Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………….., 30.05.2019 г., гр.Белоградчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в публично
заседание, в следния състав:
Районен съдия: Божидарка Йосифова
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова, гр.дело № 130 по описа за 2018 г.
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за установяване съществуване на вземане в размер на 151.30
лв. – главница и 24.89 лв. – мораторни
лихви за забава.
В исковата
молба ищеца твърди, че по силата на Договори за далекосъобщителни услуги
М 3473006 от 31.12.2012 г. и Договор № ********* от 18.03.2014 г., е
предоставил на ответника съобщителни услуги, интернет, цифрова телевизия и
мобилно устройство на изплащане – таблет
Asus МЕ 175
7.0/8. Ищецът твърди, че длъжникът е ползвал услугите и е получил мобилното
устройство, но не е заплащал ползваните от него далекосъобщителни услуги и не е
заплащал вноските за закупеното на изплащане мобилно устройство, поради което от
ищеца са издадени Фактури, на обща стойност 151.30 лв. Ищецът твърди, че поради
забава в плащанията, ответника дължи и мораторни лихви за забава в размер на
24.89 лв., за периода 11.02.2016 г. до 25.09.2017 г. Поради допуснатото
неизпълнение по Договорите, ищеца е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК
срещу ответника, по което е образувано по ч. гр.д. № 797/ 2017 г. на РС –
Белоградчик, и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника – длъжник. Тъй като заповедта е връчена на длъжника в условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът е указал и ищеца е предявил настоящия иск
установителен иск.
Предвид
гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено по отношение на
ответника, че вземането му в размер на 151.30 лв. – главница – неплатени далекосъобщителни
услуги и вноски за мобилно устройство на изплащане по издадени Фактури за
периода 26.09.2014 г. – 26.01.2016 г., както и 24.89 лв. – мораторни лихви за
забава за периода 11.02.2016 г. до 25.09.2017 г., съществува, ведно със
законните лихви върху главницата, считано от датата подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на главницата, като ответника бъде
осъден да заплати на ищеца и направените в хода на делото разноски, включително
и тези по заповедното производство.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
При
опит да бъдат връчени съдебните книжа на ответницата, същата не е намерена,
поради което й е назначен особен представител – адв. С.И. от ВАК. В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от особения
представител на ответника, в който оспорва така предявения иск. Особеният
представител на ответника прави възражение за настъпила погасителна давност,
тъй като давностния срок за предявяване на иска е 3 годишен. Прави се и
възражение за нищожност на неравноправна клауза съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП
по отношение на претенцията за заплащане на неустойка. Прави се възражение, че
така издадените фактури не отговарят на изискванията на Закона за
счетоводството, тъй като не съдържат подпис на съставител.
В хода
на устните състезания, особения представител на ответницата, пледира съда да
отхвърли така предявения иск, предвид изложените съображения. Твърди, че Договор М 3473006 от 31.12.2012 г.,
на който се позовава ищеца, изобщо не е представен като доказателство по
делото, а е представен друг договор.
Съдът
преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна и правна страна :
Съобразно разпределената с
доклада по делото доказателствена тежест, съдът вмени на ищеца да докаже
следните обстоятелства : наличието
на сключени между „А1 България” и
ответника Договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги и закупуване на
мобилно устройство – Таблет; че ищеца е предоставил на ответника мобилните
услуги и мобилното устройство; че
ответника не е изпълнил задълженията си по договорите; размера на неизплатените суми; че ответника е изпаднал в забава в плащанията.
Съдът, при преценка на така
представените по делото писмени доказателства, намира, че ищеца е доказал наличието
на съществували между него и ответницата валидни облигационни правоотношения.
Действително, нито в заповедното производство, нито в настоящото исково
производство е бил представен като писмено доказателство Договор за
далекосъобщителни услуги № М 3473006 от 31.12.2012 г. Представен е Договор №
********* от 18.03.2014 г. – Приложения № 1, № 2 и № 3. Въпреки това, съдът
приема, че страните са обвързани с договорни отношения, по силата на които за
тях възникват права и задължения. Съдът споделя твърденията, изложени от ищеца
в Молба – Становище от 14.05.2019 г., че с Договора от 18.03.2014 г.,
ответницата е предоговорила условията на Договор М 3473006 от 31.12.2012 г.
Видно от приложените с исковата молба Фактури, в реквизита „Потребител №”, е
посочен именно номера на договор М 3473006, на който ищеца се позовава. Поради
това, макар и този договор да не е представен с писмените доказателства, то
представените Фактури материализират съществуването на договорни отношения
между страните, възникнали с договор М 3473006. Условията на този Договор са
променени с Договора от 18.03.2014 г. - № *********, от който се установява, че
през процесния период, ответницата е ползвала далекосъобщителни услуги,
интернет, цифрова телевизия. Съгласно Договор за продажба на изплащане №
*********, ищеца е предоставил на ответницата и мобилно устройство Таблет Asus МЕ175 7.0, на изплащане, който
същата е следвало да изплаща съгласно приложения погасителен план.
По този начин се доказва и
второто вменено в тежест на доказване на ищеца обстоятелство – че през
процесния период ответницата е ползвала услугите на мобилния оператор за телефонни
разговори, интернет, телевизионните програми в избрания ценови пакет, и е
получила мобилното устройство – Таблет.
Установи се по безспорен начин и
неизпълнение от страна на ответницата по така сключените договори. Въпреки, че
е ползвала предоставените й услуги за исковия период и е закупила мобилното
устройство на изплащане, ответницата от своя страна не е изпълнила
дължимата престация по договора – да плати на оператора за ползването им.
Не се
доказа плащане по така издадените Фактури, приложени с Исковата молба, поради
което и съдът приема, че е налице неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
от страна на ответницата по така сключените Договори с ищеца.
По
направеното възражение за настъпила погасителна давност по отношение на
вземането на ответницата, направено от особения й представител, съдът намира
следното:
По
смисъла на Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012
г. на ВКС по т. д. № 3/2011
г., ОСГК, задълженията
към мобилните оператори са определени като „периодични плащания”, поради което
и за тях приложима е кратката 3 годишна погасителна давност, съгл. чл. 111, б.
„в” ЗЗД. В случая, съдът намира, че е настъпил института на погасителната
давност само по отношение на вземането на ищеца спрямо ответницата по Фактура №
********* от 26.09.2014 г., с падеж на плащане – 11.10.2014 г. Видно от
посоченото в исковата молба, това плащане е следвало да бъде извършено на
11.10.2014 г. Видно от приобщеното по делото ч.гр.д. № 797/ 2017 г. на РС –
Белоградчик, образувано по заявление на ищеца, към което е приложено ч.гр.д. №
77418/ 2017 г. на СРС, изпратено по подсъдност на РС – Белоградчик, заявлението
е депозирано в СРС на 30.10.2017 г., или след изтичане на 3 годишния давностен
срок за заплащане на вземането по първата Фактура в размер на 8.90 лв., с падеж
11.10.2014 г. Поради това, съдът приема, че възражението за настъпила
погасителна давност е основателно само по отношение на вземането по тази
фактура. Възражението е направено своевременно – с отговора на исковата молба,
и е основателно и по същество. По отношение на останалите вземания, института
на погасителната давност не е настъпил, тъй като давността е прекъсната с
депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК пред СРС – на 30.10.2017 г.
От ответната
страна не се представиха никакви доказателства за извършени плащания по която и
да е от Фактурите издадени във връзка с ползваните от ответницата услуги,
поради което е налице неизпълнение.
По
направеното възражение от особения представител на ответницата за нищожност на
неравноправна клауза съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП по отношение на претенцията
за заплащане на неустойка, съдът намира, че искането е неоснователно. Нито със
заявлението, нито с Исковата молба се претендира заплащане на неустойка, поради
което и не е налице основание за разглеждане на това възражение. От ищеца се
претендира установяване съществуване на вземане за главница и мораторни лихви
за забава върху нея, но не и неустойка.
При горните
мотиви, съдът приема за доказано, че е налице съществуващо вземане на ищеца спрямо
ответницата в размер на 142.40 лв., като приема, че вземането по № ********* от 26.09.2014 г., с
падеж на плащане – 11.10.2014 г. за сумата 8.90 лв., не
съществува, поради което за отхвърля иска за разликата до претендирания размер
151.30 лв.
По иска за съществуване на вземане за мораторни лихви.
Предвид на това, че съдът уважава частично главният иск –
за сумата от 142.40 лв., то основателен се явява и акцесорния такъв – за
мораторните лихви за забава върху тази главница. Доказа се, че ответницата е
изпаднала в забава в плащанията, поради което и дължи обезщетение за
неосвоевременното изпълнение на задължението си, изразяващо се в мораторни
лихви. Съдът, посредством помощта на електронен калкулатор изчисли размера на лихвите
върху главницата от 142.40 лв., за исковия период – 11.02.2016 г. – 25.09.2017
г., и се установи, че размера на мотаротраната лихва, е 23.56 лв. Поради това,
съдът приема, че вземането за мораторни лихви съществува за сумата от 23.56
лв., като в останалата част до претендирания размер – 24.89 лв., отхвърля иска.
Съдът приема, че съществува и вземане на ищеца спрямо
ответника, и за законни лихви за забава, считано от датата на депозиране на
Заявлението подадено по реда на чл. 410 ГПК, първоначално депозирано пред СРС
на 30.10.2017 г. С депозирането му, от страна на ищеца е отправена покана към
ответницата за плащане на главницата, поради което и от този момент същата
изпада в забава и дължи законни лихви до окончателното изплащане на главницата.
По разноските
Предвид изхода на делото – съдът
уважи частично предявените искове, поради което и ответницата е страната в
процеса, която следва да понесе в своя тежест направените от ищеца разноски по
заповедното производство и в настоящия исков процес, съобразно уважената част
от исковете, а именно: 25.00 лв. – държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение
по заповедното производство /ч.гр.д. № 797/ 2017 г. по описа на РС –
Белоградчик/, както и 25.00 лв. – държавна такса, 169.56 лв. – адвокатско
възнаграждение и 282.60 лв. – възнаграждение за назначаването на особен
представител на ответницата в настоящото дело.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по предявения от „Мобилтел” ЕАД, ЕИК: *********, със сегашно наименование „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, пощенски код 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш”
№ 1, чрез пълномощника им адв. В. *** от АК София, против Н.Г.И.,
с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
ИСК по чл. 422 ГПК, че вземанеТО на ищеца, СЪЩЕСТВУВА
за сумата: 142.40 лв. /сто четиридесет и два лева и четиридесет ст./ - ползвани,
но неплатени далекосъобщителни услуги
по Договори М 3473006 от 31.12.2012 г. и № ********* от 18.03.2014 г., КАТО ПРИЕМА, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО по Фактура № ********* от 26.09.2014 г., с падеж на плащане – 11.10.2014 г.
за сумата 8.90 лв., не СЪЩЕСТВУВА, и ОТХВЪРЛЯ
ИСКА до претендирания размер – 151.30 лв., както и 23.56 лв. /двадесет
и три лева и петдесет и шест ст./ - мораторни лихви за забава върху главницата от
142.40 лв., за периода 11.02.2016 г. – 25.09.2017 г., като в частта до
претендирания размер – 24.89 лв. – мораторни лихви, ОТХВЪРЛЯ ИСКА, ведно със законните
лихви върху главницата от 142.40 лв., считано от 30.10.2017 г. – датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.Г.И., с постоянен
адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, пощенски код 1309, район „Илинден”,
ул. „Кукуш” № 1,
чрез пълномощника им адв. В. *** от АК София, направените разноски : 25.00 лв. – държавна такса и 180.00
лв.– адвокатско възнаграждение по заповедното производство /ч.гр.д. № 797/ 2017
г. по описа на РС – Белоградчик/, както и 25.00 лв. – държавна такса, 169.56
лв. – адвокатско възнаграждение, и 282.60 лв. – възнаграждение за назначаването
на особен представител на ответницата в настоящото исково производство,
съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Видински Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :