№ 10
гр. София , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502509 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.04.2020г по гр.д. № 16095/2018г СГС, ГО, І-24 състав е осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати на Ц. Й. К. сумата от 20 000лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на осн. чл.2 от ЗОДОВ , ведно със
законната лихва върху главницата. СГС е отхвърлил предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 50 000лв . С решението си съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС , като необжалвано , е влязло в сила в отхвърлителната част.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от Прокуратурата на РБ в
осъдителната част, с твърдения, че неправилно е приложен материалния закон- чл.52
от ЗЗД и присъденото обезщетение е завишено по размер. Въззивникът поддържа, че
решението е неправилно, поради неправилно определяне на обезщетения за
неимуществени вреди . Поддържа, че решението е немотивирано и необосновано, че
съдът не е обсъдил всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и
тяхната връзка с действията на прокуратурата. Поддържа, че част от вредите не са в
1
причинна връзка с дейността на прокуратурата. Поддържа още, че част от вредите,
претендирани от ищеца за обезщетяване, не са доказани от него. Оспорва като
несправедливо обезщетението, определено на ищеца. Моли решението на СГС да бъде
отменено в обжалваната част и да се постанови ново , с което предявеният иск да бъде
отхвърлен изцяло или присъденото обезщетение да бъде намалено.
Въззиваемият Ц. К. не депозира отговор на въззивната жалба на Прокуратурата на
РБ.
В о.с.з. въззивникът Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор Поповска
от САП , която поддържа подадената жалба и моли въззивния съд, след като се
съобрази с оплакванията в жалбата , да отмени решението на СГС и да намали по
размер присъденото обезщетение.
Въззиваемият Ц. К. не се представлява в о.с.з. Депозира писмена молба, чрез адв.
Ц. от САК, след устните състезания по делото, с която оспорва въззивната жалба.
Моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото,
съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението
на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Като краен резултат, първоинстанционното решение е частично
неправилно, по съображения изложени във въззивната жалба на ответника.
По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за
вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на
държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или
бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е
посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
2
Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство
намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДОВ въпроси.
Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно
която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.
Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на
престъпление – подкуп на длъжностно лице, за да не извършат действия по служба-
като твърди, че съдебното производството е продължило от 02.04.2015г до 06.
03.2018г. Поддържа, че е бил задържан за периода от 01.04.2015г до 13.07.2015г.
Поддържа, че е бил оправдан по повдигнатото обвинение, но воденото наказателно
производство се е отразило на психиката му, бил е в постоянен стрес. Поддържа,че
мъка му е причинило това, че по време на задържането си не е могъл да бъде опора на
жена си, която се е грижила за двете им малки деца сама, че е пропуснал кръщенето на
децата си, че се е притеснявал. Поддържа още, че липсата на пари затруднявала
семейството му. Поддържа, че поради здравословни проблеми в ареста е бил отвеждан
на лечение с разпореждания на прокурора, което му е създавало дискомфорт и срам .
По делото се установява , че на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление –
подкуп- по реда на чл. 304а вр. чл.304 от НК , на 02.04.2015г, по което обвинение е
оправдан окончателно с влязла в сила присъда на 06.03.2018г. По време на
наказателното производство ищецът е бил задържан с прокурорско разпореждане и с
мярка за неотклонение в периода от 01.04.2015г до 13. 07.2015г.
Установява се по делото, че в рамките на съдебното производство са проведени
седем съдебни заседания, на които ищецът е присъствал.
Установява се още, че наказателното производство е водено не само против
настоящият ищец, но и против друго лице.
Представени са доказателства за това, че на 05.04.2015г са кръстени двете дъщери
на ищеца- Д.,тогава на 6месеца и Ц.- на 2години и четири месеца.
Представени са разпореждания от 27.05.2015г и 02.06.2015, издадени от прокурор
от СГП, да се преведе ищецът за преглед в посочени болници, за удостоверяване какво
е здравословното състояние на ищеца , имали влошаване, има ли нужда от оперативно
лечение.
Видно от представената справка за съдимост на ищеца на същия е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така определеното наказание е
отложено за срок от четири години , за което е одобрено споразумение, за
3
престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.1, и т.3, вр.ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2,
вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. В справката е посочено, че във връзка с повдигнатото
обвинение ищецът е бил задържан за периода от 01.03.2011г. до 11.05.2011г.
По делото са изслушани свид. Д. и свид. К..
Свид. Д. установява, че с ищеца са партньори повече от 10 години, като имат
две деца, едното родено през 2012г. и второто през 2014г. Свидетелката установява, че
когато през 2015 г ищецът е бил задържан, децата са били малки и тя е останала сама
да се грижи за тях, което й е било много трудно. Установява , че й се е налагало да
взема пари назаем за семейството и за купуване на хранителни продукти, които да носи
на ищеца. Свидетелката установява, че ищецът страда от дископатия на кръста, поради
което по време на ареста са го разкарвали по различни болници. Свидетелката
установява,че ищецът дълго е преживявал това, че след излизане от ареста имал блед
вид, не спял, будил се нощем, бил неспокоен. Според свидетелката когато са задържали
ищеца, същият е бил управител на няколко търговски дружества, сега пак е управител
на едно, но се занимава със съвсем различен бизнес. Свидетелят посочва, че пет дни
след задържането на ищеца са били подготвили кръщене на двете децата, което
минало без него и това много му тежало.
От разпита на свид. К., брат на ищеца се установява, че през 2015 г брат му е бил
управител на фирма „Бима Логистик“, която фалирала, поради това, че той бил
задържан и нямало съдоговорителите с кого да се свържат, да договарят, да подписват
договори и т.н.
Свидетелските показания са повърхностни , но като цяло житейски логични и
кореспондиращи с фактите, установени по делото. Доколкото свидетелите
установяват факти, които лично са възприели, свидетелските показания могат да бъдат
кредитирани като доказателства по делото.
С оглед така изложеното съдебният състав приема, че по делото е доказано
правопораждащото основание по реда на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение на ищеца за вредите, които е претърпял от повдигнатото му незаконно
обвинение, по което е бил оправдан. По отношение на пасивната материалноправна
легитимация на ответника спор по делото няма.
За претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение ищецът има
право на обезщетение от държавата, съгласно чл.4 от ЗОДОВ, които следва да бъдат
определени от съда по справедливост/чл.52 от ЗЗД/.
Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.
№ 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015г
4
и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за вредите,
причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на
пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на
личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите
елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е
доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В
този случай практиката приема,че искът за ангажиране на отговорността на държавата
е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва
да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените
вреди. В тежест на ищеца е да установи , ако твърди настъпването на такива,
претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията.
С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като
съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи
обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищеца ,
които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.
Към момента на повдигане на обвинението ищеца е бил на 32години.
Наказателното производство водено против ищеца е продължило три години
Обвинението повдигнато на К. е било за деяния по чл.304а вр. чл.304 от НК – за
подкуп , наказуемо с лишаване от свобода до 10 години или по смисъла на чл.93,т.7 от
НК обвинението не е за тежко умишлено престъпление.
Във връзка с повдигнатото му обвинение ищецът е бил задържан за 3 месеца и 13
дни, като това включва задържането на ищеца по чл.63,ал.1,т.1 от ЗМВтР, задържане
под стража за 72 часа с прокурорско постановление и задържане като мярка за
неотклонение. Съгласно съдебната практика държавата, в лицето на своите
субституенти, носи отговорност за всички вреди , които се намират в причинна връзка
с извършеното правонарушение. В случая прокуратурата носи отговорност за всички
вреди, намиращи се в причинна връзка с незаконното обвинение, повдигнато на ищеца.
Следва да се съобрази и това, че при задържането по реда на ЗМВтР , както и това за 72
часа с прокурорско постановление , на осн. чл.64,ал.2 от НК, осъществената спрямо
задържаното лице принуда е идентична с тази, осъществявана при задържане под
стража, като мярка за неотклонение и следователно и на това основание при
осъществяване на съответните законови хипотези, причинените на задържаното лице
вреди в резултат на незаконното задържане следва да бъдат обезщетени в рамките на
настоящото производство с едно общо обезщетение/в този смисъл решения №№
95/2010г по гр.д. № 849/2010 г III ГО и 211/2019г по гр.д. № 4260/2018г на ІVГО на
ВКС/.
5
От гореизложеното се установява, че за период от три години ищецът е търпял
неблагоприятните последици от повдигнатото му незаконно обвинение, включително и
претърпял задържане под стража за периода от 3месеца и 13 дни.
Съдебният състав приема , че през този период , през който е бил обвиняем по
обвинение по чл. 304а вр. чл.304 от НК ищецът е претърпял обичайните за едно лице,
подложено на незаконно наказателно преследване, неимуществени вреди -
притеснения за изхода на производството, страх от осъждане, засягане на
достойнството, стрес, изолация, трудности в семейството. Сам по себе си периода на
висящност на наказателното производство не е бил неразумно дълъг и обосноваващ
по- висок размер на обезщетението за неимуществени вреди, поради неразумно дългия
срок на носене на неблагоприятните последици от повдигнатото обвинение. Това ,
което обосновава по-висок размер на обезщетението е обстоятелството , че ищецът е
бил задържан за продължителен период от време, както и това,че по това време същият
не е могъл да оказва помощ в отглеждането на двете си малки деца и да присъства на
тяхното кръщене. По –тежка от обичайната последица е и това, че вследствие на
задържането на ищеца същият е загубил частично възможността да упражнява своята
търговска дейност и съответно да гарантира прехраната на своето семейство. От друга
страна следва да се съобрази, че по делото не се установява ищецът да е имал
здравословни проблеми , породени или обострени от воденото наказателно
производство. Установява се, че той продължава да се ползва от подкрепата на своето
семейство, не е изпитал неудобството от влошени семейни отношения. Следва да се
съобрази и това, че ищецът макар и еднократно преди това, е преминал през същите
обстоятелства, когато като по-млад против него е водено друго наказателно
производство , бил е задържан и впоследствие осъден, т.е. случващото се с него не е
нещо съвсем непознато и като такова – силно стресиращо.
При така установените неимуществени вреди и при определяне размера на
обезщетение съдът следва да съобрази какъв е имуществения еквивалент, които
справедливо да обезщети ищеца за претърпените от него вреди. В тази връзка съдът
следва да съобрази както задължителните указания дадени с ППВС № 4/68г , така и с
трайната съдебна практика по сходни казуси.
Съгласно възприетата практика при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка
за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
6
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен
отзвук и пр. В този смисъл реш. 132/2016г по гр.д. № 5861/2015г на ІVГО на ВКС.
Съгласно реш. 95/2015г по гр.д. № 5462/2014г на ІІІГО ва ВКС за определяне на
справеднивия размер на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените
критерии като икономическите условия в страната, жизнения стандарт и
възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
С оглед всичко изложеното и като взе предвид гореизложените установени при
съвкупното тълкуване на доказателствата претърпени от ищеца вреди и на основание
чл.52 ЗЗД съдът намира, че размера на дължимото се от Прокуратурата на РБ
обезщетение по чл.2,т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди възлиза на сумата от 12
000лв. С така посоченото обезщетение се репарират в относително пълен и справедлив
размер причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконните действия на
ответника, като над посочената сума предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено, в частта, с която е уважен
предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над
12 000 до 20 000лв и в тази част предявеният иск следва да бъде отхвърлен. В
останалата си част решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По отношение на разноските:
Присъдените разноски от СГС са в по-нисък размер от дължимите се при уважен
иск за сумата от 12 000лв, поради което решението не следва да бъде изменяно в частта
за разноските .
Пред настоящата инстанция ищецът не претендира разноски и не доказва такива в
срока до устните състезания по делото.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2299 от 21.04.2020г, постановено по гр.д. № 16095/2018г по
описа на Софийски градски съд , ІГО, 24-ти състав в частта, с която е уважен
предявения иск от Ц. Й. К. против Прокуратурата на Република България за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
7
обвинение в престъпление, по което е оправдан за сумата над 12 000лв до 20 000лв и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ц. Й. К. с ЕГН ********** против Прокуратурата
на Република България за заплащане на обезщетение за сумата над 12 000лв до
20 000лв, претендирано за неимуществени вреди, претърпени от обвинение, по което
К. е бил оправдан по НОХД № 88/2017г по описа на СГС, във връзка с което
обвинение К. е бил задържан за периода от 01.04.2015г до 13.07.2015г , на основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2299 от 21.04.2020г, постановено по гр.д. №
16095/2018г по описа на Софийски градски съд , ІГО, 24-ти състав в останалата му
обжалвана част
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8