Решение по дело №15749/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              03.05.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и десета година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                   ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при участието на секретар Антония Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 15749 по описа за  2018г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 21.08.2019г., гр.д.74047/17г., СРС, 126 с-в отхвърля предявения от К.Г.В. срещу „Л.С.“ ЕАД иск по чл.213, ал.2 КТ за сумата 9 894 лв. - обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода 10.12.2016г. - 10.6.2017г. и осъжда ищеца да заплати на ответника сумата 300 лв. – разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца К.Г.В.. Счита, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено, т.к. не му е редовно връчвана заповед за уволнение. Иска се отмяна на решението и  постановяване на друго, с което да се уважи искът.         Въззиваемият – ответникът по иска „Л.С.“ ЕАД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.213, ал.2 КТ.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

         Със заповед № 12/06.01.2015г., ответникът „Л.С.“ ЕАД прекратява трудовото правоотношение с ищеца К.Г.В. на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ, считано от 24.02.2015г.

С влязло в сила на 06.12.2016г. протоколно решение от 24.11.2015г., гр.д.32082/15г., СРС, 123 с-в отхвърля предявените от настоящия ищец срещу работодателя искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за отмяна на уволнението и за възстановяване на предишната работа.

Заповедта за уволнение се счита за редовно връчена на сегашния ищец последователно с връчването на 15.04.2015г. на друга заповед № 14/26.2.2015г., издадена от ответника, в която е обективирано предизвестие за прекратяване на трудовия договор на посоченото правно основание; с връчване на препис от отговора на исковата молба по приключилото дело за отмяна на уволнение; както и с връчване на препис от постановеното съдебно решение по същото дело. Най-късно с последното връчване, ищецът е уведомен за настъпилите последици на прекратеното трудово правоотношение съобразно чл.335, т.1 КТ - с изтичане на срока по предизвестието. Затова работодателят не изпада в обективно неправомерно неизпълнение на задължения към ищеца, изразяващо се в последващото му недопускане до изпълнение на възложена работа, която преди това ефективно да е изпълнявана.

Отделно, ищецът не установява след някое от връчванията на предизвестието да се е явява поне веднъж лично при работодателя, за да заяви недвусмислено намерение за упражняване на длъжността, но въпреки това да не е допуснат до работа.

След като не е изпълнена хипотезата на чл.213, ал.2 КТ за незаконно недопускане до работа през време на действащо трудово правоотношение, искът за присъждане на обезщетение подлежи на отхвърляне като неоснователен.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.08.2019г., гр.д.74047/17г., СРС, 126 с-в.

ОСЪЖДА К.Г.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Л.С.“ ЕАД, *** сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.