Решение по дело №3184/2019 на Районен съд - Хасково

 

 

Р Е Ш  Е Н И Е

№  287 /  14.04.2020 г., гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд, Втори   наказателен състав

на втори март    две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                      Районен съдия: Даниела Николова

 

секретар:Михаела Стойчева

като разгледа докладваното от съдията 

гражданско дело № 3184 по описа за 2019 г. на Районен съд – Хасково

 

 

     Производството е образувано по искова молба   от  И.А.Д.  ,чрез адв.Кристиян Якимов   срещу В.И.З. , с правно основание чл.59 ал.9 от СК.

                 Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи , били родители на малолетното дете Михаела Иванова Димова, родена на *** г. в гр. Хасково. По силата на решение №668/25.10.2011 г. по гр. д. № 2330/2011 г.по описа на РС-Хасково , упражняването на родителските права върху детето било предоставено на майката, с местоживеене при нея, като бил определен следният режим на лични контакти между детето и бащата - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09 ч. до 18 ч. в събота и от 09 ч.до 18 ч. в неделя ,без преспиване ,както и един месец  през лятото ,когато майката не ползва платения си годишен отпуск   и един ден на  Коледните и Великденските празници от 09 ч.до 20 ч. ,без преспиване. Със същото решение ищецът е осъден  да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв.,впоследствие изменена на 115 лв. с решение по гр.д.№1185/2017г. на РС-Хасково .Страните имало още едно общо дете Илиана Иванова Димова ,родена на ***г.,родителските права върху което са предоставени на майката. От постановяване на съдебното решение  до сега изминал  дълъг период от време ,през който настъпили съществени изменения в обстоятелствата ,налагащи изменение на  упражняването на родителските  права. Налице била невъзможност на майката да полага необходимата и достатъчна грижа  и за двете деца едновременно. Понеже майката имала нов партньор в живота си и оставала да нощува при него ,често се случвало децата да остават сами със своята прабаба.Същевремнно ищецът притежавал отлични битови условия за отглеждане на детето ,живеел в жилище ,собственост на неговите родители ,осигурил и самостоятелна стая  за отглеждане,а имал възможност да отделя достатъчно време  за личен  контакт и помощ при подготовката на детето за училище.Налице била и силна емоционална връзка с детето Михаела,което желаело да живее при своя баща.В лицето на  своите родители имал също подкрепа и възможност те да му помагат при отглеждането на детето .Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което измени горецитираното първоначално постановено съдебно решение, като предостави на него упражняването на родителските права по отношение на детето Михаела , с право на майката на лични контакти с детето; определи местоживеенето на детето Михаела на адреса на бащата; да осъди майката да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от датата на подаването на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, както и да му присъдите направените по делото разноски.

Ответницата оспорва иска, като твърди, че не били налице нови обстоятелства, които да обосноват разширяване режима на контакти между бащата и детето Михаела . Оспорва изцяло твърденията в исковата молба,като прави  следните насрещни възражения: Ищецът продължително време не заплащал издръжка на децата си, в т.ч. и за детето Михаела, като многократно е осъждан за това.Липсата на елементарна грижа и трайното неизпълнение на законовото задължение за издръжка разкриват драстична липса на родителски капацитет.Срещу него отново има образувано досъдебно производство по чл.183 от НК.Ищецът постоянно злоупотребявал с алкохол,в което  състояние нито можел да отделя внимание на детето,нито да му помага в подготовката за училище. Ищецът не можел да разчита на своите родители.Майка му  от дълги години се намира постоянно в чужбина-Италия,баща му нямал отношение към внуците си.Самият ищец осъществявал лични контакти с децата си, в т.ч. и с Михаела, много нередовно и когато има настроение за това,така че  нямало възможност между тях да се изгради сила емоционална връзка. Навежда  довода, че детето Михаела  е в ранния пубертет от развитието си,момиче,със специфични за този период нужди,които налагат постоянна близост с майката.И на последно място, прави възражението,че е категорично отрицателно обстоятелството да се иска разделяне на двете деца, които от раждането си досега живеят заедно,които по пол са момичета и претенцията на ищеца в тази посока сочи на липсата на родителска отговорност и здравомислие и по отношение на двете тях, не само за Михаела.Ето защо  иска  следвало да бъде отхвърлен ,като на ответницата  бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

С решение от 25.10.2011 г., постановено по гр.д.№ 2330/2011 г. по описа на РС-Хасково  е прекратен брака между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга И.А.Д., упражняването на родителските права по отношение на децата Михаела и Илиана са предоставени на майката, определен е режим на лични контакти с бащата и последният е осъден да заплаща месечна издръжка от 80  лв. за всяко дете.С решение от 18.10.2017г. по гр.д.№1185/2017г. по описа на РС-Хасково е изменен размера на издръжката, дължима за двете деца Михаела и Илиана,която  е увеличена от 85 лв.на 115 лв.месечно  за всяко от тях.

От изисканата от съда справка за съдимост рег.№29/08.01.2020г. ,издадена от БС при РС-Хасково е видно ,че ищецът И.А.Д. е осъждан  общо пет пъти ,като последните четири осъждания са все за  престъпления, свързани с неплащане на  издръжка  /в т.ч. и при условията на повторност/  ,като   е осъден  на  наказания „лишаване от свобода „,които е изтърпял в пенетенциарно заведение ,откъдето е   освободен на 03.04.2019г.

От изготвения и депозиран по делото социален доклад от ДСП-Хасково  се установява, че детето Михаела се отглежда в домакинството на майката,заедно с по-малката си сестра Илиана и  прабаба  по майчина линия.Майката ,децата и прабабата живеят в етаж от къщата ,собственост на  бабата по м.л.,в която има всички необходими условия за отглеждане на деца.  Бащата живее на втори етаж от къща в кв.Болярово в гр.Хасково,в който има обособена детска стая. В доклада се сочи още, че  контакта  между Михаела и баща й  не е прекъсван , на която връзка майката не се е противопоставяла. Майката като основен обгрижващ за детето Михаела разпознава и осигурява  потребностите на детето-физически ,здравни и образователни и е определена като отговорен родител.Бащата също проявява заинтересованост към нуждите и потребностите на дъщеря си Михаела ,а като причина да иска родителските права над по-голямата си дъщеря  сочи нейното желание за  това.  Пред социалния  работник детето Михаела първоначално се притеснявала да говори за желанието си да живее при баща си пред майка си. В индивидуален разговор разказала ,че   трудно споделя с майка си ,а по-скоро със сестра си ,с която са близки.  Като основна причина за желанието си да живее при баща си изтъква  неразбирателство с  прабаба си ,която демонстрирала симпатии към по-малката й сестра и често обиждала Михаела . Детето  споделя  също така, че  се чувства  по –спокойна при баща си ,с когото разговарят  и той я изслушва,като получава помощ за домашните от братовчедка си,която живее в  същата къща   . Заключението на социалния работник е, че детето Михаела е на възраст ,в която част от развитието е свързано с конфликти и кризи в отношенията с родителите ,нарушена комуникация ,за което е необходимо  родителите да проявят по –голяма сетивност към чувствата на детето си и при необходимост да се обърнат към специалист .

Съдът изслуша детето Михаела  в съдебно заседание, където то отново сподели това, което  е казало  и на социалния работник.Първоначално заяви ,че   не знае при кого  иска да живее ,но нещото, което не харесва и я кара да е тъжна е по принцип е баба й,с която живеят заедно.Имало случаи , при които прабаба й  говорила ,че е виновна  затова ,че майка й е толкова слаба ,  обвинявала  я ,че заради държанието й майка ще се разболее,както и обръщала повече внимание и се държала мило с по-малката й сестра .     Михаела твърди,че  с майка си говорили рядко и по-лесно  споделяла с баща си и баба си по б.л. ,като   искала да занапред да живее при баща си.

 От показанията на разпитаната свидетелка Лиляна Делчева се установява , че детето Михаела  се отглежда добре  от майката, която задоволява всичките  й нужди , подпомагана финансово и  от родителите си .  Според св.Атанас Д. / баща на ищеца/  синът  му също   разполага  с добри битови условия за отглеждане на  детето ,като  преди шест месеца започнал работа  и спрял с употребата на алкохол.   Същевременно от показанията на тези свидетели се установява, че ответницата  няма  партньор до себе си и само когато вечер  излизала по женски за няколко часа се  налагало да оставя Михаела и сестра й у дома с прабаба им/св.Делчева /. Докато св.Д. твърди ,че не знае причината ,поради която Михаела иска да живее при  баща си,  св.Делчева,базирайки се  на  личен разговор с  детето заявява ,че в основаната на това решение на Михаела  е  конфликта  с  прабаба й ,с която не се разбират  и ползва баща си  като“ спасителна лодка“.Св.Делчева  разказва за случай  от месец август 2019 година,когато поради  забраната  на ответницата  Михаела  да  поддържа отношения с   приятелка,която и влияе лошо, тя  си   събрала багажа  и  отишла при баща си ,но след  една седмица се обадила на майка си  да си  я вземе . Според св.Делчева  Михаела била в тийнеджърска възраст и бързо променяла решенията си, мислейки че забраненото от майка й ,ще бъде позволено от баща  й. И  двамата свидетели  твърдят ,че  ищецът не плащал редовно издръжка  за децата ,като св.Д.  помагал на сина си ,когато имал възможност и сина му търсел помощ от него .

           При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

           Предявеният иск с правно основание чл.59, ал.9, вр. с чл.127, ал.2 от СК е процесуално допустим. Разгледан по същество, той се явява неоснователен по следните съображения:

Съгласно чл.59, ал.9 от СК, към който препраща разпоредбата на чл.127, ал.2, изр.1 от СК, при изменение на обстоятелствата, при които са били постановени мерките относно упражняване на родителските права и режим на лични отношения с детето, по молба на заинтересования родител първоначално постановените могат да бъдат изменени и да бъдат определени нови такива. Според задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974г. на ВС, под „изменение на обстоятелствата“ се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Проявната им форма може да бъде от различно естество - до възпитателските и моралните качества на родителя, социалната среда, предоставена на децата, жилищните и материалните условия и т.н. Във всички случаи следва да се съблюдават интересите на детето и да се прецени дали обстоятелствата се отразяват на неговото положение и на ефикасността на по-рано взетите мерки.

   В депозираната пред  съда искова молба ищецът поддържа, че след бракоразводното решение между страните  е  настъпило изменение на обстоятелствата, при които са били определени първоначално мерките за упражняване на родителските права над детето Михаела . Твърди, че  била  налице невъзможност на майката да полага необходимата и достатъчна грижа  и за двете деца едновременно, понеже  имала нов партньор в живота си и оставала да нощува при него ,като често се случвало децата да остават сами със своята прабаба. Ищецът притежавал отлични битови условия за отглеждане на детето ,живеел в жилище ,собственост на неговите родители ,осигурил и самостоятелна стая  за отглеждане,а имал възможност да отделя достатъчно време  за личен  контакт и помощ при подготовката на детето за училище.

   От  събраните по делото доказателства не се установиха твърденията на ищеца, че ответницата има партньор до себе си,поради което често отсъства от дома  ,оставяйки двете деца на грижите на прабаба им  . В тази връзка и ангажирания от  ищеца свидетел Атанас Д. не твърди подобно обстоятелство,като  напротив , доказва  се и  от неговите  показания и от тези  на св.Делчева ,че отсъствията на ответницата от дома са за няколко часа вечер ,за да се види с приятелки ,когато и  децата биват оставяни с прабаба си.     От изготвения по делото социален доклад се установи, че майката е отговорен родител,който   разпознава и осигурява  потребностите на детето. Безусловно се  доказа и от показанията на двамата свидетели Д. и Делчева ,  че именно майката е тази, която полага ежедневните грижи ,както за Михаела ,така и за по-малката и сестра  - както физически, така също и материални и морални грижи . Без изключение и  двете деца  се отглеждат от своята  майка  от фактическата раздяла на  родителите  и  до  сега.

               Обстоятелството, че ищецът  е създал отлични битови условия за отглеждане на детето Михаела в жилище,собственост на неговите родители ,осигурявайки   самостоятелна стая  за отглеждане ,не е ново такова,а и не е  от естество ,че да сочи на   изменение на  упражняването на родителските права.Както се установи от събраните по делото доказателства майката също разполага с отлични битови  условия за отглеждане не само на  детето Михаела ,но и  на  по –малката й сестра   ,които  от раждането си до сега   са расли заедно, имат своята връзка помежду си, живеят в една и съща среда и промяната би се отразила негативно върху техните отношения, ако бъдат разделени. Ищецът  не успя да докаже ,че в грижите за Михаела  е  поподпомаган  от своите родители.По делото не се събраха  доказателства    бащата  да  е получавал финансова или друга помощ  от бабата по б.л.,а дядото по б.л. разпитан като свидетел  заяви ,че   помагал на сина си ,когато имал възможност и той търсел помощ от него.  Не без значение е да се отбележи , че обремененото съдебно минало на ищеца е все за извършени от него престъпления ,свързани с  неплащане на издръжка за двете деца и то в  непрекъснат период от почти пет години , в който  очевидно  не  е получавал   поне финансова помощ  от своите родители,за да бъдат дължимите издръжки  изплатени на майката.

В конкретния случай единствената промяна в обстоятелствата е изразеното от детето Михаела желание да живее при  баща си . От визираното в социалния  доклад  и от преките впечатления, които съдебния състав придоби при изслушването на детето  в съдебно заседание  това желание  на Михаела бе  изразено твърде несигурно и   колебливо   и  мотивирано от съществуващото неразбирателство с прабаба й, с която живеят в едно домакинство .  Следва да се отбележи , че желанията и чувствата на детето са само част от тези  обстоятелства и се вземат в предвид и преценяват в съвкупност с всички останали релевантни и конкретно установени обстоятелства по делото, че чувствата на детето и желанието му/нежеланието му да живее или да има контакти с единия или с другия родител следва да се вземат в предвид и съдът следва да ги зачете, но не е обвързан изцяло от тези желания, ако има други установени решаващи фактори за преценката, особено както е установено в конкретния случай, че детето понастоящем е в объркана ситуация, няма ясна и категорична нагласа и силно е повлияно от  конфликта с прабаба си ,с която живее  понастоящем. От друга страна следва да се отчете и възрастта на Михаела,при  която лесно се променя психоемоционалното  състояние и нагласа,а  развитието  е  свързано с конфликти и кризи в отношенията с родителите  и нарушена комуникация .По  мнение  на съда  съществуващия конфликт  между детето и неговата прабаба следва да се преодолее и разреши  с активната намеса на майката ,за да не се чувства детето виновно,пренебрегвано и неоценено  и да търси своебразен  „удушник“  ,чрез  желанието си  до  живее  занапред при баща  си.

         Казаното налага извода, че родителските права по отношение на детето Михаела следва да продължат да се упражняват от майката , при която  е и нейното  местоживеене до сега. В този смисъл предявения иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК е неоснователен, поради което ще следва да се отхвърли. За да се променят веднъж определените мерки, е нужно, както вече бе посочено, да има промяна на обстоятелствата, при които те са били определени първоначално. В този смисъл е необходимо не само да са се променили обстоятелствата, но и тази промяна да е от такова естество, че да сочи на влошаване положението на детето  при родителя, при който  то  е  било  оставено за отглеждане до момента и в същото време,  предоставяйки  родителските права на другия родител, следва да се прецени дали би се подобрило положението на детето . В конкретния случай съдът намира, че не са налице  промени в обстоятелствата, които да доведат до друг извод, освен направения по-горе.Както бе отбелязано, Михаела   е привързана   и към двамата родители и се нуждае от пълноценен контакт с тях. Действително Михаела , под давление на горепосочените фактори  твърди, че иска  да  живее при баща си , но наред с това  споделя, че  винаги е живяла с майка си  .                   

            С оглед отхвърляне на иска с правно основание чл.59, ал.9 вр. с чл.127, ал.2 от СК, разноски по този иск не се дължат на ищцата. Такива са дължими на ответницата  в размер на  450  лева, представляваща възнаграждение за адвокат /Договор за правна защита и съдействие от 16.12.2019г. – л.17/.

            Водим от горното, съдът

 

                                              Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от И.А.Д., ЕГН-********** *** против В.И.З. , ЕГН-********** *** , иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за  изменение упражняването на родителските права по отношение на детето Михаела Иванова Димова , ЕГН-**********, постановени с решение по  гр.д.№ 2330/2011 г. по описа на Районен съд – Хасково, като упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, с право на майката на лични контакти с детето ; да се определи местоживеенето на детето при него  и да бъде осъдена майката да заплаща месечна издръжка на бащата като законен представител на малолетното дете от  150 лв. , считано от датата на завеждане на иска до настъпването на законни причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като неоснователен.

            ОСЪЖДА  И.А.Д., ЕГН-**********  да заплати на В.И.З. , ЕГН-********** направените деловодни разноски в размер на 450 лв.

             Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково  в двуседмичен срок от връчването на страните.

                                                        

 

                                                                  СЪДИЯ: