Р Е Ш Е Н И Е
гр. В., 27.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Е.Н.
при секретаря А.Я. като разгледа докладваното от съдията гр.дело №15194 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от ищеца Г.Д.П., ЕГН **********, постоянен адрес: *** срещу ответника З.К.З.,
ЕГН ********** с правно основание чл.57, ал.2 от СК за осъждане на ответника да заплаща на ищеца месечен наем в размер на 600,00 лв. за ползването на ½ от съсобствения им апартамент, а именно: Апартамент №3, състоящ
се от входно антре, две спални, баня-тоалетна, тоалетна, дневна и две тераси,находящ се вгр.В., ул. „И.К.“ *, с обща площ от 119 кв.м., при граници и съседи от четирите страни, както следва: от изток- Апартамент *, коридор и стълбищна клетка, от запад-калкан на стена на УПИ пл.*-*, от север- двор и от юг– двор.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди в исковата си молба,
че със съдебно решение по гр. дело №13056/2014г. на XXIV с-в при ВРС е допуснат развод между ищеца и ответница. Със същото решение на ответницата било възложено ползването на семейното жилище,
представляващо Апартамент №*, който е с адрес: гр.В., ул. „И.К.“ *, ап.3,с обща площ от 119 кв.м. Твърди се, че процесният апартамент е придобит в режим на СИО, поради което всеки от бившите съпрузи е собственик на ½ ид. част от същия. Сочи се, че към момента дъщеря им е навършила
18 г., завършила е образованието си и е отпаднала нуждата бившата му съпруга да ползва еднолично без наем целия апартамент,
поради което и на осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да му заплащата месечен наем в размер на 600,00 лв. за ползването на неговата ½ ид. част.
В отговора по чл. 131 от ГПК ответницата оспорва иска като неоснователен. Излага, че в процесното жилище живее заедно с общата им дъщеря, която ползва половината апартамент. Оспорва твърденията на ищеца, че имотът е луксозен, като твърди, че същият е за основен ремонт. Оспорва размера на предявения иск, като сочи че претендираният наем е далеч над пазарния. В съдебно заседание навежда твърдения, че обзавеждането в апартамента не е собственост на ищеца, а на трето юридическо лице.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения НА №100, том VІ, рег.№13322, дело №1100 от 07.08.2008 г. З.К.З., ЕГН ********** и Г.Д.П., ЕГН ********** придобиват в режим на съпружеска имуществена общност апартамент *, находящ се в гр. В., местност „С.Н.“, УПИ пл.№ХVІ-288, кв.30, 21 м.р. на трети етаж, с площ от 97,20 кв.м., състоящ се от входно антре, спалня, детска стая, баня-тоалет, тоалет, дневна и две тераси, ведно с прилежащото му избено помещение №*.
С решение №3380/28.07.2015 г., постановено по гр.д.№ */*г. на ВРС ползването на така придобитото семейно жилище е предоставено на З.К. П.
От показанията на разпитания по делото свидетел Р.Г.П., на * г. – дъщеря на страните, се установява, че същата към момента живее на адрес: гр. гр.В., ул. „И.К.“ *, като е редовна студентка в гр. С..
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице В.С. се установява, че месечният наем на апартамента с обзавеждане е в размер на 633,00 лв., а без обзавеждане 392,00 лв.
По делото са представени фактури за закупуване на холна гарнитура, умивалник, моноблок, маншон, строителни материали, кухненска мивка, бяла техника, врати, офис обзавеждане, обзавеждане за спалня, материали за мебели и обков, обзавеждане за кухня, осветителни тела, латекс, смесители и др., които са издадени на „Симона-04“ ООД, „Смарт Проект“ ООД. Фактурираните стоки, частично съвпадат с посоченото налично обзавеждане в апартамента. Годината на повечето фактури съвпада с годината, в която бившите съпрузи са се нанасяли, което е потвърдено и с изявление на самия ищец в съдебно заседание.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.57, ал.2 от СК. По така предявения иск ищецът трябва да докаже,
че притежава в съсобственост с ответницата процесния имот,
че е лишен от ползването на същия,
тъй като ответницата еднолично ползва общата вещ въз основа на съдебно решение,
съгласно което и е възложено ползването,
както и размера на обезщетението,
което му се дължи за ползата,
от която е лишен.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са придобили в режим на СИО Апартамент №*, който е
с
адрес:гр.В., ул. „И.К.“ *, с обща
площ
от
119 кв.м., че след развода ползването на семейното жилище е възложено на ответницата, че същата живее в апартамента, че ищецът не ползва апартамента и не получава обезщетение за ползата, от която е лишен.
Спорен е въпросът за размера на дължимото се на ищеца обезщетение с оглед направените от ответника възражения, че обзавеждането в апартамента не е собственост на ответника, както и че вещта не се ползва еднолично от ищцата, а и от пълнолетната дъщеря на страните.
Възражението на ответницата,
че ползва семейното жилище съвместно с пълнолетната си дъщеря,
съдът намира за неоснователно.
Смисълът на разпоредбата на чл. 57, ал. 2 СК е да не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ в хипотезите по чл. 56, ал.1, 2, 3 и 5 от СК. Нормата има за цел охраняване интересите на децата,
родени от брака на страните,
поради което не може да се приеме,
предложеното от ответната страна тълкуване,
че същата ще е приложима и по отношение на навършилите пълнолетие деца.
Аргумент за този извод е и обстоятелството,
че правото на ползване,
съгласно съдебното решение,
е предоставено на ответника в пълен обем.
Самото съдебно решение за прекратяването на брака и предоставянето на семейното жилище на ответника представлява правното основание,
в резултат на което ищецът е възпрепятстван да ползва съответната на правата му част от имота.
Това означава,
че са без значение в случая обстоятелствата,
дали ответницата ползва имота сама или го предоставя безвъзмездно на други лица,
като и дали възпрепятства ищеца да ползва същия.
По делото няма спор,
че в собствеността на имота представляващ семейно жилище страните са с равни права.
Възражението на ответницата,
че наемната цена следва да бъде определена като се вземе предвид,
че ищецът не е собственик на обзавеждането в апартамента,
следва да бъде уважено.
От представените доказателства е видно,
че по-голямата част от обзавеждането е собственост на трети юридически лица,
а не съпружеска имуществена общност.
Така представените доказателства не бяха опровергани от ищеца.
С оглед изложеното по-горе,
така определената от експертизата наемна цена без обзавеждането следва да се раздели на две, при което размерът на дължимия на ищеца месечен наем се равнява на 196,00 лв. За този размер съдът намира,
че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора и при направени от двете страни искания за присъждане на разноски,
то такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от иска,
а на ответника съразмерно отхвърлената част.
Ищецът е представил доказателства за направени от него разноски,
както следва:
175,00 лв.
– държавна такса,
100,00 лв. – възнаграждение на вещо лице и 400,00 лв. адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат уважени, като без уважение следва да се оставят исканията за присъждане на разходите за копирни услуги по делото, в размер на 8,00 лв., тъй като всички документи по делото са му предоставени в препис, такса за справка в имотен регистър, като неотносима, както и държавна такса по сметка на ВОС в размер на 15,00 лв., тъй като не е ясно за какво е направен този разход,
така общо направените разноски от ищеца,
относими към настоящото производство са в размер на 675,00 лв., от които съобразно уважената част следва да му бъдат присъдени
220,50 лв.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В полза на ответника следва да се присъдят,
направените от него разноски,
съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът е представил доказателства за направени разноски в размер на 1000,00 лв. – от които 900,00
лв.
– адвокатско възнаграждение и 100,00 лв. депозит за вещо лице.
От ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Съгласно
чл. 78, ал.
5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. За уважаване на молбата на ответника е необходимо той да е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение преди обявяване на делото за решаване. Видно
от протокола от съдебно заседание, проведено на 05.07.2018 г. процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В пределите на правомощията на съда е да присъди и по-високо от минималното възнаграждение, при преценка за по-голяма фактическа и правна сложност на спора. Настоящият
съдебен състав намира, че настоящото производство обаче не е с фактическа и правна сложност, която да обуславя присъждане на адвокатски хонорар на минимално дължимия. Съгласно чл. 7, ал.
2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери
на адвокатските
възнаграждения
за
процесуално
представителство,
защита
и съдействие
по
дела
с определен
интерес
възнаграждението
при
интерес
от 10 000 лв. до 100 000
лв. е 830 лв. +3 % за горницата над
10 000 лв. Материалният интерес в случая се определя от цената на иска,
която се определя съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК – от сбора на претендираните платежи за три години,
или
600,00 лв.
х
36 = 21 600
лв.
Следователно минималното възнаграждение се формира от 830,00 лв. + 3% х 11 600 лв. и е в размера на 1 178,00 лв.,
или заплатеният адвокатски хонорар е под минималния такъв,
поради което и направеното възражение за прекомерност следва да се остави без уважение. Така в полза на ответника следва се присъди сумата от 670,00 лв., представляваща направените от него разноски в производството,
съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 227,37 лева,
представляваща припадащата се част от дължимата държавна такса,
съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
З.К.З., ЕГН ********** да заплаща в полза на Г.Д.П., ЕГН ********** месечен наем в размер на 196,00 (сто деветдесет и шест) лв. за ползването на собствената на Г.Д.П., ЕГН ********** ½ идеална част от семейното жилище, представляващо апартамент №3, находящ се в гр.В., ул. „И.К.“ *, състоящ се от входно антре, две спални, баня-тоалетна, тоалетна, дневна и две тераси, с обща
площ от 119
кв.м., при граници и съседи от четирите страни, както следва: от изток- Апартамент *, коридор и стълбищна клетка, от запад-калкан на стена на УПИ пл.*-*, от север- двор и от юг– двор, придобит в режим на съпружеска имуществена общност и чието ползване е възложено на З.К.З., ЕГН **********, съгласно Решение № №3380/28.07.2015
г., постановено по гр.д.№ */*г. на Районен съд – В., на осн. чл. 57, ал.2 от СК.
ОСЪЖДА З.К.З.,
ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.П., ЕГН **********, сумата от 220,50 лева (двеста и двадесет лева и петдесет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на З.К.З.,
ЕГН **********, сумата от 670,00 (шестстотин и седемдесет) лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА З.К.З.,
ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – В. сумата от 227,37 лева (двеста и двадесет и седем лева и тридесет и седем стотинки), представляваща дължима държавна такса,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: