РЕШЕНИЕ
№ 1370
гр. Пловдив , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330102382 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1, предл. І от ЗЗД
от Н. П. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***" № ** чрез***И. срещу
Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1712 район Младост,ж.к. Младост 3, Александър
Малинов No 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20 за прогласяване нищожността на
клаузите на договора за кредит *** от *** г. за обезпечаване на заема с
поръчителство от „Фератум Банк“, като заобикалящи материалното- правните
изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи договореното равноправие
между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК
относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
кредит на ***г. за сума от 500 лв. ЛП е 6,74 %, а ГПР-49,03 %., платими на 3
вноски за срок от 3 месеца. Съдържа се клауза за поръчителство срещу
възнаграждение от 100 лв. Договорът е недействителен поради нарушение на
ЗПК. не е посочена методика на определяне на ГПР. Липсва информация за
условията на предсрочно прекратяване. Не се дължи възнаграждение за
1
поръчителството.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава
сключването на договора. Твърди, че задълженията по него са предсрочно
погасени. Липсват нарушения на ЗПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-договор за заем от *** г. е
видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума
от 500 лева, дължима на 3 вноски, при 33,70 % лихва; 49,03% ГПР.
Договорено е предоставяне на обезпечение чрез поръчителство от „Фератум
Банк“.
От изготвеното заключение от *** г. по извършената ССЕ е видно, че в
размера на ГПР е включена единствено възнаградителната лихва. В него не е
включена таксата „Гарант“. При включване размера на ГПР ще бъде 109,03 %
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е
усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон- ЗПК.
Изследвайки съдържанието на договора за кредит, съдът намира, че са
спазени изискванията към него, предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1
ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
2
Посочен е фиксиран годишен лихвен процент по заема от 33,70 %,
представляващ реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и доколкото е фиксиран за
целия период от договора, не е необходимо да се посочват условията за
прилагането му, защото такива няма и не се прилагат. Съгласно чл. 19, ал. 4
ЗПК е допустимо възнаградителната лихва дори да е 5 пъти по-голяма от
законната лихва, ако е единственият разход по кредита. Друг разход в
договора не е посочен. Ето защо съдът намира, че уговорената
възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави.
По отношение ГПР съдът изхождайки от заключението по изготвената
ССЕ, че в същия се включва единствено лихвата намира, че обтоятелството
дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както
и какво включва същия по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК не влече след себе си
недействителност на целия договор, защото то има отношение към
действителността на клаузите определящи размера на отделните вземания, по
аргумент на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, а не на договора за кредит като цяло.
На следващо място в договорът ясно е посочено с фиксирани суми
какъв заем се отпуска при каква възнаградителна лихва. Други вземания по
този договор няма. Поради това неможе да се приеме, че същия е неясен
откъм икономическа целесъобразност.
Съобразно наличната в договора клауза за обецзпечаване на заема чрез
поръчителството на трето лице-„Фератум банк” и изхождайки от липсата на
спор между страните, че е налице такова съглашение между длъжника и трето
лице „Фератум Банк“, съдът намира че независимо от наименованието на
договора „за гаранция“ по своята правна същност той има характер на
встъпване в дълг по см. на чл. 101 ЗЗД, осъществено със знанието и
съгласието на кредитора "Фератум България" ЕООД, обективирано в клаузата
на т. 5 от процесния договор за предоставяне на финансови услуги от
10.09.2017 г. Следва да се има предвид, че при договор за поръчителство
съгласно чл. 138 и сл. ЗЗД съгласието следва да е постигнато между
поръчителят и кредиторът на длъжника.. Ето защо, с оглед характера на
уговорените права и задължения между страните по силата на процесния
договор за гаранция между дружеството-гарант "Фератум Банк" и длъжника
следва да се приеме, че между тях е възниква солидарна отговорност спрямо
заемодателя по договора за заем за изпълнение на задълженията по него.
3
При преценка на посочената клауза в договора за потребителски кредит
и и параметрите на договора за потребителски кредит заемна сума от 500 лв.,
при уговорен годишен лихвен процент в размер на 33,70 %, и годишен
процент на разходите 49, 03%, като е уговорено и личното обезпечение на
трето лице – "поръчителство" от страна на "Фератум Банк" ЕООД, като
одобряването на обезпечението се извършва с одобряването на кредита., се
налага извод, че последните клаузи са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, като нарушаващи принципа на
справедливост и създаващи условия за неоснователно обогатяване на гаранта.
Посочените клаузи, наред с горепосочените ГЛП и ГПР, водят до
нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на
заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поети от заемодателя
за срока на договора, които да оправдават договарянето на такса в такъв висок
размер. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е
налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се
приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна
липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната
страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация,
като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е
настоящият случай. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на
страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да
прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие,
което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане
на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод
дали са налице действия, които да правят договорката нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в гражданските отношения. В случая е налице
такова явно несъответствие и липса на еквивалентност на насрещните
4
престации - при потребителски кредит за сума, в невисок размер – 500 лв.,
със сравнително кратък срок на ползване, при договорени високи годишен
лихвен процент – 33,70 %, и годишен процент на разходите в размер на 49,
03%, задължително ползване на услуга с предмет предоставяне на
допълнително обезпечение, не е обяснима нито с разходите, които правят
заемодателя и гарантът, нито с риска, който носят, нито с размера на
добросъвестно очакваната от сделката печалба.
Предвид изложеното иска се явява основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се
дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв. и 100 лв. за
възнаграждение на вещо лице. Тъй като същия е представляван от
пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата на *** И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/
09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, следва да се
определи възнаграждение в размер от 300 лв.
На ответника разноски не се дължат.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл. 5 от на сключения между Н. П.
ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***" № ** и "Фератум България”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20, договор за
кредит от *** г., предвиждаща обезпечение на договор с поръчителство
поради противоречие на добрите нрави.
ОСЪЖДА "Фератум България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51,
вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20 да заплати на Н. П. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. „***" № **, сумата от 150 лв.(сто и петдесет лева) за разноски за
производството.
5
ОСЪЖДА "Фератум България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51,
вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20 да заплати на *** Е.Г. И.- М., ЕГН: ****, със съдебен
адрес: гр. П., ул. „***“ № **, сумата от 300 (триста) лева за адвокатско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
6