РЕШЕНИЕ
№ 516
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330109461 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на “Трансауто-Р” ЕООД срещу ЗАД „ОЗК -
Застраховане“, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на
11800 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди, в резултат от ПТП от ***, виновно причинено от И. М. Б. с лек автомобил „БМВ
530“, с рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 09.06.2021 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба и в допълнителна молба от 03.09.2021 г. и от 01.10.2021 г. са
изложени твърдения, че на 16.07.2019 г. вечерта собствения на ищеца лек автомобил
„Мерцедес Спринтер“ с номер на рама № *** бил паркиран в близост до бензиностанция
„Тера“, находяща се в землището на село *** на път ППI-6-285+700, без да пречи на
участниците в движението. На посоченото място водачът И. Б., при управление с превишена
скорост /196 км/ч/ на лек автомобил „БМВ 530“, с рег. № *** блъска собственото на ищеца
МПС, както и паркиралия до него лек автомобил „Ленд Ровър“, с рег. №***, в резултат на
което настъпва ПТП с имуществени и неимуществени вреди. Били извикани органите на
РПУ – гр. Казанлък, които посещават мястото на ПТП и издали Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, в който бил описан механизма на ПТП и видимите вреди.
Образувано е досъдебно производство, в което е установено, с помощта на експертиза
механизма на ПТП, на кого е вината за настъпване на същото, която се дължи на
управляване на лек автомобил БМВ с несъобразена скорост. Ищецът се обърнал към
ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за
ПТП водач на л.а. „БМВ 530“. Направен е оглед на лекия автомобил, опис на щетите.
Единствено изискване на застрахователя към ищеца е било да представи своя банкова
сметка за изплащане на обезщетението. Ищецът представил такава, но въпреки това в
законовия срок не последвало плащане от ответника. С оглед изложеното предявява
настоящия иск.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава иска
основание и размер от 8579 лева, която сума е заплатил на ищеца.
От ответника не е постъпило становище по молбата на ищеца, с която е поискал
изменение на размера на иска от 1250 лева на 11800 лева.
С Определение от 16.12.2021 г., по искане на ищеца и по реда на чл.214, ал.1 ГПК
съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск, като същия е увеличен от 1250
лева на 11800 лева.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на иска:
По делото са представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск,
ищецът е спазил разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция
към застрахователя за изплащане на обезщетение. Последният се е съгласил да изплати
обезщетение, но такова плащане не е последвало в период от повече от три месеца след
подаване на заявлението и определяне на обезщетението. Плащане е последвало едва в хода
на процеса, след връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея за отговор
по реда на чл.131 ГПК, което плащане според ищеца е недостатъчно да покрие щетите по
процесния товарен автомобил, настъпили в резултат от ПТП-то.
По същество:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация 432, ал.1 КЗ.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличието на
валидно застрахователно правоотношение между ответника и деликвента по застраховка
„Гражданска отговорност“, както и наличието на правопораждащ деликтната отговорност на
водача на лек автомобил „БМВ 530“, с рег. № *** фактически състав, който включва
елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна
връзка между вредите и противоправното поведение. Ответникът следва да проведе
насрещно доказване, както и да докаже възраженията си в отговора за прекомерност на
претендираното обезщетение.
С Определение от 16.12.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че на
16.07.2019 г. вечерта собствения на ищеца лек автомобил „Мерцедес Спринтер“ с номер на
рама №*** бил паркиран в близост до бензиностанция „Тера“, находяща се в землището на
село *** на път ППI-6-285+700, без да пречи на участниците в движението. На посоченото
място водачът И. Б., при управление с превишена скорост /196 км/ч/ на лек автомобил „БМВ
530“, с рег. № *** блъска собственото на ищеца МПС, както и паркиралия до него лек
автомобил „Ленд Ровър“, с рег. № ***, в резултат на което настъпва ПТП с имуществени и
неимуществени вреди. Били извикани органите на РПУ – гр.Казанлък, които посещават
мястото на ПТП и издали Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който бил
описан механизма на ПТП и видимите вреди. Образувано е досъдебно производство, в което
е установено, с помощта на експертиза механизма на ПТП, на кого е вината за настъпване на
същото, която се дължи на управляване на лек автомобил БМВ с несъобразена скорост.
Ищецът се обърнал към ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния за ПТП водач на л.а. „БМВ 530“ и е образувана щета № ***.
Направен е оглед на лекия автомобил, опис на щетите. Не се спори за вида и броя на
причинените вреди, съобразно описа на ответника, които са в причинно-следствена връзка с
ПТП-то. Не се спори, че „БМВ 530“, с рег. № *** към дата 16.07.2019 г. има валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Не се спори, че ответникът е
заплатил на ищеца сумата в размер на 8579 лева, като обезщетение за процесните щети в
хода на процеса.
Не се спори, че щетите по лекия автомобил представляват тотална щета.
2
Спорна по делото е стойността на вредите.
При застраховка "Гражданска отговорност" обемът на отговорността на
застрахователя е идентичен с обема на отговорността на делинквента, но е лимитиран до
размера на застрахователната сума - чл. 386, ал.1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съгласно чл.499, ал.2 КЗ при вреди на имущество обезщетението не може да
надвиши действителната стойност на причинената вреда. Обезщетенията за вреди на
моторни превозни средства се определят в съответствие с методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с
наредбата по чл. 504.
Понятието действителна стойност на причинената вреда е било дефинирано в чл.15,
ал.2 и ал.3 Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и т.2
от КЗ и за методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства /отм.2014 г./. Съгласно посочените разпоредби при частични
вреди или пълно унищожаване на имущество обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на увреденото имущество, като действителната стойност на
увреденото имущество не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на
събитието.
Към настоящия момент дефиниция се съдържа в чл.400, ал.1 и ал.2 КЗ, в която е
регламентирано, че действителната застрахователна стойност се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Съдът приема, че посочената разпоредба е приложима и при определяне на
действителната стойност на увреденото имущество във връзка с правоотношенията по
застраховка „Гражданска отговорност“.
С оглед обсъдените разпоредби следва да се заключи, че обезщетението се определя в
зависимост от увреждането на имуществото, ако имуществото е частично увредено
обезщетението е равно на възстановителната му стойност – разходите необходими за
възстановяване на това имущество, ако увреждането е пълно, налице е тотална щета,
обезщетението е равно на пазарната действителната стойност на увреденото имущество към
датата на събитието.
Съгласно разпоредбата на чл.390, ал.2 КЗ тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава
70 на сто от действителната му стойност, която като обща норма е приложима по отношение
на всички имуществени застраховки, в това число и при уреждане на отношенията по
гражданска отговорност.
От приетата по делото първоначална Съдебно-автотехническа експертиза /л.96/
вещото лице е дал заключение, че пазарната стойност на товарния автомобил към датата на
ПТП е в размер на 18 961 лева, от която сума като се приспаднат 30 % запазени части
дължимото обезщетение за тотална щета е 13 273 лева.
Поради оспорване на заключението от ответника, по делото е допусната повторна
тройна САТЕ /л.160/. По нея вещите лица са дали заключение, че пазарната цена на
3
процесния товарен автомобил към датата на ПТП-то е 18 517 лева. Вещите лица
обосновават, доколкото по делото няма данни конкретно кои части от автомобила са
запазени, че при наличие на тотална щета най-често останките от автомобила се предават на
скрап или в комплект на автоморга, като в първия случай – стойността на останките
възлизат на 575 лева, а във втория – на 2000 лева. След приспадане на посочените стойности
от пазарната цена на автомобила се получава дължимото обезщетение при тотална щета, а
именно 17 942 лева /с останки предадени на скрап/, респективно – 16 517 лева /с останки
предадени в автоморга/.
Съдът кредитира като стойности на щети по процесния товарен автомобил, в
резултат от ПТП-то, тези посочени в повторната тройна САТЕ. Това е така, доколкото по
нея са работили три вещи лица и са достигнали до един извод при определяне на пазарната
стойност на автомобила. В повторната тройна САТЕ е по-обоснован размерът на запазените
части на товарния автомобил, като са дадени две възможности – предаване на скрап и
предаване в автоморга.
Съдът приема, че от пазарната стойност на товарния автомобил от 18 517 лева следва
да се извади стойността на комплектованите останки от него на автоморга в размер на 2000
лева, с цел да не се стига до неоснователно обогатяван. Съдът приема именно тази
стойността на останките на автомобила, доколкото е по-високата стойност и е по-
икономически оправдано за собственика. Същият би предпочел останките да бъдат оценени
по - високо при предаването им за вторични суровини.
С оглед изложеното съдът приема, че дължимото се застрахователно обезщетение в
случая при тотална щета е в размер на 16 517 лева.
По искане на ищеца и по реда на чл.214, ал.1 ГПК, с Протоколно определение от
11.01.2023 г., съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск, като същия е
увеличен от 11 800 лева на 12 961.90 лева, която сума се претендира от ищеца.
В хода на делото ответникът е заплатил на ищеца по процесната щета сума в размер
на 8579 лева, която не е приспадната от ищеца от претенцията в размер на 12 961.90 лева.
След приспадането на платеното от ответника обезщетение остава дължим остатък в
размер на 4 382.90 лева, която сума ще се присъди на ищеца, а за горницата над тази сума до
пълния предявен размер от 12 961.90 лева, искът ще се отхвърли, поради плащане в хода на
процеса.
Като законна последица от уважаване на иска ще се присъди и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 09.06.2021 г. до 06.08.2021 г. върху главница
в размер на 12 961.90 лева и от 07.08.2021 г. до окончателното плащане върху главница от
4382.90 лева, каквото искане е направено още в исковата молба и не е оспорено от
ответника, като недължимо.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа следните разноски – 531 лева – платена държавна такса, 1400 лева –
4
платено адвокатско възнаграждение /л.170/, 180 лева – депозит за САТЕ. Общо разноски в
размер на 2111 лева , които ще се присъдят изцяло, доколкото ответникът е дал повод за
завеждане на делото, платил е частично в хода на същото.
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ НА „Трансауто-Р“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. Тракия,
бл.148, вх.В, ет.3, ап.7, сумата от 4 382.90 лева, представляваща дължимо обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат от ПТП от 16.07.2019 г., виновно
причинено от И. М. Б. с лек автомобил „БМВ 530“, с рег. № ***, застрахован при ответника
по застраховка Гражданска отговорност, за което е образувано щета при ответника с № ***,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.06.2021 г. до
06.08.2021 г. върху главница от 12961.90 лева и от 07.08.2021 г. до окончателното плащане
върху главница от 4382.90 лева, както и сумата в размер на 2111 лева – разноски в
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 4382.90 до
пълния предявен такъв от 12 961.90 лева, поради плащане в хода на процеса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5