Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 11.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова , като разгледа материалите по гр.д. № 14459/2018
г. по описа на СГС,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226 от Кодекса за З.то(отм.).
ИЩЕЦЪТ
- Ч.К.Т., ЕГН **********, чрез адв. П.И.Г., твърди, че на 05.03.2016г.,
около 11:55 часа, в република Сърбия, на държавен път 2.А от тип. 259, в
отсечка Суково-Димитровград на км 87+139 от пътя, на кръстовище при с.
Лукавица, настъпва пътнотранспортно произшествие между лек автомобил
„Мерцедес", модел „Е220" с per. № *******и влекач „Даф", модел
„FT XF 105" с per. номер *******. При произшествието почива на място
пътникът в л.а. „Мерцедес"- Б.С.К., ЕГН **********. Посочва, че към
момента на настъпване на ПТП Б.С.К. е седял на задна дясна седалка. Ударът за
л.а. „Мерцедес" е отзад от движещата се в същата посока товарна
композиция. Ударът е изключително силен като, при него цялата задна част на
автомобила е смачкана. Детайлите от външната част на купето и интериорните
детайли от задната част на купето се изместват напред и притискат тялото на
пътника Б.К.в посока предната седалка пред него. В резултат на това К. получава
тежки увреждания, изразяващи се в многобройни счупвания на гръдната кост, серия
от счупвания на ребрата от двете страни, значително разкъсване на плеврата,
пълно разкъсване на стената на аортата, многобройни разкъсвания на тъканите на
белите дробове, кръвоизлив в двете страни на гръдния кош, както и последващо
бързо влошаване на състоянието, а след това и спиране на сърдечната дейност и
дишането, при което той е починал на място. Твърди, че за настъпването на
описаното ПТП е виновен водачът на влекача С.В.Г., които не е съобразил
скоростта си на движение с условията на движението, особеностите и състоянието
на пътя и не е спазил безопасна дистанция с л.а. „Мерцедес", управляван от
Ю. И. П., който се е подготвял на кръстовището да извърши ляв завой. Навежда, че във връзка с извършеното от С.В.Г.
деяние е образувано наказателно производство - съдебно дело № 33 при Основен
съд Димитровград в република Сърбия. С присъда по същото дело С.Г. е признат за
виновен, за това, че е извършил престъпление като е извършил тежко нарушение на
безопасността на движението по пътя съгласно сръбското законодателство като е
причинил смъртта на Б. К.. Присъдата на основния съд в Димитровград е влязла в
сила на 24.08.2016г. Ищецът навежда, че Б.С.К. е негов единствен дядо в
последните 10 години от живота му, тъй като другите му баба и дядо са загинали
също при ПТП, когато той е бил на 4 години.
Двамата били много близки, особено като се има предвид, че той е
единствен внук на починалия. Последният го подготвял да се подготви, за да учи
в чужбина и искал да го издържа там, както бил направил с неговите две дъщери.
След смъртта му, ищецът губи възможността да
реализира мечтата си да учи в Германия, тъй като сега няма кой да го
издържа докато е там. Докато е жив дядо му посещавал изложенията в София за
образование в чужбина. Бил се спрял на няколко частни гимназии в Германия и
проверявал възможностите след кой клас е най-подходящо да бъде преместен да
продължи средното си образувание в Германия и в последствие висшето. Освен това
с баба му планирали да се преместят при него в Германия, като щели да са близко
до него и да могат да му указват всякаква подкрепа. Ищецът
твърди, че винаги е знаел, че каквото и да му потрябва може да разчита на дядо
си. Той бил като дядо Коледа за него, плащал рождените му дни, купувал му
подаръци, водел го на море в България и чужбина. Отглеждал биологично чисти
зеленчуци за него, като освен това бил предвидил всички реставрирани от него
ретро автомобили да останат за него като порасне. Твърди, че въпреки изложеното дядо му го
възпитавал винаги да знае, че нещата в живота си имат цена. Освен това навежда,
че развиваната от дядо му стопанска дейност е била основата на материалното
състояние на семейството му, тъй като родителите му едвам успявали да изкарат
пари за ежедневните нужди. Посочва, че за всяко дете е важно да отрасне не само
с родителите си, но и със своите баба и дядо. За жалост той има само един дядо,
след като загубил другия, и загубата и на него му донесла не само материални
вреди, но и неимуществени такива. Още повече, че е на 16 години и сега
най-много ще са му нужни съветите и помощта на дядо му. Излага, че е винаги е
прекарвал по-голямата част от времето си с дядо си, който бил за него не само
материална, но и силна морална опора. Той бил неговия пример за това какъв
трябва да стане в живота, защото бил добър, уважаван и обичан човек. Ищецът
твърди, че към момента на настъпване на процесното ПТП за увреждащото МПС е бил
налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество. Предвид това моли съда да осъди ответника
да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди от загубата на
неговия дядо в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от датата
на настъпване на ПТП до окончателното изплащане на сумата, претендира разноски
за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- ЗАД ”ОЗК - З.”АД, ЕИК: ********, чрез юрисконсулт Д.Д. не
оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение за риска „гражданска отговорност” за
процесното МПС. Оспорва обаче предявения иск както по основание, така и по
размер. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, както и наличието на виновно и противоправно
поведение на застрахования при него водач. Оспорва твърдените неимуществени
вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и ПТП.
Оспорва наличието на изключително близка връзка между ищеца и починалия, която
да оправдава присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в негова полза.
Заявява възражение за съпричиняване. Оспорва претенцията за лихва, претендира разноски за производството.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните
по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира
следното:
С представените към исковата молба - акт за смърт на Б. К.,
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки -
се установява активната легитимация на ищеца по иска.
Представена е присъда на Основен съд в Димитровград, република Сърбия
от 01.06.2016г, ведно с превод от която е видно, че деликвентът по настоящото дело С.В.Г. е признат за виновен по процесното ПТП.
От
заключението на комплексната СМЕ и АТЕ, ценено от съда изцяло като компетентно
и обосновано, се установява, че в резултат
на процесното ПТП е починал родственика на ищеца- налице е причивнно-следствена
връзка между телесните увреждания, получени от пострадалия, настъпването на
смъртта му и механизма на процесното ПТП.
За установените в исковата молба неимуществени вреди
съдът е допуснал гласни доказателства.
Свидетелят Й.Я.И.сочи, че е
бил заедно в колата с пострадалия и пътували за гр. Димитровград в Сърбия. Ю.
карал колата, покойният бил зад него. Всички в автомобила били с поставени
колани. Покойният също бил с поставен колан. Той много пътувал за Германия и
винаги слагал колан. Заведението, в което трябвало да отидат се падало от
лявата страна в посока Сърбия, искали да обядват там. Шофьорът подал мигач,
намалил, тъй като идвала кола отсреща. Там не можело да се кара с висока
скорост, не позволявла пътят. После не помни вече какво станало. Като се събудил
разбрал какво е станало. Ударът е бил отзад. Починалият бил на задната седалка.
След това разбрали, че шофьорът на камиона за първи път излизал след наложено
наказание на пътя. Времето било много хубаво, слънчево време.
Свидетелят И.М.С.сочи, че познавал Б.К.от 2010 година до смъртта му 2016 г., като
последните две години дори работели заедно в едно дружество, където той бил
изпълнителен директор. Познава и ищеца Ч..Твърди, че техните отношения били
повече от прекрасни. Той даже е бил олицетворението за приказката, че внук се
обича повече от деца. Б.К.живеел в кв. Стрелбище, а Ч. живеел в кв. Д. с
родителите си. Б.К.е баща на майката на Ч.. Много пъти е виждал заедно Б.К.и Ч..
Б.К.нямал други внуци освен Ч.. Знае, че другите баба и дядо на Ч. са загинала
в катастрофа през 2006 г- родителите на бащата на Ч.. Сочи, че доста зле се
отразило на Ч. смъртта на дядо му, тъй като те били изключително близки.
Каквото не можел и не искал да споделя с родителите си го споделял с дядо си.
Към момента на смъртта на К. внукът му бил на 14 години, като К. помагал не
само за училището на Ч., но и за голяма част от разходите. Като цяло родителите
на Ч. разчитали на К., който имал планове за училището на Ч.. Сочи, че ищецът Ч.
посещавал училище в кв. Горна баня. Р., майката на Ч., е държавен служител в
Министерство на земеделието, а баща му на Ч. е в МВР. Сочи, че всяка вечер,
събота и неделя, празненства, почивки, навсякъде били заедно с Ч., на почивки,
на екскурзии навсякъде бяха заедно.
Свидетелката Х. Б.С., дъщеря на починалия и леля на ищеца сочи, че цялото
семейство страшно тежко изживявало смъртта на баща и. Ч. се затворил в себе си
изключително много, това се показало и в училище, имал няколко двойки след
това, спрял да говори, мълчал постоянно. Ч. е бил единствен внук на баща и.
Връзката помежду им била силна. Били изключително близки, прекарвали времето си
заедно, наричали се един друг „деди", което е било изключително гальовно.
Всички ваканции те са ходили на почивки, в Италия, на ски в Австрия, където са
прекарвали новогодишните празници заедно, в Гърция много често са ходили, около
7-8 пъти през лятото са ходили до Гърция за няколко дена. Всички тържества се
организирали от баща й и затова била силна емоционална връзка между тях и силна
скръбта на Ч. след като дядо му починал. Сочи, че ищецът живее с баща си и
майка си, но много често е прекарвал времето си с баща й.
Относими доказателства за други факти не са
ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът с правно
основание чл.226 от КЗ(отм.) е неоснователен.
С оглед задължителната
тълкувателна практика: ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС е установен
кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на
смърт, а тава са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения
са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване,
но още не осиновено дете или живелите на съпружески начала лица.
Съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ВКС, постановено по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, който в конкретния случай се
претендират да бъдат обезщетени.
Не се спори, че във вразка с катастрофата е починал родственикът(дядо) на
ищеца.
Не се оспорва и наличието на валидно застрахователно
правоотношение.
По отношение на
деликтната отговорност на виновния водач
настоящият съдебен състав зачита по правилото на чл.300 от ГПК, влязлата в сила
присъда на Основен
съд в Димитровград, република Сърбия от 01.06.2016г, от която е видно, че водачът на процесния автомобил е извършил противоправно и виновно деяние.
С неоспорените официални документи - акт за смърт на Б. К., удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки - се установява, че ищецът
е внук на починалия при процесното ПТП.
Възражението на
ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия при ПТП е
неоснователно- в тази насока не се събраха доказателства.
В случая ищецъта не попада в кръга на
лицата посочени в ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС. Ищецът ангажира отговорността
на застрахователя като твърди, че е материално легитимиран да получи
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на неговия дядо, с който е
била създадена трайна и дълбоко емоционална
връзка и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които иска да бъдат обезщетени съгласно ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д. №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. За да
бъде реализирано правото да получи обезщетение, ищецът следва да докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които да бъдат обезщетени съгласно
чл. 52 от ЗЗД. Съгласно мотивите на ТР № 1 от 21.06.2018 г.: "От гледна
точка на чл. 52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен
и родствен кръг да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са
създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними
по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките".
В мотивите така също е акцентирано, че другите лица имат възможността да
получат обезщетение, но това се допуска "като изключение - само за
случаите.....поради особена близост".
От събраните
гласни доказателства настоящият състав не споделя
твърденията, изложени в исковата молба. Безспорно е, че
между ищеца инеговия дядо, починал при настъпилото ПТП, са
поддържани традиционните и общоприети добри взаимоотношения, изразяващи се във
взаимна грижа –починалият
дядо се е грижел за единствения си вну, като
е подпомагал материално семейството, ищецът е скърбял за смъртта на дядо си, но при разпределената доказателствена тежест в
хода на производството не е установено, че причинените морални болки и
страдания нахвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази
родствена връзка. От
събраните гласни доказателства се установи, че семейството на ищеца е
подпомагано материално от починалия, който бил добре финансово обезпечен.
Ищецът е живеел при майка си и баща си, в отделно домакинство, скърбял е при
загубата на дядо си, но в рамките на
нормалното от загубата на дядо. Показанията на лелята на ищеца-свидетелката Х. Б.С.- съдът прецени при условията на чл.172 от ГПК и не ги кредитира.
При събраните
доказателства е установена формалната връзка на родство, но не е обосновано в
достатъчна степен основанието за изключение от разрешението залегнало в ПП №
4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат най-близките на починалия.
В настоящия
случай не следва да се уважи предявеният иск за
присъждане на обезщетение и съответно акцесорния иск за лихви, тъй като не е
доказана особена близка житейска връзка между ищеца
и починалия. Не беше
установено изключението, визирано в ТР № 1 от
21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, поради което искът като
недоказан следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото право на разноски има само ответникът – чл.78, ал.3 от ГПК. Ответникът е представил списък за разноските- 1 350 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от Ч.К.Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Д.,
ул. *********, със съгласието на Р.Б.С.,ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
Д., ул. *********чрез адв. П.И.Г., член на САК, със съдебен адрес:***, срещу ЗАД ”ОЗК - З.”АД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***,
тел. ***** представлявано от Изпълнителен директор А.Л.и Изпълнителния директор Р.Д., с правно основание чл.226 от КЗ(отм.)
в размер на 150 000 лева за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, настъпили вследствие причиняване смъртта на Б.С.К., ЕГН ********** при ПТП от 05.03.2016 г., ведно със законната лихва от датата на ПТП.
ОСЪЖДА Ч.К.Т., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, кв. Д., ул. *********, със съгласието на Р.Б.С.,ЕГН **********, с
адрес: гр. София, кв. Д., ул. *********чрез адв. П.И.Г., член на САК, със
съдебен адрес:***, да заплати на ЗД
“Б.И.” АД, ЕИК №*********, представлявано от С. С.П.и К.Д.К., чрез пълномощника
адв. Ал. И., със съдебен адрес:***, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по
делото разноски в размер на 1 350лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: