Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………./15.04.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание тринадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5193 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ф.В.К.“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. М.Х. *** срещу
Наказателно постановление № 23 – 0000165 от 14.03.2019 г., издадено от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на
дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лева (хиляда лева) за това, че около
11:45 часа на 14.02.2019 г. в гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 48, в
административната сграда на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, след
приключване на комплексна проверка на документите относно транспортната дейност
за периода 01.06.2018 г. до 31.07.2018 г. на превозвача „Ф.В.К.“ ООД,
притежаващ лиценз № 05948 от 08.04.2011 г. за обществен превоз на товари на
територията на Република България е установено, че на 22.07.2018 г. в 03:46
часа в обл. Варна, общ. Аксаково, с. Любен
Каравелово, транспортното предприятие не организира работата на водача В.И.К.,
с ЕГН: ********** по такъв начин, че водачът да е в състояние да спазва глава
II от Регламент (ЕО) № 561/ 2006 г. – чл. 8, параграф 6, изр. последно от
Регламент (ЕО) № 561/ 2006 г., при извършване на превоз за собствена сметка,
попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/ 2006 г. с МПС „Мерцедес“, категория
N3 с рег. № В 7951 РК, собственост на превозвача, оборудвано с дигитален тахограф, на водача не е осигурена намалена седмична
почивка, като седмичният период на управление е започнал на 16.07.2018 г. в
03:46 часа и е завършил в 06:29 часа на 22.07.2018 г., като началото на седмичната
почивка е следвало да бъде не по – късно от 03:46 часа на 22.07.2018 г., при
което не е спазено началото на времето за почивка с 02 часа и 43 минути, видно
от направената разпечатка с програма TDCS на предоставената на магнитен носител
информация от картата на водача – нарушение на разпоредбата на чл. 10, § 2,
изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/ 2006 г. във
вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози.
Дружеството – жалбоподател „Ф.В.К.“ ООД намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно, доколкото е издадено при съществени
нарушения на процесуалния и материален закон, в частност нарушения на чл. 40,
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като представя подробни аргументи в защита на своето
становище. На първо място дружеството акцентира, че не става ясно защо
административно – наказващият орган е избрал датата 22.07.2018 г. за дата на
извършване на административното нарушение, като изрично подчертава, че на тази
дата не е било извършвано административно нарушение. Също така навежда
твърдения, че административно – наказващият орган не е обосновал позицията си
защо приема, че дружеството – превозвач не е организирало работата на водача по
начин, по който той да е в състояние да спазва разпоредбите на глава II от
Регламент (ЕО) № 561/ 2006 г. Също така се посочва, че субект на това
административно нарушение би следвало да е водача на моторното превозно
средство, по арг. от нормата на чл. 93б, ал. 10 от
Закона за автомобилните превози, а не транспортното предприятие. Поради
гореизложените съображения, моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 13.01.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5193 по
описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззивното
дружество не изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да
изрази позицията му в дадения ход на делото по същество. В депозирана
непосредствено преди откритото съдебно заседание молба от адв.
М.Х. ***, процесуалният представител на дружеството заявява, че поддържа жалбата
на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 13.01.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5193 по
описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззиваемата
страна ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна се представлява от своя
процесуален представител гл. експерт с юридическа правоспособност Ивайло
Георгиев, който моли за потвърждаване на наказателното постановление,
мотивирайки се, че организирането на работата на водач е един цялостен и всеобхватен
процес, с който очевидно дружеството не се е справило, тъй като в периода 22 –
29.07.2018 г. от страна на водача са били допуснати четири на брой нарушения.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Лицето В.И.К., с ЕГН: **********
работел като водач на тежкотоварен автомобил към търговското дружество „Ф.В.К.“
ООД.
В 03:46 часа на 16.07.2018
г. Костов започнал седмичния период на управление на тежкотоварен автомобил „Мерцедес“,
категория N3 с рег. № В 7951 РК, като го приключил в 06:29 часа на 22.07.2018
г.
С покана от 30.10.2018 г.,
адресирана до дружеството „Ф.В.К.“ ООД били изискани от страна на ОО
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна документи, свързани с транспортната
дейност на дружеството за периода 01.06.2018 г. до 31.07.2019 г.
С приемо
– предавателен протокол от 05.12.2018 г. били депозирани в ОО „Автомобилна
администрация“ гр. Варна изисканите транспортни документи, като св. Й.Р.Й. –
ст. инспектор в ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна извършил проверка на
предоставената на магнитен носител карта на водача В.И.К., като установил, че в
03:46 часа на 16.07.2018 г. Костов започнал седмичния период на управление на
тежкотоварен автомобил „Мерцедес“, категория N3 с рег. № В 7951 РК, като го
приключил в 06:29 часа на 22.07.2018 г.
Приемайки, че по този
начин, с това свое поведение дружеството „Ф.В.К.“ ООД не е организирало
работата на водача В.И.К. по такъв начин, че същият да е в състояние да спазва
изискванията на глава II от Регламент (ЕО) № 561/ 2006 г. (в частност на
разпоредбата на чл. 8, пар. 6, изр. последно от
Регламент (ЕО) № 561/2006 г.), на 14.02.2019 г. св. Й. съставил акт за
установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за
нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от
Регламент (ЕО) № 561/ 2006 г. във вр. с чл. 78, ал.
1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение
срещу съставения АУАН, като на 14.03.2019 г. Началникът на ОО „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, наложил
на дружеството – жалбоподател, „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за
нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от
Регламент (ЕО) № 561/ 2006 г. във вр. с чл. 78, ал.
1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна, поради следните причини:
От показанията на св. Й.,
които съдът напълно кредитира и от разпечатката на картата на водача В.И.К. се
установява, че последният е започнал седмичен период на управление на
тежкотоварен автомобил на 16.07.2018 г. в 03:46 часа, който период е приключил
в 06:29 часа на 22.07.2018 г. Въззивната жалба е
подробно аргументирана и са наведени редица възражения срещу
законосъобразността на наказателното постановление, но прави впечатление, че те
са изцяло от правно естество, като съдът ще се опита да отговори на всички тях
по – надолу в своето решение. Но този факт, че седмичният период на управление
на тежкотоварния автомобил е започнал на 16.07.2018 г. в 03:46 часа и съответно
е приключил в 06:29 часа на 22.07.2018 г. така и не се оспорва от дружеството –
жалбоподател, а и съдът го намира за категорично доказан.
Разпоредбата на чл. 10, §
2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г.
предвижда, че транспортното предприятие организира работата на водачите,
посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват
Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от регламент (ЕО) № 561/2006
г.
В конкретния случай
допускайки водачът В.И.К. да просрочи седмичния период на управление на
тежкотоварния автомобил от категория N3, очевидно е, че транспортното
предприятие не е организирало работата на водача по такъв начин, а именно той да
не наруши разпоредбата на чл. 8, пар. 6, изр.
последно от Регламент (ЕО) № 561/2006 г.
Посочената в диспозитивната част на наказателното постановление
разпоредба на чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози допълва,
че при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с
автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат
допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за
собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт
Съдът не може да сподели
възражението на въззивното дружество, че липсва
яснота какво е следвало да бъде поведението на въззивното
дружество за да не допусне водачът да осъществи нарушение на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета. Поведението на дружеството е
следвало да бъде такова, водачите към транспортното предприятие да не извършват
нарушения на цитирания Регламент, а вече по какъв начин това ще се случи е
изцяло в правомощията на въззивното дружество, като
възможните примери са многобройни – например част от курсовете в този времеви
период е следвало да бъдат поети от други водачи или въобще да не бъдат
осъществени, ако транспортното предприятие не е разполагало с други свободни
водачи, но в никакъв случай да не допуска със своите действия водачите да
извършат нарушения на разпоредби от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета.
На практика дружеството „Ф.В.К.“
ООД е допуснало водачът към транспортното предприятие В.И.К. да изпълнява
своите служебни задължения във времето между 03:46 часа на 22.07.2018 г. и
06:29 часа на 22.07.2018 г, което представлява не само формално нарушение на чл.
8, пар. 6, изр. последно от Регламент (ЕО) № 561/2006
г., но това е и едно нарушение, което пряко и непосредствено засяга
безопасността не само на самият водач Костов, но и на всички участници в
движението по пътищата. Тъй като регламентираната почивка на водача презюмира, че последният се чувства отпочинал и е в
състояние да управлява безопасно превозно средство, при това тежкотоварен
автомобил, то нарушаване на времевия период на тази почивка или по – скоро
липсата й в пълен обем представляват нарушение, което няма как да бъде
квалифицирано от съда като „маловажен случай” на административно нарушение по
смисъла на чл. 28, буква „А” от ЗАНН.
Действително в кориците на
административно – наказателната преписка се съдържа Заповед № 199 от 21.07.2018
г. на Управителя на дружеството „Ф.В.К.“ ООД, пътен лист серия А № 002386 и
товарителница № 015243, които касаят конкретен превоз от с. Любен Каравелово до
с. Болярци, който превоз е следвало да бъде извършен от двама водачи – В.И.К. и
Р.В.. Съдът обаче не би могъл да се довери, че в действителност Р.В. е
управлявал процесния тежкотоварен автомобил „Мерцедес“,
категория N3 с рег. № В 7951 РК, тъй
като липсват данни от тахографа на превозното
средство, че и друг водач, освен В.И.К., го е управлявал на датата 22.07.2018 г.
Съдът се солидаризира с позицията на административно – наказващия орган, че
факта, че Р.В. е бил вписан чисто формално в заповедта и пътния лист по никакъв
начин не означава, че същият изобщо е бил на борда на превозното средство или
дори да е бил на борда не го е управлявал, тъй като не е регистриран в
дигиталния тахограф чрез поставяне на дигиталната си
карта.
Заповед № 1, издадена от
г-н. В.К., в качеството му на управител на „Ф.В.К.“ ООД и книгата за инструктаж
за водачите към дружеството „Ф.В.К.“ ООД установяват, че дружеството в
действителност прави опити и се стреми да организира работата на своите водачи по
начин, който да осигури те да спазват нормите на европейското и националното
законодателство в сферата на извършване превози на товари, но очевидно към
датата 22.07.2018 г. за конкретния случай с водача В.И.К., този опит се е
оказал недостатъчен и неуспешен, тъй като дружеството е позволило водачът да
наруши чл. 8, пар. 6, изр. последно от Регламент (ЕО)
№ 561/2006 г.
Съдът е категоричен, че дружеството
е годен субект на административно – наказателната отговорност по чл. 10, § 2,
изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози, а вече е съвсем друг въпроса, който не попада в компетентността на
настоящия съд, за евентуална дисциплинарна отговорност на водача за неспазване
на заповеди и разпореждания на ръководството на дружеството.
Поради гореизложените
съображения и след извършена служебна проверка, съдът не може да сподели позицията
на въззивното дружество за допуснати съществени
нарушения в хода на административно – наказателното производство, поради което
и съдът с категоричност намира, че дружество „Ф.В.К.“ е осъществило състав на
административно нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл.
2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. във вр. с чл. 78,
ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, поради което правилно и
законосъобразно е била ангажирана административно – наказателната му
отговорност.
Само за допълнение на
мотивите следва да се подчертае, че датата и часа на нарушението са правилно
индивидуализирани, доколкото в 03:46 часа на 22.07.2018 г. водачът е следвало
да приключи седмичния период на управление на тежкотоварния автомобил
от категория N3, т.е. именно в това време дружеството е следвало да организира
дейността на водача по начин, по който той да е в състояние да приключи
седмичния период на управление на превозното средство.
Санкционната разпоредба на
чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози предвижда санкция в размер на
1000 лева за превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното
време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и
товари, включително при превози за собствена сметка. Размерът на санкцията е строго
фиксиран, административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с този
размер при индивидуализация на административното наказание, поради което и пред
съда не стои въпроса за неговата евентуална завишеност,
респ. несправедливост.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 23 – 0000165 от
14.03.2019 г., издадено от Началника на Областния отдел „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23 – 0000165 от 14.03.2019 г., издадено от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на
„Ф.В.К.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, му
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000
лева (хиляда лева) за това, че около 11:45 часа на 14.02.2019 г. в гр. Варна,
ул. „Тролейна“ № 48, в административната сграда на ОО „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна, след приключване на комплексна проверка на
документите относно транспортната дейност за периода 01.06.2018 г. до 31.07.2018
г. на превозвача „Ф.В.К.“ ООД, притежаващ лиценз № 05948 от 08.04.2011 г. за
обществен превоз на товари на територията на Република България е установено,
че на 22.07.2018 г. в 03:46 часа в обл. Варна, общ.
Аксаково, с. Любен Каравелово, транспортното предприятие не организира работата
на водача В.И.К., с ЕГН: ********** по такъв начин, че водачът да е в състояние
да спазва глава II от Регламент (ЕО) № 561/ 2006 г. – чл. 8, параграф 6, изр.
последно от Регламент (ЕО) № 561/ 2006 г., при извършване на превоз за
собствена сметка, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/ 2006 г. с МПС
„Мерцедес“, категория N3 с рег. № В 7951 РК, собственост на превозвача,
оборудвано с дигитален тахограф, на водача не е
осигурена намалена седмична почивка, като седмичният период на управление е
започнал на 16.07.2018 г. в 03:46 часа и е завършил в 06:29 часа на 22.07.2018
г., като началото на седмичната почивка е следвало да бъде не по – късно от
03:46 часа на 22.07.2018 г., при което не е спазено началото на времето за
почивка с 02 часа и 43 минути, видно от направената разпечатка с програма TDCS
на предоставената на магнитен носител информация от картата на водача –
нарушение на разпоредбата на чл. 10, § 2, изр. 1, предл.
2 от Регламент (ЕО) № 561/ 2006 г. във вр. с чл. 78,
ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :