МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 5 постановена на 24.04.2018г.
ПО НОХД № 26/ 2016г. по описа на Районен Съд – Г.
Обвинението е против подсъдимия Е.Л.К. с ЕГН **********, роден на ***г***, българин, български гражданин,
с висше образование, работи като Управител на „Г.– Е.” ЕООД – гр.Г., разведен,
осъждан, за това, че на 06.09.2014г. в с.М., общ.Г., причинил средна телесна
повреда на С.М.Р. на 56 години, изразяваща се в избиване на зъб, без който е
затруднено дъвченето и говоренето и средна телесна повреда на Д.П.П. на 51
години, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота и
трайно затруднение движението на снагата – средни телесни повреди на повече от
едно лице – престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предложение трето, вр. чл.129 от НК.
Производството
по делото се разгледа по реда на глава 20 от НПК.
В
хода на съдебното следствие РП-Г. се представлява от прокурор Ж.Робаков, който в хода на съдебните прения поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия, обвинение, приемайки след анализ на събраният в
хода на съдебното следствие доказателствен материал, че той е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, в което е
обвинен. Представителят на държавното обвинение пледира по отношение подсъдимия
Е.К., съдът да
наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от около 3 /три/ години, което
на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 5 /пет/
години.
Поради направено искане от пострадалия Д.П.П., съдът
го конституира като Частен обвинител. Граждански иск не е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес. Повереникът на
Частният обвинител – адв.Ф.Г. ***, пледира, че са
налице доказателства, че подс.Е.К. е извършил
престъплението, в което е обвинен, поради което следва съдът да му наложи
справедливо наказание.
Защитникът на подсъдимия Е.К. – адв.Е.К.
***, пледира, че съдът следва да признае подсъдимия за невиновен, тъй като по
делото не са събрани доказателства, че той е извършил престъпление.
В
хода на съдебното следствие подсъдимия Е.К. заявява, че разбира обвинението, не се признава за виновен
по него, дава обяснения. В последната си дума подсъдимият Е.К. заявява, че следва да бъде оправдан, тъй като не е
извършил деянията, за които е обвинен.
Съдът,
след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно
и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 от НПК,
намери за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
През 2014г., св.С.М.Р. започнал работа /без трудов
договор/, в дружество, собственост на подс.Е.К..
Дружеството на подсъдимия осъществява строителна дейност. Подс.Е.К.
предоставил на св.С. Р. във връзка с работата му лек автомобил марка
„Форд", модел „Транзит", с peг. № ********.
На 06.09.2014г., сутринта, св.Р. получил от подс.К.
ключовете от микробуса, с който трябвало да отиде с него на строителен обект,
за да предпази от дъжда стоварен там хоросан. Същия ден на връщане от
строителния обект, в около обяд, св.Р. се срещнал със св.Д.П., като отишъл с
микробуса до дома на последния в гр. Г.. Там те употребили алкохол – домашна
ракия.
Свидетелите Р. и П. решили да отидат до с.М., общ. Г.,
за да се видят със свой общ приятел, когото не били виждали от много време. Св.Р.
оставил микробуса марка „Форд", модел „Транзит", с peг. № ********, пред дома на св.П., като взел със себе си
контактния ключ за същия автомобил.
До с.М., общ. Г., св.Р. и св.П. се придвижили с личния
автомобил на св.П.. В ранния следобед същия ден, св.Р. и св.П. продължили да
консумират алкохол - бира, закупена от магазин в с. М., общ.Г., собственост на
свидетеля Й.М., тъй като не успели да открият своя общ приятел. В
непосредствена близост до магазина е изградена площадка с навес. Под навеса са
монтирани няколко маси за клиенти. По същото време на една от масите под навеса
се намирали свидетелите Т.Д.Ж., М.А.Г. и Пеньо Ж.П..
Същия ден – следобед, подс.Е.К.
се обадил по телефона на св.С.Р., като го попитал къде се намира и къде е
микробусът. Св.Р. обяснил на подс.К., че е паркирал
микробуса пред дома на св.П. ***, и че двамата с последния са в с.М., общ.Г.. Подс.Е.К. още няколко пъти се обаждал на мобилния телефон
на св.Р., като при едно от тези обаждания св.П. взел телефона на св.Р., като
казал на подс.Е К. да ги остави на мира и да не звъни
повече. След този разговор, св.Р. и св.П. продължили да консумират алкохол в
навеса до магазина на св.М. ***.
Вследствие на употребеното количество алкохол, св.П.,
в късния следобед легнал на предните седалки на личния си автомобил, паркиран в
близост до магазина, а св.Р. отишъл до тоалетна.
На св.С.Р. е бил нанесен побой, вседствие,
на което на св.Р. му е бил избит един от предните горни зъби. На св.Д.П. също
бил нанесен побой, при което той получил множество наранявания.
Същата вечер, св.С.П.С. - брат на св.Д.П., получил
обаждане по телефона от свой познат, че брат му лежи в безпомощно състояние в с.М.,
общ. Г.. Св.С. заедно със съпругата си - св.Р.П. се придвижили с автомобил от
гр. Г. до с.М., общ. Г.. Св.С. и св.П. намерили св.Д.П. да лежи на задната
седалка на автомобила си в близост до магазина, собственост на св.М.. Св.С. в
около 19:00 часа откарал св.Д.П. ***, където живее съпругата му – св.С.Д.П..
Около полунощ на 06/07.09.2014г., състоянието на св.П. се влошило, като му бил
извършен преглед от лекар при ФСМП - гр. Г.. На 07.09.2014г., св.П. ***, и след
извършено рентгеново изследване е транспортиран до МБАЛ - Проф.Д-р „С. К."
АД – в гр.С.З., където му е извършена операция. Св.Д.П. е изписан от болницата
на 26.09.2014г.
Видно от назначените при разследването
съдебномедицински експертизи, св.С.Р. получил охлузване на челото. Охлузване на
носа. Избиване на зъб № 21. Охлузвания по двете подбедрици
и лявото бедро. Избиването на зъб № 21 при запазен антагонист представлява
избиване на зъб, без който е затруднено дъвченето и говоренето. Останалите
травматични увреждания са причинили страдания. В случая на св.С. Р. е причинена
многостепенна средна телесна повреда по чл.129, ал.2 от НК.
Видно от назначените при разследването
съдебномедицински експертизи, св.Д.П. получил: контузия на корема. Разкъсване
на черния дроб и жлъчния мехур. Фрактура на IV до IX леви ребра. Подкожен емфизем двустранно. Контузия на белия дроб. Кръвоизлив и
свободен въздух в гръдната кухина. Кръвоизлив в коремната кухина. Гръдната и
коремни травми са причинили на пострадалия П. разстройство на здравето,
временно опасно за живота, а счупването на шестте ребра в ляво е причинило
трайно затруднение движението на снагата му. В случая на св.Д.П. е причинена
многостепенна средна телесна повреда по чл.129, ал.2 от НК.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа установка съдът
приема за установена от съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства - Справка за съдимост с рег.№ 110/29.03.2016г. на Е.Л.К.,***;
Писмо с рег.№ 196000-964 от 09.06.2017г. от Директора на НИИК гр.С., и Писмо
отговор от М.Й. – ИД началник сектор „ИИ“ при НИК-МВР; Справка за съдимост на Е.Л.К.
с рег.№ 93/19.04.2018г., издадена от БС при РС-Г., ведно със заверени копия от
бюлетини за съдимост – 3 /три/ броя, заверено копие от Решение №
190/18.12.2015г. по НОХД /В/ № 396 по описа за 2015г. на Апелативен съд – П. и
заверено копие от Решение № 53/21.04.2016г. по ВНОХД № 1321/2015г. на ОС-С.З.,
както събраните на досъдебното производство: Писмо с рег.№7493/08.09.2014г. на
Началника на РУП-Г. до РП-Г.; Постановление с №583/2014г. от 18.12.2015г. на
РП-Г.; копие от Постановление с № 583/2014г. от 08.09.2014г. на РП-Г.;
Постановление с № 3637/2014г. от
08.09.2014г. на ОП-С.З.; Постановление с
№ 3637/2014г. от 26.01.2015г. на ОП-С.З.; Постановление с № 3637/2014г. от 10.12.2014г. на ОП-С.З.;
Доклад за установен факт и предприето действие с рег.№ ЗМ-211/07.09.2014г. от
Костадин Динев и Валентин П.,*** до Началника на РУП-Г.; копие от Докладна
записка с рег.№ 7514/08.09.2014г. от Началник гр.КП – Св.Боев до Началника на
РУП-Г., относно проведено ПСД “Претърсване и изземване” по ДП-211/2014г. на
РУП-Г.; Карта състояние на наказателно производство; заверено копие на Заповед за полицейско
задържане на лице с рег.№ 100/07.09.2014г.;
заверено копие на Заповед за полицейско задържане на лице с рег.№
99/07.09.2014г.; Доклад за установен факт и предприето действие с УРИ:
447р-3301/03.11.2014г. от А.К. – служител при РУП-Г. до Началника на РУП-Г.;
Писмо с вх.№ 3224/11.09.2014г. на ОП-С.З. до РУП-Г., ведно с Определение №
567/08.09.2014г. по ЧНД № 387/2014г. на ОС-С.З.; Протокол за претърсване и
изземване от 07.09.2014г.; Албум с една цветна снимка; Протокол за разпознаване
на лица и предмети от 09.09.2014г.;
Албум с една цветна снимка; Искане за продължаване на разследването по
досъдебно производство по реда на чл.234, ал.23 от НПК с № 583/2014г. от
22.04.2015г. на РП-Г. до ОП-С.З. с копие до Началника на РУП-Г.; Писмо с №
1581/2015г. от 27.08.2015г. на ОП-С.З. до РП-Г., с копие до РУП-Г.; Искане за
удължаване срока за разследване с № 447000-4159/20.10.2015г. от разсл.полицай П.П. при РУП-Г. до РП-Г.; Писмо с №
583/2014г. от 21.10.2015г. на РП-Г. до ОП-С.З. с копие до Началника на РУП-Г.; Писмо с № 1581/2015г. от 26.10.2015г. от ОП-С.З.
до РП-Г. с копие до РУП-Г.; Писмо с № 1581/2015г. от 24.04.2015г. от ОП-С.З. до
РП-Г. с копие до РУП-Г.; Писмо с № 1581/2015г. от 24.06.2015г. от ОП-С.З. до
РП-Г. с копие до РУП-Г.; Искане за удължаване срока за разследване с №
447000-2465/17.06.2015г. от разсл.полицай П.П. при
РУП-Г. до РП-Г.; Искане за продължаване на разследването по досъдебно
производство по реда на чл.234, ал.3 от НПК от РП-Г. с №
447000-2548/22.06.2015г. до ОП-С.З. с копие до Началника на РУП-Г.; Искане за
удължаване срока за разследване с № 447000-3414 от 24.08.2015г. от разсл.полицай П.П. при РУП-Г. до РП-Г.; Искане за
продължаване на разследването по досъдебно производство по реда на чл.234, ал.3
от НПК от РП-Г. с № 447000-3433/25.08.2015г. до ОП-С.З. с копие до Началника на
РУП-Г.; Писмо с № 3637/2014г. от 23.02.2015г. на ОП-С.З. до Прокурора при ОП-С.З.
с копие до РУП-Г.; Искане с № 3637/2014г. от 23.02.2015г. от ОП-С.З. до Окръжен
прокурор гр.С.З.; Писмо с № 447000-739/18.02.2015г. от разсл.полицай
Д.Д. при РУП-Г. до ОП-С.З.; Следствено-календарен план; Писмо с рег.№
447р-3051/17.10.2014г. на Началника на РУП-Г. до ОДМВР С.З.; Писмо с №
447000-274 от 24.10.2014г. от разсл.полицай Д.Д. при
РУП-Г. до ОП-С.З.; Следствено-календарен план; Писмо с № 3637/2014г. от
06.11.2014г. от зам.ОП при ОП-С.З. до Прокурор Р.А. при ОП-С.З. с копие до РУП-Г.;
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение;
Протокол за разпит на обвиняем; Справка за съдимост с рег.№ 338 от 23.07.2015г.
на Е.Л.К.,***; Искане за изготвяне на
справка за съдимост с рег.№ 447000-2983/22.07.2015г. от разсл.полицай
П.П. при РУП-Г. до БС при РС-Г.; Справка
за съдимост с рег.№ 402/08.09.2014г. на С.Й.Т.,***; Искане за изготвяне на
справка за съдимост с рег.№ 7496/08.09.2014г. от Началника на РУП-Г. до БС при
РС-Г.; Справка за съдимост с рег.№ 401/08.09.2014г. на Е.Л.К.,***; Искане за
изготвяне на справка за съдимост с рег.№ 7497/08.09.2014г. от разсл.полицай Д.Д. при РУП-Г. до БС при РС-Г.; Справка за
съдимост с рег.№ 403/08.09.2014г. на К.В.К.,***; Искане за изготвяне на справка
за съД.ст с рег.№
7498/08.09.2014г. от Началника на РУП-Г. до БС при РС-Г.; Декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние от Е.Л.К.; Албум ведно с 18 /осемнадесет/ цветни снимки;
Протокол за разпит на свидетел И.Т.П. от 16.02.2015г.; Протокол за разпит на
свидетел С.Д.П. от 29.01.2015г.;
Протокол за разпит на свидетел Д.Т.Б. от 08.10.2014г.; Протокол по ЧНД № 99/2015г.
от 14.05.2015г., по описа на РС-Г.; Протокол по ЧНД № 98/2015г. от
14.05.2015г., по описа на РС-Г.; Протокол за разпит на свидетел на Д.П.П. от
24.07.2015г.; Искане за провеждане на разпит на свидетел пред съдия с №
447000-1921/13.05.2015г. от разсл.полицай П.П. при
РУП-Г. до Председателя на РС-Г.; Искане за провеждане на разпит на свидетел
пред съдия с № 447000-1920/13.05.2015г. от разсл.полицай
П.П. при РУП-Г. до Председателя на РС-Г.; Искане за провеждане на разпит на
свидетел пред съдия с № 447000-3054/28.07.2015г. от разсл.полицай
П.П. при РУП-Г. до Председателя на РС-Г.; Протокол по ЧНД № 167/2015г. от
28.07.2015г. по описа на РС-Г.; Протокол за разпит на свидетел Д.Т.Б. от
07.09.2014г.; Протокол за разпит на свидетел С.Д.И. от 11.09.2014г.; Протокол за разпит на свидетел С.Д.И. от
07.09.2014г.; Протокол за разпит на
свидетел С.М.Р. от 07.09.2014г.; Протокол
за разпит на свидетел С.Й.Т. от 08.09.2014г.;
Протокол за разпит на свидетел Й.Р.М. от 07.09.2014г.; Протокол за разпит на свидетел Й.Р.М. от
11.11.2014г.; Протокол за разпит на
свидетел М.А.Г. от 08.09.2014г.;
Протокол за разпит на свидетел М.А.Г. от 13.11.2014г.; Протокол за
разпит на свидетел С.П.С. от 07.09.2014г.; Протокол за разпит на свидетел Р.Я.П.
от 07.09.2014г.; Протокол за разпит на
свидетел К.Н.Д. от 12.11.2014г.;
Протокол за разпит на свидетел С.М.Р. от 12.02.2015г.; Протокол за
разпит на свидетел П.Ж.П. от 18.11.2014г.; Искане за провеждане на разпит на
свидетел пред съдия от Д.Д. – расл.полицай при РУП-Г.
до Председателя на РС-Г.; Протокол от ЧНД №208/2014г. от 07.09.2014г. на РС-Г.;
Искане за провеждане на разпит на свидетел пред съдия от разсл.полицай
Д.Д. при РУП-Г. до Председателя на РС-Г.; Протокол по ЧНД № 209/2014г. от
07.09.2014г. по описа на РС-Г.; Искане за провеждане на разпит на свидетел пред
съдия с рег.№ 447000-255 от 27.10.2014г. от разсл.полицай
Д.Д. при РУП-Г. до Председателя на ОС- С.З.; Протокол по ЧНД № 455/2014г. от
31.10.2014г. по описа на ОС-С.З.; Протокол за разпит на свидетел Д.П.П. от
08.10.2014г.; Протокол за разпит на свидетел Л.Ц.И. от 09.09.2014г.; Протокол
за очна ставка от 09.09.2014г. между свидетеля Л.Ц.И. и свидетеля С.М.Р.; Писмо
с рег.№ 447000-428/30.01.2015г. от Началника на РУП-Г. до Съдебна медицина гр.С.З.;
Постановление за назначаване на експертиза с № 447000-428/30.01.2015г. от разсл.полицай Д.Д. при РУП-Г.; Допълнителна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни към живо лице № 472/2014г.,
изготвена от Е.Н.Б.; Постановление за назначаване на експертиза с рег.№
447р-3116/22.10.2014г. на разсл.полицай Д.Д. при РУП-Г.;
Протокол № 624/03.11.2014г. с рег.№ 349р-8938/04.11.2014г. от А.П.И. – вещо
лице; Фотоалбум ведно с 8 /осем/ броя снимки; Писмо с рег.№ 7549/10.09.2014г.
от Началника на РУП-Г. до съдебна медицина гр.С.З., ведно с Постановление за
назначаване на Съдебно-медицинска експертиза от разсл.полицай
Д.Д. при РУП-Г.; Съдебномедицинска експертиза на живо лице № 472/2014г.
изготвена от д-р Е.Н.Б.; Епикриза от отделение по
хирургия, издадена от МБАЛ “Проф.Д.С.К.” АД, гр.С.З.; Писмо с рег.№
7549/10.09.2014г. от Началника на РУП-Г. до съдебна медицина гр.С.З.;
Постановление за назначаване на експертиза с рег.№ 7516/09.09.2014г. от разсл.полицай Д.Д. при РУП-Г.; Съдебномедицинска експертиза
по писмени данни № 347/2014г., изготвена от д-р Е.Н.Б.; Писмо с рег.№
447003-172/15.10.2014г. на Началника на РУП-Г. до „К.Б.М.” ЕАД гр.С.; Писмо с
рег.№ 447003-168/16.10.2014г. от разсл.полицай Д.Д.
при РУП-Г. до „К.Б.М.” ЕАД гр.С.; Писмо с вх.№ УРИ:447003-182/05.11.2014г. от
завеждащ регистратура за КИ „К.Б.М.” ЕАД гр.С. до РУП-Г.; Разписка с рег.№
7536/10.09.2014г.; Предложение с рег.№ 7494/07.09.2014г. от инсп.Д.Д.
– разсл.полицай при РУП-Г. до РП-Г.; Доклад за
установен факт и предприето действие с Ури:№ 447р-5786/07.08.2015г. от К.Д. и В.П.
*** до Началника на РУП-Г., ведно с 2 /два/ броя призовки; Писмо с вх.№
447000-1659/23.04.2015г. на РП-Г. до РУП-Г., ведно с 1 /един/ брой призовка;
Предложение с рег.№ 447000-1329/30.03.2015г. от Началника на РУП-Г. до Прокурор
Р.А. при ОК-С.З.; Писмо с рег.№ 447000-428/30.01.2015г. от Началника на РУП-Г.
до Съдебна медицина гр.С.З.; Писмо с рег.№ 447р-651/30.01.2015г. от Началника
на РУП-Г. до Сектор “ПП” гр.С.З.; Писмо с рег.№ 447р-628/30.01.2015г. от
Началника на РУП-Г. до Сектор „ПП” гр.Х.; Писмо с рег.№ 1253Р-873/05.02.2015г.
от Началник сектор “ПП” при ОД на МВР Х., до Началника на РУП-Г., ведно със
Справка АИС КАТ; Писмо с УРИ: 1228р-1965/16.02.2015г. на началник група “РОППСС”
при ОД на МВР – С.З., сектор “ПП” до Началника на РУП-Г., ведно със Справка за собствеността на товарен
автомобил; Писмо с рег.№ 447000-318/21.01.2015г. на Началника на РУП-Г. до ОП-С.З.; Писмо с УРИ: 349р-7639/15.10.2014г. на
Зам.-директора на ОДМВР – С.З. до Началника на РУП-Г.; Писмо от К.К. ***; Писмо
от Е.К. ***; Уведомление с УРИ: 447р-3556/13.11.2014г. на Началника на РУП-Г.
относно лице, обявено за ОДИ, до ОД на МВР, сектор “ПП” – гр.С.З.; Писмо от С.Й.Т.
***; Постановление за установяване местонахождение на обвиняем; Протокол за
доброволно предаване; Камера № 8; Протокол за предявяване на разследване от
10.12.2015г.; Протокол за предявяване на разследване от 08.12.2015г.; Протокол
за предявяване на разследване от 26.11.2015г., а така също и от гласните – обясненията на подсъдимия Е.К. и
показанията на свидетелите Д.П.П., С.М.Р., Й.Р.М., Л.Ц.И., С.Й.Т., Д.Т.Б.,
М.А.Г., К.Н.Д., С.П.С., Р.Я.П., С.Д.П., С.Д.И.,
П.Ж.П. и К.В.К..
Съдът изключи
от доказателствената маса:
1.Показанията
на св.И.Т.П..
Съгласно
разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК, лицата, които са извършили действия по
разследването не могат да бъдат свидетели по делото. В случая И.П. е извършвал
действия по разследването – разпит на св.С.П.С. и разпит на св.Р.Я.П.. Ето
защо, съдът счете, че показанията на св.П., дадени в досъдебното производство
следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.
2.Показанията
на св.Т.Д.Ж..
Този свидетел е разпитан от разследващ орган на
07.09.2014г. и на 05.11.2014г. В хода на проведеното съдебно производство
свидетелят е починал, преди изобщо да бъде призован и разпитан от РС - Г.. От
подсъдимия Е.К. и защитника му, в съдебно заседание от 24.04.2018г., изрично бе
посочено, че не дават съгласие показанията му да бъдат прочетени при условията
на НПК. При разпита на св.Т.Ж. пред органите на ДП не са присъствали нито
обвиняемия /подсъдим към момента/, нито някой от защитниците му. Показанията на
починал свидетел при условията на чл.281, ал.1, т.4 от НПК могат да бъдат
прочетени единствено, в случай, че същият е бил разпитан пред съдия или друг
състав на съда. Когато не са депозирани пред съд, прочитането на показанията на
починал свидетел е възможно единствено, ако при депозирането им в досъдебното
производство, е присъстуввал защитник и обвиняем – по
аргумента на ал.3 на същата разпоредба. Невъзможно е прочитането на тези
показания по реда на чл.281, ал.4 от НПК, доколкото не е налице хипотезата на
чл.281, ал.1, т.1 или т.2 от НПК. При тази ситуация прочитането на показанията
на починалия св.Т.Ж. е възможно единствено при условията на чл.281, ал.5 и ал.7 НПК - при изрично съгласие от подсъдимия и защитника му. Такова не е налице,
поради което показанията на Т.Ж. от досъдебното производство не следва да бъдат
приобщени към доказателствения материал. Същите, на основание чл.283 от НПК, вр. чл.118, ал.2 НПК, не бяха приобщени към
доказателствения материал.
3.
Протокол за очна ставка от 09.02.2015г. между св.Е.Л.К. и св.Д.П.П..
Съдът изключва от доказателствения
материал по делото, като негодно доказателствено средство Протокол за очна
ставка от 09.02.2015г. между св.Е.Л.К. и св.Д.П.П.. Въпросният протокол за очна
ставка не представлява годно доказателствено средство, тъй като отразеното в
него процесуално действие не е извършено по предвидения в НПК ред. Лицето Е.Л.К.,
посочен в протокола като „свидетел” не е разпитван в това му качество. Същият
не е и бил привлечен като „обвиняем”, респективно не е давал обяснения в
качеството му на „обвиняем”, към момента на извършване на следственото
действие. Лицето е привлечено като обвиняем на 15.11.2015г. /около 9 месеца по-късно/,
видно от протокола за привличане на обвиняем от досъдебното производство.
Съгласно чл.143, ал.1 от НПК: „При съществено противоречие между обясненията на
обвиняемите или между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания може
да се направи очна ставка.”. След като Е.К. не е давал нито обяснения /не е бил
обвиняем към момента на извършване на това следствено действие/, нито е давал
свидетелски показания, не е ясно какви „противоречия” биха могли да съществуват
и евентуално да бъдат отстранени с провеждането на очна ставка. Нещо повече,
видно от самия протокол за очна ставка от 09.02.2015г. лицата Е.К. и Д.П. са
посочени като „свидетели”. На същите, неясно защо, са разяснени правата и на
„обвиняем”. Видно от отразеното в същия
този протокол, в следственото действие са участвали адв.Ф.Г.
и адв.Т.А.. Посочените адвокати са правили
„забележки”. В какво процесуално качество тези лица участват /правят изявления,
наречени „забележки”/ в протокола за очна ставка между двамата „свидетели” не е
ясно.
4.
Протокол за очна ставка от 12.02.2015г. между св.К.В.К. и св.С.М.Р..
Съдът изключва от доказателствения материал по делото,
като негодно доказателствено средство Протокол за очна ставка от 12.02.2015г.
между св.К.В.К. и св.С.М.Р.. Въпросният протокол за очна ставка не представлява
годно доказателствено средство, тъй като отразеното в него процесуално действие
не е извършено по предвидения в НПК ред. Лицето К.В.К., посочен в протокола
като „свидетел” не е разпитван в това му качество. Същият не е и бил привлечен
като „обвиняем”, респективно не е давал обяснения в качеството му на
„обвиняем”, към момента на извършване на следственото действие. Съгласно
чл.143, ал.1 от НПК: „При съществено противоречие между обясненията на
обвиняемите или между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания може
да се направи очна ставка.”. След като К.К. не е давал нито обяснения /не е бил
обвиняем към момента на извършване на това следствено действие/, нито е давал
свидетелски показания, не е ясно какви „противоречия” биха могли да съществуват
и евентуално да бъдат отстранени с провеждането на очна ставка. Нещо повече,
видно от самия протокол за очна ставка от 12.02.2015г. лицата К.К. и С.Р. са
посочени като „свидетели”. На същите, неясно защо, са разяснени правата и на
„обвиняем”. Видно от отразеното в същия
този протокол, в следственото действие е участвал адв.П.П.
***. В какво процесуално качество и защо това лице участва /присъства/, в
протокола за очна ставка между двамата „свидетели” не е ясно. Видно от материалите от досъдебното
производство към датата на провеждане на очната ставка, не е имало привлечен
обвиняем.
5.
Протокол за очна ставка от 09.02.2015г. между св.С.Й.Т. и св.С.М.Р..
Съдът изключва от доказателствения материал по делото,
като негодно доказателствено средство Протокол за очна ставка от 12.02.2015г.
между св.С.Й.Т. и св.С.М.Р.. Въпросният протокол за очна ставка не представлява
годно доказателствено средство, тъй като отразеното в него процесуално действие
не е извършено по предвидения в НПК ред. Лицето С.Й.Т., посочен в протокола
като „свидетел” не е разпитван в това му качество. В досъдебното производство
се намира протокол за разпит на свидетел от 08.09.2014г., в който е отразено,
че лицето С.Й.Т., в присъствието на адв.С. *** желае
да се възползва от правото си да не дава показания на основание чл.121, ал.1 от НПК. Лицето С.Й.Т. не е и бил привлечен като „обвиняем”, респективно не е давал
обяснения в качеството му на „обвиняем”, към момента на извършване на
следственото действие. Съгласно чл.143, ал.1 от НПК: „При съществено
противоречие между обясненията на обвиняемите или между обясненията на
обвиняемия и свидетелските показания може да се направи очна ставка.”. След
като С.Т. не е давал нито обяснения /не е бил обвиняем към момента на
извършване на това следствено действие/, нито е давал свидетелски показания, не
е ясно какви „противоречия” биха могли да съществуват и евентуално да бъдат
отстранени с провеждането на очна ставка.
6.
Протокол за очна ставка от 09.02.2015г. между св.Е.Л.К. и св.С.М.Р..
Съдът изключва от доказателствения
материал по делото, като негодно доказателствено средство Протокол за очна
ставка от 09.02.2015г. между св.Е.Л.К. и св.С.М.Р.. Въпросният протокол за очна
ставка не представлява годно доказателствено средство, тъй като отразеното в
него процесуално действие не е извършено по предвидения в НПК ред. Лицето Е.Л.К.,
посочен в протокола като „свидетел” не е разпитван в това му качество. Същият
не е и бил привлечен като „обвиняем”, респективно не е давал обяснения в
качеството му на „обвиняем”, към момента на извършване на следственото
действие. Лицето е привлечено като обвиняем на 15.11.2015г. /около 9 месеца по-късно/,
видно от протокола за привличане на обвиняем от досъдебното производство.
Съгласно чл.143, ал.1 от НПК: „При съществено противоречие между обясненията на
обвиняемите или между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания може
да се направи очна ставка.”. След като Е.К. не е давал нито обяснения /не е бил
обвиняем към момента на извършване на това следствено действие/, нито е давал
свидетелски показания, не е ясно какви „противоречия” биха могли да съществуват
и евентуално да бъдат отстранени с провеждането на очна ставка. Нещо повече,
видно от самия протокол за очна ставка от 09.02.2015г. лицата Е.К. и С.Р. са
посочени като „свидетели”. На същите, неясно защо, са разяснени правата им на
„обвиняем”.
При анализа на гласните доказателствени
средства, съдът установи, че същите, условно, могат да бъдат разделени в четири
групи. В първата група попадат показанията на св.Й.Р.М., св.Д.Т.Б., св.С.Д.И.,
св.К.Н.Д.,
св.М.А.Г. и
св.П.Ж.П..
Във втората група попадат показанията на
св.С.П.С., св.Р.Я.П.
и св.С.Д.П..
В третата група попадат показанията на св.К.В.К. и св.С.Й.Т..
В четвъртата група попадат показанията на
пострадалите лица – св.С.М.Р., св.Д.П.П.
и св.Л.Ц.И..
Признакът, по който се оформиха отделните групи е степента
на непосредствено възприятие на факти и обстоятелства, относими
към предмета на делото. Първата група гласни доказателствени средства е носител
на информация, относно събитията на 06.09.2014г. при посещението на
пострадалите – св.С.Р. и св.Д.П. в заведението в с.М., общ. Г..
Що се отнася до
втората група гласни доказателствени средства, то те са насочени по-скоро към
изясняване на обстоятелствата относно събитията след нанесения побой на св.Д.П..
Третата група
гласни доказателствени средства, към която съдът условно причисли показанията
на свидетелите К.В.К. и св.С.Й.Т. не е в пряка връзка с предмета на делото.
Показанията на двамата свидетели са насочени към обстоятелства относно това, че
същите са работили през 2014г. в търговското дружество на подс.Е.К.
и каква е била организацията на работата там.
В четвъртата група гласни доказателствени средства,
съдът условно отграничи показанията на свидетелите – очевидци на деянията –
показанията на самите пострадали лица – св.С.М.Р. и св.Д.П.П.,
а така също и на св. Л.Ц.И., която твърди, че е видяла всичко
случило се.
Следва да се посочи, че именно, поради
различния фактически обхват между четирите групи гласни доказателствени
средства, не е налице противоречие между тях.
1. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите Й.Р.М., Д.Т.Б., С.Д.И.,
св.К.Н.Д., М.А.Г. и
св.П.Ж.П.. Тези свидетели, макар и
доста пестеливо, /имайки предвид изминалия период от време, а и факта, че
последните двама разясниха на съда, че са били изпили голямо количество алкохол
на 06.09.2014г./, разясниха, че на посочената дата са забелязали св.С.М.Р. и св.Д.П.П. в заведението в с.М., общ.Г.,
където последните са пиели алкохол.
- Св.Й.М.
разясни, че на 06.09.2014г. св.С.Р. и св.Д.П. са дошли в стопанисваното от него
заведение, вече виД. употребили алкохол и продължили
да пият. Показанията на св.М. от досъдебното производство, на основание чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, бяха прочетени поради
констатирани противоречия между тях и тези, дадени на съдебното следствие –
относно обстоятелствата дали св.М. е видял микробус с вързан човек в
каросерията му. След прочитане на показанията му, св.М. разясни, че е видял
микробус с открита каросерия, но не е казвал, че този човек е вързан, защото
такова нещо не е видял. Св.М. обясни, че той е намерил св.Д.П. да лежи до един
автомобил на около 15 метра
от заведението, помислил, че е много пиян и го е завил с намиращото се до него
яке, тъй като валяло дъжд. Св.М. не е видял някой да удря св.Р. и св.П. и рязбрал, че е станал някакъв бой чак на следващия ден – от
хора от селото.
- Св.Д.Т.Б. в разпита си в хода на съдебното следствие заяви, че не помни
добре всичко от 06.09.2014г., и показанията му от досъдебното производство бяха
прочетени. Св.Б., също заяви, че е забелязал микробус с открита
каросерия, с поставка за дограма, от който е слязъл непознат нему човек с
качулка, но не е видял някой да удря св.Р. и св.П. и е разбрал, че е станал
някакъв бой чак на следващия ден.
-Св. С.Д.И.
заяви, че
на 06.09.2014г. е бил заедно със св.Д.Б. и че е забелязал микробус, от който са слезли трима мъже с
качулки и лицата им не се виждали. Той
също заяви, че не е видял някой да удря св.Р. и св.П..
- св.К.Н.Д. заяви, че на 06.09.2014г. е
бил в магазина на св.Й.М. и му е помагал със стоката, по едно време чул викове,
но не е видял нищо.
- св. М.А.Г. заяви, че на 06.09.2014г. е бил в
магазина на св.Й.М., но не е видял нищо. Показанията на св.М.Г. от досъдебното производство, на основание
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, бяха прочетени
поради констатирани противоречия между тях и тези, дадени на съдебното следствие
– относно обстоятелството – видял ли е някакъв микробус. В показанията си,
дадени в досъдебното производство, св.Г. е заявил, че на посочената дата е
забелязал жълт микробус със стойка за стъкла, от който са слезли трима или
четирима човека с нормално телосложение, които той не познава и единият го е
попитал: „ти ли си тариката”. Св.Г. е заявил, че не е видял да има побой. След
прочитане на показанията му в хода на съдебното следствие, св.М.Г. заяви, че
това е вярно, но не помни подробности, защото е бил, не пиян, а „залян” и не е
видял да има побой. Св.Г. бе категоричен, че не познава подс.Е.К.
и никога не го е виждал.
- св. П.Ж.П.
заяви в разпита си в хода на съдебното следствие, че през м.Септември 2014г. е
бил в заведението в с.М., общ.Г. и е видял там св.Д.П.. Св.П.П. разясни, че
тогава е бил толкова повлиян от изпития алкохол, че е заспал на масата и не е
видял нищо. От хора в селото – на другия ден е разбрал, че е имало бой.
Показанията му дадени в хода на съдебното следствие са идентични с тези от
досъдебното производство и не бе констатирано противоречие.
Показанията
на всички тези свидетели са пълни, логични и непротиворечиви, кореспондират,
както едни с други, така и с останалия доказателствен материал и съдът ги
кредитира с доверие.
2.Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите С.П.С., Р.Я.П. и С.Д.П.. Тези свидетели разясниха какво е било състоянието на
св.Д.П. след нанесения му побой и какво им е разказал той.
- св.С.П.С. /брат на св.Д.П./, в хода на съдебното следствие подробно
разказа кой и кога му се е обадил, че брат му лежи в с.М. в тежко състояние.
Св.С. разказа, че е отишъл да прибере брат си на 06.09.2014г. – следобед и го е
заварил да лежи на задната седалка в колата си. Св.С. беше категоричен, че е
разбрал чак на следващия ден, че брат му е бил набит от лице на име „Г.” и то в полицията – от думите на другия
пострадал – св.С.Р., който му казал: „Биха на”. Св.С. разказа как на
07.09.2014г. св.С.Р. му е разказал, че и той лично не е видял кой ги е набил,
но други хора му разказали, че е бил „Е.” с някакви други хора.
- св.Р.Я.П. /съпруга на св.С.С. /в хода на съдебното
следствие подробно разказа какво й е известно по случая. Св.П. е придружила
съпруга си на 06.09.2014г. до с.М., общ.Г. – за да приберат брат му. Св.П. бе
категорична, че чак след излизането му от болницата, св.Д.П. й е разказал, че Е.
и някакво друго момче са го набили.
- св.С.Д.П. /съпруга на св.Д.П./ в хода на съдебното
следствие подробно разказа какво й е известно по случая. Св.П. заяви, че
първоначално св.Д.П. не й е разказал какво се е случило, но към 03 – 04 часа
през нощта й е разказал, че лице на име „Е.” му е нанесло побой.
Показанията
на всички тези свидетели са пълни, логични и непротиворечиви, кореспондират,
както едни с други, така и с останалия доказателствен материал и съдът ги
кредитира с доверие.
3. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите К.В.К. и св.С.Й.Т. единствено в частта им
относно обстоятелството, че през месец Септември 2014г. те са работели в търговското
предприятие на подс.Е.К.. Показанията на тези свидетели, са излючително
хаотични и нелогочни и без връзка с предмета на
делото.
-св.К.В.К.
не е бил разпитван в хода на досъдебното производство. В хода на съдебното
следствие, св.К. въпреки, че не помни точната дата, си спомня почасово своите
действия. Св.К. обясни, че в 07.00 часа е бил в базата на фирмата в гр.Г. – за
да нахрани кучетата. Тогава той видял св.С.Р., който бил виД.
пиян и е посегнал да го удари. Версията, лансирана от св.К.К., че св.С.Р. е
дразнел кучетата и е имало конфликт между тях и той му е ударил един шамар и го
е изгонил не може да бъде споделена от съда, тъй като не кореспондира нито с
показанията на пострадалия – св.С.Р., нито с елементарната логика.
- св.С.Й.Т. е бил разпитван в
качеството си на свидетел в досъдебното производство, но същият е заявил, че желае да се възползва от правото си да не дава
показания на основание чл.121, ал.1 от НПК. В хода на съдебното следствие св.Т.
разказа, че е работел през месец Септември 2014г. в търговското
предприятие на подс.Е.К.. Св.Т. разказа и каква е
била организацията на работа във фирмата и кой и как е управлявал служебните
автомобили. Съдът не кредитира с доверие показанията му, освен в частта, в
която заяви, че е работел в търговското дружество на подс.К.,
тъй като те са изключително лаконични, несигурни и объркани и като цяло с нищо
не допринасят за разкриване на обективната истина – тъй като не са свързани с
предмета на делото. Св.Т. неколкократно уточни, че
изобщо не е категоричен и сигурен в твърденията си и като цяло – нямал спомен.
4. Относно показанията на самите пострадали лица – св.С.М.Р. и св.Д.П.П., а и на тези на св.Л.Ц.И., следва да бъде отбелязано, че те са носител на повече
информация относно извършените деяния и участието на подсъдимия Е.К. в тях,
именно, защото първите двама свидетели са пряко участвали в тях, а третият
свидетел непосредствено е възприел случаващото се.
- св.Д.П.П. в хода на съдебното следствие заяви, че на 06.09.2014г. е бил в с.М., заедно със своя приятел – св.С.Р., като
двамата са употребили алкохол. Св.Д.П. разказа, че докато пиели, подс.Е.К. няколко пъти се обаждал на мобилния телефон на
св.Р., като при едно от тези обаждания св.П. взел телефона на св.Р., като казал
на подс.Е К. да ги остави на мира и да не звъни
повече. След този разговор, св.П., вследствие на изпития алкохол легнал на
седалките в колата си, паркирана до заведението. По едно време врата на колата
се отворила и св.П. забелязал подс.Е.К., който го
хванал и го издърпал от колата, при което той силно си ударил главата. Св.П.
заяви, че след това подс.Е.К. е започнал да го рита и
е загубил съзнание и не помни какво е станало след това.
Св.Д.П. е разпитван като свидетел на 28.07.2015г. пред съдия в досъдебното производство и показанията му бяха прочетени
по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК.
Св.Д.П. в тези си показания
разяснява: „Не помня какво съм пил точно, но бях пиян, затова отидох да си
легна. Нямам много добри спомени.”. Едва след така направеното уточнение, св.Д.П.
разказва: „Както лежах, беше минало половин час, изведнъж предната лява врата
се отвори и видях Е..Той без да ми каже нищо, ме хвана и ме издърпа от колата.
Аз паднах на земята и не можах изобщо да стана. Ударих си главата, но не
разбрах как точно. Е. без да казва нищо, започна да ме рита силно в краката.
Риташе ме силно в корема и ребрата. Не можах изобщо да се защитя и съм изгубил
съзнание. Спомням си обаче, че той ме преби по този начин и никой не му е
помагал. Аз не видях дали има други хора с него.”.
В хода на съдебното следствие,
св.Д.П. /стр.4 и стр.5 от с.з. на 26.10.2016г./ признава, че няма ясен спомен
от случилото се, след момента, в който е издърпан от колата и си е ударил
главата – „Е. отвори вратата, издърпа ме за краката и от колата аз се изсулих
от седалката и паднах на земята. Там е асфалтирано мястото. Докато ме дърпаше
за краката, ме изтегли от колата, не знам какво точно ми каза Е.. Като ме
издърпа, си ударих главата точно на прага. И тогава започна да ме рита и
загубих ориентация вече. Може и други да са били там, но освен Е., други не съм
видял. После от хората разбрах какво се е случило. Видях Е., видях как ме дърпа
и как паднах, но после нямам спомен какво се е случило. От удара в прага, не
знам дали е имало рана по главата. Когато дойдох в съзнание, бях вече в
болницата в гр.Г.. Тогава около мен бяха брат ми С.П. и жена му Р.П.. Брат ми и
жена му ми разказаха после какво се е случило.”.
В показанията си в хода на
съдебното следствие св.Д.П. по недвусмислен начин заяви, че не помни в
подробности случая и всичко, което разказва относно нанесения му побой е
вследствие на разказите на други хора, които той пресъздава. За пълнота при
анализа показанията на св.Д.П. следва да се маркират и противоречията и
непълнотите в тях, които бяха констатирани – в показанията си пред съдия, св.Д.П.
признава, че е бил много пиян и не помни подробности. В показанията си в хода
на съдебното следствие същия заяви, че е пил само няколко бири и е легнал в
колата, за да не се напие много. Относно достоверността на показанията на св.Д.П.
и спомените му, следва да се има предвид, че същият заяви, че на процесната дата в заведението е бил обслужван от св.Л.И..
Същата бе посочена от св.Д.П., като продавачката в заведението, където са
употребявали алкохол със св.Р.. Последното категорично не отговаря на истината.
Съдът кредитира с
доверие показанията на св.Д.П. дадени пред съдия на 28.07.2015г. и тези дадени
в хода на съдебното следствие, но не и в частта, в която той твърди, че му е
нанесен побой от лицето „Е.”, поради множеството противоречията, който бяха
констатирани. Изводът, който може да се направи относно възприятията на св.Д.П.
относно лицето, което му е нанесло ударите, е че същите са изградени вследствие
на преразказите на други хора и той лично няма пълен и ясен спомен за случилото
се.
-св.С.М.Р. в хода на съдебното следствие заяви, че на 06.09.2014г. е бил в магазина на св.Й.М. ***, заедно със своя
приятел – св.Д.П., като двамата са употребили алкохол. Св.Р. разказа, че докато
са пиели са дошли двама непознати за него лица, с които са се скарали и се
сбили. Св.Р. разясни, че поради голямото количество алкохол, който е употребил
няма ясен спомен за случилото се и му се губят моментите до сутринта на
07.09.2014г. Св.С.Р. е разпитван пред съдия в досъдебното производство и
показанията му бяха прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК.
В показанията си дадени пред съдия на 07.09.2014г. св.Р.
подробно разказва за събитията на 06.09.2014г. – как в около 16.00 часа в с.М.
са дошли лицата „С.” и „К.”, които той познава, защото работят при подс.Е.К.. „С.” и „К.” били с жълт микробус с открита
каросерия с пирамида за дограма. Веднага след тях дошли подс.Е.К.
с двама непознати – с черен автомобил „БМВ”. Св.С.Р. по категоричен начин
заявява, че лицето, което му е нанесло ударите при които му е паднал зъб е „К.”:
„К. ме удари без да вземе ключовете. Удари ме с голи ръце. Когато аз се
насочвах към микробуса, К. вече беше слезнал от
микробуса. Преди да успея да му дам ключовете той направо ме удари. Когато ме
удари и ми изхвръкна зъба аз се наведох до оградата. От към гърба ми започнаха
да ме ритат в ребрата, но не видях дали само К. или двамата със С..”. Св.С.Р. след това разказва как е бил вързан
от тези две лица в микробуса и откаран в базата на фирмата, където те
продължили да го бият. В подробните си показания, дадени непосредствено след
нанесения му побой, св.С.Р. никъде не споменава, че е бил удрян от подсъдимия
Е.К..
В показанията си дадени пред съдия от ОС – С.З., на
31.10.2014г., св.Р. заявява, че от проведена очна ставка между него и св.Л., му
се е изяснило, че не го е ударил „К.”, а „Е.”, по прякор „Г.” . Св.Р., никъде в
разпита си не споменава за двете непознати лица, дошли заедно с подс.Е.К. с черния автомобил „БМВ”. В показанията си св.Р.
заявява: „Не видях реално, че Е. ме удря, защото бях наведен и след това се
свих, след като ме удариха в лицето. Аз не мога да кажа кой точно ме е удрял.
Реално не видях, че Е. ме удари, но след очната ставка си правя извода, че най
вероятно е той.”.
Настоящата инстанция не
кредитира показанията на св.С.Р., дадени в хода на съдебното следствие и в
които той заявява, че не си спомня нищо, поради голямото количество изпит
алкохол. Същите се отличават с противоречивост, непоследователност и
нелогичност.
Съдът кредитира с
доверие показанията на св.Р. дадени пред съдия на 07.09.2014г. и тези на
31.10.2014г., въпреки противоречията между тях – относно лицето, което му е
нанесло ударите, довели до избиването на зъбът му и относно лицата, пристигнали
с автомобила с черен цвят.
- настоящия състав на съда намира за нужно да обсъди по-подробно
показанията на св.Л.Ц.И.. Това лице е очевидец на събитията от
06.09.2014г. в с.М., общ.Г.. Св.И. в протокола си за разпит пред съдия от
07.09.2014г., обяснява, че е забелязала как на 06.09.2014г., св.Д.П., /когото
тя познава като „Д. П.”/ е бил в заведението на св.М.. Св.И. е забелязала как
св.Д.П. е бил във виД. нетрезво състояние, станал е
от масата и е направил няколко крачки и ходейки си е събул панталона и е
започнал да уринира. В това време, св.Л.И. е забелязала пристигането на жълт
микробус, който приличал на пикап, защото бил открит.
Св.И. видяла, че от него слезли три лица, от които тя познала само едното –
знае, че се казва „Е.”, но му казват „Г.” . Св.Л.И. забелязала как от някъде
/най-вероятно от тоалетната – според нея/, се е появил непознат човек, който
преди това е бил с „Д. П.” на една маса и „Е.”, като го е видял, е започнал да
го удря с юмруци. Св.Л.И. е видяла как след това лицето „Е.” е издърпал от
колата „Д. П.” и му е нанесъл побой и на него. Св.Л.И. е категорична, че не е
виждала черна кола „БМВ” и на място не е имало други коли, освен автомобилът на
св.Д.П. и микробусът.
В разпита си в хода на съдебното следствие, св.Л.И.
заяви, че не е видяла много от случващото се и показанията й дадени пред съдия
бяха прочетени. Св.Л.И. заяви, че въпреки, че познава визуално подс.Е.К., не това е човекът, когото е видяла да нанася
побой на св.Д.П. и св.С.Р.. Св.И. зави, че тогава е оприличила лицето на „Е.”
по прякор „Г.” , но тя не го е била виждала от много време преди това. Св.Л.И.
бе категорична пред съда, че лицето, което е видяла да нанася побой на
07.09.2014г. не е подсъдимия Е.К.. Св.И. заяви: „Сега като го виждам, има
коренна разлика от човека, който го направи”. Относно разпита си като свидетел
пред съдия, св.Л.И. разясни: „Подписах протокола, като дадох тези показания в
деня, в който се случи побоя, като се обърнах, направих човека на Е. и си
мислех, че е той, но в последствие като съм идвала в гр.Г., съм го виждала по
пътя. Не, не беше той и не мога да кажа, че е той.”.
Съдът кредитира с доверие показанията на св.Л.И. – и
тези дадени на досъденото производство на
07.09.2014г., и тези дадени в хода на съдебното следствие. Противоречието между
показанията, изразяващо се в личноста на лицето,
което тя е видяла да нанася побоят над св.С.Р. и св.Д.П., св.Л.И. обясни с
това, че се е припознала, тъй като не се познава лично с подсъдимия Е.К., а го
знае само „визуално”.
Безспорно в случая е,
че св.Л.И. е видяла как лице, което тя оприличила като „Е.” или „Г.” е нанесло побой на св.Д.П. и св.С.Р.. В хода
на съдебното следствие, обаче, тя по недвусмислен начин обясни, че това не е
подсъдимия Е.К.. Липсата на извършено следствено действие по чл.169 и сл. от НПК при разследването в досъдебното производство не би могла да се преодолее в
хода на съдебното следствие.
В контекста на анализа
на показанията на св.С.Р. и на тези на св.Л.И., съдът намира за нужно да обсъди
и направената очна ставка между тях в
досъдебното производство. Съгласно чл.143 от НПК, когато между показанията на
свидетелите има съществени противоречия, те се поставят в очна ставка. До
решение за извършване на очна ставка се стига, когато се установи, че по друг
начин не могат да бъдат изяснени причините и характерът на противоречията и не
може да се отговори на въпроса кои от дадените показания и обяснения са
достоверни. Провеждането на очна ставка не винаги е гаранция, че установените
противоречия между разпитаните лица могат да бъдат отстранени.
В настоящия
случай, е констатирано противоречие в показанията на св.С.Р. и св.Л.И., относно
това, кое е лицето, което е нанесло ударът в лицето на първия свидетел, при
който му е избит зъб. В протокола за очна ставка, приобщен по реда на чл.283 от НПК чрез прочитането му в с.з., от извършващия следственото действие е направен
опит да се „разясни” на св.С.Р. кое е лицето, което му е нанесло ударът. В
протоколът си за разпит пред съдия от 07.09.2018г. /който бе кредитиран с
доверие от съда и обсъден по-горе/, св.С.Р. по категоричен начин заявява, че
ударът му е нанесен от лицето „К.”. При очната ставка, заявява, че всъщност не
помни кой точно го е ударил и не е видял с очите си, че именно „К.” му нанася
ударът, но не е видял и „Е.” да му го нанася. Св.Л.И. заявява, че ясно е видяла
как лицето „Е.” с прякор „Г.” нанася
удар с юмрук на св.Р.. С оглед на кредитираните с доверие от съда свидетелски
показания, дадени в хода на съдебното следствие на св.Л.И., /обсъдени подробно
по-горе/, относно липсата на идентичност между подсъдимия Е.К. и лицето,
оприличено на „Е.” с прякор „Г.” , което тя е забелязала на 06.09.2014г. да
нанася удари, съдът не счита, че проведената очна ставка води до положителен
резултат и изясняване противоречията в показанията на свидетелите.
Следва да се отбележи, че в разпита си пред съдия от
ОС – С.З. от 31.10.2014г., св.С.Р., разказвайки какво му се е „изяснило” при
проведената очна ставка между него и св.Л.И., заявява: „Когато съм бъркал в
джоба да подам ключовете за микробуса, в този момент виждах К. пред мен и
помислих, че той ме удари, но всъщност се оказа, че ме е ударил Е. по прякор
Гето. Съдът кредитира с доверие показанията на св.С.Р., в тази им част, въпреки
че той не възпроизвежда това, което лично е възприел, а това, което при
проведената очна ставка е разбрал, че е възприела св.Л.И.. Начинът му на
изразяване - св.Р. заявява: „…всъщност се оказа, че ме е ударил Е.…” и
използването на минало време са доста красночречиви,
относно въпроизвеждането на лично негови възприятия.
В останалата си част свидетелските показания на св.С.Р.
се отнасят за нанесен му побой от лицата „К.” и „С.”, връзването му с въжета,
събличането му гол, поливането му със студена вода от и издевателствата над
него през цялата нощ от лицата „К.” и „С.” – навеждащи на данни за престъпление
по чл.142 от НПК - невключени в обвинителния акт, намиращи се извън предмета на
делото съобразно чл.102 от НПК и по които настоящия съдебен състав не е
компетентен да се произнесе, съобразно правилата за родова подсъдност, визирани
в чл.35 от НПК.
Съдът
обсъди и обясненията на подсъдимия Е.Л.К., отчитайки обстоятелството, че
същите, освен че са доказателствено
средство са и средство за защита, което той може да упражнява така, както
намери за добре. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от
предмета на доказване следва да бъде оценявана на общо основание - в светлината
на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети
непосредствено. Обясненията подс.Е.К.,
в настоящия случай изцяло са насочени към отричане обстоятелството да има
каквато и да е съпричастност към извършените деяние. Съдът намира, че
обясненията на подсъдимия Е.К. - в насока отричане обстоятелството, че е
причинил телесни повреди на лицата С.М.Р. и Д.П.П. се явяват негова защитна позиция по делото. Показанията му
са изключително кратки и не са носител на някаква съществена фактология, която да бъде съпоставена и преценена на
плоскостта на останалите свидетелски показания.
Съдът
счита за професионално и обективно изготвено всяко от заключенията на
изслушаните по делото съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Е.Б.. Същите
не бяха оспорени от подсъдимия и неговия защитник и приети с тяхното съгласие,
същите са обективни, постановени от лице с необходимите знания в своята област.
Експертните заключения на вещото лице се основават на обоснован научен анализ
на относимите по делото факти и обстоятелства, за
установяването на които е доказано, че са необходими специални знания от
областта на науката. Същите доказват конкретните увреждания на пострадалите,
механизма и начина на причиняване, както и вида на телесните повреди.
Настоящата инстанция кредитира изцяло заключенията на трите експертизи относно
механизма на причиняване на всяка от телесните повреди на пострадалите, както и
какви телесни повреди са причинени.
Съдът
кредитира заключението по приетата по делото видео-техническа експертиза на
вещото лице А.И., от която се установява, единствено, че на кадрите се вижда
лекотоварен автомобил „Форд” с рег. № *******. Следва да се има предвид, че
вещото лице не е могло да отговори на поставения му въпрос №3, тъй като ниската
резолюция на изследваните изображения, отдалечеността на обектиова
на камерата и нивото на компресия на файловете, са фактори, които водят до
загуба на детайли в изображенията.
Съдът
не кредитира заключението по изготвената допълнителна видео-техническа
експертиза на В.Стоянова-служител на БНТЛ при ОД на МВР – С.З., тъй като лицето
не разполага със специални знания и необходимата квалификация в областта,
необходима за извървшане на изследването на кадрите.
При
анализа на доказателствата, съдът намира за нужно да обсъди и констатираните
множество и съществени пропуски и грешки при извършване на разследването, които
не могат да бъдат отстранени в хода на съдебното производство.
- Както бе отбелязано и по-горе, св.Л.И. в показанията
й, дадени в хода на съдебното следствие, потвърди, че е видяла лицето, което
нанася побой на св.С.Р. и св.Д.П., но това категорично не е подсъдимият Е.К..
Необяснимо за съда остана защо при провеждане на разследването не е извършено
разпознаване, което да установи дали подс.Е.К. е
лицето, което св.Л.И. е видяла да нанася побой на св.С.Р. и св.Д.П., при
положение, че тя е единственият очевидец. Вместо това св.Л.И. е разпознавала
други лица, нямащи отношение към настоящото наказателно производство.
- При разследването по досъдебното производство е
направен опит да се установят мобилните телефони на лица и данни за лице
използващо СИМ карта с конкретен номер. По делото, обаче не е установено от
кого се използва този телефонен номер, а също така /видно и от отговора на
мобилния оператор - л.д.149 от ДП/ не е ясно посочен периода, за който да бъдат
установени мобилните телефони. Неясно защо, въпреки посочените в тази справка
мобилни телефони, не е изискана справка с посочена конкретен период.
- При разследването по досъдебното производство са
извършени множество очни ставки между лица, които не са били разпитвани като
свидетели. Същите следствени действия са извършени не по установения в НПК ред
и бяха изключени от доказателствата.
- В протокола за разпознаване от 09.09.2014г., на лист
41 от ДП, не е посочено по кое досъдебно производство е извършено следственото
действие.
- При разследването по досъдебното производство е
извършен разпит на св.И.П.. Същия е извършвал действия по разследването –
разпитвал е свидетели. Показанията му бяха изключени от доказателствената
съвкупност.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият не е осъществил
от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението
по чл.131, ал.1, т.4, предл.трето, вр. чл.129 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
Съгласно с разбирането на ВС на Р.Б още в Р 149 -69 I
–НО: „Колкото и висока да е степента на вероятност изнесеното в обвинителния
акт да отговаря на действителността, тя не може да създаде окончателно
вътрешното убеждение на съда за виновност на подсъдимия. Необходими са
положителни доказателства, които да изключват какъвто и да било противен извод“
.
Ето
защо и с оглед на изложеното по-горе, при извършен детайлен анализ на събраните
доказателства по делото, съдът прие, че липсват убедителни доказателства за
това, че подсъдимият Е.К. е осъществил от субективна страна състав на
престъпление субсумиран от правната норма на чл.131,
ал.1, т.4, предл.трето, вр.
чл.129 от НК, за което е предаден на съд. Посредством разпоредбата на чл.102 от НПК, Законодателят е очертал кръга от факти и обстоятелства, които следва да
бъдат доказани в процеса, като на първо място е поставено "доказване на
извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него", като това
доказване следва да бъде извършено по правилата и способите предвидени в НПК и
изведените въз основа на него правни изводи бъдат единствено възможни и да не
почиват на предположения. Анализът на доказателствена съвкупност напълно
разколебава обвинението срещу подсъдимия, защото води до изводи, на които не
може да почива една осъдителна присъда. Тя трябва да се основава на вътрешното
убеждение на съда, почиващо на факти, които по категоричен начин изясняват
авторството и механизма на извършване на деянието по начин, изискуем от чл.303,
ал.2 от НПК. Ето защо, при тези доказателствени източници и в изпълнение на
процесуалното си задължение по чл.304 от НПК, първостепенният съд прие, че
единственият законосъобразен изход е оправдаването на подсъдимия. Съдът намира,
че всички процесуални средства за доказване на обвинението са изчерпани, като
не се установи по безспорен начин, че подс.Е.К. е
автор на деянията, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.304 от НПК го призна за невиновен и оправда по повдигнатото и поддържано от
прокуратурата обвинение.
Предвид гореизложените си мотиви съдът постанови
присъдата си.
Районен
Съдия:………………………
/ Хр. Ангелов /