РЕШЕНИЕ
№ 837
гр. Велико Търново, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20234110100562 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Юробанк
България" АД - град София, чрез адв. Х. И. – САК, срещу А. И. Б.. Процесуалният
представител на дружеството развива съображения, че на 27.10.2006 година между
страните по делото е сключен Договор за издаване на кредитна карта Visa, по силата на
който на ответницата е предоставен револвиращ кредит под формата на кредитен
лимит в размер на 2 400.00 лева по кредитна карта Visa, който картодържателят може
да усвоява по начина, уговорен в 4, 5 и 6 от ОУ на банката. Твърди, че ответникът
многократно е усвоявал суми от разполагаемия кредитен лимит, като дължимата от
него сума по договора е в размер на 2 377.49 лева и е формирана от всички усвоявания,
от които са приспаднати направените от ответника плащания по договора. Посочва, че
чл. 10 от ОУ предвижда възможността картодържателят да погаси задължението си по
кредитната карта до датата на издължаване, посочена в месечното извлечение изцяло и
без начисляване на лихва или на части, като в последния случай, върху усвоената и
непогасена част се начислява възнаградителна лихва, като приложимият лихвен
процент се посочва в месечните извлечения, а действащият към момента на сключване
на договора лихвен процент е в размер на 17.9 % годишен лихвен процент върху
използвания кредитен лимит при покупки и при теглене на пари в брой. В случай, че
картодържателят избере да погасява задължението си на части, то трябва да изплати
1
най-малко минималната месечна вноска, която е в размер на 5 % от общо дължимата
сума, но не по-малко от 20.00 лв., както и всички задължения, за които е в забава и
всички задължения, с които е превишил кредитния лимит. При неплащане на
задължителната минимална месечна вноска на падежа, картодържателя дължи на
картоиздателя обезщетение за забава върху дължимите от него плащания, чиито размер
е равен на ОЛП +10% /чл. 10.3. от ОУ/. Твърди, че кредитополучателят се е задължил
да заплаща и всички дължими такси и/или комисионни, посочени в приложението към
ОУ, които в случая по делото възлизат на 83.45 лева. Навежда доводи, че на основание
чл. 16.1.А. от ОУ на "Юробанк България" АД за издаване и използване на кредитни
карти и поради непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни
месечни извлечения с краен срок за плащане съответно на 29.03.2018г. и на
30.04.2018г., банката е упражнила правото си да прекрати договора и е обявила
задължението на картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо и дължимо, за което
картодържателя е уведомен с Нотариална покана, peг. № 62, том 1, акт № 15 на
нотариус П. К., peг. № 606 при НК на РБ, връчена на 04.11.2020г., като това е и датата,
която дружеството счита за обявяване на предсрочна изискуемост на процесното
задължение. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на А. И.
Б., че дължи на „Юробанк България“ АД - град София сумата в размер на 2 377.49 лева
- главница по Договор за издаване на кредитна карта Visa от 27.10.2006 година; сумата
в размер на 568.59 лева – възнаградителна лихва за периода от 29.03.2018 година до
04.11.2020 година; сумата в размер на 311.60 лева – мораторна лихва за периода от
29.03.2019 година до 12.03.2020 година; сумата в размер на 83.45 лева – такси за
периода от 09.02.2018 година до 04.04.2019 година и сумата в размер на 78.00 лева –
разноски за уведомяване за периода от 15.09.2020 година до 25.11.2020 година, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК – 29.11.2021 година до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед № 1416 за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК по Ч.гр.д. № 3362/2021 година на ВТРС. Претендира да бъдат присъдени
направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното
производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по реда на чл. 46 ГПК,
но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното на 15.06.2023 година съдебно заседание, процесуалният
представител на ищцовото дружество изрично е направил искане да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника по делото.
Съдът е намерил искането на процесуалният представител на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника за основателно, поради
което с протоколно определение от 15.06.2023 година е постановил, че ще се произнесе
с неприсъствено решение срещу ответника.
2
Налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК
предпоставки – ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не се явява в
първото по делото заседание при наличие на редовно призоваване по реда на чл. 46
ГПК, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като
последният е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на
съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание. Ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като предявената искова
претенция е вероятно основателна, с оглед на изложените в исковата молба фактически
твърдения и представените към нея писмени доказателства.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски, които следва да
бъдат възложени на ответника общо в размер на 947.02 лева, от които 176.72 лева -
внесена държавна такса и 770.30 лева – заплатено адвокатско възнаграждение,
респективно - за заповедното производство дължи заплащането на разноски в общо в
размер на 487.98 лева - за внесена държавна такса и и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. И. Б. от *, с ЕГН
**********, че дължи на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ", със седалище и адрес на
управление град София, бул. "Околовръстен път" № 260, с ЕИК ********* СУМАТА в
размер на 2 377.49 лв. /две хиляда триста седемдесет и седем лева и четиридесет и
девет стотинки/ - главница по Договор за издаване на кредитна карта Visa от 27.10.2006
година; СУМАТА в размер на 568.59 лева /петстотин шестдесет и осем лева и
петдесет и девет стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от 29.03.2018 година до
04.11.2020 година; СУМАТА в размер на 311.60 лева /триста и единадесет лева и
шестдесет стотинки/ – мораторна лихва за периода от 29.03.2019 година до 12.03.2020
година; СУМАТА в размер на 83.45 лева /осемдесет и три лева и четиридесет и пет
стотинки/ – такси за периода от 09.02.2018 година до 04.04.2019 година и СУМАТА в
размер на 78.00 лева /седемдесет и осем лева/ – разноски за уведомяване за периода от
15.09.2020 година до 25.11.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 29.11.2021 година до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 1416
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 30.11.2021 година по Ч.гр.д.
№ 3362/2021 година на ВТРС
3
ОСЪЖДА А. И. Б. от *, с ЕГН ********** да заплати на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ", със седалище и адрес на управление град София, бул. "Околовръстен
път" № 260, с ЕИК ********* сумата в размер на 947.02 лева /деветстотин
четиридесет и седем лева и две стотинки/, представляваща направените от
дружеството в исковото производство съдебни разноски, както и сумата в размер на
487.98 лева /четиристотин осемдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща направените от дружеството в заповедното производство съдебни
разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 3362 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2021 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На
ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4