№ 59
гр. София , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A в закрито заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506908 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435 АЛ.2 ОТ ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника В. СТ. Д., ЕГН ********** гр. София,
ул. „*** *********, против РАЗПОРЕЖДАНЕ от 19.02.2021 г. по изп. дело
№ 20118610401940 по описа на ЧСИ Д.В. рeг. № 861, с район на действие
СГС с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
разпореждането. Твърди се, че по изпълнителното дело не са извършени
изпълнителни действия в продължение на повече от две години.
Несъстоятелен е единственият аргумент на съдебния изпълнител, а именно че
били депозирани молби от страна взискателя. Същите не представляват
изпълнителни действия и не прекъсват перемпцията, която вече е настъпила.
В този смисъл жалбоподателят се позовава на ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС
по тълк. дело №2/2013 г., ОСГТК, т.10. Според ВКС същински изпълнителни
действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
1
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Моли съда да отмени отказа за прекратяване.
В срока по чл. 436 от ГПК е постъпило възражение от взискателя „АПС
Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ********* чрез пълномощника юрк. Й.Н., с което оспорва
жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди отказа на ЧСИ Д.В.
Частният съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20118610401940
по описа на ЧСИ Д.В. рeг. № 861, с район на действие СГС, изпраща по реда
на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.
Съдът, след извършването на проверка относно допустимостта и
редовността на подадената жалба, намира следното:
Изпълнително дело № 20118610401940 е образувано на 22.12.2011 г. по
молба вх. № 38545 от 22.12.2011 г. на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (понастоящем
„Т.Ю.“ ЕАД, ЕИК *********, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на
29.10.2010 г. от Софийски районен въз основа на Заповед за изпълнение на
парично задължение от 11.05.2010 г. по ч.гр. д. 19921/2010 г., по силата на
който В. СТ. Д. е осъден да заплати сумите 1 161,79 лв . – главница,
сумата от 66,32 лв. – мораторна лихва за периода 15.06.2009 г. - 08.03.2010 г.
ведно със законна лихва, считано от 29.04.2010 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 125,00 лв. разноски по делото.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 15.03.2012 г. на
длъжника по реда на чл.47 от ГПК. Извършени са справки за проучване на
имущественото състояние на длъжника за притежавани моторни превозни
средства, банкови сметки и недвижими имоти.
На 20.02.2012 г. са изпратени запорни съобщения до банки.
На 09.09.2013 г. е постъпила молба от взискателя „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“
ЕАД и искане за извършване на по нататъшни изпълнителни действия.
На 29.04.2015 г. като взискател по изпълнителното дело е
конституиран „АПС Б. Б.“ ООД, ЕИК ********* – цесионер по договор за
Цесия, подписан на 23.02.2015 г. с „Т.Ю.“ ЕАД (предишно наименование „Ти
Би Ай Кредит“ ЕАД) като цедент.
С молби от 24.08.2015 г., 15.08.2017 г., 04.06.2019 г. взискателя
„АПС Б. Б.“ ООД е поискал справки за банкови сметки, трудови договори и
2
движимо или недвижимо имущество.
На 25.01.2021 г. е постъпила молба от взискателя с посочване на
изпълнителен способ за удовлетворяване на вземането му.
След депозирана на 04.02.2021 г. молба от взискателя е изпратено
запорно съобщение до работодателя на длъжника „Г.Л. 20“ ЕООД.
На 19.02.2021 г. е подадена молба от длъжника за прекратяване на
изпълнителното производство на осн. чл. 433 ал.1т.8 от ГПК.
На същата дата – 19.02.2021 г. е постановено обжалваното определение за
отказ за прекратяване на изпълнителното дело, съобщен на 19.04.2021 г.
На 19.04.2021 г. е подадена жалба с вх. № 7841, въз основа на която е
образувано настоящото дело, срещу отказа на ЧСИ за прекратяване на
принудителното изпълнение на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
По допустимостта на частната жалба.
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице,
в срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл.435, ал.2
ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи на обжалване с частна жалба.
По основателността на частната жалба.
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
По силата на императивната разпоредба на чл.435 ал.2 от ГПК (изм. ДВ, бр.
86 от 2017 г.), длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2.
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл.
485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията
на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК е предвидено, че изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът представи
разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската
станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния
3
лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с
незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира
писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема
за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист
бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа
на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за
подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде
продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не
са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението; 7. бъде
представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440
от ГПК; 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка.
Съгласно разясненията дадени с т. 10 на ТР № 2/13 г., когато взискателят
не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 г.,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, настъпващо по силата на закона, а съдебният изпълнител само
прогласява в постановлението си вече настъпилото прекратяване. Към
същинските изпълнителни действия са посочени: насочването на
изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
В случая от данните по изпълнителното дело се установява, че
взискателят не е бездействал в период, по-дълъг от две години, а периодично
е поддържал висящността на производството, като е подавал молби с
посочени изпълнителни способи в тях, както и периодично са извършвани
исканите в молбите изпълнителни действия от съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК молбата на легитимиран по предписания ред
взискател е необходима, но и достатъчна, за да го овласти и ангажира да
предприеме съответните действия. Както е посочено и в ТР № 2/2013 за
разлика от исковото производство изпълнителният процес се основава на
множество относително самостоятелни процедури, всяка от които при
4
реализация на парично притезание е насочена към принудително осребряване
на движими и недвижими вещи или събиране на вземания. В случая
постъпилото искане от страна на взискателя за налагане на запор върху
вземания на жалбоподателя легитимира съдебния изпълнител да предприеме
предписаните от закона действия. Ето защо от 04.02.2021 г. е започнал да
тече нов двугодишен срок, който понастоящем не е изтекъл. Без значение в
тази насока остава резултатът от предприетото действие. Понеже
понастоящем предвиденият от закона срок не е изтекъл поддържаното в
случая основание за прекратяване на производството не е налице.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че обжалваното
Постоновление е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като по
отношение на процесното изпълнително производство не е налице хипотезата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника В. СТ. Д., ЕГН
********** гр. София, ул. *** ********* срещу Разпореждане от 19.02.2021
г. по изп. дело № 20118610401940 по описа на ЧСИ Д.В. рeг. № 861, с район
на действие СГС с което е отказал да прекрати изпълнителното производство
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5