Р Е Ш Е Н И Е
№260244
31.12.2021г.
гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на единадесети ноември две хиляди двадесет и
първа година
в публично заседание в
състав:
Районен
съдия: М. Берберова-Георгиева
секретар: Атанаска
Ганева
като разгледа
докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско
дело № 562 по описа за 2021г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е висящо пред настоящата
инстанция, след като с Определение № 4177 от 19.06.2020г., постановено по гр.д.
№ 172/2020г. по описа на РС-Бургас, е прекратено производството по делото и
същото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Районен съд – гр.Несебър.
Делото е образувано по повод исковата молба на „В.И К.”
ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния
директор инж.Г.Т., подадена чрез процесуалния им представител – гл.юрк.Д.З. против А.Т.Т. с
ЕГН ********** и Г.Т.Т. с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес: ***, ляв и настоящ адрес:***, в качеството им на наследници на
Т.А.Т.. Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответниците А.Т.Т. и Г.Т.Т. дължат на „В.и к.” ЕАД сумата от 143,18 лева /сто
четиридесет и три лева и осемнадесет стотинки/ за всеки един от тях, дължима по
издадени фактури за периода от 25.01.2017г. до 25.07.2019г., с отчетен период
по фактури от 08.12.2016г. до 10.07.2019г., за водоснабден имот, находящ се в гр.Бургас, ж.к.Меден Рудник, бл.409, вх.4,
ет.1, ляв, ведно с лихвата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, сумата
от 34,82 лева /тридесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/ за всеки един
от тях, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците,
дължимо за периода от 26.02.2017г. до 15.10.2019г., както и направените
разноски в заповедното и в настоящото производство. Представят писмени доказателства. Правят искания за допускане на
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, както и за разпит на
свидетеля К.К., при режим на призоваването й по
месторабота в гр.Бургас. Молят да се изиска и приложи, като доказателства по
настоящото дело – ч.гр.д.№ 8868/2019г. по описа на РС-Бургас.
С Разпореждане № 944 от
14.01.2020г., производството по делото е било оставено без движение за
уточняване петитума на исковата молба.
В изпълнение указанията на
съда, по делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищцовото дружество, с която молят съда да постанови
решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Т.Т. с
ЕГН ********** и Г.Т.Т. с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес: ***, ляв и настоящ адрес:***, в качеството им на наследници на
Т.А.Т., бивш жител ***, починал на 12.06.2017г. дължат на „В.И К.” ЕАД Б. сумата от 143,18 лева /сто четиридесет и три лева и осемнадесет стотинки/ за
всеки един от тях, дължима по издадени фактури за периода от 25.01.2017г. до
25.07.2019г., с отчетен период по фактури от 08.12.2016г. до 10.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане
на сумата, сумата от 34,82 лева /тридесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/ за
всеки един от тях, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главниците, дължимо за периода от 26.02.2017г. до 15.10.2019г. Претендират
присъждане на заплатените разноски в заповедното и в настоящото производство.
Предявени са искове
с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С
Определение от 24.11.2020г., постановено по настоящото дело, съдът като взе
предвид, че съдебните книжа до ответниците са били
редовно връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, намери, че са налице основанията
на чл.47, ал.6 от ГПК, поради което назначи особен представител на ответниците на разноски на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен
отговор от особения представител на ответниците, с
който оспорва предявените искове по основание и размер, като моли същите да
бъдат отхвърлени, като недопустими и недоказани. В тази връзка на първо място
оспорва наличието на облигационна връзка между страните по делото, поради
непредставяне от страна на ищеца на договор, споразумение или друг документ,
който да обуслови наличието на валидно правоотношение помежду им. На следващо
място, оспорва качеството „потребител на ВиК услуги
на ответниците, поради липса на доказателства за
собствеността на същите върху процесния водоснабден
имот. Оспорва ответниците да се легитимиран и като
ползватели на процесния имот, за който ищецът твърди,
че са извършвани водни доставки. Наред с горното, оспорва всички представени с
исковата молба документи – справка и фактури, като твърди, че същите
представляват едностранно изготвени частни документи, удостоверяващи изгодни за
ищцовата страна обстоятелства. По направените от
ищеца доказателствени искания, особеният представител
на ответниците изразява становище за неоснователност
на искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като същата не е
доказателство за наличието на правоотношение. В случай, че същата бъде
допусната, поставя въпроси към вещото
лице, както и към вещото лице по поисканата от ищеца съдебно-техническа
експертиза.
Процесуалният
представител на ищцовото дружество ”В.и К.” ЕАД Б. в съдебно заседание поддържа изцяло заявените претенции против ответниците и оспорва писмения отговор на същите. Представя нови писмени доказателства и
ангажира съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Претендира
присъждане на разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК.
Назначеният
на ответниците особен представител в съдебно
заседание оспорва исковата молба и поддържа депозирания писмен отговор на
същата. Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани.
Съдът намира, че депозираната искова молба е
процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния
орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Несебърският районен
съд, като взе предвид исканията
на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно
от представеното по делото удостоверение за наследници /л.85/, ответниците А.Т. и Г.Т. са наследници по закон на Т.А.Т.,
бивш жител ***, починал на 12.06.2017г. В тази връзка, съдът намира за
неоснователно възражението на особения представител на ответниците
за липса на доказателства за родствената връзка между ответниците
и починалия собственик на процесния имот. Последният
е бил собственик на недвижим имот, представляващ: АПАРТАМЕНТ, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, с адрес:
гр.Бургас, ж.к.Меден Рудник, бл.409, вх.4, ет.1, ляв, по силата на Договор за
продажба на държавен имот по реда на НДИ /л.40-41 вкл./. На основание чл.9а от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съдът приема за
безспорно установено качеството на ответниците на
потребители на ВиК услуги по отношение на обекта на
потребление с аб.№ 810679, с титуляр на партидата –
наследници на Т.А.Т.. В подкрепа на това е не само представения Договор за
продажба на недвижим имот, а и справката от Службата по вписвания – Несебър по
партидата на ответника А.Т.Т. /л.42/. С оглед на
това, съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответниците Тодорови за липса на облигационна връзка между
страните по делото, както и че ответниците нямат
качеството „потребители“.
По делото
е представена справка-извлечение на отчет с мобилно устройство /л.11 по
гр.д.№ 172/2020г. на РС-Бургас/, съдържаща показания на отчетеното
количество вода по партида с абонатен № 810679, с титуляр – наследници на Т.А.Т..
Твърди се от особения представител на ответника,
че не е установено кога и по какъв начин е отчетено потреблението на вода в процесния имот, както и обстоятелството, че ответниците са ползватели на същия.
Предвид така установената фактическа обстановка,
съдът възприе следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок
от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен
иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да
докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „ВиК“ ЕАД Бургас,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането.
Общите условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат публикувани
най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни
условия. Видно от интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Бургас,
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор "В.и к." ЕАД ***, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014
г. на ДКЕВР, публикувани са във в."Новинар" на 21.08.2014г. и
в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от 29.09.2014г., поради което същите важат за всички
потребители на вода и ВиК услуги, какъвто съгласно
чл.2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
От събраните по делото писмени доказателства
/удостоверение за наследници /л.85/ безспорно се установява, бе ответниците са наследници на титуляра на партида с абонатен № 810679, както
и че в стопанисвания от него имот
– АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.*********, по отношение на който се
претендира незаплатена стойност по издадени
фактури за ползвани ВиК услуги
за периода от 25.01.2017г.
до 25.07.2019г., с отчетен период по фактури от 08.12.2016г. до 10.07.2019г., е регистриран един водомер, който е монтиран в санитарния възел на
апартамента. Не е спорен и факта,
че имота е включен към водопреносната мрежа.
Представената от вещото лице Д. таблица /л.102/, съдържащи данни за общото
количество доставена вода до процесния апартамент за процесния период 08.12.2016г. до 10.07.2019г. /Таблица № 1/.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза, за отчетния период от 08.12.2016г. до
10.07.2019г., доставената и консумирана питейна вода, преминала през
измервателното устройство е 121 куб.метра, което заедно с 3,02 куб.м вода „от
разпределение“, прави общо количество потребена вода
от 124,02 куб.метра. В експертизата, вещото лице подробно е обяснило начина на
отчитане на монтираното в апартамента измервателно устройство /водомер/, а
именно: Служителят на водния оператор сканира бар кода водомера с индустриално
мобилно устройство, т.е. влиза в базата данни на дружеството и по този начин индикира, че състоянието на отчитането на водомера се
извършва нормално и същият е „видян“. В случай, че не е осигурен достъп до
измервателното устройство, инкасаторът намира на мобилния компютър режим
„служебно отчитане“. Предвидена е възможност клиента сам да предостави данните
от водомера по уговорен начин, който се записва като “самоотчет“
или „от клиента“. С това отчитането на съответния абонат е завършено. Въведени веднъж данните в мобилното
устройство не могат да се манипулират от страна на оператора. Всеки месец
отчетените данни от измервателните устройства на абонатите се трансферират
електронно в програмата на водния оператор, където е създаден електронен карнет
на абоната. При този вид електронно отчитане не е възможно и не е необходимо
поставяне на подпис на абоната. След извършен оглед на измервателното
устройство вещото лице е дало заключение, че същото няма наранявания по тялото,
предпазното стъкло на скалата е здраво, има заводска пломба,, пломба на В и К и баркод. /вж.СТЕ
– л.97-101 вкл./.
От показанията на свид.К.
Ангелова К. – отчетник измервателни уреди във ВиК ЕАД
Бургас се установява, че на същата ежемесечно се предоставя достъп за отчитане
на водомера в процесния апартамент от лице на име Ж.,
живеещо на съпружески начала с единият от съсобствениците на имот. Водомера е
отчитан нормално, чрез осигурен достъп до жилището, след сканиране на баркода на същия. Поради това свид.К.
е отбелязвала, че водомера е „видян“ и данните са свалени от него. В редки
случаи, когато живущите са на работа, същите оставяли бележка на вратата с
показанията на водомера, като в тези случаи инкасаторът отбелязвала, че
показанията са дадени „от клиента“. Свид.К. сочи, че
от живущите в апартамента, никога не са правили възражения относно начисленото
количество вода.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че представените с исковата
молба фактури са осчетоводени в счетоводството на ищцовото
дружество. Изчислената от вещото лице лихва за забава за периода от датата,
следваща датата на изтичане срока за плащане на всяка от фактурите до
15.10.2019г., е общо в размер на 59,95
лева /вж.ССчЕ – л.116-119 вкл./.
Предвид гореизложеното съдът намира, че като наследници
на Т.А.Т., имащ качеството на потребител на ВиК
услуги, за ответниците А.Т. и Г.Т. е възникнало
задължението да заплатят стойността на потребената
вода за процесния период от 08.12.2016г. до
10.07.2019г. Служителката на водния оператор е видяла и отчела лично водомера
на абоната при последните й отчети от месец март 2018г. до 10.07.2019г.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси
тяхната стойност. Ответниците по спора не са
ангажирали доказателства за плащане на дължимото. Незаплащането на дължимите
суми в посочените размери за главница, обосновава извода за основателност на
предявения от ищеца иск за сумата общо в размер на 286,36 лева, представляваща
незаплатена стойност на доставена, отведена и пречистена вода по издадена
фактура за ползвани ВиК услуги за периода от 25.01.2017г. до 25.07.2019г., с
отчетен период по фактури от 08.12.2016г. до 10.07.2019г.
Като не е платил цената на доставената услуга,
потребителят се е поставил в положението на неизправна по договора страна и
следва да понесе и задължението за плащане на обезщетение за забава, считано от
изтичане на тридесет дневен срок от издаването на всеки първичен документ /чл.
33, ал.2 ОУ/, за периода от 26.02.2017г. до 15.10.2019г., възлизащо общо в
размер на 59,95 лева, съгласно изготвената ССчЕ
/л.118/.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответниците, че представените от ищеца писмени
доказателства – справки и фактури представляват едностранно изготвени частни
документи, удостоверяващи изгодни за ищцовата страна обстоятелства. Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, оспорените от
особения представител на ответниците фактури са
осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество,
а начисленият ДДС по фактурите е внесен в приход на републиканския бюджет. От
съдебно-техническата експертиза се установява, че веднъж въведени в мобилното
устройство, данните не могат да се манипулират от водния оператор. Видно от
представената по делото справка-извлечение за отчет с мобилно устройство
/л.11/, всички данни от водомера са били снети в присъствието на представител
на абонатите, като в един от случаите данните са дадени „от клиента“.
Предвид гореизложеното, предявеният от ищцовото дружество главен иск за сумата общо в размер от
286,36 лева следва да бъде изцяло уважен, като основателен и доказан.
Основателността на главният иск обосновава
основателност и на акцесорната претенция за мораторна лихва, която обаче следва да се уважи до размера
от 59,95 лева, съобразно заключението по изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, като над
уважения размер до претендирания такъв от 69,64
лева, претенцията следва да бъде
отхвърлена, като недоказана.
С оглед на този резултат и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, в тежест на ответниците следва да се
възложат направените от ищеца разноски по настоящото дело, възлизащи общо в
размер на 1143,01 лева /хиляда сто четиридесет
и три лева и една стотинка, както и заплатените по заповедното производство
разноски – общо в размер на 72,96 лева /седемдесет
и два лева и деветдесет и шест стотинки/, съразмерно на отхвърлената част от
исковете. В тази част решението следва да бъде с осъдителен диспозитив,
тъй като с поведението си ответниците са дали повод
за завеждане на делото.
Предвид изхода по делото и
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.Т.Т. с ЕГН ********** и Г.Т.Т. с
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, ляв и настоящ адрес:***, в
качеството им на наследници на Т.А.Т., бивш жител ***, починал на 12.06.2017г. дължат на „В.И К.” ЕАД Б. с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния
директор инж.Г.Т., сумата от 143,18 лева
/сто четиридесет и три лева и осемнадесет стотинки/ за всеки един от тях, дължима по издадени фактури за периода от
25.01.2017г. до 25.07.2019г., с отчетен период по фактури от 08.12.2016г. до
10.07.2019г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 29,98 лева /двадесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/ за всеки един от тях, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от
26.02.2017г. до 15.10.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8868/2019г. по описа на РС-Бургас, като над размера от 29,98 лева –
обезщетение за забавено плащане, до претендирания
размер от 34,82 лева за всеки един от ответниците, исковете следва да бъдат ОТХВЪРЛЕНИ.
ОСЪЖДА А.Т.Т. с ЕГН **********,***, ляв и настоящ адрес:***
да заплати на „В.И К.” ЕАД Б. с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния
директор инж.Г.Т., сумата общо в размер на 607,99 лева /шестстотин и седем лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляващи заплатени разноски в хода на заповедното
и исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.Т.Т. с ЕГН **********,***, ляв и настоящ адрес:*** да заплати на „В.И К.” ЕАД Б. с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния
директор инж.Г.Т., сумата общо в размер на 607,99 лева /шестстотин и седем лева и деветдесет
и девет стотинки/, представляващи заплатени разноски в хода на заповедното и
исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: