№ 178
гр. Варна, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20223001000166 по описа за 2022 година
Въззивникът ЗД „Евроинс“ АД гр. София - ответник по иска обжалва
решение № 260054/21.12.2021 г. на Окръжен съд Търговище по т.д. №
12/2021 г., в частта му, с която съдът го е осъдил да заплати на А.Х.
обезщетение за неимуществени вреди следствие на ПТП от 19.12.2019 г., над
сумата от 20 000 лева до пълния присъден размер - 70000 лева; обезщетение
за имуществени вреди над сумата от 91 лева до пълния присъден размер - 182
лева в резултат на същото ПТП и е начислил лихва за забава върху
обезщетенията за периода от 15.01.2020 г. до 15.04.2020 г., с молба решението
в обжалваните части да бъде отменено като неправилно и исковете -
отхвърлени, ведно с присъждане на съдебни разноски, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение. С писмен отговор и с писмена молба процесуалният
представител на въззивника моли за уважаване на жалбата и за оставяне без
уважение на жалбите на ищцата и третото лице - помагач, ведно с присъждане
на разноски.
Въззивникът ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД гр. София - помагач на
ответника обжалва първоинстанционното решение, с молба да бъде отменено
в частта на задължителните му мотиви в отношенията между ответника и
помагача, с които е прието съпричиняване на ПТП от страна на водача на
1
микробус " Фолксваген Крафтер" с рег.№ Т 9013 ТН. С писмен отговор и с
писмено становище процесуалният представител на въззивника моли за
уважаване на жалбата и за оставяне без уважение на жалбата на ищцата, с
направено евентуално възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на адвоката й.
Въззивникът А.. Р. Х. от с. З.С. обжалва решението на ОС – Търговище с
насрещна въззивна жалба - отговор в частта, с която е отхвърлен предявеният
от нея срещу ЗД „Евроинс“ АД - гр.София иск за разликата от 70 000 лева до
предявения размер от 85 000 лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следствие на ПТП от 19.12.2019 г., с молба да бъде
отменено, в т.ч. и в частта за разноските в полза на ответника, и искът -
уважен и за разликата, ведно с присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 - ЗА. С писмен отговор и с писмена молба с характер на писмени
бележки процесуалният представител на въззивника моли за уважаване на
жалбата й и за оставяне без уважение на жалбите на ответника и помагача.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, и трите жалби са неоснователни.
Въпрос относно механизма на ПТП се поставя само в жалбата на
помагача - ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД, в контекста на задължителната сила
на мотивите на решението по чл.223, ал.2 - ГПК в отношенията между
подпомаганата и подпомагащата страна. Оплакването е, че водачът на
микробус „Фолкснаген Крафтер“ С. Я. Р. е бил изправен, тъй като същото
МПС е било с предимство, доколкото навлизането в моста на река Черни Лом
от неговата страна е било сигнализирано с пътен знак Б6 „Премини, ако пътят
е свободен“, като бялата стрелка указва предимството на микробуса. Обратно,
навлезлият буквално по същото време от другата страна на стеснения участък
на моста л.а. „Мазда“ с почти двойно по-висока скорост – 112 км/ч от
разрешената такава – 60 км/ч не е имал такова предимство, съответно е отнел
предимството на микробуса и вината за причинения челен удар между двете
МПС, следствие на който е починал водачът на л.а.“Мазда“ и са били
увредени четирима пътника в микробуса, сред които – ищцата, е
2
изключително негова. Помагачът счита, че доколкото водачът на микробуса
се е движил с предимство и със съобразена скорост - около 70 км/ч той няма
никаква вина за ПТП. Ако пък водачът на лекия автомобил се беше движил с
позволена скорост, можеше и да не се стигне до фаталния инцидент.
Този въпрос би могло да се обсъжда от настоящия състав, само ако
междувременно не беше влязла в сила осъдителната присъда срещу водача на
микробуса С. Я. Р.. От служебната справка в АС Варна се установява, че с
оставено в сила от ВКС и влязло в сила на 20.04.2022 г. решение
№121/22.12.2021 г. на АС Варна-НО по ВНОХД №288/2021 г., е потвърдена
присъда № 4/08.06.2021 г. на Търговищкия окръжен съд, постановена по
НОХД № 88/2021 г., в наказателно-осъдителната й част – за признаване на
подсъдимия С. Я. Р. за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.4,
вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и за условното му
осъждане за него на две години и осем месеца лишаване от свобода с
изпитателен срок от 5 години, като същата е изменена само относно
квалификацията на деянието - извършено при нарушаване на правилата за
движение, установени в чл.20, ал.2 от ЗДвП, а не и при допуснато нарушение
на пътен знак Б6, по което обвинение подсъдимият е оправдан. Влязлата в
сила присъда срещу водача на микробуса предвид задължителността й за
гражданския съд съгласно чл.300 - ГПК изключва възможността за друга
преценка от въззивния съд относно виновността му, както и че деянието му
съставлява престъпление. Водачът на л.а. „Мазда“ без всякакво съмнение е
действал също виновно – управлявал е МПС с превишена скорост и без
самият да има право да навлезе в моста без да изчака и пропусне
насрещнодвижещите се МПС, ползващи се с предимство, но не е могло да
бъде съден, тъй като е загинал при станалата катастрофа.
Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че не може да има
друго разпределение на вината между водачите, респективно на
отговорността между застрахователите, при които са били застраховани
автомобилите, освен приетото такова от съда – по равно. Ето защо, не следва
да се изменят тези задължителните мотиви на ТОС в обжалваното решение
като се приеме изключване или намаляване отговорността на осъдения водач
С. Р., респективно се приеме различно разпределение на отговорността между
застрахователите - ответник и помагач. Същевременно тези мотиви не влияят
на самата претенция на ищцата.
3
С жалбата на ответника се оспорва базовия размер на присъденото на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди – 70000 лева като завишено, а с
жалбата на ищцата същият се оспорва като занижен спрямо предявения такъв
от 85000 лева. Ответникът също така прави оплакване, че възражението му за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата предвид непоставен
предпазен колан е доказано и е следвало да се уважи. Лихвата за забава
следвало да се начисли не от посочената от съда дата, а от датата на отказа на
застрахователя – 15.04.2020 г.
Всички тези оплаквания са неоснователни. Фактическата обстановка по
делото е изяснена от ТОС много пълно и точно, затова въззивният съд
препраща към нея и няма да я преповтаря. Съобразно вида и тежестта на
получените от ищцата сериозни увреждания – сътресение на мозъка със
степенно помрачение на съзнанието, счупване на носни кости, контузия на
чело и дясна раменна става и най-вече на счупвания на двете кости на дясна
подколенница с разместване на костните фрагменти и счупване на
голямопищялната кост на лявата подколенница, двете оперативни намеси –
открито наместване на костните фрагменти с поставяне на метална
остеосинтеза на десния крак и закрито наместване на костните фрагменти на
левия крак, продължителността от три месеца на пълно обездвижване, пет
месеца от които е била на памперси, невъзможността да се самообслужва и
зависимостта от близки хора, затрудненията при придвижване и досега само с
патерици и ортопедичната й безпомощност с недобра прогноза за подобрение
на състоянието й, продължаващите световъртеж и болки в главата и краката,
невъзможността да върши това, което нормално е вършила досега като от
жизнена активна жена преди е станала безсилна, забравяща, тревожна,
раздразнителна и лабилна сега, с призната от ТЕЛК 75 % нетрудоспособност,
установено от писмените доказателства, показанията на свидетелите и
заключенията на вещите лица, следва да й се определи по справедливост
съгласно чл.52 – ЗЗД обезщетение за претърпените болки и страдания, както
и за тези, които тепърва ще търпи, в размер на 70000 лева. Ето защо, същият
определен от ТОС размер на обезщетение е адекватен на получените от
ищцата следствие на ПТП неимуществени вреди и не е нито завишен, нито
занижен.
Няма основание да се приеме съпричиняване на вредите от ищцата
поради непоставяне на обезопасителен колан. Независимо от непоставянето
4
му предвид силния челен удар, при който дясната част от двойната предна
седалка зад мястото на шофьора се е откачила и огънала диагонално и
близостта на лявата седалка /до прозореца непосредствено зад шофьора/, на
която е седяла ищцата, с преградно платно с метален парапет и в краката й на
сандък с остри ръбове, е било неизбежно при политане на тялото напред
следствие на удара получаването на процесните увреждания в най-близките
твърди предмети в микробуса, най-вероятно - ударът на главата й в платното
и счупването на костите на краката й в сандъка, като предпазният колан в
този случай не би могъл да ги предотврати, в който смисъл са обясненията на
вещото лице д-р Горанов в с.з. на 30.11.2021 г. Само ако нямаше преграда
пред пострадалата, както и огъване диагонално на дясната част от двойната
седалка, които фактически са ограничили по-голямото политане на тялото й
следствие на удара, коланът би ограничил уврежданията й. В случая това не е
така и уврежданията от удара й в преградата и сандъка не могат да бъдат
избегнати, дори ищцата да е била с поставен колан. Предвид липса на
констатирано съпричиняване на вредите от ищцата не следва да се намаляват
размерите на присъдените обезщетения, съответно - 70000 лева - за
неимуществени вреди и 182 лева - за имуществени вреди.
По отношение на лихвите: ответникът не е представил по делото щетата
с приложени от пострадалата към предявената от нея претенция документи.
Представените с исковата молба констативен протокол за ПТП, скица на
произшествието и медицински документи за здравословното й състояние и
извършени медицински разходи са били достатъчни застрахователят да се
произнесе по основателността на претенцията й за обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно чл.496, ал.3 –
КЗ. Ако е считал, че копието на констативния протокол е нечетливо и че са
му нужни и други документи, изготвени от компетентни държавни органи, е
следвало да ги изиска служебно от тях съгласно ал.4 на посочения текст, а не
да ги изисква от пострадалите лица, а именно – документи от досъдебното
производство, заключения на АТЕ и СМЕ, прокурорски и съдебни актове,
резултати от кръвна проба на водача на лекия автомобил М.М.. Съгласно
чл.106, ал.5 – КЗ не се допуска изискване на доказателства, с които
ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради
съществуващи нормативни пречки или поради липса на правна възможност за
осигуряването им, както и на такива, които целят необосновано забавяне и
5
удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Ето защо, в този
случай застрахователят отговаря за лихви за забава, считано от по-ранната от
двете дати – на уведомяването му от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице съгласно чл.429, ал.3 – КЗ. В случая
претенцията за заведена щета от ищцата е предявена на 15.01.2020 г. и от тази
дата следва да се начислят лихвите за забава върху присъдените обезщетения
за неимуществени и имуществени вреди.
Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в
обжалваните му части. Въззивният съд препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.
Предвид отхвърлянето на всички жалби не се присъждат съдебни
разноски за въззивната инстанция в полза на страните, както и на адвоката на
ищцата по реда на чл.38, ал.2 - ЗА.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260054/21.12.2021 г. на Окръжен съд
Търговище по т.д. № 12/2021 г. в обжалваните му части.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6