Номер 419.10.2020 г.Град М.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – М.
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Таня Т. Живкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Живкова Въззивно гражданско дело
№ 20201600500215 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение от 17.07.2020 Г. ,постановено по гр. дело № 2839 по описа за 2019г.
Районен съд-М. е признал ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на "Т." ЕАД към Т.
С. за сумата от 1158,56 лв.,дължими по 4 броя фактури,ведно със законната лихва,считано от
19.08.2019г. до окончателното изплащане .
Така постановеното решение е обжалвано от о. п. на Т. С. с оплакване за
незаконосъобразност. Жалбоподателят поддържа,че първоинстанционният съд е
постановил атакуваното решение в противоречие със събраните по делото доказателства,
като е приел напълно погрешно,че процесните суми са дължими .Твърди,че липсват
каквито и да е доказателства в насока,че ищецът е прекратил договорите,поради което и не
се дължи неустойка по същите .Предвид гореизложените съображения моли съда да отмени
атакуваното решение,като постанови ново, с което да отхвърли предявения иск,ведно със
законните последици от това.
Въззиваемата страна "Т." ЕАД чрез своя процесуален представител взема становище
за неоснователност на жалбата . Поддържа,че в случая безспорно е доказан както факта на
неплащане от страна на ответницата на договорните задължения,така и факта на
прекратяване на същите ,поради което и законосъобразно РС е уважил предявения иск.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за
безспорно установено,че е налице облигационна връзка между страните ,както и това,че
ответникът не е изпълнил договорните си задължения,в резултат на което и дължи исковата
сума.Приел е също така,че договорите са надлежно прекратени на 27.08.2018г.
1
Настоящата инстанция споделя в по-голямата им цялост правните изводи на РС
поради следните съображения :
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че между страните са сключени
договори както за предоставяне на м. у., така и два договора за закупуване на м. а. От
представните писмени доказателства се установява по несъмнен начин ,че ответникът е
ползвал м. у. в процесния период, както и че е получил м. а. . Ето защо и съдът приема,че
ищецът е изпълнил изцяло договорните си задължения .
Не се спори също така,че ответницата е изпълнявала договорните си задължения до
м.юни 2018 г.,след което е преустановила заплащането по същите .Тези факти не се
оспорват и от о. п. на ответника,поради което и съдът приема за безспорни тези
обстоятелства.От извършената експертиза ,която и настоящата инстанция възприема като
дадена обективно и безпристрастно, се установява,че задължението е в посочения в исковата
молба размер / 271,46 лв. ,която сума обхваща предоставени м. у. за периоди 05.06.2018г.-
05.07.2018, 05.07.2018-05.08.2018г., 05.08.2018 -05.09.2018 г./
Спорно в случая е дали е налице прекратяване на договорите ,за да може да се
приложат договорените клаузи за неустойка .
За да е налице едностранно прекратяване на договора, освен наличие на
неизпълнение е необходимо и изправната страна да отправи съответното изявление в тази
насока .Видно от материалите по делото,ищецът е отправил такова предупреждение на
07.09.2018г.,което е доставено на 17.09.2018 г. на посочения в договора от ответницата
адрес. Определен е 10 дневен срок за погасяване на дължимите задължения .Както се
установява от събраните по делото доказателства, в този срок не е постъпило плащане,
поради което и дооворите следва да се считат прекратени на 27.09.2018 г.
След като това е така, то ответницата дължи и договорените неустойки.
Съгласно Договорите за м. у./три броя за три т. н., като всички са със срок на
действие до октомври и ноември 2019 г./,при прекратяване на договора по вина на
потребителя последният дължи за всяка с. к. неустойка в размер на сумата по стандартните
м. а. за съответния а. п. до края на договора. В настоящата хипотеза,видно от писмените
доказателства ,ищецът е претендирал неустойка за три месеца, която е в размер на 271,51лв.
Съгласно Договорите за лизинг /чл.12 /в случай на предсрочно прекратяване на
договора /при неплащане от страна на лизингополучателя,както е в случая / лизингодателят
има право да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми . В настоящата хипотеза
именно това е и направил ищеца. Видно от заключението на вещото лице, незаплатените
вноски по двата лизингови договора за два броя а. е в размер на 615,72лв./ по двата а. са
заплатени 10 месечни вноски при общо дължими 24/ .
Предвид гореизложените съображения настоящата инстанция намира предявеният
иск с правно основание чл.422 ГПК за изцяло основателен, поради което и атакуваното
решение като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата 300 лв.
разноски , а по сметка на МОС ДТ в размер на 25 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК О. с. М.
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд-М. от 17.07.2020 Г. ,постановено по
гр. дело № 2839 по описа за 2019г.
ОСЪЖДА Т. С. от гр.М.,ЕГН ********** да заплати на "Т." ЕАД, ЕИК *** сумата
300 лв.разноски по водене на делото , а по сметка на Окръжен съд М. 25 лв. ДТ и 5 лв. В
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________
3