Решение по дело №5072/2011 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 149
Дата: 22 февруари 2012 г.
Съдия: Йордан Василев Димов
Дело: 20113630105072
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2011 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

149/22.2.2012г.

гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският районен съд, VІІ състав

на двадесет и първи февруари 2012 година

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                                       Председател: Йордан Димов

Секретар: Т. Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №5072/2011 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.50 от СК.

Производството по делото е било образувано като такова с правно основание чл.49 от СК, като впоследствие в първото по делото заседание основанието на иска е било променено от такъв с основание чл.49 от СК в такъв с основание чл.50 от СК. В молбата си формулирана пред съда в съдебно заседание молителите Е.Ш.Е. и Х.Р.Е. твърдят, че са законни съпрузи сключили граждански брак на 30.08.2008 г. От брака си имат едно малолетно дете П.Х.Р. Двамата съпрузи твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по смисъла на чл.51 от СК, което поддържат. Молят съда да постанови решение, по силата на което да прекрати брака им и да одобри представеното споразумение, с което са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си.

В съдебното заседание и двамата молители потвърдиха пред съда желанието си за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак молителите са законни съпрузи, сключили граждански брак на 30.08.2008 г., с акт №68/30.08.2008 г. на Община Каолиново, област Шумен. От приложеното удостоверение, издадено по акт за раждане №1619/07.12.2009 г. от Община Шумен е видно, че по време на брака съпрузите са имали едно малолетно дете – П.Х.Р., ЕГН-**********. Двамата молители постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака си, което потвърдиха и пред съда. Ето защо съдът намира, че бракът им следва да се прекрати, без да се издирват мотивите за това.

С представеното по смисъла на чл.51 от СК споразумение молителите са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си. Съдът намира, че така представеното споразумение не противоречи на закона и морала, поради което и следва да бъде одобрено.

Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40.00 лв., от които констатира, че са внесени 25 лева от молителката Е.Ш.Е., като молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШРС сумата от 15 лв. за държавна такса. Молителят Х.Р.Е. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШРС 50.40 лева държавна такса върху тригодишните платежи на присъдения размер на издръжката.

Водим от горното, и на основание чл.50 от СК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак, сключен на 30.08.2008 г., с акт №68/30.08.2008 г. на Община Каолиново, област Шумен, между Е.Ш.Е., ЕГН-********** ***, със съдебен адрес: гр. *** адв. *** от ШАК и Х.Р.Е., ЕГН-********** ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

1.Родителските права върху роденото от брака малолетно дете – П.Х.Р., ЕГН-********** ще се упражняват от майката Е.Ш.Е., ЕГН-**********, с адрес на местоживеене ***.

2.Бащата Х.Р.Е., има право на лични контакти с детето П.Х.Р., всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 ч. до 17.00 ч. без преспиване, както и 30 дни през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск.

3. Бащата Х.Р.Е., ЕГН ********** се задължава да заплаща на малолетното си дете П.Х.Р., ЕГН-**********, чрез неговата майка Е.Ш.Е., ЕГН-**********, месечна издръжка за периода от 22.12.2010 г. до 22.12.2011 г. в размер на 60 (шестдесет) лева и след завеждане на исковата молба – 22.12.2011 г. в размер на 70 (седемдесет) лева до настъпване на причини налагащи изменение на размера на издръжката.

4. Съдът констатира, че семейното жилище, находящо се в гр. ***, собственост на родителите на молителя е напуснато от молителката и за бъдеще ще се ползва от молителя.

5.Страните нямат претенции за издръжка помежду си.

6. Молителите декларират, че не притежават недвижимо имущество и парични влогове които да са семейна имуществена общност подлежаща на делба.

7.След прекратяване на брака съпругата ще възстанови предбрачното си фамилно име “М.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 (четиридесет) лева, от която констатира, че са внесени 25 (двадесет и пет) лева, като ОСЪЖДА Х.Р.Е., ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 15 (петнадесет) лева.

ОСЪЖДА Х.Р.Е., ЕГН **********  да заплати по сметка на ШРС сумата 50.40 лв. (петдесет лева и четиридесет стотинки) представляваща държавна такса върху определения размер на издръжката.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: