Р Е Ш Е Н И Е
260005 21.01.2022г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Седми юли 2021
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НОНКА СТОЯНОВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия СТАТЕЛОВА 611 2020
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по смисъла на чл. 439, ал.1 от ГПК.
В исковата си молба К.Г.М.,***, срещу Национално бюро за правна помощ, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. «Развигор»№ 1, сочи, че на 02.10.2020 г. е получил
покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20208880400420 по описа
на ЧСИ Г.З. с район на действие Окръжен съд Пазарджик, ведно с приложен изпълнителен
лист № 83 от 22.07.2015 г., издаден от Районен съд – Панагюрище по НЧХД №
54/2014 г.
Ищецът сочи, че изпълнителният лист е издаден от Районен съд – Панагюрище
по влязло в законна сила на 24.06.2015 г. Определение № 76/09.06.2005 г. по
посоченото НЧХД, с което в полза на ответника – Национално бюро за правна
помощ, е присъдена сума в размер на 200,00 лв, представляваща разноски за
възнаграждение за оказана правна помощ по ВНЧХД № 5/2015 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд. Според М.,
изпълнителното дело е образувано по повод молба на Национална агенция за
проходите София, тъй като съгласно чл.
27, във връзка с чл. 27 а от Закона за правната помощ, разноските за
предоставената правна помощ са частни държавни вземания и се събират от НАП въз
основа на издаден от съда изпълнителен лист. В исковата молба се твърди, че НАП
предявяват молба, по която е образувано изпълнителното дело пред ЧСИ Г.З.
с рег. № 888 и район на действие Окръжен съд
Пазарджик, но вземането в полза на ответното Национално бюро за правна
помощ, е погасено по давност, тъй като е изминал период по-голям от пет години,
считано от датата на възникването му с влязлото
в сила на 24.06.2015 г., Определение по НЧХД №54/2014 г. по описа на
Районен съд Панагюрище, до датата, на
която взискателят се обърнал към ЧСИ и е започнало принудителното изпълнение.
Според ищеца, вземането в полза на
ответното Национално бюро е частно държавно вземане и давността по отношение на
него се урежда по разпоредбите на ЗЗД, а не от разпоредбите на ДОПК.
К.Г.М. моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на Националното бюро за
правна помощ, че ищецът не дължи сумата от 200,00 лв., представляваща разноски
за възнаграждение за оказана правна помощ по ВНЧХД № 5/2015 г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик, присъдена с Определение № 76/09.06.2015 г. по НЧХД №
54/2014 г. по описа на Панагюрския районен съд, влязло в законова сила на
24.06.2015 г., тъй като към момента на осъществяване на правото на принудително
изпълнение от кредитора чрез трето лице – Национална агенция за приходите –
София, вземането е било погасено по
даваност.
Моли да бъде задължен ЧСИ № 888 – Г.З. с район на действие Окръжен съд
Пазарджик, да представи препис от изпълнително дело № 20208880400420 по описа на същия ЧСИ.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
Представя следните писмени доказателства в копие: Покана за доброволно изпълнение №
8708/30.09.2020 г. на ЧСИ № 888- Г.З.; Изпълнителен лист № 83, издаден на
22.07.2015 г. по НЧХД № 54/2014 г. по описа на Районен съд Панагюрище.
В законоустановения срок Национално бюро за правна
помощ, представлявано от Н.И.– председател, представят писмен отговор на исковата молба, в
който сочат, че предявеният иск е онеоснователен и недоказан и същият следва да
бъде отхвърлен. Ответниците оспорват твърдението, че е изтекла погасителната
давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД, тъй като съгласно чл. 116 от ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а
образуването на изпълнително действие представлява действие по принудително
изпълнение. Ответниците сочат, че давностният срок е започнал да тече от датата
на влизане в сила на определението, с което К.М., като тъжител по дело с частен
характер, е осъден да заплати на Националното бюро разноските, направени за
служебен защитник по ВНЧХД № 5/2015 г. на Окръжен съд – Пазарджик, като на
основание Решение № ПЗ-247-12068/21.05.2015 г. на председателя на Националното
бюро, а не от датата, от която е влязло в сила решението по ВНЧХД, както твърди
ищецът М.. Ответниците сочат, че изпълнителният лист е издаден на 22.07.2015 г.
и от тогава започва да тече нова 5-годишна погасителна давност, която е спазена с образуването на изпълнително дело №
20208880400420 по описа на ЧСИ Г.З., с район на действие Окръжен съд Пазарджик
и извършените по него изпълнителни действия – покана за доброволно изпълнение,
с наложен запор върху всички настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки и депозити в лева и валута на ищеца М., както
и на вложените вещи в банкови сейфове и трезори, включително съдържанието на касети, както и движимите
вещи, предоставени за доверително управление в конкретно посочени банки за обезпечаване
на вземането по изпълнителното дело. Ответниците считат предявения иск за
неосователен.
Молят да бъде взето предвид по
отношение на искането за присъждане на направени разноски по делото от страна на ищеца М., че
изпълнителният лист в полза на Националното бюре е за вземане на стойност
200,00 лв., поради което считат, че следва да се присъди адвокатско
възнаграждение значително под определения от Висшия адвокатски съвет минимум.
Национално бюро за правна помощ
молят съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлена като неоснователна
и недоказана предявената искова молба, като им бъдат присъдени сторените
съдебно–деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Претендират сторените
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание - редовно призован – ищецът К.Г.М., се явява лично и с процесуалния
си представител адвокат Д.К. от Бургаска
адвокатска колегия.
Ответното Национално бюро за правна помощ, редовно призовани, не се явява представител. Изпращат молба.
Видно от приложената по делото покана за доброволно изпълнение изх. №
8708/30.09.2020 г. до ищеца К.Г.М. е, че за вземането на ответното Национално
бюро в размер на 592,88 лв. е наложен запор върху всички настоящи и бъдещи
вземания по банковите сметки на М., разкрити на негово име в ОББ АД и ЦКБ АД.
Посочено е, че сумата от 592,88 лв. представлява сбор от неолихвяеми вземания в
размер на 205 лв., разноски по изпълнителното дело в размер на 150 лв., сумата
от 187,29 лв., представляващи такси по тарифата на ЧСИ и публични държавни
вземания в размер на 50,59 лв., дължими към 14.10.2020 г.
По делото е приложен изпълнителен лист № 83, издаден на 22.07.2015 г., от
който се констатира, че К.Г.М. е осъден да заплати разноски за възнаграждение
за правна помощ в размер на 200,00 лв. и държавна такса за издаване на
изпълнителен лист в размер на 5,00 лв.
По делото е приложен препис от изпълнително дело № 20208880400420 по описа
на ЧСИ Г.З. с рег. № 888 и с район на действие Окръжен съд – Пазарджик. Това
дело е започнато на 15.07.2020 г. по реда на чл. 426 от ГПК с молба от
Национална агенция за приходите, в която е посочено че съгласно изпълнителен
лист № 83 от 22.07.2015 г., издаден по НЧХД № 54/2014 г. по описа на РС –
Панагюрище, НАП притежава вземане за сумата от 200,00 лв. – разноски за
възнаграждение за правна помощ и 5,00 лв. - държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
Видно от изпълнителното дело е извършена справка, че е извършена справка за
банкови сметки и сейфове на физическото лице К.М.. Поискано е издаване на
писмени доказателства за задълженията на ищеца М.. Извършена е справка в НАП
относно данните за право на движима и недвижима собственост, както и за
наличието и липсата на задължения и обезпечителни мерки. В резултат на
извършените проучвания ЧСИ № 888 – Г.З. е издал
разпореждане изх. № 8702 от 30.09.2020 г., от което се констатира, че е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в ОББ АД и в ЦКБ АД,
разкрити на името на ищеца К.Г.М..
Със запорно съобщение изх. № 8706/30.09.2020 г. на К.М. е съобщено, че
дължи сумата от 592,88 лв. задължение към 14.10.2020 г. Същото запорно
съобщение е изпратено до ОББ АД и ЦКБ АД.
В покана за доброволно изпълнение изх. № 8708/30.09.2020 г. ищецът К.М. е
поканен да заплати доброволно сумата от 592,88 лв., като от известия за
доставяне се констатира, че ЦКБ АД са получили запорно съобщение на 27.10.2020
г., К.М. е получил ПДИ на 12.10.2020 г., а ОББ ОД са получили запорно съобщение
на неизвестна дата. Съгласно приложеното по делото уведомително писмо изх. №
230-ОПЗ/********* от 01.10.2020 г. ОББ АД са получили запорно съобщение.
От уведомително писмо изх. № 113410 от 05.10.2020 г. ЦКБ АД са уведомили
ЧСИ Г.З., че липсва авоар в разкритата при тяхната банка банкова сметка *** К.М.,
като върху посочената сметка има наложени и предходни запори.
От събраните по делото писмени докзазателства безспорно се установи, че по
НЧХД № 54 от 2014 г. по описа на РС – Панагюрище , същият е издал изпълнителен
лист № 83 от 22.07.2015 г., с който ищецът К.Г.М. е осъден да заплати сумата от
200 лв., представляваща разноски за възнаграждение за правна помощ и сумата от
5,00 лв., представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист в
полза на Национално бюро за правна помощ.
По делото се констатира, че за това вземане е предявена молба до ЧСИ Г.З. с
регистърен № 888 и с район на действие Окръжен
съд – Пазарджик от Националната агенция за приходите с вх. № Ж
311/18.09.2020 г. на ЧСИ Г.З.. Установява се, че на 18.09.2020 г. е разпоредено
образуване на изпълнителното производство от страна на ЧСИ Г.З. с разпореждане
изх. № 8293/18.09.2020 г., като вземането е на стойност от 463,60 лв., от които
205 лв. са неолихвяеми вземания, 150 лв. са разноски по изпълнителното дело и
108,60 лв. представляват такси по Тарифата на таксите и разноските по Закона за
ЧСИ. Посочено е че разноските представляват юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв., като е събрана такса за образуване на изпълнителното дело в
размер на 24,00 лв., събрана е такса за всяка справка за длъжника и неговото
имущество в размер на 18,00 лв. за три броя такива справки и за изготвяне,
връчване от съдебния изпълнител на покана за доброволно изпълнение е събрана
такса от 24 лв., като общо таксите и разноските възлизат на сумата от 66 лв.
По делото се установи, че първото изпълнително действие, предприето срещу
ищеца К.Г.М. е наложеният запор върху всички настоящи и бъдещи вземания по
банкови сметки и депозити в лева и валута по разкритите банкови сметки на името
на ищеца М. в ОББ АД и ЦКБ АД. Установява се, че запорното съобщение № 8707 и №
8706 е издадено от ЧСИ на 30.09.2020 г., като се установи, че ЦКБ АД са го
получили на 27.10.2020 г., а ОББ АД са го получили на неизвестна дата.
Съдът счита, че следва да уважи предявеният от К. Г.М. срещу Национално
бюро за правна помощ иск, като бъде прието за установено по отношение на
ответното НБПП, че К.М. не дължи сума в размер на 200,00 лв., представляваща
разноски за възнаграждение за оказана правна помощ по ВНЧХД № 5/2015 г. по
описа на Окръжен съд – Пазарджик, присъдена с определение № 76/09.06.2015 г. по
НЧХД № 54/2014 г. по описа на РС – Панагюрище, което е влязло в законна сила на
24.06.2015 г., тъй като вземането е било погасено по давност.
В
задължителната съдебна практика на ВКС се приема, че въз основа на исканията на
взискателя, съдебният изпълнител извършва както
действия по подготовка на успешното провеждане на изпълнителния способ -несъщински
изпълнителни действия, така и действия, които изграждат фактическия състав на
способа -същински изпълнителни действия. Само
вторият вид действия прекъсват погасителната давност, като например:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане; извършването на опис и оценка на вещ; назначаването на пазач;
насрочването и извършването на продан и т. н., до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. От тук
проличава основната принципна идея в съдебната практика -
всяко едно изпълнително действие на съдебния изпълнител – от насочване на
изпълнението чрез налагане на обезпечителна мярка запор или възбрана,
до завършване на последното действие от избрания изпълнителен способ, прекъсва
давността.
Съдът констатира, че погасителната давност, която за подобен род вземане е
пет години, се прекъсва с всяко изпълнително действие, предприето срещу
длъжника, в случая- ищеца М.. Констатира се, че влязлото в сила Определение на Районен
съд Панагюрище № 76/09.06.2015 г. се е стабилизирало на 24.06.2015 г., поради
факта, че никой не го е обжалвал и именно от тогава следва да се счита
петгодишната давност, която се прекъсва с всяко едно последващо изпълнително
действие. Издаването на изпълнителния лист, образуването на изпълнително дело
по него, не представляват същински изпълнителни действия, тъй като за
изпълнително действие се счита само такова действие на ЧСИ или ДСИ, при което
започва удовлетворяване на вземането. По делото безспорно и категорично се
установи, че изп.д. № 20208880400420 е
образувано с Разпореждане изх. № 8293 от 18.09.2020 г. на ЧСИ № 888 – Г.З.
с район на действие Окръжен съд – Пазаржик, което сочи, че изпълнителното дело е
образувано три месеца след изтичането на петгодишната погасителна давност от
влизане в сила на определението, с което ищецът М. е осъден да заплати на
ответното НБПП сумата от 205,00 лв.
Съдът констатира, че дори да се приеме за начало на петгодишната
погасителна давност датата, на която въз основа на стабилизираното определение
на съда, с което ищецът М. е бил осъден да заплати на ответното НБПП, сумата по
изпълнителния лист – 22.07.2015 г., то погасителната давност, броена от датата
на издаване на изпълнителния лист е изтекла на 22.07.2020 г. или два месеца
преди образуването на изпълнителното дело при ЧСИ № 888 – Г.З..
Съдът счита, че следва да бъде уважен като основателен и доказан
предявеният от К.Г.М. срещу Национално бюро за правна помощ установителен иск
по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК, като следва да се приеме за установено, че К.М.
не дължи сумата от 200,00 лв., представляваща разноски за възнаграждение за
правна помощ по ВНЧХД № 5/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик,
присъдена с Определение № 76/09.06.2015 г. по НЧХД № 54/2014 г. по описа на Районен
съд – Панагюрище, което е влязло в законна сила на 24.06.2015 г., тъй като
вземането е било погасено по давност.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат осъдени Национално бюро
за правна помощ да заплатят на ищеца К.Г.М. сторените съдебно-деловодни
разноски в размер на 351,41 лв., която сума представлява сбор от адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв., държавна такса в размер на 50,00 лв. и
такса за превод в размер на 1,41 лв.
Така
мотивиран и на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 439, ал.
1 от ГПК, Панагюрският районен съд
Р Е Ш И:
УВАЖАВА, предявеният от К.Г.М., с ЕГН- **********,***,
срещу Национално бюро за правна помощ, с БУЛСТАТ: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. «Развигор» № 1, КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
че К.Г.М. не дължи на Национално бюро за правна помощ сумата от 200,00 лв.(двеста лева), представляващи разноски за възнаграждение за
правна помощ по ВНЧХД № 5/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик,
присъдена с Определение № 76/09.06.2015 г. по НЧХД № 54/2014 г. по описа на Районен
съд – Панагюрище, което е влязло в законна сила на 24.06.2015 г.
ОСЪЖДА Национално бюро за правна помощ, с БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. «Развигор» № 1 да заплатят на К.Г.М.,
с ЕГН: **********,*** сторените съдебно-
деловодни разноски в размер на на 351,41 лв. (триста
петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки), която сума представлява
сбор от адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. (триста лева),
държавна такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лева) и такса за превод в размер
на 1,41 лв. (един лев и четиридесет и една стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: