Решение по дело №1085/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. София, 04.08.2022 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на четвърти май две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

при секретаря В. Иванова, като разгледа т.д. № 1085/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата молба, подадена от синдниците на „К.т.б.“ АД (н.), се твърди, че ответниците Л.И.В., Г.П.Х., О.Н.Р., И.А.З., Ю.Т.П., А.М.П. и Г.К.З. били администратори на банката по смисъла на § 1, т. 2 ДРЗБН в качеството си на членове на управителния съвет на банката, съответно изпълнителни директори, прокуристи и длъжностни лица с ръководни функции. На 07.03.2008 г. между банката, представлявана от В. и Х., и „В§ВГД О.П.“ ООД бил сключен договор за кредит в размер от 1 200 000 лв. за оборотни средства. Договорът бил подписан при условията, определени с решение на кредитния съвет, взето от З. и П., и решение на управителния съвет, взето от Р., З. и В.. Кредитът бил изцяло усвоен, като заетата сума следвало да бъде върната до 10.07.2009 г. Било уговорено кредитът да се обезпечи с особен залог на всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя, произтичащи от договор за присъединяване към преносната електрическа мрежа на „Н.е.к.“ ЕАД, както и върху всички настоящи и бъдещи вземания по сметките му в банката. Учредяването на обезпеченията обаче не било поставено като условие за усвояване на кредита и същите не били учредени. Впоследствие – въз основа на решение на кредитния съвет, подписано от З. и П., и решение на управителния съвет, подписано от Р., З. и В., бил сключен анекс към договора за кредит, с който бил договорен допълнителен кредит в размер от 1 000 000 лв., но отново не било предвидено усвояването на сумата да се извърши само след предварително учредяване на обезпечение. По идентичен начини били сключени и последващи анекси, с които се увеличила общата стойност на отпуснатия кредит до сумата от 5 676 000 лв. С един от анексите (от 20.01.2011 г.) било предвидено в срок до 30.04.2011 г. да бъде учредена и ипотека, но това също не било сторено. С последващ анекс пък срокът за учредяване на обезпеченията бил удължен, но и в рамките на новоопределеният срок такива не били учредени. Кредитополучателят забавил погашенията по кредита и същият бил обявен от банката за предсрочно изискуем. Към настоящия момент вземанията по договора за кредит не били погасени, но и били несъбираеми. Според ищеца невъзможността да бъдат удовлетворени изискуемите вземания по кредита се дължала на действията на ответниците, извършени в нарушение на закона, на правилата  за кредитната дейност, приети от управителния съвет, и на договорите за възлагане на управление - не била изпълнена точно процедурата по проучване на кредита, като договорът бил сключен при липса на данни за финансовото състояние на кредитополучателя и при неотговаряне на изискванията за кредитоспособност; бил нарушен принципът на достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения с цел минимизиране на риска, тъй като не били договорени адекватни по стойност обезпечения и не било поставено като условие за усвояване на кредита предварителното им учредяване, а липсата на учредени обезпечения дала възможност на кредитополучателя да се разпореди с наличното си имущество и да довела до несъбираемост на вземанията. Не било извършено и уведомяване на длъжника по заложеното вземане, а това водело до непротивопоставимост на учредения залог. По направените от ответниците възражения за давност ищецът твърди, че единственото ограничение за предявяване на исковете бил въведеният преклузивен срок, а общите разпоредби на ЗЗД относно давността не се прилагали. Сочи също, че давностният срок следвало да тече от откриване на дееца от страна на синдика при изпълнение на вмененото му от закона задължение да извърши проверка относно наличие на причинени вреди от бившите администратори. Въз основа на всичко изложено ищецът моли съда да осъди ответниците солидарно да заплатят обезщетение за причинената вреда в размер от 5 676 000 лв., представляваща стойността на непогасената главница по договора за кредит, а ако не намери основание за солидарност, да присъди сумата разделно и в равна тежест на всеки ответник. Ищецът претендира също законна лихва и разноски. Оспорва реалното плащане на адвокатско възнаграждение от ответника В. и възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК относно размера му.

Ответникът Ю.Т.П. оспорва исковете, като твърди, че не бил член на управителния съвет на банката и сключването на процесния кредит не било разрешено от него. Ответникът отрича да е съществувало правомощие за взимане на решения за сключване на договора от страна на кредитния съвет съгласно действалия към сключване на договора правилник за кредитната дейност. Наред с това сочи, че били спазени изискванията закона и на договора за търговско управление, както и че за процесния кредит не били давани препоръки от страна на Българската народна банка при регулярното осъществяване на банковия надзор. Не било налице изрично вменено от закона или от договора задължение обезпеченията да се учредят преди опускане на средствата по кредита. Поддържа също, че процесните обезпечения били предоставени от кредитополучателя, а наред с това като обезпечение по кредита била сключена и застрахователна полица „Финансов риск“ със застрахователна сума от 1 140 000 лв. Твърди още, че имуществото на банката не било увредено, тъй като в нейния патримониум съществувало вземане срещу кредитополучателя и не били изчерпани възможностите за събирането му. Не била налице пряка причинна връзка между неговото поведение и сочените от ищеца вреди, тъй като към момента на отстраняване на ответниците от длъжност кредитът бил редовен, а кредитополучателят имал достатъчно имущество за погасяването му (към 31.12.2014 г. – над 61 млн.лв.). Евентуалното настъпване на вреда се дължало на действията на администраторите след поставяне на банката под специален надзор, които след преустановяване на плащанията от кредитополучателя не предприели нито действия по обезпечаване, нито по събиране на вземанията. Наред с това в периода 20.06.2014 г. – 15.08.2014 г. била наложена административна мярка, забраняваща погасяването на задълженията чрез собствени средства на кредитополучателя по депозитни сметки, открити при банката, което също препятствало погашението. Настъпването на вредоносния резултат не било и предвидимо за ответника с оглед финансовото състояние на кредитополучателя и редовното погасяване от негова страна на процесния и на други кредити, поради което не била налице вина у ответника, вкл. под формата на неполагане на дължимата грижа. Твърди също, че бил освободен от отговорност в резултат от освобождаването на законните представители на банката с решения на общото събрание на акционерите на банката. Заявява и погасяване на вземането за обезщетение по давност. Въз основа на всичко изложено ответникът моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.

Ответникът О.Н.Р. оспорва исковете като недопустими, тъй като администраторите били освобождавани от отговорност с решения на общото събрание на акционерите. Твърди, че липсвало неизпълнение на конкретно договорно задължение или на задължение, произтичащо от съответния правилник за кредитната дейност, както и че нямал преки отговорности при извършване на действията по сключване, усвояване и погасяване на кредита. Поддържа, че не бил подписвал нито договора за кредит и анексите, нито протоколите от заседанията на кредитния съвет. Отрича да е налице основание за солидарна отговорност. Въз основа на изложеното моли съда да отхвърли исковете. Не претендира разноски.

Ответникът Г.П.Х. оспорва исковете при твърдението, че към момента на сключване на договора не бил член на управителния съвет, а прокурист, както и че договорът, а впоследствие и Анекс № 13, с който се увеличавал кредитът, били подписани от него съобразно задължително решение на управителния съвет на банката. С останалите подписани от Х. анекси пък не бил увеличаван размерът на кредита, а само бил променян погасителният план. Не била нарушена процедурата по сключване на кредитни сделки, като за финансовото състояние на кредитополучателя имало достатъчно данни, вкл. добра кредитна история, а при регулярните одити от Българската народна банка не били давани препоръки за процесния кредит. Спирането на плащанията не било предвидимо. Отлагането на учредяването на договорените обезпечения не съставлявало нарушение на закона или на договорни клаузи, т.е. липсвало противоправно поведение. Освен това бил учреден залог върху вземанията на кредитополучателя от банковите сметки при ищеца, както и от „Н.е.к.“ ЕАД (последните били с регулярни погашения), както и била сключена застраховка „Финансов риск“ като обезпечение на дълга. Към датата на освобождаване на ответниците от длъжност кредитът бил и редовно обслужван. Едва след този момент кредитополучателят се разпоредил със свои имоти и учредил залог на търговското си предприятие в полза на трето лице, което станало възможно от бездействието на квесторите/синдиците на банката. Не можело да се направи извод и за несъбираемост на вземанията по процесния договор, тъй като кредитополучателят развивал успешно търговска дейност (производство на зеленчуци и електрическа енергия) и генерирал приходи, от които можел да се погаси остатъкът от дълга, а към 31.12.2014 г. разполагал с активи на стойност над 61 млн.лв. Наред с това ответникът сочи, че голяма част от вземанията били погасени чрез изявления за прихващане от кредитополучателя. В евентуалност твърди, че вземането за обезщетение било погасено по давност, както и отрича наличието на основание за солидарното му присъждане. Наред с това ответникът сочи, че бил освободен от отговорност с решения на общото събрание на акционерите на банката. Въз основа на всичко изложено моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.

Ответникът Г.К.З. оспорва исковете, като твърди, че към момента на подписване на процесния договор не заемал ръководна длъжност, а длъжността „главен експерт“ в Управление „Кредитиране“ и поради това нямал качеството на администратор. Сочи, че кредитният съвет не взимал решения за сключване на договорите, поради което обективираните му становища в протоколи от заседания на съвета не можели да обосноват неговата отговорност. Твърди също, че ако от действията му били произлезли вреди, то тяхното обезщетяване следвало да се осъществи по пътя на ограничената имуществена отговорност по Кодекса на труда с оглед заеманата от него длъжност и липсата на пряк умисъл за противоправно поведение. Поддържа и изложените от ответника Х. възражения срещу иска, вкл. за погасяване на вземането по давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Ответникът Л.И.В. оспорва качеството си на администратор към момента на евентуалното настъпване на вредоносния резултат, тъй като след неговото освобождаване, извършено на 18.12.2008 г., договорът за кредит бил многократно анексиран при различни условия и това променило финансовата му рамка. Оспорва да е нарушил конкретно вменени от договора или от закона задължения във връзка с процедурата по сключване на процесния договор. Сочи, че изпълнителният директор не бил натоварен със задължение да следи спазването на установените правила от страна на служителите в кредитния съвет и кредитния комитет, като същевременно отрича да бил уведомен за констатирани проблеми или рискове преди и след сключване на договора. Оспорва да била налице вреда, тъй като банката притежавала вземане срещу кредитополучателя. Заявява възражение за погасяване на вземането по давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Ответникът И.А.З. оспорва исковете, като твърди, че подписал анексите за увеличаване на кредита при условията на обвързана компетентност. Поддържа, че липсвало противоправно поведение, тъй като не съществувало задължение, произтичащо от договора или от закона, за отпускане на кредита след учредяване на обезпеченията, а същевременно дружеството-кредитополучател било действащо и генерирало доходи, от които можело да се извърши погасяване на кредита. Оспорва твърдението на ищеца за извършени разпореждания с необезпеченото имущество. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли исковете. Не претендира разноски.

Ответникът А.М.П. след срока за отговор заявява, че поддържа всички направени от останалите ответници възражения срещу основателността на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Относно правната квалификация, вида и броя на предявените искове:

При условията на чл. 57, ал. 3 ГПК са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за вреди, причинени от техни противоправни действия/бездействия, извършени в качеството им на администратори на банката и изразяващи се в сключване, изменение и управление на договор за банков кредит в нарушение на правилата, установени от закона, договорите за възлагане на администраторски функции и вътрешните разпоредби на банката, както и в нарушение на изискването за полагане на грижата на добрия банкер.

Тъй като ищецът обосновава отговорността на ответниците с качеството им на администратори и с неизпълнение на техни задължения, които произтичат именно от това качество, то претенциите за обезщетение за вредите, причинени от администраторите поради нарушаване на законови и на договорни разпоредби, не съставляват отделни искове – както договорът, така и законът изпълват със съдържание правоотношението, възникнало между банката и администратора, и поради това различният вид и брой на нарушените разпоредби, регулиращи това правоотношение, не води до съединяване на различни искове за присъждане на обезщетение.

Доколкото константната съдебна практика отрича възможността да бъде отхвърлен иск за солидарно осъждане, ако липсва основание за солидарност, и предписва уважаването му според установените от съда материални правоотношения на другарите, то по принцип не следва да се възприема като евентуален иск и искането на ищеца претендираното обезщетение да се присъди разделно, ако се установи липса на основание за солидарност. Тъй като обаче ищецът е волеизявил до каква сума да бъде уважен искът срещу всеки от ответниците в случай на разделното им осъждане, то с оглед диспозитивното начало и невъзможността съдът да присъди по-голяма сума срещу някой от ответниците, ако установи различно от равното допринасяне за вредите, следва да се приеме, че е налице отделна претенция, предявена в евентуалност.

По допустимостта на исковете:

Към момента на устните състезания се поддържат следните възражения срещу допустимостта на исковете:

1.      Вземанията са погасени по давност.

Това възражение няма отношение към допустимостта, а към основателността на иска, тъй като съставлява твърдение за реализирал се погасителен способ. Погасяването на съдебно предявеното вземане е факт, установим с решението по делото, и доказването му води до отхвърляне на иска, а не до прекратяване на делото поради недопустимост. 

2.        Налице са решения на общото събрание на акционерите за освобождаване от отговорност на членовете на съветите.

За разлика от разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, която се разглежда от съдебната практика като въвеждаща процесуално изискване за допустимост наличието на решение на общото събрание за предявяване на иск за вреди срещу управителя, разпоредбата на чл. 240, ал. 3 ТЗ няма отношение към допустимостта на иска, предявен срещу членове на съветите при условията на чл. 57, ал. 3 ЗБН, и евентуално би могла да се разглежда на плоскостта на неговата основателност.

3.        Ответникът Л.В. не е имал качеството „администратор“ към момента на откриване на производството по несъстоятелност на банката.

Възражението е неоснователно, тъй като надлежните твърдения за иска, предявен при условията на чл. 57, ал. 3 ЗБН, включват твърдението, че ответникът е имал качеството „администратор“ към момента на извършване на увреждащото деяние, а не към момента на откриване на производството по несъстоятелност на банката.

4.        Спрямо ответника Л.В. не е спазен предвиденият в чл. 57, ал. 3 ЗБН в редакцията, действала към момента на освобождаването му от длъжност (18.12.2008 г.) шестмесечен срок за предявяване на иска.

Възражението е неоснователно, тъй като срокът за предявяване на иска тече не от освобождаване от длъжност на администратора, а от встъпване на синдика. Следва да се посочи също, че преклузивният срок е процесуален институт и се определя от закона, действал към момента на сезирането. Промяната в неговата уредба се прилага към висящите правоотношения. В настоящия случай до изменението, обн. в ДВ бр. 50/2015 г., разпоредбата е предвиждала шестмесечен срок от встъпване в длъжност на синдика, а преди изтичането му е въведен двугодишен срок, който е спазен.

По основателността на исковете:

Съгласно чл. 57, ал. 3 ЗБН синдикът извършва проверка относно наличието на данни за причинени вреди на банката от нейни бивши администратори и при установяване на такива данни предявява пред съда по несъстоятелността искове за обезщетение на вредите срещу виновните лица.

Така очертания фактически състав на вземането включва установяване на следните факти:

1). качеството на ищеца на банка в открито производство по несъстоятелност;

2). качеството на ответниците на администратори към момента на извършване на противоправното деяние;

3). осъществяване на виновно и противоправно – противно на договора или закона – деяние от страна на ответниците, осъществено при или по повод изпълнение на администраторските им функции;

4). причиняване на вреда в претендирания размер;

5). причинна връзка между деянието и причинената вреда.

Извън вината доказването на останалите факти от горепосочения фактически състав е в тежест на ищеца. Щом е главно, следователно доказването, предприето от него, трябва да е и пълно.

1). Относно легитимацията на ищеца и на ответниците:

От вписването в търговския регистър по партидата на ищеца се установява, че същият има статут на търговска банка, спрямо която е открито производство по несъстоятелност с решение от 22.04.2015 г.

Според поддържаните от ищеца твърдения противоправните деяния на ответниците са свързани със сключването на договор за банков кредит от 07.03.2008 г. и анексирането му със споразумения, сключени в периода 07.04.2008 г. – 10.02.2014 г. От вписванията в търговския регистър и от приетите писмени доказателства се установява, че към датата на подписване на договора ответниците Р. и З. са били членове на управителния съвет на банката и изпълнителни директори, като са запазили това качество до юни 2014 г., когато са отстранени с решение на БНБ. Ответникът В. е бил член на управителния съвет и изпълнителен директор в периода от сключване на договора за кредит до 19.12.2008 г., когато в търговския регистър е вписано освобождаването му от длъжност. Към момента на сключване на договора ответникът Х. е имал качеството прокурист, а на 19.12.2008 г. е вписан като член на управителния съвет и изпълнителен директор на банката и е запазил това качество до отстраняването си през юни 2014 г. На 07.12.2009 г. ответникът П. е вписан като прокурист, а на 25.10.2012 г. - като член на управителния съвет и изпълнителен директор и е заемал тази длъжност до юни 2014 г. Ответникът П. е имал качеството прокурист към момента на сключване на договора, като прокурата му е заличена с вписване на 15.11.2011 г. Ответникът З. е заемал първоначално длъжността „главен експерт“ в Управление „Кредитиране“, на 16.10.2009 г. е преназначен на длъжността „директор“ на Дирекция „Анализ и обработка на кредитни сделки“, а считано от 01.08.2013 г. е заемал длъжността „началник на Управление „Кредитиране“.

Съгласно § 1, т. 2 ДР ЗБН администратори по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН са членовете на надзорния или управителния съвет на банката, длъжностните лица с ръководни функции, както и всяко друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва сделки за сметка на банката. От изложеното по-горе може да се заключи, че всички ответници в различни периоди, съвпадащи изцяло или частично с периода от сключване на договора за кредит до подписване на последния му анекс, са имали качеството администратори.

2). Относно деянието:

Няма спор, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 07.03.2008 г. между ищеца и „В§ВГД О.П.“ ООД е сключен договор за банков кредит в размер от 1 200 000 лв., средствата по който са предназначени за оборотни средства. Уговорено е кредитополучателят да върне заетата сума ведно с възнаградителна лихва в срок до 10.07.2009 г., както и да учреди особен залог на всички свои вземания, вкл. бъдещи, по всички банкови сметки, открити при банката-кредитодател, и на всички свои вземания, вкл. бъдещи, произтичащи от договор № ЕП-301-08/09.01.2008 г. за присъединяване към преносната електрическа мрежа на „Н.е.к.“ ЕАД.

Искането за отпускане на кредита е разгледано на заседание на кредитен съвет с участието на З. и П.. За ищеца договорът е подписан от ответника В. като изпълнителен директор и от ответника Х. като прокурист, а сключването му е предшествано от взимане на решение за това от управителния съвет с гласовете на Р., З. и В..

На 07.04.2008 г. е подписан Анекс № 1, с който е увеличен размерът на кредита до 2 200 000 лв.; на 08.05.2008 г. е подписан Анекс № 2 за увеличаване на кредита до 3 000 000 лв.; на 06.06.2008 г. с Анекс № 3 кредитът е увеличен до 3 865 000 лв.; на 25.06.2008 г. с Анекс № 4 кредитът е увеличен до 4 150 000 лв.; с Анекс № 5 от 13.02.2009 г., с Анекс № 6 от 10.03.2009г. и с Анекс № 7 от 07.04.2009 г. са променени лихвените условия, условията на усвояване и погасяване; тези параметри са изменени и с Анекс № 8 от 20.11.2009 г., като е предвидено и учредяване на залог на търговското предприятие в срок до 31.01.2010 г.; с Анекс № 9 от 10.02.2010 г., Анекс № 10 от 09.04.2010 г., Анекс № 11 от 09.07.2010 г. и Анекс № 12 от 09.09.2010 г. са изменени условията на усвояване и погасяване на кредита; с Анекс № 13 от 20.01.2011 г. е договорено размерът на главницата към момента на подписване на анекса (2 676 000 лв.) да се увеличи до 4 176 000 лв., като е предвидено за гарантиране на допълнително отпуснатия кредит да се учреди в срок до 15.03.2011 г. особен залог върху вземанията на кредитополучателя от банката и от „Н.е.к.“ ЕАД, а в срок до 30.04.2011 г. – и ипотека върху земеделска земя; с Анекс № 14 от 14.06.2011 г. кредитът е увеличен до 5 676 000 лв., като е предвидено новият размер да бъде обезпечен отново с особен залог върху горепосочените вземания, учреден в срок до 15.08.2011 г., и с ипотека, учредена в срок до 10.09.2011 г.; с Анекс № 15 от 05.09.2012 г. са изменени условията за усвояване и погасяване, като е предвидено учредяването на залога върху търговско предприятие да се извърши в срок до 30.11.2012 г.; с Анекс № 16 от 10.02.2014 г. са изменени условията за усвояване и погасяване, като е предвидено учредяването на залога върху търговско предприятие да се извърши в срок до 30.09.2014 г.

Подписването на анексите е предшествано от обсъждане на исканията за изменение на заседания на кредитния съвет, както и от взимане на съответните решения на управителния съвет на банката. Изготвяни са и становища от ответника З. в съответното му качество, което той е заемал според измененията на трудовия договор.

Въз основа на изложеното съдът приема, че е доказано сключването на процесния договор и неговото многократно анексиране, участие в което в различни качества и в различни етапи са взели всички ответници.

3). Относно противоправността, вредата и причинната връзка:

Сключването на договора за банков кредит и измененията му е деяние, което, за да доведе до ангажиране на отговорността на ответниците, трябва да е противоправно и да е довело до настъпване на вреда за банката.

Ищецът извежда противоправността на гореописаното деяние с нарушение от страна на ответниците на процедурата по отпускане и управление на кредита, като в исковата молба сочи следните конкретни нарушения:

- от кредитоискателя не са представени необходимите документи, изискуеми съгласно Правилника за кредитната дейност, въз основа на които да се установи финансовото му състояние, предметът и целта на кредитната сделка, да се извърши анализ и оценка на обезпеченията и оценка на кредитоспособността, да се определят кредитният рейтинг и нивата на риск;

- нарушени са правилата за извършване на анализ на финансово-икономическото състояние на дружеството;

- нито в решението на управителния съвет, нито в договорите са предвидени задължения за кредитополучателя да учреди обезпеченията преди усвояване на кредитите;

- договорените обезпечения не са адекватни на стойността на отпуснатия кредит;

-  договорените обезпечения не са учредени, както и не е извършено уведомяване на третото задължено по заложеното вземане лице.

За да се установи дали такива нарушения са извършени и ако да – дали са извършени от ответниците, е необходимо да се изследва каква е била предписаната процедура по сключване на договори за кредит и съответно – какво е било предвиденото съгласно нея участие на ответниците в процеса по отпускане на кредита. За отговор на този въпрос съдът изследва преди всичко съдържанието на представения от ищеца Правилник за кредитната дейност (ПКД), приет на основание чл. 73 ЗКИ, на чието нарушение ищецът се позовава.

Съгласно чл. 15, ал. 2 от ПКД (в редакцията към момента на сключване на договора), кредитната дейност на банката се основава на принципа на разделеност на функциите и компетенциите по анализа, сключването, управлението и контрола върху кредитните сделки с цел минимизиране на риска. В чл. 16 пък са дадени характеристиките, които трябва да имат обезпеченията – достатъчност (стойността на обезпечението да покрива оценения кредитен риск) и ликвидност (обезпечението да може да бъде реализирано по всяко време на действие на кредита с най-малко разходи и на най-добра цена). Предвидено е освен активите и пасивите на кредитоискателя да се вземат предвид и създадената от него търговска организация, клиентската структура, пазарният дял, степента на развитие на дейността, финансовата му стабилност и перспективност, както и доброто му име (чл. 17, ал. 3).

Самата кредитна процедура е разписана детайлно в Глава Трета от ПКД. Тя стартира с искане за отпускане на кредит, подадено по образец и окомплектовано с декларация за свързаност и за открити банкови сметки, задължения и тежести. Искането се проучва от кредитен специалист по възлагане на управителя на Финансовия център, съответно началника на Управление „Кредитиране“, чрез анализ на общото финансово състояние на кредитоискателя, целта на кредитиране, предлаганото обезпечение, икономическата свързаност. Общото финансово състояние на кредитоискателя се установява от представените от него финансово-счетоводни документи и справки (примерно са посочени баланс, отчет за приходи и разходи, отчет за паричните потоци, годишни данъчни декларации). Юрисконсулт извършва правен анализ и удостоверява извършването на анализа и законосъобразността на сделката чрез парафиране на проекта на договор. Оценката на кредитния риск се извършва съгласно методика (Приложение № 1 към ПКД) при отчитане на различни показатели, вкл. историческият опит на банката в работата с него.

Ако становището на кредитния специалист е положително, управителят на Финансовия център изпраща същото до началника на Управление „Кредитиране“, който възлага на служител от управлението да извърши преглед на кредитната преписка и правен анализ. След това кредитното досие се предава на председателя на кредитния съвет, който е един от органите за управление на кредитния риск. Съгласно чл. 46, ал. 1 ПКД предлаганата сделка се обсъжда от кредитния съвет, за което се съставя протокол. Екземпляр от протокола заедно с проектодоговор, парафиран от кредитния специалист и юрисконсулта от Централно управление на банката и от Началника на управление „Кредитиране“, се предават на изпълнителните директори за взимане на решение. Ако сключването на договора е от компетентността на управителния съвет, изпълнителните директори внасят предложението за разглеждането му от колективния орган.

След сключване на договора за кредит кредитният специалист изготвя нареждане до счетоводството на съответния финансов център, респективно до Управление „Обслужване на клиенти“ в централата за осчетоводяване на ангажимента на банката по кредита и обезпеченията по него. Разрешеният кредит се предоставя с изрично искане на клиента, придружено с документи, доказващи целевото ползване на сумата. То се преглежда от съответния кредитен специалист и в случай че са спазени условията на договора, той парафира искането за изпълнение.

В Глава Четвърта от ПКД е уредена процедурата по текущ контрол върху предоставените кредити, който се осъществява от кредитните специалисти във финансовите центрове, съответно от служители в Управление „Кредитиране“, и касае спазването на договорените условия и изменения в обезпеченията. Предвидено е кредитният специалист да събира сведения за текущото състояние на обезпеченията и да документира резултатите от анализа им. Наред с това кредитният специалист ежемесечно потвърждава или променя присъдения кредитен рейтинг, а тримесечно извършва цялостен анализ на кредитоспособността. При констатирана негативна тенденция управителят на Финансовия център, съответно кредитният специалист изпраща доклад до Началника на Управление „Кредитиране“, който от своя страна предоставя информацията на кредитния комитет и на изпълнителните директори. Извършва се и текущо отчитане на операциите по кредитните сделки, като при възникване на просрочие и неспособност на кредитополучателя да обслужва дълга се разработва стратегия относно прилагане на способите за доброволно и принудително събиране на вземанията.

От гореизложеното съдържание на разписаните в банката кредитни процедури могат да се направят два извода:

1). сключването на договор за кредит е сложен и динамичен фактически състав, при който в определена последователност се осъществяват различни факти и в който с цел минимизиране на риска и с цел оперативност участват различни (множество) лица със строго определени функции, и

2). процедурата предвижда различни възможности за гарантиране на банката, приложими според установения в конкретния случай кредитен риск, т.е. предвиден е индивидуален подход на кредитирането, включително при определяне на обезпеченията, като за последните не е установено нито в ПКД, нито в закон задължително правило същите да са учредени преди усвояване на кредита.

От събраните писмени доказателства може да се заключи, че при сключване на договора за кредит и измененията му е отправено искане от кредитоискателя, към което са били представени изискуеми съгласно утвърдените процедури документи, вкл. декларация за открити банкови сметки, задължения и тежести; предложението за сключване на кредитната сделка и измененията й са обсъдени от кредитния съвет, взети са решения на управителния орган съобразно дадените становища, а договорът е сключен съобразно взетите от управителния съвет решения, вкл. относно обезпечителните условия (за първоначалния договор – чрез предвиждане на залог върху вземания на кредитополучателя). При изготвяне на съответните становища и взимане на решенията от компетентните лица банката е разполагала с документи, удостоверяващи финансовото състояние на кредитоискателя. Този факт се установява от представеното от ищеца по реда на чл. 190 ГПК кредитно досие, в което се съдържат бизнес-планове, инвестиционни проекти, данни за очаквани приходи, годишни данъчни декларации, баланси, отчети за приходите и разходите, отчети за паричните потоци, доклади на независимия одитор. Това сочи, че за банката е съществувала възможност да оцени кредитния риск, а предвид държането на кредитното досие единствено от ищеца съдът счита, че непредставянето по делото на конкретен документ за изготвена по образец оценка на кредитния риск не може да се разглежда като факт, утежняващ положението на ответниците.

Въз основа на всичко изложено съдът приема, че не се доказва нарушаването на конкретна норма от ПКД, нито на императивна разпоредба на нормативен акт, свързана с кредитирането, включително относно начина на обезпечаване на вземанията на банката. В частност, и в основния договор, и в измененията му е предвидено задължение за кредитополучателя да учреди обезпечения, а неизпълнението му е могло да бъде санкционирано чрез обявяване на кредита за предсрочно изискуем, т.е. установено е едно задължение с немаловажни правни последици, насочени към защита на кредитора. Не може да се приеме, че сключването на договорите без предвиждане на задължение за предварително учредяване на обезпеченията се явява нарушение на конкретно определено правило – вътрешно или нормативно установено, тъй като, както беше посочено, няма изрична норма, установяваща задължително учредяване на противопоставимо на трети лица обезпечение преди усвояване на средствата.

Действително, независимо от липсата на конкретна норма, задължаваща администраторите да сключват кредитната сделка само с уговорено предварително обезпечение на вземанията, сключването на такава сделка би могло да е в нарушение на общото задължение, произтичащо от заеманите от ответниците длъжности, за полагане на грижата на добрия банкер. Това би било налице обаче, ако при сключване на сделката не са съобразени добрите стандарти за извършване на банкова дейност – например е допуснато кредитиране без предварително обезпечение на лице с лош кредитен рейтинг или с недоказан източник на средствата за погасяване на кредита. В настоящия случай не се установяват такива факти, напротив - за кредитоискателя са събрани данни за добра търговска репутация. Към момента на сключване на първия договор дружеството е било дългогодишен клиент на банката (от септември 2006 г.), като с него са сключени общо единадесет договора за кредит. От Таблица № 3 на заключението на ССчЕ е видно, че задълженията по тези от кредитите, които са падежирали преди поставяне на банката под специален надзор, са били изцяло погасени. Това сочи на редовно обслужване на отпуснатите други кредити, като просрочията не са били съществени до момента на поставяне на банката под специален надзор. Изложеното не е характеризирало клиента като високо рисков и отчитането на това обстоятелство при взимане на решение относно параметрите на кредитната сделка не може да се окачестви като противоправно.

Наред с това следва да се посочи, че част от договорените обезпечения са били и учредени наред с усвояване на средствата – на 07.03.2008 г. е сключен договор за особен залог на вземанията на кредитополучателя по банкови сметки, открити при ищеца, и на вземанията по договора, сключен с „Н.е.к.“ ЕАД, като от вписванията в ЦРОЗ се установява, че залогът е вписан и същият обезпечава и задълженията по сключените анекси. Третото задължено лице е уведомено.

Неучредявянето на другите предвидени в анексите обезпечения пък не може да се вмени в пряка вина на ответниците, тъй като съгласно описаната по-горе кредитна процедура администраторите не е следвало да осъществяват пряк текущ контрол върху обезпечеността на вземанията на банката. Същевременно няма данни до ответниците в съответните им ръководни качества да са били отправяни доклади на кредитния специалист или по друг начин да е доведена информация относно неизпълнението на задълженията за учредяване на ипотека/залог върху търговско предприятие, за да се приеме, че е налице противоправно бездействие.

Не може да се приеме и че е допуснато нарушение и при избора на вида обезпечения. На първо място, предвидено е както обезпечения върху вземания, така и върху търговско предприятие и върху недвижими имоти. На следващо място, обезпечението чрез залог върху вземане (което е било учредено) е определено съгласно методиката за формиране на нетна реализируема стойност (Приложение № 11 към ПКД) за „бързоликвидно обезпечение от най-добро качество“. От заключението на ССчЕ е видно, че в период, включващ и процесния, по една от банковите сметки на кредитополучателя, открита при ищеца, е имало редовни постъпления на парични средства в немалък размер. Този факт се потвърждава от данните в извлечението, представено от ищеца по реда на чл. 190 ГПК, от което наред с това се установяват и постъпленията и по банкова сметка ***.

Дори обаче да се приеме, че е налице нарушение на общото правило за полагане на грижата на добрия стопанин, произтичащо от заеманите от ответниците длъжности, не може да се приеме, че е доказан другият елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, а именно - причинна връзка между деянието и сочената от ищеца вреда. От заключението на ССчЕ се установява, че кредитът е бил погасяван регулярно, като само част от вноските за главница и лихва са били просрочени, но не в значителен период (за периода до 20.06.2014 г. са констатирани 66 просрочия по лихви и 13 просрочия по главница, като най-дългото просрочие е за 36 дни). Извършването на погашенията по процесния кредит е преустановено едва след 20.06.2014 г. Този факт се потвърждава и от свидетелските показания на свидетеля Л., заемал длъжността „квестор“ след поставяне на банката под специален надзор – същият сочи, че „никой кредит не беше проблемен в началото. Те станаха проблемни после.“

От изложеното е видно, че кредитополучателят е изпълнявал точно в количествено отношение и с несъществени отклонения във времево отношение договора за кредит, като е погасявал (с незначителна забава) изискуемите си задължения в периода, в който ответниците са заемали длъжността „администратори“ на банката, и до този момент банката е генерирала печалба от сключените договори в резултат от заплащаната възнаградителна лихва по тях. След прекратяване на мандатните отношения на ответниците кредитополучателят преустановява плащанията, но този резултат по никакъв начин не може да бъде обвързан причинно с действията на ответниците по сключване на договора, дефинирани от ищеца като противоправни. Напротив, установява се бездействие на лицата, управляващи банката, за немалък период след настъпилото неизпълнение до момента на предприемане на действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем през септември 2015 г. (впрочем, както сочи и вещото лице, установената преди 20.06.2014 г. забава според обичайната банкова практика не е била основание за пристъпване към предсрочно събиране на целия дълг, а по-скоро към изграждане на стратегии за преструктуриране, ако компетентните лица са били уведомени за тази необходимост). Ето защо настъпването на т.нар. вреда, изразяваща се според ищеца в непогасения размер на главницата, не може да бъде пряко причинно свързана с противоправно поведение на ответниците, тъй като същите не са дължали активни действия по защита на правата на банката в период, в който тези права не са били накърнени.

Другото нарушение, сочено от ищеца и свързано с определяне на възможност за предсрочно погасяване без неустойка, не може да стои в причинна връзка с несъбираемостта на дълга, доколкото тази клауза има отношение към погасяването, а не към непогасяването му. Уговорката за предоставяне на едноседмичен срок за погасяване при обявена предсрочна изискуемост преди пристъпване към принудително изпълнение също не е допринесла за несъбираемост на вземанията, за която да отговарят ответниците, доколкото не са налице данни, че кредитополучателят е изтеглил средствата си от сметките и се е разпоредил с другото си имущество в едноседмичния срок от получаване на изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Недоказването на два от елементите на фактическия състав на процесното вземане (противоправност и причинна връзка) мотивира настоящия състав да приеме, че предявените искове са неоснователни и че следва да бъдат отхвърлени на това основание без излагане на мотиви относно наличието на вреда, относно възраженията за давност и за индивидуално участие на всеки от ответниците само в част от етапите на соченото за вредоносно деяние.

По разноските:

Ищецът следва да заплати по сметка на съда на основание чл. 57, ал. 6 ЗБН държавна такса в размер от 227 040 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника В. адвокатско възнаграждение в размер от 25 000 лв. Извършването на този разход е удостоверено в договора за правна помощ, а размерът не е прекомерен съобразно минималният размер, определен по реда на Наредба № 1/2004 г.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на чл. 57, ал. 3 ЗБН срещу Л.И.В., ЕГН **********, Г.П.Х., ЕГН **********, О.Н.Р., ЕГН **********, И.А.З., ЕГН **********, Ю.Т.П., ЕГН **********, А.М.П., ЕГН **********, и Г.К.З., ЕГН ***********, искове за солидарното, а евентуално – разделното и по равно заплащане на сумата от 5 676 000 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени на „К.т.б.“ АД (н.), ЕИК ******, от противоправните действия и бездействия на ответниците в качеството им на администратори при сключване, изменение и управление на договор за банков кредит от 07.03.2008 г. с кредитополучателя „В§ВГД О.П.“ ООД (н).

ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД (н.), ЕИК ******, да заплати по сметка на съда на основание чл. 57, ал. 6 ЗБН държавна такса в размер от 227 040 лв.

ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД (н.), ЕИК ******, да заплати на Л.И.В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за адвокат в размер от 25 000 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: