Р Е Ш Е
Н И Е
№ .........../ 01.08.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на осми юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР В.
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар ПЕТЯ П.,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 2379 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на М.В.П. срещу Решение № 2520 от 31.05.2018г. по гр.д.
№ 9582/2016г. по описа на ВРС, ХVI-ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
1/ на основание чл. 348 от ГПК е постановено
да бъде изнесен на публична продан допуснатият до делба недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2566.46 по КККР
на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК,
находящ се в гр. Варна, район „Приморски" СО „***** 566" № 46,
идентичен с част от ПИ № 1501 по КП на Приморски парк, м. „*****", с
предназначение - урбанизирана територия, целият с площ от 3136 кв.м. и при
граници: ПИ с ид.: 10135.2566.57, 10135.2566.59, 10135.2566.6515,
10135.2566.61, 10135.2566.48, 10135.2566.147, 10135.2566.47, 10135.2566.145,
10135.2566.45, заедно с построената в същото място Еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 10135.2566.46.2, с площ съгласно скица 92.00 кв.м., на два
етажа, първият от които състоящ се от две стаи, кухня, хол, баня и тераса /ЗП
от 120.80/, а вторият – състоящ се от три стаи, салон, кухня и тераса /ЗП от
94.50/, заедно с принадлежащите към сградата изба с площ 47 кв.м. и складови
помещения, при пазарната стойност на ПИ 10135.2566.46 в размер на 310 804 лв. и пазарна стойност на
жилищната сграда с идентификатор 10135.2566.46.2 в размер на 69 900 лв., при начална цена,
определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се
разпредели между съделителите и при квоти, както следва:
-
за Л. Ц.П. с ЕГН ********** – 1454/3136 ид.ч.
от ПИ и 1/4 ид.ч. от ЖС;
-
за С.С.П. с
ЕГН ********** – 1454/3136 ид.ч. от ПИ и 1/4 ид.ч. от ЖС и
-
за М.В.П. с
ЕГН ********** – 228/3136 ид.ч. от ПИ и 1/2 ид.ч. ЖС.
2/ на основание
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 346 от ГПК въззивникът е осъден да заплати на
Л.Ц.П. с ЕГН **********, както и на С.С.П. с ЕГН ********** сумата от по 2 750 лева на всеки, представляваща
половината от неплатена наемна цена за месеците септември, октомври, ноември,
декември 2016г. и януари, февруари, март, април, май, юни 2017г. по договор за
наем, сключен на 01.01.2016г. сключен между наследодателя им С.С.П. с ЕГН **********,
п. на 01.07.2016г., като наемодател и въззивника, като наемател, вписан в СВп
вх. рег. № 10363/11.05.2016г., по силата на който на наемателя е предоставено
за временно възмездно ползване 2908 кв.м. ид.ч. от дворното място,
представляващо ПИ с ид. 10135.2566.46 и 1/2 ид.ч. от построената в него
еднофамилна жилищна сграда, срещу месечна наемна цена от 550 лева, като
исковата сума е сбор от дължима и неплатена наемна цена за общо десет месеца,
ведно със законна лихва от 14.06.2017г. – датата на предявяване на искането до
окончателното плащане на задължението;
3/ на основание чл. 59 от ЗЗД вр. чл. 346 от ГПК е отхвърлен
предявения от М.В.П. с ЕГН ********** иск срещу Л. Ц.П. с ЕГН ********** и С.С.П. с ЕГН **********
за осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 94 622.40 лева, представляваща извършени в имота необходими за запазването на имота разноски
съразмерно на частта на всеки от ответниците в съсобствеността,
индивидуализирани по вид и стойност, съгласно опис № 1, приложен на л. 91 от
делото на ВРС.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в
обжалваните части. Изложени са доводи за неправилност на извода на ВРС за
реална неподеляемост на допуснатите до делба поземлен имот и сграда. В приетото
заключение на СТЕ е предложен вариант за реално поделяне на поземления имот,
отговарящ на изискванията на ЗУТ, който не е зачетен от първоинстанционния съд.
Вещото лице изготвило заключението по СТЕ е геодезист и няма архитектурна
правоспособност, поради което въпросът за реалната поделяемост на сградата в
имота е останал неизяснен. В частта по предявената от него претенция по сметки
решението е необосновано. От събраните по делото доказателства – свидетелски
показания и експертизи се установява факта на извършените подобрения в имота, а
достоверността на фактурите, издадени от двете дружества и включването им или
не в дневниците за продажби за съответен данъчен период е въпрос ирелевантен
към гражданската отговорност, произтичаща от принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване. Погрешен е извода на ВРС за недопустимост на
свидетелските показания на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК за
установяване на извършените разходи. Неправилен е също извода, че доколкото
подобренията в имота са извършени без писменото съгласие на наемодателя в
противоречие с чл. 9, ал. 4 от Договора за наем от 01.01.2016г., направените
разходи остават за сметка на наемателя. Тази клауза от договора е
недействителна и не поражда правно действие. Моли поради изложеното да се
постанови решение, с което обжалваното се отмени и вместо него се постанови
друго с извод за основателност на жалбата.
В отговор на
жалбата С. и Л.П. оспорват доводите в нея и излагат други, с които обосновават
правилност и законосъобразност на решението, в обжалваните части и молят същото
да се потвърди. Твърдят, че своевременно са оспорили представените фактури за
извършени разходи в имота и плащането по тях, заявили са, че не са осчетоводени,
не са придружени с доказателство за плащане, както и че са съставени от близки
на ответника за целите на производството. Установено от доказателствата по
делото е, че състоянието на имота от 2002г. до 2017г. не се е променило
съществено.
Депозирана е
също жалба от М.В.П. срещу Решение № 3772 от 11.09.2018г. постановено по същото
дело, с което на основание чл. 250 от ГПК е оставена без уважение молбата му за допълване на основното решение по
делото посредством произнасяне по направеното от него искане за възлагане с правно
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в
тази част. Искането за възлагане на жилищната сграда е направено от въззивника
своевременно и изрично, с нарочна молба, депозирана в първото съдебно заседание
по извършване на делбата. Това искане е прието от ВРС с определение в с.з. от
14.06.2017г. за съвместно разглеждане. Моли в тази връзка да се отмени
решението и в тази част, като предявената претенция за възлагане бъде уважена с
констатация за наличие предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК.
В отговор,
въззиваемите оспорват доводите в жалбата и излагат други, с които обосновават
липса на предпоставките за възлагане на имота на соченото основание. Молят
решението да се потвърди в тази част.
В хода
на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски за
въззивното производство.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност. За да се произнесе по допустимостта на решението
в обжалваните му части, съставът на ВОС съобрази следното:
С Решение № 1320 от 31.03.2017г. постановено по гр.д. №
9582/2016г. по описа на ВРС е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.2566.46 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район
„Приморски" СО „***** 566" № 46, идентичен с част от ПИ № 1501 по КП
на Приморски парк, м. „*****", с предназначение - урбанизирана територия,
целият с площ от 3136 кв.м. и при граници: ПИ с ид.: 10135.2566.57,
10135.2566.59, 10135.2566.6515, 10135.2566.61, 10135.2566.48, 10135.2566.147,
10135.2566.47, 10135.2566.145, 10135.2566.45, заедно с построената в същото
място Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.2566.46.2, с площ
съгласно скица 92.00 кв.м., на два етажа, първият от които състоящ се от две
стаи, кухня, хол, баня и тераса /ЗП от 120.80/, а вторият – състоящ се от три
стаи, салон, кухня и тераса /ЗП от 94.50/, заедно с принадлежащите към сградата
изба с площ 47 кв.м. и складови помещения между съделителите и при квоти за
всеки, както следва:
- за
Л.
Ц.П. с ЕГН ********** – 1454/3136 ид.ч. от ПИ и 1/4 ид.ч. от ЖС на
основание наследяване на С.С.П., п. на 01.07.2016г.;
- за
С.С.П. с ЕГН ********** – 1454/3136
ид.ч. от ПИ и 1/4 ид.ч. от ЖС на основание наследяване на С.С.П., п. на
01.07.2016г. и
- за
М.В.П. с ЕГН ********** – 228/3136
ид.ч. от ПИ и 1/2 ид.ч. ЖС на основание договор за покупко продажба по НА №
19/2015г.
В срока по чл. 349, ал. 4 от ГПК съделителите Л.П. и М.П.
предявили искания за възлагане на делбения имот с правно основание чл. 349, ал.
1 и ал. 2 от ГПК.
В срока и по реда на чл. 346 от ГПК съделителите Л. и С.П.
предявили претенции по сметки с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. I
вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответиника М.П. да
заплати на всеки от тях, като наследник по закон на С.П. сумите от по 2 750 лв., представляващи сбор от
дължима и неплатена наемна цена по договор за наем от 01.01.2016г., сключен
между наследодателя С.П., като наемодател и М.П., като наемател, вписан в СВп с
вх. № 10363/11.05.2016г., дължима за месеците септември – декември 2016г. и
януари – юни 2017г., при уговорена месечна наемна цена за временно ползване на ид.ч.
от делбения имот от 550 лв., ведно със законната лихва върху сумите считано от
датата на предявяване на претенцията – 14.06.2017г. до окончателното плащане на
задължението.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са
в следния смисъл: между наследодателя С.П., от една страна като наемодател и М.П.,
от друга като наемател на 01.01.2016г. е сключен договор за наем, вписан в СВп
на 11.05.2016г., по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя за
временно възмездно ползване ид.ч. от делбеният ПИ, заедно с ½ ид.ч. от
построената в същото жилищна сграда, срещу задължението на наемателя да плаща
месечна наемна цена в размер на 550 лв., платима до 5-то число на месеца, за който се дължи. Уговореният срок на
действие на договора бил 9 години. Въпреки изправността на наемодателя,
наемателят не е изпълнил задължението си за плащане на уговорената наемна цена,
поради което отправили искане за реално изпълнение на договорното задължение.
В съдебно заседание ответникът оспорил допустимостта на
тези искове, както и основанието им. Навел възражения, че наемодателят П. е
починал, а права от договор могат да черпят единствено страните по него.
Облигационните отношения не се наследяват, поради което и исковите суми са
недължими. Евентуално навел доводи за забава на кредитора – неизправност на
ищците по задължението да посочат банкови сметки, по които да се извършва
плащане на наемната цена.
М.В.П. от своя страна предявил по реда на чл. 346 от ГПК
срещу Л.Ц.П. и С.С.П. искове с правно
основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗС /след уточняване
пред въззивната инстанция/ за осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 35 620 лева, представляваща
увеличена стойност на имота, вследствие направените от него подобрения,
подробно описани по вид, количество и стойност, както и частта от имота, в
която са направени в молба на л. 91-100 от делото, всички извършени след
07.10.2015г. до 2016г., в качеството му на съсобственик и владелец, със
знанието, съгласието и без противопоставянето на съсобственика, както и сумата
от 59 042 лева, представляваща
необходими разноски, които е направил за запазване цялостта на имота, също
подробно описани в уточняващата молба, които суми са платими от всеки от
ответниците по равно, ведно със законната лихва върху сумите считано от датата
на предявяване на исковете – 14.06.2017г. до окончателното им плащане.
В съдебно заседание и в отговор ответниците П. оспорили
факта на извършване на твърдяните полезни и необходими разноски в имота в
сочения период; качеството на разноските като полезни, увеличили стойността и
необходими, съхранили цялостта на имота; че същите са извършени със знанието и
без противопоставянето на собственика/съсобственика. Навели твърдения, че
описаните разноски са извършени от М.П. в качеството му на наемател на имота на основание договор за наем от
10.04.2008г., в периода, в който е ползвал имота на основание договор за наем,
съгласно който страните са уговорили, че наетият имот се предава и приема в
добро състояние, а извършените разходи за налични повреди са за сметка на
наемателя съгласно чл. 10 от договора. Оспорили представените в тази връзка
фактури и наличието на реално плащане по тях.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
За
установяване реалната поделяемост на имота и на действителната му стойност по
делото са събрани специални знания посредством проведените СТЕ /единична пред
ВРС, две единични и една тричленна пред ВОС/. В заключенията си по повторната и
тричленна СТЕ, проведени пред ВОС, вещите лица установяват, че съгласно ОУП на
гр. Варна и СПН към него, ПИ с ид. 10135.2566.46 по КК на града попада в група
устройствени зони и самостоятелни терени на зелената система в урбанизираните
територии и по-точно в зона Зп – Устройствена зона за градски паркове и градини
за широко обществено ползване. Основните функции на тази зона са рекреативни,
еколог-хигиенни, защитно-мелиоративни. В ПИ – частна собственост, попадащи в
границите на зона Зп могат да се предвидят дейности, съвместими с основното
предназначение на територията /отдих, спор и рекреация/ и предполагащи широк
обществен достъп. Застрояването на тези зони се осъществява въз основа на
влезли в сила ПУП, като параметрите на застрояване се определят с ПУП при
спазване на посоченото минимално озеленяване. За територията, в която попада
имота няма влязъл в сила ПУП-ПРЗ. Към настоящия момент предстои възлагане
изработване на Паркоустройствен план за територията на „Приморски парк“, гр.
Варна съобразен с предвижданията на ОПУ на гр. Варна. Имотът е включен в
строителните граници на гр. Варна и е със статут на урбанизирана територия в
чертите на града. Поради липса на нормален достъп и допустими отстояния от
съществуващата сграда, невъзможност за спазване на минималните изисквания за
лице на имотите и повърхност на един от дяловете, експертите установяват, че ПИ
е реално неподеляем съобразно броя и правата на съделителите в делбата.
Сградата представлява масивна двуетажна жилищна сграда, със ЗП от 120.80 кв.м.
и РЗП – 215.3 кв.м., състояща се от първи, втори и приземен етаж. С оглед
съществуващите помещения в сградата по етажи, тяхната конфигурация и площи и
възможностите за обособяване на минимално изискуемите такива за едно жилище,
както и обезпечаването на всички дейности и функции, които са необходими за
нормално обитаване, експертите дават заключение, че съществуващата сграда не
може да се подели на три дяла съобразно установените квоти на всеки от
съделителите в съсобствеността. Експертите установяват, че при предложения от
арх. Д. вариант за разделяне на три дяла, това не би могло да стане без
значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените.
Преустройствата биха били значителни, както като стойност, така и по обхват –
ще засегнат всички помещения в сградата, конструкцията на сградата като цяло и
покрива, за което ще е необходимо изготвяне на инвестиционен проект и издаване
на разрешение за строеж, а за тази територия с ОУП е наложена строителна
забрана до предприемането на геоложки и хидроложки мероприятия по укрепване на
терена за значителна част от територията.
В
заключението си по повторната СТЕ, вещото лице М.А. установява, че действителната
пазарна стойност на ПИ с ид. 10135.2566.46 е 310 000 лв., а тази на
жилищната сграда с ид. 10135.2566.46.2 – 102 530 лв.
По
инициатива на ищците по делото са събрани гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Людмил Велинов /оценител на имоти, извършил
експертна оценка на делбения имот по възложение на наследодателя П./, от които
се установява състоянието на имота към м. септември 2012г.
По
искане на ответника са допуснати свидетелите Бойчо Х., Вичо П. и Гергана Н.. В
показанията си първият свидетел /управител на фирма изпълнител/ установява, че
е участвал непряко в извършените по процесната сграда СМР през 2016г.
включващи: смяна на дървена конструкция по покрива, полагане на нови керемиди;
основен ремонт на двата етажа; ремонт на ел. и ВиК инсталации, на бани и
тоалетни, смяна на входна врата, а в двора – изграждане на хидрофор и капково
напояване. Свидетелят не си спомня конкретика относно броя на помещенията и
вида и обема на извършените конкретни СМР в обекта, понеже е ръководил процеса,
без фактически да участва в пряката му реализация.
Свидетелят
П. установява в показанията си, че като представител на фирма „Архи Индъстри“,
упълномощен от управителя й И. Д.през м. ноември и декември 2015г. е извършвал
строителни работи в процесния имот, а именно: почистване на шахта, находяща се
в двора; баня на втори етаж; смяна на входна врата с метална; измазване на два
комина и изграждане на около 20 м. щампован бетон пред двора.
Свидетелката
Н. /във дългогодишно фактическо съжителство с ответника/ установява, че
жилищната сграда се обитава от М., нея и детето й като жилище от 2007г. От
както живеят там от 2007г. правят подобрения в имота. Хазяинът П. приживе често
посещавал имота. Преди да се роди дъщеря й на 06.11.2015г. са направили основни
ремонти в сградата, в т.ч. сменили дограма, ламинат, плочи в банята; изградили
вентилация. След раждането на детето вторият етаж бил завършен и довършили само
обзавеждането.
В
заключението си по повторната СТЕ проведена пред ВОС, вещото лице М.А.
установява, че описаните в молба от 27.02.2019г. СМР в отделните фактури са
посочени като брой с обща цена. Няма приложени протоколи обр. 19 или
количествено-стойностни сметки, по които да се определят отделните видове
работи. В Таблица Приложение № 2 към заключението са определени изпълнените СМР
и тяхната стойност възлизащи на 30 031.29 лв. В Таблица Приложение № 3, в
колона 13 са посочени изпълнените СМР, които увеличават стойността
на имота. Закръглената увеличена стойност на имота, вследствие на направата е
26 130 лв. В Таблица Приложение № 4, в колона 12, са посочени СМР,
направени и съществуващи понастоящем в имота, които са били необходими за
запазване цялостта на имота и са в размер на 12 739.72 лв.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Производството
е с предмет съдебна делба на недвижими имоти, във фазата по извършването й.
Изборът на способ за извършване на делбата е обусловен, както от броя на
допуснатите до делба имоти и правата на страните, така и от характера, вида и
стойността на допуснатите до делба недвижими имоти.
Допуснати
до делба са поземлен имот и изградената в него жилищна сграда между трима
съделители при права: по 1454/3136 ид.ч. от ПИ за първите двама и 228/3136
ид.ч. от ПИ за третия и по ¼ ид.ч. от ЖС за първите двама и ½
ид.ч. от ЖС – за третия.
Основният
способ за извършване на делбата е този по чл. 347 и чл. 352 от ГПК, т.е.
съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий, щом допуснатите до
делба имоти съответстват на броя на съделителите. Предвидената в чл. 353 от ГПК
възможност за ликвидиране на съсобственост без теглене на жребий е едно
изключение, при което съдът разпределя дяловете без жребие, само в случаите,
когато това се окаже невъзможно или много неудобно. Основният способ и този по
изключение в конкретния случай са неприложими, доколкото липсва равенство в
допуснатите до делба имоти с броя на съделителите по делото.
За
служебното приложението на императивните норми на чл. 348, чл. 349, чл. 350 и
чл. 353 от ГПК от съда в делбеното производство, от друга страна е необходимо да
бъде изяснен въпроса дали имотите – предмет на делбата са поделяеми. Установено
е в тази връзка от заключенията на повторната и тричленната СТЕ, изготвени от
вещите лица М.А., В.С., А.П. и А.С. и приети пред ВОС, че допуснатите до делба
недвижим имоти са реално неподеляеми с оглед броя и правата на всеки от
съделителите в делбата. Съдът при условията на чл. 202 от ГПК възприема
заключенията на експертите по тези две заключения и не кредитира, тези на
вещите лица Р. П.и А.Д., преценявайки първите като по-професионално обосновани,
изчерпателни, категорични и поради това обективни, взаимно допълващи се помежду
си и кореспондиращи с другите доказателства по делото. В заключението си по повторната
и тричленната СТЕ, експертите, за да обосноват реална неподеляемост на
делбените имоти са изходили от предвижданията на одобрения и действащ към
настоящия момент Общ устройствен план на гр. Варна, както и с одобрените
Специфични правила и нормативи към него; с липсата на влязъл в сила понастоящем
ПУП-ПРЗ за територията, в която попада имота; нормативните ограничения при
делба и изискванията за минимални размер и площи на ПИ в урбанизирани
територии; липсата на нормален достъп и допустими отстояния от съществуващата
сграда; невъзможността за спазване на минималните изисквания за лице и
повърхност; необходимостта от значителни преустройства /съгласно т. 5 от ППВС №
7 от 28.11.1973г., предвидените по одобрен архитектурен проект преустройства на
сграда са значителни по смисъла на чл. 39, ал. 2 от ЗС и на чл. 203 от ЗУТ,
когато стойността на тези преустройства надвишава 10 % от стойността на
допуснатия до делба имот, а съгласно обясненията на експерта в с.з. от
08.07.2019г. – в случая стойността на необходимите преустройства възлиза на не
по-малко от 20% от стойността на имота/ и неудобства по-големи от обикновените
след анализ на съществуващите в ЖС помещения по етажи, тяхната конфигурация и
площи. Въз основа на тези експертни заключения, ВОС приема, че допуснатите до
делба недвижими имоти са реално неподеляеми.
По
отношение на неподеляемия жилищен имот, претенции за възлагане в дял на който
са допустимо предявени от двама от съделителите, следва да се изследват
предпоставките на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съгласно
чл. 349, ал. 1 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, което е било СИО,
прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият
съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане
може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с
други имоти или с пари.
Съгласно
чл. 349, ал. 2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите,
който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище,
може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите
съделители се уравнят с друг имот или с пари.
С
влязлото в сила решение по допускане на делба, със СПН в отношенията между
страните е установена съществуващата комбинирана съсобственост. Допуснатите до
делба ПИ и ЖС представляват съсобственост, възникнала в резултат на повече от
един юридически факт, а именно: в лицето на всеки от съделителите Л. и С.П. –
на основание наследяване, а в лицето на съделителя М.П. – на основание сделка. С ТР № 1/2004г. по т.д. № 1/2004г. на ОСГК
на ВКС е прието, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост
попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 от ГПК /отм./, сега чл. 349, ал. 2 от ГПК. При нито една хипотеза на смесена съсобственост не може да се извърши
делбата на основание възлагане в дял по чл. 349, ал. 2 от ГПК. Съгласно
разясненията, дадени в т. 8 на същото ТР от обхвата на способа за извършване на
делбата, визиран в чл. 288, ал. 3 от ГПК /отм./, се изключва всяка друга
съсобственост, освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване.
Комбинирана съсобственост е тази, възникнала в резултат на повече от един
юридически факт – прекратена СИО и наследяване, сделка с част от имота и
наследяване и др. В
практиката си ВКС доразвива тълкуването по ТР № 1/2004г., като конкретизира
хипотези, в които не е налице смесена съсобственост, като пречка за възлагане
на неподеляем жилищен имот – прието е, че разпоредителните сделки между
сънаследниците не водят до смесена съсобственост, включително и когато при
извършването на разпоредителната сделка с част от наследствен имот,
приобретателят сънаследник е в брак, тъй като съпругът участва не като трето
лице, което придобива по сделка част от наследствения имот, а правата му
произтичат от закона /чл. 21, ал. 3 от СК/. Прието е също, че това тълкуване е приложимо
и в хипотеза, когато държавата отчуждава изцяло сънаследствен имот, като
предоставя общо, в съсобственост имотно обезщетение по чл. 100 от ЗНСУ /отм./
на отчуждените съсобственици. Заплащането от последните на разликата между
стойността на отчуждения и отстъпения в обезщетение имот, дори когато е
извършено по време на брака на някой от сънаследниците, не води до възникване
на смесена съсобственост, тъй като и в този случай съпругът придобива права не
като трето за съсобствеността лице, а по силата на закона щом в имуществено
брачните отношения действа режима на СИО /Р № 18 от 27.02.2013г. по гр.д. №
572/2012г. на ВКС, I ГО;
Р № 144 от 11.07.2014г. по гр.д. № 7209/2013г. на ВКС, I ГО; Р № 158 от 25.11.2016г. по гр.д. №
2233/2016г. на ВКС, II ГО и др./.
С
оглед установеното по делото, че още към момента за завеждане на иска за делба,
съсобствеността между съделителите е възникнала само отчасти по силата на
наследствено правоприемство от С.П., п. 01.07.2016г., както и че
съсобствеността в случая не е възникнала вследствие на прекратена СИО, то в
конкретния случай елементите от фактическия състав на възлагането по чл. 349, ал.
1 и ал. 2 от ГПК не са налице и този способ за извършване на делбата е
неприложим по делото. Имуществената общност е смесена, тъй като произтича от
още един юридически факт – сделка. Предявените претенции на това основание от Л.П.
и от М.П. са неоснователни. Отчитайки и характера, предназначението и
стойността на допуснатите до делба недвижими имоти и на основание т. 8 от ТР №
1/2004г., делбата
на имотите следва да се извърши с изнасяне на неподеляемия поземлен и жилищен
имот на публична продан съгласно чл. 348 от ГПК.
Решението
на ВРС в частта по приложимия способ за извършване на делба не страда от
визираните в жалбата пороци и като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди при
актуализирана пазарна стойност съгласно
заключението на повторната СТЕ, а именно: за
ПИ с ид. 10135.2566.46 – 310 000 лв., а тази на жилищната сграда с ид.
10135.2566.46.2 – 102 530 лв.
Произнасяйки се по способа
за извършване на делба на основание чл. 348 от ГПК, ВРС е изчерпал предмета по
предявения иск за делба. Не е налице искане по извършване на делба, по което
съдът да е пропуснал да се произнесе и което да е основание за допълване на
решението в процедура по чл. 250 от ГПК. Щом е възприел приложимост на способа
по чл. 348 от ГПК, то нарочен диспозитив по всички останали неприложими способи
за извършване на делба, в т.ч. и чрез възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК съдът
не дължи. Неправилен е правният извод в обжалваното решение, че претенция за
възлагане не е предявена от съделителя М.П. в хода на производството по
извършване на делба. Такава допустимо е предявена, но непроизнасянето по нея с
нарочен диспозитив при възприет друг способ за извършване на делба, не е
основание за допълване на решението. Правилно като правен резултат поради това
е оставена без уважение молбата на въззивника за допълване на решението и акта,
с който това е сторено, имащ характер на определение, следва да се потвърди.
По претенцията по сметки с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. I вр.
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 346 от ГПК:
Предмет
на заявените претенции по реда на чл. 346 от ГПК са парични суми, съставляващи сбор
от дължима и неплатена наемна цена по договор за наем от 01.01.2016г., сключен
между наследодателя С.П., п. на 01.07.2016г. като наемодател и съделителя М.П.,
като наемател, вписан в СВп с вх. № 10363/11.05.2016г. за период септември 2016г. до юни 2017г.
В
т. 4, б. "а" на Постановление № 7/1973г. на Пленума на ВС е
разяснено, че основният предмет на производството по чл. 34 от ЗС е
прекратяване на съществуващата съсобственост. С оглед на това съделителите
могат да предявят искания само за такива сметки, които имат връзка с общността,
предмет на делбата. Като примери в тълкувателния акт са посочени искания на
съделителите във връзка с личен заем и заем от един на друг съделител, за да
бъде закупена общата вещ. Тази специална възможност уредена в чл. 346 от ГПК
цели едновременно с прекратяване на съсобствеността да се ликвидират и
облигационните отношения между съсобствениците във връзка със съсобствените
имоти. Материално правната й уредба почива на общия принцип на неоснователното
обогатяване.
От
друга страна, заявените по реда на чл. 346 от ГПК искания за сметки между
съделителите са специална форма на последващо обективно съединяване на
осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод
управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, предмет
на делбата. Претенциите се разглеждат на основанието, на което са заявени, т.е.
квалифицират се с оглед изложените в обстоятелствената част на молбата
фактически обстоятелства.
Заявеното
за ликвидация по реда на чл. 346 от ГПК в случая парично вземане не произтича
от съсобствеността, няма връзка с прекратяване на общността, предмет на
делбеното производство, тъй като произхожда от самостоятелно договорно правоотношение,
възникнало преди създаване на смесената по характер съсобственост между
страните. Заявените от съделителите П. вземания следва да се отнесат към тези,
които не подлежат на разглеждане във втората фаза на делбата. Въведените
правопораждащи факти са за това, че приживе наследодателят П. и ответника П. са
сключили договор за наем с предмет делбените имоти, по който наемателят е неизправна
страна по задължението за плащане на наемна цена за конкретен период.
Предявените искове са за реално изпълнение на договорно задължение и не
произтичат от неоснователно обогатяване. В този смисъл нямат връзка със
съсобствеността и не подлежат на ликвидация в специалното производство,
предвидено в чл. 346 от ГПК. Ищците следва да предявят исковете си по общия съдопроизводствен
ред. Като постановено по недопустима за разглеждане в рамките на делбеното
производство претенция по сметки, решението на ВРС в тази част следва да се
обезсили, а производството – прекратено.
По претенцията по сметки с правно
основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗС:
Практиката
във връзка с отношенията между съсобствениците по повод на извършени подобрения
в имота е обобщена в ТР № 85/1968г. на ОСГК и ППВС № 6/1974г., където са
разгледани различните хипотези, които могат да възникнат при ликвидация на тези
отношения в зависимост от това дали съсобственикът владее частите на другите
съсобственици или е само техен държател и дали подобренията са извършени със
съгласието на другите съсобственици или без противопоставяне от тяхна страна.
Съгласно
дадените в тях разяснения, когато един от съсобствениците упражнява
изключително фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на
последната в качеството му на владелец на ид.ч. на останалите съсобственици,
отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията следва да се уредят
съобразно чл. 72 и чл. 74 от ЗС, с оглед на това дали е добросъвестен или
приравнен с него от закона недобросъвестен владелец. Ако обаче съсобственикът е
извършил подобренията като съсобственик, т.е. без да е изменил намерението си
да владее като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици се
уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако
липсва съгласието на останалите съсобственици и съобразно чл. 30, ал. 3 от ЗС –
ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици, и
съобразно правилата за неоснователно обогатяване – ако останалите съсобственици
са се противопоставили на извършването на подобренията. Всички тези разрешения обаче са
неприложим в хипотеза, когато държателят и собственикът са уредили отношенията
си с договор, в който случай отношенията им по повод извършените
подобрения се уреждат в съответствие с договора между тях.
Правната
квалификация на претенциите в случая е изведена от фактическите твърдения, на
които се основават исковете – полезни и необходими разноски, извършени от ищеца
в периода 07.10.2015г. до 2016г., в качеството му на съсобственик, завладял
цялата вещ, извършени със съгласието и без противопоставянето на останалите
съсобственици.
Установено
е по делото, че на 07.10.2015г. М.П. е придобил 228 кв.м. ид.ч. от правото на
собственост върху делбения ПИ и ½ от ЖС на основание договор за покупко
продажба по НА № 19/2015г., сключен с наследодателя П..
Доколкото
право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 и чл. 74 от
ЗС има само владелецът, а не и държателят, то в тежест на ищеца съобразно
дадените му указания с Определение от 18.03.2019г. е било да установи, че в
общия имот е извършил разноски, в упражнение на свое владение със съгласието и
без противопоставянето на съсобственика П.. Намерението на лицето да държи
вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват съдържанието
на правомощията на собственика. Категорични доказателства за извършване на
фактически действия, сочещи намерение за своене на частта на съсобственика от
въззивника не са събрани по делото, а обратното е установено от показанията на
свидетелката Н.. Не е проведено успешно доказване на спорния факт, а именно
след придобиване на качеството на съсобственик на 07.10.2015г. и до 2016г., М.П.
да е манифестирал намерението да владее имота само за себе си, да е завладял
частта на съсобственика си от имота, която да държи като своя, респ. че с
негово съгласие е извършил твърдяните разходи със съзнанието, че ги извършва в
собствен имот. Не е оспорено на следващо място твърдението на въззиваемите, че преди
да придобие качеството съсобственик П. е бил наемател на недвижимия имот на
основание договор за наем, сключен с наследодателя на 10.04.2008г. Факта, че на
07.10.2015г. въззивникът е придобил право на собственост върху ид.ч. от
собствеността върху общия имот, не променя качеството му на наемател по
отношение на ид.ч. на съсобственика му при липса на твърдение за прекратяване,
респ. преустановяване действието на наемното правоотношение на друго основание.
На 01.01.2016г. е възникнало ново наемно правоотношение с предмет ид.ч. на
съсобственика П..
Спорен
по делото от друга страна е момента на извършване на твърдяните разходи в
имота, релевантен, както с оглед приложимия ред за уреждане на отношенията
между страните, така и с оглед доказване на стойността им, както и защитата на
ответниците. Събраните в тази връзка гласни доказателства не установяват по
убедителен начин момента на извършване на подобренията в имота. Показанията на
свидетелите Х., П. и Н., в частта им сочеща момента на извършване на СМР в
имота, са колебливи, неточни, изолирани сами по себе си, а съпоставени едни с
други – противоречиви /според св. Х. – в началото на 2016г.; според св. П. –
ноември, декември 2015г.; според св. Н. – от 2007г. до раждането на детето й на
06.11.2015г., когато всичко било завършено/. Същевременно представените в подкрепа
на претенциите писмени доказателства – множество фактури издадени от
изпълнителите „Антина Стойинвест“ ЕООД и „Архи индъстри“ ЕООД датират в периода
02.11.2015г. – 18.05.2016г. Доколкото от 10.04.2008г. въззивникът е имал
качеството наемател на имота, а от 07.10.2015г. – на съсобственик и наемател на
частта на другия съсобственик, то отношенията във връзка с извършените разходи
в имота не могат да се подведат под приложното поле на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, а
гражданската отговорност – реализирана по правилата на извъндоговорното
основание. Независимо от това кога точно след 2008г. са извършени подобренията
и разходите, доколкото до смъртта на собственика П. страните са били обвързани
от договор за наем, то отношенията между наемателя/съсобственик и собственика
следва да се уредят съгласно сключения между тях договор на основание чл. 9 и
чл. 20а от ЗЗД.
Исковете
са недоказани по основание, поради което следва да се отхвърлят. Решението на
ВРС в тази част постановено на правно основание чл. 59 от ЗЗД следва да се
потвърди при ревизиране на правната квалификация на исковете.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът има право на поискани разноски
съразмерно с уважената част на жалбата. По претенциите по сметки на Л. и С.П.,
в която част решението на ВРС подлежи на обезсилване, същото следва да се
отмени в частта, с която е присъдена държавна такса в тежест на въззивника.
Направените от М.П. по този иск разноски през въззвната инстанция съгласно
представен списък възлизат на 376.67 лв. /110 лв. държавна такса и 266.67 лв. –
адвокатско възнаграждение, уговорено в общ размер на 800 лв. по първата
въззивна жалба/. В този размер разноските за въззивно производство следва да се
възложат в тежест на въззиваемите.
С оглед изхода на делото пред
въззивната инстанция по способа за извършване на делба и претенцията по сметки
на М.П., страната няма право на разноски по аргумент от чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Разноските, реализирани от
въззиваемите по претенцията по сметки на М.П. под формата на платено адвокатско
възнаграждение възлизат на 3 600 лв. и 300 лв. депозит за вещо лице. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в този размер разноските следва да се присъдят в
тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2520 от
31.05.2018г. по гр.д. № 9582/2016г. по описа на ВРС, ХVI-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 348 от ГПК е
постановено да бъде изнесен на публична продан допуснатият до делба недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2566.46 по КККР
на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК,
находящ се в гр. Варна, район „Приморски" СО „***** 566" № 46,
идентичен с част от ПИ № 1501 по КП на Приморски парк, м. „*****", с
предназначение - урбанизирана територия, целият с площ от 3136 кв.м. и при
граници: ПИ с ид.: 10135.2566.57, 10135.2566.59, 10135.2566.6515,
10135.2566.61, 10135.2566.48, 10135.2566.147, 10135.2566.47, 10135.2566.145,
10135.2566.45, заедно с построената в същото място Еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 10135.2566.46.2, с площ съгласно скица 92.00 кв.м., на два
етажа, първият от които състоящ се от две стаи, кухня, хол, баня и тераса /ЗП
от 120.80/, а вторият – състоящ се от три стаи, салон, кухня и тераса /ЗП от
94.50/, заедно с принадлежащите към сградата изба с площ 47 кв.м. и складови
помещения, при пазарната стойност на ПИ 10135.2566.46 в размер на 310 000 лв. и пазарна стойност на
жилищната сграда с идентификатор 10135.2566.46.2 в размер на 102 530 лв., при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като
получената при продажбата сума се разпредели между съделителите и при квоти,
както следва:
- за Л. Ц.П. с ЕГН ********** –
1454/3136 ид.ч. от ПИ и 1/4 ид.ч. от ЖС;
- за С.С.П. с ЕГН ********** – 1454/3136 ид.ч. от ПИ и 1/4 ид.ч. от ЖС и
- за М.В.П. с ЕГН ********** – 228/3136 ид.ч. от ПИ и 1/2 ид.ч. ЖС.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 2520 от 31.05.2018г. по
гр.д. № 9582/2016г. по описа на ВРС, ХVI-ти състав В
ЧАСТТА, с която на основание чл.
232, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 346 от ГПК М.В.П. с ЕГН ********** е осъден да
заплати на Л.Ц.П. с ЕГН **********, както и на С.С.П. с ЕГН ********** сумата
от по 2 750 лева на всеки,
представляваща половината от неплатена наемна цена за месеците септември,
октомври, ноември, декември 2016г. и януари, февруари, март, април, май, юни
2017г. по договор за наем, сключен на 01.01.2016г. между наследодателя им С.С.П.
с ЕГН **********, п. на 01.07.2016г., като наемодател и въззивника, като
наемател, вписан в СВп вх. рег. № 10363/11.05.2016г., по силата на който на
наемателя е предоставено за временно възмездно ползване 2908 кв.м. ид.ч. от
дворното място, представляващо ПИ с ид. 10135.2566.46 и 1/2 ид.ч. от
построената в него еднофамилна жилищна сграда, срещу месечна наемна цена от 550
лева, като исковата сума е сбор от дължима и неплатена наемна цена за общо
десет месеца, ведно със законна лихва от 14.06.2017г. – датата на предявяване
на искането до окончателното плащане на задължението и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2520 от 31.05.2018г. по
гр.д. № 9582/2016г. по описа на ВРС, ХVI-ти състав В
ЧАСТТА, с която на
основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗС са
отхвърлени предявените от М.В.П. с ЕГН ********** срещу Л. Ц.П. с ЕГН ********** и С.С.П. с ЕГН **********
искове за осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 35 620 лева, представляваща увеличената стойност на имота,
вследствие направените от него подобрения, подробно описани по вид, количество
и стойност, както и частта от имота, в която са направени в молба на л. 91-100
от делото, всички направени след 07.10.2015г. до 2016г., в качеството му на
съсобственик и владелец, със знанието, съгласието и без противопоставянето на
съсобственика, както и сумата от 59 042
лева, представляваща необходими разноски, които е направил за запазване
цялостта на имота, също подробно описани в уточняващата молба, които суми са
платими от всеки от ответниците по равно, ведно със законната лихва върху
сумите считано от датата на предявяване на исковете – 14.06.2017г. до
окончателното им плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3772 от 11.09.2018г. по
гр.д. № 9582/2016г. по описа на ВРС, ХVI-ви състав, имащо характер на определение, с което на основание чл. 250 от ГПК е оставена
без уважение молбата на М.В.П. с ЕГН ********** за допълване на основното
решение по делото посредством произнасяне по направеното от него искане за
възлагане с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.
ОТМЕНЯ Решение № 2520 от 31.05.2018г. по
гр.д. № 9582/2016г. по описа на ВРС, ХVI-ти състав В
ЧАСТТА, с която на основание чл. 355
вр. чл. 78 от ГПК и чл. 1 от ТДТССГПК М.В.П. с ЕГН ********** е осъден да
заплати по сметка на ВРС държавна такса по уважената претенция на ищците в
размер на 220 лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
Л.Ц.П. с ЕГН ********** и на С.С.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.В.П. с ЕГН ********** сумата от 376.67 /триста седемдесет и шест лв. и
шестдесет и седем ст./ лева, представляваща разноски пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
М.В.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Л.Ц.П. с ЕГН ********** и на С.С.П. с ЕГН ********** сумата от 3 900 /три хиляди и деветстотин/ лева,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.