РЕШЕНИЕ
№ 2050
гр. Варна, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110117386 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” вр. чл. 422 ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Т. С.“ **** ЕИК
*****, гр. С., ул. „Я.“ ***, с която се претендира да бъде прието за установено по
отношение на АНТ. СТ. М., с ЕГН **********, адрес гр. В., р. П., ул. „И. А.“ № ***, че
съществува присъденото с издадената по ч.гр.д. № 12330/2021г. на ВРС заповед по чл.
410 ГПК вземане за сумите от: 232,99 лева (двеста тридесет и два лева и деветдесет и
девет стотинки) – неплатена цена за доставена топлинна енергия от „Т. С.“ *** в
топлоснабден имот находящ се в гр. С. ****, ул. „П. Д-р И. С.“ № ***, вх.**, ет.*,
ап.***, инсталация *****/аб. **** за периода от 12.2017г. до 04.2020г.; сумата от 32,76
лева (тридесет и два лева и седемдесет и шест стотинки) - представляваща лихва за
забава върху главницата от 232,99 лева за периода от 15.09.2018г. до 16.03.2021г.
/съобразно с разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС за периода 13.03.2020г. –
09.04.2020г. не е начислявана лихва/; сумата от 51,40 лева (петдесет и един лева и
четиридесет стотинки) – представляваща главница за дялово разпределение за периода
от 02.2018г. до 04.2020г.; сумата от 9,67 лева (девет лева и шестдесет и седем стотинки)
– представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 51,40 лева за
периода от 31.03.2018г. до 16.03.2021г. /съобразно с разпоредбата на чл.6 от
ЗМДВИПОРНС за периода 13.03.2020г. – 09.04.2020г. не е начислявана лихва/; ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението –
29.03.2021 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Ответникът, като битов потребител по смисъла на чл. 153 ал.1
от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия до обект находящ се в гр. С., бул. „Х. Б.“ № ****, код на платеца - инсталация
*****/аб. *****, през периода от м. 12.2017г. до м. 04.2020г, но не е погасил
задължението си за уговорената цена. Твърди, че с влезлите в сила Общи условия на
доставчика за продажба на топлинна енергия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, правата и
задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
1
и др. Дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу ответника за вземането, което било уважено. В срока по чл. 414
от ГПК, ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, като
съобразно указаната му възможност, ищецът в законоустановения срок по чл. 415, ал.1
от ГПК предявил иск за установяване съществуването на вземане за консумирана и
незаплатена топлинна енергия срещу ответника за топлоснабден имот. Претендират се
разноските в настоящото и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор
от редовно уведомения ответник, с който признава иска като сочи, че е заплатил
изцяло задлъженето по заповедта.
С допълнителна молба представя доказателства, че е заплатил и
претендираната от ищеца законна лихва в размер на 7,91 лв., считано от подаване на
заявлението до изплащане на главницата и 250 лв. за разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е установителен с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК
за вземане произтичащо от нормите на чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
В случая е налице конклудентно признание на иска с плащане на цялото
претендирано вземане, поради което той следва да се отхвърли на това основание.
Платени са и всички претендирани от ищеца разноски, поради което такива не
следва да му се присъждат.
Мотивиран от изложеното, ВРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ *** ЕИК *****, гр. С., ул. „Я.“ ***, иск с
правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК да бъде прието за установено по
отношение на АНТ. СТ. М., с ЕГН **********, адрес гр. В., р. П., ул. „И. А.“ № ****,
че съществува присъденото с издадената по ч.гр.д. № 12330/2021г. на ВРС заповед по
чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 232,99 лева (двеста тридесет и два лева и деветдесет
и девет стотинки) – неплатена цена за доставена топлинна енергия от „Т. С.“ ..в
топлоснабден имот находящ се в гр. С. ***, ул. ,,П. Д-р И. С.“ № ***, вх. *, ет.*, ап.***,
инсталация *****/аб. **** за периода от 12.2017г. до 04.2020г.; сумата от 32,76 лева
(тридесет и два лева и седемдесет и шест стотинки) - представляваща лихва за забава
върху главницата от 232,99 лева за периода от 15.09.2018г. до 16.03.2021г. /съобразно с
разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС за периода 13.03.2020г. – 09.04.2020г. не е
начислявана лихва/; сумата от 51,40 лева (петдесет и един лева и четиридесет
стотинки) – представляваща главница за дялово разпределение за периода от 02.2018г.
до 04.2020г.; сумата от 9,67 лева (девет лева и шестдесет и седем стотинки) –
представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 51,40 лева за
периода от 31.03.2018г. до 16.03.2021г. /съобразно с разпоредбата на чл.6 от
ЗМДВИПОРНС за периода 13.03.2020г. – 09.04.2020г. не е начислявана лихва/; ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението –
29.03.2021 г. до окончателното й изплащане, ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ НА
ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2