РЕШЕНИЕ
№ 43 / 25.11.2016г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На
първи ноември, две хиляди и шестнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
М.Н.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Гражданско дело № 246 по описа на съда за 2015
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.74 и сл.
ЗОПДНПИ.
Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество с адрес: гр.Варна, ул.”Алеко Константинов” № 17, ет.1,
представлявана от П.Д. – председател, е предявила иск против С.И.М. и Н.М.М. за
отнемане на имущество от двамата ответници, състоящо се от недвижим имот,
моторни превозни средства и пари. Ищецът твърди, че с решение № 266 / 1.07.2015г.
КОНПИ е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура
Разград с вх. № 558 / 2013 от 27.02.2014г. за внесен обвинителен акт срещу С.И.М.
за престъпление по чл.255 ал.1 т.1 пр.1 и 2 в.в. с чл.26 ал.1 НК, за това, че в
периода от 1.01.2007г. до 30.04.2012г. в гр.Разград, в условията на
продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери, като не е подала годишни данъчни декларации. По
отношение на втория ответник Н.М.М. ищецът е посочил, че същият е съпруг на С.М..
В обстоятелствената част на исковата молба се съдържа икономически анализ на
доходите и разходите на ответниците в периода 2004г. – 2014г., при което
Комисията е изложила твърдение за наличието на несъответствие в размер на
379 435,99лв. С допълнителна молба вх. № 1969 / 26.04.2016г. ищецът е
отстранил нередовност, констатираната от съда като прортиворечие в
обстоятелствената част и петитума на предявения иск. Съобразно поправената
искова молба КОНПИ претендира отнемане на имущество от ответниците, както следва: от С.М. и Н.М. – недвижим имот,
находящ се в с.Ясеновец, пет леки автомобила, туристическо ремарке и пари в
размер 5 800лв., получени от продажба на лек автомобил; от С.М. – пари в
размер 224 799,89лв., представляващи непреобразувана част от получени
парични преводи през международни системи за парични преводи „Уестърн юниън”;
от Н.М. – пари в размер 15 200лв., внесени по сметка в „Уникредит
Булбанк”АД, пари в размер 5 867,49лв., представляващи получен паричен
превод от Турция през международни системи за парични преводи „Уестърн юниън” и
изтеглени от ответника. В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск чрез
явилия се процесуален представител, като счита, че значителното несъответствие,
предвид събраните в процеса доказателства, е 373 243лв.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК e депозиран писмен отговор от С.И.М. и Н.М.М.,
подаден чрез пълномощник, в който по същество излагат твърдение за
неоснователност на предявения иск. Навеждат доводи за законност на придобитите
от тях средства, като твърдят, че паричните постъпления от чужбина са набирани
по предназначение за техни родственици, страдащи от заболявания, а недвижимият
имот е закупен със средства от дарение. Оспорват размера на средствата за
издръжка на тяхното семейство; причинната връзка на придобитото имущество с
конкретната престъпна дейност; оспорват истинността на част от документите,
удостоверяващи получаване на паричните средства чрез системата „Уестърн юниън”.
В последното съдебно заседание не се явяват. Докладвано е постъпило телефонно
обаждане от техния адвокат, който е уведомил за възникнала повреда на МПС. Ход
на с.з. е даден, тъй като съгл. изискванията на чл.142 ал.2 ГПК, не са
установени уважителни причини за неявяването на самите ответници. След приключването
му в съда е постъпила молба от техния процесуален представител за отмяна на
определението за даване на ход по същество. Иска събиране на гласни
доказателства относно установяване на повредата на автомобила, с който е
пътувал в деня на с.з., както и приемане на две медицински бележки,
удостоверяващи, че С.М. боледува от дискова херния и се нуждае от лечение (без
посочен режим) от 1.11. до 3.11.2016г., а Н.М. боледува от остро вирусно
заболяване и се нуждае от дом.лечение от 1.11. до 3.11.2016г. Съгл. чл.18 ал.2
от Наредбата за медицинската експертиза,
при определен домашен
амбулаторен или свободен режим лицето има задължение да се яви пред органите на
съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност,
освен ако представи медицинско удостоверение по образец, в което е отбелязано,
че заболяването на лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната
власт. В случая медицинските бележки не съдържат такова отбелязване, поради
което следва да се приеме, че заболяванията на двамата ответници не
представляват пречка за явяването им в съдебно заседание. Неучастието им е по
причина, съдържаща се в техния избор на процесуално поведение, а не поради
обективни причини, препятстващи ги да участват в процеса. Предвид горното, не са
възникнали предпоставки за възобновяване на съдебното дирене.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира
следната фактическа обстановка: Комисията
за отнемане на незаконно придобито имущество е образувала проверка срещу
ответника С.И.М. по реда на чл.21 ЗОПДНПИ с протокол № ТД04ВА/УВ-7148/12.03.2014г.,
обхващаща периода от 12.03.2004г. до 12.03.2014г. В хода на проверката са
извършени справки в Национална база данни "Население", Търговския
регистър, Сиела-инфо регистър, ИКАР и ИС на ГД"Морска администрация".
Изпратени са запитвания до ОД на МВР, сектор КАТ "Пътна полиция" гр.Разград,
ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация", ЦРОЗ, ОД на МВР,
сектор "КИАД", ТД на НАП и до Дирекция "Местни данъци и
такси" към Община Разград. След приключване на проверката е постановено
решение № 428 / 1.10.2015г. на КОНПИ, по силата на което е прието да се внесе
искане в ОС Разград за отнемане в полза на държавата от С.И.М. и Н.М.М. на подробно
описано имущество, за което не е установен законен източник.
От значение при изясняване
на фактическата страна на спора в неговата съдебна фаза е да се установи на
първо място, дали ответницата С.М. е привлечена като обвиняем в извършване на
някое от престъпленията, изброени в чл.22 ал.1 ЗОПДНПИ и дали вторият ответник
е свързано лице с първия, попадащо в хипотезата на чл.63 ал.2 т.2 и т.4 от с.з.
На второ място, следва да бъде установен размерът на доходите на ответниците в
проверявания период и извършените от тях разходи за същото време, което ще
доведе до изясняване на размера на техния нетен доход. На трето място,
проверката на фактите следва да даде отговор за размера и вида на придобитото от
тях в същия период имущество. Разликата в тези две величини ще бъде в основата
на правния анализ относно наличието или липсата на значително несъответствие по
смисъла на § 1 т.7 ДР ЗОПДНПИ, а конкретиката на имуществото ще изясни и
въпросът относно основателността на предявения иск за отнемането му в полза на
държавата.
Във връзка с
изясняване на първия правнозначим въпрос се установява от приложеното писмо вх.
№ УВ-473 / 10.03.2014г. на ОП Разград, че Комисията е уведомена за внесен
обвинителен акт срещу С.И.М. за престъпление по чл.255 ал.1 т.1 пр.1 и пр.2
в.в. с чл.26 ал.1 НК. Съдът след проверка в деловодната система на ОС Разград
установи, че по внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 70 / 2014г. по
описа на същия съд, проведено по реда на съкратеното съдебно следствие. С
присъда № 34 / 27.05.2014г., влязла в сила, наказателният съд е признал С.М. за виновна в това, че в периода 1.01.2007г. –
30.04.2012г. в гр. Разград в условията на продължавано престъпление е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не
подала годишни данъчни декларации, изискуеми по чл.50, ал.1, т.1 ЗДДФЛ: за 2007
година – в размер на 10 306,48 лева, за 2008 година - в размер на 6 455,22 лева, за 2009 година -
в размер на 4 073,42, за 2010
година - в размер на 2 775,17 лева и за 2011 година – в размер на 3 704,59
лева, при общ размер на данъчните задължения 27 314,88 лева – престъпление
по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК и е
наложил съответното наказание. При
проверката, извършена от КОНПИ, е установено, потвърдено и от приложените по
делото писмени справки от НБД"Население", че вторият ответник Н.М. е
съпруг на С.М.. Бракът е сключен на 18.07.1998г. Двамата имат две непълнолетни деца, родени съответно
през 1998г. и 2002г.
На второ
място, във връзка с изясняване на доходите на ответниците в проверявания
период, по делото са изготвени основно и две допълнителни заключения на
назначената съдебно-икономическа експертиза. Първото допълнително заключение не
се поддържа от вещото лице, поради което и не следва да се обсъжда. Съдът
приема основното и второто допълнително заключение на СИЕ с уточнението, че в
допълнителното заключение в.л. е извършило корекция на стойностите по част от въпросите,
неизяснени докрай с основното заключение – размер на доходите със законно
установен източник и размер на обичайните разходи на домакинстото на
ответниците. Установява се, че ответницата С.М. е получила доходи в
проверявания период, представляващи следващи й се обезщетения, в размер на 4480лв.(справка
№ 1). Ответникът Н.М. е формирал годишни доходи в същия период по чл.41 и чл.57
ЗОДФЛ в общ размер 2 333,73лв. (също справка № 1). Общият размер на
доходите на двамата със законно установен източник е 6 813,73лв. (справка
№ 3). В с.з. вещото лице пояснява, че по този въпрос не е включило целият
получен от С.М. доход като обезщететие, а само изтеглените от нея пари в размер
4 042лв., при което отразеният в писменото заключение общ доход е
6 375,73лв. Това обстоятелство е отразено вече правилно в справка № 5,
съдържаща се във второто допълнително заключение на вещото лице, с която е
изчислен нетният доход на ответниците. Съдът приема размер на доходите със
законно установен произход 6 813,73лв., тъй като независимо, че С.М. не е
изтеглила всички получени обезщетения, същите й се следват в пълен размер и
като такива следва да се включат в определянето на общия размер на дохода.
Ответниците
претендират, че за проверявания период техните доходи включват и получените
чрез системата „Уестърн юниън” и постъпили в банки парични средства в размер 257 332,40лв.,
получени от С.М. и 5 867,49лв., получени от Н.М.. Твърдението им е, че
основанието за получаване на тези пари са дарения, направени от различни хора в
чужбина, с цел финансова подкрепа при лечението на две от племенниците на
ответниците, които в процесния период имали заболявания. Съдът приема, че
твърдението за наличие на законно установен източник на тези средства е
останало недоказано в процеса. За детето С. Б. са представени четири епикризи
от МБАЛ”Св.Марина” гр.Варна, видно от които през различни периоди на 2007г.
детето е постъпвало на болнично лечение, включващо поставяне на преднизолон,
винкристин, ендоксан с месна, хидратация с електролитни разтовири,
метилпреднизолон и инхалации с бикарбонат. За детето С. М. е представена
епикриза, изд. от УСБАЛО”Проф.Б.Бойчев”, гр.София, видно от която детето е
постъпило на болнично лечение от 2.11. до 13.11.2009г., през време на което е
извършена оперативна интервенция и е определен 6-месечен срок на временна нетрудоспособност. В с.з. е
разпитана св.С.М. – сестра на отв.Н.М. и майка на двете деца, която твърди, че за
лечението на С. Б. е закупувала всеки месец лекарство Натулан, предписано от
лекар. Видно от епикризите обаче, такова лекарство не е включено в режима на
лечение, а не се представят други доказателства, удостоверяващи неговото
предписание от лекар, както и документи за закупуването му. По отношение на
детето С. М. свидетелката обяснява, че освен направената операция, детето е
трябвало да носи предварително корсет. Твърди, че за всеки престой в болницата
е била принудена да заплаща лечението на двете деца, за операцията е платила на
лекар 10 000лв., за корсет – 500лв., лекарството за С. струвало 300-400
евро, без да уточни точна сума. Обяснява, че децата й са здравно осигурени, но
процедурите не се поемат от НЗОК. Също така твърди, че е заплащала транспорт
във връзка с лечението на двете й деца. От така депозираните показания за съда
остава неясно какъв е точният размер на извършените разходи за лечение, още
повече, че липсват разходооправдателни документи за твърдените плащания.
Представените епикризи удостоверяват единствено заболявания на децата, но не и
обстоятелството, че тяхното лечение е било платено, както и размерът на
плащанията, ако е имало такива. Свидетелката твърди още, че непознати за нея
хора – приятели на бащата на ответницата С.М., който живеел в Германия,
започнали да изпращат пари за лечението на С. и С.. Показанията й обаче и по
този въпрос са неясни и неконкретизирани – същата заявява, че са й давали по
100 евро, друг път по 2000 евро. Колко пъти е ставало това, свидетелката не
посочва. В обобщение, останали са недоказани фактите, свързани с точния размер
на средствата, похарчени от св.С.М. за лечение на двете й деца и точният размер
на парите, които твърди, че е получила като финансова помощ от семейството на
ответниците. При съвкупната преценка на доказателствата не може да се прецени
дали нейните свидетелски показания кореспондират с представените по делото парични
преводи, направени чрез „Уестърн юниън” нито като дати, нито като размер на
получените от ответниците парични преводи. Твърдението за наличие на законен
произход на получените от ответниците средства в общ размер 263 199,89лв. (257 332,40лв.
от С.М. и 5 867,49лв. от Н.М.), изразяващ се в дарения за лечение, е останало
недоказано. Предвид горното съдът приема, че основанието за получаването на
тези пари е с неустановен произход, поради което не могат да бъдат включени
като доходи на ответниците по смисъла на § 1 т.4 ДР на ЗОПДНПИ.
Недоказано е
останало и твърдението им за осъществено дарение от бащата на С.М. при
закупуване на недвижимия имот, за който е представен нотариален акт. В тази
насока не са събрани никакви доказателства.
През
проверявания период домакинството на ответниците се е състояло от четири лица. Във
връзка с това съдът приема второто допълнително заключение на съдебно-икономическата
експертиза, съгласно което вещото лице е ползвало данните от НСИ за
четиричленно семейство, включващо две непълнолетни деца. При тези факти, съдът
приема за обоснован изводът на експерта, че общата стойност на обичайните
разходи за издръжка на домакинството на ответниците в процесния период възлизат
на 110 229,62лв., съгласно § 1 т.6 ДР на ЗОПДНПИ. Възражението на
ответниците за хипотетичност на разходите противоречи на законовата разпоредба,
а от друга страна същите не доказват разходи, различни по размер от
установените от вещото лице.
При това
положение, нетният доход на ответниците в проверявания период, изчислен
съобразно изискването на § 1 т.5 ДР ЗОПДНПИ, се явява с отрицателен резултат:
от доходите в размер на 6 375,73лв. се изваждат разходите в размер на 110 229,62лв.
и се получава стойност на нетния доход -103 853,89лв.
Третият въпрос, който е от
значение за решаването на спора, е установяването на имуществото на тримата
ответници, живущи в общото домакинство. В хода на проверката, извършена от
КОНПИ, АВ е предоставила на проверяващия орган препис на нотариален акт № 1 / 5.01.2010г.,
т.1, рег. № 37, дело № 1 / 2010г. на нотариус с район на действие РС Разград.
От съдържанието на същия се установява, че Н.М. е придобил чрез договор за
покупко-продажба недвижим имот в ***, представляващ УПИ с площ 854кв.м.,
представляващ парцел І в кв.66 по плана на селото, за сумата 5 400лв. Имотът
е придобит в режим на СИО със С.М., поради което двамата ответници са станали
негови собственици. Представено е заключение по назначената експертиза за
оценка на имота, което съдът приема изцяло, като изготвено от лице в кръга на
неговите компетенции, оглед на недвижимия имот и прилагане на методите на
сравнителната стойност и на пазарния аналог. Съгласно това заключение,
пазарната стойност на имота към датата на придобиването му – 5.01.2010г., е
8 540лв. Възражението на ответниците за необоснованост на направените
изводи е неоснователно – неизготвянето на изложените от в.л. данни в табличен
вид не прави заключението неразбираемо или необосновано, а спецификата на
местоположението на имота в населено място със завишено търсене е съобразена от
експерта, потвърдено от него в с.з.
От
представеното писмо рег. № 23769 / 10.04.2014г. на директора на ОДМВР Разград,
справка в централна база данни на КАТ за настояща собственост, договори за покупко-продажба, както
и от заключението на назначената съдебна автотехническа оценителна експертиза,
която съдът приема изцяло, като изготвена от вещото лице след запознаване с
материалите по делото и използване на методите на остатъчната стойност и на
пазарните аналози, се установява, че през проверявания период ответникът Н.М. е
придобил по възмезден начин шест леки автомобила и ремарке. Тъй като при
сключването на договорите същият е бил в брак със С.М., вещите са придобити в
режим на СИО, поради което са станали собственост на двамата ответници.
Л.а. Фолксваген Шаран с
рег. № *** е придобит от ответника на 24.02.2012г. с посочена в договора цена
от 400лв., впоследствие продаден на 6.02.2015г. Пазарната
стойност на автомобила към датата на придобиване е 6 580лв., към датата на
отчуждаване е 4 900лв. и към момента на предявяване на иска е 4 000лв.,
установено от заключението на автотехническата експертиза.
Л.а. Форд Ескорт с рег. № ***
е придобит от ответника на 19.05.2006г. с посочена в договора цена 200лв.
Пазарната му стойност към датата на придобиване е 700лв.
Същият ответник е придобил
туристическо ремарке с рег. № *** на 22.02.2007г. Липсват данни за цена на
придобиване. Съгласно заключението на вещото лице, пазарната стойност на
ремаркето към момента на придобиване възлиза на 400лв.
Л.а. Опел Омега с рег. № ***
е придобит от Н.М. на 13.03.2007г. с посочена в договора цена 300лв. Съгласно
заключението на автотехническата експиртиза, пазарната му стойност към момента
на придобиване е 4 900лв.
Л.а. Рено Еспейс с рег. № ***
е придобит от Н.М. на 29.05.2007г. с посочена в договора цена от 700лв. Видно
от експертизата, пазарната стойност на автомобила е 2 600лв.
Л.а. БМВ 318 И с рег № ***
е придобит от ответника на 14.04.2008г. с посочена в договора цена от
1 500лв. Пазарната му стойност към датата на придобиване е 3 200лв.
Л.а. Мерцедес Ц180 с рег. №
*** е закупен от Н.М. на 29.12.2010г. с посочена в договора цена от 300лв. Към
момента на закупуване пазарната стойност на автомобила е 4 150лв.
Ответниците правят
възражение, че оценката на имуществото следва да съответства на сбора от
цените, отразена в нотариалния акт и договорите за покупко-продажба на МПС, а
не определените от вещите лица пазарни стойности на имота и МПС. Във връзка с
приложението на чл.69 ЗОПДНПИ съдът намира следното: ал.1 въвежда принципа, че
имуществото се оценява към момента на неговото придобиване или отчуждаване.
Систематическото място на ал.1, сравнена с ал.2, налага извод за нейния
приоритет. Формулировката в ал.2 за установяване на недействителност на цената,
посочена в документа за собственост, съответно липсата на цена (за
туристическото ремарке), следва да се тълкува в посока липса на действителна
цена в документа за собственост, тъй като за целите на производството законът
определя да се ползва именно действителната пазарната стойност на имотите (по
аргумент от ал.1). При определяне на несъответствието между имуществото и
нетния доход на проверяваните лица от значение е пазарната стойност на имотите
към момента на тяхното придобиване. Това се налага, тъй като 10-годишният
период на проверка е продължителен и е необходима реалност на съотношението
между доход и имущество. Предвид изложеното, съдът приема, че с придобиването
на имота и моторните превозни средства Форд
Ескорт, туристическо ремарке, Опел Омега, Рено Еспейс, БМВ 318 И и Мерцедес Ц
180, имуществото на ответниците се е увеличило с тяхната пазарна стойност към
момента на придобиването им. Направения извод относно тълкуването на чл.69 ал.1
ЗОПДНПИ е приложим и за придобития л.а. Фолксваген Шаран с тази разлика, че за
отчужденото МПС следва да се приложи пазарната стойност към момента на
отчуждаването, защото имуществото на ответниците се е увеличило след продажбата
му с неговата действителна стойност. Така, общият размер на имуществото,
състоящо се от недвижим имот и МПС, е 29 390лв., съобразен и отразен във
второто допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза, втора
колона от справка № 6, стр.3,4.
Представени са платежни
нареждания за получаване на пари чрез системата „Уестърн юниън”, по отношение
на които ищецът твърди, че Н.М. и С.М. са получили: първият – паричен превод в
размер 5 867,49лв., а втората – парични преводи в общ размер 257 332,40лв.
От получените от С.М. парични средства вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза е направило констатация в основното заключение за тяхното частично
преобразуване след превеждане през годините на множество преводи по сметката на
Н.М., за които няма доказан друг произход. Така, след преобразуването, на С.М.
са останали пари в размер 218 932,40лв. За определяне на общия размер на
притежаваните от двамата ответници пари, към тази сума следва да се прибавят
парите по банкова сметка *** Н.М. в размер 15 200лв. и получените от него
парични средства чрез системата „Уестърн юниън” в размер 5 867,49лв. Така
общият размер на парите, които следва да
се включат в притежаваното имущество, съгласно § 1 т.1 от ДР на ЗОПДНПИ, е
239 999,89лв.
С горната сума общият
размер на цялото имущество, включващо недвижим имот, моторни превозни средства
и пари, е 269 389,89лв., установен в справка № 8 от второто допълнително
заключение на СИЕ, стр.5. Същото се различава от основното (определящо обща
стойност на движимо и недвижимо имущество и пари в размер на 268 349,89лв.),
тъй като в основното заключение посочената стойност на недвижимия имот е
7 500лв., а както бе прието по-горе, стойността на придобиването му е
8 540лв. и е отразена по този начин във второто допълнително заключение.
По делото е назначена и
изслушана съдебно-графическа експертиза, вещото лице по която установява, че
подписите върху осем от разписките за получаване на пари не са на С.М., а в
една от разписките липсва подпис за получател на парите. С допълнително
заключение вещото лице прави извод, че ръкописните текстове във всички разписки
не са на С.М.. Фактът на изписване на името на получателя в случая е без
значение. От значение е дали соченият във всяка разписка получател е
удостоверил със своя подпис получаването на съответната сума пари. Ето защо
следва да се съобрази обстоятелството, че в девет от разписките липсва подпис
на ответницата. Вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза, е
изчислило, че общата стойност на парите по тези разписки е 5 217,31лв.
Тази сума следва да се извади от имуществото в размер 269 389,89лв.,
притежавано от ответниците.
При това положение,
несъответствието по смисъла на § 1 т.7 ДР ЗОПДНПИ се равнява на
368 026,47лв., установена от второто допълнително заключение на СИЕ и
представлява разликата между имуществото на стойност 264 172,58лв.
(269 389,89лв.-5 217,31лв.) и нетния доход с отрицателна
стойност -103 853,89лв.
Въз основа на горното, по
несъмнен начин в съдебното производство се установява, че: ответницата С.М. е осъдена
за престъпление по чл.255 НК, а ответникът Н.М. е нейн съпруг; имуществото им възлиза
на 264 172,58лв., нетният им доход е в отрицателен размер – -103 853,89лв. и несъответствието между
нетния доход и имуществото се определя на стойност 368 026,47лв.
При
така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният
иск е допустим, като предшестван от решение № 428 / 1.10.2015г. на КОНПИ,
постановено по реда на чл.61 ал.2 т.2 ЗОПДНПИ, след приключване на проверка,
инициирана с протокол № ТД04ВА / УВ-7148/12.03.2014г.
По същество съдът приема
следното: по новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, на доказване подлежи кумулативното наличие на две
предпоставки, съгласно разпоредбата на чл.77 ал.4 т.2 и 3: установяването на
наказателноправната предпоставка по чл.22 от с.з., като е достатъчно ответникът
да е бил привлечен като обвиняем за престъпление по изрично изброените в
разпоредбата текстове от НК, както и констатиране на значително несъответствие
в имуществото на проверяваните лица. За разлика от отменения ЗОПДИППД, новият ЗОПДНПИ не
предпоставя отнемането на имуществото от връзката на придобиването му с
установената в наказателното производство престъпна дейност на проверявания. В
този смисъл неоснователно се явява възражението на ответниците в представения
писмен отговор, че липсват данни за причинно-следствена връзка между
престъпната дейност, за която е осъдена С.М., и придобитото от ответниците
имущество. В новия ЗОПДНПИ престъпната дейност е само повод за образуване на
проверката от комисията, като впоследствие подлежащите на изследване
предпоставки за отнемането на имущество не са във връзка с наказателното
производство и неговият изход няма значение за изхода на гражданското производство
по отнемане на незаконно придобито имущество. Разликата в двата закона личи и
от заглавията им, като на отнемане по стария закон подлежи имущество, придобито
от престъпна дейност, а по новия – незаконно придобито имущество. В тежест на С. и Н.М. е да установят
произхода на средствата, което същите не са сторили по отношение на получените
от тях пари чрез системата „Уестърн юниън”.
По отношение на първата
предпоставка, съдържаща се в чл.77 ал.4 т.2 ЗОПДНПИ, се установява, че срещу С.М. е било образувано
наказателно производство, завършило с влязла в сила присъда, по силата на която
същата е осъдена за извършено престъпление по чл.255 НК, което попада в
хипотезата на чл.22 ал.1 т.18 ЗОПДНПИ. Следователно, за първия ответник е
изпълнена наказателноправната
предпоставка, изискуема съгласно чл.77 ал.4 т.2 от с.з. Н.М., който е съпруг на
С.М. в проверявания период, е свързано с нея лице по смисъла на § 1 т.9 ДР ЗОПДНПИ и съгласно
чл.63 ал.2 т.2 и 4 от с.з. придобитото от него имущество, както и това в режим
на СИО, също е обект на проверка от КОНПИ и предмет на иска по чл.74 ЗОПДНПИ.
Доказано е и наличието на
значително несъответствие в имуществото на двамата ответници, съгласно
изискването на чл.77 ал.4 т.3 ЗОПДНПИ. За такова се приема несъответствието
между имуществото и нетния доход, надвишаващо 250 000лв. за целия
проверяван период, по смисъла на §
1 т.7 ДР ЗОПДНПИ. В разглеждания случай, констатираното несъответствие е в
размер на 368 026,47лв., с
което е изпълнена и втората предпоставка, обуславяща отнемането на имуществото
на ответниците.
След
установяване на горните две условия, в съдебния процес следва да се изясни видът
и стойността на придобитото имуществото от ответниците през проверявания период,
който в случая е от 12.03.2004г. до 12.03.2014г. Незаконно по смисъла на ЗОПДНПИ е
имуществото, за което не е установен законен източник (чл.1, ал.2 от закона),
като законни са конституционно признатите и законово регламентирани източници.
В съответствие с чл.62 ЗОПДНПИ, в настоящото производство
подлежи на установяване законният източник на всяко отделно имущество,
претендирано от държавата за отнемане и преценката за отнемане следва да бъде
направена конкретно.
Законно
установени доходи, съгласно СИЕ, са получените от С.М. обезщетения в размер 4480лв. и получените от Н.М. годишни доходи по чл.41 и чл.57 ЗОДФЛ в
общ размер 2 333,73лв. Общият размер на доходите на двамата със законно
установен източник е 6 813,73лв. Тази сума е недостатъчна да покрие обичайните
разходи за периода на проверката, които са в значително по-висок размер
110 229,62лв., поради което и нетният доход се явява отрицателна величина.
От това следва, че за притежаваното от двамата имущество – недвижим имот,
моторни превозни средства и пари, липсва законно установен източник,
представляващ основание за придобиване. След
като не са открити законни източници за придобиване на имуществото, същото
подлежи на отнемане.
Незаконно придобито
имущество са непреобразуваните пари, получени от С.М. чрез „Уестърн юниън”. Размерът
на същите е установен в съдебния процес на 218 932,40лв. От него следва да
се извадят парични средства в размер 5 217,31лв., за които се установи, че
не са получени срещу подпис на С.М.. Така, от първия ответник следва да бъдат
отнети в полза на държавата пари в размер 213 715,09лв. Над този размер до
първоначално претендирания такъв от 224 799,89лв. искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Незаконно придобито
имущество се явяват парите, получени от Н.М., както следва: сумата 15 200лв.
по сметка в „Уникредит Булбанк”АД и сумата 5 867,49лв., получена чрез
„Уестърн юниън”, поради което следва да бъдат отнети в полза на държавата.
С.М. и Н.М. са
съсобственици с равни права на недвижимия имот, находящ се в ***, на моторните
превозни средства Форд Ескорт, Опел Омега, Рено Еспейс, БМВ 318 И и Мерцедес Ц
180, както и на туристическото ремарке. Посочено бе по-горе, че за средствата
за тяхното закупуване не е доказан законен източник, поради което подлежат на
отнемане в полза на държавата от двамата ответници.
Лекият автомобил Фолксваген
Шаран с рег № *** е продаден на трето лице, поради което и на основание чл.72 ЗОПДНПИ следва
да се отнеме паричната му равностойност. Равностойността
се определя по реда на чл.63 ал.1 ЗОПДНПИ към момента на предявяване на иска.
Оценката на вещото лице по автотехническата експертиза към този момент е
4 000 лв. Ето защо от двамата ответници следва да се отнеме тази сума, а
за разликата над нея до първоначално претендираната такава от 5 800лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Ответниците следва да
заплатят на основание чл.78 ал.2 ЗОПДНПИ по сметка на ОС Разград държавна
такса в размер на 10 566,90лв., съобразно уважената част от исковете, която е 264 172,58лв.
Всяка от страните претендира присъждане на
направените в процеса деловодни разноски. Ищецът е внесъл такса за обнародване
на съобщение в ДВ в размер на 80лв.,
депозити за вещи лица по съдебно-техническата експертиза в размер на 100лв.,
по съдебната автотехническа експертиза в размер на 350лв. и по съдебно-икономическата
експертиза в размер на 400лв. Бил е представляван в процеса от юрисконсулт,
поради което и на основание чл.78 ал.8 ГПК му се следва възнаграждение в размер
8 497лв., претендирано като размер в представения списък по чл.80 ГПК
(установеният минимум в Наредбата за мминималните размери на адв.възнаграждения
е по-висок, но съдът е обвързан с направеното искане). Общият размер на извършените
от ищеца деловодни разноски е 9 427лв. С оглед уважената част от иска и на
основание чл.78 ал.1 и 8 ГПК в.в. с чл.78 ал.2 ЗОПДНПИ, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 8 988,59лв.
Ответниците
са внесли депозит за вещо лице за изготвяне на допълнително заключение по СИЕ в
размер на 100лв. Представлявани са от адвокат, но в представеното пълномощно не
е вписан размер на договорено възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от
иска и на основание чл.78 ал.3 ГПК в.в. с чл.78 ал.2 ЗОПДНПИ, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски в размер на 4,65лв.
Водим от горното, съдът
ОТНЕМА
в полза на държавата, представлявана от Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Г.С.Раковски” № 112, с адрес за призоваване гр.Варна, ул.”Алеко
Константинов” № 17, ет.1, представлявана от председателя П. Д., следното
имущество от С.И.М. ЕГН ********** и Н.М.М. ЕГН **********,***, на основание
чл.62 ЗОПДНПИ:
- урегулиран поземлен имот
в ***, с площ 854 кв.м., представляващ парцел І, кв.66 по плана на селото, при
граници: от двете страни улици, парцел ІІ-232, парцел VІІ-233;
- лек автомобил Форд Ескорт
хетчбек с рег. № ***, рама WF0АXXGCAAFK67837, двигател FK67837;
- туристическо ремарке с
рег. № ***, шаси 950722;
- лек автомобил Опел Омега седан
с рег. № РР 9247 АМ, рама W0L000017H1039691, двигател 20SE14012539;
- лек автомобил Рено Еспейс
комби с рег. № ***, рама VF8J635150R150018, двигател J8SX776F823325]
- лек автомобил БМВ 318
И седан с рег. № ***, рама WBACA31040FB20469,
двигател – без номер;
- лек автомобил Мерцедес
Ц180 седан с рег. № ***, рама WDB2020181F189211, двигател 11192010117034;
- сумата 4 000лв.,
представляваща приход от продажбата на лек автомобил Фолксваген Шаран с рег. № ***, на основание
чл.72 ЗОПДНПИ, като отхвърля иска над този размер до първоначално претендирания
такъв от 5 800лв., като неоснователен;
ОТНЕМА в полза на държавата,
представлявана от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество,
представлявана от председателя П. Д., следното имущество от С.И.М.: парични
средства в размер 213 715,09лв.,
получени от същата чрез международна система за парични преводи „Уестърн
юниън”, на основание чл.62 ЗОПДНПИ, като отхвърля иска над този размер до
първоначално претендирания такъв от 224 799,89лв., като неоснователен;
ОТНЕМА в полза на държавата, представлявана от
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, представлявана от председателя
П. Д., следното имущество от Н.М.М., на основание чл.62 ЗОПДНПИ:
- сумата 15 200лв.,
представляваща облага от незаконно придобито имущество по банкова сметка *** *** „Уникредит Булбанк”АД с титуляр Н.М.М.;
- парични средства в размер
5 867,49лв., получени от същия чрез
международна система за парични преводи „Уестърн юниън”.
Осъжда С.И.М. и Н.М.М. да заплатят по сметка
на ОС Разград държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 10
566,90лв.
Осъжда
С.И.М. и Н.М.М. да заплатят на Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество сумата 8 988,59лв. за направените деловодни разноски.
Осъжда Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество да заплати на С.И.М. и Н.М.М. сумата 4,65лв. за направените
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.115 ал.2 ЗС ищецът следва да
впише решението в СВ при РРС в шестмесечен срок от влизането му в сила.
СЪДИЯ:
МН