РЕШЕНИЕ
№ 692
гр.Бургас, 25.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 12 май през
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на секретаря Д. Ф.,
в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията
докладчик Белев КАНД № 594 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Миленотис ЕООД, ЕИК:*********, с адрес гр.Несебър,
ул.Отец Паисий 66. Касаторът участва в производството чрез пълномощник –
адвокат В.В. ***.
Ответник по касация е директорът на дирекция Контрол при ТД
на НАП Бургас. Ответникът по касация не взема участие в касационното
производство, редовно призован.
Касационната жалба е насочена срещу решение № 190/07.03.2022г.
по АНД № 143/2022г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено
наказателно постановление № К21-22-F582196/23.03.2021г.
на директор на дирекция Контрол при ТД на НАП Бургас, с което на Миленотис ЕООД
е наложена имуществена санкция 1043.79лв. за извършено административно нарушение
по чл.180 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС.
Първоинстанционният съд приел за установена фактическата
обстановка по постановлението. Приел, че на са допуснати съществени процесуални
нарушения, а материалния закон е приложен правилно, при което потвърдил наказателното
постановление.
В касационната жалба се обосновават доводи за
неправилност на съдебното решение. Изразява се несъгласие с извода на съда, че
при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Счита, че от текста на постановлението не става ясно за
какво точно поведение е наложено административното наказание – за
нерегистрирането по ЗДДС в срок или затова, че не е начислен ДДС, или за двете.
Прави се оплакване, че не е налице пълно съвпадение между обстоятелствената
част на АУАН и НП, като в НП е добавено уточнение, че дължимия за периода ДДС е
изчислен на основание чл.67 ал.2 от ЗДДС, без да е описан подробно механизма на
определяне и начисляване на данъка. Прави се оплакване, че липсва посочена дата
на извършване на нарушението. Правят се доводи за приложимост на благоприятната
за нарушителя разпоредба на чл.180 ал.3 от ЗДДС, тъй като дължимият ДДС е бил
внесен в 6-месечен срок. Иска се първоинстанционното съдебно решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови от касационната инстанция ново по
същество, с което наказателното постановление да бъде отменено. Сочат се
доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата и иска първоинстанционното съдебно решение да бъде
оставено в сила. Не сочи нови доказателства.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по
чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден
и допустим.
Правилността на съдебното решение настоящото инстанция
преценява в пределите по чл.218 АПК – в рамките на направените от касатора
оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон и
служебно.
Фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на
събраните доказателства и същите съответстват на констатациите по наказателното
постановление. Установява се, че за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. е
формиран облагаем оборот по реда на чл.96 ал.10 от ЗДДС от последователно
извършване на еднородна дейност (стопанисване на питейно заведение) – бистро
Джуниър с адрес гр.Несебър, ул.Хан Крум 11а, от свързани лица. В периода от
01.01.20219г. до 10.10.2019г. заведението е било стопанисвано от Танини 08
ЕООД, при достигнат оборот за този период 76 133.46лв. (без ДДС). В
периода от 04.11.2019г. до 31.12.2019г. заведението е стопанисвано от Миленотис
ЕООД, при достигнат оборот за този период 6 698.05лв. Установено е, че
едноличен собственик на капитала на Танини 08 ЕООД е Н.И.К., сестра на
едноличния собственик на капитала на Миленотис ЕООД М.И.П.. Наред с това Н.К.е наета
по трудово правоотношение в Миленотис ЕООД от 21.10.2019г. Правилно е прието,
че управителите на двете дружества са свързани лица по смисъла на §1 т.3 от
ДОПК. Миленотис е регистрирано по ЗДДС на 21.09.2020г. Реализираният от
дружеството оборот за периода от 30.01.2020г. до 20.09.2020г. е
97 016.61лв. Реализираният оборот на дружеството за м.2.2020г. е
6262.73лв., върху който е начислен и внесен ДДС в рамките на 6-месечния срок по
чл.180 ал.3 от ЗДДС, в размер 1043.79лв.
При така установените факти съдът е приложил правилно
материалния закон, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в
съдебното производство, както и в процедурата пред административнонаказващият
орган.
Правилно е преценена като приложима в случая разпоредбата
на чл.96 ал.10 от ЗДДС, съгласно която при последователното извършване на
еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица
или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се
включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно
дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните
12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот,
реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната
дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е
налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните
характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала,
търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите. Затова при
започването на дейността по стопанисване на обекта от Миленотис ЕООД на
04.11.2019г. оборотът, реализиран от Танини 08 ЕООД чрез стопанисването на
същия търговски обект, в размер 76 133.46лв., правилно е бил зачетен като
такъв на жалбоподателя при отчитането на предпоставките за възникване на
задължение за регистриране по чл.96 ал.1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.96 ал.10
от ЗДДС е влязла в сила от 01.01.2020г. и съобразно дадените от закона срокове
за подаване на заявление и за произнасяне по заявлението, регистрацията е
следвало да бъде извършена на 29.01.2020г. Затова правилно
административнонаказващият орган е приел, че поради неизпълнението на
задължението за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС от страна на
Миленотис ЕООД, считано от 30.01.2020г. до датата на регистрация по ЗДДС, за
същия период дружеството не е внесло дължимия ДДС, който за м.февруари 2020г. е
бил в размер 1043.79лв. Съгласно чл.180 ал.2 от ЗДДС това е размера на
дължимата за допуснатото нарушение имуществена санкция, както правилно е бил
определен в наказателното постановление.
Неоснователно е оплакването на касатора за неяснота на
фактическата обстановка. Описаните в постановлението факти съответстват на тези
по състава на приложимата административнонаказателна норма на чл.180 ал.2 от ЗДДС, а именно, че дължим ДДС за процесния период (м.февруари 2020г.) не е бил
внесен поради обстоятелството, че дружеството не е изпълнило задължението си да
подаде заявление за регистрация по ЗДДС. В продължение на това следва и извод,
че е неоснователно оплакването на касатора, визиращо извършване на две отделни
административни нарушения, за които не е бил приложен точно закона.
Неоснователно е оплакването на касатора за неяснота
относно начина за определяне размера на имуществената санкция. Същата е определена
в размер на дължимия ДДС за процесния период, при което е спазено изискването
на чл.180 ал.2 от ЗДДС.
Неоснователни са доводите за приложимост на разпоредбата
на чл.180 ал.3 от ЗДДС, съгласно която при нарушение по ал. 1, когато
регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в
който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената
санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при
повторно нарушение – не по-малко от 400 лв. Както ясно е посочено в цитирания
законов текст, намаления размер на санкцията е приложим в случаите на нарушения
по ал.1, но не и за нарушения по ал.2, какъвто е процесния случай.
Предвид неоснователността на направените от жалбоподателя
оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка за съответствие с
материалния закон съдът прие, че на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното
първоинстанционно решение следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 190/07.03.2022г.
по АНД № 143/2022г. на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :