Р Е Ш Е Н И Е
№
592 / 13.02.2020 год., град
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева,
като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 4906 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба на К.Г.С. против М.А.М., А.М.И.
и Х.А.Е., за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на реална част от имот с идентификатор *****
по КК и КР на с.А*, общ.С*, която е с площ от около 47 кв.м. и е заключена
между източната, северната граници на имота, изградената от ответниците
незаконна барака и телена ограда; за осъждане на ответниците да предадат на
ищеца владението върху посочената реална част; за осъждане на ответниците да
премахнат изградените от тях барака с приблизителни размери 2.5 х 3.0 м.,
находяща се в североизточната част на имота, а също и телена ограда с бетонови колове,
с дължина от 13.5 м., находяща се в имота, между южната стена на бараката и
оградата откъм пътя (източна граница).
Предявените
искове са с правно основание в чл.108 и чл.109 ЗС и както е прието с
определението по чл.140 от ГПК, са допустими. В съдебно заседание се поддържат
от процесуалния представител на ищеца, който моли за уважаването им, ангажира
доказателства.
Пълномощниците
на ответниците оспорват исковете по съображения, изложени в отговора на
исковата молба. Релевират възражение за изтекла придобивна давност по отношение
на целия имот, в частност - на процесната реална част от имота. Също ангажират доказателства.
Въз
основа на доказателствата по делото и изявленията на страните, Бургаският
районен съд намира за установено от фактическа страна следното:
На ******** год., с нот. акт № ***/1995 год.
на нотариус при БРС, З* Ж* Г*- праводател на ищеца, е призната, на основание §4
и §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за собственик на земеделска земя от 420 м²,
представляваща имот с пл.№ *** по плана на местност „*****“, извън регулацията
на м.с.* общ.С*, при описани в акта граници. Това описание е извършено по стар,
недействащ кадастрален план.
На
***** год., с нот. акт ******* от същата дата на нотариус, вписан под № **** в
НК, З* Г* е продала на ищеца този имот, за който страните не спорят, че е
идентичен с процесния, с идентификатор ***** по КК и КР на с.А*, общ.С*.
Впрочем,
в тази насока са отразяването в КК за с.А*, видно от представената скица,
издадена от АГКК, както и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза, че за основа на сегашната КК е послужил стария
план, както и че имотът е бил все в тези си граници. Вещото лице е заснело на
място и паянтова постройка/барака и ограда, попадащи в имота на ищеца и в
съседния имот с идентификатор ***** по КК и КР на с.А*, общ.С*, за който
ответниците твърдят да ползват, като така ограденото заема 53 м² от
ищцовия имот и 3.32 м. от лицето му. Освен това е констатирало, че така
заградената площ не фигурира в стария кадастрален план и в КК, а ПНО за
местността „*****“ няма влязъл в сила, но е в процес на одобрение.
Не
е спорно и че ответницата А.И. е изградила въпросните барака, ограда и порта.
От
ангажираните по делото гласни доказателства, посредством разпита на четиримата
свидетели С., С*, М* и М*, водени от страните, се установява, че мястото от
2002-2003 год. е стояло празно, отключено (св.С.), че последните 10-12 год. изобщо
не се е ползвало (св.С*), че от 7-8 години не се ползва и не се знае дали
ответниците са строили нещо (св.М*), че ответниците допреди 7-8 години са
ползвали мястото си, което понастоящем е запустяло и пътеката между имота им и
този на ищеца е била винаги така (св.М*).
На
съда са служебно известни и решенията на БРС и БАдм.С, за отмяна заповедта на
кмета на Община С*, с която на ответниците е отказано да придобият
собствеността върху бивш ползвателски имот № ****, находящ се в м.“****“, с.А*,
общ.С*. С решението на БАдм.С преписката е върната на административния орган, с
указания за спиране на административното производство по молбата на
ответниците, до приключване на производството по изготвяне и обявяване на
помощен план за местността.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира исковете
за основателни.
Искът по чл.108 от ЗС е основателен, т.к. ищецът С. е
собственик на процесната реална част от имот с идентификатор ***** по КК и КР
на с.А*, а ответниците – несобственици я владеят, без
да противопоставят основание за това.
Както се каза
по – горе, собствеността си ищецът е придобил по силата на сделка с
вещнопрехвърлителен ефект, а праводателката му - по силата на специалния ред,
предвиден в ЗСПЗЗ. От друга страна, ответниците не доказаха по несъмнен начин
да са придобили процесния имот, респ. реалната част от същия по давност.
Въпреки
изначално възложената им доказателствена тежест, ответниците не проведоха пълно
и главно доказване на фактическия състав на придобивното владение - осъществяване
на фактическа власт в законоустановения период от време с намерение за своене. Първо,
липсват каквито и да било доказателства, че ответниците са владели целия имот
на ищеца, като всички гласни доказателства са в насока, че владението върху
съседния имот, ползван от ответниците, в последните не по-малко от 7-8 години
не е осъществявано, т.е. е прекъснато. Съвсем отделен е въпросът какъв точно е
бил обектът на това владение - дали на техния имот или на него, заедно с
реалната част от ищцовия. Затова съдът приема за недоказано твърдението, че ответниците
са владели непрекъснато целия имот на ищеца, респ. процесната реална част, в
продължение на повече от 10 години, без да са загубвали/изоставяли това
владение. А позоваването на придобивна давност след изгубване/изоставяне на
владението за повече от 6 месеца, не би могло да ползва владелеца, поради
юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок. Нещо
повече - липсват доказателства и за субективния елемент на владението -
намерението на ответниците да придобият имота на ищеца или реалната част от
същия. В обобщение - те не са придобили по давност собствеността върху целия процесен
имот, а понеже реалната част от същия очевидно не отговаря на минималните
изисквания на чл.19 от ЗУТ, дори да се допусне, че са я владели (своили) в
продължение на повече от 10 години непрекъснато, не са могли да я придобият,
предвид забраната на чл.200, ал.1 от ЗУТ, съотв. на ал.2 от с.з. (понеже не са
собственици на съседен имот, към който да я присъединят).
По иска с
правно основание в чл.109 от ЗС:
Изграждайки барака
и ограда в имота на ищеца и препятствайки по този начин достъпа му до
оградената от тях реална част, без правно основание, ответниците му пречат да
упражнява в пълен обем правото си на собственост, което осбуславя
основателността и на този иск.
Ето
защо, следва да се постанови решение, с което предявените искове да се уважат.
С цел по – пълна и нагледна индивидуализация на спорния предмет, върху който се
разпростира силата на настоящото решение, за неразделни части от същото следва
да се обявят скицата-извадка - приложение № 1 от заключението на вещото лице по
съдебно – техническата експертиза, находяща се на л.92 от настоящото дело.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се
следват деловодните разноски, които възлизат на 360 лв. Не се следват претендираните
170 лв. - доплащане на възнаграждение за вещо лице и 600 лв. - адвокатски
хонорар, т.к. липсват доказателства такива да са сторени.
Водим
от изложеното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА за
установено по отношение на М. ***, ЕГН - **********,***, ЕГН - ********** и Х.А.Е.
***, ЕГН - **********, че К.Г.С. ***, ЕГН - ********** е собственик на реална
част от имот с идентификатор ******* по КК и КР на с.А*, общ.С*, която е с площ
от 53 кв.м. и е заключена между източната граница, северната граница, изградената
от ответниците незаконна барака и телена ограда, като е отбелязана с точки 1,
2, 3, 4, 7 и оцветена жълт цвят в скицата-извадка - приложение № 1 към
заключението на съдебно – техническата експертиза, като ОСЪЖДА, на основание
чл.108 от ЗСоб., М.А.М., А.М.И. и Х.А.Е. да предадат
на К.Г.С. владението върху така описания имот (реална част).
ОСЪЖДА М.А.М., А.М.И. и Х.А.Е.,
на основание чл.109 от ЗСоб., премахнат изградените от тях барака с
приблизителни размери 2.5 х 3.0 м., находяща се в североизточната част на имота,
а също и телена ограда с бетонови колове, с дължина от 13.5 м., находящи се в собствения
на К.Г.С. имот с идентификатор *******
по КК и КР на с.А*, общ.С*, отбелязани с червен контур в скицата-извадка -
приложение № 1 към заключението на съдебно – техническата експертиза.
ОБЯВЯВА скицата-извадка -
приложение № 1 от заключението на вещото лице по съдебно – техническата
експертиза, за неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА М.А.М., А.М.И. и Х.А.Е.,
да заплатят на К.Г.С. деловодни разноски в размер на 360 лв.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е