Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 17.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен граждански състав, в закрито съдебно заседание на 17.05.2019 г. в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева

                                                              ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев                                                                     

Ваня Иванова

                                              

разгледа докладваното от съдия Георгиев в.гр.д. № 446 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 251 от ГПК.

Образувано е по молби от М.Ц.С. вх. № 1858/07.03.2019г. и вх. № 2175/15.03.2019г. Първата от тях е за издаване на удостоверение относно срока на наложените мерки по ЗЗДН, а втората – за отстраняване на очевидна фактическа грешка в заповед за защита № 3 от 09.10.2017г., издадена по в.гр.д. № 446/2017г., изразяваща се в неточно посочване на срока по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН на ред 14 от заповедта.

Настоящият съдебен състав намира, че, независимо от непрецизната им формулировка, и двете молби касаят тълкуване на постановеното по делото въззивно решение относно срока на действие на наложените мерки по ЗЗДН. Разглеждани като искания по чл. 251 от ГПК, същите са допустими, тъй като изхождат от легитимирана за това страна по делото и касаят влязло в сила съдебно решение, а законодателят не е ограничил подаването им със срок.

Преписи от молбите са редовно връчени на останалите страни в производството (вкл. по реда на чл. 44, ал. 1 от ГПК). В срока по чл. 251, ал. 3 от ЗЗДН е постъпил отговор единствено от А.Б.И., с който е заявил, че няма да прави възражение по молбите и няма да изразява становище.

За да се произнесе по тях, съдът взе предвид, че с Решение № 319/05.10.2017 г., постановено по в.гр.д. № 446 по описа на ОС- София за 2017 г., е изменил решение № 92 от 22.06.2017 г., постановено по гражданско дело № 235/2017г. по описа на РС – гр. Сливница, в частта относно определения с него срок на наложените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДН по отношение на М.Ц.С., като е намалил същия от 10 месеца на 5 месеца, считано от издаване на заповедта за защита. Освен това, със същото решение е отменил решение № 92 от 22.06.2017 г., постановено по гражданско дело № 235/2017г. по описа на РС – гр. Сливница, в частите му, с които на А.Б.И. са наложени мерки за защита по ЗЗДН във връзка с твърдяно домашно насилие спрямо В.Р.С., като вместо това е отхвърлил молбата на последната за издаване на заповед за защита срещу това лице, и е потвърдил обжалваното решение в останалите му части.

За да постанови този правен резултат в частта, в която молителката претендира за тълкуване на въззивното решение, съдът е изложил мотиви, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде изменено, като се намали периода на ограничителните мерки, наложени на М.С. от 10 месеца на 5 месеца. Тази формулировка сочи достатъчно ясно, че въззивният съд не определя нов срок на мерките, а само изменя (намалява) вече определения такъв от районния съд – точно както предвижда разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН. В подкрепа на този извод е и предпоследният диспозитив от въззивното решение, с който обжалваният съдебен акт се потвърждава в останалите му части, т.е. той не се променя. Така възприетият подход от възивния съд съответства на разпоредбите на чл. 20, вр. чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН, съгласно които заповедта по ЗЗДН подлежи на незабавно изпълнение от датата на постановяване на решението на районен съд, независимо от неговото обжалване.

Всички тези съображения налагат категоричен извод, че изменението на срока на мерките по ЗЗДН при въззивното обжалване не променя неговия начален момент, който съвпада с датата на постановяване на първоинстанционното решение – в случая 22.06.2017г.

Поради това Софийският окръжен съд намира, че не са налице основанията за тълкуване на въззивното решение по реда на чл. 251 от ГПК, тъй като то не е нито неясно, нито противоречиво, нито двусмислено. Диспозитивът му съответства на изложените мотиви, а те заедно са в пълно съответствие с относимите към постановяването му разпоредби – чл. 17, ал. 5 и чл. 20, вр. чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН. При изменяне на срока на наложената мярка, законодателят не е предвидил задължение за въззивния съд да постановява нов период с различни начална и крайна дата, а и това не се налага, тъй като (както се обоснова по- горе) началният момент е определен по силата на закона – чл. 20 вр. чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН. Поради това, въпреки че не е изрично отразена в диспозитива на въззивното решение, достатъчно ясна е волята на съда, че мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДН срещу М.С. се налагат за срок от пет месеца, считан от датата на издаване на заповед за защита въз основа на първоинстанционното решение, а именно – 22.06.2017г.

Независимо от това, за избягване на правни спорове във връзка с тълкуване на последиците от прилагане на решението, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ТЪЛКУВА първия диспозитив от Решение № 319/05.10.2017 г., постановено по в.гр.д. 446/2017 г. по описа на Софийския окръжен съд, в смисъл, че срокът на наложените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДН по отношение на М.Ц.С. е с продължителност 5 месеца и започва да тече от издаване на заповедта за защита от страна на първоинстанционния съд, а именно – 22.06.2017г.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                        2.