МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД 1765/2015г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Настоящето дело се разглежда от
Варненски окръжен съд повторно, след връщането му за ново разглеждане от
АС-Варна, подари допуснати съществени процесуални нарушения по обвинителен акт
на Варненска Окръжна Прокуратура по отношение на подсъдимия Л.Х.М. с повдигнато
обвинение по чл.282 ал..2 пр.1 вр. ал.1 от НК, за това, че:
В
периода 30.01.2007год. - 26.06.2007 г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице - частен съдебен
изпълнител с per. №
714, район на действие - Окръжен съд Варна, не изпълнил и нарушил служебните си
задължения, с цел да набави имотна облага за взискателите Мъго Грон Кавафян и
Сирануш Оник Кавафян по изпълнително дело № 20077140400005 и от това са
настъпили значителни вредни последици в размер на 224 340. 00 лева за длъжника
по изпълнителното дело - Н. И. Т.-М., като неизпълнението на служебните
задължения се състои в това че не изпратил съобщение на взискателите да
отстранят допуснати нередовности в молбата за образуване на изпълнително дело
срещу Н. И. Т.-М., като нея не е указан начина на изпълнение , императивно
изискване визирано в чл. 323 ал. 3 от ГПК /отм/,
а нарушените служебни задължения се изразяват
в :
- призоваването на
длъжника - Н. И. Т.-М. е извършено на адрес гр. Варна,бул. "Княз Борис
I" № 34 , ет. 2, адрес на който длъжникът не е открит, а не е призоваван
на посочения в изпълнителния лист и в призовките съдебен адрес чрез адвокат
Димитър Петров гр. Варна, ул. " Цар Симеон I " №6А, ет. 3;
- на 06.02.2007 г. с
писмо до ВРС изх. № 50/06,02,2007 г. поискал назначаване на особен представител
на длъжника Надежда Иванова Точкова - Марков, на основание чл. 327 от ГПК
/отм/, без да са налице изискванията на посочената норма;
- на 07.03.2007г. с
писмо до Община Варна Отдел ГРАО изх. № 97/0703.2007г. поискал удостоверение за
постоянен и настоящ адрес *** 10297/13,03,2007 г. е посочен настоящ адрес ***8,
адрес на който длъжникът потърсен на дата 01.02.2007 г. и не открит, като този
факт е отразен на гърба на призовка № 39/31,03,2007 г. , с посочен свидетел
Ангел Коларски - лице заемащо длъжността експерт изпълнител в Частно съдебно
изпълнение, ВРС е определил представител на длъжника надежда Точкова адвокат
Веселина Станкова на дата 13,05,2007 г., а определеният хонорар на адвоката от
частния съдебен изпълнител е със съобщение № 180/10,05,2007 г. / три дни преди
неговото определяне /;
- върху призовката №
179/10.05.2007 г. предназначена за особения представител е записано, че адвока
Веселина Станкова отказва да получи призовката, а в действителност същата не е
уведомена за това. Посоченият в призовката свидетел Георги Велев Жейнов не е
присъствал на действието;
- през м. май 2007 г. приел съдебно -
техническа експертиза със задача опис и оценка на недвижим имот гр. Варна, ул.
" Княз Борис Г' № 22 обособена част
от сграда находяща се в ПИ 1415 по КП на 8-ми подрайон, с посочена пазарна цена
на имота 19 500.00 лева, явно несъответстваща цена на имота, предвид факта ,че
по изпълнителното дело е приложен нотариален акт № 176 том XXVIII дело
6523/20,06,2003 година по описа на Служба Вписвания Варна, за покупко-продажба
на същия имот с купувач един от взискателите-Мъго Грон Кавафян, в който
нотариален акт имотът е закупен за сумата от 52 000,00 щатски долара, а
действителната пазарна стойност на имота към месец май 2007 г. е в размер на 225
000.00 лева;
- насочил
изпълнението върху произволно избран от него недвижим имот-търговски обект в
гр. Варна, ул. " Княз Борис I" № 22, обособена част от сграда
находяща се в ПИ 1415 по КП на 8-ми подрайон, като този способ не е посочен в
молбата на взискателя. По посоченото изпълнително дело е приложена справка от
ТД НАП Варна изх № **********/14,03,2007 г., относно притежаваните недвижими
имоти от длъжника Надежда Точкова, в която справка са посочени три имота ,
освен посочения горе още и жилище в гр. Варна, ул. " Княз Борис I " №
34, и сграда в с. Кичево СО " Черноморска панорама " пл. № 722;
- Самостоятелно
избрал способа за изпълнение и самостоятелно
е определил недвижимия
имот, срещу който
насочил изпълнението, като посочил в призовка №
179/10.05.2007г. до особения ' представител адвокат Веселина Станкова, че ще
пристъпи към принудително изпълнение чрез изготвяне на опис на въпросния
недвижим имот , въпреки ,че призовката не е получена от особения представител
адвокат Веселина Станкова, както и по изпълнителното дело е постъпила молба вх.
№ 79/22,05,2007 г. от взискателя Мъго Грон Кавафян, в която същият заявява че е
изготвена оценка, същата влязла в сила,
моли частния съдебен изпълнител да пристъпи към публична продан;
с което нарушил
служебните си задължения предвидени в следните текстове от ГПК / отм / : чл.
323 ал. 3 от ГПК / отм /, чл. 325, чл. 327, чл. 343 от ГПК/отм.
Описаните
престъпления са квалифицирани от прокурора по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
При предходното
разглеждане на делото прокурорът, на основание чл.287 от НПК е повдигнал ново обвинение срещу подсъдимия М., с
увеличение размера на причинената
имуществена вреда на св.Точкова, за 389 800 лв., каквато е оценката на тройната съдебно оценителна експертиза,
назначена в съдебно заседание при предходния съдебен състав. Съдът е оправдал
подсъдимия частично за новата сума, като е приел, че щетата е в размер на
191 900 лева. Присъдата ебила поротестирана само в частта за размера на
наложеното наказание, поради което настоящия състав е ограничен в рамките на първоначалната присъда, като
размер нащенатата, за която не е имало протест и предвид принципа reformation
in pejus. Пак по същата причина делото е разгледано и приключено, без да се
призовава пострадал, респ. без конституиране на допълнителни страни, доколкото
при първото разглеждане на делото такива не е имало.
Делото се разглежда по реда на чл. 371 т.2 от НПК, като
подсъдимия признава фактите по обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
Защитата на подс.М., счита че следва да се прецизира
обвинението относно посочените в обвинителния акт бланкетни ктекстове, като
аргументира липсата на нарушения по чл. 323 ал.1 ГПК, както и чл. 100 ал.3 от ГПК. Моли съда да наложи наказание на подсъдимия при приложението на чл. 55 от НК, като с оглед предходните присъди и при наличието на чл. 5 от НК да се
греупират и да се наложи най-тежккото от тях. няма извършено престъпление от
общ характер. Той от обективна и субективна страна не е извършил вменените от
прокуратурата нарушения на служебните си задължения. Нито едно от изброените
нарушения на ГПК не е реално извършено от М.. Освен липсата на нарушения от
странана подсъдимия няма и настъпили щети за св.Точкова, тъй като
инкриминирания имот в момента е нейна собственост.
В последната си дума подсъдимият М. се признава за
виновен
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:
1.
Относно придобиването на съсобствен имот между св. Точкова и св. Кавафян и
водените между тях съдебни дела.
С договор за
покупко-продажба на наследство от 13.07.1994 г. свид. Надежда Иванова
Точкова-Маркова закупила една втора идеална част от магазин с площ от 36,86
кв.м ведно с прилежащата към него изба с площ от 48 кв.м в гр. Варна, бул.
„Княз Борис I" № 22, ет. 1. Останалата
идеална част от имота била собственост на Венцислав Николов Г., Б.Г.
Николов и Трендафил Андонов Андонов.На 20.06.2003 г. тримата продали частта си на свид. Мъго Грон Кавафян.
До и след тази дата свид. Точкова не владеела този имот, затова потърсила
защита на правото си да владее имота по съдебен път. По искането й с правно
основание чл. 108 от Закона за собствеността в PC -
Варна било образувано гр.дело № 3951/02 г.
С нотариален акт №
36, т.ІІІ per. №
62-55, дело № 375 от 21.12. 2001
г. нотариус Павлина Симеонова признала за собственици свид. Мъго Грон
Кавафян и Сирануш Оник Кавафян на недвижими имоти, находящи се в сградата в гр.
Варна ул. „Михаил Колони" № 1. Част от тези имоти са: търговски обект -
бар „Одесос" със застроена площ от 345 кв.м в избения етаж, магазин на две
нива в партерния етаж на застроена площ от 43,64 кв.м., склад на площ от 20,14
кв.м. на партерния етаж, магазин на партерния етаж с вход откъм бул. „Княз
Борис „'№ 22 със застроена площ от 130 кв.м., снек-бар в партерния етаж
/безистен/ на застроена площ от 45 кв.м. Магазина на партерния етаж на сградата
с вход откъм бул. „Княз Борис I" № 22 със застроена площ от 130 кв.м.
свид. Кавафян отдавал под наем от 1999 г. на „ЕОС-ТРН" ЕООД - гр. Варна с
управител свид. Радка Тодорова Николова.
През 2004 г. свид. Надежда
Иванова Точкова поискала извършването на реална делба на имота на бул. „Кн.
Борис I" № 22 и в PC -
гр. Варна било образувано гр. дело № 4405/04 г. С Решение, в сила от 10.08.05 г. ВРС X състав признал, че
магазинът с площ от 36,86 кв.м ведно с прилежащата към него изба с площ от 48
кв.м находящи се в гр. Варна, бул. „Княз Борис I" № 22, ет. 1 е съсобствен
при квоти една втора ид.част за свид. Мъго Грон Кавафян и Сирануш Оник Кавафян
в режим на СИО и една втора ид.ч. за свид. Точкова и допуснал извършването на
съдебна делба.
По делото на
19.01.2006 г. била представена СТЕ, чиято задача била да даде заключение за
пазарната цена и реалната поделяемост на имота и пазарната оценка на всеки дял.
В нея вещото лице, което я изготвило — инж. Йорданка Борисова Боленова
посочило, че към момента на изготвянето на експертизата, имотът се състоял от
малък магазин с вход от ул. „Княз Борис I" и склад с вход през съседен
магазин, собственост на свид. М. Кавафян. Избените помещения били складове с
достъп от входа през съседния магазин, собственост на свид. М. Кавафян. В магазина
съществувало спираловидно стомано-бетоново стълбище свързващо партера с избения
етаж и с първия етаж на сградата, което не било описано в нотариалния акт №
105, том III, per. № 3243 дело № 347 от 2003 г. на нотариус Тодор
Милков, Достъпът до I етаж през стълбището бил прекъснат, като отвора на пода
на I-ви етаж бил затворен с дъски. Площта около стълбището на нивото на
магазина и на избите се ползвало за склад. Пазарната стойност на имота била по 150 000 лв. - всеки дял.
През 2006 г. свид. Радка Тодорова
Николова с търговското си дружество „ЕОС -ТРН" ЕООД - гр. Варна започнала
да развива дейност с „Итал текс" ООД - представител на „Тера Нова" за
България.
На 07.06.2006 г.
свид. Мъго Грон Кавафян и Сирануш Оник Кавафян отдали под наем на „ИТАЛ
ТЕКС" ООД - гр. София чрез пълномощника на представляващата дружеството
свид. Юлия Куликова - свид. Мартин
Иванов Иванов недвижим имот в гр. Варна на ул. „Михаил Колони № 1, а именно:
бар „Одесос" със застроена площ от 345 кв.м. в подземната част на сградата
и магазин на приземния етаж с вход от бул. „Княз Борис I" със застроена
площ от 130 кв.м. за срок от 10 години. В отдадения под наем имот влизал и
този, идеална част от който притежава свид. Надежда Точкова. Съобразно договора
наемодателят позволил на наемателя да извършва за своя сметка всички външни и
вътрешни промени и допълнителни работи в помещенията и оборудването. Дружеството-наемател
наело друго дружество, което извършило цялостен ремонт на наетия имот. За
периода 2005-2006 г.
в наетия от „Итал текс" ООД имот свид. Кавафян не извършил никакъв ремонт.
С решение по гр.дело
№ 3951/02 г. на PC -Варна,
в сила 04.10.2006 г., свид. Мъго Грон Кавафян и Сирануш Оник Кавафян били
осъдени да предадат на свид. Надежда Иванова Точкова владението върху една
втора ид. част от недвижимия имот,
находящ се в гр. Варна, бул.„Кн. Борис I" № 22: магазин с площ от 36,86
кв.м. на партерния етаж, да й заплатят сумата от 610 лв. –неоснователно
обогатяване за ползването от тях на собствената й идеална част от имота през
периода 01.02.2000 г. - 01.03.2000 г.
На 05.07.2006 г. бил
издаден изпълнителен лист по делото. Свид. Точкова го представила на ЧСИ
Николай Г., който образувал ИД № 20067160400084. По него на 25.09.2006 г. на
свид. Мъго Грон Кавафян и съпругата му
била връчена покана за доброволно изпълнение, с адресите - постоянен - гр. Варна бул.
„Сливница" № 98 и настоящ -гр. Варна ул. „27 юли" № 25. Свид. Мъго
Кавафян се обърнал за правна помощ към адв. Пл. Луков, като го снабдил с
пълномощно Така, на 27.09.2006 г. адв. Луков подал в
Горнооряховски районен съд молба от свид. Мъго Грон Кавафян и Сирануш Кавафян
/т. 2, л.
35/ и по нея било образувано гр. дело № 1479/06 г. В молбата било изложено, че
ищците били съсобственици на една втора ид. ч. от магазин с площ от 36,86 кв. м и
прилежащата му изба от 48
кв. м. в гр. Варна, бул. „Княз Борис I" № 22. През
периода 2005-2006 г.
за опазването му от повреда, Мъго Кавафян извършил спешен ремонт, като направил
разноски в размер на 23 820 лв., а Н. И. Т.-М. не заплатила своята част от тях.
В молбата било посочено, че пред съдия-изпълнител при ВОС било образувано ИД №
20067160400084, за предаване на владението на една втора от описания имот.
Искането било за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС
и изпълнението по изпълнителното дело до
заплащане на сумата от 11901 лв. от страна на Точкова.
С молбата били
представени /т.2, л.38-42/: Копие на договор от 27.05.05 г., между Мъго Грон
Кавафаян като възложител и изпълнител - „ЕКСПРЕСО-65"
ЕООД - гр. Варна, за подготовка и извършване на всичко необходимо за извършване
на СМР на обект - магазин с адрес ул. „Княз Борис I" № 22 до 27.05.2006
г., срещу сумата от 23 820 лв.В приложение № 1 към договора, като изпълбнени СМР били описани - Констативен протокол от
27.05.06 г., съобразно който след извършен оглед на обект - магазин на ул.
„27-ми юли" № 25 изпълнителят следвало да извърши повторно боядисване; Приемо-предавателен
протокол от 19.09.06 г. за извършен оглед на магазин на ул. „27 юли" № 25;
Фактура № 292/19.09.2007 г. за платена от Мъго Грон Кавафян сума от 23 820 лв.
/т.6, л. 182/. По тази молба на Кавафян , с определение от 27.09.06 г. по гр.дело № 1479/06 г. PC - гр. Г. Оряховица допуснал исканото
обезпечение /спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20067160400084 на
ЧСИ Н. Г. и определил срок за завеждане на дело пред компетентния съд 2 месеца.
На същата дата била издадена и обезпечителната заповед. На 29.09.2006 г. Мъго
Грон Кавафян уведомил ЧСИ Н. Г. за допуснатото обезпечение, а последният с резолюция от същата дата, спрял ИД
2006716040084 /т.6, л. 200/, като с писмо от 02.10.06 г. уведомил за спирането
му взискателя - свид. Точкова /т. 6,
л. 202/.
На 11.10.2006 г.
свид. Надежда Точкова обжалвала определението на PC -Г. Оряховица и с определение от 20.11.06 г.
по ВГД, ОС - гр. В. Търново го оставил в сила, Точкова била осъдена да заплати
разноските – 660 лева , за които, които Кавафян се снабдил с изпълнителен
лист /т.6, л. 98/.
2.
Относно образуване на изп. дело с взискател с. Кавафян и и длъжник- св. Точкова
Действия по
изпълнението на съдебния акт на PC -
гр. Горна Оряховица, свид. М. Кавафян предприел през м. януари 2007 г. - обърнал се с молба
за образуване на изпълнително дело към ЧСИ-подсъдимия Л.Х.М. Подс.М. към този момент бил ЧСИ с район
на действие Окръжен съд- Варна.
.Молбата на свид.
Мъго Кавафян до подсъдимия била заведена под № 6/22.01.07 г. С нея бил
предсатвен изпълнителния лист по ч.гр.д
№ 1479/06 г. Искал да се направи справка
за притежаваните от свид. Точкова недвижими имоти, за да посочи способа изпълнение, както и справка за
семейното й състояние и за последния известен актуален адрес. В молбата си до
ЧСИ свид. М. Кавафян посочил, че постоянният адрес на свид. Точкова бил гр.
Варна, бул. „Княз Борис I" № 34, ет. 2.
Възоснова на тези документи, подсъдимия Л. М.
образувал ЧИД № 20077140400005 /№ 5 от 2007 г./, с предмет сумата от 620 лева. Върху молбата на 30.01.2007 г. М. поставил резолюция „ справка до НАП за
длъжника и до Община Варна за сем. състояние и актуален адрес".
3.
Начин на призоваване на длъжник от подсъдимия
- На следващия ден
изпратил призовка за доброволно изпълнение /ПДИ/ до свид. Точкова на посочения
от взискателя неин постоянен адрес /л. 6 от приложеното към ДП копие на ЧИД №
20077140400005/. Призовката дал на свид. Иван Т. Иванов, за да я връчи на
длъжника по делото. На същата дата свид. Иванов посетил адреса, установил, че
на него се намирала агенция за недвижими имоти. Отразил, че от агенцията отказали
да получат призовката. Направил опит да я призове, чрез съседи. Представил я на
свид. Марина Иванова, но тя също отказала да я получи, за да я предаде, тъй
като свид. Точкова от години не живеела на този адрес/ отразено изявление на
свидетелката/.
- На същия ден -
31.01.07 г. подсъдимия поставил резолюция
на гърба на същата призовка : „да се изпрати на адрес кв. Чайка бл. 15,
вх. В, ет. 3, ап. 28". Под резолюцията му, свид. Иван Иванов записал и
подписал: „ В присъствието на свидетел горепосочения адрес в кв. Чайка е
посетен и лицето не е намерено на посочения адрес 01.02.07 г. Като свидетел
посочил Ангел Коларски, адрес гр. Варна, бл. 21, в. А, ап. 62".
- С изх. №
45/02.02.07 г. подсъдимият отново изпратил призовка на адреса на свид. Точкова,
посочен в молбата на М. Кавафян. Призовката дал на свид. Иванов, който отново
установил и отразил в призовката обстоятелството, че „на адреса има недвижими
имоти". В нея свид. Атанас Маринов Атанасов записал „познавам лицето
Надежда Точкова Беше на този адрес, но от една година не живее тук и не съм я
виждал , отказвам да получа призовката", /л.8 от ИД № 5/07 г./
- С писмо изх. №
50/06.02.07 г. подсъдимият поискал от PC -Варна
да бъде назначен особен представител на св.Точкова, /л. 10 от ИД № 5/07
г./.Информация относно притежавани от свид. Точкова движимо и недвижимо
имущество, леки и товарни автомобили, левови и валутни М. потърсил на 07.03.07
г. - писмо изх. № 98 до ТД на НАП -Варна./л. 11. от ИД № 5/07 г./.
- Изпратената му от
ТД на НАП - Варна справка от 14.03.07 г. не била входирана официално в
кантората му, но била приложена в изпълнителното дело. В справката били
посочени няколко имота. В нея подсъдимия подчертал един посочените в нея имоти,
а именно „бул. Княз Борис № 34, и редът под него „обект 1 жилище" и на
20.03.07г. поставил резолюция „да се възбрани посочения в справката недвижим
имот".
- Информация за
адресите на свид. Точкова подсъдимият изискал на 07.03.07 г. - писмо, изх. № 97
до Община Варна /л. 14 от ИД № 5/07 г./. В получената по него справка
/незаведена официално в канцеларията му, но приложена към делото - л.15/ били
посочени постоянният и настоящия й адреси. Първият вече му бил посочен от
взискателя.
- На 10.04.07г.
изпратил материалите по изпълнителното
дело в PC, за
да бъде назначен особен представител на свид. Точкова по него /л.16. На
09.05.2007 г. М. получил обратно материалите по ИД № 5/07 г. заедно със заверен
препис от определението на PC -
Варна, с което била назначена адв.
Веселина Станкова за представител на длъжника.
- На 10.05.2007г.подсъдимият
определил на особенния представител
хонорар в размер на 350 лв. /л.19 и 20 от ИД/ и го призовал на адреса на
длъжника, за който вече знаел, че не бил обитаван от него /призовка за
доброволно изпълнение изх. № 179/10.05.07 г. /. В призовката М. посочил :„В
противен случай ще пристъпя към принудително изпълнение чрез извършване на опис
на недвижим имот - гр. Варна, бул. „Княз Борис І № 34 - собственост на
длъжника, на 11.05.07 г. от 14:00 часа". Призовката получил свид. Ив. Тодоров
Иванов, работещ като призовкар в кантората на М.. Последният не отишъл до
адреса, посочен в документа, като
помолил свид. Георги Велев Жейнов негов познат да се подпише като
свидетел на това, че „Веселина Станкова отказва да получи призовката!".
- Подсъдимият
съставил протокол за извършен на 11.05.2007 г. в 14:00 часа опис и оценка на
недвижими имущества. В него посочил, че го извършил „съгласно писмено заявление
на Мъго Г. Кавафян и Сирануш Кавафян". Имота, който той записал, че
огледал и описал в протокола бил магазин и прилежащата му изба в гр. Варна,
бул. „Княз Борис I" № 22. и бил различен от този, който определил в
резолюцията си от 20.03.07 г. и за който уведомил длъжника в ПДИ /л.22 от ИД №
5/07 г./.
4.
Дейстивя след призоваване на длъжника и оценка на имвота на Точкова.
- Съобразно
разпоредбата на чл. 362 ал. 2 от ГПК оценката на имота извършило ВЛ - инж.
Красимира Божкова Кателиева - СТЕ, л. 23 и 35 от изпълнителното дело, със задача
- Опис и оценка на недвижим имот -
магазин със застроена площ от 18,43 кв.м...., изба/склад/ с полезна площ 18,10
кв.м., която към настоящия момент е неразделна част от магазина на М. Кавафян и
се ползва като изложбена площ 19,41 кв.м. идеални части от дворното място,
цялото с площ 686 кв. м.
Вещото лице посочило в експертизата че оценката е изготвена на база оглед на
място, но незнайно защо в оценката посочила обстоятелства нямащи нищо общо с
инкриминирания имот. С оглед на какво се изготвя не отговаря на истината. Не
отговаря на истината и че имота се ползва сезонно като хотел. Пазарната му цена
е десетократно занижена - 19500лв.
- На 14.05.2007 г.
подсъдимият предявил оценката на свид.
М. Кавафян, без да е призовал длъжника или особенния представител. С молба от
22.05.2007 г. свид. М. Кавафян поискал огледания и оценен имот да бъде продаден
чрез публична продан и М. уважил молбата му с резолюция същия ден. Попълнил /л.
36 от ИД № 5/07 г./ протокол за извършване на определено действие - поставяне
обявление за продажбата на имота.
- На 26.05.2007 г. подсъдимият съставил
„Протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на
купувач"/л.38 от ИД № 5/07 г./, в който описал че участвали пълномощника
на един от кандидатите Павлин Петров Илиев - адв. Д. Енчева от САК, Йордан Г.
Симов /също кандидат, обявен и за купувач/ - лично. Чрез акта си подсъдимият
обявил свид. Йордан Г. Симов за купувач на продавания чрез публичната продан
имот. Вместо да предаде имота на купувача Симов с протокол за принудително
отнемане и предаване на вещи от 06.06.07
г., предал същия на взискателя по делото - свид. Мъго Грон Кавафян.
- На 07.06.2007 г. М.
парафирал молба /л.41от ИД № 5/07 г./, която била депозирана на 20.06.07 г. от
името на Павлин Петров Илиев за допускане до участие в търг и пълномощно с нея
към мл. адвокат Десислава Енчева да го представлява и защитава по ИД. Задатъкът
за участие по делото от името на свид. Илиев внесла свид. Десислава Атанасова
Енчева и тя представила на подсъдимия доказателствата за плащането му -
преводно нареждане от 20.06.07 г. за 1 950 лв. Свид. Енчева депозирала и
наддавателно предложение от името на свид. Павлин Илиев /л.45 от ИД № 5/07 г./.
- На 20.06.06 г. в
деловодството на кантората на подсъдимия М. били депозирани молба от Йордан Г.
Симов за допускане до участие, вносна бележка за платен задатък за участие в
търга и наддавателното му предложение по него. На 22.06.07 г. с преводно
нареждане свид. Йордан Г. Симов внесъл цената по получена продажба - 23 050
лв./л.49 и 50 от ИД № 5/07 г. /, а с молба от 25.06.07 г. той поискал имотът да
му бъде възложен.
- Датата на входиране
на молбата била поправена, тъй като дата на създаване на постановление за
възлагане на недвижим имот подсъдимия посочил 26.06.07 г. / л. 52 от ИД № 5/07
г./.
- С уведомление изх.
№ 233/03.07.07 г. подсъдимият Л. М. известил адв. Веселина Станкова за
постановлението от 26.06.07 г. за възлагане на имот и за това, че насрочил
въвод в недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Княз Борис І № 22 за
11.07.07 г. от 10:00 часа. Документът бил предаден на свид. Иван Иванов. В
документа свидетеля записал, че тя отказала да получи екземпляр от него, а
приятелят му - свид. Георги Колев Иванов /данни за който свид. Иванов не
посочил в уведомлението/ приел да удостовери записаното от него като го
подписал /л. 53 от ИД № 5/07 г./.
- На 06.08.07 г. подсъдимият
заплатил на свид. Мъго Грон Кавафян
сумата от 1010 лв, отразено в РКО № 27/06.08.07 г.
5.
Действия на св. Точкова след продажбата на имота и възлагането му.
- На 19.11.2007 г. в
PC - гр. Варна се провело поредното заседание по
делото със страни свид. Надежда Точкова и свид. М. Кавафян и Сирануш Кавафян за
делба на магазина от 36,86 кв.м и прилежащата му изба в гр. Варна, бул. „Княз
Борис I" № 22. Тогава свид. Точкова разбрала, че междувременно частта в
имота й била продадена. Поискала писмено от подсъдимия да получи копие от
изпълнителното дело /молба вх. № 150/20.11.2007 г./ и с жалба от 21.11.07 г.
обжалвала действията му по него. Към жалбата си приложила копията на
материалите, които получила. По нея в ОС - гр. Варна било образувано гр.дело №
2456/07.
- Обясненията по
жалбата и копие на ИД, М. изпратил през
м. юни 2008 г.
Жалба с идентично съдържание, свид. Точкова депозирала на 22.11.07 г. и в
кантората на подсъдимия. Той я резолирал „до ответната страна за възражение в
3-дневен срок от уведомлението й", но не предприел действия в тази насока
- На 13.02.08 г.
свид. М. Кавафян обжалвал отказа на подсъдимия М. да му възстанови сумата от
350 лв. „за особения представител по делото". Без да връчва препис от нея
на свид. Точкова и без да изиска да бъде платена съответната държавна такси, на
19.05.08 г. М. изпратил материалите от ИД в ОС - Варна.
- Състав на ВОС,
гражданско отделение с решение - № 732
от 24.06.2008 г. по ГД № 1131/08 г. на основание чл.322 ал.1 от ГПК /отменен/,
отменил всички извършени изпълнителни действия, след образуване на изпълнително
дело 20077140400005, до подаване на жалбата на 22.11.07г. В мотивите към
решението подробно описал всички нарушения допуснати от подс.М. на съответните
процедури по ГПК.
- По време на
воденето на гражданското дело във ВОС св.Точкова, предприела действия да се снабди
с копие от изпълнителното дело приложено в гр.дело и тоганва установила, че има
съществени несъответствия между копието от делото, което получила лично от
кантората на подс.М. и копието от делото приложено по искане на ВОС.Това я
мотивирало да подаде жалба срещу подсъдимия в прокуратурата, по която било
образувано ДП № 153/2008г. по описа на ОД на МВР Варна.
Горната
фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал, приобщен след проведена процедура по чл. 371 т.2 от НПК и прочетени
на осн. Чл. 373 и чл. 283 от НПК гласни доказателствени средства- протоколи за
разпит на свидетелите – Точкова, Станкова, Петров, Жейнов, Иванов,, Димитър
Петров, Атанас Атанасов, М.Иванова, Г.Иванов, Коларски, Кавафян, Кателиева,
Николова, Ангелов, П.Илиев, Енчева, Ламбовска, Симов, Н.Георгиева, Пл.Луков,
Куликова, Димова, Георгиева, експертизите от ДП, изготвени от в.лица- Йовка
Атанасова, Величка Михайлова, Д.Михайлов,А.Ангелов, Б.Богданов, Ф.Филев, всички
писмени материали от ДП, включително и приложеното като писмено доказателство
от ВОП копие от изп. дело. Посочените доказателства са безпротиворечиви и
взаимно се допълват. Фактите по делото се основават изцяло на събраните
документи, а събраното чрез гласните доказателствени средства кореспондира с
тях. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, преценявайки ги като
последователни, логични и непротиворечиви.
Изчерпателни са и се
подкпрепят от писмените доказателства по делото показанията на св. Точкова. Свид.
Веселина Станкова, уведомена от АК - гр. Варна, че е определена за особен
представител от Съда по изпълнителното дело, не го е проучвала. не е била потърсена, нито е получилавала призовка
по делото. През м. септември 2007
г. позвънила в кантората на подсъдимия. Свързала се с
жена, която й казала, че трябвало да получи хонорара си по делото.
Непосредствено след случая уведомила тогавашния председател на АК Варна
св.Димитър Петров.
Приобретателят от
публичния търг на имота, свид. Иордан Г. Симов обяснява, че видял в Окръжния
съд в гр. Варна обявлението за предстоящата му публична продан от ЧСИ, което не
е възможно дас есе случило; упълномощил адвокат Г.Стефанов. След като спечелил
търга и получил имота го продал на.
Екатерина Славчева Ламбовска, за сума равна на данъчната му оценка -42 307,50
лв. /т.2, л. 111; л. 54 от гр.дело № 3687/ 08 г. на ВКС /.
По делото се
установява, че св. П. Илиев не е участвал през 2007 г. в търг за закупуване
на имот в гр. Варна , бул. „Княз Борис I" № 22. Не му е известно името на
подсъдимия и обстоятелството, че е ЧСИ, не е упълномощавал адвокат по изп. дело
№ 5/07 г. Заявил, че подписа в пълномощно към адв. Десислава Енчева по това
дело /т. 1, л.
108/, както и този в наддавателно предложение от негово име по него не са
негови.
По
делото са назначени и приети от съда графически експертизи ,които са изследвали
документи от проведения от подсъдимия търг по изп. дело. Действително, под
молбата от името на П.Илиев е положен подпис от св. Луков. Пълномощното от него
също е подписано от адв.Луков. Ръкописният и цифров текст в наддавателното
предложение също е написано от Луков. Останалите документи са изписани и
подписани от св.Десислава Енчева, коуто твърди, че всички нейни действия са
били по нареждане на адв.Луков.
Преценявайки
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.14 от НПК, съдът призна за ВИНОВЕН ПОДСЪДИМИЯТ М. в това, че :
В
периода 30.01.2007год. - 26.06.2007 г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице - частен съдебен
изпълнител с per. №
714, район на действие - Окръжен съд Варна, не изпълнил и нарушил служебните си
задължения, с цел да набави имотна облага за взискателите Мъго Грон Кавафян и
Сирануш Оник Кавафян по изпълнително дело № 20077140400005 и от това са
настъпили значителни вредни последици в размер на 191 900 лева за длъжника
по изпълнителното дело - Н. И. Т.-М., с което нарушил служебните си задължения
предвидени в чл. 323 ал. 3 от ГПК / отм /, чл. 325, чл. 327, чл. 343 от ГПК/отм/.
Подс.М. в инкриминирания период е бил
частен съдебен изпълнител, с район на дйиствие Варнески окръжен съд, което е основание да се приеме
наличието на качеството “длъжностно лице” по смисъла на чл.93 т.1 от НК.
За
да е налице извършено по чл.282 от НК престъпление, то следва длъжностното лице
обективно да е нарушило/неизпълнило служебните си задължения, превишило
властта/правата си; това да е сторило от субективна страна с пряк умисъл,
подчинен на специалната цел да причини за себе си или другиго облага или да
причини другиму вреда, и от това да са настъпили значителни вредни последици (ал.2 на чл.282 от НК,
каквото е обвинението, повдигнато от ВОП).
От обективна страна той е нарушил и неизпълнил
свои задължения, вменени му от закона:
1.
Неизпълнението на
служебните задължения се състои в това че не изпратил съобщение на
взискателите да отстранят допуснати нередовности в молбата за образуване на
изпълнително дело срещу Надежда Точкова, като нея не е
указан начина на изпълнение , императивно изискване визирано в чл. 323 ал. 3 от ГПК /отм/,
2.
Нарушението на служебни задължения се
изразяват в :
-
призоваването на длъжника - Н. И. Т.-М. е извършено на адрес гр. Варна,бул.
"Княз Борис I" № 34 , ет. 2, адрес на който длъжникът не е открит, а
не е призоваван на посочения в изпълнителния лист и в призовките съдебен адрес
чрез адвокат Димитър Петров гр. Варна, ул. " Цар Симеон I " №6А, ет.
3;
-
на 06.02.2007 г. с писмо до ВРС изх. № 50/06,02,2007 г. поискал назначаване на
особен представител на длъжника Надежда Иванова Точкова - Марков, на основание
чл. 327 от ГПК /отм/, без да са налице изискванията на посочената норма;
-
на 07.03.2007г. с писмо до Община Варна Отдел ГРАО изх. № 97/0703.2007г.
поискал удостоверение за постоянен и настоящ адрес *** 10297/13,03,2007 г. е
посочен настоящ адрес ***8, адрес на който длъжникът потърсен на дата
01.02.2007 г. и не открит, като този факт е отразен на гърба на призовка №
39/31,03,2007 г. , с посочен свидетел Ангел Коларски - лице заемащо длъжността
експерт изпълнител в Частно съдебно изпълнение, ВРС е определил представител на
длъжника надежда Точкова адвокат Веселина Станкова на дата 13,05,2007 г., а
определеният хонорар на адвоката от частния съдебен изпълнител е със съобщение
№ 180/10,05,2007 г. / три дни преди неговото определяне /;
-
върху призовката № 179/10,05,2007 г. предназначена за особения представител е
записано ,че адвокат Веселина Станкова отказва да получи призовката, а в
действителност същата не е уведомена за това. Посоченият в призовката свидетел
Георги Велев Жейнов не е присъствал на действието;
-
през м. май 2007 г.
приел съдебно - техническа експертиза със задача опис и оценка на недвижим имот
гр. Варна, ул. " Княз Борис Г' № 22
обособена част от сграда находяща се в ПИ 1415 по КП на 8-ми подрайон, с
посочена пазарна цена на имота 19 500.00 лева, явно несъответстваща цена на имота,
предвид факта ,че по изпълнителното дело е приложен нотариален акт № 176 том
XXVIII дело 6523/20,06,2003 година по описа на Служба Вписвания Варна, за
покупко-продажба на същия имот с купувач един от взискателите-Мъго Грон
Кавафян, в който нотариален акт имотът е закупен за сумата от 52 000,00 щатски
долара, а действителната пазарна стойност на имота към месец май 2007 г. е в размер на 225
000.00 лева;
-
насочил изпълнението върху произволно избран от него недвижим имот-търговски
обект в гр. Варна, ул. " Княз Борис I" № 22, обособена част от сграда
находяща се в ПИ 1415 по КП на 8-ми подрайон, като този способ не е посочен в
молбата на взискателя. По посоченото изпълнително дело е приложена справка от
ТД НАП Варна изх № **********/14,03,2007 г., относно притежаваните недвижими
имоти от длъжника Надежда Точкова, в която справка са посочени три имота ,
освен посочения горе още и жилище в гр. Варна, ул. " Княз Борис I " №
34, и сграда в с. Кичево СО " Черноморска панорама " пл. № 722;
-
Самостоятелно избрал способа за изпълнение и самостоятелно е опред елил
недвижимия имот, срещу
който насочил изпълнението, като посочил в призовка №
179/10.05.2007г. до особения ' представител адвокат Веселина Станкова, че ще
пристъпи към принудително изпълнение чрез изготвяне на опис на въпросния
недвижим имот , въпреки ,че призовката не е получена от особения представител
адвокат Веселина Станкова, както и по изпълнителното дело е постъпила молба вх.
№ 79/22,05,2007 г. от взискателя Мъго Грон Кавафян, в която същият заявява че е
изготвена оценка, същата влязла в сила, моли частния съдебен изпълнител да
пристъпи към публична продан;
Тези нарушения и
неизпълнение на задължения са извършени
от подсъдимия с пряк умисъл и са целели да се набави за св. Кавафян и съпругата
му имотна облага.
Нарушения па подсъдимия
са допуснати в хода на изпълнително дело № 5/07г, когато е предприел действия
по призоваване на длъжника, описани подробно по-горе. Св. Точкова не е била
надлежно уведомявана за проведения срещу нея изпълнителен процес
Публичната продан също е била извършена при множество неизпълнения на
служебни задължгения.
Защитата
на подсъдимия М. оспорва нарушението на част от текстовете нпо ГПК /отм./ Съдът
не споделя виждането на адв. Ж. за липса
на нарушение по чл. 323 от ГПК / отм. /
и приложимостта на чл. 100 от с.н.а. Съгласно
първия текст, държавният или частният
съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересуваната страна
на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
В молбата си взискателят е длъжен да укаже начина на изпълнението. Той може
едновременно да посочи няколко начина. Към тази молба намират съответно
приложение разпоредбите на чл,100. Съгласно чл. 100 от ГПК / отм / . Ако
исковата молба не отговаря на изискванията по предходните два члена, на ищеца
се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности.
Когато не е посочен и не е известен на съда адресът на ищеца, съобщението се
прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в
продължение на една седмица.Ако ищецът не отстрани в срока нередовностите,
исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се
оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на
исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не
се представя. По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата
молба се забележат в течение на производството. Поправената искова молба се
смята за редовна от деня на нейното подаване.
Впрочем, и според законодателя, очевидно е
изключително важно уверяването на съдия-изпълнителя, че молбата отговаря на
изискванията по закон, като са предоставени възможности многократно в хода на
изпълнителното производство, при нередовности, тя да бъде връщана, предхождана
от указания за изправяне на нередовностите и пр.
Нарушенията по чл. чл.
325, чл. 327, чл. 343 от ГПК/ отм/ се изразяват в това, че след като пристъпи
към изпълнение ЧСИ е длъжен да изпрати на длъжника призовка, със седемдневен
срок за доброволно изпълнение, тя трябва да съдържа означение на изпълнителния
лист, името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в
дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително
изпълнение. В случай, че местожителството на длъжника е неизвестно,
районният съд по местоизпълнението, по искане на държавния или частния съдебен
изпълнител, след като се удостовери и служебно за това, назначава представител
на длъжника.
Ако
изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в призовката за
доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът, който
може да се извърши в срока за доброволно изпълнение. Когато се касае за
изпълнение върху недвижим имот, едновременно с изпращане призовката за
доброволно изпълнение, в която трябва да бъде посочен имотът, съдебният
изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана
върху този имот.
Осъществената от подсъдимия публична продан е
била извършена при неизпълнение на вменените му задължения, посочени по-горе,
като пряк резултат от тях е настъпилата вреда за св. Точкова.
Относно
настъпването на вредните последици.
Неимуществените се изразяват в уронване
авторитета на орган, представляващ част
от съдебната система, в накърняване
доверието на гражданите за точно и безукорно изпълнение на законовите норми от
длъжностните лица при извършване
на съдебно-изпълнителни действия, в накърняване интересите на частно лице по отношение на имущество представляващо нейна
собственост.
Вредните последици в случая имат и имуществено изражение, тъй като на длъжника, с оглед действията на
подсъдимия, е била нанесена вреда в размер на една втора ид. ч. от имота на
бул. Княз Борис, № 22, а именно – 191 900 лева При
предходното разглеждане на делото е била назначавана ССЕ, чийто извод съдът не
може да обсъжда,доколкото тя не е част от приобщените доказателства от ДП, а
както бе посочено в уводната част, размера на щетата, за която призна за
виновен подс. се предопределя от осъдителния диспозитив и липсата на портест оп НОХД № 892/14
г.Същевременно наличието на вреда
удовлетворява понятието “значителни вредни последици”, макар тя да не може да
се приравни на реално настъпилата пряка и непосредствена вреда от
престъплението. Съгласно Постановление 2/80г. На Пленума на ВС “причиняването
на вреда е налице, когато последва
неблагоприятно изменение в имотното състояние на другиго” .
От
субективна страна престъплението по чл.282
от НК се характеризира с два признака – може да бъде извършено само с
пряк умисъл и трябва да има специална цел. В случая подс.М. е обвинен, че
нарушавайки задълженията си е целял да причини облага за взискателя по изп.дело
Кавафян. Специалната цел се извежда от обективните действия на подсъдимият -
съзнателно, при липсата на законови предпоставки, съдия-изпълнител с познания и
додтатъчно стаж като такъв, нарушава редица норми на ГПК още от самото начало
на изп.производство, нзапочвайки с множеството нарушения по призоваването на
длъжника.Впоследствие, чрез нарушенията, допуснати при публичнната пордан, включително
и обстоятелството, че изобщо не е предприел никакви действия по въвеждане на
имота св. Симов, а той останал владение на св. Кавафян, с други думи, ползата
за взискателя е повече от очевидна, а обективните действия на подсъдимия са
били умишлени /трудно може да се допусне незнание на закона/, подчинени на
специалната цел за донесе полза другиму, в случая – на взискателя. Нужно е да се допълни, че за умисъла
на дееца се прави най-ясен извод от конкретното му поведение, което с оглед
допуснатите нарушения на служебни задължения, обосновава категорично наличието
на субективната страна на престъплението по чл.282 от НК (решение 247/2008г. На
ВКС, II н.о.).
Основна хасрактеристика на съдебно-изпълнителната
дейност е такава, че с нея неминуемо се засягат имуществени права на физически
лица. Целта на тази дейност е възстановяване имуществото на взискателя, но по
начина, описан в закона, а не произволно, чрез възлагане в негова полза и на
чужди имоти.
С
оглед изложеното съдът приема състава на престъплението по чл.282 ал.2 вр. ал.1
от НК за осъществен от обективна и субективна страна.
По
отношение на наказаниато
Съдът
наложи наказание две години лишаване от
свобода, което намали с една трета, като резултат от признаване на
фактите от страна на подсъдимия и приложението на чл. 58 А ал.1 от НК и определи наказание от една година и четири месеца.
Съдът стигна до този извод за наказанието, след като
обсъди всички обстоятелства по чл.54 от НК – висока
степен на обществена опасност на деянието, невисока на дееца. Констатира като
смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия,
към датата на деянието, а отегчаващи не намери. Поради наличието само на
смекчаващи отговорността обстоятелства, то очевидно е, че според правилата на
чл.54 от НК размера на наказанието следва да е около и над минимума, предвиден
в специалната норма. Затова съда го определи в размер от две години лишаване от
свобода и намали с една трета.
Съдът групира
настоящето наказание и тези по НОХД № 1331/2008 г и НОХД № 764/2015 г и двете
на ВОС, като определи да изтърпи най-тежкото от тях- две години и четири месеца
лишаване от свобода.
Към
момента на деянията по всички дела подсъдимия е бил неосъждан, а от датата на
деянието по настоящето дело до момента са изтекли повече близо девет години.
Съдът счете, след определяне на наказанието, че са налице основанията на чл.66
ал.1 от НК – лишаването от свобода е под три години, подсъдимия не е осъждан и най-вече
за поправянето му не е наложително ефективно изтърпяване на наказанието.
Съдът
не наложи наказание лишаване от права, по следните съображения: В разпоредбата
на чл.282 от НК е предвидена и възможност наред с наказанието лишаване от
свобода да се наложи и наказание по чл. 37 ал.1 т.6 от НК – “лишаване от права да се заема определена
държавна или обществена длъжност”. Такава една санкция, според съда, не би
имала никакъв ефект, тъй като подсъдимият в момента не заема нито една от тези
длъжности. Същевременно при предходното разглеждане на делото съдът не е
наложил това наказание, а поради липса на поретст в тази насока, положението на
подсъдимия не следва да се влошава.
По
тези съображения и след съобразяване с чл. 36 от НК, съдът индивидуализира
наказанието на подсъдимия. Осъди подсъдимия да заплати разноски в размер на 464.45лв от ДП и 1360лв по време
на съдебното производство пред предходен съдебен състав,на осн. чл.189 ал 3 от НПК.
По
отношение искането на защитата за приложение на чл. 55 от НК. Единственото
обстоятелството, можещо да даде основание на съда да приложи ччл. 55 от НК,
което да се явява изключително и
относимо към приложението на този текст, би могло да е надвишаването на
разумния срок на разследване и приключване на делото. При индивидуализацията на
наказанието сдът е задължен да прецени относимостта на продължителния период на досъдебното
производство, на съдебното и като резултат дали се касае за нарушаване на
разумен срок според критериите въведени с чл. 6, т. 1 ЕКПЧ. В каква степен
подсъдимият или органите на досъдебното производство са допринесли за това
забавяне. Делото е било образувано с акт на прокуор от ОП-Варна на17.09.2008г.
– година и половина след крайния момент на продължаваното престъпление,
доколкото и със закъснание е бил сезиран с жалба от св. Точкова. Междувременно
са били извършвани и проверки от РДНСК и контролни органи на Община Варна, като
след две години се е стигнало до
разделяне на преписки и установяване на предмета на разследване по настоящето
дело. Подс. М. е бил привлечен като обвиняем на 19.06.2013 г, а делото е било внесено
в съда за първи път през юли 2014 г.
Съдебното производство пред първата инстанция е продължило в рамките на десет
месеца, като е било отлагано поради невъзможност да се разпитат в едно с.з.
множеството посочени от съда свидетели, необходимост от назначаване на тройна
СТЕ, както и изменение на обвинението, наложило също отлагане на делото. След
връщането му за ново разглеждане делото е било отлагано еднократно, поради
заболяване на подсъдимия. С други думи, и двете страни в процеса са допринесли
за забавянето на хода и приключването на делото в разумни срокове, но
изброеното по-горе съдът счита, че не представялва субективна причина, която да
води до приложението на чл. 55 от НК за този подсъдим. Извън срока на
разследване съдът не установи други обстоятелства, които да представлявта
изключително или многобройни такива, които да обуславят налагане на наказание
под минималния размер на санкцията.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
Съдия
в Окръжен съд :