МОТИВИ по НОХД 3318/17г.по описа на СпНС,15-ти състав
В Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт
срещу Х.А.М., Ф.В.Ч., М.Х.М., В.Ж.Д. и Е.Б. за това, че: В периода от неустановена дата
на месец май 2015г. до 19.01.2016г. на територията на Република България
участвали /а М. ръководил/ организирана престъпна група- структурирано трайно
сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления по чл.339 и чл.354а НК, за които е предвидено наказание лишаване
от свобода повече от три години и в която освен петимата подсъдими участвали и
лицата М.Ц.Ц. и В.М.В./спрямо които наказателното
производство е приключило на основание чл.382,ал.7 НПК/ , като групата е
създадена с користна цел - престъпление по чл.321,ал.3;вр.ал.2
НК, а за М. по чл.321,ал.3;вр.ал.1 НК. Със същия
обвинителен акт спрямо Х.М. и Е.Б. се поддържа обвинение и за това, че : На 19.01.2016г.
в гр.С,,бул.“Ц.Ш.”, №**, в лек автомобил „Опел“,в съучастие помежду си, като съизвършители, държали огнестрелни оръжия-2бр.пистолети „Астра“,без да имат за това надлежно разрешение - престъпление по чл.339,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК; спрямо М.М. се
поддържа обвинение и за това,че: На 20.10.2015г. в гр.П. без надлежно
разрешително разпространил високорискови наркотични вещества- амфетамин, като деянието е извършено от лице, което действа
в изпълнение на решение на ОПГ -престъпление по чл.354а, ал.2,вр.ал.1 НК, спрямо В.Д. се поддържа обвинение и за това,че:
На 19.01.2016г. в гр.С. държал боеприпаси за огнестрелно оръжие- 6броя патрони,
калибър 9х18мм, без да има за това надлежно разрешение- престъпление по
чл.339,ал.1 НК,както и за това,че: На 19.10.2015г. в гр.С. без надлежно
разрешително държал високорискови наркотични вещества- МDМА, като деянието е извършено от лице, което действа в изпълнение на
решение на ОПГ -престъпление по чл.354а, ал.2,вр.ал.1
НК.
Наказателното производство спрямо
подсъдимите Х.А.М., М.Х.М. и В.Ж.Д. е приключило със
съответни влезли в сила съдебни актове, издадени на основание чл.384а;вр.чл.384 НПК, с които са били одобрени постигнатите между
посочените подсъдими,техните защитници и прокурора споразумения, имащи за
предмет гореописаните обвинения срещу тях.
В съдебно заседание,проведено на 17.06.2020г.,
представителят на специализираната прокуратура не поддържа повдигнатото спрямо Ф.В.Ч.
обвинение за престъпление по чл.321,ал.3;вр.ал.2 НК, като
счита, че същото не е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства. В същото съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията
повдигнати спрямо Е.Б. за престъпление по чл.321,ал.3;вр.ал.2
НК и за престъпление по чл.339,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК,
като смята, че същите са доказани по несъмнен начин от доказателствата по делото, закрепени в обясненията
на подс.М.,в показанията на разпитаните свидетели; в приложените
писмени доказателства; от заключенията на вещите лица, от ВД и ВДС. Прокурорът моли съда да наложи наказание на Е.Б., като съобрази, че подсъдимия е с необременено
съдебно минало , и пледира да му бъде наложено наказание “лишаване от свобода” около
средния размер, определен в съответните разпоредби от Особената част на НК за всяко от престъпленията, в които е
обвинен и на основание чл.23 НК да му бъде определено общо наказание, което
същия да изтърпи ефективно.
Защитата на подсъдимите Ф.Ч. и Е.Б. пледира пред съда за постановяване на
оправдателна присъда, приемайки недоказаност на всички обвинения срещу тях. Защитата
на подс.Ч. се съгласява с извода на прокурора, че
обвинението по чл.321 НК е останало недоказано, докато защитата на подс.Б. изразява несъгласие с твърденията на представителя
на Специализираната прокуратура за доказателствена
обоснованост на обвинения, поддържани
спрямо Е.Б.. На първо място, защитника на подсъдимия Е.Б. оспорва извода на прокурора, че
събраните доказателства обосновават в достатъчна степен обстоятелствата,
описани в обвинителния акт и касаещи поддържаните спрямо този подсъдим
обвинения. На второ място, защитата счита, че описаните в обвинителния акт
деяния не са били осъществени, тъй като подс.Б. не е упражнявал
трайна фактическа власт върху инкриминираните
огнестрелни оръжия и не е установил и поддържал инкриминираните престъпни
връзки с другите посочени в обвинението му лица.
Подсъдимият
Ф.Ч. се възползва от предоставената му законова възможност и не дава обяснения
по повдигнатото му обвинение.
Спрямо
подсъдимия Е.Б. съдебното производство пред първоинстанционния
съд е проведено и приключило в негово отсъствие, на основание чл.269,ал.3,т.4,б.В НПК.
При упражняване
на своето право на последна дума подсъдимия Ч. моли съда да постанови
оправдателна присъда.
Съдът като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Ф.В.Ч. е роден на ***г. в гр.К. български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, живущ ***, ЕГН : **********.
Подсъдимият Е.Б. е роден на ***г. в гр.И., турски гражданин,
женен, неосъждан, живущ ***.
Подсъдимият
Е.Б. бил турски гражданин,живеещ предимно в гр.О..Х.М. бил български гражданин
от турски произход, който живеел в района на гр.Х. и имал регистрирано
търговско дружество в Република Турция, на което дружество бил и управител. Във
връзка с дейността на това дружество Х.М. често посещавал Турция, като
осъществявал търговска дейност и в гр.О., като поддържал търговски
взаимоотношения и с брата на подс.Б.. При тези
контакти,през 2014г., Х.М. се запознал и с подс.Е.Б..
Между двамата била постигната договореност да си сътрудничат в дейност,
свързана с търговия с авточасти и ремонти на автомобили, с каквато дейност подс.Б. се занимавал на териториите на Турция и Гърция, а и
на България. Наред с това, при последващите им
контакти, между двамата се зародила идеята да осъществяват и незаконна дейност,
свързана с разпространението на наркотични вещества и огнестрелни оръжия. С
такава незаконна дейност Х.М. се занимавал и преди това, за което бил осъждан
за извършени от него през м.03.2014г., престъпления по чл.354а и чл.339 НК. В
началото на 2015г. Х.М. се свързал с М.М. също
български гражданин от турски произход, живеещ в гр.С., и с когото се познавал
отпреди и го запознал с възникналата идея за осъществяване на дейност за продажба
на наркотични вещества и огнестрелни оръжия, от която дейност да си набавят
парични средства. М. се съгласил да се присъедини към тази планирана от подс.Б. и Х.М. дейност. През месец май на 2015г. Х.М., чрез
общ познат, се запознал със св.В.В./спрямо когото
наказателното производство е прекратено/, който му бил представен, като човек
можещ да осигурява огнестрелни оръжия, които да бъдат продавани. При тази им
среща,проведена в гр.С,, М. и В. постигнали съгласие да осъществяват такава
дейност заедно, при която В. са ангажирал срещу заплащане да намира огнестрелни
оръжия/оригинални или преработени такива/ и да ги предава на М., който да ги
продава в страната и чужбина. М. казал на В., че оръжията ще бъдат продавани
основно в Турция, където имали човек,който ще осъществява тази дейност. В
резултат на така постигнатите договорки между М., М.,
В. и подс.Е.Б., между тях били провеждани периодични
телефонни разговори и лични срещи, които били провеждани в гр.С,, гр.П., гр.Х.,
на които били уточнявани условията за извършване на уговорената между тях
съвместна престъпна дейност. Х.М. се ангажирал да извършва координация в
съвместните им действия,като изисква , указва, напътства и контролира
действията на другите лица, да осигурява
необходимите парични средства за закупуване на незаконните предмети/оръжия и
наркотици/, да определя цената на тези предмети и да разпределя между тях
получените от незаконната им дейност пари. Останалите лица приели тази роля на М.
и се съгласили да се съобразяват с неговите изисквания, като В. приел да
осигурява необходимите им огнестрелни оръжия, които да бъдат продавани в
Турция, подс.Б. приел да осигурява тяхната продажба в
Турция, както и в осигуряване на наркотични вещества, а М. се съгласил да
осъществява дейност по пренасяне на забранените предмети, както и на парични
суми между България и Турция, както и между другите трима. Срещите между подс.Б., М. и М. били провеждани или в гр.О., където често
ходели М. и М. ***, където подс.Б. също често
посещавал. Св.В. контактувал с М. и М., заедно и поотделно, както на лични
срещи,провеждани в гр.С,, гр.П. или гр.Х., така и по телефон, при която
комуникация уточнявали необходимостта и възможностите за осигуряване на
конкретни видове и марки огнестрелни оръжия. При някои от тези срещи М. бил
придружаван от подс.Ф.Ч. или от В.Д., които го
транспортирали с автомобил до мястото на срещата, когато М. не можел да се
придвижи сам. М. и Д. били в близки връзки „по сватовство“, тъй като Д. бил
баща на жената, с която М. живеел на семейни начала. С подс.Ч.М.
установил приятелски отношения, през 2014-15г., когато извършвал ремонт на
къщата в с.Димитровче, която обитавал.
При тази си дейност М. използвал услугите на подс.Ч.,
който с микробус транспортирал до къщата на М. необходимите му строителни
материали и му помагал при ремонта. След приключване на ремонтните дейност подс.Ч. и М. запазили добрите си взаимоотношения, често се
срещали в гр.С.,като понякога М. бил придружаван и от М.. Поради тази близост,
понякога М. ползвал услугите на подс.Ч. като шофьор,
който да го закара с автомобил до определени места. При тази си дейност подс.Ч. се запознал със св.В.,тъй като няколко пъти
транспортирал М. за да се срещне със св.В., но подс.Ч.
не присъствал на разговорите между двамата. По същия начин М. се възползвал и
от услугите на В.Д., който също го закарвал с автомобил за среща с В., но не
присъствал на нея. Тези съвместни противоправни
действия на горепосочените лица/М., М., В. и Б./ не
останали незабелязани от полицейските органи, които предприели действия за
тяхното разкриване. След получени разрешения от председателя на Специализирания
наказателен съд за използване на специални разузнавателни средства-
„доверителна сделка“ и „служител под прикритие“, полицейски служители
осъществили контакт с М. и била уговорена среща с него. Уговорената среща с М.
била осъществена от служител под прикритие № 10, на 20.10.2015г. в гр.П.. При проведения
между тях разговор М. уверил служителя с № 10,че има на разположение значително
количество наркотични вещества-„екстази“, което може да му продаде. При
направения от страна на служител № 10 коментар за намаляване на претендираната от М. цена за наркотиците, последния казал,
че те не били негова собственост, а на друг човек, с когото трябва да обсъди
този въпрос. След това М. предал на служител № 10 за „мостра“ седем броя
таблетки от предлаганото за продажба „екстази“, които при извършеното им последващо физико-химично експертно изследване било
установено, че съдържат общо 1,709грама „амфетамин“,
и двамата се разделили, като се уговорили да поддържат контакт по телефон и да
уговорят нова среща помежду си. Такава среща била осъществена между М. и
служител под прикритие № 22, на 09.12.2015г. отново в гр.П.. При проведения
между двамата разговор М. уведомил служител № 22, че собственика на
предлаганото от него „екстази“ се съгласил да намали исканата преди това цена.
Служител № 22 уведомил М., че дадените преди това „мостри“ не били „екстази“, а
„амфетамин“ и поискал по-голямо намаление на цената. М.
предложил на служител № 22 първо да закупи „амфетамина“,
който се намирал в Турция и му обещал, че човека, който го продава с получените
пари ще му осигури „истинско екстази“. Служител № 22 поискал от М. да го срещне
с този човек, за да уговорят директно условията по планираната сделка. М. казал
на служител № 22, че ще уведоми този човек за уговорките между тях и ще се
свърже със служителя по телефон. Преди да се разделят М. казал на служител №
22, че има познат човек в Турция, който иска да купи огнестрелни оръжия и
попитал служителя дали може да осигури такива, на което последния отговорил
уклончиво. След това между М. и служител № 22 била поддържана телефонна
комуникация, при която била уговорена нова среща. Тази среща се осъществила на
05.01.2016г. в гр.Х., в заведение „У.“,като при пристигането си М. уведомил
служителя, че собственика на предлаганите „амфетамини“
също щял да дойде на срещата, за да уговорят лично условията по продажбата на
наркотичните вещества. Малко след това в заведението пристигнал Х.М., който бил
придружаван от подс.Ф.Ч., които седнали при М. и
служител № 22. М. представил М. като човека, на който са „нещата“. Между М. и
служител № 22 започнал разговор, в който двамата уговаряли количеството и
цената на „амфетамините“, които М. предлагал за
продажба,като М. и подс.Ч. не участвали в него, а и понякога
излизали от заведението. След като между М. и служител № 22 били уточнени
условията по сделката и била уговорена последваща
среща между тях, същите се разделили.
Междувременно Х.М. осигурил непосредствена
връзка между св.В. и подс.Е.Б., като казал на подс.Б. телефонния номер,ползван от св.В. и уведомил
последния, че Б. ще му се обади. Така между св.В. и подс.Б.
били проведени няколко телефонни
разговора, в които двамата уточнявали исканите от Б. за доставка огнестрелни
оръжия и възможностите на В. да ги осигури. Тези разговори между двамата били
провеждани на гръцки език, който св.В. и подс.Б.
ползвали, като стигнали до съгласие за организиране на лична среща между тях,
на която св.В. да предаде осигурените от него огнестрелни оръжия. В постигането
на това съгласие участие взел и Х.М., който паралелно също водел телефонни
разговори със св.В., в които доуточнявали видовете и моделите огнестрелни
оръжия и подробностите по планираната между М., подс.Б.
и св.В. среща, на която В. да им предаде осигурените от него огнестрелни оръжия.
Срещата между тримата била уговорена за следобяда на
19.01.2016г. в гр.С,. На 19.01.2016г. М. и подс.Б. ***
с лек автомобил „Опел-Омега“ с рег.№ *** ,управляван от подс.Б.
и М. се обадил по телефона на св.В., като се уточнили да се срещнат в заведение
„РСВ“ , намиращо се в ж.к.“Б.“. Св.В.,придружаван от св.К., отишъл с лекия си
автомобил до ул.“Х.Г.“, където пред гараж стопанисван и ползван, като
работилница от св.Л.М./спрямо когото наказателното производство е прекратено/
се срещнал със св.М.Ц./спрямо когото наказателното производство е
прекратено/,който също ползвал въпросния гараж за работилница, заедно с М. и с
когото се бил уговорил няколко дни преди това да му даде огнестрелни оръжия- пистолети,
които Ц. бил ремонтирал и вече били годни за употреба. При тази среща св.Ц.
предал на св.В. два броя пистолети- един „Астра- А
100“ и един „Астра -А 80“, завити в полиетиленови торбички, които пистолети св.В. взел и
поставил в кожена чантичка, която носел през рамото си. След това св.В. се
върнал в лекия си автомобил, в който го чакал св.К. и казал на последния, че е
взел от Ц. пистолети, които ще предаде на Х.М., когото св.К. познавал също,тъй
като бил придружавал В. на някои от срещите им преди това. Свидетелите В. и К.
се отправили с лекия автомобил на св.В. към мястото на уговорената среща в
ж.к.“Б.“, като малко преди да стигнат до там св.К. ***, а св.В. продължил към
заведението „РСВ“,пред което спрял автомобила си. След това св.В. излязъл от
колата и се приближил до лекия автомобил „Опел-Омега“, с който били пристигнали
подс.Б. и М.,който бил паркиран пред заведението, отворил вратата на същия, която не била
заключена, извадил от чантичката си увитите в полиетиленови
торбички пистолети „Астра“ и ги поставил в автомобила
под предната дясна седалка, след което затворил вратата на автомобила и влязъл
в заведението, където го чакали подс.Б. и Х.М.. Там
св.В. им казал, че е оставил уговорените огнестрелни оръжия- двата броя
пистолети „Астра“ в лекия автомобил „Опел“, с който
са дошли. Малко след това в заведението дошъл и св.К., който поискал от св.В.
да го закара до автогарата, откъдето да се качи на автобус, при което В. му
казал, че Х.М. и подс.Б. ще си тръгват и те ще го
закарат до автогарата. М. се съгласил, тъй като имал уговорка със св.Х.К. да го
вземе именно от там, за да го закара до Казанлък. След това се разделили, като подс.Б., Х.М. и св.К. се качили в лекия автомобил
„Опел-Омега“, управляван от Б. и отпътували към централна автогара в гр. С,,
където св.К. слязъл и в автомобила се качил св.К.. След това тримата се
отправили с лекия автомобил „Опел-Омега“,управляван от подс.Б.
в посока автомагистрала Тракия. Движейки се по бул.“Ц.Ш.“ в посока
автомагистрала Тракия лекия автомобил „Опел-Омега“ с рег.№ ***,управляван от подс.Б. и в който на предна дясна седалка се возел Х.М., а
на задната седалка,по средата се возел св.К., бил спрян за проверка на
бензиностанция „ОМВ“,намираща се на № **, от полицейски служители, които били
ангажирани с реализиране на специализираната полицейска операция за наблюдение
действията на лицата и тяхното задържане. В лекия автомобил „Опел-Омега“ с
рег.№ ***, в присъствието на подс.Б. , било извършено
претърсване от разследващ орган, при което в лекия автомобил под предна дясна
седалка били открити и иззети два броя пистолети- пистолет „Астра“,модел
„А-100“, калибър 9х19мм и пистолет
„Астра“,модел „А-80“, калибър 9х19мм, всеки от тях увит в отделна полиетиленова
торбичка. При извършеното в
хода на разследването комплексно балистично и физико-химично експертно изследване
на иззетите два броя пистолети било установено, че всеки от тях представлява огнестрелно оръжие,
с калибър 9х19мм, и е годно да произвежда изстрели, както и че с всяко от тях е
било стреляно,след последното му почистване. Разследващите органи извършили
справка в служба „КОС“ на МВР ,като установили ,че подсъдимия Б. и Х.М. не притежават разрешение за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за такова, съобразно изискванията на действащия ЗОБВВПИ. Подсъдимият
Е.Б. и Х.М. били задържани от полицейските служители и отведени в полицейско
управление. Друга част от ангажираните в полицейската операция полицейски
служители осъществили още същия ден, на 19.01.2016г., действия по задържане на
свидетелите В., Ц. и М. ***, и на подс.Ч. и лицата В.Д.
***.
Изложената
фактическа обстановка се обосновава от обясненията на Х.М.,дадени в качеството
му на обвиняем и на подсъдим, от свидетелските показания на И.Д., А.К., Х.К., С.К., А.К., Д.И., Л.М., М.Ц., В.В. и на служители под
прикритие с № 10 и № 22;от заключенията на извършените ФХЕ, Балистични
експертизи, комплексни балистични и физико-химични експертизи,дактилоскопни експертизи и техническа експертиза; от
писмените доказателства по делото: справки за съдимост, от мобилни оператори,
от информационните масиви на МВР; от писмените доказателствени средства: протоколи
за претърсване и изземване, протоколи за доброволно предаване, фотоалбуми; от
иззетите веществени доказателства; от изготвените ВДС.
Съдът кредитира частично обясненията на Х.М.,
дадени от него в хода на съдебното следствие в качеството му на подсъдим,както
и тези,депозирани от него на ДП,в качеството му на обвиняем и приобщени към
материалите по делото по реда на чл.279 , ал.2 ;вр.ал.1,т.3
НПК; показанията на свидетеля В.В.,дадени от него в хода на съдебното следствие, показанията
на свидетелите И.Д., Д.И., Х.К., А.К., М.Ц.,Л.М.,
депозирани от тях в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля А.К., дадени в хода
на съдебното следствие, както и тези дадени от него на ДП, по реда на чл.223 НПК пред съдия и пред разследващ орган , приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.1 и
2 и ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК, показанията на
свидетеля С.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези дадени от
него на ДП пред разследващ орган и приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.2 НПК, а така също и показанията на служители под
прикритие с № 10 и № 22, дадени от тях в хода на съдебното следствие, както и
тези дадени на ДП,по реда на чл.223 НПК,пред съдия и приобщени по реда на
чл.281,ал.1,т.2 НПК. Така депозираните обяснения и свидетелски показания са
логични,последователни, допълващи се и непротиворечиви помежду си относно
съществените факти и обстоятелства, като същевременно посочените гласни
доказателства са в съответствие със
съдържанието на ВДС, обективиращи предмета и
съдържанието на провежданите разговори между контролираните,чрез СРС лица,от ВД,приобщени
в резултат на използвания специален способ „доверителна сделка“,от приобщените
други ВД,иззети при извършените претърсвания и изземвания, от протоколите
,съставени при извършване на тези действия,от изготвените фотоалбуми, от
заключенията на извършените по делото ФХЕ, КБФХЕ, ТЕ, а така също се подкрепят
и от приобщените по делото писмени доказателства, представляващи справки за
съдимост, справки от мобилни оператори, справки от информационните масиви на
МВР. От съвкупната преценка на така
посочените обяснения и свидетелски показания , на протоколите за изготвяне на
съответните ВДС и приобщаване на ВД, протоколите за извършените претърсвания и
изземвания, на заключенията на вещите лица и на посочените писмени доказателства
безспорно се установява, че към месец май 2015г. на територията на Република България /в
гр.С, , гр.П., гр.Х., гр.С./, а и на територията на Република Турция, подсъдимия
Е.Б. и всеки от лицата Х.М., М.М. и В.В. е приел да извършва систематизирана и съгласувана
дейност по осигуряване на необходимите условия ,хора и средства за набавяне на
наркотични вещества и огнестрелни оръжия, за тяхното пренасяне,съхранение,преработване
и последващата им продажба в страната и чужбина , наред и съвместно с другите три лица, като
се е съгласил да осъществява определени функции в йерархически структурирано
сдружение, като подчинява своите действия на общите и конкретни изисквания и указания
на ръководителя на сдружението и да насочи усилията си към постигане на
съгласуваните между членовете на групата цели, а именно придобиване, съхранение
и продажба на наркотични вещества и огнестрелни оръжия в България и чужбина,
като така да набавя за себе си и за другите членове на сдружението имотна
облага и до 19.01.2016г. реално е участвал в извършването на такава
координирана съвместна престъпна дейност. Наред с това от възникването на това
престъпно сдружение до преустановяване на неговото съществуване ,между подсъдимия
Б. и другите три лица/ М., М. и В./ била установена
конкретна йерархична и функционална зависимост, при която Х.М. изпълнявал
ръководната роля, като определял насоките на съвместната им дейност, уговарял
всички условия по осъществяваната от тях „търговия“ с наркотични вещества и
огнестрелни оръжия, направлявал конкретните действия на другите три лица, като им давал указания, съвети ,
разяснения, лично привличал други лица за извършване на конкретни
действия, подпомагащи дейността на сдружението. Специфична и важна за постигане
целите на престъпната група била и изпълняваната от В.В.
роля, която била наложена от специалните знания и опит, с които същия
разполагал предвид продължителната му професионална ангажираност като
военнослужещ, които знания и опит му позволявали да намира, проверява,
ремонтира сам или чрез други лица,огнестрелни оръжия, съобразно изискванията на
Б. и М., да ги заплаща и предава на М., М. и подс.Б. за последващата им
продажба. М.М., изпълнявайки указанията на Х.М.
осъществявал дейност по пренасяне на забранени предмети/оръжия и наркотици/ и
на парични средства за тяхната покупка,респ.от тяхната продажба, както и
осъществявал контакти с потенциалните им потребители, под контрола на Х.М..
Наред с това, от съвкупната оценка на горепосочените
доказателства и доказателствени средства по несъмнен начин се установява и че
на 19.01.2016г. в гр.С,, след като предварително са се уговорили, подсъдимия Е.Б.
и Х.М. без да притежават необходимото по закон разрешение получили от св.В. два
броя пистолети- пистолет „Астра“,модел „А-100“,
калибър 9х19мм и пистолет „Астра“,модел „А-80“,
калибър 9х19мм, представляващи огнестрелни оръжия годни да произвеждат изстрели,
които прибрали в лек автомобил „Опел-Омега“ с рег.№ ***, с който се придвижвали и
ги отнесли със себе си с цел тяхната последваща
продажба, като Б. и М. били задържани от разследващите органи в гр.С,,бул.“Ц.Ш.”,
№** и намиращите се в лекия им автомобил два броя пистолети били иззети от
полицейските служители.
Съдът кредитира обясненията на Х.М., дадени от
него на съдебното следствие в качеството му на подсъдим, както и тези дадени от
него на ДП,като обвиняем и приобщени към съдебното производство по реда на
чл.279,ал.2;вр.ал.1 НПК в частта им, в която същия
изнася твърденията си относно продължителността на поддържаните от него
взаимоотношения с подсъдимия Б., М.М. и В.В., за осъществяваните от тях срещи в гр.С,, гр.П., гр.Х. и
гр.С., за поддържаната между тях телефонна кореспонденция, за осъществената
между него,М. и подс.Ч. среща със служител № 22 в гр.Х.
и за предмета на тази среща, за осъществената между него,подс.Б.
***,на 19.01.2016г. и последващото им, на него и Б.
задържане от полицейските служители , за иззетите от лекия автомобил пистолети.
Съдът се доверява и на твърденията на Х.М. относно характера на
взаимоотношенията му с подс.Ч., породени от
осъществяван от М. ремонт на къща, участието на подс.Ч.
в този ремонт и последващите им контакти, свързани с
необходимостта на М. да използва услугите на подс.Ч.,
като шофьор,но без последния да участва и да е запознат с целта и предмета на
срещите на М. с други лица, за които срещи Ч. е транспортирал М., както и
относно неговите/на М./ приятелски взаимоотношения с В.Д., породени от техните
„сватовски“ връзки,при които Д. също оказвал при необходимост такива транспортни
услуги на М.,но също без да участва и да е запознат с целта на осъществяваните
от М. срещи с трети лица. В тези им части обясненията на Х.М. се подкрепят от
показанията на свидетелите В., К., К., К. и на служители под прикритие с № 10 и № 22, от
съдържанието на ВДС, от приобщените ВД, от протоколите за извършените
претърсвания и изземвания и от заключенията на извършените по делото
експертизи/ТЕ и КБФХЕ/.
Съдът определя, като недостоверни и насочени
единствено към изграждане на защитна позиция депозираните в хода на съдебното
следствие и на ДП,пред разследващ орган обяснения на Х.М., в които твърди, че
действията му при срещата му със служител № 22, в гр.Х., са били предварително съгласувани с М., имат
театрален характер и са били насочени единствено към това да възбудят
заблуждение у служителя,че притежават наркотици за продажба и той да се
разпореди с парични средства в интерес на М., тъй като същите са в противоречие
с подробните показания на служителите с № 10 и № 22, с ВД придобити в резултат
на „доверителната сделка“ между М. и служител № 10,както и с ВДС, отразяващи
провежданите между М. и М. телефонни разговори в този времеви период. Недостоверни
се явяват обясненията на Х.М. и в частта им, в която изнася твърдения за различен
от инкриминирания предмет и характер на поддържаните между него и всеки от подс.Б., св.В. и М.М.
взаимоотношения по повод търговия с авточасти и давани в тази връзка парични
суми, както и твърденията му ,че не е запознат с действията по предаване и
получаване на огнестрелни оръжия между тях с подс.Б.
и св.В. и не е уговарял и участвал в такива действия,вкл. непосредствено преди
и на 19.01.2016г., тъй като тези твърдения на М. се опровергават по категоричен
начин от показанията на свидетелите В. и К. ; от ВДС, отразяващи проведените
между М. и св.В. телефонни разговори в този период, от иззетите ВД и съставените
при това изземване протоколи. Представените от М. и приети от съда
документи-нареждания разписки и декларация за парични средства, не разколебават
направения от съда извод за реалния престъпен характер на взаимоотношенията между
М. и св.В.. Това е така, тъй като коментираните писмени доказателства
обосновават единствено обстоятелството, че на посочените в тях дати/през
2015г./ съответните парични суми са били във фактическата власт на М., но не
обосновават твърдението му, че е предавал парите на св.В., още по-малко обосновават
твърдението му за целта на това предаване.
Съдът приема за достоверни показанията на
свидетеля В.В., депозирани от него в хода на
съдебното следствие, в които същия макар немногословно и с явно нежелание
изнесе твърденията си за характера на отношенията му с Х.М. и подс.Б., както и с М.М.,при които
свидетелят е бил ангажиран с дейност по намиране,придобиване,преработване и последващо предаване на някой от последните трима на
огнестрелни оръжия, които да бъдат изнесени и продадени извън пределите на
страната, за продължителността на тези взаимоотношения и начина на тяхното
поддържане-чрез лични срещи и телефонна комуникация с използване на „кодови“
думи, за своите действия и за конкретните действия на свидетелите Ц. и К.
,както и на М. и подс.Б., осъществени ***,при които В.
взел от св.Ц. инкриминираните два броя пистолети, които малко след това предал
на М. и подс.Б., съобразно предварителните уговорки
между тях.Тези показания на св.В. се подкрепят еднопосочно от показанията на
свидетелите К. и Ц.,от съдържанието на ВДС, отразяващи телефонната комуникация
на В. с М. и Б., от приобщените ВД, от заключенията на техническата експертиза
и на комплексната балистична и физико-химична експертиза. Съдът цени като
достоверни и твърденията на св.В. относно епизодичните му срещи с подс.Ч. и с В.Д., които сочи като лица единствено
превозващи и придружаващи Х.М. за техните срещи, но неучастващи в провежданите
между тях разговори и като лица, които не били запознати с престъпния характер
на взаимоотношенията им. В тази им част показанията на св.В., от една страна не
се опровергават от други доказателствени източници, а от друга дори се
подкрепят от обясненията на Х.М.,коментирани по-горе,както и от показанията на
св.К..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля
А.К. , депозирани от него в хода на ДП, пред разследващ орган, приобщени по
реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК, показанията му,
дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, депозирани от него в хода
на ДП,пред съдия и приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.1 и 2 НПК, в които същия логично, последователно и
еднопосочно описва лично възприетите от него действия на св.В. на 19.01.2016г.
в гр.С,, при които В. се снабдил с двата
инкриминирани пистолета от св.Ц., заявил е на К., че ще ги предаде на Х.М. и
по-късно действително е осъществил такава среща с М. и подс.Б..
Като правдиви съдът цени и твърденията на св.К. за осъществени и лично
възприети от свидетеля предходни срещи
между Х.М. и св.В., за които последния е твърдял, че имали за цел предаване на
огнестрелни оръжия/пистолети/ от В. на М.,при които предходни срещи М. е бил
придружаван от М. или от подс.Ч., но те не са
участвали в разговорите,касаещи въпросните оръжия, тъй като М. и В. напускали
помещението, в което била срещата и провеждали тези „тайни“ разговори насаме. Тези
показания на св.К. се подкрепят категорично от показанията на св.В., от
показанията на св.Ц.,от ВДС,изготвени в резултат на експлоатираните по делото
спрямо св.В. и Х.М. СРС, от протокола за извършеното претърсване и изземване от
лекия автомобил,управляван от Б., от
приобщените ВД- пистолети, както и от заключението на извършеното експертно
изследване на същите.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М.Ц.
дадени от него в хода на съдебното следствие, в които същия описва своите
взаимоотношения със св.В. по повод споделения им интерес към огнестрелните
оръжия, за извършените от Ц. по искане на В. заваръчни дейности по цевите на
инкриминираните пистолети „Астра“, за да бъдат те
годни да произвеждат изстрели, за обстоятелствата,при които на 19.01.2016г.
предал ремонтираните пистолети на В. срещу обещание за бъдещо заплащане, след
като В. ги продаде. Тези показания на св.Ц. се подкрепят категорично от показанията
на св.В. и на св.К.. Наред с това в своите показания св.Ц. изнася твърдения, че
при поддържаните със св.В. отношения е получавал запитвания от него дали може
да ремонтира оръжия, но отрича да е извършвал такива услуги на В. преди
предадените на 19.01.2016г. два броя пистолети „Астра“,
както и сам да е предлагал огнестрелни оръжия на В.. Тези твърдения на св.Ц. не
се опровергават от други доказателствени източници. В тази връзка са и
показанията на свидетеля Л.М., дадени от него в хода на съдебното следствие, в
които същия сочи за поддържаните между свидетелите Ц. и В. взаимоотношения, за
няколко срещи между тях пред стопанисвания от него гараж в гр.С,,ул.“Х.Г.“, но
отрича да е запознат с техния предмет и характер,тъй като разговорите си те
провеждали насаме. Свидетелят М. твърди и това,че откритите и иззети от неговия
гараж огнестрелни оръжия, части от такива и приспособления за тях са негови и
отрича съпричастност на св.Ц. към тяхното съхранение там. Наред с това св.М.
отрича ,какъвто и да било достъп на св.Ц. до въпросния гараж, като твърди, че Ц.
е идвал и стоял единствено пред гаража. Последните твърдения на св.М. са
вътрешно противоречиви- първоначално твърди, че Ц. никога не е бил в гаража, а
непосредствено след това сочи,че на 19.01.2016г.,били задържани двамата с Ц. в
гаража му. Освен това в тази им част показанията на св.М. се опровергават от показанията на св.Ц., който твърди,че
многократно използвал гаража на М., помагал му с ремонтите на коли и дори, че
на 19.01.2016г. предал двата пистолета на В. в гаража на „Л.“, който също бил
там. Поради това съдът кредитира показанията на св.М. в частта им, в която
изнася твърденията си за възприетите от него контакти и срещи между свидетелите
Ц. и В.,без да е запознат с техния предмет и насоченост, тъй като в тази им
част те са в съответствие и с твърденията на последните двама, а по отношение
на противоречивите му твърдения за съпричастността на св.Ц. към гаража и
иззетите от там незаконно държани оръжия, съдът отдава на желанието на
свидетеля да омаловажава противоправността на техните
действия,макар това да е ненужно, тъй като тяхната наказателна отговорност за
това им деяние е вече реализирана.
Съдът цени като достоверни показанията на
свидетеля С.К.,дадени от него в хода на съдебното следствие, както и тези
депозирани от него на ДП,пред разследващ орган, приобщени към съдебното производство
по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК, в които
същия последователно и непротиворечиво изнася твърденията си за установените и
поддържани от него взаимоотношения с подс. Ч., за
ангажираността на последния първоначално към извършвания от Х.М. ремонт на
къща, а по-късно и като шофьор на М.,както и за липса на знание за характера на
заниманията на М., М. и Д., който твърди единствено
да е познавал. Съдът кредитира тези показания на св.К.,тъй като те не се
опровергават от други доказателствени източници, като дори твърденията за личните
му впечатления относно отношенията между подс.Ч. и М.,през
инкриминирания период се подкрепят от
обясненията на Х.М. и от показанията на свидетелите В. и К..
Съдът кредитира показанията на свидетеля Х.К.
дадени от него в хода на съдебното следствие, в които същия описва своите
отношения и срещата си с Х.М. *** на 19.01.2016г., при която последния е приел
да превози св.К. *** и изпълнението на това посредством управлявания от подс.Б. лек автомобил „Опел-Омега“, в който М. се возил на
предна дясна седалка, а св.К. по средата на задната такава, както и относно
задържането на свидетеля, М. и подс.Б. от
полицейските органи на бензиностанция „ОМВ“ на бул.“Ц.Ш.”, №** в гр.С, и
извършеното от полицаите претърсване в лекия автомобил „Опел-Омега“, с който
пътували. Тези показания на св.К. се подкрепят от обясненията на Х.М., от
показанията на свидетелите Д. и И., които описват обстоятелствата по
задържането на лицата, както и от протоколите за извършените на 19.01.2016г.
„обиск“ на св.К. и претърсване в лек автомобил „Опел-Омега“ с рег.№ ***.
Съдът кредитира показанията на свидетелите И.Д.,
Д. И. и А.К. дадени в хода на съдебното следствие,
касаещи извършените от тях действия и установените фактически данни при осъществяване
на възложената им в качеството на служители на МВР проверка на дейността на различни
лица, включваща дейността и на посочените по-горе подсъдими и свидетели през
инкриминирания период. Така съдът дава вяра на заявеното от свидетелите ,че при осъществяване на техните функции и при
провежданата специализирана полицейска операция са били експлоатирани СРС,
извършвали са множество проверки на лица и са изготвяли множество справки от
информационните масиви на МВР, като събраната информация била надлежно предавана
на компетентните разследващи органи, а впоследствие и на прокуратурата.
Съдът цени като годни и достоверни
доказателства показанията на служителите под прикритие с № 10 и № 22,като
отчита обстоятелството, че този способ за събиране на доказателствена
информация е бил използван от разследващите органи в съответствие с
изискванията на ЗСРС,след разрешение на компетентния съдебен орган, като
извършените разпити на тези служители под прикритие, в качеството им на
свидетели на ДП и в хода на съдебното следствие са били проведени съобразно
правилата на чл.141а НПК. За да погледне с доверие на твърденията на посочените
свидетели/служители с № 10 и № 22/ съдът оцени последователността, логичността
и еднопосочността на техните показания, в които същите описват възприетото
лично от тях поведение /действия и думи/ на М. и на Х.М.,при провежданите в гр.П.
и гр.Х. срещи между свидетелите и посочените лица, които срещи са имали за
предмет уговаряне и уточняване на условията за закупуване на значително
количество наркотично вещество, предлагано за продажба от М. и М., за което
последните твърдели, че се съхранява в Турция, както и за дадените от М.
„мостри“ от предлаганите „амфетамини“ при
първоначалната им среща. Наред с това показанията на свидетелите –служители с №
10 и № 22, се подкрепят категорично от приобщените по съответния ред като ВД получени
„мостри“ от наркотични вещества и от заключението на извършената ФХЕ на тези ВД,както
и от обясненията на Х.М.,който потвърждава обстоятелствата и предмета на
срещата им в гр.Х.,както и съдържанието на разговора проведен между него, М. и
служител № 22,макар да сочи други мотиви за това свое поведение.
Съдът цени,
като годни доказателствени средства протоколите за извършените претърсвания и
изземвания от помещения и лица и съставените при тези действия фотоалбуми,
отчитайки тяхното извършване по процесуалния ред на чл.161-164 НПК. Съставеният
протокол за извършеното в гр.С,, на 19.01.2016г., претърсване и изземване от лек
автомобил „Опел-Омега“ с рег.№ *** обосновава обстоятелството, че на посочената
дата в лекия автомобил, управляван от подс.Б. и в
който се возил подс.М.
са били открити и иззети описаните огнестрелни
оръжия. Това обстоятелство се обосновава и от приобщените веществени
доказателства, както и от заключението на извършената по делото Комплексна балистична
и ФХ експертиза.
Съдът цени заключенията на извършените по
делото ФХЕ, балистични експертизи, комплексни балистични и физико-химични
експертизи,дактилоскопни експертизи и техническа
експертиза, относно отразените в тях обстоятелства, отчитайки тяхното
извършване по процесуалния ред на чл.144-152 НПК, специалните знания на вещите
лица в съответната област и обстоятелството, че са отговорили пълно, ясно и
обосновано на поставените им въпроси, включително и на въпросите поставени им
от страните и съда, при разпита на вещите лица в хода на съдебното следствие.
По делото в съответствие с разпоредбите на
ЗСРС и НПК, са били използвани специални разузнавателни средства и са изготвени
веществени доказателствени средства и съответните протоколи за това процесуално
действие, като установената от съда законосъобразност при използването на този
процесуален способ за събиране на доказателства, го мотивира да приеме, че
същите са процесуално валидни и годни да обосноват фактическите положения,
изведени от съда въз основа и на другите доказателства по делото.
Законосъобразното прилагане на СРС и изготвянето на съответните ВДС всякога
представлява гаранция за достоверност на събраните с този способ данни,освен
при наличието на обосновано с доказателства съмнение за нерегламентирана намеса
в тях. В конкретния случай по делото не са налице доказателства обосноваващи
отправянето на такова съмнение.
Установените от съда фактически положения го
мотивират да приеме, че подсъдимия Е.Б. със своите действия е осъществил
обективните и субективни признаци на състава на престъпление по
чл.321,ал.3,т.2; вр. ал.2 НК, тъй като в периода от
неустановена дата през месец май 2015г. до 19.01.2016г. на територията на
Република България е участвал в организирана престъпна група- структурирано
трайно сдружение на повече от три лица,ръководена
от Х.А.М. и с участници М.Х.М. и В.М.В., с цел да вършат съгласувано
престъпления по чл.339 и чл.354а НК, за които е предвидено наказание „лишаване
от свобода“ повече от три години, като групата е създадена с користна цел.
За да бъде извършено престъплението по
чл.321,ал.1-3 НК е необходимо, а и достатъчно , поне три лица да се сговорят
/да постигнат съгласие помежду си/ за предприемане на съвместни и съгласувани
действия посредством, които да извършват поне две престъпления наказуеми с „лишаване
от свобода“ за повече от три години. По
съществото си това „сговаряне“ и съгласуване на бъдещите им престъпни
действия представлява форма на
предварителна престъпна дейност, въздигната от законодателя в самостоятелно
престъпление с формален характер и за чието осъществяване не е необходимо
уговорените между дейците престъпления да са били извършени.Освен формално по
своя характер престъплението по чл.321 НК е и такова на продължително
извършване /продължено престъпление/ , при което създаденото престъпно
състояние, увреждащо обществените отношения, обект на защита съществува
известен /обикновено значителен/ период от време, и което състояние изчезва по
отношение на всеки конкретен деец, с
което престъплението е довършено, едва при преустановяване на неговото участие
в групата, обективирано под формата на оттегляне на
даденото преди това съгласие за осъществяване на съвместна престъпна дейност
или при настъпване на обективна пречка, която реално и трайно препятства
възможността му да поддържа установените с другите членове на групата престъпни
взаимоотношения. Освен това, за да бъде осъществен състав на престъпление по
чл.321,ал.1-3 НК е необходимо съществуващото престъпно сдружение да е с висока
степен на организираност- да е структурирано и трайно, между неговите членове
да са създадени стабилни и устойчиви престъпни взаимоотношения, като не е
достатъчно единствено субектите на престъплението да постигнат общо съгласие за
предприемане на съвместни действия за извършване дори и на повече от едно престъпление
от определен вид , а е необходимо наличието на известна, при това значителна,
„трайност и устойчивост“ в престъпните взаимоотношения между дейците, които са
постигнали съгласие за извършването на поне две самостоятелни престъпления,
като изключва инцидентното или самостоятелното уговаряне на лицата при
подготовката или извършването , на което и да е от „вторичните“ престъпления.
Друга характеристика от обективната страна на състава на чл.321,ал.1-3 НК, а и
на другите „престъпни сдружавания“, е обстоятелството,че за извършване на
престъплението е необходимо наличието на поне три отделни, самостоятелни и
еднопосочни деяния, осъществени от поне три отделни наказателно отговорни лица
и насочени към постигане на една обща престъпна цел.
Така в конкретния случай съдът намира, че по
делото са събрани доказателства, които
му позволяват убедително да аргументира извод, че подсъдимия Е.Б. заедно с Х.М.,
М.М. и В.В., са осъществили
тези съставомерни еднопосочни деяния, чрез които
същите са постигнали инкриминираното съгласие да извършват престъпления по чл.339 и чл.354а НК, като
съвместно и организирано осъществяват дейност по снабдяване,съхраняване,
преработка и продажба на огнестрелни оръжия и наркотични вещества на неограничен
кръг от хора, чрез която дейност си набавят имотна облага. Това е така, тъй
като всеки от подсъдимия Б., М., М. и В. , в периода
от месец май 2015г. до 19.01.2016г. е установил и поддържал в България, в градовете
С,, П., Х. и С., а и в гр.О., Турция, взаимоотношения с другите трима членове на
сдружението, като е приел да извършва съгласувана с тях координирана дейност по намиране, държане и
разпространение на огнестрелни оръжия и наркотици, като подчинява действията си
на общите и конкретни изисквания и указания, давани от Х.М. и насочи усилията
си за постигане на приетите и от него общи престъпни цели. Установените между
членовете на тази организация взаимовръзки били дълготрайни, като били изградени
на основата на взаимно доверие между тях и се характеризирали със стабилност ,
последователност и конфеденциалност , обусловена от
необходимостта за запазване в тайна на осъществяваната съвместна престъпна
дейност, както и от различните функции, които те изпълнявали в престъпното
сдружение за дълги периоди от време. В така съществуващото сдружение и с оглед
неговото необезпокоявано функциониране, били обособени различни функции,
осъществявани от членовете на престъпната група. Ръководните функции в това
престъпно сдружение били осъществявани от Х.М., който бил ангажиран с
намирането на лица, които да подпомагат дейността на групата, с разпределението
на конкретните задачи, които възлагал на другите членове на сдружението,
привлечени от него към подпомагане на тяхната престъпна дейност, като
осъществявал и контрол при изпълнението им,осигурявал необходимите финансови и
материални условия за осъществяване на замислените престъпления. Х.М.
разпределял финансовите облаги, получавани от тяхната съвместна престъпна
дейност, като определял конкретните възнаграждения ,получавани от другите
участници. Наред с това Х.М. осъществявал и дейност по пренасяне на парични
средства и на забранени предмети/оръжия и наркотици/ на територията на страната
и през границите й. Подсъдимият Б. с оглед неговото преимуществено пребиваване
на територията на Република Турция и контактите му там, бил ангажирана с дейност
по осигуряване, съхранение и предаване на наркотични вещества, както и с
намиране на клиенти и продажбата на огнестрелни оръжия, осигурявани от В. и М.,
както и с пренасяне на парични средства, оръжия и наркотици през границата между
България и Турция. При тази си дейност подс.Б. се
съобразявал с указанията и разясненията на Х.М. за всеки отделен случай на
осъществените „вторични“ престъпления , съгласувал с него своите намерения и
изисквал неговото съдействие, при необходимост. М.М.
осъществявал функции по съхранение и пренасяне на парични средства ,оръжия и
наркотици в страната и през границата й с Турция, изпълнявал указанията на Х.М.,
като намирал клиенти за предлаганите от тях за продажба оръжия и наркотици и
съобразно изискванията на М. уговарял условията по предлаганите сделки. В.В. бил ангажиран с функции по осигуряване на огнестрелни
оръжия, по тяхното привеждане в състояние годно за употреба, съхранявал ги и ги
предавал на някой от другите членове на сдружението за тяхната последваща продажба в страната или в Турция, като съобразявал
своите действия с конкретните указания и изисквания на Х.М.. Съобразно това разделение в осъществяваните
функции и в изпълнението на конкретните задачи , между членовете на сдружението
били провеждани постоянни телефонни
разговори и периодични срещи за
разрешаване на възникнали проблеми, както и за обсъждане и вземане на решения ,
касаещи установения ред и създадения механизъм за функциониране на
организацията, както и за възлагане от страна на М. на някой от другите членове,
изпълнението на конкретни задачи по планирана или извършвана към този момент
вторична престъпна дейност. Уговорената
между членовете на групата и обективно осъществявана от тях за продължителен
период от време престъпна дейност се изразявала в придобиване,преработване,
държане и разпространение/продажба/ на различни видове огнестрелни оръжия и
наркотични вещества. Така установените обстоятелства сочат, че са налице
обективните характеристики на „организирана престъпна група“, съобразно
законовите изисквания на чл.93,т.20 НК. Съществуващото сдружение е било
съставено от повече от три лица, които
изградили помежду си трайни, стабилни и устойчиви взаимоотношения, които имали
за предмет осъществяването в страната,а и в чужбина, на множество престъпления
по чл.339 и чл.354а НК, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“
за повече от три години и което
сдружение преследва користна цел- набавянето на имотна облага. Престъпното
сдружение е било структурирано, с изявен ръководител-Х.М. и установени функции
на неговите членове-подсъдимия Б., М. и В., и осъществявало престъпната си
дейност за продължителен период от време- през инкриминирания период от м.05.2015г.
до 19.01.2016г./когато подсъдимия Б., М., М. и В. са
били задържани от органите на ДП/, под
ръководството и контрола на неговия ръководител Х.М. и на територията на
Република България- в гр.С,, гр.П.,гр.Х. и гр.С., а и в гр.О., Турция, където
били осъществявани срещи между членовете на сдружението, били предавани
огнестрелните оръжия и наркотиците, респ.паричните суми между тях.
От субективна страна подсъдимия Е.Б. е извършил гореописаното деяние при форма на
вина пряк умисъл – съзнавал е, че със своите действия установява и поддържа отношения с другите три лица,
които отношения са изпълнени с противоправно
съдържание, съзнавал е това, че участва в сдружение с тези други лица и реално допринася с
действията си за неговото продължително престъпно функциониране, което нарушава
установения в страната ред и общественото спокойствие , като пряко
е целял настъпването на този престъпен резултат.Наред с това
подсъдимия Б. е съзнавал и обстоятелството, че престъпната група, в която
участва цели осъществяване на престъпна дейност , свързана със създаване на
условия за извършване на забранена от закона „търговия“ с огнестрелни оръжия и
наркотични вещества, чрез която дейност
си набавя имотна облага и се е съгласил с тези цели. Същевременно
подсъдимия Б. е съзнавал, че М. осъществява ръководна функция в престъпното сдружение,
като направлява, координира и контролира действията на другите лица, при
осъществяване на съвместната им дейност, и е приел да подчинява действията си
на неговите указания, съвети и разяснения.
За прецизност съдът намира за
необходимо да посочи и това, че събраните и анализирани по-горе доказателства
обосновават по несъмнен начин и обстоятелството, че процесното
престъпно сдружение, ръководено от Х.М. и с участници подсъдимия Б. и М.М. е било създадено
и е функционирало и в период преди инкриминирания- от м.05.2015г. до 19.01.2016г.,
както и обстоятелството, че това
престъпно сдружение е функционирало и осъществявало общественоопасни
деяния и на територията на Република Турция/предимно в гр.О./, но предвид
липсата на съответно обвинение наказателната отговорност на подсъдимия Е.Б. не
може да бъде ангажирана и за тези обстоятелства.
Съдът намира, че липсват безспорни
доказателства за участието и вината на подсъдимия Ф.Ч. в извършване на
престъплението по чл.321,ал.3,т.2; вр. ал.2 НК , в
което е бил обвинен, както и за участието на лицата В.Ж.Д. и М.Ц.Ц. в това инкриминирано престъпно сдружение.
Така в конкретния случай съдът намира, че по
делото не са събрани доказателства, които да му позволят убедително да
аргументира извод, че подсъдимия Ф.Ч., както и В.Д. и М.Ц. са осъществили твърдените
в обвинителния акт еднопосочни деяния, чрез които същите са постигнали
инкриминираното трайно и устойчиво съгласие помежду си, а и с подсъдимия Б. и лицата
Х.М., М.М. и В.В., да
извършват съгласувано и под ръководството на М. претендираните
престъпления по чл.339 и чл.354а НК, чрез които да си набавят и съответни
финансови облаги. В доказателствените източници по делото липсва , каквато и да
е релевантна информация за това подс.Ч., Д. и Ц.
изрично и конкретно да са се уговорили помежду си или с който и да било от
другите лица/Б., М., М. и В./ и да са се съгласили да
вършат съвместно и съгласувано с тях престъпления по чл.339 и/или чл.354а НК,
като липсват доказателства за осъществена между тях комуникация /лична,
вербална, електронна или писмена/ с твърдения в обвинителния акт съставомерен предмет.
По натам, при липса на преки доказателства за
осъществено между подсъдимия Ч., Д. и Ц. изрично уговаряне и постигане на
съгласие с другите лица за извършване на престъпления от посочените видове, за
наличието на такъв траен „престъпен сговор“ между тези лица би могло да се съди
при обосноваване на техните взаимоотношения, както в инкриминирания период,
така и в предшестващите го, от начина им на живот и осъществяваната от всеки от
тях дейност, както и от конкретните им действия по отношение на огнестрелните
оръжия и наркотичните вещества , които според тезата на обвинението са били предмет
на уговорените престъпления по чл.339 и
чл.354а НК, но единствено тогава, когато тези обстоятелства несъмнено и
еднопосочно сочат , че се касае именно за такова престъпно разбирателство и
съгласие между тях. В настоящия случай това не е така. От показанията на свидетелите С.К., В.В. и А.К. , както и от обясненията на Х.М. се установява,
че подсъдимия Ф.Ч. ,Х.М., М.М. и В.Д. са се познавали, понеже живеели в гр.С. и в
населени места в този район. Между В.Д. и Х.М. съществували близки отношения,
породени от „сватовската“ им връзка, а между подс.Ч.
и М. били установени приятелски отношения по повод извършвания в къщата на М.
ремонт и оказаната му от Ч. помощ при строителните дейности. В резултат на тези
отношения между М. и всеки от подс.Ч. и В.Д.,неколкократно през инкриминирания период, М. се възползвал
от услугите на Ч. и Д. за да бъде закаран с автомобил от тях до определени
места, където осъществявал престъпните си срещи. Категорично М. в своите обяснения и
свидетелите В. и К. в своите показания сочат
обстоятелството,че при някои от срещите между М. и В., М. е бил докаран
и придружаван от Ч. или от Д., но последните двама не са участвали в разговорите,
не са били запознати с техния предмет и не са имали отношение към
осъществяваната от М. и В. престъпна дейност. Св.К. сочи и това,че когато при срещите
им М. е бил придружаван от Ч., а В. от св.К., винаги М. и В. са се оттегляли
/излизали извън помещението/, за да проведат „тайния“ си разговор насаме,като в
тяхно/на Ч. и К./ присъствие не са били водени разговори за оръжия или
наркотици, а св.В. заяви пред съда, че Д. е придружавал М. на една от срещите
им, бил му представен от М. за негов „тъст“ и в негово присъствие не са
обсъждали престъпната си дейност. Такива показания депозира и служителя под
прикритие с № 22, в които изнесе информация, че при проведената между него и М.
***, имаща за цел уточняване на условията по планирана сделка с наркотици, М. е
бил придружен и от подс.Ч.. Наред с това служител №
22 депозира твърдения,че подс.Ч. не е участвал в
разговора между него и М., като не заяви категорично обстоятелството дали Ч. е
възприел разговора им, тъй като допусна възможността Ч. да е ставал от масата,
на която се водел разговора и да е напускал заведението, в което се провеждала
срещата му с М.. От показанията на свидетелите В., Ц. и М. се установява
обстоятелството, че между В. и Ц. били установени отношения основани на общия
им интерес към огнестрелни оръжия и възможността Ц. да извършва ремонтни
дейности по такива оръжия. В. и Ц. сочат, че действително са водили „общи“ разговори
по повод възможностите на Ц. да поправя и преработва различни оръжия,но
категорично и двамата свидетели отричат да са осъществявали такава съвместна
дейност, преди 19.01.2016г., когато Ц. предал на В. двата инкриминирани
пистолети „Астра“, както и Ц. да се е съгласил да
извършва бъдеща такава съвместна дейност. В своите показания св.М. потвърждава
за осъществени между В. и Ц. лични и телефонни контакти, но твърди,че не е
запознат с характера и съдържанието на техните взаимоотношения. Св.К. сочи,че
на два пъти, преди 19.01.2016г., е придружавал св.В. ***, което се намира в
близост до гаража на М.,но не е възприел с кого В. се среща и не видял В. да
носи предмети/оръжия/ при тези срещи или да се връща с такива предмети след
приключване на срещите.
За наличието на такива
претендирани с обвинителния акт престъпни
взаимовръзки между подсъдимия Ч., В.Д., М.Ц. и който и да е от подсъдимия Б., Х.М.,
М.М. и В.В. не може да се
съди и от изготвените по делото ВДС,отразяващи контролираната със СРС телефонна
комуникация между тях, тъй като при техния анализ не се установява
обстоятелството за провеждани телефонни разговори между подс.Ч.
и Д.,от една страна и Б., М., В. или М.,от друга, както и между В. и Ц., чието
съдържание директно или индиректно/поради кодираност
на изказа/ да може да бъде свързано с осъществяваната от Б., М.,М. и В. задружна престъпна дейност.
В този смисъл
липсват доказателства, които да сочат за конкретни действия /както
самостоятелни, така и съвместни/ на подсъдимия
Ч., В.Д. и М.Ц., от една страна и подс.Б., Х.М., М.М. и В.В., от друга , които да
мотивират извод за съгласуваност и подчинение на тези действия на предварително
постигнати между тях договорености за съвместното извършване на общественоопасни деяния. Поради това съдът приема, че доказателствата по делото не
обосновават еднозначен извод, че между подс.Ф.Ч., В.Д.
и М.Ц.,от една страна и подсъдимия Е.Б., Х.М., М.М. и
В.В., от друга страна, са били налице дълготрайни и
устойчиви лични взаимоотношения, които са били изпълнени и със съответната необходима
и съставомерна престъпна насоченост.
Горните
обстоятелства мотивират съда да приеме, че събраните и проверени по делото
доказателства не му дават възможност да направи несъмнен и категоричен извод,
че през инкриминирания период подсъдимия Ф.Ч., В.Д. и М.Ц. са постигнали инкриминираното трайно и устойчиво
съгласие помежду си и с подсъдимия Е.Б., Х.М.,
М.М. и В.В. да извършват съгласувано и под ръководството
на М. претендираните престъпления по чл.339 и чл.354а НК, чрез които да си набавят и съответни финансови облаги.
Съблюдавайки
принципа за постановяване на осъдителна присъда единствено при несъмнена доказаност на обвинението и отчитайки липсата на достатъчно
категорични и непротиворечиви доказателства, обосноваващи обективната, а и
субективна съпричастност на подсъдимия Ф.Ч. към това инкриминирано деяние,
съдът го призна за невиновен в извършване на престъпление по чл.321,ал.3 ; вр. ал.2 НК ,за което му е било предявено обвинение.
Установеното от съда
по-горе ,че от събраните по делото и анализирани доказателства не се обосновава по съответния
несъмнен и категоричен начин обстоятелството,че в инкриминираното организирано
престъпно сдружение, което е било ръководено от Х.М. и в което са участвали подсъдимия
Б., М.М. и В.В., са
участвали и подсъдимия Ч., В.Д. и М.Ц., мотивира извода, че подсъдимия Е.Б. не
е осъществил престъплението по чл.321,ал.3;вр.ал.2 НК,в
което е признат за виновен, съвместно и с лицата Ф.В.Ч., В.Ж.Д. и М.Ц.Ц., каквото обвинение му е било повдигнато на досъдебното
производство и се поддържа от прокурора с обвинителния акт и в неговата
заключителна реч, поради което Е.Б. беше оправдан в тази част от обвинението
му.
Установените от съда фактически положения го мотивират
да приеме, че подсъдимият Е.Б. е осъществил от обективна страна
и състава на престъпление по чл.339,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК- като на 19.01.2016г. в гр.С,,бул.“Ц.Ш.”,
№**,в лек автомобил „Опел“,модел“Омега“, с рег.№ ***, в съучастие като съизвършител с Х.А.М.,
държал огнестрелни оръжия- пистолет „Астра“,модел
„А-100“, калибър 9х19мм и пистолет
„Астра“,модел „А-80“, калибър 9х19мм, без да има за това надлежно
разрешение. Това е така,
тъй като подс.Б. на инкриминираната дата
и място, заедно и едновременно с Х.М., е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните
огнестрелни оръжия, съхранявайки ги в и превозвайки ги с управлявания от него
лек автомобил, без да има за това надлежно разрешение, издадено от компетентния
орган, съгласно ЗОБВВПИ. За съставомерността на
деянието е без значение собствеността върху вещите, както и продължителността
на упражняване на фактическа власт върху тях. Достатъчно е деецът да
осъществява такава фактическа власт- сам или съвместно и с друго лице, като не
е необходимо предмета на престъплението да се намира реално и непрекъснато в
него, а единствено да бъде оставен от дееца на място, до което той има достъп,
ограничен единствено от неговата воля. Упражняваната от подс.Б.
реална фактическа власт върху иззетите, като ВД – огнестрелни оръжия, се
мотивира от безспорно установените обстоятелства за това, че Б., съгласувано и
съвместно с М. уговорил и организирал придобиването им от св.В.;за това,че именно
с цел получаване на пистолетите пристигнали заедно с М. ***; за това,че с уговореното
оставяне на оръжията от В. в лекия автомобил, с който се придвижвали Б. и М.,
за което те са били изрично уведомени от свидетеля, фактическата власт върху
предметите е била прехвърлена от В. на Б. и М.;за това, че заминавайки си от С,
с лекия автомобил, в който били пистолетите, Б. и М.
получили и реалната възможност да извършват и целените от тях разпоредителни действия
с огнестрелните оръжия; за това, че никой от двамата Б. и М. не е притежавал необходимото
по закон нарочно разрешение за носене на огнестрелно оръжие.
Това инкриминирано деяние е било извършено от подс.Б. в условията на
съучастие, като съизвършител- чл.20,ал.2 НК,с Х.М.. За да
бъде налице, тази поддържана и от прокурора форма на задружна
престъпна дейност по чл.339 НК, е необходимо от обективна страна
всеки от претендираните съучастници да е осъществявал съвместно, заедно и наред, с другия деец „държане“- фактическа власт върху един и същи
инкриминиран предмет,да има сам и наред
с другия деец неограничен достъп до тези вещи
, като всеки от съучастниците да разполага с реалната възможност да упражнява,както фактически,така и разпоредителни действия с тези вещи. От събраните по делото
и анализирани по-горе доказателства се обосновава по съответния
несъмнен и категоричен начин обстоятелството за осъществена именно такава съвместна и задружна престъпна дейност между подсъдимия Б. и Х.М. спрямо инкриминираните
предмети- два
броя пистолети „Астра“. Както бе посочено по-горе придобиването
на тези вещи било осъществено в резултат на съвместните действия на Б. и М.,
които уговорили това с В., пристигнали едновременно и двамата в гр.С,, за да ги
получат от него, пътувайки с един автомобил,в който били поставени осигурените
от В. вещи и заедно/Б. и М./ ги отнесли, след получаването им, напускайки С,
заедно и пътувайки със същия лек автомобил, в който били пистолетите, с което
получили реалната възможност да осъществят планирана от тях последваща
продажба на оръжията на неустановено лице в Турция. В този
смисъл изтъкнатите
обстоятелства, обосновани с конкретни доказателства, сочат еднопосочно на
извода,
че всеки
от подс.Б. и Х.М. е имал и самостоятелен достъп,наред и със съвместния им такъв, до намиращите се в лекия автомобил
„Опел-Омега“ огнестрелни оръжия, който
му е позволявал извършването на фактически действия с тях.
Така , обоснованите с годни доказателства
и доказателствени средства, горепосочени
обстоятелства, интерпретирани в тяхната съвкупност и хармонична взаимосвързаност дават възможност на съда да
изгради еднозначния и категоричен - извън всяко разумно / основано на конкретни
доказателства/ съмнение, извод, че подс.Б., заедно с Х.М., е упражнявал фактическата власт върху инкриминираните
огнестрелни оръжия, без никой от тях да притежава необходимото им за това
надлежно разрешение, с което е
осъществил гореописаното деяние по чл.339,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК.
От субективна страна подсъдимия Е.Б. е
извършил деянието при форма на вина пряк умисъл – подсъдимия Б. е съзнавал, че упражнява
фактическа власт, съхранявайки в ползвания от него и М. лекия автомобил
инкриминираните огнестрелни оръжия, върху вещи, поставени под контрол без да
има съответно разрешение за това, съзнавал е че нарушава обществените
отношения, установени за гарантиране безопасното използване на общоопасните средства , като пряко е целял настъпването на този престъпен резултат. Същевременно
подсъдимия Б. е съзнавал конкретното свое участие и участието на Х.М. в
извършването на задружната им престъпна дейност, насочена към постигане на желаната
им обща цел.
Отново единствено за прецизност
съдът намира за необходимо да посочи и това, че събраните и анализирани по-горе
доказателства обосновават по несъмнен начин и обстоятелството, че със своите
съвместни действия, на 19.01.2016г. в гр.С,,получавайки инкриминираните огнестрелни оръжия от св.В., подс.Б. и Х.М. са осъществили и изпълнителното деяние
„придобиване“ от състава на престъплението по чл.339,ал.1 НК, но предвид
липсата на съответно обвинение наказателната отговорност на подсъдимия Е.Б. не
може да бъде ангажирана и за това обстоятелство.
В санкционната част на разпоредбата на
чл.321,ал.3,т.2;вр. ал.2 НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода” от три до десет години.
При определяне размера на наказанието спрямо
подсъдимия Е.Б., за това престъпление съдът отчете наличието на смекчаващи и на
отегчаващи отговорността му обстоятелства, които са относими
към индивидуализиране на наказателната му отговорност. Като отегчаващи
отговорността му обстоятелства съдът цени демонстрираната от подс.Б. последователност, целенасоченост и упоритост при
изпълнението на поставените му задачи за постигане на приетите и от него
престъпни цели на организираното престъпно сдружение, при което е осъществявал
своята престъпна деятелност и на териториите на други държави, освен в България.
Като смекчаващо отговорността му обстоятелство съдът цени факта на чистото
съдебно минало на подс. Е.Б.. Поради това съдът
намира, че при определяне размера на наказанието на подс.
Е.Б. за извършеното от него престъпление по чл.321,ал.3,т.2;вр.ал.2
НК, приложение следва да намерят правилата на чл.54 НК. Съдът намира за
съответно на установената обществена опасност на подс.Б.
и на извършеното от него престъпно деяние определяне на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от четири години, което се явява под средата на пределите,
очертани в разпоредбата на чл.321,ал.3,т.2;вр.ал.2
НК. Така определеното на подсъдимия Б. наказание е съответно на извършеното от
него престъпление,като се явява и необходимо с оглед гарантиране постигането на
генералната и специална превенции, посочени в чл.36,ал.1 НК.
В санкционната част на разпоредбата на чл.339,
ал.1 НК е предвидено наказание "лишаване от свобода” от две до осем
години. При определяне размера на наказанието спрямо подсъдимия Е.Б. за това
престъпление, съдът взе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство
фактът, че подсъдимият Б. е с необременено съдебно минало, а наред с това оцени
като отегчаващо отговорността му обстоятелство проявените от него упоритост и
последователност при подготовката и осъществяването на това престъпно деяние,наред
и с Х.М.. Горните обстоятелства мотивират приложението на чл.54 НК при индивидуализиране
наказателната отговорност на Е.Б. за това престъпно деяние/по чл.339,ал. НК/,
при което съдът намира за съответно на обществената опасност на това деяние и
на дееца определяне на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години,
което се явява под средния размер към минимума на пределите , посочени в чл.339,
ал.1 НК.
Съдът установи, че по отношение престъпната
дейност, извършена от подс. Е.Б., която се явява
предмет на настоящото наказателно производство, са налице основанията на
чл.23,ал.1 НК. Това е така, тъй като подсъдимия Е.Б. е осъществил в условията
на „реална“ съвкупност две отделни престъпления- по чл.321,ал.3; вр. ал.2 НК и по чл.339,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Поради това
съдът, след определяне на наказание за всяко от двете отделни престъпления,
извършени от подс. Е.Б., на основание чл.23,ал.1 НК
му е наложил най-тежкото от тях, а именно наказание „лишаване от свобода“ за
срок от четири години, като съобразявайки разпоредбата на чл.57,ал.1,т.3 ЗИНЗС
съдът е постановил подсъдимия Б. да
изтърпи така наложеното му общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“ при
първоначален „общ“ режим.
Съдът, на основание чл.53,ал.1,б.А е отнел в полза на държавата, иззетите и
приобщени към делото, като веществени доказателства наркотични вещества- „амфетамини“ и „MDMA“,
както и огнестрелни оръжия,части от огнестрелни оръжия, пълнители за
огнестрелни оръжия и боеприпаси, като е постановил тяхното унищожаване.
Съобразявайки обстоятелството, че приобщените
към материалите по делото други веществени доказателства- преносими компютри , таблет,флашпамети, мобилни
телефони, СИМ карти,ключове и ключодържатели, пари /в евро и лева/, лек
автомобил „Опел-Омега“ с рег.№ *** и ключ за него, не попадат в хипотезите на чл.53 НК, тъй като не са
предмет или средство на престъпление, не са придобити, чрез такова и тяхното
притежаване не е забранено, съдът с присъдата си постанови тяхното връщане във
владение на правоимащите лица, от които са били
иззети.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е
осъдил подсъдимия Е.Б. да заплати
направените по делото разноски в размер на 866,64 лева ,от които
597,24лв.по сметка на ГДБОП-МВР и 269,40лв. по сметка на съда и държавна такса
в размер на 10 лева за служебно издаване на два броя изпълнителни листа.
Поради тези фактически и правни съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: