РЕШЕНИЕ
№ 1202
гр. Пловдив , 17.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330105040 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.
Ищецът А. Ю. С., ЕГН: **********, от гр. П., ж.к. „Т.“ бл. № ***, вх. *, ет. *, ап. **, чрез
пълномощник адв. Т. Т., е предявил против „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6,
представлявано от **** Р. М. - Т., за признаване на установено, че не дължи на ответника,
поради погасяването им по давност, следните суми: сумата от 3 673, 75 лева- главница,
произтичаща от банков кредит, сключен на 12.07.2005 г. с „Първа Инвестиционна Банка“
АД, ведно със законната лихва върху сумата от 13.10.2010 г. до изплащане на вземането,
сумата от 1 458, 07 лева- лихва за забава за периода 12.08.2006 г.- 13.10.2010 г. и сумата от
402, 64 лева- разноски, по издаден изпълнителен лист от 01.11.2010 г. по частно гр. дело №
16194/ 2010 г. на ПРС, XI гр. с-в, по който е образувано **** ****** № ****/ **** г. по
описа на *** , рег. № ***.
В исковата молба се твърди, че по частно гр. дело № 16194/ 2010 г. на ПРС, XI гр. с-в, се
издал изпълнителен лист от 01.11.2010 г. срещу ищеца, за следните суми: 3 673, 75 лева-
главница, произтичаща от банков кредит, сключен на 12.07.2005 г. с „Първа Инвестиционна
Банка“ АД, ведно със законната лихва върху сумата от 13.10.2010 г. до изплащане на
вземането, сумата от 1 458, 07 лева- лихва за забава за периода 12.08.2006 г.- 13.10.2010 г. и
сумата от 402, 64 лева- разноски. Въз основа на така издадения изпълнителен лист било
образувано **** ***** № ****/ **** г. по описа на ***** ****, рег. № ****. В хода на
1
изпълнението на 20.01.2017 г. ответникът поискал конституиране на мястото на взискателя,
поради сключен между тях договор за цесия от 14.11.2016 г. По това **** *****
единственото действие, което се предприело, било подаване на 15.12.2011 г. на молба от
длъжника за разсрочено плащане, като оттогава до момента нямало валидни изпълнителни
действия, които да прекъснат давността. Твърди се, че ищецът не бил уведомен за цесията и
още към момента на конституиране на ответника като взискател **** ***** следвало да
бъде прекратено по силата на закона. *** начислил и такси по изпълнението. Ищецът имал
правен интерес от иска, защото към момента на възражението още нямало настъпила
давност. **** ***** следвало да се счита за прекратено по силата на закона, като вземането
било погасено по давност. В този смисъл моли да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено, че сумите по листа са недължими. Претендират се и разноските в
процеса. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор,
с който оспорва предявения иск. Посочва се, че исковата молба не била подписана, поради
което била недопустима. По същество оспорва твърденията за липса на уведомяване на
длъжника за цесията, в която връзка се представят и писмени доказателства. Твърди се още,
че давността не била изтекла, като в изпълнителния процес тя била прекъсвана многократно
с предприемането на изпълнителни действия, както и с искането за прилагане на определени
изпълнителни способи, независимо дали те са довели до предприемане на действия с
резултат удовлетворяване на взискателя. В случая кредиторът проявявал активност и
правото на принудително изпълнение не било погасено. Моли за отхвърляне на иска. Също
претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В
съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане по частно гр. дело № 16194/ 2010 г. на ПРС, XI гр. с-в, на 01.10.2010 г. е
издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 10486/
29.10.2010 г., по силата на който ищецът е бил осъден да заплати на „Първа Инвестиционна
Банка“ АД следните суми: 3 673, 75 лева- главница, произтичаща от банков кредит, сключен
на 12.07.2005 г., ведно със законната лихва върху сумата от 13.10.2010 г. до изплащане на
вземането, сумата от 1 458, 07 лева- лихва за забава за периода 12.08.2006 г.- 13.10.2010 г. и
сумата от 402, 64 лева- разноски по делото.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 12.09.2011 г. „Първа
Инвестиционна Банка“ АД е образувала против ищеца ***** **** № ****/ **** по описа на
*** ***, рег. № ****. С молбата за образуване на делото са поискани изпълнителни действия
- запори и възбрани. Извършени са справка до ТД на НАП за имуществото на длъжника,
справки до общината, справка за осигурител в НОИ, справка за лице от ИКАР. На длъжника
е връчена чрез работодател ПДИ на 29.09.2011 г., като е насрочен опис за движими вещи на
11.11.2011 г., както и запор върху трудовото му възнаграждение. С молба от 15.12.2011 г.
длъжникът е поискал да заплаща дълга си на месечни вноски от по 100 лева, като е заплатил
сумата от 300 лева на 19.12.2011 г., което е отнесена към погасяване на такси по
2
изпълнението. С молба от 20.01.2017 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като
взискател по делото, с оглед сключен с банката договор за цесия от 14.11.2016 г., като е
представен договорът за прехвърляне на вземанията, приложението към него, съдържащо
конкретните вземания, сред които и процесното, както и потвърждение за цесията, ведно с
получено от длъжника уведомление. На 13.03.2017 г. **** е изпратил писмо за съдействие
до ТД на НАП- Пловдив, с искане за предоставяне на информация за имущественото
състояние на длъжника. Направени са и неуспешни опити за уведомяването на длъжника на
адреса му за цесията от страна на ***.
Копие от цялото **** ****** е приложено към настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото само в тази
връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния
лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото
производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в
подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били
погасени поради общата петгодишна давност, а и с оглед бездействието на кредитора по
принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от
което се навеждат съображения, че същите не били дължими.
На първо място, с ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че нова
погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. От приложеното изпълнително
дело е видно, че по същото единственото валидно изпълнително действие са извършените на
26.09.2011 г. от *** запор върху вземания от трудово възнаграждение на ищеца, както и
насрочен опис на движими вещи на длъжника, защото останалите действия (като изискване
на справки за проучване на длъжника) не са насочени към приложение на определен
изпълнителен способ, поради което и не представляват изпълнителни действия. В случая е
без значение дали реално е бил извършен този опис или не, защото не е необходимо
предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да
е задължително успешно, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от самата
разпоредба на чл. 116 буква „в” от ЗЗД, в която законодателят използва думата
„предприемане“ на изпълнителните действия, а не „извършване“. В цитираното ТР № 2/
2013 г. на ОСГТК на ВКС пък се приема, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, поради което и задължителната съдебна практика не поставя като изискване
съответното изпълнително действие да е дало определен резултат, свързан със събиране на
вземането или пък удовлетворяване на кредитора. Нещо повече, съответното действие може
и въобще да не бъде извършено, защото е от значение само то да е поискано от взискателя,
който по този начин демонстрира своята активност в изпълнителния процес, като тази
страна не следва да търпи неблагоприятни за себе си последици от евентуалното
бездействие на ***, който не е изпълнил искането на кредитора да предприеме съответния
изпълнителен способ. В този смисъл, независимо, че по изпълнителното дело няма данни
3
дали такъв опис е бил проведен, това представлява валидно изпълнително действие. Така от
датата на разпореждането за извършване на описа и налагането на запора- 26.09.2011 г. за
период от две години- или до 26.09.2013 г. след като няма извършено нито едно друго
изпълнително действие, още към тази дата 26.09.2013 г. по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от
ГПК са изтекли две години на бездействие на кредитора. Оттук- принудителното
изпълнение се е считало за прекратено по силата на закона и без да е необходимо
издаването на нарочен и формален акт на ***, който реално само би констатирал
настъпването на това обстоятелство, без обаче да поражда последиците му, настъпващи по
силата на закона. Последващи изпълнителни действия няма, а дори и да имаше извършени,
те биха се явили направени по прекратено по силата на закона дело, поради което щяха да са
нищожни и не могат да породят своите последици.
От друга страна, към датата на предявяване на настоящата искова молба- 23.03.2021 г.,
петгодишната погасителна давност, считано от разпореждането за извършване на описа и
налагането на запора от 26.09.2011 г., който е последното и единствено валидно
изпълнително действие, е била изтекла.
Необходимо е да обсъди въпросът и с подадената от длъжника молба за разсрочване на
дълга и платената с нея сума от 300 лева. Принципно плащането представлява способ за
погасяване на задължението, като изпълнението на едно задължение чрез плащане изключва
възможността спрямо същото да се осъществи друг погасителен способ. Плащането като
юридически факт има за правни последици погасяване на дълга, който след това вече не
съществува. В тази връзка платените задължения не могат да се погасят по давност, тъй като
вече са били погасени чрез плащане, а пък давността не може да тече без съществуващо
задължение.
Извършеното единствено плащане от на 19.12.2011 г. обаче не представлява признание на
вземането по смисъла на чл. 116 буква „а” от ЗЗД. Това е така, защото от една страна
подадената от него молба за разсрочено плащане съдържа единствено волеизявление на
лицето за внасяне на сума в определен размер месечно по сметка на ***, но без никъде в
молбата да е посочено, че дългът за признава. Още повече, че изявлението на длъжника не е
адресирано до взискателя и не е достигнало до знанието му, защото молбата е до ***, без
той да уведомява кредитора или да търси неговото съгласие. От друга страна, признанието
представлява изрично съгласие на длъжника, негово собствено желание да плати
доброволно по своя воля, а в случая плащанията са направени във връзка с предприето
принудително изпълнение и в хода на висящ изпълнителен процес, т.е. изявлението на
ищеца е било насочено само към предотвратяване на предприемането на изпълнителни
действия, за да не произтичат повече неблагоприятни последици за него. При това
положение, липсват както признание, така и доброволно изпълнение, поради което
извършените от ищеца няколко плащания за въпросния период не могат валидно да
прекъснат давността.
Второ- видно от разпореждането на *** от 25.01.2012 г., платената от длъжника сума от
300 лева е била приета като погашение на част от разноските в изпълнението (платените от
взискателя такси), т.е. с нея не се погасява дълга по листа, което е видно и от гърба на
4
изпълнителния лист, на който липсват отбелязвания за плащания и погасяване на суми по
него. При това положение тук не може да има частично отхвърляне на иска до размера на
платеното, защото от една страна, с предявения отрицателен установителен иск длъжникът
цели въобще да отрече съществуването на вземане срещу него по изпълнителния лист, като,
ако ищецът е търсил връщане на недължимо платени суми, то тогава е щял да предяви
осъдителна претенция, каквато обаче в случая нямаме. От друга страна, което е и по-
важното, направеното плащане не погасява суми по изпълнителния лист, които са предмет
на делото, а претенция за разноските по изпълнението в случая няма.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че по отношение на давността и
приложимостта на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС и на ППВС № 3/ 1980 г., че
цитираното тълкувателно решение е в сила от 26.06.2015 г., поради което петгодишният
давностен срок в случая следва да изтича на 26.06.2020 г., като в този период няма валидно
извършено изпълнително действие, което да прекъсне давността. Дори и да се приеме тезата,
че ТР се прилага за в бъдеще, а до постановяването му действа ППВС, то изводите на съда за
давността пак не биха се променили, защото и след приемане на ТР няма извършени
валидни изпълнителни действия.
Горните съображения, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извода на съда за
основателност на предявената претенция, която следва да бъде уважена изцяло, доколкото
по делото се установява несъмнено, че вземанията на ответника по изпълнителния лист са
били погасени по давност, която не е била прекъсната в хода на изпълнението с валидни
изпълнителни действия.
Предвид изхода на делото- уважаване на исковата претенция изцяло, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се претендират, за
тях е представен надлежен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното
им извършване- внесени държавна такса в размер на 221, 37 лева (лист 11), както и
заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната от 900 лева (л. 4), по
отношение на което е направено възражение за прекомерност. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от
ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна
може да присъди и по- нисък размер на разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012
г. решаващият състав е свободен да намали възнаграждението дори точно на предвидения в
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум. В конкретния случай действително делото не се отличава с фактическа или
правна сложност, в хода на процеса не са настъпили никакви усложнения, нито пък са
събирани допълнителни доказателства извън първоначално поисканите, а и по този род дела
вече е създадена трайно установена и еднопосочна съдебна практика, в който смисъл са
налице предпоставките за намаляване на възнаграждението. С оглед цена на иска, според
нормата на чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредбата, минималният размер на адвокатското
възнаграждение следва да възлиза на сумата от 606, 72 лева, до който размер съдът намира,
че е справедливо да намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, като
точно тази сума се възложи в тежест на ответника.
5
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков - Казанджията”
№ 4- 6, сграда „Матрикс Тауър, ет. 6, представлявано от ***** Р. И. М. - Т. че А. Ю. С.,
ЕГН: **********, от гр. П., ж.к. „Т.“ бл. № ***, вх. *, ет. *, ап. **, НЕ ДЪЛЖИ поради
изтекла погасителна давност следните суми: сумата от 3 673, 75 лева- главница,
произтичаща от банков кредит, сключен на 12.07.2005 г. с „Първа Инвестиционна Банка“
АД, ведно със законната лихва върху сумата от 13.10.2010 г. до изплащане на вземането,
сумата от 1 458, 07 лева- лихва за забава за периода 12.08.2006 г.- 13.10.2010 г. и сумата от
402, 64 лева- разноски, по издаден изпълнителен лист от 01.11.2010 г. по частно гр. дело №
16194/ 2010 г. на ПРС, XI гр. с-в, по който е образувано ***** ***** № ****/ *** г. по описа
на **** ***, рег. № ***.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4- 6, сграда „Матрикс Тауър, ет. 6,
представлявано от **** Р. И. М. - Т., да заплати на А. Ю. С., ЕГН: **********, от гр. П., ж.
к. „Т.“ бл. № ***, вх. *, ет. *, ап. **, направените по делото разноски, както следва: сумата от
221, 37 (двеста двадесет и един лева и тридесет и седем стотинки) лева- държавна такса за
образуване на делото и сумата от 606, 72 (шестстотин и шест лева и седемдесет и две
стотинки) лева- адвокатско възнаграждение, определено от съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________
6