№ 2848
гр. София, 23.07.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Нели Алексиева
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20241100901387 по описа за 2024 година
Ищецът „И.г.“ ЕООД твърди, че между него и ответника „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД е сключена имуществена застраховка
„Индустриален пожар“ № 110121121000041/18.05.2021 г., със срок на
валидност от 19.05.2021 г. до 18.05.2022 г. Твърди, че в срока на действие на
застрахователната полица е настъпило застрахователно събитие – наводнение,
причинено от водопроводна авария, в производствена сграда, находяща се в гр.
Пещера, ул. **** /предмет на застрахованото имущество е тази сграда и
намиращите се в него машини, съоръжения и стоково-материални запаси/.
Ответното дружество е уведомено за настъпилото застрахователно събитие, за
което е образувана щета, по която е платена сума в размер на 72490.54 лева,
която според ищецът е недостатъчна да покрие действително нанесените от
застрахователното събитие щети. , Предвид изложеното иска от съда да осъди
ответника да му заплати застрахователно обезщетение по застрахователна
полица № 110121121000041 в размер на 91878.67 лева, представляващо
остатъка от общия размер на дължимото обезщетение по щета №
11012132200286 от 30.05.2022 г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата от 17260.20 лева, представляваща лихза за забава за периода от
27.01.2023 г. до 08.07.2024 г.
Въз основа на твърденията на ищеца и отправеното към съда
искане, Съдът намира, че са предявени искове с правна квалификация чл. 405,
ал. 1 КЗ и чл. 409 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от КЗ /след изм. ДВ, бр. 65
1
от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./, исковете за обезщетение по Кодекса за
застраховането на увреденото лице срещу застраховател се предявяват пред
съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие
се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище
или по местонастъпване на застрахователното събитие.
В случая, видно от справка в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, към датата на настъпване на
застрахователното събитие /28.05.2022 г./, във връзка с което се търси
застрахователно обезщетение от застрахователя по Кодекса за застраховането,
ищецът е със седалище в района на Окръжен съд - гр. Пазарджик, а според
твърденията в исковата молба застрахователното събитие е настъпило на
територията на гр. Пещера. Ето защо Софийски градски съд не е местно
компетентен да се произнесе по предявените искове, съгласно установените в
чл. 115, ал. 2 от КЗ особени правила за определяне на местната подсъдност по
тези искове, за наличието на която специална подсъдност Съдът е задължен да
следи служебно - арг. от чл. 119, ал. 3 от ГПК.
На настоящия съдебен състав е известна наличната към момента
противоречива съдебна практика относно приложимостта на специалната
подсъдност по чл. 115, ал. 2 от КЗ по отношение на исковете по чл. 405 от КЗ.
Част от съставите поддържат, че особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2
ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези,
чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане /в този смисъл е
определение № 87/21.02.2020 г., по ч. т. дело № 2870/2019 г. на ВКС, І ТО/, а
друга част считат, че установените в тази разпоредба специални правила за
определяне на местната подсъдност са приложими относно всяка претенция
на увреденото лице за заплащане на обезщетение, дължимо съгласно КЗ, като
под увредено лице следва да се разбира всяко лице, имащо право да поиска да
му бъдат възстановени вредите от настъпило застрахователно събитие /така
определение № 403/13.02.2023 г., по ч. гр. дело № 367/2023 г. на САС, ТО и
определение № 160/23.01.2024 г., по ч. гр. дело № 63/2024 г. на САС, ТО /.
Настоящият съдебен състав споделя становището, застъпено във
втората група актове, като напълно споделя изложените в горепосочените
определения на Софийски апелативен съд мотиви. Съгласно възприетото в
тези актове, ограничаването на приложението на нормата само до деликти
като увреждащи събития би довело до неоправдан и алогичен двойнствен
2
режим на подсъдността по застрахователни дела, както и до незачитане на
целената от законодателя с изменението на разпоредбата на л. 115, ал. 2 от КЗ
цел - да се унифицира режимът на местната подсъдност по застрахователни
дела, като те се разглеждат от съдилищата, които са най-близо до
правоимащото лице или до местонастъпването на застрахователното събитие,
с оглед улесняване процеса на доказването му. Затова всички искове за
обезщетение по КЗ срещу посочените в разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК
лица са местно подсъдни, съобразно установеното в нормата правило,
независимо от вида на застрахователното събитие, причинило вредите, чиято
репарация се търси. Основанието на предявените срещу застраховател
претенции за заплащане на застрахователно обезщетение е винаги договорно,
тъй като задължението на застрахователя да обезщети вредите от настъпилото
застрахователно събитие е част от съдържанието на застрахователно
правоотношение, включително и в случаите на предявен от увреденото лице
пряк иск по чл. 432 от КЗ.
Ако законодателят е искал да ограничи подсъдността по чл. 115,
ал. 2 ГПК само до застраховките „гражданска отговорност“, то е трябвало да
го посочи изрично, поради което терминът „увреденото лице“ следва да се
разбира като „правоимащото лице“. Уреждането на специална подсъдност
само за случаите, в които застрахователят отговаря спрямо увреденото лице
единствено по застраховка „гражданска отговорност“, сключена за покриване
на отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, би довело до дискриминация спрямо
останалите правоимащи лица по застрахователни правоотношения,
включително и в случаите, когато със застраховката „гражданска отговорност
застрахователят приема да обезщети вредите от договорното неизпълнение на
застрахованото лице /чл. 429, ал. 1, т. 2 от КЗ/.
Предвид изложеното следва да се приеме, че предявените по
настоящето дело искове от увреденото от застрахователното събитие лице
срещу застраховател за изплащане на застрахователно обезщетение по КЗ,
попадат в обхвата на специалната местна подсъдност на чл. 115, ал. 2 ГПК.
Въпросът за подсъдността на делото по чл. 115, ал. 2 от ГПК може
да се повдига и служебно от съда до приключване на първото по делото
заседание – арг. от чл. 119, ал. 3 от ГПК. Когато при извършваната служебна
проверка за наличието на процесуалните предпоставки за надлежното
3
упражняване на правото на иск /чл. 118 вр. чл. 119, ал. 3 от ГПК/ се
констатира, че искът е предявен пред некомпетентен според правилото на чл.
115, ал. 2 от ГПК, следва да се приеме, че изборът от страна на ищеца не е
правилно упражнен и делото следва да се изпрати на на съда, в чийто съдебен
район е седалището на ищеца към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие и който район е настъпило и застрахователното
събитие /в този смисъл определение № 3413/18.10.2019 г. на САС, ТО, 11
състав, по ч. гр. д. № 4845/2019 г. и определение № 300/31.01.2020 г. на САС,
по ч. гр. д. № 4663/2019 г./.
Мотивиран от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗПРАЩА ПО ПОДСЪДНОСТ, на основание чл. 118, ал. 2 във
вр. с чл. 119, ал. 3 във вр. чл. 115, ал. 2 ГПК, на Окръжен съд – гр. Пазарджик,
т. дело № 1387/2024 г. по описа на СГС, ТО, 22 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 1387/2024 г. по описа
на СГС, ТО, 22 състав.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението.
След влизане в сила на определението, делото да се изпрати на
Окръжен съд – гр. Пазарджик.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4