Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1469
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано във
връзка с решение № 81/04.06.2019 г. на ВКС, ІІ ТО, по т.д. № 1097/2018 г., с
което е обезсилено въззивно решение на СГС от 20.10.2017 г., по гр.д. №
15922/2016 г. и потвърденото с него решение на СРС от 08.09.2016 г., по гр.д. №
5505/2014 г. и делото е върнато на СГС за разглеждане от друг състав и произнасяне
по предявения иск като първа инстанция.
Съгласно задължителните
указания, дадени с горепосоченото решение на ВКС, Съдът е сезиран с иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 422 ГПК от „А.Т.“
ООД срещу „Н.с.“ ЕАД за установяване съществуването на вземане в размер на
31113.66 лева, представляващо дължима главница по споразумителен протокол от
21.03.2012 г. с нотариална заверка на подписите, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 19.3.2013 г. на СРС, I
Гражданско отделение, 40 състав, по гр.
дело № 58697/2012 г.
Ищецът „А.Т.“ ООД твърди, че във връзка
с договори за одиторска проверка №№ 78/24.11.2008 г., 13/22.02.2010 г., 02/24.03.2011
г. и 13/22.02.2012 г., сключени с „Х. -С.“ ЕАД, е извършил независим финансов
одит на финансовите отчети на дружеството „Х. -С.“ ЕАД за 2008 г., 2009 г., 2010 г.. и 2011г. Посочва, че дължимото му за извършения одит възнаграждение
е както следва: по договор № 78/08г. – 6 000 лв. без ДДС; по договор №
13/22.02.2010 г. - 6 500 лв. без
ДДС; по договор № 02/2010/24.03.2011г. -
6900 лв. без ДДС и по договор
13/2011/22.02.2012г. - 6900 лв. без ДДС. Освен така уговореното възнаграждение,
страните договорили възложителят да плати и пълния размер на командировъчните разходи на
одиторите, за което ищецът е издал следните проформа фактури: по договор №
13/2009/22.02.2010 г. - фактура №
644/15.03.2010 г. на стойност 648 лв. с ДДС и фактура № 456/19.10.09 г. за 597.60
лв. с включен ДДС; по договор №
02/2010/24.03.2011г. - фактура № 836/28.02.2011 г. на стойност 612 лв. с ДДС; по
договор № 13/2011/22.02.2012г. - фактура
№ 1140/09.07.2012 г. на стойност 1296 лв. с ДДС. На 21.03.2012 г. страните подписват
споразумителен протокол с нотариална заверка на подписите за изплащане на
дължимите суми по посочените четири договора
на обща стойност 31 113.60 лв. на четири вноски с определен падеж,
съответно: 25.02.2012 г. – сумата от 8613.60 лева; 25.05.2012 г. – 7500 лева;
25.06.2012 г. – 7500 лева и 25.07.2012
г. – 7500 лева. След подписване на споразумителния протокол, „Х. -С.“ ЕАД се
влива в „Н.с.” ЕАД, което дружество става универсален правоприемник на длъжника
по споразумителния протокол. Поддържа, че сумите по споразумителния протокол не
са му изплатени, поради което е подал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на сключения споразумителен
протокол с нотариална заверка на подписите, във връзка с което е образувано ч.
гр. д. № 58697/2012 г. по описа на СРС, I ГО, 40 състав, по което съдът е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 19.03.2013 г. и
изпълнителен лист, с които „Н.с.” ЕАД ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумата
от 31113.66 лева, представляваща задължения
по споразумителен протокол от 21.03.2012 г., ведно със законната лихва от 10.12.2012
г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство за
държавна такса от 622.27 лева и адвокатско възнаграждение от 1680 лева. Правният си интерес от предявяване на
настоящия иск, с предмет установяване
съществуването на присъденото със заповедта вземане, ищецът обосновава с
подаденото от длъжника възражение срещу
издадената заповед по реда на чл. 414 от ГПК.
Ето защо моли да бъде установено по отношение на страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата 31113.66 лева, ведно със законната лихва от 10.12.2012 г.
до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и направените в настоящето
производство разноски, както и
разпределение на отговорността на направените разноски по заповедното
производство в размер на внесената държавна такса от 622.27 лева.
Ответникът „Н.с.” ЕАД оспорва изцяло
предявения иск, като неоснователен. Навежда доводи за нищожност на сключените
между страните договори и споразумителният протокол поради противоречие със
закона. Твърди, че издадените от ищцовото дружество фактури не отговарят на
изискванията на Закона за счетоводството. Поддържа, че съгласно чл. 12, т. 2 от
ПРУПДТДДУКу едноличният собственик на капитала в едноличните търговски
дружества с държавно участие дава разрешение за сключване на съдебна или
извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения или се опрощава дълг, а
в случая такова разрешение не е дадено. При условията на евентуалност прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
вземания за 2008 г. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди направените
в производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
При настоящето разглеждане на делото страните
поддържат заявените доводи при първоначалното разглеждане на делото. По
отношение на наведените от ответника доводи за нищожност на споразумението –
изпълнително основание, ищецът поддържа, че
установените в ПРУПДТДДУК права и
задължения на органите за управление в
търговските дружества с държавно имущество регулират отношенията между
собственика и назначените от него органи
на управление на дружеството. Тези отношения не касаят правата и задълженията, които придобиват
трети лица в сделки с дружеството с държавно имущество, поради което
ограничението в представителната власт на органите на дружеството е
недействително спрямо трети лица. Подчинеността на изпълнителния директор на
решенията на собственика на капитала има действие само във вътрешните отношения
в дружеството, а в отношенията с трети лица законният представител не е ограничен в правомощията си, съгласно
чл. 235, ал. 4 от ТЗ. Сделките, сключени
от представляващия дружеството се преценяват като действителни поради
наличието на воля за сключването им.
Въпросът дали изпълнителният директор е действал без да е налице решение
на упражняващия правата на едноличния собственик е от значение за вътрешните му
отношения с дружеството и е без значение за третите лица, в какъвто смисъл е и
даденото разрешение по т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2013 на ОСГТК на ВКС, по
тълк. дело № 3/2013г.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
За установяване на вземанията си ищецът
представя описаните в исковата молба договори за одиторски проверки, сключени
с „Х. -С.“ ЕАД, както и споразумителния
протокол от 21.03.2012 г. с нотариална заверка на подписите. Този
споразумителен протокол е подписан от изпълнителния директор на „Х. -С.“ ЕАД Н.И.И..
С този договор страните констатират, че към 21.03.2012 г. „Х. -С.“ ЕАД има
задължение към „А.Т.“ ООД на обща стойност 31113.60 лева, произтичащо, както
следва: по договор за одит № 78/2008 г. – 3600 лева; по договор за одит №
13/2009 г. – 9045.60 лева, в това число по договора 7800 лева и съгласно чл. 2,
ал. 8 от договора – 1245.60 лева; по договор за одит № 02/2010 г. – 8892 лева,
в това число по договора 8280 лева и съгласно чл. 2, ал. 8 от договора – 612
лева; по договор за одит № 13/2011 г. – 9576 лева, в това число по договора
8280 лева и съгласно чл. 2, ал. 8 от договора – 1296 лева. Длъжникът се
задължава да изплати на кредитора общата сума от 31113.60 лева, както
следва: сумата от 8613.60 лева в срок до
25.04.2012 г.; сумата от 7500 лева в срок до 25.05.2012 г.; сумата от 7500 лева
в срок до 25.06.2012 г. и сумата от 7500 лева в срок до 25.07.2012 г.
На 19.05.2012 г. в Търговския регистър е
вписано заличаването на „Х. –С.“ ЕАД поради преобразуване на дружеството чрез
вливане в „Н.с.” ЕАД. Като едноличен собственик на капитала на дружеството „Н.с.”
ЕАД е вписано Министерството на земеделието и продоволствието. Към датата на
сключване на споразумителния протокол, като законен представител на „Х. –С.“
ЕАД в Търговския регистър е бил вписан Н.И.И., а като едноличен собственик на
капитала на дружеството е вписана Държавата.
По делото са представени и приети 10 бр.
проформа фактури, издадени от ищеца за дължими по договорите за одит суми,
включително и сумите по чл. 2, ал. 8 от договорите, както и копие от фактура № 1510/16.07.2013г. за частично
плащане на сумата от 3 900 лв. по договор за одит № 13.
С протокол от 12.02.2010г. министърът на земеделието и храните е взел решение за назначаване за одитор на „Х. –С.“ ЕАД на „А.Т.“
ООД, който да извърши финансов одит за
2009 г. Със заповед №
РД-57-4/12.02.2010г. ищецът е назначен
за одитор. С двата документа е възложено
на изпълнителния директор на дружеството да сключи договор със специализираното одиторско предприятие.
С протокол по чл. 232а от ТЗ №
РД-59-98/01.07.2009 г. и заповед №
РД-56-69/01.07.2009г. Министърът на
земеделието и храните е одобрен завереният одиторски финансов отчет за 2009 г.
на „Х. –С.“ ЕАД.
Със заповед № РД-56-42/23.06.2011г. и протокол № РД-59-67/23.06.2011г. на министъра
на земеделието и храните е одобрен завереният годишен финансов отчет за
2010г. на „Х.-С.“ ЕАД.
При първоначалното разглеждане на делото
от СГС като въвизна инстанция, са представи като писмени доказателства и
протокол от заседание на съвета на директорите от 01.03.2011г. на „Х. –С.“
ЕАД, заповед № РД-56-66/0.07.2011г. на
министъра на земеделието и храните, Протокол № РД-59-90/01.07.2011г. на
Министъра на земеделието и храните, уведомление от Н. И.и писмо от 22.02.2012
г.
От приетото при първоначалното
разглеждане на делото, като неоспорено от страните, заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което заключение настоящият съдебен състав
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че в
счетоводството на ищеца е осчетоводена като дължима сума по договорите за одиторски проверки такава
общо в размер на 31 113. 60 лв.
Ищецът е отразил частичо плащане по договор № 13/2011 г. в размер на 4788 лева с ДДС, за което е издадена фактура №
1510/16.07.2012 г., с което се намалява общото задължение на ответника от
31113.60 лева на 26325.60 лева. Тази сума е платена от „Н.с.” ЕАД като
плавоприемник на „Х.-С.“ ЕАД. На вещото лице са предоставени от ищеца
доказателства за командировъчни разходи във връзка с одиторските проверки по
местонахождение н апредприятието в гр.С. /командировъчни заповеди, фактури за
нощувки, начислени дневни, полягащи се съгласно Наредбата за командировки в
страната/ на обща стойност от 3153.60 лева, формирана, както следва: за 2009
г.-1245. 60 лв.; за 2010 г.- 612 лв. и за 2011 г. – 1296 лв. При
осчетоводяването на проформа фактурите „Х.
–С.“ ЕАД е начислил и осчетоводил само главницата по д-та на счетоводна сметка
602- Разходи за външни услуги и по к-та на сметка 499- Други кредитори, заедно със сумите за командировъчни разходи. Сумите
по договорите за одиторска проверка не
са включени в дневниците за покупка и в дневниците за продажби на двете
дружества, тъй като ищецът е осчетоводил проформа фактурите задбалансово, а
ответникът е начислил само главницата. В
двете дружества не са подавани справки - декларации към НАП, дневници за
продажби и покупки, не е внасян ДДС и не е ползван данъчен кредит, от
ответника, тъй като ищецът е осчетоводил фактурите задбалансово, а
ответникът е начислил само главницата.
От служебно изисканото ч.гр.д. №
58697/2012 г. по описа на СРС, 40 състав,
се установява, че на 10.12.2012 г. ищецът подава заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на споразумителен протокол
от 21.03.2012 г. с нотариална заверка на подписите срещу „Н.с.” ЕАД ЕООД за
сумата от 31113.66 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане. Заявителят претендира и направените в
производството разноски. По заявлението
е образувано изисканото ч.гр.д. № 58697/2012 г. по описа на СРС, 40 състав, по
което на 19.03.2013 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с
която длъжникът е осъден да заплати на кредитора „А.Т.“ ООД сумата от 31113.66 лева,
представляваща задължения по
споразумителен протокол от 21.03.2012 г., ведно със законната лихва от
10.12.2012 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното
производство за държавна такса от 622.27 лева и адвокатско възнаграждение от
1680 лева. Допуснато е и незабавно изпълнение на заповедта на основание чл.
418, ал. 1 от ГПК. В законоустановения двуседмичен срок от връчване на
заповедта длъжникът възразява срещу издадената заповед и съдът дава указания на
кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, във
връзка с които указания в рамките на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е
образувано настоящето производство.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване по
отношение на обстоятелството, че има валиден договор за спогодба, сключен между
него и ответника, както и настъпването на условията, при които се дължи плащане
на уговорената с този договор сума. В тежест на ответника е да установи, че е
изпълнил поетото с договора за спогодба задължение или да докаже
основателността на направените от него
правоизключващи възражения.
От събраните по делото доказателства се
установи наличието на сключен между страните договор, имащ характер на спогодба
по смисъла на чл. 365 от ЗЗД. Самият ищец поддържа /включително и в подадената
касационна жалба, във връзка с която е постановено решението на ВКС, въз основа
на което е образувано настоящето производство/, че сключеният между страните споразумителен
протокол от 21.03.2012 г. е основание на предявения иск и с него страните уреждат
за в бъдеще всички спорни правоотношения
между тях, свързани със сключените четири договора за одиторски проверки.
Ответникът също не оспорва характера на спогодба на споразумителния протокол.
Така съдът приема, че договорът от
21.03.2012 г. има не само установително, но и преобразуващо действие по отношение на
съществуващите до подписването му правоотношения, поради което този договор се явява правно основание за уреждане на
взаимоотношенията между страните. С този
договор ответникът признава наличието на
свои задължения към ищеца в размер на 31113.60 лева, а кредиторът приема тези
задължения да се заплатят разсрочено, на посочените в договора четири падежа.
Предвид гореизложеното относно основанието на предявения иск, съдът
приема, че относимо към това основание на иска възражение на ответника е
възражението за нищожност на споразумителния протокол поради противоречие със
закона и по-конкретно на разпоредбата на чл. 12, т. 12 от Правилника за реда за
упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в
капитала /ПРУПДТДДУК/. Съгласно тази норма, едноличният собственик на капитала
в едноличните акционерни дружества с държавно участие дава разрешение за
сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения
или се опрощава дълг. В случая безспорно се установи, че със споразумителния протокол от 21.03.2012 г.
се признават задължения на дружество, чийто едноличен собственик на капитала е
държавата, съответно е било необходимо да има предварително разрешение от
едноличния собственик на капитала за сключването й. По делото не са ангажирани
доказателства за наличието на такова разрешение, поради което и предвид
императивния характер на разпоредбата на чл. 12, т. 2 от ПРУПДТДДУК следва да
се приеме, че споразумителният протокол е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД. Нищожният договор не поражда правни последици, съответно същият не създава задължение на ответника към ищеца. Неоснователни
са доводите на ищеца, че липсата на
разрешение по чл. 12, т. 12 от ПРУПДТДДУК
не може да се противопостави на трети лица. Въведеният с правилника разрешителен
режим ограничава правомощията на законния представител на дружеството с
държавно участие да изразява воля за сключване на извънсъдебна спогодба, с
която да признава задължения на дружеството към трети лица. Съществуването на
специална нормативна уредба на реда, по който държавата упражнява правата си в
търговските дружества с нейно участие, изключва приложението на общата норма на
чл. 235, ал. 4 от ТЗ. Неотносимо към настоящата хипотеза е и даденото
разрешение по т. 1 на Тълкувателно решение № 3/2013 на ОСГТК на ВКС, по тълк.
дело № 3/2013г., тъй като същото е обусловено от необходимостта да се гарантират
сигурността, стабилността и бързината на търговския оборот и да се защитят
интересите на третите лица, които сключват договори с търговски дружества с
органно представителство. Предвидените в ПРУПДТДДУК ограничения в правомощията на представителните органи на
дружествата с държавно участие са въведени с цел да се предотврати възможността
да се увреди държавно имущество в интерес на трети лица, поради което не може
да се приеме, че сключеният от изпълнителен директор на акционерно дружество с
държавно участие договор, с който се признават задължения на дружеството, без
да е налице предвиденото в чл. 12, т. 12 от ПРУПДТДДУК предварително разрешение,
не се отразява върху валидността на договора, а има единствено значение във
вътрешните отношения между представителния орган и дружеството. В този смисъл е
и решение № 370/11.02.2020 г. на САС, ТО, 3 състав, по т. д. № 983/2019 г.,
съгласно което разрешителният режим за сключване на спогодба е уреден с
императивна норма, каквато е разпоредбата на чл. 12, т. 12 от ПРУПДТДДУК, като
специален нормативен акт, приет по силата на законовата делегация на § 13, ал.
3 от п.з.р. на ЗПСПК и е нормативно установен с оглед специфичното качество на
страната по спогодбата – еднолично дружество с държавно участие, а не
представлява ограничение, установено с вътрешноорганизационен акт за разпределяне
на компетенциите между волеобразуващия орган на дружество - собственика на
капитала /принципал/ с функциите на общо събрание, и изпълнителния директор на
дружеството, осъществяващ органното му представителство. Ето защо
изпълнителният директор на акционерното дружество с държавна собственост на
капитала не притежава обща компетентност за сключване на спогодба от името на
дружеството, а може да стори това, само ако му бъде изрично и предварително
разрешено от принципала.
Предвид изложеното съдът намира предявеният установителен иск за
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
производството, ищецът следва да бъде осъден да репарира направените от
ответника в настоящето производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които възлизат на 100 лева - депозит за вещо лице по приетата от СРС
съдебно-счетоводна експретиза Съгласно нормата на чл.
78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение
съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба
на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, за защита по дела с материален интерес, продължила повече от
три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв.,
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер по ал. 1. Съдът намира предвид процесуалното развитие на
делото и материалния интерес, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер от 450 лева, съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Затова на ответника следва да се присъдят
разноски за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, в размер на общо 550 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
предявения от „А.Т.” ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** срещу „Н.с.” ЕАД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление:***, положителен установителен иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр чл. 422 от ГПК, с предмет да се приеме за
установено между страните, че „Н.с.” ЕАД
дължи на „А.Т.” ООД сумата от сумата от 31113.66 лева,
представляваща задължения по
споразумителен протокол от 21.03.2012 г., ведно със законната лихва от
10.12.2012 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
19.03.2013 г. на СРС, I Гражданско отделение, 40 състав, по ч. гр. дело № 58697/2012
г., като неоснователен.
ОСЪЖДА
„А.Т.” ООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на „Н.с.” ЕАД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, разноски по
производството и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 550 /петстотин и
петдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението, да се
изпрати заверен препис от него на СРС, ГО, 40 състав, по ч.гр.д. № 58697/2012
г.
Съдия: