Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 179
22.07.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет и четвърти юни две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Пенка
Тоцева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №91/2019 г.
Производството
е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с която
са предявени обективно съединени искове срещу
В.А.Н. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 520,07 лв. главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата 38,82 лв.
договорна лихва за периода 24.01.2017 г. – 23.05.2017 г., 252,90 лв. неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода 24.01.207 г. – 23.05.2017 г.
, 162,36 лв. неустойка за предсрочна изискуемост и 130,10 лв. обезщетение за забава за периода
15.02.2017 г. – 31.05.2019 г. Твърди, че
на 27.12.2016 г. между В.А.Н. и „Сити Кеш“ООД е сключен договор за паричен заем №102672 за сумата 600 лв. със
срок за връщане на заема на 21 равни
седмични вноски до 23.05.2017 г., че страните са уговорили обезпечение на
кредита чрез запис на заповед, поръчителство, залог върху движима вещ, първа по
ред ипотека или банкова гаранция, че ответникът не е осигурил обезпечението,
поради което му е начислена неустойка в размер на 295,06 лв., платима на 21
вноски по 14,05 лв., че ответникът е заплатил сумата 135,31 лв., с която е
погасил главница 79,93 лв., договорна лихва 13,22 лв. и неустойка за
неизпълнение на договорно задължение 42,16 лв.,
че ответникът е изпаднал в забава и върху забавените плащания му е
начислено обезщетение за забава, че кредитът е станал предсрочно изискуем на
основание, посочено в договора, поради което е начислена и неустойка за
предсрочна изискуемост в размер на 162,36 лв.. Сочи, че с приложение от
31.10.2017 г. към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 31.10.2017
г. „Сити Кеш“ООД е прехвърлил на ищеца вземането към ответника, че
прехвърлителят е упълномощил ищеца да уведоми длъжника за цесията, както и че
същият е направил такова уведомяване. Също така сочи, че за тези суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1094/2019 г. по описа на РС Разград,
която е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК. Иска присъждане на
направените по делото разноски.
В
писмената защита процесуалния представител на ответника сочи, че страните по
договора са постигнали съгласие относно отделните елементи на договора, както и
по въпроса за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост в случай на забава за плащане, респ. за
начисляване на неустойка за това. Твърди, че финансовият ресурс е предоставен
на длъжника без проучване на
имущественото състояние, поради което счита, че неустойката за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение не надвишава присъщата й
обезпечителна функция. Счита, че клаузите на договора са индивидуално
уговорени, тъй като ответникът изрично се е съгласил с тях. Счита, че по
отношение на договора за заем между ответника и „Сити кеш“ООД следва да се
прилагат разпоредбите на ЗЗД и ЗПК, а не тези, уреждащи банковите кредити,
поради което в случая е неприложимо изискването на т.18 от ТР 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Счита, че клаузата за предсрочна изискуемост не противоречи на
свободата на договаряне. Сочи, че разпоредбата на чл.4, пар.2 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори изключва от обхвата на проверката за
неравноправност онези договорни клаузи,
които изразяват основание предмет на договора, респ. съответствието на цената и
възнаграждението от една страна и доставените стоки или предоставените услуги
от друга, при условие, че тези клаузи са изразени по ясен и разбираем начин,
което разрешение е възприето в чл.145,
ал.2 от ЗЗП. Сочи, че уговореният размер на възнаградителната лихва не
надвишава регламентирания в чл.19, ал.5 от ЗПК.
Ответникът е получил препис от исковата молба и
доказателствата към нея при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда
особен представител счита, че исковете са недопустими, тъй като сумите не се
дължат. Сочи, че договорът за паричен заем е сключен в нарушение на ЗЗД, ЗПК и
Общите условия по договора за заем, че не са представени доказателства за
представителна власт от страна на ищеца при сключването на сделката, доказателства
за извършените плащания, че клаузите на договора нарушават принципа на
справедливост, а уговорката за предсрочна изискуемост противоречи и на Общите
условия, а декларативния характер на същата е недопустим отказ от права. Също
така сочи, че договорената лихва значително надвишава размера на законната
такава, а неустойката е прекомерна, поради което тази клауза противоречи на
добрите нрави и е нищожна. Счита, че нищожността на тези клаузи обуславя
недействителността на целия договор. Сочи и несъответствия между исковата молба
и договора.
В
писмената си защита особеният представител сочи, че лицето, подписало договора
от името на „Сити кеш“ООД не е имало представителна власт, за да действа от
името на дружеството, че отказа от права, респ. съгласието за автоматична
предсрочна изискуемост противоречи на разпоредбата на чл.20 от ЗПК, както и че
уговорената неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е почти 50% от размера на главницата. Счита, че при преценка дали
размера на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави следва да се
използва като критерий размера на законната лихва.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 27.12.2016
между ответника В.А.Н. и „Сити Кеш“ООД е сключен договор за паричен заем
№0142052. С него е уговорено заемодателят да предостави на заемателя сумата
600 лв. в заем, която сума следва да бъде върната на 21 вноски по 31,05 лв.
всяко от тях. Като обща сума за плащане е посочена 652,04 лв., съответно
годишния лихвен процент е 40,08%. В т.9 е посочено, че заемът е обезпечен със
запис на заповед, поръчител/банкова гаранция.
В т.4 ,1
от договора заемателят е удостоверил с полагането на подписа си по договора, че
надлежно е получил в брой сумата 600 лв. и се задължава да върне сумата в
сроковете и условията, описани по-горе, в приложения погасителен план и в
Общите условия към договора. В следващият текст е декларирал, че са му
предоставени Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за
заем.
Съответно
в т.7,1 е посочено, че при забава на погасителна вноска, заемателят дължи
обезщетение в размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден,
считано от датата на настъпване на просрочието до пълното погасяване, а в т.7.2
заемателят се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за
заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят ще бъде задължен да
направи разходи за събиране на просрочените задължения във вид на телефонни разговори, лични
посещения и изпращане на писма.
В т.8 от
договора е посочено, че с подписването на договора заемателят декларира, че му
е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави
договореното в чл.6, ал.2 от настоящия договор в тридневен срок от сключването
му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9,
ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 295,05
лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение №2 към договора.
Към
договора е приложен погасителен план, в който успоредно с вноската от 31,05 лв. е посочена и неустойка в размер на
14,05 лв. , респ. вноска с неустойка от 45,10 лв.
С
договор от 31.10.2017 г. „Сити Кеш“ООД е прехвърлил на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД измерим порфейл
от необслужвани потребителски кредити срещу покупна цена. В приложения към
договора са посочени конкретните вземания, които са предмет на договора. Сред
тях е и задължението на В.А.Н. по договор с №0142052 от 27.12.2016 г., като е посочено че общо дължимата сума по договора е 1020,75
лв., от които 520,07 лв. неиздължена главница, 38,82 лв. договорна лихва, 415,26
лв. неустойки и такси и и 46,60 лв. законна лихва. Управителят на „Сити Кеш“ООД е
издал потвърждение за сключената цесия от 31.10.2017 г. на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.
С изрично
пълномощно управителят на „Сити Кеш“ООД е упълномощил ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД да представлява първото дружество, като уведоми по законоустановения
ред длъжниците за сключения на 31.10.2017 г. Договор за прехвърляне на вземания
/л.21/
По ч.гр.д.№1094/2019 г. по описа на РС Разград
е издадена заповед за изпълнение срещу В.А.Н. за заплащане на сумата 520,07 лв.
главница по договор за паричен заем ведно със законната лихва от 31.05.2019 г.,
сумата 38,82 лв. договорна лихва за
периода 24.01.2017 г. – 23.05.2017 г., сумата 252,90 лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 24.01.2017 г. – 23.05.2017 г., сумата 130,10 лв. законна
лихва за забава за периода 15.02.2017 г. – 31.05.2019 г., сумата 162,36 лв. неустойка за предсрочна
изискуемост, начислена еднократно, сумата 25 лв. разноски по делото и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение, като е посочено, че вземането произтича от
договор за паричен заем №0142052 от 27.12.2016 г. Тази заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47
от ГПК
Уведомлението за цесия е
приложено към исковата молба и е връчено на ответника заедно с тази искова молба при условията на
чл.47 от ГПК.
Уведомителни писма за цесията с
искане за плащане на сумата по договора са изпратени от „Сити кеш“ООД и ищеца до ответника, като видно от
известията за доставяне същите не са получени от ответника, тъй като е
отсъствал от адресите в гр.Л., ул.“***“, №** и гр.Р.,***, които адреси са
записани в договора за заем.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва
да установи дали вземането, за което е издадена заповед за изпълнение съществува,
дали неговият размер е този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането.
В случая
ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към настоящия момент
именно той има право да търси изпъленние на вземането. Уведомлението за
извършената цесия е връчено на длъжника по реда на чл.47 от ГПК едва в хода на
настоящото производство. Следователно едва след тази дата това прехвърляне
става действително за него, т.е. не би могъл да изпълни валидно на стария
кредитор. По настоящото дело въпросът за действието на договора за цесия по
отношение на длъжника е само теоретичен, тъй като не се твърди плащане на
предишния кредитор след датата на извършване на цесията.
Това
вземане е прехвърлено от цедента, респ. придобито от цесионера в размерите, в
които е било в патримониума на първия.
По
отношение на първото от претендираните вземания – главница от 520,07 лв. по
делото е установено, че между страните е сключен валиден договор за заем с
годишен процент на разходите от 49,311% , респ. в рамките, посочени в чл.19,
ал.4 от Закона за поребителския кредит – до 5 пъти законната лихва, както и че
сумата по договора е получена от ответника, което той е удостоверил лично
подписвайки договора.
По
отношение на твърдението на процесуалният представител на ответника, че няма
валидно сключен договор за заем, съдът намира същото за неоснователно, тъй
като договорът, сключен без
представителна власт е във висяща недействителност, но към настоящия момент
страната, за която има съмнения дали е надлежно представлявана не се е позовала
на тази недействителност. Фактът, че всички документи по сключването на
договора са у ищеца, като частен правоприемник на „Сити Кеш“ООД досежно правата
и задълженията по този договор, както и включването на договора в портфейла от
кредити, които са предмет на договора за цесия са индиция за потвърждаване на
действията на лицето, сключило договора, ако същото е действало без
представителна власт. Тъй като това възражение на ответника е повдигнато едва
след приключване на съдебното следствие, не е била дадена възможност на ищеца
да направи допълнителни доказателствени искания за това обстоятелство.
По
отношение на твърдението за недействителност на договора за заем, тъй като е
сключен при уговорка за възнаградителна лихва, надвишаваща неколкократно
размера на законната лихва и представляваща поради това неравноправна клауза,
съдът счита същото за неоснователно. Както сочи разпоредбата на чл.145 от ЗЗП, ал.2,
преценката за неравноправни клаузи в договора не включва определянето на
основание му предмет , както и съответствието между цената е възнаграждението,
от една страна / в случая възнаградителната лихва като цена на финансовия
ресурс/ и и стоката или услугата, която
ще бъде предоставена или извършена в замяна / в случая предоставената сума/ от
друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. В
случая ясно е посочен размера на възнаградителната лихва / като абсолютна
стойност/, а единствения критерий за съответствие е горепосочената разпоредба
на чл.19, ал.4 от ЗПК, която сочи допустимия размер на ГПР. А ГПР по процесния
договор е под този максимум.
По делото не са представени
никакви доказателства за изпълнение на договора, но ищеца признава, че част от вноските по него са платени, при което остават
дължими 520,07 лв. главница. Ето защо първият
от обективно съединените искове е основателен и доказан. За да стигне до този
извод съдът взе предвид и обстоятелството, че кредитът не е обявяван за
предсрочно изискуем, но към датата на депозиране на заявлението – 03.06.2019 г.
е бил настъпил падежа и на последната от вноските – тази от 23.05.2017 г.
По
отношение на втория от исковете – за заплащане на сумата 38,82 лв. договорна
лихва за периода 24.01.2017 г. – 23.05.2017 г., същият се явява частично
основателен и доказан. Договорната лихва е ясно посочена в договора и същата е
в размер на 52,04 лв. По делото не са представени доказателства за това каква
част от сумата е платена, но претендираната сума от 38,82 лв. е по-малко от
уговорената, поради което искът за установяване на вида и размера на
задължението е основателен и доказан.
По отношение на третия от обективно съединените искове –
за установяване на задължението за заплащане на сумата 252,90 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 24.01.2017 г. – 23.05.2017 г.,
съдът намира иска за неоснователен. Разпоредбата на чл.143 от Закона за защита
на потребителите, който е приложим и към процесния договор, по който едната
страна е действала като физическо лице и не по занятие, определя като
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца /в случая ищеца/
и потребителя /в случая ответника/, а разпоредбата на чл.146, ал.1
урежда законовата санкция, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
Единствената възможност такава клауза да бъде действителна е когато е
договорена индивидуално, за каквото индивидуално договаряне в случая има твърдение от ищеца, но не са представени съответните доказателства,
тъй като и в договора е посочено, че същият е сключен при общи условия и в чл.14, ал.2 от тези общи условия са
посочени предпоставките за начисляване на неустойка. Конкретно т.5 от чл.143 от ЗЗП в примерното
изброяване на такива неравноправни клаузи сочи и задължението на потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. В случая с уговарянето на неустойката в чл. 4 от договора в размер на 295,05 лв. /която е почти 1/2 от сумата по
главницата при срок на договора по-малък от 5 месеца/, покачва годишния процент на разходите много
над предвидените в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит 50%. Предвид
начина, по който е записано задължението на длъжника, то неговото неизпълнение
е почти сигурно, а уговореният начин на
изпълнение – разсрочено ведно с погасителните вноски, сочи, че в случая това е
скрита лихва с цел заобикаляне на законовата регулация за максималния ГПР,
което е още един аргумент в подкрепа на недобросъвестността на търговеца при уговаряне на тази неустойка.
Ето защо съдът намира, че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 от
ЗЗП и е нищожна както на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, така и на основание
чл.26, ал.1, предл.3 от Закона за задълженията и договорите.
Ето защо
предявеният в условията на обективно кумулативно съединяване на исковете иск за
установяване на задължение за заплащане на сумата 252,90 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение е неоснователен и недоказан.
По
отношение на иска за установяване на задължение за сумата 162,36 лв. неустойка
за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 14.02.2017 г., съдът намира,
че предпоставките за възникване на това задължение не са ясно посочени, тъй
като има противоречие между договора, подписан от ответника и общите условия
към него. В договора е посочен термина „автоматична предсрочна изискуемост“,
докато в общите условия е регламентирано /чл.13 и сл./ правото на кредитора да
обяви договора за предсрочно изискуем като един от начините за прекратяване на
договора. Ето защо съдът намира, че клаузата за предсрочната изискуемост не е
ясна и недвусмислена, поради което приема, че предсрочна изискуемост по
отношение на задължението на ответника не е настъпила, предвид липсата на
изрично волеизявление от кредитора за това. Освен, че не са налице
предпоставките за възникване на задължението за заплащане на неустойка за
предсрочна изискуемост, размерът на същата е необосновано висока /два пъти над
законната лихва за забава/, поради което уговорката за нея се явява
неравноправна на основание чл.143, т.5 от ЗЗП. Ето защо съдът счита, че така
предявеният иск за установяване на задължението за заплащане на 162,36 лв. е
неоснователен.
По
отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава, такова обезщетение се
дължи не само въз основа на чл.7 от договора, но и по силата на чл.86 от Закона
за задълженията и договора. Същото е в размер на законната лихва от датата,
следваща датата на изпълнението. При изчисляването на тази лихва за забава
съдът следва да вземе предвид размера на уговореното в договора задължение от
главница и лихва, а именно 31,05 лв. , но не и посоченото като неустойка за
всички вноски след третата /тъй като в исковата молба се твърди, че тази на
14.02.2017 г. е четвъртата неплатена/. Това е така, защото клаузата за
уговаряне на неустойка се явява нищожна, тъй като по същество същата цели
заобикаляне на законовото ограничение за максимален годишен процент на
разходите при договорите за потребителски кредит. Освен това следва да бъде
съобразен падежа на всяка от вноските, а не предсрочна изискуемост от
15.02.2017 г. Изчислена с електронен
калкулатор общата сума за забава на тези 18 вноски е 123,85 лв. за периода до 31.05.2019
г. /съответно 7,39 лв. за първата вноска, 7,33 лв. за следващата и съответно
7,27 лв., 7,21 лв., 7,15 лв., 7,09 лв., 7,04 лв., 6,97 лв., 6,91 лв., 6,85 лв.,
6,79 лв., 6,73 лв., 6,67 лв., 6,61 лв., 6,55 лв., 6,49 лв., 6,43 лв. и 6,37
лв./ и в този размер следва да бъде уважен петият от обективно съединените
искове.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените
от него разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от иска. Общо направените по делото разноски са в размер на 375 лв. Съответно юрисконсултското възнаграждение на
ищеца следва да бъде определено в същите размери, в които е и първоначалното
възнаграждение на особения представител, а именно в размер на 150 лв. Така съразмерно на уважената част от исковете
ответникът следва да заплати на ищеца сумата 231,85 лв. разноски и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Съответно по ч.гр.д.№1094/2019 г. тези суми са 25
лв. за разноски и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, тъй като разноските
по същото и юрисконсултското
възнаграждение са определени в размер на минимума.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.А.Н., ЕГН ********** ***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********
със седалище гр.София и адрес на управление бул“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител Д. Б. Б., сумата 520,07 лв. / петстотин и двадесет
лева и седем стотинки/ по договор за договор
за паричен заем №0142052 от 27.12.2016 г., сключен със „Сити Кеш“ООД, ведно със
законната лихва от 31.05.2019 г. до окончателното изплащане на главницата,
сумата 38,82 лв. /тридесет и осем лева и осемдесет и
две стотинки/ договорна лихва за периода 24.01.2017 г. – 23.05.2017 г. и сумата
123,85 лв. /сто двадесет и три лева и
осемдесет и пет стотинки/ лихва за забава за периода 15.02.2017 г. – 31.05.2019
г., за които задължения е издадена
заповед за изпълнение №2529/04.06.2019 г. по ч.гр.д.№1094/2019 г. по описа на
РС Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление бул“Д-р
Петър Дертлиев“, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител
Д. Б. Б. срещу В.А.Н., ЕГН ********** *** за установяване на задължение за заплащане
на обезщетение за забава в останалата му
част, а исковете за установяване на задължение за заплащане на 252,90 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 24.01.207 г. – 23.05.2017
г. и
162,36 лв. неустойка за предсрочна изискуемост изцяло като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА В.А.Н.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК
********* със седалище гр.София и адрес на управление бул“Д-р Петър Дертлиев“,
№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител Д. Б. Б. сумата 25,00
лв. /двадесет и пет лева / за разноски и
50,00 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по
ч.гр.д.№ 1094/2019 г., както и 231,85 лв. /двеста тридесет и един лева и осемдесет
и пет стотинки/ разноски и 100,00 лв. /сто лева / юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по
ч.гр.д. №1094/2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: