О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

              гр.София, 27.11.2018 год.

   

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито заседание двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова  

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Кристиян Трендафилов

 

като разгледа докладваното от съдия Мъгърдичян ч. гр. дело №13572 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по жалба от 19.06.2018 год. на обявеният за купувач „Б.П.Б.“ АД срещу отказ на частен съдебен изпълнител А.Б., с рег.№850 на КЧСИ по изпълнително дело №20148500400283 да извърши въвод на жалбоподателя в недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к*******“, въз основа на постановление за възлагане от 17.03.2015 год., което е влязло в сила на 17.08.2015 год.

Жалбоподателят поддържа, че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител отказал за насочи въвод с мотива, че с определение от 27.05.2015 год., постановено по ч.гр.дело №1704/2015 год. по описа на САС е постановено спиране на изпълнителното дело до приключването на гр.дело №6250/2014 год. по описа на СГС, І-2 с-в.  Влязлото в сила постановление за възлагане било самостоятелно правно основание за извършването на въвод във владение. Спирането на изпълнението не можело да засегне правата на трети лица и не можело да се отрази на собствеността върху придобития на публична продан имот.

Длъжницата А.А.К.счита, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като отказът на частния съдебен изпълнител да насрочи въвод във владение не бил след изброените в чл. 435 ГПК действия, които подлежат на обжалване и жалбоподателят целял пререшаване на правен спор, което било недопустимо съгласно чл. 297 и чл. 299 ГПК и да възобнови спряното още през 2015 год. изпълнително дело, а евентуално – неоснователна, тъй като при спиране на изпълнителното производство по чл. 432, ал. 1 ГПК не можело да се извършват каквито и да било действия от съдебния изпълнител.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.

Софийският градски съд, след служебно извършена проверка за редовността и допустимостта на подадената жалба, приема следното:

Жалбата е процесуално недопустима.

Процесното изпълнително дело е било образувано по молба от 12.02.2014 год. на „Б.П.Б.” АД въз основа на изпълнителен лист от 27.01.2014 год., издаден по разпореждане на незабавно изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело №2645/2014 год. по описа на СРС, ГО, 64 с-в, солидарно срещу длъжниците А.А.К., С.Ц.К., Т.Г.М.и Г.Н.М.за следните суми: 59 251.28 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2014 год. до окончателното изплащане и 3 180.78 евро – наказателна лихва за забава, както и разноски по делото в размер на 3 042.13 лв. В хода на изпълнителното дело е извършена публична продан на процесния недвижим имот, който е бил ипотекиран за задлъженията на длъжницата А.А.К.с нотариален акт №196, т.ІІІ, рег.№7520, дело №532/2007 год. на нотариус с рег.№348 на НК. Публичната продан е била извършена, като с постановление от 17.03.2015 год., което не се спори, че е влязло в сила, имотът е бил възложен на „Б.П.Б.“ АД, в качеството му на купувач. С постановление, обективирано в съобщение с изх.№167580 от 27.10.2015 год., частният съдебен изпълнител спрял на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство с оглед определението от 27.05.2015 год., постановено по ч.гр.дело №1704/2015 год. по описа на САС, ГО, 8 с-в, а с обжалваното постановление отказал извършването на въвод във владение по чл. 498 ГПК.

 Настоящият съдебен състав счита, че по своя правен характер постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това специфично изпълнително основание е регламентирано от закона – чл. 498 ГПК, за да се удовлетвори непаричното вземане на купувача на имота за установяване на фактическата му власт върху него. Затова съдебният изпълнител е овластен да проведе въвода срещу всяко намерено във възложения имот лице, включително и действителния му собственик, ако той не е упражнил правата си по чл. 435 ГПК или чл. 440 ГПК или чл. 439 ГПК. Срещу този въвод собственикът може да се брани само с иск за собственост – чл. 498, ал. 2 ГПК.

Извършването на въвода обаче не е задължителен елемент на изпълнителното производство, а се извършва само в случаите, когато има нужда от него. Той представлява изпълнение на влязлото в сила постановление за възлагане, но не е обособен в самостоятелно производство, което да е различно от това, по което е била извършена публичната продан. Постановлението за възлагане не е самостоятелно изпълнително основание, като въз основа на същото може да се води и иск за собственост върху имота. Поради това и въводът във владение по чл. 498 ГПК е завършващ етап от публичната продан /част от нея/ и се извършва в производството, по което е осъществена същата. Именно поради това купувачът на имота не придобива качеството на взискател по изпълнителното дело, а има такова на трето лице, участник в изпълнителното производство /по правило участващите в изпълнителното производство нито получават защита, нито понасят санкцията, в които изпълнителното производство се състои; те дават своето съдействие за успешното развитие и приключване на изпълнителното производство/.

  Съгласно приетото в т. 8 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК, с ГПК, в сила от 01.03.2008 год.,  законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, като я е свел до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания – чл. 435, ал. 1 – ал. 5, което изключва всякакво разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалване на действията и отказите на съдебния изпълнител.

Следователно по отношение на други действия и откази на съдебния изпълнител, извън изброените в горепосочените норми, не съществува право на жалба.

Третите лица, които не са страни в производството по принудителното изпълнение, могат да обжалват действията на съдебния изпълнител само в хипотезите на чл. 435, ал. 4 и 5 ГПК. И двете разпоредби предоставят правото на жалба на лица, които се намират във владение на вещите или имотите, срещу които е насочено принудителното изпълнение, какъвто очевидно не е настоящият случай. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че обявеният за купувач „Б.П.Б.“ АД не разполага с процесуалната възможност да обжалва отказа на частния съдебен изпълнител да извърши въвода във владение по чл. 498 ГПК /като само за пълнота трябва да се отбележи, че същият няма право да обжалва и постановлението за спиране на принудителното изпълнение/.

Ето защо жалбата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.

Предвид изложените съображения, Софийският градски съд,

 

                              

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх.№7414 от 19.06.2018 год. на обявеният за купувач „Б.П.Б.“ АД срещу отказ на частен съдебен изпълнител А.Б., с рег.№850 на КЧСИ, по изпълнително дело №20148500400283 да извърши въвод на жалбоподателя в недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к*******“, въз основа на постановление за възлагане от 17.03.2015 год., което е влязло в сила на 17.08.2015 год.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

 

2/