, общ. Поморие, с площ от 34, 716 дка, при граници на имота: 000227,
000052, 000048, 006076, 006255. Договорът е вписан в Службата по вписванията на
10.01.2018 г.
По
делото са представени скици от 10.05.2018 г. на Общинска служба земеделие за
имоти № 000066, № 000052 и № 000073, от които е видно, че процесната сграда е
изградена преимуществено в имот № 000066, като части от нея попадат и в
съседния имот № 000052 и в съседния нему имот № 000073. За имот № 000066 е
посочено, че е собственост на „Блек Сии Спортс България“ ЕООД. За съседния имот
№ 000052 е вписано, че е публична общинска собственост – дере. За имот № 000073
също е посочено, че е публична общинска собственост – пасище, мера.
По
делото е извършена съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като
обоснована и компетентно изготвена. От нея се установява, че със Заповед №
РД-02-14-564 от 19.07.1997 г. е одобрен кадастрален план на с. Каменар, но
обхватът му е съобразен с регулацията на селото и процесната стопанска сграда
не е заснета, тъй като е построена в терен извън регулация, който е предмет на
картата на възстановена собственост за землището на с. Каменар, в сила от
09.03.1994 г. Изяснява се, че в картата на възстановената собственост
процесната сграда е нанесена допълнително, като съобразно местоположението й
попада частично върху три имота в м. „Герена“ – № 000066, № 000052 (дере) и №
000073 (мера). При огледа на място вещото лице е констатирало, че процесната
сграда е масивна, стоманобетонна, с двускатен покрив, с два портални входа, с
оградна мрежа от бетонови колове, водоснабдена и електроснабдена. Посочено е,
че сградата е съобразена по конфигурация, размери и фасади с проекта, одобрен
на 16.07.1993 г. Към заключението е приложена скица, на която стопанската
сграда е означена със зелен цвят, а допълнително изпълнената към нея пристройка
– с жълто. Вещото лице посочва, че след
измерване общата площ на сградата и пристройката възлиза на 278, 50 кв. м. От допълнителното заключение на
вещото лице се установява, че е била образувана преписка относно отреждане на
терен за отглеждане на животни в землището на с. Каменар, като със заповед №
РД-16-05 от 04.01.1989 г. на Председателя на ИК на ОбНС – гр. Поморие е била
назначена комисия, която да определи строителни площадки за обект „депа за
боксово отглеждане на животни“. С протокол от 11.01.1989 г. комисията е определила
терен, характеризиран като слабопродуктивна необработваема земя, стопанисвана
от АПК, с площ от 150 дка при граници: на север – 300 м. от жилищната зона на
с. Каменар, и от три страни – земи на АПК-КБ Поморие. Местоположението на
терена е отразено в приложено към допълнителното заключение извлечение от скица,
изготвена от Комисия по ТСУС към ОбНС.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Русанка
Митева и Димитър Недев, които съдът кредитира като обективни и добросъвестно
изложени. От тях се установява, че през 1993 г. ищците са построили
селскостопанска сграда, която използват и до днес.
За да
отхвърли изцяло предявените активно
субективно съединени положителни установителни искове за собственост,
първоинстанционният съд е приел, че процесната сграда представлява временна
стопанска постройка, която няма самостоятелен характер, а обслужва земята,
върху която е построена, поради което не може да бъде предмет на отделна
собственост от земята съгласно правилото на чл. 92 ЗС. Съдът не се е произнесъл
с диспозитив по евентуално съединените инцидентни
установителни искове за приемане за установено, че процесният договор от
05.05.1993 г. е нищожен поради невъзможен предмет, евентуално поради
противоречие със закона, но е разгледал първият от тях в мотивите си като
възражение, което е приел за неоснователно поради това, че към момента на
сключване на договора картата на възстановена собственост за землището на с.
Каменар все още не е била влязла в сила, поради което имотът не е можело да
бъде индивидуализиран с посочване на номер и граници, като индивидуализацията
му с посочване на размер, населеното място и че е „депо за отглеждане на
животни“ е достатъчно ясна. За да уважи частично предявените от главно
встъпилото лице искове, съдът е намерил, че на основание чл. 92 ЗС „Блек Сии
Спортс България“ ЕООД е собственик на тази част от сградата, която попада в
притежавания от него имот № 000066. В останалата част исковете на главно
встъпилото лице са отхвърлени по съображения, че останалата част от сградата
попада в имоти № 000052 и № 000073, които са публична общинска собственост.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
По
валидността и допустимостта на решението:
Съдът
намира, че в решението е валидно и допустимо в обжалваната част по следните
съображения.
Неоснователни
са наведените с отговора на исковата молба доводи, че предявеният от ищците П.
иск е недопустим поради това, че не е
насочен срещу „Блек Сии Спортс България“ ЕООД, което е придобило
собствеността върху ПИ № 000066 въз
основа на договор за продажба на частна общинска собственост от 08.01.2018 г,
вписан на 10.01.2018 г. – преди вписване на исковата молба на 11.01.2018 г. Исковата
молба е постъпила в съда на 13.12.2017 г. с пощенско клеймо от 12.12.2017 г.,
от който момент исковият процес се счита за образуван съгласно чл. 125 ГПК.
Съобразно разпоредбите на чл. 226 ГПК, ако в течение на производството спорното
право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между
първоначалните страни, като приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен
като трето лице, или да замести своя праводател при условията на чл. 222 ГПК,
но постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо
приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за
недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността). В процесния случай
ответникът е прехвърлил спорното право след образуване на производството,
поради което приобретателят ще бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното
решение. Не е налице предвиденото в чл. 226, ал. 3 ГПК изключение, тъй като вписването
на положителен установителен иск за собственост има само оповестително, но не и
оповестително-защитно действие (т. нар. противопоставимост), което следва да е предвидено
с изрична разпоредба на закона съгласно чл. 114, б. „а“ ЗС (например чл. 33,
ал. 3, чл. 88, ал. 2, чл. 135, ал. 1, чл. 227, ал. 5 ЗЗД).
По отношение на обстоятелството, че
първоинстанционният съд е квалифицирал предявения от главно встъпилото лице иск
като един по чл. 108 ЗС срещу първоначалните страни, а по правната квалификация
настоящият съдебен състав прецени, че се касае за положителен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК против
Община Поморие, обективно съединен с пасивно субективно съединени искове с
правно основание чл. 108 ЗС против А. и С. П., следва да се отбележи следното. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от
29.02.2012 г. по тълк. д. № 2/2011 г., ОСГТК на ВКС правната квалификация на
всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само
когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало
в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора
предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва
такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с
която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му. В
процесния случай първоинстанционният съд е намерил, че срещу първоначалните
страни е предявен един иск с правно основание чл. 108 ЗС, но по отношение на
ответника Община Поморие е постановил само установителен диспозитив, но не и
такъв относно предаване на владението. Поради това настоящият състав намира, че
не е налице нарушение на диспозитивното начало. Въпреки дадената неправилна
правна квалификация съдът не се е произнесъл извън предмета на делото и обхвата
на търсената защита.
По
правилността на решението:
Като
взе предвид закона и наведените с жалбата доводи, съдът намира, че в
обжалваната част решението е правилно по следните съображения.
По установителните искове на първоначалните ищци:
За да бъдат уважени предявените положителни
установителни искове за собственост, е необходимо да се установи, че е
осъществен фактическият състав на придобивната давност, който
включва непрекъснато владение върху недвижим имот в продължение на 10 години.
По
делото не се спори, че през 1993 г. ищците П. са построили процесната
селскостопанска сграда, от която 193 кв. м. попадат в имот № 000066 по КВС на
с. Каменар, община Поморие, който към онзи момент и към момента на предявяване
на исковата молба през 2017 г. е бил частна общинска собственост. Установи се,
че останалата част от сградата с площ от 85, 5 кв. м. попада в имоти № 000052 и
№ 000073, които са публична общинска собственост. Съгласно чл. 92 ЗС
собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея,
освен ако е установено друго. По делото не се доказва по отношение на
процесната постройка да е „установено друго“ по смисъла на чл. 92 ЗС. Спорните
между страните обстоятелства дали сградата е законно или незаконно построена и
дали има или няма временен характер не са годни да обосноват наличие на
изключение от правилото на чл. 92 ЗС. Следователно с построяването й през 1993
г. процесната сграда е била придобита от Община Поморие на основание чл. 92 ЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 86 ЗС (ред. ДВ, бр. 31 от 1990 г.) не може да се придобие
по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. С допълнението на
разпоредбата на чл. 86 ЗС с ДВ, бр. 33 от 1996 г. бе предвидено, че правилото
важи само за вещи, които са публична държавна или общинска собственост, като по
този начин бе премахната нормативната забрана за придобиване по давност на
вещи, които са частна държавна или общинска собственост. С § 1 от Закона за допълнение на Закона
за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006
г., в сила от 1.06.2006 г.) бе постановено спиране на течението на давността за
придобиване на имоти – частна държавна и общинска собственост, за определен период от време, който бе последователно
продължаван до 31.12.2022 г. Вещно право върху имот частна държавна или общинска
собственост не би могло да се придобие чрез десетгодишно давностно владение,
тъй като течението на давностния срок е започнало на 01.06.1996 г., но е спряно
в последния ден от срока – 31.05.2006 г., и оттогава не е продължавано (така
Тълкувателно решение № 3 от 14.02.2018 г. по т. д. № 3/2017 г., ОСГК на ВКС).
По изложените съображения съдът намира, че от момента на построяване на
процесната сграда и придобиването в собственост от Община Поморие през 1993 г.
до 01.06.1996 г. придобивната давност не е започвала да тече поради
нормативната забраната на чл. 86 ЗС (ред. ДВ, бр. 31 от 1990 г.), а
от 01.06.2006 г. давността е била спряна на основание § 1 от ЗДЗС (ДВ, бр. 46 от
2006 г.) и към момента не е изтекла. Ето защо процесната сграда не може да бъде
придобита по силата на десетгодишно давностно владение, поради което не е
станала собственост на ищците на соченото от тях придобивно основание. С оглед
на изложеното предявените от ищците П. положителни установителни искове за
собственост се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По ревандикационните искове на главно встъпилото
лице:
За да бъдат уважени предявените ревандикационни
искове, е необходимо да се установи, че ищецът е носител на вещно право върху
процесния недвижим имот, който се държи или владее от ответниците без
основание.
По делото се установява, че по силата на договор за
продажба на частна общинска собственост от 08.01.2018 г. ищецът „Блек
Сии Спортс България“ ЕООД е придобил правото на собственост върху имот № 000066
по КВС на с. Каменар, община Поморие, върху който попадат 193 кв. м. от
процесната сграда. В съдебна практика последователно се приема, че когато със
сделка се прехвърля земя без да се изключат изрично сградите, намиращи се върху
нея, се счита, че и те са прехвърлени, макар и това да не е посочено изрично в
договора (Решение № 529 от 09.07.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г., I г. о. на ВКС, Решение № 19 от 28.03.2016 г. по гр. д.
1600/2015 г., ІІІ г. о. на ВКС). Запазването на собствеността върху сградата
отделно от земята трябва да е изрично уговорено, за да се смята оборена
презумпцията по чл. 92 ЗЗД. По тези съображения съдът намира, че със
закупуването на имот № 000066 по КВС на с. Каменар ищецът „Блек Сии Спортс
България“ ЕООД е придобил и правото на собственост върху изградената върху
земята постройка на основание чл. 92 ЗС. Ето защо ищецът се легитимира като
собственик на 193 кв. м. от процесната селскостопанска сграда, които попадат
върху закупения от него имот № 000066 по КВС на с. Каменар.
По делото не се спори, че процесната селскостопанска
сграда се ползва от ответниците П..
Във въззивната жалба не са наведени доводи досежно
наличието на основание за ползване на процесната сграда от страна на
ответниците П..
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените
ревандикационни искове са основателни за тази част от процесната сграда, която
попада върху имот № 000066 по КВС на с. Каменар.
Доколкото
решението не е обжалвано в частта, с която ревандикационните искове са
отхвърлени за останалите 85, 5 кв. м. от сградата, които попадат в имоти №
000052 и № 000073, въззивната инстанция не разполага с правомощия да са
произнася по правилността на решението в тази част, включително и относно
правилното приложение на императивната правна норма на чл. 97 ЗС.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции решението се явява
правилно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.
По
частната жалба:
С
първоинстанционното решение съдът се е произнесъл по разноските, като е осъдил А.
С.П., С.Г.П. *** да заплатят на „Блек Сии Спортс България“ ЕООД сумата от общо
4618 лева, представляваща направени
разноски по делото съразмерно с уважената част.
Община
Поморие е депозирала молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в тази част
с искане вместо него да бъде постановено, че А. С.П. и С.Г.П. следва да
заплатят на „Блек Сии Спортс България“ ЕООД сумата от 4618 лева, представляваща
направени разноски по делото съразмерно с уважената част. В молбата е посочено,
че Община Поморие не е оспорвала правото на собственост на „Блек Сии Спортс
България“ ЕООД нито към момента на предявяване на първоначалния иск, нито към
момента на конституиране на дружеството като главно встъпило лице.
За да
остави постъпилата молба без уважение, съдът се е аргументирал с това, че
Община Поморие не е депозирала отговор на предявения от главно встъпилото лице
иск, не се е явила в съдебно заседание, не е признала иска и не е взела
становище.
Определението
е неправилно по следните съображения.
Съгласно
чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В съдебната
практика по приложението на посочената разпоредба се приема, че възлагането на
разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на
установените в закона две изисквания – с поведението си ответникът да не е дал
повод за завеждане на делото и да е признал иска, като преценката за това, дали
тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и
проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество, като за
възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение,
а това на ответника (Решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5196/2013 г., IV г. о., ГК). Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не
трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца (Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I
г. о., ГК). Приема се още, че когато сезирането на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно,
за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва
първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (Определение № 178 от 28.10.2019 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 3037/2019 г., I г. о., ГК, Определение № 181 от
30.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3852/2017 г., II г. о., ГК, Определение №
111 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 815/2016 г., III г. о., ГК, Определение
№ 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о., ГК).
С оглед
данните по делото съдът намира, че е налице първата предвидена в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставка, тъй като с поведението си Община Поморие не е дала повод за
встъпване на „Блек Сии Спортс България“ ЕООД в делото и за завеждане на
предявения от него положителен установителен иск за собственост. Именно в този
смисъл са и направените пред настоящата инстанция изявления на процесуалния
представител на дружеството, който заявява, че Община Поморие е придобила
качеството на ответник по предявения от „Блек Сии Спортс България“ ЕООД иск не
защото е оспорвала правото му на собственост, а защото правилата за главно
встъпване изискват ответници по иска на главно встъпилото лице да са двете
първоначални страни. Възможността за главно встъпване по чл. 225 ГПК е средство
за постигане на процесуална икономия и за избягване на противоречиви съдебни
решения, но не представлява условие за упражняване на субективни права по
смисъла на горепосочената съдебна практика (такова би било в хипотезата на
разваляне на договор по чл. 87, ал. 3 ЗЗД; при предявяване на иск за
собственост срещу общината, когато имотът е отразен като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ,
или когато в полза на ответника е издадено постановление за възлагане на
имота). С оглед липсата на спор между дружеството и общината същите са можели
да уредят изрично отношенията си по повод процесната сграда по извънсъдебен ред
чрез подписване на анекс към договора от 08.01.2018 г. или чрез сключването на
друг договор. Освен това дружеството е имало и друга извънсъдебна възможност за
упражняване на правата си, а именно да поиска от нотариус да му бъде издаден
нотариален акт за собственост за сградата, изградена върху закупения от него
имот, на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, като представи договора за продажба от
08.01.2018 г. и се позове на разпоредбата на чл. 92 ЗС. Ето защо съдът намира,
че предметът на делото не е налагал търсенето на съдебна защита от дружеството
по отношение на Община Поморие, поради което сезирането на съда не е било
условие за упражняване на субективни права на ищеца, т. е. не е налице
изключение от предвиденото в чл. 78, ал. 2 ГПК условие ответникът да не е дал
повод за завеждане на делото.
Съдът
счита, че е налице и втората предвидена в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставка, тъй
като от материалите по делото е видно, че Община Поморие по никакъв начин и в
нито един момент не е оспорвала правото на собственост на ищеца „Блек Сии
Спортс България“ ЕООД, като по този начин е признала предявения от него
положителен установителен иск за собственост. В ГПК не е уреден изричен
процесуален ред, по който да се извърши признание на иска. Извод за наличието
на признание по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК може да се направи от предприетите
от ответника действия или бездействия по отношение на предявения срещу него
иск. Още с отговора на първоначалната искова молба Община Поморие е заявила, че
не се счита за надлежен ответник, тъй като собственик на ПИ № 000066 е „Блек Сии Спортс
България“ ЕООД. По предявената от главно встъпило лице искова молба Община
Поморие не е депозирала писмен отговор, с който да оспори основателността на
иска и да изложи възражения против него. По делото обаче е постъпила молба, с
която Община Поморие е заявила, че поддържа отговора на първоначалната искова
молба, който от своя страна съдържа изявления относно принадлежността на
правото на собственост в патримониума на дружеството. По делото не са налице
данни Община Поморие да е извършвала каквито и да било действия, с които да
оспори претендираното от „Блек Сии Спортс България“ ЕООД право. Ето защо съдът
намира, че с цялостното си поведение Община Поморие е признала предявения от
главно встъпилото лице иск.
По тези
съображения и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по делото, направени по
повод предявения от главно встъпилото лице срещу Община Поморие положителен
установителен иск за собственост, следва да се възложат върху ищеца „Блек Сии
Спортс България“ ЕООД. Възлагането на разноските по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК включва както отговорността на ищеца за сторените от ответника разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска, така и задължението на ищеца да поеме
сторените от самия него разноски съобразно уважената част от иска.
В
мотивите и в диспозитива на обжалваното решение липсва произнасяне относно
отговорността за разноски на ищеца „Блек Сии Спортс България“ ЕООД по отношение
на ответника Община Поморие с оглед отхвърлената част на предявения положителен
установителен иск за собственост. С подадената молба по чл. 248 ГПК Община
Поморие не е формулирала искане за допълване на решението в частта за
разноските чрез постановяване на осъдителен петитум в горепосочения смисъл.
Поради това и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
съдът намира, че не е налице основание за допълване на решението в частта за
разноските чрез възлагане върху дружеството на отговорността за сторените от
Община Поморие разноски съобразно отхвърлената част от предявения положителен
установителен иск за собственост.
На
основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските, сторени от ищеца „Блек Сии Спортс
България“ ЕООД по отношение на уважената част от предявения срещу Община
Поморие положителен установителен иск за собственост, следва да се възложат
върху него, т. е. да останат за сметка на ищеца. Ето защо Община Поморие не
следва да носи отговорност за сторените от ищеца разноски. Същевременно липсва законово
основание за възлагане на тази част от разноските, сторени за водене на
установителния иск, върху ответниците по ревандикационните искове. С оглед на
това съдът намира, че в процесния случай приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК има
за закономерна последица изменение на решението в частта за разноските и по
отношение на А. и С. П..
По
делото са приложени доказателства, че дружеството е сторило разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред
първата инстанция в размер на 6 700 лева, като в процесния договор за правна
услуга липсва уточнение относно размера на уговореното възнаграждение за всеки
един от предявените от дружеството искове, които са три на брой: един
положителен установителен иск за собственост срещу Община Поморие и два
субективно съединени ревандикационни иска срещу А. и С. П.. С оглед разделния
характер на отговорността на разноски и обстоятелството, че предпоставките по
чл. 78, ал. 2 ГПК са налице само по отношение на Община Поморие следва да се
приеме, че сторените от дружеството-ищец разноски по предявения против общината
иск възлизат на 2 233, 33 лева, а по отношение на ответниците П. – 4 466, 66
лева. Ответниците П. следва да понесат отговорността за сторените от
дружеството-ищец разноски съобразно уважената част от предявените срещу тях ревандикационни
искове, а именно за сумата от 3 095, 38 лева.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се допусне
изменение на решението в частта за разноските, както следва: да бъде отменено
решението в частта, с която Община Поморие е осъдена да заплати на „Блек Сии
Спортс България“ ЕООД разноски по делото съразмерно с уважената част, както и в
частта, с която А. С.П. и С.Г.П. са осъдени да заплатят на „Блек Сии Спортс
България“ ЕООД сумата над 3 095, 38 лева до пълния присъден размер от 4 618
лева, представляваща направени разноски
по делото съразмерно с уважената част от исковете.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК въззиваемите имат
право на разноски съобразно направените от тях искания и представените
доказателства за извършването им. Поради това въззивниците П. следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззиваемото дружество сумата от 6 700 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, а ***
– сумата от 500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 115 от 12.06.2019 г. по гр. д. № 828/2017 г. на Районен съд –
Поморие в обжалваната част.
ОТМЕНЯ Определение
№ 547 от 23.08.2019 г. по гр. д. № 828/2017 г. на Районен съд – Поморие, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ДОПУСКА
ИЗМЕНЕНИЕ на Решение № 115 от 12.06.2019 г. по гр. д. № 828/2017
г. на Районен съд – Поморие в частта за разноските, както следва:
ОТМЕНЯ
Решение № 115 от 12.06.2019 г. по гр. д. № 828/2017 г. на Районен съд – Поморие
в ЧАСТТА, с която Община Поморие,
представлявана от кмета Иван Атанасов Алексиев, е осъдена да заплати на
„Блек Сии Спортс България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. Възраждане, № 34, ет. 3, ап. 5, представлявано от Павел Юриевич Тихонов, разноски по делото съразмерно с уважената част на
иска, както и в ЧАСТТА, с която А. С.П., ЕГН **********, и С.Г.П., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, са осъдени да заплатят на „Блек Сии Спортс България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Възраждане, № 34,
ет. 3, ап. 5,
представлявано от Павел Юриевич Тихонов, сумата над 3 095, 38 лева до пълния
присъден размер от 4 618 лева, представляваща направени разноски по делото
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. С.П.,
ЕГН **********, и С.Г.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на „Блек Сии Спортс България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Възраждане, № 34,
ет. 3, ап. 5,
представлявано от Павел Юриевич Тихонов, сумата
от 6 700 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А. С.П.,
ЕГН **********, и С.Г.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на Община Поморие, представлявана от кмета Иван Атанасов Алексиев,
сумата от 500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.