Р Е Ш
Е Н И Е
№………./………..11.2019г.
гр.Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет
и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав
СЪДИЯ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
При секретар : Румяна Дучева
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 1477 по описа за 2018 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
т.д.№ 1477 по описа на Окръжен съд Варна за 2018г. е образувано по искова молба
от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Витоша ул.Околовръстен път №260, представлявано от изпълнителните директори
Д.Ш. и П.Д., чрез пълномощник адв.В.В. САК, с която срещу И.Г.Д. с ЕГН ********** *** е предявен осъдителен иск за заплащане
на 110 000 лева, предявен като частичен иск за сумата 214 186.49
лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит за рефинансиране на
жилищен/ипотечен кредит HL62211 от 30.05.2013г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и за сумата от 60 лева – сторени от ищеца разноски
за връчване на покана за плащане и уведомление за предсрочна изискуемост на
вземането по кредита.
Твърди се в исковата молба,
че между И.Г.Д. и „Юробанк България" АД е сключен Договор за кредит за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № HL62211/30.05.2013r., съгласно който банката предоставя на ответника кредит в размер на
216 700 лева за рефинансиране на кредит HL38949 в Юробанк България АД. Сочи се, разрешеният кредит
или част от него в размер, равняващ се на задължението по HL38949 се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя
И.Г.Д., като средствата се превалутират безкасово от лева в швейцарски франк по
официално обявения курс на Централната банка за швейцарски франк към лева в
деня на превалутиране. Общият размер на кредита, който се усвоява - 130 887,34 шв. франка - е потвърден в Приложение, подписано от
страните в деня на усвояване - 14.06.2013г., като е потвърдена датата на
откриване на заемната сметка - 14.06.2013г., приложимия курс „купува" за
швейцарски франк към лева (1,5914). В т. 2 на Приложението е потвърден и
размерът на предоставения и усвоения кредитен лимит в лева - 208 295 (двеста и
осем хиляди двеста деветдесет и пет) лева. В потвърждение на изложеното към
Договора е подписано между страните и Допълнително споразумение от 14.06.2013г.
Съгласно чл. 5, ал.1 от Договора за кредит крайният срок за погасяване
(издължаване) на кредита, включително дължимите лихви, е 338 месеца, считано от
датата на откриване на заемната сметка, удостоверена чрез пописването на
Приложение 1.
Изнася се в исковата молба, че с Допълнително споразумение към договора
за кредит от 11.07.2013г., подписано между страните, същите са предоговорили
условията по договора за кредит, като са констатирани текущите задължения и е
въведен период на облекчено погасяване на общия дълг от дванадесет месеца. В
чл. 4, ал. 3 страните са определили размера на начисляваната годишна лихва,
равняваща се на действащия към същата дата Референтен лихвен процент Прайм на
банката, намален с 1,27 пункта. Фиксиран е и размера на равните месечни
погасителни вноски през периода на облекчено погасяване - 630 лева. В чл. 5 е
посочен и текущият размер на референтния лихвен процент ПРАЙМ на Юробанк
България АД за обезпечени кредити в лева - 4,9 %. Към Допълнителното
споразумение страните са подписали и Методологията за определяне на референтния
лихвен процент (ПРАЙМ) по потребителски и жилищно -ипотечни кредити, като
същото е потвърдено в чл. 15 от Допълнителното споразумение, съгласно който
кредитополучателят декларира, че е получил заверен екземпляр от Методологията,
представляваща приложение към споразумението.
Сочи се, че с
Допълнително споразумение към договора за кредит от 22.08.2014г., подписано
между страните, същите са предоговорили условията по договора за кредит, като
са констатирани текущите задължения и просрочия(чл. 2, ал. 1). Съгласно
разпоредбата на чл. 3 на Допълнителното споразумение кредиторът е упражнил
правото си (потвърдено с изрично съгласие на кредитополучателя) да преоформи
сумата на съществуващите просрочил (за главница, лихва, такси и застраховки)
чрез натрупването им към усвоената и непогасена главница по кредита (в размер
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5). Въведен е период на облекчено погасяване на общия
дълг от дванадесет месеца (чл. 4, ал. 1). В чл. 4, ал. 3 страните са определили
размера на начисляваната годишна лихва равняваща се на действащия към същата
дата Референтен лихвен процент Прайм на банката, намален с 0,34 пункта.
Фиксирана е и размерът на равните месечни погасителни вноски през периода на
облекчено погасяване - 670 лева. В чл. 5 е посочен и текущият размер на
референтния лихвен процент ПРАЙМ на Юробанк Бъгария АД за обезпечени кредити в
лева - 4,15% . Към Допълнителното споразумение страните са подписали и
Методологията за определяне на референтния лихвен процент (ПРАЙМ) по
потребителски и жилищно -ипотечни кредити, като същото е потвърдено в чл. 15 от
Допълнителното споразумение, съгласно който кредитополучателят декларира, че е
получил заверен екземпляр от Методологията, представляваща приложение към
споразумението. С ново Допълнително споразумение от 01.04.2015г. страните се
съгласяват да прекратят действието на въведено облекчено погасяване на общия
дълг, считано от датата на подписване.
Твърди се, че с Допълнително споразумение към договора за кредит от
17.04.2015г., подписано между страните, същите са предоговорили условията по
договора за кредит, като са констатирани текущите задължения и просрочия(чл. 2,
ал. 1). Съгласно разпоредбата на чл. 3 на Допълнителното споразумение
кредиторът е упражнил правото си (потвърдено с изрично съгласие на
кредитополучателя) да преоформи сумата на съществуващите просрочил (за
главница, лихва и такси) чрез натрупването им към усвоената и непогасена
главница по кредита (в размер съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5). Въведен е период на
облекчено погасяване на общия дълг от шест месеца (чл. 4, ал. 1). В чл. 4, ал.
3 страните са определили размера на начисляваната годишна лихва равняваща се на
действащия към същата дата референтен лихвен процент плюс договорна надбавка в
размер на 1,069 %. Фиксиран е и размера на равните месечни погасителни вноски
през периода на облекчено погасяване - 400 лева. Страните договорят, че за референтен
лихвен процент ще се ползва лихвения индекс б-месечен СОФИБОР В чл. 5, ал. 4 е
посочен и текущият размер на референтния лихвен процент -1,181% .
Ищецът сочи, че поради забава в плащанията по Договорd за банков кредит - четири вноски за договорни
лихви, дължими в периода от 01.05.2015г. до 01.08.2015г. и тридесет и две
вноски за договорни лихви и главница, дължими в периода от 01.09.2015г. до
01.04.2018г., на основание чл. 18, ал. 1 от Договора за кредит на 12.04.2018г.
вземанията на банката по цитирания договор са обявени за изцяло предсрочно
изискуеми. С покана за изпълнение, възложена за връчване във връзка с чл. 18,
ал. 5 от ЗЧСИ на ЧСИ С.Д., per. № 718 на КЧСИ, с район на действие ОС Варна по реда на чл. 47 от ГПК
длъжникът е уведомен за обявената предсрочна изискуемост и му е даден
седемдневен срок за погасяване на задълженията по договора за кредит. На адреса
на ответника, потвърден в договора за кредит и последно подписаното между
страните Допълнително споразумениеq са извършени посещения в периода от 20.04.2018г. до 21.05.2018г. След
трите посещения на 21.05.2018г. е залепено уведомление на входната врата на
апартамента, на таблото за обяви във входа и е пуснато такова в самостоятелната
пощенска кутия на апартамента, като в двуседмичния срок по чл. 47, ал. 1 от ГПК
адресатът не се е явил за получаване на поканата за изпълнение. Поканата за
изпълнение следва да бъде счетена за връчена с оглед на наличието на
предпоставките, предвидени в чл. 47 от ГПК и във връзка с клаузата на чл. 29 от
Договора за банков кредит, с която страните изрично са уредили реда за връчване
на всички уведомления и изявления във връзка с договора. Твърди се, че
разпоредбата съответства с уредения в чл. 9 ЗЗД принцип на свободата на
договаряне, като по аргумент от чл. 20а ЗЗД тя обвързва страните със силата на
закон. С подписването на Договора страните са приели уговорката за реда и
начина на кореспонденция между страните, респ. са приели риска от евентуалното
им физическо неполучаване. В същия член е инкорпорирано задължение на страните
при промяна на адресите, посочени в Договора, да уведомят писмено другата
страна, като посочат новия си адрес. Настоява се договорната фикция, заложена в
чл. 29 от договора да бъде отчетена и съдът да съобрази добросъвестното поведение
на ищеца и изпълнението на договорните му задължения и положените усилия за
уведомяване.
Твърди се, че към датата на входиране на настоящата искова молба
длъжникът не е изплатил дължимите суми по договора за кредит в полза на кредитора,
което обуславя правния интерес на банката- ищец от предявяване на настоящия осъдитилен
иск. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължи и
законната лихва за забава от момента на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите
Ответникът И.Г.Д. депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло
иска. Признава, че между страните е подписан договор за банков кредит, като
сочи, че правоотношенията между тях датират от преди сключването на договора за
кредит за рефинансиране № HL62211/30.05.2013г. със значение относно фактическата и правната страна по настоящия
спор.
Сочи се в
отговора, че ответникът е потребител по договор за банков кредит HL38949 от 20.06.2008г. сключен с „Юробанк и Еф Джи
България" АД /предишно наименование „Пощенска банка" АД/, с който в
качеството му на кредитополучател е отпуснат кредитен лимит в швейцарски
франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 76500 евро.
Сумата по кредита е превалутирана служебно от банката и е отпусната по негова
сметка в евро по курс купува за франк към евро на Банката в деня на усвояване
на кредита с курс на лева към швейцарският франк към 20.06.2008г. 1,20992 лева за 1 CHF.
Уговорено е погасяването на кредита
да се извършва в швейцарски франкове. Към момента на сключването БЛП на банката
в швейцарски франкове е бил 4,5% като
към него се добавя договорна надбавка в размер на 1,15 пункта. Съгласно чл.З.
ал.5 от договора БЛП на банката не подлежи на договоряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните, като Банката единствено уведомява
кредитополучателят за новия размер на БЛП и датата, от която той влиза в сила,
чрез обявяването му на видно място в банковите салони. В чл.6, ал.3 от договора
е предвидено, че акт по време на действие на договора Банката промени БЛП,
размерът на погасителните вноски се променя автоматично в съответствие с
промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето
безусловно съгласие. Твърди се, че в
периода от 2008г. до 2012г. курсът на швейцарския франк по отношение на другите
валути в това число по отношение на лева и еврото се повишава като достигна
нива от над 35% в сравнение с момента, към който е сключен договора за кредит
през 2008г. Това се отразява както на глобалния размер на задължението по
кредита, така и на размера на месечните вноски, които също са повишени. Това
налага да бъдат подписани допълнителни споразумения целящи „облекчено
погасяване на дълга", при които според ответника се постига единствено
временно намаляване на дължимата месечна вноска, тъй като всички намалени главници,
неплатени договорни, санкционни лихви и такси за предоговарянето след срока на
споразумението се начисляват като главница и се облагат с по-висок БЛП -
например от БЛП от 4,5% при подписване на договора същият се повиши на 7,2%.
Ответникът
твърди, че по този начин се стига до сключването на процесния договор № HL62211/30.05.2013г. за кредит, чиято единствена цел е
рефинансиране на задължението по договора за кредит № HL38949/2008г. Твърди се, че
от разрешения кредитен лимит от 216 700 лева е усвоена сумата от 208 295 лева, за която е разписан и
погасителният план. Същата е формирана като е превалутирано задължението по
договора за кредит от 2008г., определено от банката в размер на 130 887,34 швейцарски франка, включващо 128 130.34 CHF - редовна главница, 683.90 CHF редовна лихва, 110.84 CHF - просрочена главница, 1771.63 CHF - просрочена лихва и 190.66 CHF просрочени такси в български левове при обменен
курс на лева към швейцарския франк в размер на 1,5914 лева за 1 CHF. Съгласно чл.3, ал.1 от договора, към момента на
сключването му БЛП на банката в лева е вече 10.25% намален с 4.45 пункта. Договорен е срок за
погасяване на задължението до м.08.2041г.
Възразява се
относно посочения от ищеца общ размер на задължението по Договора за кредит № HL62211/30.05.2013г. от 214 186.49 лева, от който се
претендира частично сума в размер на 110 000 лева.
Сочи се,
че размера на реално отпуснатата и
усвоена сума по сметка на кредитополучателя по силата на договора от
30.05.2013г. е 208 295 лева, а не посоченият разрешен лимит от 216 700 лева.
Доколкото сумата е послужила изцяло за рефинансиране на задължението на
кредитополучателя по договора за кредит № HL38949/2008r. отново сключен с „Юробанк България"
правопроемник на „Българска пощенска банка" АД /"Юробанк и Еф Джи България"
АД/ се твърди, че с договора от 30.05.2013г. не е възникнало ново
правоотношение между страните, целящо реално предоставяне на нов кредит на
кредитополучателя, а е извършено фактическо предоговаряне на старото
задължение. Налице е преструктуриране на дълга, чрез рефинансирането му с цел
занапред изплащането му да бъде във валутата, в която е отпуснат кредитът за
рефинансиране, т.е в български левове. Ответникът се позовава на чл.16, ал.2 от Наредба № 9/31.05.1993г. за
класифициране на кредитите и образуване на специални резерви (законови
провизии), в която рефинансирането е
уредено като форма на преструктуриране на кредита с цел облекчаване на дълга.
Доколкото цялата отпусната с кредита от 2013г. сума е отишла за погасяване на
задължението по договора за кредит от 2008г. в размерите определени служебно от
ищеца двата договора между страните следва да се разглеждат общо.
Въвежда се
възражение срещу действителността на договорните клаузи на чл.3, ал.5, на чл.6,
ал.3, чл.12, ал.1, както и чл.22, ал.1 и 2 от договора за банков кредит № HL38949/2008г. с твърдение,
че същите са нищожни поради неравноправността им по смисъла на чл.143 от ЗЗП и
и чл.3 от Директива 93/1 З/ЕИО, доколкото същите не отговарят на изискването за
добросъвестност и едновременно с това целят и създават значително
несъответствие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което
довежда до увреждане на последния. Възразява се относно действията на ищеца, с
които същият е начислявал /капитализирал/ неизплатени суми за лихви като
главница, след което получената такава е облагал отново с договорната лихва,
като същите са нищожни, поради забраната за анатоцизъм.
Настоява се
съдът да ги разгледа и установи тяхната нищожност преюдициално, като съобрази и
последиците от нищожността при формиране на изводите си касателно размера на
задължението по договора за кредит.
Конкретно
относно клаузите на чл.3, ал.5, на чл.6, ал.3 и на чл.12, ал.1 от договора за
кредит от 2008г. се настоява, че попадат в приложното поле на чл.143, т.3, т.10
и т.12 от ЗЗП като дават право на банката-ищец да променя едностранно условията
на договора за банков кредит на основания, които не са предвидени в договора.
Уговорено е, че базовият лихвен процент /БЛП/ се отразява автоматично на
размера на лихвения процент по договора за кредит, че той не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
кредитополучателя. Не става ясно как са формирани елементите на БЛП, който е
един от компонентите определящи приложимият за кредита лихвен процент /другият
е лихвената надбавка, посочена в конкретен размер в договора/. Предвидената в посочените
по-горе клаузи възможност на банката еднолично да променя един от елементите на
лихвата по кредита - без уведомяване или получаване на съгласие от
кредитополучателя, фактически води до едностранна промяна и на самата лихва,
която е цената заплащана за ползване на парите, което се отразява върху
дължимата от кредитополучателя цена за стоката „пари", което е
самостоятелно основание за неравноправност на клаузата на чл.12 от договора по
смисъла на чл.143, т.12 от ЗЗП. Едновременно с това в договора не е предвидена
възможност за потребителя да прекрати договора без насрещни неблагоприятни
последици /допълнителни такси, лихви и др./ каквато защитна клауза за
потребителя се предвижда в Директива 93/13/ЕИО на СЕО на Съвета от 05.04.1993г.
Твърди се, че
в конкретния случай ищецът се е възползвал от уговорената само в негова полза
клауза, като едностранно е променял БЛП съответно от 4,5% при сключване на
договора за кредит до 7,20% при последващите допълнителни споразумения, което
безспорно е довело до неоснователно увеличаване на задължението по кредита,
чрез начисляване на почти двойно по-висок лихвен процент. Отделно от това са
извършвани счетоводни операции, с които незаплатени на падежа лихви са
трансформирани в част от дължимата главницата, която отново е облагана с
договорната лихва, което също е увеличило размера на задължението чрез
недопустимо олихвяване на лихви.
Цитираните
клаузи не са индивидуално договорени, първо защото липсват конкретни уговорки
за хипотезите, при които банката ще може едностранно да променя БЛП /как, кога
и колко/ и второ, поради това, че представляват част от типизиран договор за
кредит на „Българска пощенска банка" АД /"Юробанк България" АД/,
който е бил изготвен от банката и предлаган на всички кредитополучатели на
кредит в швейцарски франкове без възможност за договаряне. Юридически нонсенс е
липсата на клаузи в договора за хипотезите, при които банката ще може
едностранно да променя БЛП по същество да представляват индивидуално
договоряне, защото макар и индивидуално, договарянето предполага съвпадане на
насрещни воли, а не едностранно определяне от банката, незабавно и автоматично
действие на „неподлежащи на договаряне" клаузи.
На следващо
място се твърди, че е неравноправна и клаузата на чл.22, ал.1 и 2 от договора,
съгласно която целият риск от промени и повишаване на обявения от банката курс
купува или продава на швейцарския франк се понася от кредитополучателя.
Банката, за която законът предполага, че разполага със специални знания за
риска от валутно кредитиране, е следвало да поясни на потребителя, че избрания
от него продукт е изгоден не по принцип, а само докато курса на франка не се
променя, както и че при повишаването му, върху което кредитополучателя няма
контрол, е принципно високо рисково за лице, получаващо доходите си в друга
валута, тъй като ще се наложи да понася курсовата разлика при превалутирането.
Отделно от това в договора не е предвидена клауза, с която да е изявена ясно и
недвусмислено възможност за потребителя да получи облекчения срещу поемането на
риска от настъпващи промени в обявяваните текущо обменни съотношения на
валутните курсове на международните пазари. Веднъж обвързан със задължение за
превалутиране потребителят не би имал възможност да се освободи от тежестта му
и да се преориентира към друга валута, при такъв неочакван обрат на пазара.
Горното също изключва цитираната норма да е индивидуално договорена именно
поради липсата на предварително оповестяване на валутния риск, породен от
възможността за значително повишаване на разходите по обслужване на кредита
поради курсови разлики. В този смисъл ответникът се позовава на произнасянето
на Съда на Европейския съюз с решение С - 119/17г. по повод преюдициално
запитване касателно чл.З, пар.1, чл.4, пар.1 и 2 и чл.5 от Директива 93/13/ЕИО
по въроса за неравноправността на клаузата, която възлага риска от валутната
промяна изцяло в тежест на потребителя. С решението се приема, че чл.3 до чл.5
от Директива 93/13 следва да бъдат тълкувани в смисъл, че може да бъде
преценена от националната юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен
договор, последиците на която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху
потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите
последици от сключването на договора и когато при проверката за неравноправния
й характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестно тя
създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора. Прието е, че във връзка с
това, националният съд трябва да направи преценка, като вземе предвид всички
обстоятелства по делото, предмет на главното производство и отчитайки
по-специално експертната компетентност и познанията на търговеца или доставчика
относно възможните промени на обменните курсове и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута, най-напред евентуалното неспазване
на изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна
неравнопоставеност по смисъла на чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13.
Ищецът
настоява при формиране на изводите си относно дължимостта на претендираната от
ищеца сума съдът да приеме, че с договорът за кредит от 30.05.2013г. не е
възникнало ново задължение за кредитополучателя различно от задължението по
договора за кредит от 20.06.2008г., а същото единствено е преструктурирано чрез
рефинансирането му, поради което след като разгледа и установи преюдициално
нищожността на цитираните клаузи от договора за кредит № HL38949 от 20.06.2008г. да установи коректно точния размер
на остатъчното задължение по него след приспадане на извършените от
кредитополучателя плащания. Счита, че същото следва да бъде определено при
приложение на параметрите по договора такива каквито са били към момента на
сключването му досежно БЛП, размер на главницата при курс на швейцарският франк
към 20.06.2008г., при изключване на капитализацията на лихвите, както и след
правилно отнасяне на заплатените от кредитополучателя суми съответно за
главница и лихва съобразно първоначалния погасителен план.
В случай, че
съдът приеме, че с договорът за кредит от 30.05.2013г. е възникнало
самостоятелно и независимо от договора за кредит от 2008г. задължение за
кредитополучателя, е въведено възражението за прихващане на установената
дължима главница по договора за кредит от 30.05.2013г. със сумата на недължимо
заплатените от ответника в следствие приложените от ищеца неравноправни клаузи
суми по договора за кредит от 20.06.2008г. в размер на 54 285.62 лева. В
резултат на приложените нищожни клаузи на договора за кредит от 20.06.2008г.
задължението за главница по него е нараснало от 149 621 лева, която
представлява равностойността на отпуснатите 76500 евро към 2008г. на
203 906.62 лева, равностойността на посочената като дължима главница от
128 130.34 CHF в договора за
кредит за рефинансиране от 30.05.2013г. при курс 1.5914 лева за 1 CHF. Сочи се, че чрез плащанията по погасителните
вноски, както и чрез рефинансирането ответникът е заплатил без основание на
ищеца сумата от 54 285.62 лева, с която се е увеличила без основание
главницата по договора за кредит от 20.06.2008г. като се настоява същата да
бъде прихваната с установеното задължение за главница по договора от
30.05.2013г.
Въведено е възражение
за погасяване по давност на вземанията на ищеца по вноските за главница за
периода над 5 години назад, считано от предявяване на иска, на осн.чл.110 от ЗЗД. Настоява за отхвърляне на иска.
С
допълнителната искова молба ищецът поддържа исковата молба. Възразява срещу
оспорванията на ответника. Настоява се, че въз основа на кредита за покупка на недвижим имот HL 38949 възниква изцяло ново правоотношение между страните във връзка с
което е учредено и ново обезпечение на процесното вземане. Отбелязва се признанието на ответника,
че е в трайно просрочие при липса на ангажирани доказателства за плащане
в този период или недължимост на сумите. Противопоставя се на възражението за
погасяване по давност на вземанията по вноските за главница за период над пред
години, считано от предявяване на иска на основание чл. 110 ЗЗД, като твърди,
че вземанията по процесния договор са обявени за изцяло и предсрочно изискуемо,
считано от 12.04.2018г., с началната
дата на просрочията за главница 01.09.2015г.
В случай, че съдът разгледа направеното изявление за прихващане, е
заявено възражение за погасяване по давност на това вземане на основание чл.
110 ЗЗД, доколкото същото е възникнало до 30.05.2013г., от която дата безспорно
са изтекли повече от пет години преди входиране на настоящата искова молба.
Ответникът подава отговор на
допълнителната искова молба, в който поддържа вече изложеното. Цитира се
практика на ВКС и СЕС по въпроса за неравноправността на посочените в отговора
договорни клаузи /Решение № 95/13.09.3016г. по т.д. № 240/2015г. на ВКС, II
т.о.; Решение № 98/17г. по т.д. № 535/2016г. на ВКС, ТК, II т.о, Решение №
51/04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение №
295/22.02.2019г. по т.д.№ 3539/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. ; Решение по дело
С-186/16; Решение по дело № С-119/17/.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе
предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Не се спори в производството, като се
установява въз основа на представения по делото Договор за кредит за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL62211 от 30.05.2013г., че страните са
постигнали съгласие „Юробанк България“ АД гр.София да предостави на И.Г.Д. кредит в размер на 216 700 лева с цел рефинансиране
на кредит HL 38949, сключен между
същите страни.
Кредитополучателят се е задължил да върне
заетата сума, включително дължимите лихви, до 338 месеца от откриване на
заемната сметка /чл.5/, на месечни вноски, съгласно погасителен план /чл.6, ал.1/.
За усвоения кредит кредитополучателят дължи
на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/ за
жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата,
намален с 4.45 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП е в размер
на 10.25 % /чл.3, ал.1/.
При просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, съгласно
ал.1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта /чл.3, ал.3/.
Страните са договорили клауза за предсрочна
изискуемост, съгласно която при непогасяване на която и да е вноска по кредита,
както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по
договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем /чл.18, ал.1/. Прието е, че при неиздължаване на три последователни
месечни погасителни вноски, изцяло или частично целият остатък по кредита се
превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на
последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да
е волеизявление на страните /чл.18,
ал.2/.
С допълнително
споразумение към договора, подписано на 14.06.2013г. страните са предоговорили,
че разрешения лимит в размер, равняващ се на задължението по кредит HL 38949 е 208 295 лева и се усвоява по
блокирана сметка, като средствата се превалутират безкасово от лева в
швейцарски франк по официално обявения курс на Централната банка за шв.франк
към лева в деня на превалутиране по сметка IBAN ***рия АД с цел цялостно издължаване на
кредит HL 38949, задълженията по който към датата на
усвояване на текущия кредит са в общ размер от 130 887.37 шв.франка.
Съгласно приложение от 14.06.2013г. към
Договор за банков кредит HL62211
от 30.05.2013г., страните са приели, че заемната сметка по договора е открита
на 14.06.2013г., като размера на предоставения и усвоен от кредитополучателя
кредитен лимит в лева е 208 295 лева.
С допълнително споразумение от 11.07.2013г.
към договора за кредит страните констатират, че към същата дата задълженията на
кредитополучателя възлизат на 208 049.60 лева – редовна главница.
Договорено е, че през периода на облекчено погасяване, определен на 12 месеца
/чл.4/, върху дълга ще се начислява годишна лихва в размер, равен на действащия
към същата дата референтен лихвен процент Прайм на банката за жилищни кредити,
намален с 1.27 пункта, като през периода на облекчено погасяване
кредитополучателят погасява дълга на равни месечни вноски в размер на 630 лева,
съгл.погасителен план. След изтичане на периода на облекчено
погасяване, към дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на
облекчено погасяване лихва; върху общият размер на дълга, след натрупването на
лихвата, се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора от действащия към
същата дата РЛП ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в съответната валута, плюс
договорна надбавка 0,9 пункта; след изтичане на периода на облекчено погасяване,
до окончателното погасяване на дълга и всички други разноски, свързани с него,
кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски съгласно
погасителен план. Към датата на споразумението РЛП ПРАЙМ е 4,9%. Посочено е, че
споразумението влиза в сила в деня на подписването му и след заплащане на такса
за реструктуриране в размер 50 лв.
С допълнително споразумение от 22.08.2014г. страните
се съгласяват, че задълженията за просрочена главница, просрочена лихва,
просрочени такси и просрочени плащания по застраховка - в общ размер от 2 371.66
лв. (2,01+1888,04+233,04+248,57) се капитализират към главницата и уговарят
12-месечен период на облекчено погасяване, считано от следващия падеж, през
който се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към
същата дата РЛП, намален с 0,34 пункта, като през периода на облекчено
погасяване дългът се погасява на равни месечни погасителни вноски в размер 670
лв., съгласно погасителния план. След изтичане на периода върху дълга се
натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва.
Лихвата след изтичане на периода на облекчено погасяване е равна на сбора на
действащия към тази дата РЛП плюс надбавка 1,86 пункта, като кредитът се
погасява с равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Към датата на
споразумението РЛП е 4,15%. Плащането на падеж е задължително условие за
ползване на облекченията, като в случай, че кредитополучателят не заплати две
последователни дължими месечни вноски, се губи правото за погасяване на дълга
при облекчени условия. Допълнителното споразумение влиза в сила в деня на
подписването му, след внасяне на такса за реструктуриране в размер на 50 лв.
С допълнителното споразумение от
01.04.2015г. страните
се съгласяват да прекратят действието на въведеното облекчено погасяване на
общия дълг, считано от датата на подписване на споразумението. Начислената, но
непогасена към момента лихва за периода на облекчено погасяване, се натрупва
върху дълга. Считано от датата на споразумението се начислява годишна лихва
равна на договорената между страните за периода след изтичането на действащия
към момента период. След прекратяване на периода банката изготвя нов погасителен
план. Уговаря се разглеждане от банката на нов период на облекчено погасяване.
С допълнително споразумение от
17.04.2015г. се уговаря нов 6-месечен период на облекчено
погасяване, считано от следващия падеж. Страните се
съгласяват, че задълженията, произтичащи от просрочена главница, просрочена
лихва и просрочени такси в общ размер от 2 961,75 лв. (315,06+2427,74+218,95)
се капитализират към главницата и уговарят 6-месечен период на облекчено
погасяване, считано от следващия падеж, през който се начислява годишна лихва в
размер, равен на сбора на действащия към същата дата РЛП, плюс надбавка 1,069
пункта, като през периода на облекчено погасяване дългът се погасява на равни
месечни погасителни вноски в размер 400 лв., съгласно погасителния план; за РЛП
ще се ползва лихвеният индекс 6М СОФИБОР. След изтичане на периода върху дълга
се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване
лихва. Лихвата след изтичане на периода на облекчено погасяване равна на сбора
на действащия към тази дата РЛП плюс надбавка 4,259 пункта, като кредитът се
погасява с равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Към датата на
споразумението РЛП е 1,181% (към 15.01.2015 г. по данни на БНБ). При всяко
публикуване на нова стойност на 6М СОФИБОР банката извършва съответната
актуализация на приложимата лихва. Дължимите лихви по настоящото споразумение
се начисляват, считано от датата на неговото сключване. Плащането на падеж е
задължително условие за ползване на облекченията, като в случай, че
кредитополучателят не заплати две последователни дължими месечни вноски, се
губи правото за погасяване на дълга при облекчени условия.
Представена
по делото е покана за изпълнение до длъжника от Юробанк България АД чрез адв.В.А.В.
с вх. № 4090/19.04.2018г. на ЧСИ № 716, с която банката кани кредитополучателя
в седемдневен срок от получаването й, да заплати сумата от 245 305,51 лв.,
формирана от 214 186.49 лв. главница; 28 466.41 лв. договорни лихви;
2 652.61 лв. такси и застраховки, с указание, че при неизпълнение ще се
пристъпи към принудително събиране. Приложено
е уведомление до И.Г.Д. на адрес ***, с което му е даден двуседмичен срок от
21.05.2018г. да се яви в канцеларията на ЧСИ рег. № 718, за да получи покана за
изпълнение от Юробанк България АД с вх.
№ 4090/19.04.2018г. Представени са две разписки от 21.05.2018г., в които
служител при ЧСИ удостоверява, че адресатът е бил търсен на 20.04.2018г. в 17.30, на 12.05.2018г. в 14.30
и на 21.05.2018г. в 18.00 часа, но не е открит и е залепено уведомление. Във
втората разписка е отразено, че на 21.05.2018г. уведомлението е залепено на
входната врата на ап.3 на адреса, пуснат е екземпляр в пощенската кутия
самостоятелна за ап.3; залепено е и на табло за обяви във входа на жил.блок.
Представен по делото е Договор за
покупка на недвижим имот HL38949 от 20.06.2008г., сключен между
банката и ответника, с който му е предоставен кредитен лимит в швейцарски
франкове в размер на равностойността в тази валута на 76 500 евро по курс
купува за франка към еврото на Юробанк в деня на усвояване на кредита. Кредитът
е целеви - за покупка на имот - равностойността в швейцарски франкове на 20 000
евро и равностойността в швейцарски франкове на 56 500 евро за други разплащания.
Кредитът се усвоява по блокирана сметка в шв.франкове с титуляр И.Г.Д..
Договорена е годишна лихва в размер на сбора на БЛП за жилищни кредити за
съответния период на начисление на лихвата плюс
договорна надбавка от 1,15 пункта, като към момента на сключване на договора
БЛП за CHF е
4,5%. Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване. Договорена е такса
управление - еднократна при усвояване на кредита - в размер 1,5%, както и
комисионна за управление, платима ежемесечно в размер 0,03% върху непогасената
главница. Крайният срок за издължаване е 396 месеца, като погасяването се
извършва на равни месечни вноски, включващи главница и лихва, съгласно
погасителен план.
От изслушаната и приета по делото Съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение е кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че по разплащателната сметка на ответника по договора за
кредит в швейцарски франкове, на дата 14.06.2013г. са погасени всички задължения
по този договор изцяло с постъпилата сума, получена от превалутиране на
усвоения кредит в лева в размер на 130 887.37 шв.франка. Това е
осъществено след като на 14.06.2013г. усвоената сума по кредита в размер на
208 294.16 лева е разходвана за покупка на шв.франкове в размер на
130 887.37, като с тази сума е заверена сметката на същия титуляр в швейцарски франкове
BG91 BPBI 7926
1362 1389 01. След заверката й, наличното салдо на 14.06.2013 г. (130887,37 CHF) е разходвано изцяло
за погасяване на задълженията по кредитна сделка № 918313 /служебен номер на
кредита по Договор № HL
38949 от 20.06.2008г./ .
От
записванията по счетоводните сметки при проверката в банката е установено, че
към 05.08.2019 г. (датата на проверката) банката води вземания за главница в
обща размер 214 186.50 лв., представляваща разлика между усвоената
главница в размер на 214 757.14 лв., включително чрез капитализация на
лихви в размер на 6462.14 лв., и погасената – в размер на 570.64 лв.
След
извършена проверка в банковите регистри вещото лице докладва, че към
12.04.2018г. кредитополучателят е в забава по отношение на плащанията на 4
вноски за договорни лихви с падежи 01.05.2015г. - 01.08.2015г.
(4x400 лв. в период на облекчено
погасяване и гратисен период за главницата) и 32 вноски за договорни лихви и
главница с падежи в периода 01.09.2015г.-01.04.2018г. Този извод е съобразен с
отразените по разплащателната сметка погашения, и след проверка дали записаните
по счетоводните сметки вземания действително съответстват на стойностите на
падежирали главници и лихви по погасителния план, в резултат на което е установено
съответствие, както по отношение на главницата от 11 090.07 лв., така и по
отношение на възнаградителните лихви по погасителния план в размер на
26 664.98 лева.
Вещото лице докладва,
че съгласно банково бордеро № 6826796/27.06.2008
г. по сделка референтен номер 918313 (служебен номер на кредита по Договор № HL38949/20.06.2008), е
извършена банкова операция по усвояване на кредит в размер 126 170 CHF с левова
равностойност 152 476.45 лв при курс на франка спрямо лева 1,20850. Със
сумата е заверена банкова сметка № BG91BPBI7926 13 62138901, която е записана
и в договора за кредит -чл. 2 на дата
27.06.2008г.
При изготвяне на
заключението вещото лице е установило, че с внесената сума от 31
628,49 CHF (без еднократната такса за управление при
усвояването) и налично салдо след усвояването в размер 1,15 CHF
или общо 31629,64 CHF, банката
е погасила задължения по кредита, както следва : 1590,47 CHF главница по месечни вноски с падежи в
периода 27.07.2008-27.12.2009 и частично (24,85 CHF) от вноската с падеж 27.01.2010, цялата
в размер 87,91 CHF;
27 165,46 CHF възнаградителна
лихва по месечни вноски с падежи в периода 27.07.2008-27.05.2012, 02.07.2012 и
частично (248,77 CHF) от
вноската с падеж 02.08.2012 г., цялата в размер 469,55 CHF; 2,27 CHF наказателна
лихва; - 2 212,91 CHF месечна
такса управление 0,03 %, начислени в периода 27.07.2008-.03.2013; 658,53 CHF застраховки
на обезпечено имущество. Вещото лице установява, че една част от сумите са
внесени като вноски по сметка направо в шв.франкове, а останалите суми – като
превалутирани вноски от каса от левове във франкове.
Установено е изменение на ГЛП за редовна главница по кредитна сделка № 918313, както следва
________________________________________________________________________________
|
Дата на промяна на ГЛП |
ГЛП (%) |
Вид на прилагания БЛП |
БЛП |
Договорна надбавка |
Фиксиран лихвен процент |
Основание за промяна |
|
30.07.2008 |
6,15 |
БЛП на БПБ за жилищни кредити |
5 |
1,15 |
0 |
Договор за
Банков кредит |
|
16.10.2008 |
7,15 |
БЛП на БПБ
за жилищни кредити |
6 |
1Д5 |
0 |
Промяна в БЛП на Банката |
|
27.04.2010 |
3,93 |
|
0 |
0 |
3,93 |
Анекс от
29.03.2010 г. |
|
27.04.2011 |
7,48 |
БЛП на БПБ за жилищни кредити |
7,2 |
0,28 |
0 |
Анекс от 29.03.2010
г. |
|
27.05.2011 |
4,18 |
|
0 |
0 |
4,18 |
Анекс от
16.05.2011 г. |
|
27.05.2012 |
7,83 |
БЛП на БПБ за жилищни кредити |
7,2 |
0,63 |
0 |
Анекс от
16.05.2011 г. |
|
02.07.2012 |
4,39 |
БЛП на БПБ за жилищни кредити |
7,2 |
-2,81 |
0 |
Анекс от 11.06.2012 г. |
|
02.10.2012 |
4,14 |
БЛП на БПБ за жилищни кредити |
6,95 |
-2,81 |
0 |
Анекс от
11.06.2012 г. |
Вещото
лице докладва, че за периода от 20.06.2008г. до 02.06.2013г. са падежирали 59 броя месечни вноски с
падежи 27.07.2008-02.06.2013 г. (последният падеж преди сключване на договора в
лева за рефинансиране), по които банката е прилагала ГЛП както следва: считано
от 22-ра поредна вноска с падеж 27.04.2010 г. по кредита са прилагани периоди
на облекчено погасяване с фиксиран
лихвен процент, който е уговорен между страните с допълнителните
споразумения; за първите 21 вноски (с падежи в периода 27.07.2008-27.03.2010
г.) е прилаган ГЛП, определян от
банката, предвид което експертизата е изследвала налице ли е
надвнесена сума за погасяване на задължения при съпоставка между първоначален и
актуален погасителен план и платени суми. От извършената съпоставка е видно, че
във варианта на първоначалния погасителен план (с прилагане на ГЛП посочен в
договора - 6,15%), за периода от усвояване на кредита до сключване на първото
споразумение за прилагане на фиксиран ГЛП и облекчено погасяване (29.03.2010),
са начислени 2 878,77 CHF повече
възнаградителни лихви и е падежирала 580,40 CHF по-малко главница по месечни вноски.
За същия период (27.07.2008-27.03.2010) кредитополучателят е внесъл по
разплащателната сметка сумата 14 808,68 CHF за погасяване на задължения по
изследвания кредит, от която следва да се приспаднат стойностите на погасените
наказателни лихви (2,27 CHF), застраховки
(190,34 CHF) и
такси по кредита (826,14 CHF), след
което е налице остатък за погасяване на месечни вноски за главница и
възнаградителна лихва - 13 789,93 CHF (14808,68-2,27-190,34-826,14). Тази
сума и в двата варианта не е достатъчна за погасяване на всички падежирали
задължения до датата на първото допълнително споразумение, а се погасяват
частично падежиралите задължения по месечни вноски, при което за
периода от първия падеж по месечна вноска 27.07.2008 до датата на първото
допълнително споразумение за прилагане на фиксиран лихвен процент - 29.03.2010
г., в който период по кредита е прилаган определян от банката ГЛП, а не
фиксиран такъв, не е налице надплатена сума за погасяване на задължения по
кредита.
Вещото лице докладва, че периода от 20.06.2008г. до рефинасирането му с
договора от 30.05.2013г. е
налице изменение на курса на швейцарския франк спрямо лева/еврото, което е в
посока увеличение като от 1,201893 към 25.07.2008 г. курсът достига 1,617466
към 07.01.2013 г. Курсът на
франка спрямо лева/еврото оказва влияние върху левовата/евровата равностойност
на месечната вноска, която по погасителен план е определена в швейцарски
франкове. При текущо погасяване на месечни вноски, банката прилага текущ курс,
т.е. изменението на курса води до увеличение на необходимото количество
левове/евро за погасяване на месечната вноска. Също така нарастването на
съотношението CHF/BGN (EUR) оказва влияние
върху равностойността в лева/евро на остатъчната главница по кредита към
конкретна дата, определена в швейцарски франкове, като равностойността на тази
остатъчна главница в лева/евро нараства с увеличението на курса на франк. Въз основа на движенията по разплащателна сметка на кредитополучателя в CHF номер BG 91 BPBI 7926 13
62138901, се установява, че кредитополучателят е внесъл за погасяване на
задължения по кредита следните суми: 7 820 CHF и 35 693.95 BGN, чиято равностойност в швейцарски франкове е 23 808.49 CHF по прилагания от банката курс продава към всяка отделна
дата на вноска и 28 864,58 CHF по курс 1,2366 - приложим към датата на усвояването (27.06.2008). Обща
равностойност на всички вноски в двата варианта и разликата от превалутирането
е както следва: 31 628,49 CHF - обща равностойност на всички вноски при курса, прилаган от банката; 36
684,58 CHF при курс
1,2366, като съответно 5 056,09 CHF е разликата от
превалутирането вследствие изменение (нарастване) на валутния курс на франка
спрямо лева за периода 27.06.2008-07.01.2013 (датата на последната вноска по
сметката).
Според вещото лице е
налице капитализация на суми към главницата по кредитната сделка 918313 в общ
размер от 4 014.33 шв.франка.
След извършената справка с
представения по делото договор за кредит от 2008г. и погасителен план вещото
лице докладва, че същият е сключен при параметри : 126 170,00 CHF усвоена главница; 703,56 CHF месечна вноска; 5,65% ГЛП; 396 броя погасителни
месечни вноски; 1,236600 лв. за 1 франк - курс CHF/BGN към датата на усвояване на кредита (27.06.2008);
0,03% месечна такса управление. С изчислената сума от 36 685.73 шв.франка
в периода от датата на усвояване на кредита до датата на погасяването му са
погасени задължения, както следва :
|
|
въ |
знаградителна лихва |
главница по мес. вноски |
месечни такси |
наказ. лихви |
остатъчна главница |
|
начислено |
|
34 082,35 |
7 427,82 |
2 169,39 |
529,73 |
|
|
погасено |
|
30 877,25 |
3 427,88 |
1 990,85 |
389,75 |
|
|
остатък |
|
3 205,10 |
3 999,94 |
178,54 |
139,98 |
118 742,18 |
При тези данни към датата на Договор №
HL62211/30.05.2013, в
този вариант на изчисленията е налице задължения за главница в общ размер 122
742,12 CHF, от
които падежирали непогасени главници по месечни вноски 3 999,94 CHF
и непадежирала главница
118 742,18 CHF. По
курс продава на банката към датата на първоначално усвояване (27.06.2008) -
1,2366, левовата равностойност на главницата е както следва: 4 946,33 лв.
главница по просрочени месечни вноски; 146 814,32 лв. непадежирала главница или
151760,65 лв. общо задължение за главница.
Според изчисленията на вещото лице
левовата равностойност на дълга по заема от 2008г. в лева, като се добавят към
главницата от 118 742.18 шв.франка останалите непогасени задължения се
получава дълг от 126 265,74 CHF,
като изчислената левова равностойност на тази равностойност на тази сума при
курс 1,2366 франка за 1 лева възлиза на 156 140.21 лв. При съобразяване с
параметрите на договора за кредит от 30.05.2013г., а именно: ГЛП = БЛП валиден за съответния период
на начисляване на лихвата, намален с 4,45 пункта; към момента на сключване на
договора БЛП е 10,25%; Дължимите лихви се начисляват от датата на първото
усвояване на кредита; При просрочие на дължими вноски, както и при предсрочна
изискуемост, се дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс
наказателна надбавка от 10 пункта; Уговорени са такси по кредита: комисионна за
управление - 0,025% върху размера на непогасената главница по кредита, платима
ежемесечно на датата на падежа на съответната вноска; месечна такса за
администриране, дължима при забава на плащането по тарифа спрямо броя дни;
Крайният срок за издължаване на кредита е 338 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка по кредита; Падежът на погасителните вноски е
всяко 1-во число на месеца, след датата на откриване на заемната сметка, и общо
внесените суми в размер на 9 383 лева, вещото лице изготвя самостоятелни
изчисления. Към датата на подаване на исковата молба – 26.09.2018г. са налице
задължения по пера, както следва : 142 630,81 лв непадежирала остатъчна главница;
13 509,40 лв падежирала просрочена главница по месечни вноски с падежи в
периода до 01.09.2018 г. включително; 38 009,66 лв. падежирала просрочена
възнаградителна лихва по месечни вноски с падежи в периода до 01.09.2018г.
включително, както и непадежирала лихва за периода 01-26.09.2018г.; 1547,75 лв.
просрочени месечни такси с падежи до 01.09.2018 включително; 3 091,65 лв.
наказателна лихва по падежирали просрочени главници, изчислена към 26.09.2018г.
|
|
При
така установената факти и обстоятелства по делото се достига да следните правни изводи :
Искът черпи
правното си основание от разпоредбите на чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и е за
осъждане на ответника да заплати дължими суми по обявен за предсрочно изискуем
кредит по договор за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL62211/30.05.2013г.
В
тежест на ищеца – търговец е да докаже наличието на валидно облигационно
отношение между страните, предоставяне на сумата по договор за банков кредит HL62211 от 30.05.2013г., настъпилата предсрочната изискуемост в т.ч.
и редовното уведомяване на длъжника за нея, както и размерът на претендираните
вземания по отделни пера; във връзка в възражението за нищожност поради поради
неравноправността им по смисъла на чл.143 от ЗЗП и и чл.3 от Директива 93/1
З/ЕИО на чл.3, ал.5, на чл.6, ал.3,
чл.12, ал.1, чл.22, ал.1 и 2 от
договора за кредит от 20.06.2008г. следва да установи наличието на конкретните обективни фактори,
които са довели до увеличаване на лихвения процент; причинната връзка между
съответните промени на кредитните и финансови пазари и реалната необходимост от
изменения на лихвения процент по конкретния договор за жилищен кредит; че
увеличението на лихвения процент е адекватно /симетрично/ на изменението на
съответните показатели, които се включват в същия; тежестта на
доказване, че клаузите са индивидуално уговорени пада изцяло върху търговеца;
фактите, обосноваващи погасяване по давност на вземанията, въведени от
ответника с възражението за прихващане.
В тежест на ответника е да докаже погасяване
на вземанията по договора за кредит /плащане, давност и др./, както и
дължимостта на вземането по възражението за прихващане по основание и размер.
Безспорно е наличието на валидно правоотношение между
страните по делото, възникнало въз основа на Договор за кредит за рефинансиране на
жилищен/ипотечен кредит HL62211 от 30.05.2013г., изменен с допълнителни
споразумения от 14.06.2013г., 11.07.2013г., 22.08.2014г., 01.04.2015г. и
17.04.2015г.
От представените по делото доказателства и заключението на вещото лице по ССчЕ се установява реално усвояване на сумата от 208 294 лева, доколкото със същата е реализирана целта на договора, а именно : рефинасиране на кредит HL38949 в същата банка. Посочената сума е разходвана за покупка на швейцарски франкове в размер на 130 887.34 шв.франка, с които е заверена сметката на длъжника в шв.франкове и погасено задължението по договор HL38949.
От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и професионално изготвено, се установява, че действително не е налице редовно плащане на уговорените по договора месечни вноски. В хода на извършената проверка в записите по счетоводните сметки вещото лице установява, че към 12.04.2018г. е налице забава в плащанията на 4 вноски за договорни лихви с падежи 01.05.2015г. – 01.08.2015г. и 32 вноски за договорни лихви и главница с падежи в периода 01.09.2015г. – 01.04.2018г.
Следователно поради установеното неизпълнение на задълженията по процесния договор, основанието по чл.18, ал.2 от договора за кредит, се явява доказано от ищеца, поради което съдът приема, че в полза на кредитополучателя е възникнало потестативното право за обяви задълженията по договора от 30.05.2013г. за предсрочно изискуеми изцяло, с което да отнеме преимуществото на срока, уговорен в полза на кредитополучателя.
Безспорно е,
че доколкото не е настъпила крайната падежна дата по договора, е
необходимо банката ищец да обяви предсрочната изискуемост на длъжника като в
тази връзка мотивите на ВКС във връзка с приложение на чл.60, ал.2 ЗКИ, съдът
намира за напълно съответни.
С ТР 4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС се прие , че когато по силата на чл.60, ал.2 Закон за кредитните институции /ЗКИ/, банката-кредитор е поискала издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК в хипотеза на предсрочно изискуем кредит поради неплащане на една или повече вноски, предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. С цитираното тълкувателно решение се приема, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
С решение №148/02.12.2016г. по т.дело 2072/2015г. на Първо т.о. на ВКС, съдът приема, че волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
В тази насока ищецът ангажира писмени доказателства като се позовава на покана за изпълнение /л.38/ и разписки, удостоверяващи обстоятелствата, при които връчването й е извършено чрез залепяне на уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. Кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения, но изявлението следва изхожда от законния му представител или упълномощен представител. В конкретния случай поканата за изпълнение изхожда от адв.В.А.В., като съдружник в Адвокатско съдружие „Д. и съдружници“. По делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписите от 20.12.2012г., с което изпълнителен директор и прокурист на банката упълномощават адв.Д.М.Д.да изготвя, подписва и изпраща от името на търговеца до длъжници на банката покани за доброволно изпълнение, уведомления за обявяването на предсрочна изискуемост на просрочени вземания, нот.покани за доброволно изпълнение и за обявяване на предсрочна изискуемост. Изрично му е предоставена възможност да преупълномощава други адвокати с правата по пълномощното. Ангажирано е и пълномощно с нот.заверка на подписа от 22.01.2013г., с което адв.Д. преупълномощава адв.В.В. с част от правата, предоставени му от търговеца, но без правото да го представлява при изпращане на покани за доброволно изпълнение и за обявяване на предсрочна изискуемост на задължения по кредити. Ето защо поканата за изпълнение, изпратена до длъжника от адвокат В. с уведомление за пристъпване към принудително събиране не е съобщена валидно на длъжника.
В конкретния случай съдът счита, че исковата молба може
да има характер на изявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника. Предсрочната изискуемост е изменение на договора, което настъпва по
волята на една от страните при кумулативното наличие на обективния факт и
субективния – упражненото от кредитора право да обяви вземането за предсрочно
изискуемо – чрез нарочно волеизявление
за отнемане на преимуществото на срока, което следва да достигне до знанието на
длъжника по аргумент на чл.60 ал.2 от ЗКИ. За разлика от установителното исково
производство по чл.422 от ГПК – предмет на което е съществуване на вземането
към минал момент – към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение, при което субективното право на кредитора
следва да е надлежно упражнено и да предхожда по време подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и с оглед изискването за удостоверяване
изискуемостта по чл.418 ал.3 от ГПК, то в производство по осъдителен иск,
исковата молба има характера на уведомление и покана до длъжника за
настъпването на предсрочната изискуемост. Ако заповедното производство има
характер на принудително изпълнение, като препис от заявлението не се връчва на
длъжника, то при предявен по общия ред осъдителен иск и при неговото уважаване
осъдителното решение ще подлежи на принудително изпълнение. При образуваното по
общия ред осъдително исково производство препис от исковата молба се връчва на
длъжника и предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем и същият се обявява на длъжника с
връчването на препис от исковата молба /арг. – мотивите на Решение
№139/05.11.2014г. по т.д. №57/2012г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, както и мотивите на т.18 от ТР №4/2014г. по т.д. №4/2013г.на ОСГТК,
касаещи възможностите на кредитора да упражни правото си за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем/. Ето защо в настоящия случай и по така
предявения осъдителен иск, следва да се приеме, че нарочното волеизявление за
отнемане на преимуществото на срока е достигнало до знанието на длъжника чрез
предявяване на исковата молба и връчване на препис от същата на ответника, на
дата 04.12.2018г. Ответникът дължи
заплащането на цялата главница по договора за кредит, установена съгласно
заключението на вещото лице /при съобразяване с извършените погашения/ в общ
размер от 156 140.21 лева.
Неоснователно е въведеното от ответника
възражение, че с договора за кредит от 30.05.2013г. не е възникнало ново
задължение за кредитополучателя, различно от задължението по договор за кредит
от 20.06.2008г., поради което остатъчното задължение по договора от
30.05.2013г. следва да бъде преценено след извършените по длъжника плащания и
по договора от 2008г.
Предмет на регулация в чл.13 от
Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класифициране на рисковите експозиции
на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ на
БНБ, действаща към момента на сключване на договора от 30.05.2013г., е дефиниране на преструктурирането на рискови
експозиции /носещи риск от загуби/, между които попадат и кредитите, и
условията за това. В ал.1 от цитирания член е посочено, че една експозиция се
счита за преструктурирана, когато първоначалните условия на споразумението са
изменени чрез даване на отстъпки от банката към длъжника, предизвикани от
влошаване на финансовото му състояние, водещо до невъзможност да се изплати в
срок пълният размер на дълга, които отстъпки банката не би дала при други
обстоятелства. Съгласно ал.2 от същия член, първоначалните условия на
споразумението се считат за изменени по смисъла на ал.1 при намаление на дълга
(главница и/или лихви), замяна на част от дълга срещу собственост, рефинансиране
или други финансови отстъпки от страна на банката, с изключение на промени в
договорените лихвени проценти, породени от промени в пазарните лихвени нива.
Според ал.3 на чл.13 от Наредбата, не е преструктурирана експозиция, по която
са налице едновременно следните условия: 1/ договорено е удължаване общо с не
повече от 2 години на срока за плащане на главницата и/или лихвите, без да се
намалява нетната настояща стойност на паричните потоци по условията на
допълнителните споразумения; 2/ банката има основание да счита, че ще събере
главницата и лихвите; 3/ не са налице обстоятелства, показващи влошаване във
финансовото състояние на длъжника.
Видно от цитираните разпоредби,
ключово за наличието на преструктуриране по см. на чл.13 от цитираната наредба
е даването на отстъпки от банките към длъжника в хипотеза на невъзможност да се
плати в срок пълния размер на дълга, вследствие на влошено финансово състояние.
В ал.2 на чл.13 от Наредбата акцентът също е върху това, че преструктурирането
се изразява в даване на финансови отстъпки от банката, като е налице примерното
им изброяване. От него е видно, че отстъпката към длъжника намира израз в
намаляване на дълга – главница и/или лихви, а не в увеличаването на същия, в
замяна на кредита с друг кредит при по-изгодни за длъжника условия
(рефинансиране) и други.
Принципно договорът за рефинансиране може са бъде сключен
за погасяване на заемни задължения на кредитополучателя в същата банкова
институция, в друга банка, или към трето лице. Договорът за рефинсиране, вкл. и
на задължение към същата банка, представлява ново, самостоятелно
правоотношение, защото се отличава от предишното по основание и предмет; между
страните се въвеждат нови договорки относно съществените условия на
правоотношението. Следователно липсва
основание за съобразяване при преценка основателността на иска с извършените
плащания по рефинансирания кредит. Това налага произнасяне по възражението за
прихващане по отношение на вземането, предмет на исковата претенция, с вземането на ответника в размер на
54 285.62 лева, които последният е дал при погасяване на кредита от
2008г., но при начална липса на основание. Хипотезата се поддържа като се
твърди, че стойността, с която ответникът е погасил задължението по договора от
2008г. следва да се намали с вземания, основаващи се на неравноправни договорни
клаузи - чл.3, ал.5, на
чл.6, ал.3, чл.12, ал.1 и чл.22, ал.1 и ал.2 от договора за кредит от 2008г.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.5 от
договора за заем от 2008г. действащият базов лихвен процент на банката за
жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер
на БЛП и датата, на която той влиза в сила, чрез обявяването му на видно място
в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят.
В чл.6, ал.3 страните
са договорили, че в случай, че по време на действието на договора банката
промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски се променя
автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят дава
съгласие с подписване на договора.
С разпоредбата на
чл.12, ал.1 от договора банката запазва правото си по време на действие на
договора променя Тарифата на банката за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които банката прилага при операциите си, както и приложимите
лихви по настоящия кредит в шв.франкове или друга валута при евентуалното му
превалутиране по реда на чл.20 от договора. Измененията влизат в сила от деня
на приемането им от съответните банкови органи
и са задължителни за страните по договора.
Съгласно чл.22, ал.1 от
договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на шв.фрак към бълг.лев/евро, както и превалутирането по чл.20 от договора може
да има за последица повишаване размера
на погасителните вноски по кредита, изразени в евро/лева, като напълно приема
да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен
да поеме всички вреди /вкл. и пропуснати ползи/, произтичащи от промяна на
валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
Клаузите на чл.3, ал.5, на чл.6, ал.3, чл.12, ал.1
от договора от 2008г. регламентират правото на кредитора да променя едностранно
размера на базовия лихвен процент на основания, които не са предвидени в
договора. Със заключението на вещото лице се установи, че за периода от
30.07.2008г. до 02.10.2012г. е налице извършвана промяна в ГЛП по кредита в посока
неговото увеличаване, както и намаляване в резултат на промяна в БЛП и
договорната надбавка. Вещото лице е констатирало, че промяната е извършена след
няколкократно анексиране на договора.
За да бъде квалифицирана като
неравноправна договорна клауза за възнаградителна лихва, тя не следва да попада
в обхвата на изключващите неравноправността разпоредби на чл. 144, ал. 2, т. 1,
по ал.3, т.1 и ал. 4 от ЗЗП, които гласят, че са равноправни
следните уговорки: клауза, която дава право на търговецът да променя условията
на договора на непредвидено в него основание, когато доставчикът на финансови
услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без
предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или
стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие
че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната
другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по
договора има правото незабавно да прекрати договора; клауза, която дава право
на търговецът да променя условията на договора на непредвидено в него
основание, респ. клауза, която дава право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора е равноправна по отношение на
сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято
цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с
размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги и клауза, която дава право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, при условие че клаузата е законосъобразна и методът за промяна/за
индексиране на цените е описан подробно и ясно в договора.
За предпоставките за
квалифицирането по чл. 143 от ЗЗП на клаузи за увеличаване на лихвените нива
като неравноправни има богата съдебна практика както на ВКС, така на Съда на
ЕС, с които са тълкувани нормите на Директива 93/13/ЕИО, постановена чрез
анализ на дерогиращите норми на ал. 2, т. 1, по ал.3, т.1 и ал. 4 на чл.
144 от ЗЗП /с които се въвеждат аналогичните норми на Директива 93/13/ ЕИО/.
Единствено добросъвестното уговаряне на правилата и условията за промяна на
лихвените нива е предпоставка за приложното поле на изключващите
неравнопоставенността норми чл. 144, ал. 2, т. 1, по ал.3,
т.1 и ал. 4 от ЗЗД /решение от
26 април 2012 година по дело Invitel, C-472/10, решение от 21 март 2013 г Vertrieb по дело C-92/11 ,
решение от 26 февруари 2015 г.по дело Matei, C‑143/13 и
решение № 77 от 22.04.2015г. по гр.д.№
4452/2014г. на ІІІ г.о., решение № 424 от 02.12.2015г. по гр.д.№ 1899/2015г 4
г.о., Решение №95 от 13.09.2016г. на т.д.№ 240/2015г. на ІІ т.о, Решение
№ 205 от 07.11.2016 год. по т.д. № 154 по описа за 2016 год. на
ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о., Решение № 165 от 02,12,2016 г.
на ВКС, ТК, първо търговско отделение по т.дело № 1777/2015г. и Решение №
98 от 25.07.2017 г. на ВКС,, Търговска колегия, І отделение по т.д.№ 535
по описа за 2016.г/. От горепосочените съдебни актове и преюдициални
заключения се изгражда извод, че е добросъвестна и поради това допустима
уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на
първоначално уговорената лихва, но само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата/лихвообразуващите
показатели, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са
изрично уговорени в договора или в общите условия, т.е. да представляват част от съдържанието на договора или на
общите условия; 2) тези обстоятелства
следва да са обективни, т.е. да
не зависят от волята на кредитора, тяхното определяне или
приложение да не е поставено под неговия контрол. Те следва да се
определят от свободното въздействие на пазара или от публична
институция/външен за доставчика орган. 3) информацията за лихвообразуващите
компоненти трябва да е публично
достъпна, за да може потребителя да направи собствени изчисления и
прогнози. Субективният елемент при формиране на лихвеното ниво не може да бъде
изключен в случаите, в които плаващата компонента на цената на кредита се
формира както от лихвени, така и от нелихвени разходи и фактори, специфични за
конкретната банка и определяни от нея без да са публично достъпни; 4) да е
налице методика за промяна на лихвата,
т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата. За да е налице методика за начина на увеличаване на
лихвените нива, обвързваща страните по кредитното правоотношение е необходимо
тя да представлява ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура,/математическа формула/алгоритъм/ посочваща:
вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/ или индикатори и/или други обективни величини
или комбинация между тях/. Когато кредиторът се позовава на такива обективни
фактори, при липса на изчислителна формула тяхното влияние по отношение
промяната на лихвата се поставя под негов контрол /той може в негов субективен
интерес да използва като лихвообразуващи само факторите, които към момента на
изчисляване на лихвата са на висока стойност/. Затова изброяването в договора
или в общите условия на обективни фактори, без включването на методология не е
достатъчно да бъде определено поведението на търговеца като добросъвестно, тъй
като в тези случаи те губят характеристиката си на независещи от неговата воля.
Именно външните причини, които могат да обусловят изменението на цената
/лихвата/, а не субективна власт на търговеца и или доставчика на финансови
услуги са основанието законодателят да допусне запазването на сделката и на
обвързаността на страните от нея. Тези условия са в пряка връзка с
изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 2 от
ЗКИ и чл. 59, ал. 2 от ЗКИ и на чл. 147, ал. 1 във вр. с чл. 143, т. 18 от ЗЗП
за ясно и разбираемо формулиране на условията по договорите за кредит. Единствено
при изпълнение на тези изисквания могат да се приложат дерогиращите правила на
ал. 2, т. 1, по ал.3, т.1 и по ал. 4 на чл. 144 от ЗЗП и клаузите за
възнаградителна лихва да се определят като равноправни. В този смисъл е прието
и в решения от 26 април 2012
година по дело Invitel, C-472/10,
от 21 март 2013 г Vertrieb по дело C-92/11 и от 26 февруари 2015 г.по
дело Matei, C‑143/13, с които е изведено, че механизмът и
основанията за промяна на възнаградителната лихва и другите разходи по кредита
трябва да са съставени на ясен и разбираем език и да са включени в съдържанието
на договора. Липсата на обективен характер и на основателност на причината за
изменението, както и непосочването на конкретните външни фактори/показатели за
изменението не могат да се компенсират от уведомяването за промяната и с
правото на прекратяване на договора, поради което такива клаузи не попадат в
приложното поле на дерогиращата неравноправността норма на чл. 144, ал.2, т. 1
от ЗЗП /В този смисъл изрично при позоваване на практиката по дело C-92/11г. Решение № 98 от 25.07.2017 г. на ВКС,
Търговска колегия, І отделение по т.д.№ 535 по описа за 2016г./.
Доколкото
в конкретния случай не се доказва индивидуално договаряне на хипотезите, при
които банката би могла да предприеме едностранна промяна на БЛП, напротив при
липса на изрично предвидени условия за това, следва да се приеми, че процесните
клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност, като създават значително
несъответствие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, с което
последният бива увреден. Това обуславя нищожността на процесните клаузи поради
неравноправността им по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Съгласно заключението на
вещото лице за периода от 27.07.2008г. до 27.03.2010г. разликата между
дължимите месечни вноски по първоначалния погасителен план и прилагания след
увеличаването на БЛП възлиза на 580.40 шв.франка. Доколкото, обаче, внесена от
длъжника сума не е достатъчна за погасяване на всички падежирали задължения, то
липсва надплащане на суми по задълженията, съответно такива, с които да бъде
извършено прихващане.
На
следващо място в съответствие с утвърдената съдебна практика, обективирана в
постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение №314/29.07.2019г. по т.д.
№1766/2016г. на ВКС, ТК, второ о.; Решение № 294/27.03.2019г. по т.д. №
1599/2017г. на ВКС, ТК, второ о.; Решение №295 от 22.02.2019г. по т.д.
3539/2015г. на ВКС, ТК, второ о., кредитополучателят – потребител се възприема като икономически
по-слабата страна в преддоговорното и впоследствие в договорното правоотношение
спрямо банката от гледна точка, както на възможностите си да преговаря, така и
на степента си на информираност. Поради това банката като икономически
по-силната страна в правоотношението и с оглед на експертната си компетентност
и познания относно възможните промени в обменните курсове на швейцарския франк
в краткосрочен и дългосрочен план, в посока на значимо поскъпване и рисковете,
свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, следва при спазване на
принципа на добросъвестност да предостави на потребителя достатъчна информация
относно прогнозите за промяната на швейцарския франк, спрямо който националната
валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага,
предвид професионалната й дейност, както и какви действия кредиторът би могъл
да предприеме за минимализиране на валутния риск. Липсват доказателства, че
банката е представила на кредитополучателя подобна информация и че му е
разяснила реално икономическите аспекти и рискове на превалутирането на кредита
в швейцарски франкове. Поради това кредитополучателят не е могъл да прецени
потенциално значимите икономически последици върху финансовите си задължения от
валутния риск, който поема със сключването на договора за кредит в чуждестранна
валута, предвид получаването на доход в местна национална валута. Кредитополучателят
не е имал възможност на база на предоставената му от ответната банка информация
относно възможните промени в обменните курсове да вземе решение, основано на
„добра информираност“, и да направи разумна преценка какъв договор за кредит да
сключи - договор за кредит при по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск
или договор за кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск. Предвид
липсата на информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на
швейцарския франк, той не е могъл да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който поема със
сключването на договора за кредит в чуждестранна валута, и се е съгласил с
установените предварително от търговеца /банката/ условия, без да може да
повлияе на съдържанието им, вкл. на изявленията в чл. 22 от договора, че е
„запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите
на чл. 6, ал. 2 и чл. 20 - 22 от договора“. С непредоставянето на необходимата информация
на потребителя банката като икономически по-силна страна е нарушила принципа на
добросъвестност, като впоследствие след сключване на договора в хода на
неговото изпълнение процесната договорна клауза на чл. 22, ал. 1 е довела до
значителна неравнопоставеност между страните. Потребителят не е защитен и от
клаузата на чл. 2о от договора, тъй като упражняването на правото на
превалутиране е предпоставено от съгласието на банката, която има
противоположни на кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на
превалутиране единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателя.
Налице е значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и
задълженията, произтичащи от договора, тъй като ако банката беше постъпила
добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква, че
относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител би се съгласил с
клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестрана валута и
понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне. Поради това, че
с клаузата на чл. 22, ал. 1 във вреда на потребителя върху него се прехвърля
изцяло валутния риск, то се създава значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора за кредит по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Както се посочи по-горе съгласно чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Предвид
изложените съображения и с оглед отговора на правния въпрос, обусловил
допускането на решението до касационен контрол, клаузата на чл. 23, ал. 1 е
неравноправна, тъй като не е индивидуално договорена в договора за кредит в
чуждестранна валута, последиците от нея са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя, същата не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора, сключена е в нарушение на
принципа за добросъвестност и създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.
Предвид неравноправния й характер, спорната клауза се явява нищожна на основание
чл. 143, т. 19 във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Вещото лице установява, че в резултат на превалутирането вследствие
изменение /нарастване/ на валутния курс на франка спрямо лева за периода от
27.06.2008г. до 07.01.2013г. е налице разлика от 5 056.09 шв.фр. Доколкото
е установено, че ответникът е заплатил съответно 7 820 шв.фр. и
35 693.95 лева, като последната сума се равнява на 23 693.95
шв.франка при курс на банката продава към всяка отделна дата на вноската,
съответно 28 864.58 шв.фр. при курс, приложим към датата на усвояване на
кредита, то следва да му се възстанови сумата от 5 056.09 шв.фр.,
недължимо платена поради валутиране на кредита, предвид нищожност поради неравноправност
на клаузата на чл.22 от договора за кредит. Искане за прихващане със сума в
посочената валута не е направено, поради което и съдът не може да го извърши.
Но дори и същото да е надлежно заявено, то вземането е погасено по давност към
момента на заявяване на компенсацията с отговора на ИМ. Принципно вземанията,
произтичащи от неоснователно обогатяване, се погасяват с общата 5-годишна
давност по чл.110 от ЗЗД като при заявено искане за връщане на получено нещо
без основание, доколкото давността започва да тече от получаването, тъй като
към този момент липсва основанието и възниква вземането за неоснователно
обогатяване и в този момент то става изискуемо. Ако се приеме, че най-късната
дата, на която е извършено плащане, е датата на погасяване на цялото вземане по
договора от 2008г. – 14.06.2013г., то след изтичане на петгодишния давностен
срок, всички вземания, произтичащи от неоснователното обогатяване на ищеца,
поради твърдяните от длъжника обстоятелства и факти, от които произтича, са
погасено по давност, и не подлежат на компенсация с възникналото на
04.12.2018г. вземане на ищеца.
Следователно при установена от
вещото лице усвоена сума по кредита в размер на 208 295 лева, при
съобразяване с извършените погашения по дълга, наличието на обективните и
субективните предпоставки за обявяване на цялото задължение по кредита за
предсрочно изискуемо, то задължението по главницата в размер на 110 000
лева е дължимо.
Ответникът е въвел възражение
за погасяване на вземането на банката по вноските за главница за периода над 5
години от датата на предявяване на иска, на осн.чл.110 от ЗЗД, т.е. на
съответните вноски, чийто падеж е настъпил преди 26.09.2013г. Видно от
заключението на ССчЕ всички вноски преди тази дата са платени, при което
възражението се явява неоснователно. Като основателен и доказан искът за
присъждане на сумата от 110 000 лева.
Доколкото по изложените по-горе
мотиви съдът не приема за надлежно изпратена нот.покана от 19.04.2018г., то
разноските по нея не се дължат, като иска в тази част следва да бъде отхвърлен.
По разноските : Предвид
резултат по спора и съобразно уважената част от исковата претенция в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за ДТ,
адв.възнаграждение и възнаграждение на вещото лице в общ размер от 9242.80
лева.
Ответникът не е заявил искане
за присъждане на разноски.
По изложените съображения, СЪДЪТ :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
И.Г.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша ул.Околовръстен
път №260, представлявано от изпълнителните директори Д.Ш. и П.Д., сумата от
110 000 лева, представляваща частична претенция от дължима главница по
Договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL62211 от 30.05.2013г.,
като част от цялостна претенция в размер на 214 186.49 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
– 26.09.2018г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 60 лева – сторени от ищеца разноски за
връчване на покана за плащане и уведомление за предсрочна изискуемост на
вземането по кредита.
ОСЪЖДА
И.Г.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Витоша ул.Околовръстен път №260, представлявано от изпълнителните директори Д.Ш.
и П.Д. сторените съдебно-деловодни разноски за ДТ, адв.възнаграждение и
възнаграждение на вещото лице в общ размер от 9242.80 лева.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД :