Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 02.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти юни две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елица Трифонова след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №10518 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ГПК от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу К.Д.Д. за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за
изпълнение №***/08.03.2019г., издадена по ч.гр.д. №***/2019г. по описа на
ВРС, 8с. в полза на ищеца суми, а именно : сумата от 9997.06лв./девет хиляди деветстотин
деветдесет и седем лева и шест стотинки/, незаплатена главница за периода от
20.11.2017г. до 20.08.2022г., по отношение на които на основание чл.5 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от 20.12.2017г., по
Договор за потребителски кредит PLUS-***, сключен на 16.08.2017г., като
вземането е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия от 27.07.2017г. и
Приложение 1 от 15.06.2018г. към Рамков
договор между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, и А.з.с.н.в.“ ООД, за което
длъжникът е уведомен по реда на чл.99,
ал.3 от ЗЗД; сума в размер на 3572.06лв./три
хиляди петстотин седемдесет и два лева и шест стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 20.11.2017г.
до 20.08.2022г. по отношение на които на
основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от 20.12.2017г.; сума в размер на 1257.41лв./хиляда двеста петдесет и
седем лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 21.12.2017г. до
05.03.2019г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 05.03.2019г., до окончателното
изплащане на задължението и в условията
на евентуалност искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца да заплати тези суми.
В исковата молба се твърди, че между ответника
и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД бил
сключен Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-*** от 16.08.2017г., по силата на
който на ответника е бил предоставен кредит в размер на 10 000 лева.
Страните постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при
която тази застраховка следвало да бъде платена директно на застрахователния
агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия, която била в размер
на 3360 лева била разделена на равен брой вноски, част всяка месечна
погасителна вноска, включена в размера на договорната лихва. С подписване на
договора кредитополучателят се съгласил да заплати на кредитора такса
ангажимент в размер на 350 лева, срещу която кредиторът фиксира лихвения
процент за срока на договора, която следвало да се заплати при усвояване на
кредита и се удържала от кредитора от общия му размер. Общата стойност на
плащанията по кредита била уговорена в
размер на 17 289.60 лева.
Договорната лихва била в размер на 7 289.60 лева. Кредитополучателят се
съгласил да върне сумата по кредита в срок до 20.08.2022г. на 60 броя равни
месечни вноски, всяка от които в размер на 288.16 лева при първа погасителна
вноска на дата 20.09.2017г.,съгласно погасителния план. Тъй като
кредитополучателят не плащал задълженията си кредиторът приел, че налице
предсрочна изискуемост, считано от 20.12.2017г. съгласно чл.5 от Условията към
договора за кредит, за което кредитополучателят бил уведомен. На длъжника била
начислена и лихва за забава за периода от 21.12.2017г. до датата на подаване на
заявлението.
На 15.06.2018г. било подписано Приложение №1
към Рамков договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ищцовото
дружество, с което последното придобило вземанията по процесния договор за
кредит. В срока по чл. 131 от ГПК назначения особен
представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва твърдението на
ищеца, че е настъпила предсрочна изискуемост. В тази връзка излага, че липсват
доказателства волеизявлението на кредитора за настъпване на предсрочна
изискуемост да е достигнало до длъжника. Оспорва и предявения в евентуалност
осъдителен иск.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
От приложеното ч.гр.д. №***/2019 г. по описа на ВРС, 8с. е видно, че на основание чл.410 ГПК в
полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение №***/08.03.2019г. срещу ответника К.Д.Д., с която е разпоредено
същият да заплати на „АСВ” ЕАД следните
суми : сумата от 9997.06лв./девет хиляди деветстотин
деветдесет и седем лева и шест стотинки/, незаплатена главница за периода от
20.11.2017г. до 20.08.2022г., по отношение на които на основание чл.5 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от 20.12.2017г., по
Договор за потребителски кредит PLUS-***, сключен на 16.08.2017г., като
вземането е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия от 27.07.2017г. и
Приложение 1 от 15.06.2018г. към Рамков
договор между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, и А.з.с.н.в.“ ООД, за което
длъжникът е уведомен по реда на чл.99,
ал.3 от ЗЗД; сума в размер на 3572.06лв./три
хиляди петстотин седемдесет и два лева и шест стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от
20.11.2017г. до 20.08.2022г. по
отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост от 20.12.2017г.; сума в
размер на 1257.41лв./хиляда двеста
петдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 21.12.2017г. до 05.03.2019г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
05.03.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
На заявителя са дадени указания да предяви иск
за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл.47,ал.5 ГПК.
Съгласно Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта №PLUS -*** от 16.08.2017г. “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е предоставило на К.Д.Д. кредит в размер от
10000 лева, която е следвало да се върне на 60 броя погасителни вноски, всяка в
размер от 288.16 лева, при обща стойност на плащанията 17 289.60 лева,
ГПР 16.57 %, лихвен процент 13.83 %. Предвидено
е плащане на застрхователна премия в размер на 3360 лева. В договора е
обективиран погасителен план, съобразно който първата падежна дата е била 20.09.2017г., а последната 20.06.2022г.
Представени са ОУ за отпускане на потребителски кредит на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, подписани от потребителя. В чл. 5 е предвидена хипотеза за обявяване на задълженията по договора за предсрочно изискуеми при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити, които е отпускал на свои клиенти, като вземанията по процесния договор са посочени в Приложение № 1 от 15.06.2018 г., съобразно което е прехвърлено вземането по Договор №Plus *** , сключен с К.Д.Д. с остатък за главница 9997.06 лева, договорна лихва 3572.06 лева, лихва за просрочие 398.69 лева.
Съгласно заключението на проведената по делото ССчЕ, която като неоспорена от страните съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява следното : „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е превело по банковата сметка на К.Д.Д. сумата от 9650 лева на 16.08.2017г., при отпуснат кредит в размер на 10000 лева след приспадане на такса ангажимент от 350 лева. Ответникът е извършил следните плащания по кредита : на 21.09.2017г. сумата от 288.16 лева; на 20.10.2017г. сумата от 288.16 лева и на 21.11.2017г. сумата от 288.16 лева. С постъпилите суми са погасени общо 338.94 лева за главница; 357.54 лева за лихва и 168 лева за застраховка. Сумата от 3 360 лева, представляваща застрахователна премия е включена за целия период всеки месец в погасителната вноска. Конкретни документи за извършени плащания на застраховка към „Директ Сървизиз“ АД не са предоставени. Размерът на застраховката е 56 лева месечно. Размерът на дължимата договорна лихва за целия период на договора е 3 929.60 лева, неплатения размер на лихвата е 3 572.06 лева. За периода 20.11.2017г. до 07.11.2019г. размерът на дължимата договорна лихва е 2 221.06 лева. Към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 05.03.2019г. задълженията по договора са както следва: 9 661.06 лева – главница; 336 лева – застраховка за периода 20.12.2017г. до 20.05.2018г. ; 3 572.06 лева – договорна лихва за периода 20.11.2017г. до 20.08.2022г.; законна лихва върху главницата от 9 997.06 лева за периода 15.06.2018г. до 31.01.2019г. – 858.72 лева.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът
следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка
с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането
обстоятелства.
Съгласно представените писмени доказателства и заключението на вещото по изготвената по делото ССчЕ въз основа на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №PLUS -*** от 16.08.2017г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД на ответника е отпусната сумата от 10000 лева, преведена по банковата му сметка след приспадане на такса от 350 лева. Съобразно договореното между страните по кредитното правоотношение отпуснатата в кредит парична сума е следвало да бъде върната 60 равни месечни вноски, включващи главница, договорна лихва и застрахователна вноска в размер на 56 лева в срок до 20.08.2022г.
Съгласно заключението по ССчЕ ответникът е извършил плащания по кредита в общ размер на 864.48 лева на датите, посочени в табличен вид по т.2 от заключението, като последната дата на плащане е 21.11.2017г.
Ищецът е
придобил вземането по кредита, съгласно сключения с кредитора договор за цесия
от 27.07.2017г. и Приложение №1 към него. Съобразно
разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД
цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва
промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава
в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли
лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание. Със сключването на договора
заемодателят е продал на ищеца и вземането, което е имал към ответника по сключения договор за заем. За
сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните
по него – цедент и цесионер. С постигането на съгласието на страните по
договора цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да
бъде съобщена на цедирания длъжник. Неспазването на задължението за уведомяване
по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като
това задължение е въведено с оглед
защитата на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането.
Дори и да се приеме, че длъжникът не
е получил уведомление преди датата на
завеждане на иска, то изявлението на новия кредитор е достигнало до него с
получаване на исковата молба, предвид и на което цесията е породила действие и
по отношение на него, а ефектът на уведомяването следва да бъде зачетен като
настъпил в хода на процеса.
Ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на всички вноски по кредита съобразно предпоставките на чл.5 от ОУ
към договора, съгласно който кредиторът има право да обяви всичките вземания по
предоставения кредит при неплащане на две последователни погасителни вноски по
кредита. От експертизата по делото се установява, че ответникът е преустановил
плащанията по кредита на 21.11.2017г. Същият е изпаднал в забава по смисъла на ОУ през месец януари 2018г., към който са били налични две
неизплатени месечни вноски и към този момент е възникнало и правото на
кредитора да обяви предсрочна изискуемост на всички задължения по кредита.
Предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60 ЗКИ не настъпва автоматично с факта на неплащане
на дължимите вноски по него, а необходимо нарочно волеизялвение на кредитора в
този смисъл, което следва да е доведено до знанието на кредитополучателя. Моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на задължението
по кредита при иск по чл.422 ГПК трябва
да предхожда депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
съгласно т.18 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК
на ВКС. По делото липсват доказателства длъжника да е бил уведомен за
волеизявлението на кредитора. Предвид на обусловеността на установителния иск,
предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, от предмета на издадена заповед за
изпълнение за вземане, основано на представения документ, предметът на делото е
обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното
производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по
друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
включително в хода на исковото производство има за последица настъпване на
изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена
заповедта / в този смисъл р. №76/25.09.2015г. по т.д. №620/2012г. Iт.о.ВКС/. Недопустимостта на изменение на
основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение
съгласно т.11.б на ТР № 4/14 г. на ОСГТК на ВКС /мотиви/, обуславя извода, че
искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното
основание /р. № 139/05.11.2014 г. на ВКС, І ТО, р. № 165/22.12.2014 г. на ВКС,
ІІ ТО, р. № 7/15.04.2015 г. на ВКС, І ТО/.
На изложените съображения предявения иск с
правно основание чл.422 ГПК обоснован на настъпила предсрочна изискуемост преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се
отхвърли като неоснователен.
По предявения в евентуалност осъдителен иск
:
В Решение №198/18.01.2019г, постановено
по гр.д. №193/2018г. на ВКС I т. о. е даден положителен отговор на въпроса допустимо ли е предявения
осъдителен иск по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да
бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване
на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на основание
чл.47,ал.6 ГПК, каквато е и настоящата хипотеза. Следователно предсрочната
изискуемост по процесния кредит е настъпила в хода на процеса с връчване на
книжата по делото на особения представител на ответника, което е осъществено на
дата 07.11.2019г. и като факт, настъпил в хода на процеса следва да бъде
зачетен и съобразен от съда.
Съобразно настъпилата предсрочна изискуемост
ответникът дължи заплащането на главница в размер на 9997.06 лева,
възнаградителна лихва в размер на 2 221.06 лева за периода 21.11.2017г. до
07.11.2019г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост, както и обезщетение
за забава върху неизплатените и падежирали към заявената дата 04.03.2019г. вноски
по кредита, което възлиза в размер на 155.69 лева за периода 21.12.2017г. до 04.03.2019г.
Законната лихва върху главницата следва
да се присъди от датата на подаване на
исковата молба 04.07.2019г.
По
разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК съобразно
уважената част от исковете, както следва сумата от 247.48 лева заплатена д.т. в производството по делото, юрисконсултско възнаграждение в размер на 250.38 лева, определено по чл.25
НВЗПП, 751.14 лева за внесен депозит за
особен представител на ответника и 250.38 лева, внесен депозит за ССчЕ.
С оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление ***, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу К.Д.Д., ЕГН: ********** с адрес ***
иск с правно основание чл.422 ГПК за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №***/08.03.2019г.,
издадена по ч.гр.д. №***/2019г. по описа на ВРС, 8с. в
полза на ищеца суми, а именно : сумата от 9997.06лв./девет
хиляди деветстотин деветдесет и седем лева и шест стотинки/, незаплатена
главница за периода от 20.11.2017г. до 20.08.2022г., по отношение на които на
основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано
от 20.12.2017г., по Договор за потребителски кредит PLUS-***, сключен на
16.08.2017г., като вземането е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия от
27.07.2017г. и Приложение 1 от 15.06.2018г. към
Рамков договор между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, и А.з.с.н.в.“
ООД, за което длъжникът е уведомен по
реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД; сума в размер на 3572.06лв./три хиляди петстотин седемдесет и два лева и шест
стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 20.11.2017г. до 20.08.2022г. по отношение на които на
основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от 20.12.2017г.; сума в размер на 1257.41лв./хиляда двеста петдесет и
седем лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 21.12.2017г. до
05.03.2019г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 05.03.2019г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД К.Д.Д., ЕГН: **********
с адрес *** да заплати н. „А. з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление ***, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 9997.06/девет хиляди деветстотин деветдесет и седем
лева и шест ст./ лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №PLUS -***
от 16.08.2017г., сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, сумата от 2 221.06
/две хиляди двеста двадесет и един лева и шест ст./ лева, представляваща възнаградителна лихва,
за периода от 20.11.2017 г. до 07.11.2019 г., сумата от 155.69 /сто
петдесет и пет лева и шестдесет и девет ст./ лева, представляваща обезщетение за забава, за
периода от 21.12.2017 г. до 04.03.2019 г., които вземания са прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД на ищеца
с Договор за цесия от 27.07.2017г. и
Приложение 1 от 15.06.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2019 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
договорна лихва за разликата до 3572.06 лева и за периода 07.11.2019г. до
20.08.2022г. и иска за присъждане на законната лихва за разликата до 1257.41 лева.
ОСЪЖДА К.Д.Д., ЕГН: ********** с адрес ***
да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 1499.38/ хиляда четиристотин
деветдесет и девет лева и тридесет и осем ст./ лева, представляваща стойността на направените разноски по делото, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: