№ 3052
гр. София, 07.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110202119 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 42-0000127 от 13.01.2022 година директорът на
регионална дирекция „Автомобилна администрация”-София е наложил на "Ю.И." ООД, с
ЕИК ********** имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на осн. чл.104, ал.5 от
ЗАвПр за извършено нарушение на чл.10, § 3, изр.1 от Регламент (ЕС) № 561/2006г.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се
излагат оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по
съставяне на АУАН и НП, като се сочи, че дружеството жалбоподател не е било надлежно
представлявано в процедурата по съставяне на акта, доколкото представителната власт на
пълномощника, вписан в същия- К.Ч., не включва подписване и получаване на АУАН, с
което е нарушен чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 ЗАНН. Аналогично се твърди, че липсва редовно
връчване и на наказателното постановление, т.к. и то е подписано от посочения по-горе
служител, а не от законен представител на търговеца. Наред с това се изтъква, че в
съдържанието на наказателното постановление не са отразени обстоятелствата, въз основа,
на които се приема, че "Ю.И." ООД има качеството на превозвач по смисъла на §1, т.5 от ДР
на ЗАвтПр, нито, че превозното средство е предназначено за превоз на пътници над
определен брой, респективно жалбоподателят е субект на задълженията по Регламенти(ЕС)
№ 561/2006 или ЗАвтПр в частност изискването за монтиран в превозното средство
тахограф, както и, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, а единствено
датата.
На следващо място жалбоподателят излага аргументи и за несъответствие между
сочената като нарушена разпоредба на чл.10, §3, изр.1 Регламент 561/2006 и санкционната
норма на чл.104, ал.5 ЗАвтПр, както и между тях и даденото описание на нарушението,
което води до ограничаване на правото на защита на санкционираното дружество. В тази
връзка се сочи, че доколкото националното законодателство не е предвидило отговорност на
1
превозвача за неизпълнение на задължението на водачите да използват дигиталния тахограф,
то и липсва норма, под която да се подведе описаното в АУАН и НП поведение, а по силата
на чл.93в, ал.2 ЗАвтПр на наказание подлежат самите водачи, както и, че в не е описано
конкретното поведение на предприятието превозвач, което е основание за ангажиране на
отговорността му, като се твърди, че същото не следва да отговаря за нарушенията,
допуснати от водачите. Най-сетне се изтъква, че доколкото дружеството е провело
инструктаж на посочените водачи, то е изпълнило задължението си да им предостави
информация, респективно не е нарушен чл.104, ал.5 ЗАвтПр.
Претендира присъждане на разноски при отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат
И., който поддържа искането за отмяна по изложените в жалбата аргументи, както и
искането за присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, не изпраща
представител. В съпроводителното писмо се прави възражение за прекомерност на
разноските.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят "Ю.И." ООД, ЕИК **********, е търговско дружество със седалище
в гр.София.
На 05.11.2021г., в град София, Г.Д. и Д.Ц.- инспектори в регионална дирекция
„Автомобилна администрация”- гр.София, в рамките на правомощията си по чл.91, ал.3, т.1
и т.3 от ЗАвПр извършили проверка на дружеството жалбоподател в качеството му на
предприятие, извършващо обществен превоз на пътници.
По време на проверката, извършена по нарочен сигнал, било установено, че по време
на извършен пътнически превоз по маршрут Варна-Лондон-Варна, с автобус с рег. № СВ
**** КР, на 29.08.2021г., за времето от 09.13 часа до 17.40 часа, в дигиталния тахограф на
превозното средство не е била поставена карта на водач.Превозът е извършван при екипно
управление от водачите Д.Д.,П.ЗЛ. и Ш.МЛ.. На същите на 25.08.2021г. е проведен
инструктаж за спазване изискванията на Регламент 561/2006 и Регламент 165/2014г.
В тази връзка на 05.11.2021 година бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия А-2021, бланков номер 298495 от страна на свидетеля
Д.Ц., с който на жалбоподателя "Ю.И." ООД било повдигнато административнонаказателно
обвинение за това, че на 29.08.2021г., е допуснало управление на автобус с рег. № СВ ****
КР при екипно управление без поставена дигитална карта на водачите в монтирания в
автобуса тахограф, квалифицирано като нарушение на чл.10, §.3, изр. 1 от Регламент №
561/2006г.
Актът бил съставен с участието на и връчен на К.Ч.- ръководител транспортна
дейност в дружеството и професионално компетентно лице, участвало при проверката.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 42-0000127 от 13.01.2022 година директорът на регионална дирекция „Автомобилна
администрация”-София е наложил на "Ю.И." ООД, с ЕИК ********** имуществена санкция
в размер на 1000 /хиляда/ лева на осн. чл.104, ал.5 от ЗАвПр за извършено нарушение на
чл.10, § 3, изр.1 от Регламент (ЕС) № 561/2006г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля Д.Ц., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН серия А-2021, № 298495/05.11.2021
година; наказателно постановление (НП) № 42-0000127 от 13.01.2021 година, пълномощно с
нотариална заверка на подписите, препис-извлечение от книга за инструктаж, Констативен
2
протокол за извършена тематична проверка, Заповед № РД-08-30/24.01.2020г., и Заповед №
589/31.01.2020г. на изпълнителния директор на ИА АА за компетентността на
административнонаказващия орган, разпечатка от дигитален тахограф, заповеди за налагане
на дисциплинарни наказания.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Ц. като
същите се явяват и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Свидетелят
има добре съхранен спомен за проверката, като подробно разказва за установените при
същата обстоятелства, а наред с това показанията му допринасят за изясняване на
съдържанието на приобщени писмени доказателства- разпечатка от дигитален тахограф на
превозното средство. Представените по делото писмени доказателства, приобщени на
основание чл.283 НПК към доказателствената съвкупност, съдът възприема в цялост като
същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид
разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество
налага отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, серия А-2021,
бланков № 298495, който е съставен от компетентен орган- длъжностно лице от службите за
контрол на автомобилните превози- инспектор при РД „Автомобилна администрация”-
София, оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по
Закона за автомобилните превози, по силата на чл.92, ал.1, вр. чл.91, ал.2 от ЗАвПр. Въз
основа на него е издадено и процесното НП, като същото изхожда от компетентен орган –
началник областен отдел „Автомобилна администрация”, оправомощен да издава
Наказателни постановления, съгласно Заповед № РД-08-20/24.01.2020г., издадена от
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание
чл.92, ал.2 от ЗАвПр.
При съставянето на процесните АУАН и НП обаче са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които пряко са рефлектирали върху правото на
защита на санкционираното дружество.
На първо място действително налице е нарушение на правилата за участие на
нарушителя при съставяне на АУАН. Процесният акт серия А-2021, бланков №
298495/05.11.2021г. е съставен непосредствено след приключване на проверката в
предприятието и връчен на професионално отговорното лице, участвало в същата - К.Ч..
При това обаче контролните органи не са отчели ограниченията в представителната му
власт, отразени в пълномощното с нотариална заверка на подписа, с което същият се е
легитимирал. Видно от съдържанието на същото, е налице ограничение на пасивната
представителна власт на лицето, като от обема на същата изрично е изключена
възможността на лицето да представлява дружеството при съставяне на АУАН срещу ЮЛ,
респективно да получава такива. Следователно като е пристъпил към съставяне на АУАН
въпреки това, инспекторът при РДАА-София, е ограничил правото на санкционираното
дружество да участва в производството чрез свой законен представител или надлежно
овластен пълномощник. С оглед на изложеното съдът намира, че доколкото АУАН не е бил
съставен с участието на, нито надлежно предявен на представител на дружеството, са
нарушени правилата на чл.40, ал.1 и чл. 43, ал.1 и ал.2 ЗАНН, като макар да се касае за
3
известен нарушител, нито същият е бил надлежно поканен за съставяне на акта, нито акта е
съставен с негово участие, нито пък дори може да се направи извод за законосъобразното му
връчване, доколкото, връчване на лице без представителна власт е равнозначно на липса на
връчване. С този пропуск на наказващата администрация дружеството-нарушител е било
лишено от възможността своевременно да узнае за повдигнатото административно-
наказателно обвинение, да организира защитата си по него, в частност да изложи
възражения срещу съставния акт, които да бъдат вписани в съдържанието на същия,
съгласно чл.42, т.8 ЗАНН. Това неминуемо води до ограничено правото на защита на
санкционирания субект, което пък превръща нарушението на процесуалните правила в
съществено и влече отмяна на издаденото въз основа на ненадлежно предявения АУАН,
наказателно постановление. (В този смисъл например Решение № 4726 от 8.07.2014г. по
адм. д. № 3241/2014г., Решение от 8.07.2008 г. по к. н. а. х. д. № 2992/2008г., Решение №
2256 от 05.4.2017 г. по адм.д. № 20/2017 г, Решение № 7168 от 20.11.2015 г. по адм.д. №
7109/2015 г., Решение № 4783 от 14.7.2017 г. по адм.д. № 4751/2017 г. всички по описа на
АССГ).
Що се отнася до възражението за ненадлежно връчване на наказателното
постановление, то следва да се отбележи, че от една страна видно от саморъчното
отбелязване върху същото, то е получено от К.Ч., поради което не може да се твърди, че
същият се е подписал вместо Г.А., респективно оспорването на положения подпис е
безпредметно. Наред с това следва да се отбележи, че удостоверяване на връчването на
наказателното постановление е от значение единствено за преценка на допустимостта на
обжалването, който в настоящото производство и доколкото жалбата е депозирана едва
четири дни след връчването, не се поставя, като нарушенията при връчването на НП не
представляват съществени такива.
На следващо място налице са и пропуски в съдържанието на АУАН и НП, които също
водят до ограничаване правото на защита, и представляват съществени процесуални
нарушения. Съгласно дадената от актосъставителя правна квалификация описаното в акта
поведение на дружеството-жалбоподател, нарушава разпоредбата на чл.10, §3, изр.1 от
Регламент № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, която
гласи, че "Транспортното предприятие отговаря за нарушения, извършени от водачи на
предприятието, дори ако нарушението е било извършено на територията на друга държава-
членка или трета страна." Със същата както правилно се сочи в жалбата е въведено
основание за обективна безвиновна отговорност на превозвачите, за извършени от водачите
нарушения. Посочената разпоредба обаче не съдържа самостоятелно правило за поведение,
което да бъде нарушено, не въвежда конкретно задължение, за чието неизпълнение да се
налага санкция, а единствено разширява обхвата на отговорността на превозвачите и към
нарушения извършени от водача. Предвид на това и с посочването единствено на чл.10, §3,
изр.1 от Регламент № 561/2006, вместо конкретна законова разпоредба, която е била
нарушена от водачите, за чието всъщност поведение се ангажира отговорността на
превозвача "Ю.И." ООД, актосъставителят е допуснал нарушение на чл.42, т.5 ЗАНН, като
практически този реквизит липсва от съдържанието на АУАН. Пропускът е механично
пренесен и в съдържанието на наказателното постановление, където отново като нарушена
се сочи единствено нормата на чл.10 от Регламента, а допълването с общата санкционна
разпоредба на чл.104, ал.5 ЗАвтПр не води до преодоляване на дефицита, доколкото същата
е обща препраща към задължения регламентирани в други нормативни актове- Регламент
561/2006, Регламент 165/2014 и AETR.
Освен това тя се явява и напълно несъответна на изложените в АУАН и НП
обстоятелства, а именно- управление без поставена дигитална карта на водача в монтирания
в автобуса тахограф. Приложената от наказващия орган санкционна норма на чл.104, ал.5
ЗАвтПр, предвижда "На превозвач ...., които не са осигурили на водача необходимата
4
информация съгласно Регламент (ЕС) № 165/2014, Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, се
налага имуществена санкция 1000 лв.". Видно от текста на разпоредбата същата касае
предоставянето на информация, което може да се осъществи под формата на обучение,
първоначален или периодичен инструктаж и други, но няма отношение към конкретни
нарушения при използване на тахографа. Нещо повече видно от представената Книга за
инструктаж и тримата водачи от екипа на автобуса са преминали съответното обучение,
непосредствено преди пътуването, предвид, на което пропуск, който да обуслови налагането
на санкция на превозвача на основание чл.104, ал.5 ЗАвтПр не може да се твърди.
С оглед на изложеното драстично е нарушено правото на защита, доколкото за
санкционирания субект са останали напълно неясни правните рамки на административното
обвинение, което определя нарушението на процесуалните правила като съществено.
Същото не може да бъде изправено от съда, чрез изменение на наказателното
постановление, доколкото е недопустимо едва със съдебното решение да се формулират
годно административно обвинение и за пръв път да се дава правна квалификация на
извършеното. Този подход надхвърля правомощията на съда по чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН,
единствено да приложи закон за същото или по-леко наказуемо нарушение.
Предвид на това са налице допуснати в хода на производството, съществени
нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на наказателното
постановление и без да е необходимо и възможно обсъждане на нарушението по същество.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено
на един адвокат, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения договор за
правна защита и съдействие, от страна на жалбоподателя е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева. От страна на въззиваемата страна е напарено
възражение за прекомерност на разноските. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение, изчислен съобразно чл.28 вр, чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при размер на интереса-санкцията от 1000 лева,
възлиза на 300 лева, а претендиралият го надхвърля двукратно. Предвид на това, и като се
отчете обстоятелството, че производството пред настоящата инстанция е приключило в едно
съдебно заседание, с разпит само на един свидетел, не са представени допълнителни
доказателства, и делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, то съдът
намери, че възражението за прекомерност на разноските е основателно и размерът на
същите следва да бъде съответно редуциран до законовия минимум от 300 лева. Така
определеният размер следва да бъдат възложени в тежест на наказващата администрация –
ИААА.
Ето защо, с оглед на изложените фактически и правни изводи и на основание чл.63,
ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 42-0000127 от 13.01.2022 година
директорът на регионална дирекция „Автомобилна администрация”-София е наложил на
"Ю.И." ООД, с ЕИК ********** имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на
осн. чл.104, ал.5 от ЗАвПр за извършено нарушение на чл.10, § 3, изр.1 от Регламент (ЕС)
№ 561/2006г.
ОСЪЖДА ИААА да заплати на "Ю.И." ООД, с ЕИК **********, 300 лева сторени по
делото разноски.
5
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6