МОТИВИ: ЯРП е предявила обвинение срещу
подсъдимите Д.В. А. и А.А.И. *** за
престъпление по чл.195 ал.1т.3, т.4 пр.2 и т.5, т.7/ само за подсъдимия А./ вр.чл.194 ал.1 вр.чл. 63 ал.1 т.3, вр. чл.26,
ал.1 от НК вр. чл.28 / за подсъдимия А./.
В съдебно заседание участващия по делото прокурор
поддържа обвинението против подсъдимите, така както е предявено. Счита, че от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства безспорно се
установява фактическата обстановка, изложена в обвинителният акт, поради което
подсъдимите следва да бъдат
признати за виновни по
предявеното им обвинение, а наказанието на подсъдимия И. следва да бъде
определено в условията на чл.55 от НК – Пробация, а на подъсимия А. се
определи наказание лишаване от свобода около средния размер.
Подсъдимите участват в
съдебно заседание лично и с назначените от съда служебни защитници.
Признават се за виновни, като заявяват, че признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Защитника на подсъдимия И. пледира за наказание пробация в минимален размер, а на подсъдимия А. за налагане
не наказание съгласно разпоредбата на чл.63 от НК.
На осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК
съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора
в обвителният акт.
На 27/28.02.2016г. през нощта, в гр.Ямбол, се срещнали
непълнолетните обвиняеми Д.В.А. и А.А.И., и
малолетните И. В.А. и Ю. И. Ч., всички от гр. Я. Обвиняемите решили да извършат
кражба на стоки и пари каквито намерят в магазин за перилни препарати, находящ се в гр.Ямбол на ул.***. Обвиняемите знаели, че
пред входната врата е монтирана охранителната ролетна
щора и решили да проникнал в магазина, като изкъртят заключващото й устройство
и това на входната врата. За целта подс.И. взел от
дома си метален лост.
В изпълнение на така взетото решение, на 28.02.2016г.,
около 01.00 часа, в гр.Ямбол, обвиняемите Д.В.А. и А.А.И.,
заедно с малолетните И. В.А. и Ю. И. Ч., отишли до посочения магазин за перилни
препарати, находящ се на ул.***. С помощта на
металния лост, който носел подс.И. разбил катинара, с
който била заключена охранителна ролетна щора и
огънал същата. В резултат на това щората била освободена и я вдигнал нагоре.
След това отново с металната щанга огънал входната врата от ПВЦ дограма, в
областта на бравата. След това обвиняемите влезли в магазина и от там взели
следните вещи: 2бр. омекотител в туба от по 1.5л.,
марка "Юмуш Екстра", в синя опаковка, 1бр. омекотител в туба от по 1.5л., марка Юмуш
Екстра", в лилава опаковка, 1бр. омекотител в
туба от по 1.5л., марка „Юмуш Екстра“, в златисто-жьлта опаковка, 1бр. омекотител
в туба от по 1.5л., марка „Юмуш Екстра“, в розова
опаковка, 1бр. омекотител в туба от по 1.5л., марка „Юмуш Екстра“, в бяла с лилаво опаковка, 1бр. омекотител марка „ABC“ в туба от по 4л., в червена
опаковка, 1бр. омекотител марка „Вернел“
в туба от по 4л., в лилава опаковка, 1бр. омекотител
марка „ABC“ в туба от по 4л., в златисто-жьлта
опаковка, 1бр. омекотител марка „Текс“
в туба от по 4л., в розова опаковка, 1бр. омекотител
„Вернел“ в туба от по 3л., в лилава опаковка, 1бр.
прах за пране, марка „Персил“, за бяло пране, в
опаковка от 10кг., 1бр. прах за пране марка „Перус“,
за бяло пране, в опаковка от 9кг., 10бр. „Памперс“ в пакет № 4, 1бр. пакет
„Памперс“ № 5, 5бр. „Памперс“ в пакет № 6, 1бр. комплект шампоан и балсам,
марка „Еледор“ и 1бр. зелена бутилка белина, марка „Текс“, в бутилка от по 4л., които били собственост на свид.З.С. ***. След това обвиняемите заедно със свидетелите
Ю. Ч. и И. А., отнесли всички отнети вещи в дома на подс.И.,
където си ги поделили. През последващите дни свид.И. А. продал част от отнетите вещи на свид.С. А. А. и С. А. А..
На 09.08.2016г., след обяд обвиняемите Д.В.А. и А.А.И., решили да извършат кражба на вещи каквито намерят в
някой автомобил или недвижим имот. В изпълнение на така взетото решение на
09.08.2016г., за времето от 14.00 часа до 15.00 часа, в гр.Ямбол, в к-с Георги
Бенковски до ***, на паркинга пред вх.Б видели паркиран товарен автомобил марка
„Мерцедес“ с per. № *** и решили да проверят дали е
отключен. След като отишли до товарния автомобил видели, че стъклото на дясната
врата е свалено на около 15см. Двамата решили да отворят вратата и да проверят
дали в него има вещи, които да откраднат. Подс. И.
бръкнал с ръка пред отвора на сваленото стъкло на дясната врата и я отворил.
След това отворили страничната врата към товарната част на товарния автомобил.
От там взели следните движими вещи - 5бр. пластмасови касетки с поставените в
тях 40кг. праскови, 10 кг. сини сливи, 15кг. патладжан. След това отнесли
отнетите вещи в ромската махала. Отнетите вещи били собственост на ЕТ***“
гр.Ямбол с управител Х. С. Н. от гр.Ямбол. Подс.А.
отнесъл част от отнетите плодове на свид. М. Ц.М. -
майка на подс.И.. Предложил й да ги купи, като я
уверил, че не са крадени. Свид.М. се съгласила и
купила плодовете за сумата от 40лв. По-късно подс.А.
и подс.И. си поделили паричната сума, а останалите
отнети плодове се разпоредили по неустановен по делото начин.
На 11.08.2016г., след обяд, обвиняемите Д.В.А. и А.А.И. се връщали от р.Тунджа, като вървели пеш към гр.Ямбол.
Двамата решили да извършат кражба на вещи каквито намерят в някой автомобил или
недвижим имот. На спирка „обръщалото“, по линия № 2, находяща
се в гр.Ямбол, срещу Ремонтно - складова база на „Пътно Управление“ гр.Ямбол,
на ул. Преслав № 275, обвиняемите видели паркиран автобус, на които вратите
били отворени. След като огледали автобуса установили, че в него няма хора. В
близост до паркинга под дърво седели няколко човека, сред които била свид. К.Д.Д. от гр.Ямбол.
Обвиняемите решили да извършат кражба на вещи каквито намерят в автобуса.
Уговорили се подс. А. да остане отвън да наблюдава и
предупреди подс. И. за приближаващи хора. В
изпълнение на така взетото решение, на същата дата, за времето от 16.20 часа до
17.00 часа подс. И. влязъл в автобуса, където до
предната врата видял закачена дамска чанта. Отворил чантата и от нея извадил
портмоне. От същото взел парична сума в размер на 300лв., която била в банкноти
с различен номинал. Паричната сума била собственост на свид.
К.Д.Д. от гр.Ямбол. След това хвърлил портмонето на
земята и с подс. А. побягнали от мястото. По-късно
обвиняемите си поделили отнетите пари.
На 13.08.2016г., в гр.Ямбол, след обяд, подс. А. минавал пеш покрай магазин за плодове и зеленчуци,
находящ се на ул.Сливница № 10. Тогава видял, че
продавачката - свид. Н.С. К. разговаря пред магазина
със свид. В. М. А.. Подсъдимият видял, че свид. К. няма видимост към магазина и решил да извърши
кражба на пари там. Около 16.00 часа, на същата дата, в изпълнение на така
взетото решение подс. А. влязъл в магазина и от щанда
за продажби взел парична сума в размер на 37 лева, която била собственост на свид. Н.С. К. В този момент свид.
К. се обърнала и видяла действията на подсъдимия. Попитала го какво прави там. Подс. А. отвърнал, че разглежда, след което избягал от
магазина.
Видно от заключението на изготвената по делото
оценителна експертиза, всички отнети вещи, предмет на гореописаното
престъпление са на общата стойност 549.95 лева
Подсъдимият Д.В.А. е осъден с Присъда № ***/07.07.2015, влязла в сила на 11.02.2016 год. по НОХД № ***/15
год. на ЯРС на Пробация, за извършено престъпление по
чл.195, ал.1, т.5 и т.7 на 08.06.2014 год.
Подсъдимият А.А.И. е
неосъждан.
От приложените по делото характеристични справки се
установява, че двамата подсъдими се водят на отчет в ДПС – Ямбол, като спрямо
подсъдимия А. има 13 ЗМ, а спрямо И. има образувани осем ЗМ. Поведението им е
разглеждано в МКБППМН, като спрямо А. има четири ВД с налагани мерки по чл.13,
ал.1, т.1, т.5 и т.12 от ЗБППМН и в момента е настанен във ВУИ Ракитово, а
спрямо И. има три ВД с наложени мерки по
чл.13, ал.1, т.4, т.5, т.7 и т.12 от ЗБППМН.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена както от направените от
подсъдимите признания, така и от
събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства по безспорен и
несъмнен начин се установява, че
подсъдимият Д.В.А. е осъществил
както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението кражба по смисъла на чл.195 ал.1, т.3 , т.4 ,
т.5 и т.7, вр.чл.194
ал.1 вр.чл., вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 63 ал.1
т.3 от НК вр. чл.28, че за времето от около 01.00 часа на 28.02.2016г. до около 16.00 часа на 13.08.2016г., в гр.Ямбол, от магазин
за перилни препарати, находящ се на ул.Мальовица
№ 16, от автобус по линия № 2, паркиран
на спирка „обръщалото“, находяща се срещу Ремонтно
- складова база на „Пътно Управление“
гр.Ямбол, на ул.Преслав № 275, от т.а. марка "Мерцедес" с per. № ***, паркиран в к-с Георги Бенковски бл.10, на паркинга пред вх.Б
и от магазин за плодове и зеленчуци,
находящ се на ул.Сливница № 10, действайки в условията на продължавано престъпление и в съучастие след предварителен сговор с А.А.И. ***, като съизвършител, чрез използване на техническо
средство и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот, е отнел множество чужди движими вещи
на обща стойност
549.95лв., собственост на З.С.Я.,
ЕТ„***-Х. Н.” на К.Д.Д. и Н.С.К., без тяхно съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай, като макар и непълнолетен
е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си,
А подсъдимия А.А.И. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на чл. 195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като за времето от около
01.00 часа на 28.02.2016г. до около
17.00 часа на 11.08.2016г.
в гр.Ямбол, от магазин за перилни
препарати, находящ се на ул.Мальовица
№ 16, от автобус по линия № 2, паркиран
на спирка „обръщалото“, находяща се срещу Ремонтно
- складова база на „Пътно Управление“
гр.Ямбол, на ул.Преслав № 275, от т.а. марка „Мерцедес“
с per. № ***, паркиран
в к-с Георги Бенковски
бл.10, на паркинга пред вх.Б и от
магазин за плодове и зеленчуци, находящ се на
ул.Сливница № 10, действайки
в условията на продължавано престъпление и в съучастие след предварителен сговор с Д.В.А. ***,
като съизвършител, чрез използване на техническо средство
и чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот,
е отнел множество чужди движими вещи
на обща стойност
512.95лв., собственост на З.С.Я., ЕТ„***-Х. Н.” на К.Д.Д., без тяхно съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието не представлява маловажен случай, като макар и непълнолетен
е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си.
От събраните в хода на
досъдебното производство доказателства се установява още, че подсъдимите са участвали както в прякото
отнемане на вещите – предмет на престъплението, така и в установяването на фактическата власт върху същите.
От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява наличието на квалифициращите обстоятелства по чл.
195 ал.1 т.3 от НК. Подсъдимите са проникнал в магазина на ул. Мальовица № 16
посредством разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, а
именно подсъдимия И. с помощта на метален лост, който носел в себе си разбил
катинара на охранителната ролетна щора, огънал и
входната врата от PVC в областта на бравата и проникнали в помещението от където са
извършили кражбата. Преодоляването на
посочената преграда е било в пряка причинна връзка със самото отнемане на процесните вещи, тъй като по този начин подсъдимите са си
осигурили безпрепятствен достъп до същите.
От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява наличието на квалифициращите обстоятелства по чл.
195 ал.1 т.4 от НК, тъй като за извършването на цитираната кражба подсъдимите
са използвали техническо средство – метален лост.
От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява наличието на квалифициращите обстоятелства по чл.
195 ал.1 т.5 от НК, тъй като подсъдимите А. и И. са отивали до местата от
където са вършили кражбите, след като предварително в една сравнително спокойна
обстановка през дена са взели решение да извършат кражба от там, снабдили се и
с техническото средство с които са
извършили кражбата на 27/28.02.2016 год.
При
така осъщественото деяние подсъдимият А. е действал в условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 НК, тъй като ги е осъществил, след като е бил осъждан с
влязла в сила присъда на 11.02.2016 год. по НОХД № ***/15 год. на ЯРС за друго
такова престъпление (кражба) и преди
изтичането на предвидения в чл. 30 НК 5-годишен срок. Изложеното
определя съставомерността на деянието му,
по квалифицирания състав на чл. 195 ал.1 т.7 от НК.
При установената по делото фактическа обстановка съдът направи извода,
че престъплението извършено от подсъдимия А. се състои четири деяния , които
представляват едно продължаваното
престъпление по чл. 26 НК, извършени в гр. Ямбол в магазин на ул. Мальовица, от
т.а. паркиран в ж.к. Георги Бенковски, от автобус паркиран на обръщалото срещу
„Пътно управление и от магазин за зеленчуци на ул. Сливница № 10 , а
престъплението извършено от подсъдимия И. се състои три деяния , които
представляват едно продължаваното
престъпление по чл. 26 НК, извършени в гр. Ямбол в магазин на ул. Мальовица, от
т.а. паркиран в ж.к. Георги Бенковски и от автобус паркиран на обръщалото срещу
„Пътно управление“
Тези еднородни деяния са насочени към една и съща цел,
извършени са през непродължителен период от време за около шест месеца,
отразяват един и същи основен престъпен състав. Между деянията съществува обективна връзка,
изключваща възможността едно от тях да се вземе като самостоятелно изолирано от
другото, а всяко следващо се явява като продължение на предхождащото го
деяние.
Съдът прие, че извършеното
от подсъдимите престъпно деяние
не представлява маловажен случай на престъплението кражба по смисъла на
чл. 93 ал.1 т.9 НК, като изходи от начина на осъществяване на деянието, а
именно разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, извършена от
две лица и с участието на малолетни такива , което свидетелства за една
повишена степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от съответния вид.
При осъществяване на
престъплението подсъдимите са действали с пряк умисъл, тъй като ясно са съзнавали, че чрез действията си лишават от фактическа власт върху вещите техните собственици, но
въпреки това са искали и целели установяването на своя собствена фактическа власт върху тях. Следователно същите са разбирали както противоправния
и общественоопасен характер на извършеното, така и
неговите общественоопасни последици, но въпреки това
са искали настъпването на тези последици.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че подсъдимите действително са осъществили от обективна
и от субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1т.3 , т.4, т.5,
т.7/ само за подсъдимия А./ вр.чл.194 ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.чл. 63 ал.1 т.3 от НК вр. чл.28 / за подсъдимия А./,
поради което ги призна за виновни по така предявеното им обвинение.
Относно вида и размера на
наложените наказания, съдът взе предвид следното:
Съдебното следствие се проведе по
правилата на глава ХХVІІ от НПК.
За извършените от подсъдимите
престъпления законът предвижда наказание лишаване от свобода до три
години, тъй като същите са непълнолетни.
При индивидуализирането на наказанието съдът от една страна взе
предвид обстоятелството, че се
касае за престъпление с висока степен
на обществена опасност, обуславяща се както от изключително високия ръст
на този вид посегателства към настоящия
момент в страната,, предишното осъждане на подсъдимия А., наложените неколкократно възпитателни мерки по ЗБППМН, които не са
дали резултат, привличането и на малолетни лица при извършването на част от
кражбите, а от друга страна съобрази невисоката
стойност на вещите – предмет на посегателство , младата им възраст, социалното
и икономическото им положение и ги осъди на девет месеца лишаване от свобода за
подсъдимия Д.В.А. и шест месеца лишаване от свобода за подсъдимия А.А.И., което наказание на основание чл.58А, ал.1 от НК
намали с една трета на шест месеца лишаване от свобода за подсъдимия А. и
четири месеца лишаване от свобода за подсъдимия И..
Като взе предвид, че подсъдимите А. и И.
до момента не са осъждани на лишаване от свобода, съдът намери, че за постигане
целите на наказанието и за поправянето им не е наложително да го изтърпят на
основание чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК отложи
изтърпяването за срок от две години и за двамата подсъдими..
Съдът
счита, че така наложените наказания
на подсъдимите са необходими и достатъчни за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и
преди всичко намира, че същите ще окажат предупредително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие както върху самите
подсъдими, така и върху останалите членове на обществото.
Причини
за осъществяване на деянието от
страна на подсъдимите са ниската
им обща и правна култура, заниженият им самоконтрол,
При този
изход на делото подсъдимите са осъдени да заплатят и направените по
същото разноски в размер на по 62,79 лв.
за всеки от тях в приход на Републиканския бюджет, по сметка на ОДМВР Ямбол.
При изложените съображение съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: