Р Е Ш Е Н И Е
№ 166
Гр. П.**, 24.10.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд- П.**, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурор А.**
от Окръжна прокуратура- П.**, като разгледа докладваното от съдия Мария
Христова КАНД № 93 по описа за 2023 година на Административен съд- П.**, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 - чл.228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за
административните нарушение и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на В.Т.Т. с ЕГН: **********,
с адрес *** против Решение № 171 от 03.05.2023 година, постановено по АНД № 328
по описа за 2023 година на Районен съд- П.**.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление (НП) № BG15082022/5800/P8-1522 от 19.01.2023 година, издадено от Директора на Национално тол управление
срещу В.Т.Т. с ЕГН: **********, с адрес: ***, с което на основание чл. 179,
ал.3а от ЗДвП за осъществен състав на цитираната законова разпоредба му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 /хиляда и
осемстотин/ лева.
Касаторът счита, че решението на първоинстанционния съд е
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила. По същество излага доводи за липса на вмененото му административно
нарушение. Твърди, че в случая е заплатена маршрутна карта, но е допусната
техническа грешка при въвеждане на регистрационния номер на моторното превозно
средство. С оглед на изложеното иска от съда да отмени оспореното решение,
респективно да отмени и потвърденото с него наказателно постановление.
Касационната жалба е връчена на ответната страна, която в
срока по чл.213а, ал.4 от АПК е представила отговор, в който оспорва
основателността й.
В съдебно заседание, проведено на 27.09.2023 година
касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.
Ответникът по касационната жалба – Директор на Национално
ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С.**, редовно призован не
се явява, представлява се от юрисконсулт Р., която моли съда да постанови
съдебно решение, с което да бъде оставено в сила оспореното решение на Районен
съд- П.**, респективно да бъде потвърдено наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура- П.** дава заключение за правилност и законосъобразност на
решението и предлага същото да бъде оставено в сила.
Административен съд–П.**, в настоящия състав, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните,
обсъди събраните по делото доказателства, при съобразяване обхвата на съдебен
контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
В пределите на извършената касационна проверка по чл.
218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно
и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона
форма, по допустима жалба, като същото е постановено в съответствие с
материалния закон, а основанията за това са следните:
С Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№BG15082022/5800/P8-1522 от 15.08.2022 година е ангажирана
административнонаказателната отговорност на В.Т.Т. с ЕГН: ********** за това,
че на 15.08.2022 година ва 18:53 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропусквателен пункт Г.**, управлява
пътно превозно средство с рег. № *** с обща техническа допустима максимална
маса на пътния състав над 3,5 тона. След извършена проверка е установено, че
превозното средство попада в категорията на пътните превозни средства, за които
се дължи, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,
тъй като на 01.08.2022 година, в 05:41 часа в П.** ( кв. **) път № А-3, отсечка
21+932, засечено с контролно устройство с идентификатор № 20321. Описаното
деяние било квалифицирано от страна на актосъставителя като попадащо в състава
на административното нарушение по чл. 179, ал.3а от ЗДвП. АУАН е връчен на
нарушителя на МП ** – изход от Република България, видно от приложеното писмо с
рег. № 32-289742/29.08.2022 година / лист 16 от АНД № 328/2023/, т.е. датата на
връчване е 15.08.2022 година. АУНА е подписан от актосъставителя, свидетеля и
нарушителя без възражение./ лист 12 от АНД № 328/2023/.
Констатациите, обективирани в АУАН са възприети и
възпроизведени и в наказателното постановление (НП) № BG15082022/5800/P8-1522 от 19.01.2023 година, издадено от Директора на
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. С.**, с
което на В.Т.Т. с ЕГН: **********, с адрес: *** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 800 / хиляда и осемстотин/ лева на
основание чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата за извършено
административно нарушение по 179, ал.3а от Закона за движение по пътищата.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-
П.**, който с Решение № 171 от 03.05.2023 година, постановено по АНД № 328 по
описа за 2023 година на съда го е потвърдил.
След проверка на представения и проверен по делото
доказателствен материал, районният съд след извършена проверка за
законосъобразност на оспореното наказателно постановление е стигнал до извод,
че същото е издадено от компетентен административен орган и при спазване на
процесуалните правила, предвидени в ЗАНН, с оглед на което е установил, че при
издаването му не са допуснати съществени нарушения. Приел е също, че от
обективна и от субективна страна са налице всички елементи, предвидени в
състава на конкретното административно нарушение. Доказателствата, представени
с административнонаказателната преписка и събраните такива в хода на съдебното следствие
безспорно водели до извод, че касаторът е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 179, ал.3а от ЗДвП, а именно че същият е
управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата.
Решението е правилно.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло възприетата от
Районен съд - П.** фактическа обстановка, като я намира за напълно
кореспондираща с представените и приети по делото доказателства, поради което
счита, че не следва да преповтаря същата.
Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във вр. с
чл.63в от ЗАНН касационният съд обсъжда посочените в касационната жалба пороци
на решението, като да правилното приложение на материалния закон следи
служебно, съгласно чл.218, ал.1, пр.2 от АПК.
По доводите в касационната жалба:
Настоящият касационен състав счита, че доводите на
касатора следва да бъдат отхвърлени като неоснователни предвид следните
аргументи:
Административнонаказателната отговорност на касатора е
била ангажирана за извършено административно нарушение по чл.179, ал.3а от
Закона за движение по пътищата, чиято разпоредба предвижда, че водач, който
управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна
карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва
с глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.
Анализът на разпоредбата сочи, че от обективна страна
съставът на административното нарушение изисква да е налице деяние,
представляващо действия, което се изразява в управление на пътно превозно
средство с определени характеристики, а именно такова, което попада в
категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, т.е. превозно средство с обща техническа
допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.7 и ал.9. На
второ място съставът предвижда, че управлението на този тип пътно превозно
средство следва да се осъществява на път, който надлежно е включен в обхвата на
платената пътна мрежа по смисъла на §1, т.31 от ДР на ЗП, като за това
конкретно ППС не са изпълнени задълженията, разписани в ЗП и то за участъка от въпросната
мрежа, която се ползва чрез управлението на това пътно превозно средство. Алтернативното изискване е
да не е закупена маршрутна карта за същото пътно превозно средство, което
ползва съответния участък от платената пътна мрежа.
В настоящият казус по категоричен начин се доказва, че
съставът на вмененото нарушение от страна на настоящият касатор е реализирано
както от обективна, така и от субективна страна. Безспорно е доказан субектът
на нарушението, а именно същият има качеството на водач, съобразно легалната
дефиниция дадена в §6, т.25 от ДР на ЗДвП, която посочва, че това е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което
води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
Притежаването на това качество на касатора в настоящият случай не е оспорено и
от самия него, напротив именно той в хода на развилото се
административнонаказателно производство пред наказващият орган е извадил
разпечатка от тахограф, от която е видно
че на посочената в АУАН дата и час пътното превозно средство е управлявано
именно от него. На следващо място, доказано е и, че се касае за пътно превозно
средство, което притежава характеристиките на чл. 10,ал.3а от ЗП, а именно
касае се за такова над 3,5 тона. Същото е управлявано по пътен участък, който е
включен в обхвата на платената пътна мрежа, съобразно Решение № 101 от 20
февруари 2020 година за приемане на Списък на републиканските пътища, за които
се събира такса за изминато разстояние- тол такса /лист 58 от АНД № 328/2023
година/.
Изпълнителното деяние в случая се изразява в това, че не
е налице закупена маршрутна карта за съответното моторно превозно средство. От
доказателствата по делото, които са представени и в хода на първоинстанционното
производство се установява, че на практика е заплатена такава такса, но за
моторно превозно средство с рег. № **, а не за ППС с рег. № ***. От друга
страна обаче, разпоредбата на чл.10б, ал.4а от ЗДвП е абсолютно категорична,
като казва, че отговорността при неправилно декларирани данни в маршрутна
карта- в конкретния случай на регистрационния номер на пътното превозно
средство е на собственика или на ползвателя“, т.е. при сгрешени данни относно
номера на превозното средство, се създава фикция, че всъщност не е заплатена
такава маршрутна карта. Съдът следва да подчертае, че в този случай
задължението на водача на пътно превозно средство се изразява в това, че същият
не следва да управлява ППС, за което не е заплатена такава дължима такса (
която по начало се заплаща от собственика), и именно в това се проявява
обществената опасност на извършеното деяние.
С оглед на изложеното настоящият касационен състав счита,
че всички елементи от състава на вмененото административно нарушение са налице
и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето
и след като Районен съд - П.** е достигнал до същото, то е налице един съдебен
акт, който е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде оставен в
сила, а депозираната срещу него жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.63д, ал.4, във
вр. с ал.5 от ЗАНН, претенцията на процесуалния представител на ответника по
касационната жалба за присъждане на разноски е основателна и касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати направени по делото разноски в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2
от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - П.**, касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
171 от 03.05.2023 година, постановено по АНД № 328 по описа за 2023 година на
Районен съд - П.**.
ОСЪЖДА В.Т.Т. с
ЕГН: ********** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сума в размер на
80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/