Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./17.12..2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на двадесет и шести
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 584
по описа на ВОС за 2017 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР.
Образувано e по предявен от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО
ПРИХОДИТЕ срещу ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК за
приемане на установено в отношенията между страните, че ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ дължи
на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ изискуемо частно държавно вземане по АУЧДВ
10/26.05.2015 год., както следва: 162 714.50 лева – главница,
3 541.75 лв. – лихва за периода от 30.01.2015 – 25.05.2015 год.,
3 989.22 лв. – лихва за периода от 25.05.2015 – 23.12.2016 год. и лихва по
чл.29, ал.1 от Специалните условия във връзка с чл.72, ал.4 от Общите условия в
размер на 1.5 % над прилагания от Европейската централна банка лихвен процент
спрямо основните й операции за рефинансиране на първия работен ден от месеца, в
който попада дължимата дата, начислявана от 23.12.2016 год. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 20/03.01.2017 год. по
ч.гр.д. № 16654/2016 год. на ВРС.
Излага се в сезиралата съда искова
молба, че на 12.01.2009 год. между Министерство на околната среда и водите,
като договарящ орган, от една страна и Община Белослав, от друга, е сключен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 58111-С028-219 за
финансиране на изпълнението на проект „Изграждане на канализационна мрежа и
колекторна система към съществуващата ГПСОВ и водоснабдителна мрежа
гр.Белослав“, неразделна част от който договор са Специалните условия на
договора и Общите условия за сключване на договори за безвъзмездна финансова
помощ за инвестиционни проекти по приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма
„Околна среда 2007-2013“. Сочи се също така, че на основание чл.130, ал.1 от ОУ
на договора, на 03.12.2009 год. е сключено допълнително споразумение № 1, а на
27.01.2010 год. – допълнително споразумение № 2, като с чл.4 от допълнително
споразумение № 2 се създава нова
разпоредба в специалните условия на договора, съгласно която, когато по
процедура за възлагане на обществени поръчки са установени нередности, на
бенефициента се налагат финансови корекции, като Договарящия орган не възстановява
направените разходи по проведената обществена поръчка до размера на финансовата
корекция.
Твърди се също така, че изпълнението
на финансирания проект е бил обект на проверка от проведена одитна мисия от
26.09.2011 год. до 06.10.2011 год. от Европейската сметна палата при извършване
на одит на законосъобразността и редовността на плащанията в рамките на
политиката за сближаване по Оперативна програма „Околна среда“, програмен
период 2007-2013 год., по време на която проверка е регистрирана нередност от
Управляващия орган с национален идентификационен номер ОПОС/13/КФ/137 от
19.12.2013 год. Обосновава се наличието на правно основание договарящият орган
да наложи финансова корекция в посочения размер за установената „нередност“
съгласно чл.2 т.37 от Регламент № 1303/2013, съответно чл.2 т.7 от Регламент №
1083/2006 год.
Сочи се, че за констатираното Община
Белослав е уведомена с писмо изх. № 08-00-5145/20.12.2013 год., а с писмо изх.№
08-00-5145/13.01.2014 год. от Дирекция „Фондове на Европейския съюз за околна
среда“ към МОСВ е отправена покана да възстанови сумата от 183 529.40
лева. Поради липса на доброволно изпълнение, преписката по договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 58111-С028-219/12.01.2009 год. е
предадена от МОСВ на НАП с цел принудително събиране на дълга.
Излага се също така, че на основание
чл.3, ал.8 вр. ал.7 т.6 от Закона за Националната агенция за приходите е
издаден акт № 10/26.05.2015 гоз. За установяване на частно държавнд вземане,
което към 25.05.2015 год. е в общ размер от 187 524.22 лева, за което
вземане поради липса на плащания от страна на Община Белослав е подадено
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК и е образувано ч.гр.д. № 16654/2016 год.
на ВРС, като претендираното в заповедното производство вземане е съобразено с
намалената главница по регистрираната по договора нередност, за което НАП е
уведомен след издаване на АУЧДВ от Управляващия орган. С оглед постъпилото от
длъжника в срока по чл.414 ГПК възражение сочат, че за тях е налице правен
интерес да установяват съществуване на вземането по АУЧДВ.
В
срока по чл.367 ГПК, ответникът ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ депозира писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Възраженията си за недопустимост на иска
черпят от твърденията си за наличие на
висящо дело по гр.д. № 12239/2015 год. на СГС, като настоящото се явява второ
заведено такова. Не оспорва наличието на
сключен между ответника, в качеството му на бенефициент и ищеца МОСВ договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 58111-С028-219 за финансиране на
изпълнението на проект „Изграждане на канализационна мрежа и колекторна система
към съществуващата ГПСОВ и водоснабдителна мрежа гр.Белослав“, изменен с две
допълнителни споразумения, като позовавйки се на разпоредбите на същия, сочи,
че изпълнението на условията на извършване на дадено плащане по договора е
задължително условие за продължаване на неговото действие, и извършване на
последващо плащане, като правото на договарящия орган на контрол е всъщност е и
негово задължение, произтичащо от функциите му на орган по управление на
обществени средства. Сочи, че в изпълнение на договора Община Белослав е
изразходила средства, съставляващи допустими разходи, в общ размер на
18 113 238.98 лв., което е с 3 562 458.02 лв. по-малко от
прогнозните изчисления и е получила плащания в общ размер на
16 901 772.09 лв., формирани от сбора на полученото авансово плащане
и междинни плащания в общ размер на 12 676 230.29 лв., респективно
след приспадане на авансовото плащане ответникът е следвало да получи като
окончателно плащане сума в размер на 753 007 лева. Сочи, че искане за заплащане
на окончателната сума е направено на 29.11.2010 год., представяйки и всички
необходими документи. Верифицирайки като допустим разход заплатения аванс в
размер на 4 225 541.80 лв. и останалата за доплащане сума в размер на
753 007 лева, с писмо изх.№ 08-00-1922/09.05.2011 год. Община Белослав е
уведомена и за наложена й финансова корекция в размер на 25 % от стойността на
договора за изпълнение на СМР, равняваща се на 4 090 480.13 лв. и
като е прихванал дължимата за плащане сума от 753 007 лева е предявил претенции
за връщане на вече платени суми в общ размер на 3 337 473.13 лв.
Посоченото основание за извършената финансова корекция е препоръка, направена в
одитен доклад от 01.12.2010 год. на ИА „Одит на средствата на ЕС“ и отразена в
писмо изх.№ 05-00-049/20.01.2011 год. на ръководителя на Управителния орган на
Оперативна програма „Околна среда“ към ръководителя на междинното звено.
Въпреки оспорването на основанието за налагане на финансова корекция, чрез
завеждане на иск по чл.79, ал.1 ЗЗД – предмет на гр.д. № 9661/2012 год. по
описа на СГС, I г.о.-10 състав, позовавайки се на ново изявление за налагане на
финансова корекция в размер на 183 529.40 лева, ищецът завежда настоящия
иск. Поддържа се липса на основание за налагане на финансова корекция на първо
място поради приемане на изпълнението на договора, предхождащо налагането на
финансовата корекция. Твърди също така, че не са налице сочените нередности,
основани на двойно финансиране на разходите по граждански договори № № 1, 2, 3
и 4/14.01.2009 год. /като финансовата корекция е в размер на стойността на
реално изплатените средства по посочените граждански договори или 58 640
лв./ и смесване на критериите за възлагане с критериите за подбор при избор на
подизпълнител при провеждане на процедурата за възлагане на обществена поръчка
по договор № 12/16.01.2009 год. за строителен надзор /като финансовата корекция
е в размер на 25 % от реално изплатените средства по този договор №
12/16.01.2009 год. или 124 889.40 лв./, респективно липсва изискуемо
вземане в размер на исковата сума, обективирано в съставения АУЧДВ № 10/2015
год. Излага доводи относно липсата на нарушения, респективно основания за
извършване на финансова корекция, като твърди, че верификацията на разходите е
при предходно отчитане, включително при пълна информираност относно договорите,
за които се твърди да е налице двойно финансиране /гражданските договори/ и
респективно смесване /договора за строителен надзор/. Сочи, че не е налице
нарушение на норма от действуващия към момента на провеждане на закона
обществена поръчка при сключване на договора за строителен надзор, изпълнителят
е определен при спазване на чл.37 ЗОП и при определяне на оценката по всеки
показател е взет предвид пар.1 т.8 от ДР на ЗОП. Поддържа и липсата на
нарушение при сключване на гражданските договори, като твърди, ч същите са
сключени изцяло с изискванията на Постановление № 194/13.08.2007 год. за
управление на изпълнението на инфраструктурни проекти, финансирани със средства
на ЕС. Твърди и че преди провеждане на одитна мисия от 26.09.2011 год. до
06.10.2011 год. от Европейската сметна палата, е налице потвърждение на
процесните договори, обективирано в одитен доклад от 01.12.2010 год. и
последващ такъв от 2012 год., в които липсват констатации за нередност, което
одобрение от междинното звено и от управляващия орган, последвано от верификация
за плащане, е равнозначно на приемане на изпълнението от договарящия орган. При
това положение, счита, че при констатирана нередност, отговорността не следва
да е на бенефициента.
В
срока по чл.372 ГПК, ищецът НАП депозира
допълнителна искова молба, с която изразява становище по наведените от
ответника доводи за недопустимост и неоснователност. Излага, че елемент от
съдържанието на сключения договор е Регламент /ЕО/ № 1083/2006 год. от 11 юли
2006 год. относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален
фонд, Европейския социален фонд и Кохензионния фонд, както и вътрешните
нормативни актове, които не изключват последващо установяване на нередност,
които съставляват констатираните нарушения.
В
срока по чл.373 ГПК, ответникът подава
допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който поддържат
направените от тях възражения за недопустимост и неоснователност на предявения
иск.
В о.с.з., ищецът, чрез процесуалния си
представител, моли за уважаване на иска, ведно с присъждане на разноски.
В о.с.з., ответникът, не се представлява и не
изразява становище по същество на предявения иск.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 3380/20.09.2019 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира
следните фактически
изводи:
Не е спорно между страните по делото,
че на 12.01.2009 г. между Министерството на околната среда и водите, в
качеството му на договарящ орган и ответника община Белослав като бенефициент е
сключен договор № 58111-С028-219 за безвъзмездна финансова помощ по оперативна
програма „Околна среда 2007 - 2013 г.", съфинансирана от Европейския фонд
за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност.
Видно от представения договор, негов
предмет изпълнението на проект „Изграждане на канализационна мрежа и колекторна
система към съществуващата ГПСОВ и водоснабдителна мрежа гр.Белослав“,
неразделна част от който договор са Специалните условия на договора и Общите
условия за сключване на договори за безвъзмездна финансова помощ за
инвестиционни проекти по приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма „Околна
среда 2007-2013“.
Не е спорно и че със сключено на
03.12.2009 г. споразумение между страните по договора за безвъзмездна финансова
помощ № 28111-С028-219/12.01.2009 г., и допълнително споразумение № 2 към
договора, подписан на 27.01.2010г. отношенията между страните са преуредени,
като срокът за изпълнение на всички дейности по проекта от бенефициента е 24
месеца, начиная от влизане в сила на договора, а съгласно допълнително
споразумение № 2 - срокът за изпълнение на договора е 28 месеца /чл. 2, ал. 3/.
Според съдържанието на договора, максималната
стойност на безвъзмездната финансова помощ възлиза на 21 127 709 лева /чл. 4,
ал. 1 от договора/ като размерът на финансовата помощ е определен от страните
въз основа на бюджета на целия проект, като на основание чл. 4, ал. 2 от
договора окончателният размер на безвъзмездната финансова помощ се определя по
реда и условията, предвидени в Общите и/или Специалните условия. Предвид
клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, размерът на окончателното плащане
се изчислява като от общите допустими разходи по проекта се приспаднат
отпуснатите авансово и междинно плащания, като максималният размер на
окончателното плащане е посоченият в чл. 2, т. 3 от Специалните условия, или 4
225 541.80 лв.
В Раздел II, чл. 10, ал. 1 от Общите
условия към Договора, категориите допустими за финансиране разходи за проекта
се определят изчерпателно в бюджета на проекта, включен в Приложение № 3 към
договора. Предвид уговорките на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия към
Договора, недопустимите за финансиране разходи, платени от бенефициента, както
и разходи, които биха били допустими за финансиране, но които са извършени
неправомерно, остават за сметка на бенефициента и не подлежат на възстановяване
чрез безвъзмездната финансова помощ.
С клаузата на чл. 4 от допълнителното
споразумение от 27.01.2010 г., страните са постигнали съгласие относно
създаването и нова разпоредба /чл. 26а/ в специалните условия на договора,
съгласно която, когато по процедура за възлагане на обществени поръчки са
установени нередности, на бенефициента се налагат финансови корекции, като
Договарящият орган не възстановява направените разходи по проведената
обществена поръчка до размера на финансовата корекция.
Именно вследствие на извършена
проверка от проведена одитна мисия от 26.09.2011 год. до 06.10.2011 год. от
Европейската сметна палата при извършване на одит на законосъобразността и
редовността на плащанията в рамките на политиката за сближаване по Оперативна
програма „Околна среда“, програмен период 2007-2013 год., по време на която
проверка е регистрирана нередност от Управляващия орган с национален
идентификационен номер ОПОС/13/КФ/137 от 19.12.2013 год.
Поради липса на доброволно плащане на
сумата от 183 529.40 лева, е издаден акт № 10/26.05.2015 год. за
установяване на частно държавно вземане, което към 25.05.2015 год. е в общ
размер от 187 524.22 лева, въз основа на който акт е подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и е образувано ч.гр.д. № 16654/2016 год. на ВРС, като
претендираното в заповедното производство вземане е съобразено с намалената
главница по регистрираната по договора нередност. С оглед постъпилото от
длъжника в срока по чл.414 ГПК възражение е обоснован и наличието на правен
интерес от настоящото исково производство.
Именно законосъобразността на
извършената корекция представлява спорното основание между страните, което
обуславя съществуването на претендираното право.
Не е спорно и че с влязло в законна
сила решение от 09.05.2017 год., постановено по гр.д. № 12239/2015 год., СГС,
ГК, I ГД, 8-ми състав
е отхъврлил предявения от Община Белослав срещу МОСВ отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за парично вземане – финансова
корекция, обективирана в АУЧДВ с № 10/26.05.2015 год. за сумите:
182 529.22 лв. главница, 3 994.82 лв. – наказателна лихва ца периода
30.01.2014 – 25.05.2015 год. и за законна лихва върху установената главница
/равна на 1,5 % над прилагания от ЕЦБ лихвен процент/ за периода, считано от
25.05.2015 год. до окончателното плащане
За доказване
размера на претендираното вземане са ползвани и познанията на вещо лице –
счетоводител,
чието заключение съдът изцяло кредитира.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни
изводи:
Предявеният иск черпи
правно си основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим
с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 16654/2016 год. на ВРС – 18-ти състав.
Въпросът за
допустимостта на предявения иск с оглед предходно воденото производство е
разрешен и с задължително за настоящата инстанция, на основание чл.278, ал.3 ГПК, определение № 384/14.08.2019 год., постановено по ч.т.д. № 217/2019 год. на
ВКС, ТК.
Предмет на предявения иск е
установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение, респективно удостоверено в документа по
чл.417, т.2 от ГПК. Следователно, в тежест на ищеца е по пътя на главното и
пълно доказване да установи вземането си срещу длъжника /ответник/.
В конкретния случай,
обосновавайки претенцията си за дължимост на сумите /главница и лихви/, за
които е издадена заповедта по чл.417 ГПК, ищецът представя акт № 10/26.05.2015
год. за установяване на частно държавно вземане, както и сключения между ответника
и МОСВ договор.
Последните обосновават положителния извод на съда за наличието на валидно
сключен между договарящия орган и ответника договор, по изпълнението на който
от страна на МОСВ не е налице спор. Поради горното, в тежест на ответника е да установи направените от
него правоизключващи, правоунищожаващи и/или правопогасяващи възражения,
включително твърденията си за
точно изпълнение на договора, които по същество за идентични с наведените от
него за недължимост на сумата по предявения срещу МОСВ иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК. Тези основания обаче са отречени с влязло в сила решение от 09.05.2017 год.,
постановено по гр.д. № 12239/2015 год., СГС, ГК, I ГД, 8-ми състав, поради което и
е недопустимо да бъдат преразглеждани отново от настоящия състав на ВОС /така и
мотивите на определение № 384/14.08.2019 год., постановено по ч.т.д. № 217/2019
год. на ВКС, ТК/.
Касае се за проявено с
посоченото решение преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, която
се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта,
принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те
са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни
последици. Този извод на съда е съответен както на правната теория /виж: проф.Д-р Живко Сталев,
„Българско гражданско процесуално право“, 8-мо допълнено и преработено издание,
издателство Сиела, глава XIV, пар.72 „Обективни предели на силата на пресъдено
нещо“, раздел V, т.2, стр.366-367/, така и на формираната съдебна практика. Така, в решение № 115 от 10.012012
г. по т. д. № 883/2010 г. на ВКС, I т. о. е прието, че „всеки факт,
от който може да се изведе искане за установяване, че към деня на приключване
на устните състезания съдебно признатото право не е съществувало в полза на
носителя му съгласно съдебното решение, се преклудира“ … Това действие, в
постановени по чл.274 ГПК определения № 663 от 04.11.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№
582/2009 г., ІІ т.о., ТК., № 21 от 17.01.2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 485/2010
г., І г.о., ГК, № 558 от 30.09.2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 431/2011 г., ІV г.о.,
ГК, о№ 722 от 27.10.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 569/2011 г., І т.о., ТК и № 966 от 29.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 633/2012
г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова, включително е обяснено и
с оглед установената с нормите на чл.133 и чл.370 ГПК процесуална
преклузия, като е прието, че всеки юридически факт, който ответникът е
пропуснал да изтъкне в подкрепа на възражението последната, изгубва качеството
на правнорелевантен за конкретния спор факт, от което следва, че той не може да
бъде предмет на самостоятелен иск или на възражение в нов процес /какъвто е и
настоящия случай/ поради отпадане на преюдициалния му характер по отношения на
висящия правен спор. Аргумент за горното може да се извлече и от формираната
съдебна практика по отношение на частичния иск, според която формираната силата на
пресъдено по нещо
се простира спрямо установените правопораждащи факти, както е прието в ТР № 3/2016 г. ОСГТК. Тук съдът държи сметка, че за наличието на субективен следва да се
изхожда от носителя на правоотношението, съставка на което е правото –
Държавата.
Съвкупно, налага
се правния
извод на съда за основателност на предявения иск, чийто размер е доказан чрез заключението по ССЕ.
Съобразно задължителните указания в т.12 от ТРОСГТК 4/2013 год., сезираният с установителен иск по чл. 422 ГПК съд при определяне
на отговорността за разноските следва да отчете както направените разходи за защита в исковото, така
и в заповедното производство. Поради горното и с оглед изхода
от спора, както и направеното искане, в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 5 406.93 лв., съставляваща направени разноски за исковото
производство /държавни такси, депозит вещо лице, юрисконсултско
възнаграждение/, както и сумата от 6 485.61 лв. – разноски за заповедното
производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, гр, София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, срещу ОБЩИНА
БЕЛОСЛАВ, гр. Белослав, ул. „Цар Симеон Велики“ 23 иск с правно основание
чл.422 вр. чл.415 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните,
че ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ дължи на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ изискуемо частно
държавно вземане по АУЧДВ 10/26.05.2015 год., както следва: 162 714.50
лева – главница, 3 541.75 лв. – лихва за периода от 30.01.2015 –
25.05.2015 год., 3 989.22 лв. – лихва за периода от 25.05.2015 –
23.12.2016 год. и лихва по чл.29, ал.1 от Специалните условия във връзка с
чл.72, ал.4 от Общите условия в размер на 1.5 % над прилагания от Европейската
централна банка лихвен процент спрямо основните й операции за рефинансиране на
първия работен ден от месеца, в който попада дължимата дата, начислявана от
23.12.2016 год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК № 20/03.01.2017 год. по ч.гр.д. № 16654/2016 год. на ВРС.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
БЕЛОСЛАВ, гр. Белослав, ул. „Цар Симеон Велики“ 23 ДА
ЗАПЛАТИ на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, гр, София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, сумата от 5 406.93 лв., представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и разноски в заповедното
производство в размер на 6 485.61 лв., които разноски са включени
в издадената по ч.гр.д. № 16654/2016 год. на ВРС – 18-ти състав
заповед № 20 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 03.01.2017 год. и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: