Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VI -17 състав, в закрито заседание на двадесет и втори януари две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 15446 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от длъжника по изпълнението ЕТ „И.К.– В.Ш.“ срещу постановление на частен
съдебен изпълнител Н.М., постановено на 21.02.2019 г., по изп.д. № 20188410403642 по описа на
ЧСИ Н.М., с рег. № 841 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният
изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност размера на
разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателят посочва, че взискателят е представил доказателства за направени от него
разноски за адвокатско възнаграждение след като по изпълнителното дело са
събрани суми за погасяване на задълженията въз основа на наложения запор върху
банкова сметка. ***, че тези разноски не трябва да се присъждат в полза на взискателя. Счита, че минималните размери на адвокатските
възнаграждения, установени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., са приложими само
когато се определя възнаграждение за защита от юрисконсулт, но не и при сключен
договор за правна защита с адвокат.
В приложените към жалбата мотиви
частният съдебен изпълнител посочва, че тя е неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и
интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на
длъжник по изпълнението в производството по изп.д. № 20188410403642
по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 в КЧСИ, с район на действие СГС. Поради
изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От представените материали по изп.д. № 20188410403642 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 в
КЧСИ, с район на действие СГС, е видно, че същото е образувано по молба на взискателя „Г.Б.“ ЕООД срещу длъжника ЕТ „И.К.– В.Ш.“ за
събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 29.08.2018 г., издаден по
гр.д. № 40151/ 2018 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав, а именно на
сума в размер на 8 202, 33 лв., представляваща главница, ведно със законната
лихва върху тази сума от 07.06.2018 г. до окончателното й изплащане, сума в
размер на 203, 21 лв., представляваща лихва за периода от 10.03.2018 г. до 06.06.2018 г., както и сума в размер на 828, 11 лв. – разноски
по делото.
Установява се и това, че по изпълнителното дело взискателят „Г.Б.“ ЕООД, е представляван от
адвокат И.Т., като в хода му и преди
изпълнителното производство да бъде приключено са представени доказателства, че
тази страна е заплатила в полза на упълномощения адвокат възнаграждение в
размер на 350 лв. Това е видно от преводно нареждане за извършен превод на сумата
от 350 лв. От посоченото в документа основание за извършване на превода се
установява, че заплатената сума представлява възнаграждение на адвокат. В
преводното нареждане е посочен още и номер, който въпреки, че не е записано
какво обозначава, е идентичен с номера, поставен на договора за правна защита и
съдействие от 30.11.2018 г., сключен между „Г.Б.“ ЕООД и адв.
Т., поради което съдът намира, че сумата от 350 лв., представлява платено
възнаграждение за осъществени от адвоката действия точно по този договор, чийто
предмет е възлагане на правни действия за защита по процесното
изпълнително дело.
Длъжникът е направил възражение
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така заплатеното в полза н а
процесуалния представител на взискателя адвокатско
възнаграждение, което е оставено без уважение от съдебния изпълнител, който е
счел, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК
съдебният изпълнител съответно съдът в производството по обжалване на акта на
съдебния изпълнител не могат да присъждат разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното
производство в размер по - нисък от минимално определения такъв съгласно чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно под размера за съответния вид
работа, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски
съвет /Наредбата/.
В случаите на осъществена защита
по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, минималните размери на
адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената
разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата / чл. 10, т. 2 от Наредбата/, което
в случая възлиза на сумата от 403, 02 лв., която е изчислена при съобразяване
на размера на вземането на взискателя, което към
датата на образуване на изпълнителното дело е от 9 520, 73 лв.
От договора за правна защита и
съдействие от 30.11.2018 г. се установява, че на адвокат Т. е възложено да
извършва както правни действия по образуване на изпълнително производство срещу
длъжника ЕТ „И.К.– В.Ш.“, така и правни действия, имащи за цел удовлетворяване
на паричното вземане. Ето защо и минималният размер на възнаграждението, което
се следва на адвоката, е този по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата и възлиза на 603,
02 лв.
Предвид изложеното се налага
изводът, че в случая в полза на взискателя не може да
се присъди адвокатско възнаграждение под 603, 22 лв., без значение каква е
правната и фактическа сложност на делото и какви и колко процесуални действия е
извършил упълномощеният от него адвокат за събиране на присъдените в негова
полза суми. Претендираното от взискателя
и платено в полза на упълномощения адвокат възнаграждение е по-ниско от тази
сума, поради което разноските за неговото заплащане не могат да бъдат намалени
в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъдат възложени изцяло в тежест
на длъжника. Това прави подадената частна жалба неоснователна.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба, подадена от ЕТ
„И.К.– В.Ш.“ срещу постановление на частен съдебен изпълнител Н.М., постановено
на 21.02.2019 г., по изп.д. № 20188410403642
по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което
съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за
прекомерност размера на разноските, дължими на взискателя
за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.