Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН К.
при участието на
секретаря Антоанета Стефанова,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 4236 по описа на състава за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
обективно съединени искове с правно
основание чл. 49,
вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът И.М.Б. поддържа твърдение, че претърпял
значителни неимуществени вреди –болки, страдания и битови неудобства, както и имуществени вреди –
разходвани финансови средства за лечение, произтичащи от неправомерното поведение на служители на ответника, които
били осъществени в процеса на лечение на фрактура на тибия и фибула, в
лечебното заведение на „М.б.з.а.л.С.“ ЕООД. Според
твърденията на ищеца след претърпян пътен инцидент и извършената първична обработка на травмите в лечебно заведение
в гр. Бургас - на 15.08.2016г. той бил постъпил в ситуация на
спешност и бил приет за лечение на фрактура на тибия и фибула в
ответното лечебно заведение, като същия ден е опериран чрез открито наместване
на фрактура с вътрешна фиксация. При това обаче, ищецът твърди, че не били създадени условия да бъде
предварително информиран за рисковете от лечението и по същество той не бил
давал писмено информирано съгласие за извършване на интервенцията. Преди извършване на опративната интервенция, на ищеца не била приложена необходимата според
добрата медицинска практика антибиотична
терапия, а след операцията не била направена необходимата антикоагулантна профилактика. Осъществената оперативна интервенция не била направена съобразно добрата медицинска практика, понеже
за конкретния случай било по- целесъобразно и правилно да се приложи външна фиксация, която била по- подходяща за случая, вместо избраната от лекаря – оператор вътрешна фиксация на счупването. Посоченото в
епикризата обстоятелство, че била извършена антикоагулантна терапия било неистинно, тъй като в история на заболяването нямало данни за
предписване на нискомолекулярен хепарин, който да профилактира съсирването на
кръвта след операцията, което засилвало риска от настъпване на усложнения. След операцията, ищецът не бил подложен на
наблюдение с необходимата интензивност, при наличие на задължения и условия за
извършване на такова наблюдение в лечебното заведение, а този факт способствал да се развият усложнения на тибиалната и фибулна
кост. Според наличната медицинска документация, в деня на
операцията било отбелязано провеждането на само едно наблюдение на оперирания пациент– при осъществяване на самата операция, като последващо такова не било осъществено. Макар на лекарите да било известна опасността да се развие на т.нар. „компартмънт синдром“, в деня, следващ
операцията (16.08.2016 г.), също
било извършено само едно наблюдение на състоянието на ищеца, при
което бил констатиран оток на крака, но вместо самият той, в качеството
на пациент да бъде уведомен за признаци,
характерни за този синдром-
ситуацията била неглижирана от медицинските специалисти, които не предприели
адекватни действия. След като на 17.08.2016г., следобед, ищецът сам прегледал мястото на интервенцията, забелязал с тревога, че видимата
част от крака му е посиняла и почерняла, за което той веднага сигнализирал медицинския персонал. Така, едва на 17.08.2016г., малко преди полунощ, била
осъществена необходимата
консултация със съдов хирург, който констатирал оток и исхемия, поставяйки диагнозата „компартмънт
синдром“. С цел да бъде преодоляно възникналото усложнение на 18.06.2016г. ищецът бил подложен на медицинска интервенция - фасциотомия, която също не била извършена съобразно
изискванията на медицинската наука и добрата медицинска практика – не била преценена жизнеността на мускула, а фасциите не били отворени по
протежение на цялото ложе и в последствие били затворени твърде рано. Според медицинските стандарти, най-късно до шестия час от възникване на
компартмънт синдрома следвало да се извърши оперативна интервенция, за да се
предотврати загуба на мускулна и нервна тъкан, което не е било сторено от
медицинския персонал, независимо от факта, че пациентът е сигнализирал за появата на признаци за този тип
усложнение. Нито една от споменатите по-
горе медицински оперативните интервенции не била предшествана от необходимите и предписани
от закона подробни разяснения и на ищеца не била предоставена възможността да изрази информирано писмено съгласие
по чл. 87, ал. 1, във вр. с чл. 89, ал. 1 и чл. 88 от Закон за здравето. Независимо от факта, че в следващите дни състоянието на ищеца обективно се
влошавало, на 26.08.2016г. медицинският персонал приел извода, че състоянието на пациента се е подобрило и в крайна сметка той бил изписан от болницата, след
което незабавно и по своя инициатива постъпил във „Военномедицинска академия“ - гр. София с цел лечение на поставената му диагноза некрози на тъканта на крака. През следващите дни след
изписването от лечебното заведение на ответника, ищецът понесъл четири операции, насочени към отстраняване на некрозите и лечение на настъпилите усложнения. Понеже тези интервенции били изключително
болезнени, извършвани под анестезия, изискващи продължителна имобилизация,
прием на множество скъпи медикаменти, които
ищецът заплащал лично, както и
поради факта, че през периода на
възстановяване – ищецът не бил в състояние да извършва самостоятелно дори елементарни
дейности и имал нужда от помощ и грижи - ищецът твърди
да е понесъл значителни неимуществени вреди, които оценява по справедливост
като оценими на 55 000 лева. При това, ицещът твърди, че за целия период на лечението той е бил принуден
от възникналата необходимост, да направи разходи на обща стойност от 9 165,94 лева за медицински консумативи, препарати и помощни
средства.
При така изложените фактически
твърдения ищецът претендира за осъждане на ответното дружество, в качеството му
на работодател/ възложител на медицинския персонал, който е осъществил
описаната диагностична и лечебна дейност, да му заплати обезщетение в размер на
сумата от 55 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, които настъпили
вследствие на неправилно проведена на 15.08.2016г. оперативна интервенция, от последвалата я несвоевременна диагностика на медицинско
усложнение, несвоевременно лечение на
усложнението, както и оказването на медицинска помощ без информирано съгласие. При това, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му
заплати и законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, за релиода от датата на настъпването на деликта 15.08.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 9165,94 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение, настъпили поради гореописаното противоправно поведение, на служители на ответника, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда (28.03.2018
г.) до деня на окончателното погасяване на задължението.
Предявените претенции са оспорени от ответника „М.б.з.а.л.С.“ ЕООД. В
становището си пред съда, ответникът оспорва
предявените искове по основание, като счита, че не е налице противоправно
поведение от страна на неговите служители. Оперативната интервенция била извършена от висококвалифицирани медицински
специалисти, както и при спазване на установените правила и добрата медицинска
практика. Избраният, при първоначалната операция, начин на
вътрешна фиксация бил прецизно съобразен от
лекаря- оператор, доколкото състоянието на
пациента предполагало именно този
способ. След извършване на интервенцията - ищецът денонощно
бил активно наблюдаван, като извод в обратен смисъл не можело да се прави само на база
вписаните в медицинския журнал бележки
/т.нар. декурзоси/, тъй като те не били предназначени да отразяват буквално всяко едно лично възприятие на
състоянието на пациента. Споменатите записи били насочени единствено към
документално отчитане на дейността на болницата - пред НЗОК. Ответникът поддържа също и
тезата, че операцията била проведена успешно и без усложнения, с прилагане на
необходимите за целта антибиотични препарати, като при това оспорва
твърдението за закъсняло и неправилно последващо лечение. Твърди, че пациентът
е дал изрично писмено
информирано съгласие за провеждане на оперативните интервенции, подписвайки
лично предложените му документи с такава насоченост /уточнителна молба с вх. №
140258/13.11.2019г. на стр. 356 от делото/, а след извършване на интервенциите
бил информиран за състоянието си и изписан
по собствено желание - след като състоянието му било обективно подобрено. В тази насока, ответникът посочва, че въпреки дадените изрични препоръки от лекуващите специалисти към ищеца –а се яви за контролни прегледи, пациентът не се явил и не изпълнил предписанията. По изложените съображения,
ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат присъдени
направените съдебни разноски.
Третото лице- помагач на
страната на ответника- З. „Б.В.и.г.“ с ЕИК *****изразява писмено становище,
чрез което не оспорва твърдението за наличието на валидно застрахователно
правоотношение между него и ответното дружество, по силата на което е сключен
договор за застраховка на професионална отговорност на медицинския персонал на „Многопрофилна болница за активно лечение - С.С.“ ЕООД. При това, оспорва
предявените искове по основание и размер като поддържа становище, че не са
доказани юридическите факти, относими към установяване на тяхната
основателност. Поддържа тезата на ответника, че лично ищецът е дал изрично писмено
информирано съгласие за извършване на процесната интервенция. Поддържа тезата
на правомерно поведение на медицинския персонал и за липсата на конкретизация
относно допуснати нарушения на установените правила и добрата медицинска практика.
При това, оспорва претенцията за изплащане на обезщетение за имуществени вреди по
размер, като мотивира становището си с липса на доказателства за настъпването
на вредите и независимо от това- с тезата за прекомерност на претендираното
обезщетение, в сравнения с действителния характер на вредите, които ищецът
твърди да е понесъл. Прави възражение за изтекъл срок на погасителна давност по
отношение на вземането за законната лихва.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а съдът приема за
установено твърдението на ищеца, че на 15.08.2016г. той е постъпил за лечение в лечебното заведение на „М.б.з.а.л.С.“ ЕООД, след като претърпял травматично увреждане, довело до фрактура на тибия и фибула долния крайник.
Приетата като
доказателство по делото медицинска документация, включваща: Епикриза, издадена
от „М.б.з.а.л.С.“
ЕООД, седем отделни Епикризи, издадени от „Военномедицинска
академия МБАЛ- София“, История на заболяването с приложения издадена от „М.б.з.а.л.С.“
ЕООД /стр.20-63 от делото и стр.108-163 от делото/, сдържа
данни за извършените от медицинския персонал на ответника действия, за
здравословното състояние на ищеца по време на постъпването му в лечебното
заведение на ответника, по време на лечението и непосредствено след изписването
му т.е. след приключване на лечението при ответника. Споменатите документи не
се обсъждат поотделно от съда, доколкото съдържащите се в тях специализирани
медицински данни са обект на подробен анализ от заключението на специализирана
съдебно- медицинска експертиза.
Съдържанието на
приетият като доказателство по делото документ „Декларация за информирано
съгласие за операция“ /стр. 151 от делото/ мотивира извода, че е бил нарочно
създаден, с цел да удостовери предоставеното от ищеца информирано съгласие - да
бъде подложен на лечение, изразяващо се в оперативна интервенция, да бъде
подложен на анестезия, да бъде подложен на медицински и хирургически процедури,
след като е бил запознат с общите и специфични рискове за здравословното си
състояние, както и че решението е било взето след дискусия с лекаря и след като
на пациента е била предоставена възможност да задава въпроси.
Приетото в хода
на съдебното дирене заключение на съдебно- почерковата експертиза, изготвено от
вещо лице С.Ц. мотивира извода, че положените от името на ищеца подписи в
медицинската документация, вкл. относно информирано съгласие на пациента за
операция, за анестезия, за медицински и хирургически процедури не са изпълнени
от пациента И.М.Б..
В дадените пред съда показания, свидетеля А.П.заявява, че работи
в като травматолог при ответника от 4
години, а преди това работил по същата специалност приблизително 30 г. в
УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД. Свидетелят си спомня ищеца като пациент и добре може да идентифицира случая, тъй като поел лечението на пациента. Тъй
като се налагало да бъде взето решение как да се стабилизират двете счупени
кости на подбедрицата, бил избран метода на оперативно лечение със
стабилизиране на двете кости с един имплант-плака, която се фиксира с винтове
към костта. Ищецът бил подробно и ясно информиран точно
какъв тип интервенция предстои да бъде предприета. Този метод на интервенция
бил възприет, поради напрегнатото естеството на травмата и състоянието на
пациента. Раната позволявал да бъдат поставени импланти. Било взето решение да
не се прави външна фиксация, защото тя е нестабилна и представлява временно
решение, което може да причини допълнителни болки на пациента, както и създава
риск да се предизвика инфекция. На пациента било обяснено и каква част от
цената на операцията трябва да бъде заплатена, тъй като не се поема от
здравната каса. След оперативната
интервенция, свидетелят преглеждал няколкократно ищеца. Свидетелят твърди, че
ищецът нямал някакви тежки оплаквания /в какъвто случай би било наложително да
се предприемат незабавни мерки/, а само обикновени следоперативни болки. Не за
всяко преглеждане на болния се пишел декурзос /отразяване в историята на
заболяването на болния/. Поне по 2-3 пъти на ден след операцията, свидетелят
твърди да е влизал да преглежда ищеца като пациент и да възприеме състоянието
му. На трети ден, към 20 ч. вечерта, свидетелят бил сигнализиран по телефона
и осъществил преглед на пациента, при
който констатирал наличие на компартмънт синдром /синдром на повишено
вътретъканно налягане/ в начална фаза. Това състояние наложило консултация със
съдов хирург и последваща спешна интервенция около 23 часа в същия ден, за да
може да бъде запазен крайникът на пациента. Следоперативният период протекъл
гладко и без специфика. При пациента не били констатирани други, особени,
нетипични състояния, а той бил вкарван три пъти в операционна ревизия.
Пациентът не е сигнализирал с бутона за спешни повиквания, относно влошаване на
здравето му чрез бутона в стаята. Когато изписвали болния, той вече могъл да
стои изправен до леглото и да прави няколко крачки сам, а обстановката при
изписването му била нормална, той нямал
оплаквания и след това не ни е търсил. След първата интервенция медицинският
екип взел всички предписани мерки, за да не се получи усложнението на
компартмънт синдром. Тъканното налягане на крайника не е било измервано, защото
тази процедура се правела само при наличие на особена индикация, а при такъв
тип интервенция имало риск да се вкара
инфекция в болното място. Свидетелят не бил забелязал, видимо изменение
/потъмняване, почерняване/ на крайника
при проследяване на пациента. Свидетелят допуска възможността да е пропуснал да
впише началото и края на вечерната операция, която била извършена от него
асистенти от болницата, без присъствие на съдов хирург.
В дадените пред съда показания, свидетеля Ц.С.заявява, че познавал
ищеца, доколкото двамата били приятели и колеги още
преди инцидента, довел до процесната травма и лечение. Свидетелят ходил
на свиждане на ищеца в лечебното заведение на ответника, докато траел процесния
престой там, през август 2016г. Когато посетил ищеца за пръв път - вече била направена операция. При посещението, ищецът изглеждал много
зле, а кракът му бил привързан и в
частта, в която се виждал – имал значителен отток. Ищецът се оплаквал от силни
болки, а при това споделил, че крака му е почернял. Споделил на свидетеля, че ако не се е бил развикал на сестрата
за проблема – нямало да предприемат никакви мерки. Това било станало през
нощта, не било имало и дежурен лекар, поради което се наложило ищеца да чака няколко часа, докато дойде
екип. След втората операция ищецът психически бил много зле. При това, ищецът
бил сериозно затруднен да се обслужва и придвижва сам, което налагало да ползва чужда помощ. Към момента
физическото състояние на ищеца се подобрило, защото умеел вече да ходи и да се
обслужва сам, но психически се променил и изменил обичайните си навици да
спортува. Около 2 години след интервенциите, ищецът все още не можел да ходи на
работа, а преди това бил главен юрисконсулт на Фонд „Земеделие“.
В дадените пред съда показания, Свидетелят Х.М.заявява, че е съпруг на управителя на ответното дружество и бил добре запознат
със случая на ищеца, който той идентифицира като „пациента,
който постъпил в лечебното заведение с тежка раздробена фрактура на
подбедрицата“. Свидетелят участвал като асистент при извършване на операция на ищеца, а оператор бил
д-р П.. Свидетелят ттвърди да е посещавал ищеца в болничната му стая на 15-ти,
16-ти и на 17-ти, но тези посещения не били документално отразени, защото
свидетелят имал обичая да минавам из цялата клиника. Когато минавал визитация
на пациентите към 19-20 часа на 17 вечерта, тоест на третия ден след
операцията, ищецът съобщил на свидетеля, че усеща отток и
напрежение на подбедрицата. Свидетелят
веднага се обадил по телефона на д-р П., който пристигнал при пациента заедно с
рентгенолог и съдов хирург за ехография на крака на пациента. След като било
установено, че кръвотока не е добър, било взето решение за нова операция- около
23 часа била извършена фасциотомия. До вечерта на 17
август, нито пациентът, нито екипът били докладвали на
свидителя за
наличие на някакво усложнения или проблем.
Заключението на изготвената
комплексна съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещи лица д-р В.С. и
д-р С.Д. мотивира следните изводи, въз основа на анализ на медицинската
документация и установените в хода на съдебното дирене факти:
Ø На 15.08.2016г.
ищецът е постъпил за лечение на многофрагметнарно открито счупване на лявата
подбедрица в „Многопрофилна болница за активно лечение - С.С.“ ЕООД. Травмата е характерна за ПТП
и е придружена с увреждане на , което е последвано от следтравматичен отток,
нарушаване на кръвоснабдяването и дава начало на тромботични и некротични
усложнения. Това счупване е в групата на тежките травматични увреждания на опорно-
двигателния апарат.
Ø Няма универсален и общоприет метод за лечение на
такъв тип травматично увреждане – практикува се вътрешна фиксация или външна
фиксация, а изборът на някои от тези методи при лечението зависи от конкретните
специфики на травмата. Необходимо е да се отчита, че всеки от познатите методи
има положителни и отрицателни страни /медицински рискове/.
Ø От гледна точка на медицинската наука и практика, компартмънт
синромът не е необичайно състояние, изразяващо се в нарушение на притока на
кръв и инервация в засегнатите тъкани и много често води до инвалидизация, вкл.
дори до загуба на крайника. Този синдром може да бъде причинен от различни
фактори: травми, отравяния, специфични видове фрактури /напр. премачквания/,
както и от болести на органите на кръвообращението, от външни причини- напр.
токов удар, от хирургична интервенция или от мускулна инфекция. Диагнозата се
поставя след клинично изследване и може да се развие както внезапно, така и
постепенно. В конкретния случай, основен рисков фактор за развитието на
компартмънт синрома е спецификата на получената от ищеца травма – костна и
мекотъканна.
Ø Компартмънт синдромът се лекува по оперативен път,
а времето на диагностициране е от съществено значение за успеха на лечението. Фасцеотомията
е основна хирургична процедура. Операцията следва да бъде направена до шестия
част от установяване на състоянието, за да не бъде загубен засегнатия крайник.
Решението за извършване на процедурата се взема строго индивидуално, в резултат
на клиничната оценка и инструменталните изследвания. В конкретния случай,
вещите лица сочат, че интервенцията е осъществена веднага след констатиране на
компартмънт синдрома, което следва да бъде оценено положително. В медицинската
документация за оперативната интервенция, която се е наложила за преодоляване
последиците на компартмънт синдрома няма вписан час за начало и край.
Ø Във Военномедицинска
академия- София УМБАЛ ищецът е бил приет на 26.08.2016г. т.е. веднага след
изписването му от лечебното заведение на ответника. При постъпване във ВМА,
ищецът е бил в добро общо здравословно състояние. Не се установява спешно
състояние. Налице са сухи некрози по
предната и външната долна част на лявата подбедрица. Налице са разрези от
извършената фасцеотомия.
В заключителното си мнение, вещите лица приемат, че
медицинският стандарт при лечението на ищеца е бил спазен, доколкото стандартът
се защитава пред акредитационна комисия. Проведеното лечение е осъществено
според регламента на рамковия договор с НЗОК по клинична пътека № 217.
Приетите като доказателство разходни документи – фактури
издадени на името на ищеца /стр. 73-91 от делото/, както и съдържанието на
приложения на стр. 149 от делото документ, мотивират извода за извършените от
ищеца разходи за лечение, които са пряко свързани с процесната травма.
Съдържанието на документите установяват и размера на разходите, които могат да
бъдат изчислени с аритметично действие събиране до общ размер на думата от 9 165,94 лева, заплатени за медицински консумативи, препарати и помощни
средства.
Приетата като доказателство
застрахователна полица /стр. 105 - 106 от делото/ мотивира доказателствения извод,
за наличие на валидно застрахователно правоотношение, покриващо риска от
ангажиране на професионалната отговорност на медицинския персонал на „Многопрофилна
болница за активно лечение -С.С.“
ЕООД, със застрахователно покритие, което е предоставено от застрахователно
дружество З. „Б.В.и.г.“ с ЕИК *****.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Съдът намира исковете за процесуално допустими, с оглед фактическите
твърдения, на които се основава, установената правосубектност на страните в
процеса и наличието на законоустановените процесуални предпоставки за надлежно
упражняване на правото на иск.
Предмет на спора е претенция за обезщетение на имуществени и неимуществени
вреди, които се твърди да са настъпили в резултат от непозволено увреждане. Твърди
се, че вредоносните последици са настъпили поради неправомерно поведение на медицинския
персонал на ответното дружество, изразяващо се в грубо нарушение на
задължението за предоставяне на информирано съгласие., както и в неизпълнение,
респ. ненадлежно изпълнение на задължението за лечение, съобразено с
установения медицински стандарт и с добрата медицинска практика, вкл. избрания
метод за лечение, неприлагане на адекватна антибиотична и антикоагулантна
терапия, липса на адекватно постоперативно наблюдение, несвоевременност при
лечение на появилото се постоперативно усложнение. Твърди се, че в резултат от
действията и бездействията на служителите на ответника, ищецът е бил принуден
да понесе значителен брой допълнителни едицински интервенции и да направи
значителни разходи за възстановяване и лечение.
Предпоставките за реализиране на деликтна отговорност при хипотеза на основния
състав на непозволеното увреждане, са посочени в чл. 45 от ЗЗД, ал.1 от ЗЗД и изискват да се установи: осъществяване на
поведение, което противоречи на конкретно нормативно задължение при
стопанисване и поддържане на хидротехническите съоръжения на територията на
водния басейн или на общата забрана да се вреди другиму, настъпване на
конкретния релевиран в исковата молба вредоносен резултат и да се докаже
наличие на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на вредата и
поведението на прекия деликвент.
Допълнителни предпоставки за основателност на иска, който е основан на
особената хипотеза на чл. 49 от ЗЗД са прекият причинител на вредата да е
осъществявал увреждащите действия при или по повод на възложената му работа от
страна на субекта, който е легитимиран да понесе деликтната отговорност.
Всички посочени по- горе предпоставки са в доказателствена тежест на ищцата,
т.е в хода на процеса тези предпоставки следва да бъдат установени именно от ищеца,
особено като се има предвид становището за оспорване на страна на ответника.
Обемът на вредоносните последици също следва да бъде установен от ищеца,
доколкото обемът на вредите обуславя по принцип и размера на евентуалното
обезщетение за неимуществени вреди, което би следвало да бъде присъдено, в
случай на основателност на предявените претенции.
По установяване на основанието на отговорността и на субекта, с чието
поведение се свързва възникването на отговорността за непозволено увреждане;
Изисква се да бъде разрешен на първо
място – основният въпрос за правомерността на поведението на
служителите на ответника – медицинският персонал на „М.б.з.а.л.С.“ ЕООД,
доколкото няма спор, че именно тези служители са осъществили лечението на
ищеца, в периода от 15.08.2016г. до 26.08.2016г. по клинична пътека № 217 на
НЗОК.
След прецизен анализ на събраните гласни и писмени
доказателства, съдът кредитира изводите на съдебно- медицинската експертиза,
която беше оспорена от ищеца. Оспорването според съда е неоснователно,
доколкото експертните изводи са ясни и обосновани, подробно мотивирани не само
в съдържанието на експертното заключение, но и при изслушване на вещите лица в
открито съдебно заседание.
Показанията на разпитаните свидетели – както на ищеца,
така и на ответника - съдът също кредитира, отчитайки също и възможната тяхна
заинтересованост от изхода на процеса - доколкото всеки един от свидетелите е
свързан по някакъв начин с една от главните страни в процеса. В тази насока
следва да се отбележи, че според настоящия състав на съда - експертното
заключение на комплексната съдебно- медицинска експертиза се ползва с по-
голяма тежест в сравнение с показанията на разпитаните свидетели.
Възприемайки изводите на съдебно медицинската експертиза,
съдът приема, че обективно не бяха установени твърдените от ищеца неправомерно поведение на медицинския персонал на
ответното дружество, изразяващо се в неизпълнение, респ. ненадлежно изпълнение
на задължението за лечение, съобразено с установения медицински стандарт и с
добрата медицинска практика, вкл. избрания метод за лечение, неприлагане на
адекватна антибиотична и антикоагулантна терапия, липса на адекватно
постоперативно наблюдение, несвоевременност при лечение на появилото се
постоперативно усложнение. Вредоносен резултат за ищеца със сигурност е
настъпил, но този резултат е причинен от
наличие на проявилия се в конкретния случай медицински риск, а не в
резултат от неадекватно и несвоевременно лечение, проведено от медицинския
персонал на „М.б.з.а.л.С.“ ЕООД.
В този контекст обаче, правно значение има установеното в
хода на съдебното дирене грубо нарушение на нормативните изисквания - за
предоставяне на предварително информирано писмено съгласие от страна на
пациента, който се явява в качество на фактически увредено в резултат на
проявения медицински риск.
Наличието или липсата на информирано писмено съгласие също е от
ключово значение за определяне на противоправността при лечебните дейности. Правото
на медицинска помощ се осъществява при прилагането на основни принципи, между
които са своевременност, достатъчност и качество на тази помощ и зачитане
правата на пациента (чл.
81, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗЗ).
Едно
от най - съществените права на пациента,
уредено в чл. 86 ЗЗ е да бъде предварително
и текущо информиран за състоянието си, за възможните усложнения, за
методите на лечение, както и правото да се избягва ненужното страдание и болка.
В
случаите по чл. 89, ал. 1 ЗЗ, между които са приложените към ищеца хирургична интервенция и
обща анестезия на пациента, последният
следва да получи от лекуващия екип информация
относно диагнозата и характера на заболяването, целите и естеството на
лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата, за
потенциалните рискове, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени
реакции, болка и други неудобства, вероятността за благоприятно повлияване,
риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или отказ от лечение
( виж чл.
88 ЗЗ),
като той следва да даде лично информирано
съгласие в писмена форма. Това изискване
не е просто формално, а изразява правото на предоставяне
на информация за упражняване от пациента на свободата на избора на лечение (виж чл. 88, ал. 2 ЗЗ).
Доколкото в резултат от съдебното
дирене може да бъде направен категоричен извод, че при постъпването си в
лечебното заведение на ответника, ищецът е бил в пълно и ясно съзнание, не е
имало никаква пречка да бъде лично информиран и да взема лични решения относно
предстоящото лечение - няма обективна причина което и да е друго лице, дори да
е придружител, да предостави вместо пациента дължимото информирано съгласие за
провеждане на лечението. При това обаче, следва да се отчита, че заключението
на приетата в хода на делото съдебно- графическата експертиза категорично обори
твърдението на ответника, че ищецът уж бил изразил лично информирано писмено съгласие за провеждане на лечението, вкл.
за възможните последици от медицинските рискове, които са настъпили в
конкретния случай, със сигурност следва да се
приеме, че поведението на ответника е противоправно дори само на това основание - поради нарушаване на правото на пациента да получи в
писмена форма информация за възможните усложнения и нежелани събития, както и
поради липсата на съгласие операцията да се проведе въпреки тези рискове. Свидетелските показания дават възможност да се предположи,
че пациентът вреоятно е
бил информиран
устно за част от възможните усложнения,
но очевидно в конкретния случай е било грубо нарушено
изискването на закона това уведомяване да е станало писмено и пациентът да се е съгласил лично и писмено.
Понеже
ищецът очевидно не
е бил надлежно уведомен
за евентуално настъпване на възможните неблагоприятни последици от хирургичната интервенция, сред които е и източника на релевираните вредоносни
последици - компатмънт синдром и не се е съгласил с тях в нормативно
предвидената форма - то рискът от настъпването на
усложнението не е преминал върху пациента, а следва да се понесе именно
от медицинския персонал, който е действал
по възлагане на ответника ( в т. см. виж напр. Решение № 225 от 25.01.2019 г. по в. гр. д. №
1835/2018 г. на АС – София и др.)
Компенсация
на настъпилите вреди от лечението с постигнатите ползи от него, в конкретния случай не може да има. Подобна хипотеза може
да е налице само в случаите, когато въпреки липсата на информирано съгласие - съответната медицинска
интервенция /първоначалната операция на
15.08.2016г./е била осъществена
при спазване на медицинските стандарти и добра медицинска практика в
съответната област и на основните принципи на правото на медицинска помощ -
своевременност, достатъчност и качество. ( в т. см. виж Решение № 255 от 18.03.2021 г. по
гр. д. № 985/2020 г., ГК., ІV г.о. на ВКС и мн.др.) В конкретния случай обаче, такава хипотеза не е налице,
доколкото се установи, че рисковото усложнение се е проявило именно след тази
операция на 15.08.216г., както и че последиците от това усложнение не са били
излекувани в „М.б.з.а.л.С.“ ЕООД, а ищецът
е претърпял значителен брой медицински интервенции, за преодоляване на тези последици.
По всички изложени по- горе съображения, съдът намира за установени
предпоставките, които определят надлежната активна материална легитимация на
ищеца - да претендира, както и
надлежната пасивна материална легитимация на ответника - да отговаря по
предявения иск за заплащане на обезщетение за всички отези вреди за здравето на
ищеца, които са настъпили в резултат от проявата на медицински риск от проява
на т.нар. компартмънт синдром - понеже ищецът не е бил надлежно, информиран и
не е дал надлежно предварително писмено и лично информирано съгласие за
провеждане на лечение по метод, съпроводено от този риск.
По претенцията за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди;
По изложените в мотивите на настоящото решение съображения, съдът прие, че претенцията
е доказана по основание. За да определи размера
на дължимото обезщетение, съдът съобрази, че съгласно приложимата нормативна
разпоредба на чл. 52 от ЗЗД- за неимуществени вреди, обезщетението се определя
по справедливост.
За да прецени справедливия размер на
обезщетението, съдът съобрази преди всичко естеството на уврежданията и тяхната
медико- биологична характеристика, както и възрастта на пострадалия, към
момента на настъпването на болките и страданията, с оглед социалната му
ангажираност и периода на възстановяване.
При това, съдът съобрази и характера
на преживените от увреденото лице негативни емоции, както и битовите неудобства
от съпровождащите лечението медицински интервенции и манипулации, за времето от
причиняването на вредоносния резултат, до приключване на съдебното дирене.
Необходимо е да се отчете, че общо лечебния и възстановителен период на
травмите е продължил през сравнително дълъг период от време, който факт е
оставил трайни физически, но и психологически последици, повлияващи върху
физическата активност и социалната ангажираност на увреденото лице.
С оглед адекватно прилагане на принципа на справедливостта, като отчете
кмплексно изложените по- горе обстоятелства и съобрази социално -
икономическите условия в страната, определящи критерия за жизнен стандарт към момента на настъпването на вредите,
съдът приема, че компенсирането в пълен обем на всички установени вредните
последици от причинените травми е оценимо комплексно на сумата от 35 000 лева.
За да достигне до този извод, съдът съобрази, че понятието за справедливост
има не само разгледаните по- горе социални, но и обективни икономически
измерения, а за отправен критерии на последните може да бъде възприет като
приблизителен ориентир размерът на минималната и на средната работна заплата за
страната, към момента на настъпването на вредите (Размерът на МРЗ към 2016г. е 420 лева, съгласно ПМС № 375/28.12.2015 г., а към 2020г. е в размер на 610 лева,
съгласно ПМС №
350/19.12.2019 г.).
С други думи, обезщетение в размер от 35 000 лева е социално- икономически справедливо, съответно
на понесените вреди и икономическия стандарт в страната.
По изложените съображения, предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на сумата 35 000 лева, а за
горницата над тази сума и следва да бъде отхвърлен, като неоснователен до
пълния претендиран размер на обезщетението за 55 000 лева.
По претенцията за
изплащане на обезщетение за имуществени вреди;
По изложените в мотивите на настоящото решение съображения, съдът прие, че тази
претенция е доказана по основание. Приетите като доказателство разходни документи – фактури издадени на името
на ищеца /стр. 73-91 от делото/, както и съдържанието на приложения на стр. 149
от делото документ, мотивират извода, че извършените от ищеца разходи за
лечение, които са пряко свързани с настъпилите усложнения, възлизат в общ
размер на сумата от 9 165, 94 лева.
Така мотивиран, съдът приема, че претенцията на ищеца за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, следва да бъде уважена до пълния претендиран
размер.
По претенцията за
законна лихва върху присъдените обезщетения;
С исковата молба, ищецът е претендирал присъждане на законна лихва върху
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, за периода от
датата на настъпването на вредоносните последици до предявяването на иска,
както е претендирал и за присъждане на законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди, считано от предявяването на иска до окончателното плащане.
При предявяване на споменатите претенци за присъждане на лихва ищецът
очевидно държи сметка за спецификата на юридическия факт, от който произтича
паричното задължение за обезвреда - доколкото разходите за лечение са направени
в различно време, но в периода между настъпването на деликта и предявяването на
иска.
Като се отчитат установените в настоящия процес факти, в контекста на
задължението на делинквента по чл. 84 от ЗЗД вр. с чл. 86 от ЗЗД – да заплати
законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от дена на настъпване
на непозволеното увреждане, до деня на окончателното изплащане на дължимото
обезщетение за вредите – съдът намира, че претенцията на ищцата с такава
насоченост -следва да бъде удовлетворена
изцяло, така, както са
предявени, а релевираното възражение за изтекъл срок на погасителна давност да
бъде отхвърлено, като очевидно неоснователно.
По претенцията за присъждане на
направените съдебни разноски;
С оглед изхода от делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК– ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Разноските се изчисляват на база на представения списък от ищеца по чл. 80 от ГПК /стр.604 от делото/, но от посочената сума следва да се приспадне сумата от
800 лева, която е била върната като недължимо платена.
Релевираното от ответника възражение
по чл. 78, ал.5 от ГПК, относно разноските на ищеца за възнаграждение на
процесуален представител, следва да бъде отхвърлено като неоснователно - като
се отчита цената на предявените искове, естеството на спора, броя на
проведените съдебни заседания и продължителността на процеса. Така, според
направените аритметични изчисления, ищецът има право да получи от ответника общо
сумата от общо 5756 лева за съдебни разноски, които ответникът следва да бъде
осъден да заплати.
При този изход на делото - на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед изрично направеното искане, ищецът
също следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Като отчита съдържанието на
представения списък по чл. 80 от ГПК /стр.
605 от делото/, съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 384 лева.
На третото лице- помагач не се дължат разноски и доколкото то също не е
причинило разноски на главните страни в процеса- не следва да бъде осъждано за
заплащането на разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно
лечение „С.С.“ ЕООД с ЕИК *****и с адрес на управление:***, да заплати на И.М.Б.
с ЕГН ********** и с адрес ***, на основание
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД - сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от
усложнение „компартмънт синдром“, при осъществено в периода от 16.08.2016г. до
26.08.2016г. медицинско лечение, заедно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, изчислена за периода от 16.08.2016г. до деня на окончателното
плащане, като отхвърля претенцията за присъждане на обезщетение в частта- за
разликата над присъдената сума от 35 000 лева до пълния претендиран размер
за 55 000 лева.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „С.С.“ ЕООД с ЕИК *****и с адрес
на управление:***, да заплати на И.М.Б. с ЕГН ********** и с адрес ***, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД - сумата от 9 165,94 /девет хиляди сто
шестдесет и пет и 94 ст./ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, настъпили в резултат от усложнение „компартмънт синдром“ при
осъществено в периода от 16.08.2016г. до 26.08.2016г. медицинско лечение,
заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, изчислена за периода
от предявяването на иска на 28.03.2018г. до деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „С.С.“ ЕООД с ЕИК *****, да
заплати на И.М.Б. с ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 5756 /пет хиляди седемстотин петдесет и
шест/ лева представляваща съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И.М.Б. с ЕГН ********** да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „С.С.“
ЕООД с ЕИК *****, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК - сумата от 384 /триста осемдесет и четири/ лева, представляваща съдебни
разноски пред Софийски градски съд.
Решението е постановено при участие
на З. „Б.В.и.г.“ с ЕИК *****и
адрес: ***, пл. „*****, в качеството на трето лице- подпомагащо Многопрофилна
болница за активно лечение „С.С.“ ЕООД.
Присъдените суми могат да бъдат
заплатени от ответника доброволно по посочена от ищеца банкова сметка *** *** „Банка ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба на заинтересованата страна,
пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: