РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Смолян , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно гражданско дело №
20205400500428 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 26/24.02.2020 г., поправено с Решение №
9990/23.07.2020 г., двете по гр.дело № 217/2018 г., Чепеларският районен съд
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването върху ПИ с идентификатор № ****.***.**, с площ
491 кв.м., между В. Т. С., Вл. С. С., Ф. Хр. М., С. Хр. К.-В., и Община
Чепеларе по вариант Седми от заключението по СТЕ, изготвено от вещото
лице инж.М.Т., и приложената към него скица, явяваща се неразделна част от
решението, както следва:
Вл. Т. С. да ползва дял III
повдигната в лилав цвят площ от дворното място от 50,5 кв.м.;
Вл. С. С. да ползва дял II –
повдигната в зелен цвят площ от дворното място от 45,50 кв.м.;
1
Ф. Хр. М. и С. Хр.
К.-В. да ползват заедно дял I - повдигнатата в син цвят площ от дворното
място от 23 кв.м.;
Вл. С. С. и О. Ч.
да ползват заедно дял IV- повдигнатата в сив цвят площ от дворното място от
111 кв.м.;
Вл. С. С. и В.
Т. С. да ползват заедно повдигнатата в розов цвят площ от дворното място от
27 кв.м. и
Вл. С. С., Вл.
Т. С., Ф. Хр. М. и С. Хр. К.-В. да ползват заедно повдигнатата в жълт цвят
площ от дворното място от 58 кв.м.
Срещу това решение е подадена допустима
въззивна жалба от ВЛ. Т. С., чрез адв.В. Д., с искане да бъде отменено,
разпределението да се извърши съгласно вариант Пети от заключението по
СТЕ, като на Вл. С. се отреди за ползване дял ІІІ, евентуално – дял ІІ, което
обаче би лишило ответницата Вл. С. от втория вход към нейната реална част
от жилищната сграда.
Жалбоподателят моли, ако съдът приеме, че
предметът на спора включва и незастроената част от 111 кв.м. от имот 59,
включена в съседния УПИ ХІІ-100,59, в кв.10 по ПУП на гр.Чепеларе,
жалбоподателят да бъде включен за ползване в него с право на ¼ ид.част, на
колкото възлизат правата му на собственик на същата. Вл.С. моли и да му се
присъдят разноските по делото.
Към жалбата на Вл. С. е подадена и
допълнителна молба с вх.№ 9901782/05.08.2020 г., чрез пълномощник адв.Н.
П., съдържаща искане да се допусне СТЕ, която да изготви вариант за
2
разпределяне реалното ползване на незастроената част от дворното място в
ПИ с идентификатор ******.***.**, при който попадащата в парцел ХІІІ-59
част от него се разпредели както е по вариант Пети от вече приетото
заключение на инж.М.Т., т.е., на базата на скицата по вариант Пети да се
изготви нова вариант, който да предвиди дял ІV, включващ незастроената
площ за ползване от 111 кв.м., оцветена в сив цвят, да се разпредели с реални
площи за ползване от Вл. С. и Вл. С. поотделно, съответни на по ¼ ид.части
за всеки от тях и разположени в близост до другата част на имот № 59,
попадаща в парцел ХІІІ-59, а за останалата реална част, съответна на правата
на ½ ид.част на община Чепеларе, да се предвиди за същата ползване от нея и
да заема най-отдалечената-южна част на имота.
С отговори по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите
С. ХР. К.-В. и Ф. ХР. М., чрез адв.В. П. и адв.К. А., от една страна; и В. С. С.,
чрез адв.Т. Д., от друга; оспорват жалбата на Вл. С. и предлагат решението да
се потвърди. Претендират и за направените разноски.
К.-В. и М. молят също така,
ако съдът приеме, че община Чепеларе не следва да участва в настоящото
производство, съответно - да получи дял за ползване, разпределението да се
извърши съгласно вариант Първи от първата експертиза по делото, тъй като
разпределението по онзи вариант отговаря на фактическото ползване и
положение на имота, осигурява достъп на всички страни до използваните от
тях входове към сградата и дава равнопоставени възможности на всички за
ползване на имота.
Владимира Симеонова предлага, ако евентуално
съдът намери основание за отмяна на решението, да разпредели ползването
съобразно вариант № 1 от заключението на СТЕ.
В съдебно заседание жалбоподателят В. Т. С., редовно
призован, не се явява. За него пълномощниците адв.В. Д. и адв.Н. П.
поддържа жалбата и молят ползването на имота да се разпредели съобразно
варианта, изготвен от вещото лице във въззивното производство.
3
Въззиваемата ВЛ.С. С., редовно призована, не се явява на
съдебните заседание. За нея пълномощникът и адв.Т. Д. продължава да
оспорва жалбата и предлага решението да се потвърди, евентуално, ако бъде
отменено – разпределянето да се извърши съобразно вариант № 1.
Въззиваемата С. ХР. К.-В., редовно призована, се явява
лично и с пълномощника си адв.К. А., като моли съда да потвърди
решението; евентуално – да се избере вариант № 1.
Въззиваемата Ф. ХР. М. редовно призована, не се явява на
съдебните заседания. За нея пълномощникът и адв.К. А. предлага
потвърждаване на решението; а ако бъде отменено – ползването да е
съобразно вариант № 1.
Община Чепеларе не е подала отговор на въззивната жалба и
не изпраща представител на съдебните заседания.
Представени са от страните, с изключение на община
Чепеларе, чрез техните пълномощници, писмени защити в определения от
съда срок.
Съдът установява следното:
Решението е правилно и следва да се потвърди, като се имат
предвид изложените от първоинстанционния съд мотиви на осн.чл.272 ГПК.
В допълнение, с оглед доводите в жалбата на Вл. С.,
съобразява:
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че
решението е резултат от процесуално нарушение – че, по възражение основно
на една от ответниците, РС-Чепеларе „принуждава“ ищеца да включи в
процеса като предмет на спора целия поземлен имот с идентификатор
*******.***.** по КККР на гр.Чепеларе. Ако желанието и становище на
ищеца е било, че предмет на разпределяне следва да е ползването именно на
УПИ ХІІІ-59, а не на целия ПИ с посочения по-горе идентификатор, след
оставяне исковата молба без движение от съда, той не е бил длъжен да
изпълнява указанията на съда по разпореждане № 657/16.11.2018 г. и №
4
316/28.05.2019 г., ако ги е считал за незаконосъобразни, а да обжалва
евентуално връщане на исковата молба и прекратяване на делото на
осн.чл.130 ГПК от първоинстанционния съд поради неотстраняване пороците
на исковата молба. След като от ищеца в крайна сметка рамката на спора е
очертана с искане да се разпредели ползването именно на ПИ с
идентификатор 80371.242.59 съгласно окончателната му молба с вх.№
1742/06.06.2019 г., РС-Чепеларе се е произнесъл именно по предявения иск,
като е разпределил ползването на този обект. Затова е безпредметно да се
обсъжда дали разпределяне на ползването може да се извършва само по
отношение на незастроената част от дворното място на УПИ ХІІІ-59 или не.
Именно съобразно направените от Вл. С. искания и
наведени доводи, РС-Чепеларе правилно приема, че той не оспорва правото
на собственост на община Чепеларе и не е въвел преюдициален въпрос
относно правото на собственост върху североизточната реална част от имота,
та да съобрази ползването на имота с подобна претенция, независимо, че
приема да липсват доказателства за отчуждаването на общата на Вл. С. и Вл.
С. ½ ид.част от имот пл.№ 59, поради което тази тяхна ид.част, придаваща се
към УПИ ХІІ-59,100, кв.10, без основание е завзета от държавата и са налице
условията на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Приема обаче, че, с оглед претенция на това
основание, въведена само от Вл. С., тя е съсобственик на 1/4/ с общината /3/4/,
на частта от имота, придаваща се към УПИ ХІІ-59,100. На съдебното
заседание от 27.09.2020 г. ищецът и настоящ жалбоподател, чрез своя
пълномощник адв.Н. П., заявява, че счита североизточната част от имота с
размер 115 кв.м., попадаща в УПИ –XII, за собственост на Община Чепеларе
и че, независимо от представянето на доказателства за започната процедура
по деактуване на тази част от имота, в онзи момента такова няма, затова
твърди, че попадащата в УПИ XII-59 част е изключителна общинска
собственост. От Вл.С. не е поискано ползването на имота и съответно –
частта, която би се паднала на него, да е съобразено с някакво негово право на
собственост върху частта от имот пл.№ 59, попадаща в УПИ ХІІ-59; още
повече, че тази част се намира върху стръмен, съвсем необлагороден, нежелан
и неизползван от никоя от страните досега терен в североизточната част на
ПИ с кратък идентификатор .59.
Отделно от това, приетото от съда в мотивите по
5
настоящото решение, с което се осъществява спорна съдебна администрация
на гражданско правоотношение, не решава със сила на пресъдено нещо
въпроса за собствеността върху същата част от имот пл.№ 59, която попада в
УПИ ХІІ-59. Това е така, защото „съдебният акт, с който се уважава или
отхвърля искът по чл. 32, ал. 2 ЗС, не формира сила на пресъдено нещо
касателно факта, че е или че не е налице съсобственост между страните и
относно обема на техните права, доколкото този спор за материално право не
е предмет на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС, поради което тази категория съдебни
решения не попада в приложното поле на решенията по чл. 299, ал. 1 ГПК.“ –
решение № Решение № 78 от 20.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3642/2019 г., II
г. о. В същото решение е прието още, че установяването на съсобственост в
рамките на спора по чл. 32, ал. 2 ЗС и обема права на съсобствениците, при
релевирано възражение в тази насока, не обуславя недопустимост на
последващ иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК респ. чл. 108 ЗС и не
налага да бъдат съобразени, в смисъла на чл. 299, ал. 1 ГПК, правата на
страните по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС в последващия съдебен спор за
собственост.“ Същото е прието и с Решение № 1529 от 30.07.2003 г. на ВКС
по гр. д. № 1257/2002 г., IV г. о., с Решение № 965 от 16.10.2008 г. на ВКС по
гр. д. № 4158/2007 г., I г. о., и т.н.
Невярно е твърдението в жалбата, че при избора на
разпределението по вариант Седми съдът не е съобразил ползването на
мястото до онзи момент и то, според жалбоподателя, съобразно
разпределеното между него и двете ответници Ф. М.и С. К. по решението по
чл.32, ал.2 ЗС по гр.дело № 32/2006 г. на РС-Чепеларе. С него на Вл. С. е
предоставена южната реална част от имота, а на другите две съсобственици –
северната. Установява се от съвкупния анализ на събраните доказателства, че
имотът не е ползван съобразно това решение; освен, че по онова дело изобщо
не е участвала Вл. С. и за нея съответно изобщо не е разпределян дял.
Съдебната практика приема, че решение за разпределяне по чл.32, ал.2 ЗС, в
производството по чието постановяване не е участвал някой от
съсобствениците, които са необходими другари, е недопустимо.
Еднопосочни са показанията на разпитаните
свидетели: Стр.Д., съсед от южната страна; Р. Д., живееща в Чепеларе
6
братовчедка на Ф. М. и С. К.; Ив. Д., зълва на Ф. М.; и Ел. Стр., живееща в
Чепеларе приятелка на Вл. С.; че Вл. С. не е виждан от свидетелите за ползва
дворното място, освен, че има струпан негов дървен материал на едно място в
предния двор; дори баща му Т. С. е виждан в имота само един-два пъти.
Къщата не се обитава целогодишно; а само през топлите месеци. Никой
свидетел не съобщава Вл. С. да е правил някакви подобрения в двора.
Напротив, такива са правени само от Вл. С., Ф. М. и С. К. Вл.С. облагородява
предния и задния, на юг от водомерната шахта, двор, от югозападната и
югоизточната страна на имота, като засажда храстчета, служещи за стена,
плаща на бащата на св.Д. да коси предния и задния двор, заравнява ги,
затревява ги, поставя цветя и дръвчета, купува от бащата на св.Д. плочки и те
са настелени до заравнената част южно от водомерната шахта. Тези заравнени
и затревени части се ползват от Вл. С., както и от Ф. М. и С. К., като децата
от техните семейства играят там цяло лято, събират се на поставената маса с
близките си. От северната част на имота е направено настилане с плочки и
павета, поставяне на навес, засаждане на цветя от Ф. М. и С. К., както и
укрепване от тях чрез подпорна стена откъм улицата на север. Те също
участват в затревяването на предния двор, като засаждат райграс. Ремонтът на
предния двор е направен най-малко преди десет години, като се ползва от
трите въззиваеми и членове на техните семейства. Задната част на двора е
облагородена преди около 5-6 години.
На скицата на л.217 към СТЕ от 02.05.2019 г. на ЧРС е
изобразено от вещото лице фактическото състояние и ползване на ПИ .59.
Видно е настилането с каменни и бетонови плочи около цялата жилищна
сграда, с изключение на източната страна, озеленената равнинна част,
бетоновата площадка с навес на С. К. с площ от 13 кв.м., входовете на
страните, покритият вход с навес на Вл.С., равнинната неозеленена част и т.н.
Тъй като дворът е приведен в настоящия му вид само от
трите въззиваеми с техни средства и труд; югозападната част от двора е
място, желано за ползване от всички съсобственици не само защото е добре
облагородено/заравнено и затревено/ а и защото се намира в най-топлата и
най-светла част от имота, за разпределянето му за ползване чрез части за
всички, без общината, а не преимуществено за Вл. С., който не е участвал в
никое от описаните подобрения, правилно е избран вариант Седми,
7
независимо, че така югозападната част е разпределена на по-малки части. Не
се установява Ф. М. и С. К. да се облагодетелстват за сметка на
жалбоподателя, защото не той, а те са вложили средства и труд в
подобренията, макар и преимуществено в северната му му част, докато Вл.С.,
както се каза неведнъж, няма принос в никое от подобренията, за да бъде
оправдано ползване от него на голямо парче от най-добрата част от южния
двор според искания от него вариант Осми, даден пред въззивния съд от
вещото лице по СТЕ.
Във въззивното производство се установи, че водомерната
шахта, която е обща за жалбоподателя и въззиваемата С., и за достъпа до
която е определена общо за ползване тясна пътека покрай източната част на
къщата, също оцветена в светлорозово, по избрания от ЧРС вариант Седми,
междувременно е премахната, като общият за тях водомер е преместен вътре
в жилищната сграда. Съгласно решение № 200 от 21.10.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 2254/2013 г., II г. о., при избор на вариант за разпределение на
ползването, следва да се отчете и характерът на дворното място, което, с
оглед застрояването му, е предназначено да обслужва съществуващите в него
самостоятелни сгради и необходимостта всяка от страните да има достъп до
цялата фасада на собствените им сгради, необходим за поддържането им.
Чрез тази пътека се осигурява на жалбоподателя и на Вл. С., всеки от тях, да
има достъп до цялата фасада на собствения им югоизточен близнак,
необходим за поддържането им. Дори да се приеме, че с премахването на
шахтата отпада и нуждата от подобна пътека, вариант Осми, изготвен във
въззивното производство, в който тази обща пътека вече липсва и частта от
изток е изцяло в зелено, предвидена за ползване само от Вл.С., не може да
бъде избран, защото държи сметка само че Вл. С. и Вл. С. са собственици на
югоизточния близнак, М. и К. на западния и за разположението на входовете
им. Съответно жалбоподателят не е предложил и друг вариант, който да
съобразява както тези обстоятелства, преместването на шахтата вътре в
къщата, но и фактическото ползване на дворно място пред последните 10
години и най-вече – направените подобрения. Същото разсъждение важи и
относно оплакването, че нямало нужда от определяне на толкова голяма обща
част, оцветена в жълто, защото жалбоподателят не може да има грижа за
фасадната стена на сградата-близнак, която не е собствена на него и Вл. С. -
8
от жалбоподателя е предложен във въззивното производство само един
допълнителен вариант за разпределяне, който не може да бъде избран.
Сочи се, че С. К., освен, че има заедно
със сестра си Ф. М. по-голяма застроена площ от 125 кв.м., притежава и
навес-беседка от 13 кв.м. пред входа си. Така общата им площ с постройки
била 138 кв.м., които да се приспаднат от съответстващите на правата им 178
кв.м. от мястото/ равни на ½ от 356 кв.м./, при което остават 40 кв.м., които
им се полагат за ползване. Вместо това им е дадено място за индивидуално
ползване само от тях двете, както и отделно общото за четиримата
съсобственици-физически лица. За индивидуално ползване от тях двете обаче
са им предоставени само 23 кв.м., като част от тя е тясна пътека за достъп до
входовете им, а оцветените в жълто 58 кв.м. са предназначени за общо
ползване на четирите физически лица, включително жалбоподателят. В тази
връзка следва да се отчете, че С. К. отстъпва на Вл.С. площ от своето мазе, в
която той изгражда баня с тоалетна, тъй като на притежавания от него първи
етаж от югоизточния близнак не е имало такива. В замяна на това той дава
съгласие С. К. да изгради навеса от 13 кв.м. На жалбоподателя и на Вл. С., на
които се полага да ползват 140 кв.м. незастроено място, предвид отношението
между застроената им площ от 38 кв.м. и 178 кв.м., на колкото се равнява
тяхната 1/2 ид.част от 356-те кв.м., общо по вариант Седми са разпределени
123 кв.м., като на жалбоподателя – 50,5 кв.м. На последния и на Вл. С.а също
така, заедно с останалите две въззиваеми, е определена за общо ползване
оцветената в жълто част от 58 кв.м. около сградата. По вариант Седми също
така, само на жалбоподателя, е отредено ползването все на равнинни части от
двора, като югозападната е и затревена. Т.е., този вариант отчита и правата
на страните, както и съотношенията между застроената и свободната площи;
направените подобрения.
По арг. от чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемите направените от тях разноски във
въззивното производство за адвокатски възнаграждения, а именно: 600 лв. на
Вл. С., и по 560 лв. на С. К. и на Ф.М..
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26/24.02.2020 г., поправено с
Решение № 9990/23.07.2020 г., двете по гр.дело № 217/2018 г. на Чепеларския
районен съд.
ОСЪЖДА В. Т. С., ЕГН **********, да заплати на ВЛ. С.
С., ЕГН **********, направените от нея разноски за въззивното производство
за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
ОСЪЖДА ВЛ. Т. С., ЕГН **********, да заплати на С.
ХР.К.-В., ЕГН **********, направените от нея разноски за въззивното
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 560 лв. /петстотин и
шестдесет лева/.
ОСЪЖДА ВЛ. Т. С., ЕГН **********, да заплати на Ф. ХР.
М., ЕГН **********, направените от нея разноски за въззивното
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 560 лв. /петстотин и
шестдесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението
по чл.280, ал.3, т.2, пр.девето ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10