Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………….
гр.
София, 24.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, Х-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : А.АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ,
мл. с. АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ,
при
секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора Калина Накова, като
разгледа докладваното от съдия Алексиев
ВНОХД № 2914 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от 25.10.2016 г. по НОХД № 1384/2016 г., Софийски районен съд –
Наказателно отделение (СРС – НО), 22-ри състав, е признал подс. К.И.К. за
виновен в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“, в размер
на една година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил,
за срок от три години. С присъдата е върнал на подс. К. доброволно предадените
от него по делото веществени доказателства, както и го е осъдил, на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените по досъдебното производство
разноски, в размер на 104.88 лева, в полза на държавата, както и, на основание
чл. 190, ал. 2 от НПК, да заплати пет лева държавна такса, за служебно издаване
на един брой изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на СРС.
Присъдата на СРС е била обжалвана от
подсъдимия, чрез упълномощения му защитник, като с решение на СГС – НО, 5-ти
въззивен състав, по ВНОХД № 5740/2016
г., е била потвърдена.
Подадено е искане до Апелативен съд
– София (САС), от упълномощения защитник на подс. К. – адв. М.Т., САК, за
възобновяване на наказателното производство, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5,
вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно поради твърдяно допуснато съществено
нарушение на материалния закон. Обобщено, като такова се претендира
неприложението на института на чл. 78а от НК спрямо подсъдимия, при положение,
че са били налице предпоставките за това. Същите, според защитата, се изразявали
в невъзприетата от съдилищата правилна правна квалификация на извършеното от
подсъдимото лице деяние като такова по чл. 206, ал. 6 от НК, вместо по чл. 206,
ал. 1 от НК.
С решение № 242/30.05.2017 г., по НД
№ 279/2017 г. на САС – НО, 7-ми състав,
ВНОХД № 5740/2016 г. на СГС – НО, 5-ти
въззивен състав е възобновено, а постановеното по него решение – отменено, като
делото е върнато на СГС, за ново разглеждане, от друг състав. В решението на
САС е посочено, че не е било изяснено от разглеждалите делото съдилища правното
и фактическо положение на процесния лек автомобил към момента на прекратяване
на съдебното следствие. Не са били събрани доказателства, въз основа на които
да може да се направи обоснован и категоричен извод относно правното положение на
инкриминираната по делото вещ, конкретно придобил ли е право на собственост
върху нея подс. К. преди приключване на първоинстанционното съдебно следствие.
По този начин, въззивният съд не е изследвал обективно, всестранно и пълно
обстоятелствата, касаещи приложението на нормата на чл. 206, ал. 6 от НК, с
което е допуснал, на свой ред, нарушение на процесуалните правила по формиране
на вътрешното му убеждение по фактите, в частност на тези по чл. 13, чл. 14 и
чл. 107 от НПК, а от там – и по приложението на закона. Указано е на въззивния
съд, при новото разглеждане на делото, да събере необходимите доказателства,
касаещи евентуалното приложение на привилегирования състав по чл. 206, ал. 6 от НК.
По възобновеното от САС дело в СГС –
НО е образувано настоящото ВНОХД №
2914/2017 г.
В
разпоредително заседание, проведено на 15.08.2017 г., въззивният съд, по реда
на чл. 327 от НПК, след като се запозна с решението на САС и с материалите по
делото, извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК. Съобразявайки дадените
задължителни указания на апелативната инстанция за отстраняване на допуснатите
съществени процесуални нарушения, намери, че за изпълнението им и за правилното
изясняване на делото в частта му, заради която решението на СГС е отменено, а
именно относно евентуалното преминаване на правото на собственост върху
процесния лек автомобил в патримониума на подс. К., преди приключване на
първоинстанционното съдебно следствие, е необходимо изискването на съответните
справки – справка от МВР – СДВР – О „ПП“, относно наличната в АИС на КАТ
информация за евентуалната пререгистрация на лек автомобил, марка „Ленд
Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, с ДК № ******,
както и заверени електрофотографски (ксерографски) копия на документите,
представени при наличие на такива, в частност към 25.10.2016 г., а и до момента
на изготвяне на справката ; справка от „Мото Пфое“ ЕООД, относно евентуално
прехвърляне на правото на собственост върху лек автомобил, марка „Ленд Роувър“,
модел „Рейндж Роувър“, с ДК № ******, както
и заверени електрофотографски (ксерографски) копия на документите за евентуално
такова прехвърляне ; справка от „Т.р.“ АД, относно обстоятелството придобивало
ли е дружеството към 25.10.2016 г. или по-късно, собствеността върху лек
автомобил, марка „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, с ДК № ******, респ.
изплатило ли е напълно и изцяло стойността на лекия автомобил към „Мото Пфое“
ЕООД към тази или по-късна дата, ако да – към коя дата, прехвърлило ли е то, на
свой ред, правото на собственост върху моторното превозно средство на друго
лице, ако да – кога, на кое лице, въз основа на какво правно основание ; приобщаване
на документи и разпит на подсъдимото лице. Порази изложеното, се налага провеждане на въззивно съдебно
следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и
чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, с оглед
и задължителните за това указания на САС.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал.
2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което
се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с
„лишаване от свобода“, повече от пет години, въззивният съд намери присъствието
му в съдебно заседание за задължително. Това се налага и поради преценката на
въззивния съдебен състав, по реда на чл. 327 от НПК, че за правилното
изясняване на делото е необходим разпитът му.
В рамките на проведеното въззивно
съдебно следствие са приобщени, в качеството им на писмени доказателствени
средства, извлечение от Търговския регистър по партидата на „Т.р.“ АД (л. 13 –
л. 15 от съдебното производство по ВНОХД № 2914/2017 г. по описа на СГС), справка от
„Мото Пфое“ ЕООД, изх. № 324/01.09.2017
г., вх. № 114121/04.09.2017 г. по описа
на СГС (л. 18 от съдебното производство по ВНОХД № 2914/2017 г. по описа на СГС), справка от
„Мото Пфое“ ЕООД, изх. № 389/19.10.2017
г., вх. № 143227/27.10.2017 г. по описа
на СГС, ведно със справка относно изплатени суми по договор за отдаване на
употребявани автомобили при условия на финансово обвързан лизинг (л. 55 – л. 57
от съдебното производство по ВНОХД №
2914/2017 г. по описа на СГС) и справка от МВР – СДВР – О „ПП“, рег. № 433200-14198/12.09.2017 г., вх. № 117560/13.09.2017 г. по описа на СГС, ведно
със заверени електрофотографски (ксерографски) копия на документите, послужили
за регистрация, респективно последващи пререгистрации на лек автомобил, марка
„Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, с ДК № ****** (л. 20 – л. 43 от съдебното
производство по ВНОХД № 2914/2017 г. по описа на СГС).
Постъпило е и писмо, подписано от
подс. К., в качеството му на управляващ и представляващ „Т.р.“ АД, вх. № 39007/19.03.2018 г. по описа на СГС, в което
се изнасят твърдения, че дружеството не е придобивало собствеността върху лек
автомобил, марка „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, с ДК № ******. Сочи се, че подсъдимият е целял да
уреди взаимоотношенията си с дружеството – лизингодател, като закупи
автомобила, но междувременно същият бил откраднат и договорът бил едностранно
прекратен. Подсъдимият заявява, че поради последвали неуспешни бизнес сделки и
проблеми в семейството, изпаднал в депресия и започнал прекомерна употреба на
алкохол и наркотични вещества. Твърди се, че с оглед възможността на подсъдимия
да се ползва от привилегията на закона – по чл. 206, ал. 6 от НК, се обърнал
към брат си за съдействие, каквото получил чрез фирмата му „П.и.“ ЕООД, при
което приел, че взаимоотношенията му по инкриминирания лизингов договор са
уредени. Акцентира се, че в писмо от „Мото Пфое“ ООД от 01.09.2017 г. не се
сочи дружеството да има претенции към подсъдимия или към „Т.р.“ АД, докато в
последващо писмо от 19.10.2017 г. дружеството – лизингодател претендира
задължение по лизинговия договор, в размер на 40 634.83 лева. Претендира
се наличие на предпоставки за приложение на чл. 206, ал. 6 от НК, респективно
на чл. 78а, ал. 1 от НК, като се сочи, че действайки в лично качество, а не
като управител на „Т.р.“ ЕООД, подсъдимият е направил плащане в полза на
лизингодателя, с което е заместил вещта. Сочи се, че дружеството не е ощетено,
тъй като е получило застраховка от ЗАД „Алианц България“, в размер на
31 928,17 лева. Към писмото е приложено заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на молба от подс. К. до „Мото Пфое“ ЕООД, с искане да му
бъде издадено удостоверение относно това има ли неплатени вземания на „Мото
Пфое“ ЕООД към „Т.р.“ АД или към К. и приключени ли са финансовите отношения по
договора.
В хода на съдебните прения пред
въззивния съд, прокурорът пледира първоинстанционната присъда да бъде изменена,
като се приеме, че са налице предпоставките по чл. 206, ал. 6 от НК, предвид
събраните доказателства за плащане на стойността на инкриминираната вещ.
Предлага на съда да приложи разпоредбата на чл. 78а от НК.
Защитникът на подсъдимия – адв. С.Ц.,
САК, поддържа жалбата, ведно с изложените в нея доводи и съображения. Желае изменение
на атакувания съдебен акт, в насока приложение на разпоредбата на чл. 206, ал.
6 от НК. Твърди, че по делото са събрани доказателства, че подсъдимият се е
лекувал от зависимост към наркотични вещества и алкохол в комуна в с.
Бракьовци, като развитата от него зависимост е довела до това той да спре да се
грижи за своите интереси, да спре да води нормален социален живот и да спре да
изпълнява задълженията си към „Мото Пфое“ ЕООД. Поддържа, че след като се
възстановил, подсъдимият предприел необходимите мерки, за да уреди финансовите
си отношения с дружеството – лизингодател, като на 31.05.2016 г. заплатил
вещта, в каквато насока цитира удостоверението, издадено от „П.и.“ ЕООД.
Посочва, че след тази дата не са последвали претенции от страна на „Мото Пфое“
ЕООД. Оспорва постъпилата по делото справка от дружеството – лизингодател в
смисъл, че по договорът за лизинг остава да се дължи сума в размер от над
40 000 лева, като посочва, че по договора са правени лизингови вноски,
подсъдимият е заплатил сума в размер на 22 000 лева, а и дружеството –
лизингодател е получило застрахователно обезщетение в размер на около
32 000 лева. Акцентира, че подсъдимият е направил плащането в лично
качество, а не като представител на дружеството – лизингополучател, именно с
цел да замести вещта.
Подсъдимият К., при упражняване
правото си на лична защита, посочва, че е изживял труден период, като е бил
зависим към алкохол и наркотици, но намерил сили, с подкрепата на неговия брат,
да уреди взаимоотношенията си с „Мото Пфое“ ЕООД. Желае приложение на
привилегирования състав на престъплението и определяне на по-ниско наказание.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във
въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съгласно изискванията на чл. 314 от НПК, съобразявайки и дадените
задължителни указания на апелативната инстанция за отстраняване на допуснатите
съществени процесуални нарушения, намира за установено следното :
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съкратено
съдебно следствие, по реда на глава ХХVII-ма от НПК, в частност по реда на чл.
373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 2, вр. чл. 371, т. 1 от НПК. С определение по чл.
372, ал. 3 от НПК, първият съд е одобрил даденото съгласие от подсъдимия и
защитата му да не се провежда разпит на свидетелите
по делото - Е.Н.Т., М.Д.П., И. Г.Г.и В.С.С.,
както и на вещото лице Н.Т.Г.,
изготвило назначената автотехническа
оценителна експертиза, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
протоколите от проведените разпити на свидетелите и експертното заключение. На
основание чл. 283, вр. чл. 373, ал. 1, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е приобщил,
чрез прочитане, протоколите за разпит на свидетелите
и експертното заключение на вещото лице.
Отново на основание чл. 283 от НПК, е приобщил чрез прочитане и събраните на
досъдебното производство писмени доказателствени средства и писмени
доказателства.
При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, заключения на способи за
доказване - експертизи, а именно : гласни доказателствени средства - показанията на св. Е.Н.Т. (л. 89 – л. 90 от
досъдебното производство), М.Д.П. (л.
93 от досъдебното производство), И. Г.Г.(л. 94 от досъдебното
производство) и В.С.С. (л. 95 от досъдебното производство), снети
в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност
по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372,
ал. 3, вр. чл. 371, т. 1 от НПК ; писмени доказателства и писмени доказателствени
средства – протокол за доброволно
предаване от 14.10.2015 г. (л. 96 от досъдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на
пълномощно от А.И. Ф., в качеството му
на пълномощник на управителя на „Мото Пфое“ ЕООД, издадено в полза на „Г.к.“ ЕООД (л. 20 – л. 21 от досъдебното производство),
нотариална покана от „Мото Пфое“ ЕООД до „Т.р.“ АД, чрез нот. Р.Б., връчена на
04.04.2014 г. при условията на чл. 47, ал. 1
и ал. 5 от ГПК (л. 22 – л. 23
от досъдебното производство), договор за отдаване на
употребявани автомобили при условията на финансово обвързан лизинг от
08.04.2011 г., сключен между „Мото Пфое“ ЕООД, в качеството му на лизингодател,
и „Т.р.“ АД, в качеството му на лизингополучател (л. 27 – 40 от досъдебното производство), уведомление, изх. № 23103/16.07.2012 г., от „Мото Пфое“ ЕООД до „Т.р.“ АД (л. 41 – л. 43
от досъдебното производство), приемо - предавателен протокол от 12.04.2011 г. (л. 44 от
досъдебното производство), свидетелство за
регистрация на МОТОРНО - ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО, част I, за лек автомобил, марка „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, с ДК № ****** (л. 45 от досъдебното производство), справки от ИА „Автомобилна
администрация“, от 23.06.2014 г. и
от 24.02.2015 г. (л. 50 – л. 51 и
л. 134 - л. 135 от досъдебното производство), справка от „Мото Пфое“ ЕООД
от 17.06.2014 г., ведно със заверено електрофотографско (ксерографско) копие от погасителен план (л. 53 – л. 54 от
досъдебното производство), справки от ЗАД „Алианц България“ АД,
Управление „Автомобилно застраховане“ (л. 56 и л. 131 от
досъдебното производство), справка
от МВР – СДВР – О „ПП“ от 23.12.2014 г., ведно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия на документи за първоначална и последващи пререгистрации на лек
автомобил, марка „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, с ДК № ****** (л. 103 – 129 от досъдебното производство), справка от
Комисия за финансов надзор от 10.06.2015 г., ведно със заверени електрофотографски
(ксерографски) копия на застрахователни полици (137 –
л. 146 от досъдебното производство),
изпълнителен лист от 09.12.2013 г., издаден по т. д. № 7384/2013 г. по описа на СГС – ТО, VІ-9 състав, издаден в полза на „Мото Пфое“ ЕООД (л. 26 – л. 27 от съдебното производство по НОХД №
1384/2016 г. по описа на СРС),
договор за продажба на вземане от 30.05.2016 г., сключен между „Мото Пфое“
ЕООД, в качеството му на цедент, и „П.и.“ ЕООД (л. 29 – л. 30 от съдебното производство по НОХД № 1384/2016 г. по описа на СРС), договор за продажба на вземане от 31.05.2016 г., сключен
между „П.и.“ ЕООД, в качеството му на цедент, и К.И.К.,
в качеството му на цесионер (л. 31 – л. 32 от съдебното производство по НОХД № 1384/2016 г. по описа на СРС), справка за
съдимост на подсъдимия (л. 17 от съдебното
производство по НОХД № 1384/2016 г. по описа на СРС) ; способ за доказване – заключение на автотехническа оценителна експертиза (л. 99 – л. 100 от досъдебното производство) – последното приобщено към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3, вр.
чл. 371, т. 1 от НПК.
В хода на проведеното въззивно съдебно следствие са приети, в качеството им на писмени доказателствени средства, удостоверение от „П.и.“ ЕООД (л. 13 от съдебното производство по ВНОХД № 5740/2016 г. по описа на СГС), извлечение от
Търговския регистър по партидата на „Т.р.“ АД (л. 13 – л. 15 от съдебното производство по ВНОХД № 2914/2017 г. по описа на СГС),
справка от „Мото Пфое“ ЕООД, изх. №
324/01.09.2017 г., вх. №
114121/04.09.2017 г. по описа на СГС (л. 18 от съдебното производство по ВНОХД № 2914/2017 г. по описа на СГС), справка от
„Мото Пфое“ ЕООД, изх. №
389/19.10.2017 г., вх. №
143227/27.10.2017 г. по описа на СГС, ведно със
справка относно изплатени суми по договор за отдаване на употребявани
автомобили при условия на финансово обвързан лизинг (л. 55 – л. 57 от съдебното
производство по ВНОХД № 2914/2017 г. по
описа на СГС) и справка от МВР – СДВР – О „ПП“, рег. № 433200-14198/12.09.2017 г., вх. № 117560/13.09.2017 г. по описа на СГС, ведно със заверени
електрофотографски (ксерографски) копия на документите, послужили за
регистрация, респективно последващи пререгистрации на лек автомобил, марка „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, с ДК № ****** (л. 20 – л. 43 от съдебното производство по ВНОХД № 2914/2017 г. по описа на СГС). Същите, обаче, не обуславят качествено различни фактически
и правни изводи от тези, направени от първия съд.
Съображения в тази връзка ще бъдат изложени по-долу. Ето защо, въззивният съд
изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата,
събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и
категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.
Настоящият съдебен състав намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съд по съставомерните
факти е формирано въз основа на правилен анализ на
събраните по делото доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и
съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приложените
писмени доказателствени средства и
писмени доказателства и използвания способ на доказване - експертиза. Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Т., П., Г.и С., както и посочените по-горе писмени доказателствени средства и
писмени доказателства и заключение на
способ за доказване - експертиза, като на базата на така събраните и проверени доказателства и
доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно
фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.
С оглед горното, въззивният
съдебен състав намира, че не са налице основания за
съществена промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй
като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха качествено
различни факти и обстоятелства, от значение за предмета на доказване, а от друга, същата е правилно установена, на
база вярна и точна преценка на
доказателствения материал. Анализът на последния сочи на следното :
На
08.04.2011 г. бил сключен договор, при условията на финансов лизинг, за
отдаване на лек автомобил, марка „Ланд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, с ДК № ******. Договорът бил сключен между К.Г.–
упълномощен представител на „Мото Пфое“ ЕООД, като лизингодател, от една
страна, и И.С.О.– представител на „Т.р.“ АД, като лизингополучател, от друга
страна. С приемо - предавателен протокол от 12.04.2011 г., автомобилът бил
предаден на О.. Поради спиране на плащането на лизинговите вноски, „Мото Пфое“
ЕООД прекратило едностранно лизинговия договор и изпратило нотариална покана на
адреса на седалището на „Т.р.“ АД. Там не било открито лице за връчване и
поканата била връчена по реда на чл. 47, ал. 1 и ал. 5 от ГПК. Автомобилът не
бил върнат, затова „Мото Пфое“ ЕООД сключило с „Г. к.“ ЕООД договор. Последният
овластявал „Г.к.“ ЕООД, като представител на „Мото Пфое“ ЕООД да извърши
действия по издирване, охрана и връщане на лизинговия автомобил. След извършена
от свидетелите С. и Г.проверка било установено, че от 10.08.2012 г. подс. К.
представлявал „Т.р.“ АД. При проведена среща между свидетелите и подсъдимия –
на неустановена по делото дата през м. септември 2012 г., свидетелите С. и Г.уведомили
подс. К., че трябва да върне лекия автомобил, марка „Ленд Роувър“, модел
„Рейндж Роувър“, с ДК № ******, на „Мото
Пфое“ ЕООД, защото договорът бил едностранно прекратен. На тази среща подсъдимият
дошъл, управлявайки именно инкриминирания лек автомобил, марка „Ленд Роувър“,
модел „Рейндж Роувър“, с ДК № ******.
Подсъдимото лице заявило, че се познава с управителя на „Мото Пфое“ ЕООД и че в
срок до една седмица щял да разговаря с него и ако не се споразумеят - щял да
върне автомобила – обстоятелства, които впоследствие не се случили. Подсъдимият
К. отказал да върне автомобила и започнал да се укрива.
Стойността на инкриминирания лек
автомобил, марка „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, с ДК № ******, била 37 800 лева.
Вземането на „Мото Пфое“ ЕООД към „Т.р.“
АД, било поето от „П. и.“ ЕООД, като впоследствие подс. К. платил за него на „П.
и.“ ЕООД сумата от 22 534.62 лева.
Подсъдимият К.И.К. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, женен, с висше образование, изпълнителен
директор на „Т.р.“ АД, живущ ***, ж. к. „Манастирски ливади“, ул. -*******, ЕГН
**********.
Същият е неосъждан.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по
делото по съществото кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Събраните в хода на въззивното
съдебно следствие гласни доказателствени средства не налагат ревизия на
установените от първия съд факти и обстоятелства. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са
обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения
материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния
състав. Оценката на доказателствата, по отношение на
фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно
очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на
формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Обсъдени са
противоречията в доказателствените материали и са изложени убедителни доводи относно това кои доказателства съдът кредитира
напълно и кои – не. Настоящият въззивен състав, като напълно се солидаризира с
доказателствения анализ на първата инстанция, счете че се явява безпредметно
той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В
тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да
отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
Във връзка с горното, без да бъдат преповтаряни изводите на
СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и
възраженията във въззивната жалба, в
допълнението към нея и в съдебното заседание, както и в
съответствие със законово вмененото му задължение за
служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното :
Изцяло
следва да бъдат споделени изводите на решаващия първоинстанционен съд, досежно личността
на подс. К. – неговата възраст, семейно положение, съдебно минало и трудова заетост и социално положение,
тъй като същите са изградени въз основа на правилен и задълбочен анализ на
свидетелството за съдимост на същия и справката от Търговския регистър по партидата на „Т.р.“ АД.
Правилно и законосъобразно първият съд е заключил, че процесният
лек автомобил, марка „Ленд Роувър“,
модел „Рейндж Роувър“, с ДК № ******, е бил предмет на
договор за отдаване на автомобил при условията на финансов лизинг от 08.04.2011 г., сключен между К.Г.– упълномощен
представител на „Мото Пфое“ ЕООД, като лизингодател, от една страна, и И.С.О.– представител на „Т.р.“ АД, като
лизингополучател, от друга страна, като с приемо-предавателен протокол от 12.04.2011 г. автомобилът бил предаден на О.. Изводите на районния съд
в тази насока почиват на верния анализ на събраните по делото гласни доказателствени
средства и в частност – въз основа на показанията на св. Т., които кореспондират по несъмнен и категоричен начин с приобщените към
доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред писмени
доказателствени средства – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на договор за отдаване на
употребявани автомобили при условията на финансово обвързан лизинг от
08.04.2011 г., сключен между „Мото Пфое“ ЕООД, в качеството му на лизингодател,
и „Т.р.“ АД, в качеството му на
лизингополучател (л. 27 – 40 от досъдебното производство), приемо - предавателен протокол от
12.04.2011 г. (л. 44 от досъдебното производство),
свидетелство за регистрация на МПС, част I, за лек автомобил, марка „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, с
ДК № ****** (л. 45 от досъдебното производство).
Фактите и обстоятелствата, свързани с упражняването на правото на собственост на „Мото Пфое“ ЕООД, се установяват още и от
събраните в хода на въззивното съдебно следствие справка от „Мото Пфое“
ЕООД, изх. № 324/01.09.2017 г., вх. № 114121/04.09.2017 г. по описа на СГС (л. 18 от съдебното
производство по ВНОХД № 2914/2017 г. по описа на СГС) и справка от МВР – СДВР
– О „ПП“, рег. № 433200-14198/12.09.2017 г., вх. № 117560/13.09.2017 г. по описа на СГС, ведно със заверени
електрофотографски (ксерографски) копия на документите, послужили за
регистрация, респ. последващи пререгистрации на лек
автомобил, марка „Ленд Роувър“,
модел „Рейндж Роувър“, с ДК № ****** (л. 20 – л. 43 от
съдебното производство по ВНОХД № 2914/2017 г. по
описа на СГС) и не се
оспорват от подсъдимото лице, поради което следва да се приемат за безспорно установени. По делото не са събрани каквито и да
било доказателства, които да разколебават единствено възможния извод, че както
към датата на извършване на инкриминираното деяние – на неустановена дата през
м. септември 2012 г., така и по-късно, процесният лек автомобил е
собственост на „Мото Пфое“ ЕООД, като дружеството не е прехвърляло
собствеността върху автомобила на което и да било трето лице. По отношение на това
обстоятелство събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства са напълно единни, еднопосочни,
взаимнодопълващи се и непротиворечиви, поради което и за съда не възникнаха
съмнения относно пълната им кредитируемост.
Обосновани са и изводите
на съдът, постановил атакувания съдебен акт, относно факта на едностранното прекратяване на договора за лизинг от страна
на дружеството – лизингополучател и уведомяването на подс. К. за направеното едностранно волеизявление
от свидетелите Г.и С. – представители на „Г.к.“ ЕООД. Същите почиват на правилен и задълбочен анализ на показанията
на свидетелите Т., Г.и С., депозирани в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния
процесуален ред. По отношение на тези
обстоятелства те са напълно еднопосочни, взаимнодопълващи се и
непротиворечиви, поради което и за инстанциите по същество не възникнаха
съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Събраните по делото
писмени доказателствени средства – заверени електрофотографски
(ксерографски) копия на пълномощно от А.И. Ф., в качеството му на
пълномощник на управителя на „Мото Пфое“ ЕООД, издадено в полза на „Г.к.“ ЕООД (л. 20 – л. 21 от
досъдебното производство), нотариална покана от „Мото
Пфое“ ЕООД до „Т.р.“ АД, чрез нот. Р.Б., връчена на 04.04.2014 г., при условията на чл. 47,
ал. 1 и ал. 5 от ГПК (л. 22 – л. 23 от досъдебното производство), също са безпротиворечиви и подкрепят съобщеното от свидетелите.
Настоящата инстанция няма основание да ревизира и изводите на
решаващия първоинстанционен съд по отношение на обстоятелството, че към м.
септември 2012 г. подс. К. упражнявал фактическа власт върху процесния лек автомобил. В тази насока са
единните и безпротиворечиви показания на свидетелите П., Г.и С., които настоящата
инстанция не намира
причина да не
кредитира. Въз основа на изисканите и приети в качеството им на писмени
доказателствени средства извлечения от Търговския регистър по партидата на дружеството – лизингополучател „Т.р.“ АД, безспорно се
установява, че считано от 10.08.2012 г., именно подс. К. управлявал и представлявал дружеството, респективно упражнявал правата и
задълженията, възникнали от името и за сметка на дружеството.
При това, за съда не възникна
съмнение, че към датата на
уведомяването на подс. К. за едностранното прекратяване на договора за лизинг от
страна на „Мото Пфое“ ЕООД, именно за него е възникнало задължението за връщане на вещта – предмет на
лизинговия договор. С оглед изложеното, съдът намира фактите и
обстоятелствата за авторството на подсъдимия, по отношение на
инкриминираното деяние, за безспорно установени.
По делото липсват каквито
и да било доказателства в подкрепа на твърденията на подсъдимия, залегнали в писмото му до настоящия въззивен състав, че
автомобилът е бил предмет на противозаконно отнемане – такива обстоятелства не са
били и декларирани
пред надлежните органи на властта, поради което и същите следва да се
преценяват като защитна позиция на подсъдимия по
повдигнатото му обвинение. Напротив, фактът, че подс. К. е упражнявал спокойно и
необезпокоявано фактическата власт върху автомобила, се извежда по несъмнен
начин от съобщеното от свидетелите Г.и С., че на срещата им с подсъдимия,
последният е пристигнал именно с процесния лек автомобил.
Въззивната инстанция
изцяло споделя и изводите на решаващия първоинстанционен съд по отношение на
взаимоотношенията между „Мото Пфое“ ЕООД, „П.и.“ ЕООД и подс. К., възникнали и развили се по цедиране на вземането
на „Т.р.“ АД към дружеството –
лизингодател. По делото безспорно се установява, че на 30.05.2016 г., „Мото Пфое“ ЕООД
цедирало вземането си към „Т.р.“ АД на „П.и.“ ЕООД, по изп. дело № 114/2014 г. по описа на ЧСИ М.Ц.. Последното дружество
цедирало вземането си на 31.05.2016 г. на подс. К., действащ в лично
качество, срещу сумата от 22 534.65 лева. В тази насока са събраните по делото писмени
доказателствени средства – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на договор за продажба на
вземане от 30.05.2016 г., сключен между „Мото Пфое“ ЕООД, в качеството му на
цедент, и „П.и.“ ЕООД (л. 29 – л. 30 от
съдебното производство пред СРС), договор за продажба на
вземане от 31.05.2016 г., сключен между „П.и.“ ЕООД, в качеството му на цедент, и подс. К.И.К., в качеството му на
цесионер (л. 31 – л. 32 от съдебното производство пред СРС), които настоящият съдебен състав изцяло кредитира.
Въззивният съд изцяло
кредитира и заключението на назначената в хода на досъдебното производство и
приета като доказателство по делото съдебно автотехническа оценителна експертиза,
изготвена от в.л. Гергов, като прецени, че същото отговаря в пълнота на поставените
му въпроси и е извършено от компетентно в съответната област на науката лице.
За последното липсват каквито и да е основания за съмнения в неговата
компетентност и/или безпристрастност. Въз основа на заключението, съдът установи левовата
равностойност на процесната движима вещ, към момента на инкриминираното деяние.
Въззивната
съдебна инстанция кредитира и останалите писмени доказателствени средства
напълно, като намира за правилно и законосъобразно използването им от първия съд при изграждането на фактическите му и
правни изводи, в качеството им на допълващи и изясняващи установената по делото
фактическа обстановка.
Приобщените
в качеството им на веществени доказателства вещи също са кредитирани с доверие
от въззивната съдебна инстанция, като надлежно
изготвени и кореспондиращи с останалите, събрани по делото, доказателствени
източници.
По
отношение на посочените по-горе факти и обстоятелства са събрани единни и
взаимнодопълващи се доказателствени източници, на които настоящата
инстанция няма основание да не се
довери. Напротив, СГС се солидаризира
изцяло с изводите на решаващия първоинстанционен съд, че така събраните гласни
и писмени доказателствени средства и
способ на доказване – експертиза, са достатъчни по своя обем и категоричност, за да послужат на инстанциите
по същество като сигурна доказателствена опора при изграждане на изводите им по
фактите. Измежду така събраните по делото доказателствени източници не се
констатират съществени противоречия, които да не
могат да бъдат обяснени с изминалия продължителен период от време между датите
на възприемане на фактите и обстоятелствата, за които свидетелите дават показания и които да налагат подробното им и задълбочено обсъждане.
Като
цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия. Независимо от
наложеното от характера на диференцираната съдебна процедура, по която е протекло първоинстанционното съдебно следствие,
отклонение от принципите на чл.
12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на принципите на
непосредственост, устност и състезателност (последния нерядко посочван в
практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 3, б. „Д“ от КЗПЧОС и
като право на „ефективно участие“ и „равенство на оръжията“ – Garcia Alva v
Germany, Станфорд срещу Обединеното кралство и др.), съдът законосъобразно се е ползвал от изготвените в рамките на досъдебна фаза на процеса писмени доказателствени средства (протоколи за разпит на свидетели) и заключение на способ
на доказване - експертиза, приобщени по предвидения за това процесуален ред, по
искане и с изрично заявеното съгласие на подсъдимия и неговата защита.
Въззивният
състав служебно констатира, че правото на защита на подсъдимото лице не е било
нарушено в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени
са всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното
упражняване на правото на защита от страна на
подсъдимия – редовно връчване на обвинителния акт, гарантиране на участието му
в процеса, на правото му да дава обяснения, да представя доказателства и да
прави доказателствени искания, да се ползва от адвокатска помощ, каквато той е ангажирал, както и възможност да се изказва последен и да обжалва
актовете на съда, накърняващи законните му права и интереси, от които права подсъдимото лице пълноценно се е
възползвало.
Събраните на двете фази на процеса
писмени, гласни и веществени доказателствени средства, веществени
доказателства, писмени доказателства и писмени доказателствени средства и
заключенията на приетите за законосъобразно извършени експертизи, очертават
една константна логична верига от обективни и субективни факти, от които
безспорно и по несъмнен начин се установява както самото деяние, неговия
механизъм, предмет и начин на извършване, така и съпричастността към същото на
подс. К., обратно на въведените във въззивната жалба и подържани пред въззивния
съд твърдения.
Предвид всичко изложено, въз
основа на така направения анализ на доказателствата и въз основа на
установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил правилни
правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на върховната
съдебна инстанция на РБ, досежно
съставомерността на инкриминираното деяние, като го е подвел напълно
законосъобразно под състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК,
доколкото събраните по делото доказателства сочат на това, че подсъдимият е осъществил,
от обективна и субективна страна, състава именно на това престъпление.
От
обективна и субективна страна са налице всички признаци на този престъпен
състав.
Първоинстанционният
съд е направил правилен и задълбочен анализ на обективните и субективни
признаци на престъпния състав по чл. 206, ал. 1 от НК, като обосновано е приел,
че изпълнителното деяние на престъплението по този законов текст се изразява в
присвояване на предмета на посегателство – чужда
движима вещ. Присвояването, от своя страна, представлява противозаконно
разпореждане с вещта – предмет на посегателство, в интерес на всеки друг, освен
на собственика на вещта. Последната е във фактическата власт на престъпния деец на годно правно основание към момента
на осъществяване на изпълнителното деяние. Престъплението по този законов текст
може да се осъществи само при форма на вината
пряк умисъл.
В настоящия случай, безспорно се установява, че към м. септември 2012 г., подс. К., действащ
като управляващ и представляващ „Т.р.“ АД,
последното страна по договор за отдаване на автомобил
при условията на финансов лизинг от 08.04.2011 г., сключен между „Мото Пфое“
ЕООД, като лизингодател, от една страна, и „Т.р.“ АД, като
лизингополучател, от друга, упражнявал фактическата власт върху предмета на лизинговия договор - лек автомобил, марка „Ленд
Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, с ДК № ******. Същият бил собственост на „Мото Пфое“ ЕООД и в този смисъл се
явявал чужд, по отношение на подсъдимия и представляваното от него
дружество.
Към м. септември 2012 г., договорът за
отдаване на автомобил при условията на финансов лизинг от 08.04.2011 г. бил
едностранно прекратен от „Мото Пфое“ ЕООД, считано от 04.04.2012 г., поради
което и подс. К. бил надлежно уведомен от представляващите пълномощника на дружеството – лизингодател – „Г.к.“ ЕООД –
свидетелите Г.и С., че следва
да върне лизинговата вещ на дружеството – лизингодател, поради отпаднало
основание за продължаващото ѝ държане от „Т.р.“ АД. Като не
върнал вещта на нейния собственик – „Мото Пфое“ ЕООД,
подсъдимият противозаконно бездействал, при възникнало правно задължение за
действие, с което осъществил от обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК. Подсъдимият обективно демонстрирал промяна на отношението си към вещта – предмет на
лизинговия договор, а именно от такова да упражнява фактическа власт за нейния
собственик, в такова да я третира като своя, като неизпълнява указанията на
собственика на вещта по отношение на същата, с което
присвоил предмета на посегателство.
От субективна страна, районният съд правилно е приел, че
деянието е извършено от подсъдимия
при форма на вината „пряк“ умисъл. Подсъдимият
е съзнавал, че упражнява фактическа власт върху
чужда движима вещ - процесния
автомобил. Имал е
представа, че липсва правно основание за продължаващото държане на вещта от
страна на представляваното от него дружество, както и за държането на вещта от
него самия. Имал е представа, че следва да върне вещта на нейния
собственик, но не е сторил това, с което е
демонстрирал, както вече се посочи, промяна в намерението си към вещта, като е
започнал да я третира като своя. Подсъдимият е осъзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от него и е искал настъпването на тези последици – да присвои предмета на престъплението.
Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото
нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за
поведението на дееца. Поради това, изводите на съда
за субективната страна на престъплението се основават на обективните данни по
делото. При решаване на въпроса за съдържанието на умисъла у подсъдимото лице,
съдът следва да изходи от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление – това, че подсъдимият е бил надлежно уведомен от свидетелите Г.и С. за отпадналото правно основание за държане на вещта и за
това, че следва да върне вещта на нейния собственик, както и че е бездействал
при наличие на правно задължение за активно
поведение, насочено към предаване на вещта в патримониума на нейния собственик.
При така установените обективни факти е
безспорно, че подсъдимият е имал вярна представа за всички фактически
обстоятелства на извършеното деяние, които му
придават обществена опасност и които са послужили за инкриминирането му като обсебване. Също така, подс. К. е
наказателно - отговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи
наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост, въпреки липсата на съдебно - психиатрична и
психологична експертиза по делото. Няма съмнение в това, че е съзнавал, че присвоява вещта – предмет на престъпно посегателство, като
се разпорежда с нея, задържайки я противозаконно в своя
фактическа власт, в ущърб на нейния собственик.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира, че районният съд
е направил правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за
съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото на
подсъдимия инкриминирано деяние.
По изложените съображения, правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, подс. К.И.К. е бил признат за виновен за извършеното от него
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимия за
преквалификация на извършеното от него общественоопасно деяние по
привилегирования състав на обсебването по чл. 206, ал. 6, т. 1 от НК.
За съставомерността на деянието по този законов текст е необходимо да се установи, че присвоеното имущество е внесено
или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. В
конкретния по делото случай, от допълнително събраните в хода на въззивното
съдебно следствие писмени доказателствени средства
безспорно се установява, че към м. септември 2012 г., а и след това, процесният по делото лек автомобил, марка „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, с ДК № ******, е собственост на дружеството – лизингодател „Мото Пфое“
ЕООД, като собствеността върху същото не е преминавала в трето лице, в т.ч. в „Т.р.“ АД или в
подсъдимия К.. Последният не е придобивал собствеността на автомобила до
приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд. Не се установява подсъдимият да е върнал автомобила на
неговия собственик – „Мото Пфое“ ЕООД, като и понастоящем автомобилът е в
неизвестност. Вярно е, че
на 30.05.2016 г. „Мото Пфое“ ЕООД цедирало вземането си към „Т.р.“ АД на „П.и.“ ЕООД по
изп. дело № 114/2014 г. по описа на ЧСИ М.Ц., като
последното дружество цедирало вземането си на 31.05.2016 г. на подс. К., действащ в
лично качество, срещу сумата от 22 534.65 лева. Настоящата инстанция,
обаче, изцяло се солидаризира със становището на първи състав при СГС,
разгледал делото по същество, че уредените между страните по договорите за
цесия финансови отношения не касаят самия лек автомобил, а дължимите за
неговото ползване лизингови вноски до м. юли 2012 г.,
както и други финансови задължения на „Т.р.“ АД към
„Мото Пфое“ ЕООД, за което първото дружество било осъдено и бил издаден
изпълнителен лист по т. д. № 7384/2013 г. по описа на СГС. В този смисъл, заплатената
от подс. К. сума по
цесията от 31.05.2016 г., в размер на
22 534.65 лева, не съставлява внасяне или заместване
на присвоеното имущество, а погасяването на облигационен дълг с различен
първоизточник. Ирелевантен е при това въпросът дали
дружеството – лизингодател има финансови претенции
към дружеството – лизингополучател и към настоящия момент, респективно дали се е удовлетворило от заплатените от цесионера и от
застрахователя суми, доколкото същите имат само и единствено облигационен
характер. До момента на
приключване на първоинстанционното съдебно следствие,
инкриминираният лек автомобил не е бил възстановен, нито е заплатена стойността
му и в този смисъл не са налице предпоставки да
се приеме, че присвоеното имущество е било върнато или заместено. При това правилно и
законосъобразно първият съд не е приложил привилегирования състав на
престъплението по чл. 206, ал. 6 от НК.
При
правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по
делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е индивидуализирал
наказанието на подсъдимия, като е приел, че следва да го определи при условията
на чл. 54 от НК, поради отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обусловят приложение на чл. 55 от НК. Такива не се констатират и от настоящия съдебен състав.
При тези
обстоятелства, правилно районният съд е отмерил и вида и размера на
наказателната санкция, която е „лишаване от свобода”, в минималния размер на
визираната от законодателя за конкретното престъпление санкция, а именно една
година, с която преценка настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира. Отреденото наказание не се явява нито
несъразмерно тежко и завишено, нито явно несправедливо, с оглед степента на
обществена опасност на конкретното деяние и дееца. Размерът и видът на
наказателната санкция е съобразен с обществената опасност на дееца и самото
деяние.
При индивидуализацията на наказателната отговорност, районният съд
обосновано е приел, че като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства следва
да бъдат отчетени чистото му съдебно
минало и изминалия период от време между датата на извършване на
инкриминираното деяние и тази на постановяване на окончателния съдебен акт.
Първият съд не е отчел отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
СГС, в този си състав, споделя изводите на районния
съд относно смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, като дължи
да добави, че като такива отчита формираната у подсъдимия зависимост към
наркотични вещества, наложила продължителното му лечение в комуна, за което са
събрани данни пред тази инстанция, както и положените
от него усилия за погасяване на задълженията на „Т.р.“ АД към
дружеството – чрез заплащане на уговорената цена по договора за цесия с „П.и.“ ЕООД. Тези
обстоятелства, обаче, не са основание да се приеме
наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
тъй като отегчаващо такова се явява високата стойност на процесната вещ,
обуславяща наличието на признака „големи размери“, по смисъла на чл. 206, ал.
3, пр. 1 от НК, който обаче не е съставомерен, тъй
като неоснователно е пропуснат да бъде приложен от прокурора при формулиране на
обвинението.
Правилно и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено реалното изпълнение на така
определеното наказание „лишаване от свобода“,
за срок от три
години. Въззивният съд, подобно на
първоинстанционния, приема, че в конкретния случай са налице предпоставките за
приложение на института на отлагане на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода”, съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Чистото съдебно
минало на дееца и размерът на наложеното наказание (ненадвишаващо три години)
очертават формалните предпоставки, визирани
в посочената правна норма.
Съдът се съгласява с изводите на първата инстанция, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да
бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на
така определеното наказание „лишаване от свобода“. За да се изпълнят целите на
специалната и генералната превенция в този случай, не
е необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването
на подсъдимия в място за лишаване от свобода. Визираните в разпоредбата на чл.
36, ал. 1 от НК цели на наказанието сочат, че същото следва да осигури, по
възможно най-балансиран, ефективен и приемлив за
обществото и личността на осъдения начин, едновременно поправително,
превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и
предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. Въпреки липсата на протест, целящ влошаване на наказателно –
правното положение на подсъдимия, въззивният съд намира за необходимо да
отбележи, че напълно споделя вярната и точна преценка на първият съд, че не се
налага изолирането му от обществото в местата за
лишаване от свобода и откъсването от обичайната му социална среда. Евентуално
такава би се явило разрешение, непропорционално на извършените престъпления,
което би излязло извън законноустановените цели на наказанието, би ги
надхвърлило и изопачило. Подсъдимият не е с трайни
престъпни навици (чисто съдебно минало). С оглед личността му, законоустановените цели на наказателната репресия са
постижими и без ефективното изтърпяване на наказанието. При това, предоставеният
изпитателен срок на условно осъждане притежава и
силно възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в потенциалната възможност
за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимият, в
рамките на определения му изпитателният срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо за
подсъдимото лице, в контекста на наложеното му наказание, както и силно
мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение, в аспекта на необходимостта
от спазване на законите.
Воден
от изложените съображения, въззивната инстанция
намира за вярно и точно решенето на първоинстанционния съд да отложи за срок от
три години изпълнението на така определеното наказание „лишаване от свобода“,
на основание чл. 66, ал. 1 от НК, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателния срок,
районният съд е съобразил личността на подсъдимия, като едновременно с това
отчел и обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на условното
осъждане с преобладаващото му значение за поправяне
на подсъдимия, като въз основа на това законосъобразно е приел, че именно такъв
размер отлагателен срок, ще окаже максимално поправително и продължително
възпитателно - превантивно въздействие върху подсъдимото лице и останалите
членове на обществото.
Вземайки
предвид всички посочени по-горе обстоятелства, въззивният съд намира, че така
отмереното наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на
конкретните деяние и деец и отговаря в пълна степен на изискванията на
наказателната репресия и на принципите на българското
наказателно законодателство. Чрез него биха се изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална превенция, като същевременно същото не се
явява несъразмерно тежко и се явява достатъчно за осигуряване нужния възпитателно - поправителен и възпиращ ефект, не само върху личността на подсъдимия, но и върху другите неустойчиви членове на обществото, в
каквато насока е и основният смисъл на генералната и специална превенция по чл.
36 от НК. В същото време, ще се даде възможност на
подс. К.
да се поправи и превъзпита, без да бъде
демотивиран от едно ненужно тежко наказание.
Настоящата инстанция се солидаризира изцяло и с изводите на решаващия
първоинстанционен съд, по отношение разпореждането с веществените доказателства
по делото. Правилно и обосновано с присъдата първият съд е върнал на
подс. К. доброволно предадените от него по делото веществени
доказателства (л. 31 от досъдебното производство).
По отношение на присъдата в
частта ѝ, в която подсъдимият е осъден да заплати направените по делото
разноски, то същата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. С
оглед осъдителния характер на постановената първоинстанционна присъда,
разноските по делото правилно са възложени на осъдения подс. К., в съответствие
с разпоредбата на чл. 189, ал. З от НПК. Същите са правилно изчислени. Законосъобразно районният съд е възложил в тежест на
подсъдимия да заплати направените по досъдебното производство разноски, в размер на 104.88 лева, в полза на
държавата, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, да заплати пет лева
държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист, в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на СРС.
Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема,
че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди изцяло. Присъдата е постановена при
безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно съответства на
обществената опасност на деянието и дееца.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК,
цялостна служебна проверка на правилността на протестираната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените
съображения същата следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба - да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 25.10.2016 г. по НОХД № 1384/2016 г. по описа на СРС - НО, 22-ри състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.