Определение по дело №242/2018 на Софийски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 31. 05. 2018 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

               ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията ИВАНОВА ч. гр. д. № 242 по описа за 2018 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника В.А.Н. срещу постановление от 21. 02. 2018 г. на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова, с което е образувано изп. д. № 20189250400054. Заявява, че актът въз основа на който делото е образувано е нищожен, тъй като не са били налице предпоставките за издаването му. Задълженията му за главници и лихви били погасени по давност и общината не  е следвало да образува производство по установяване на задължения. Жалбоподателят моли същото да бъде отменено, с произтичащите от това последици.

Препис от жалбата е връчен на ответната страна – О.С. взискател в изпълнителното производство, която в срока за отговор на частната жалба не е депозирала такъв.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител заявява становище за недопустимост на жалбата, тъй като е насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване. По същество счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди данните в изпълнителното дело и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на възлагателно писмо от 01. 02. 2018 г. на О.С. с приложен влязъл в сила Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, за събиране на публични вземания на общината по ЗМДТ от В.А.Н. в размер на 1 401,38 лева.

С постановление от 21. 02. 2018 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително производство срещу длъжника за сумите по акта и таксите и разноските за изпълнението.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение до В.Н., получена от него на 26. 02. 2018 г., в която е посочен общият размер на задължението му за сумата 1 748,78 лева. Изискани са и съответните справки за сключени от длъжника трудови договори и начин на осигуряване, за наличие на банкови сметки, недвижимо имущество и семейно положение.

На 21. 02. 2018 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху всички сметки на длъжника В.Н. в „О.Б.Б.“ АД до размер на задължението му.

На 09. 03. 2018 г. длъжникът Н. е подал възражение до съдебния изпълнител, в което заявява, че не дължи изпълнение по издадения от общината акт, тъй като не били налице предпоставките за издаването му. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главниците и лихвите.

Препис от възражението е изпратено на взискателя, който с писмо уведомява съдебният изпълнител, че задълженията на длъжника към 29. 03. 2018 г. са в размер на 719,23 лева, от който 507,98 лева – дължим данък за МПС и 211,95 лева – лихви, въз основа на което съдебният изпълнител с разпореждане от 05. 04. 2018 г. е прекратил производството по изпълнителното дело за вземането на взискателя в размер на дължимия данък в размер на 507,98 лева, ведно със законната лихва върху него, считано от 30. 03. 2018 г., както и по отношение на неолихвяемо вземане в размер на 211,95 лева.

Ведно с възражението длъжникът е депозирал и частната жалба, предмет на настоящата съдебна проверка, срещу постановлението на съдебния изпълнител за образуване на изпълнителното производство.

С оглед така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е недопустима.

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 1 - 7 ГПК изчерпателно са изброени подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, срещу които длъжникът има право на жалба – постановлението за глоба; насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемане на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; определяне на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

В случая длъжникът е насочил жалбата си срещу акта на съдебния изпълнител, с който се образува изпълнителното производство, което действие не попада в нито една от посочените по-горе възможности и не може да бъде предмет на самостоятелно обжалване. Сезираният с възлагателно писмо съдебен изпълнител е образувал производството въз основа на влязъл в сила и подлежащ на изпълнение акт и е пристъпил към изпълнение, с предприемане от негова страна на поисканите от взискателя изпълнителни действия.

Направените от жалбоподателя възражения за нищожност на издадения от взискателя акт, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, както и за настъпила по отношение на задълженията погасителна давност, не са такива от компетентността на съдебния изпълнител, тъй като имат материално-правен характер и са извън неговите правомощия. Отделно от това, в производството по чл. 435 ГПК съдът действа като контролно-отменителна инстанция, извършвайки преценка за законосъобразност на изпълнителни действия, с оглед на което и в това производство не могат да се разглеждат въпросите за давността и за съставянето на акта.

С оглед изложените съображения за недопустимост на жалбата срещу посоченото действие на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова, същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело – прекратено.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.А.Н. – длъжник по изп. д. № 20189250400054 срещу постановление от 21. 02. 2018 г. на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова, рег. № 925 и район на действие Софийски окръжен съд, с което е образувано изпълнителното производство, като недопустима.

            ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.