№ 987
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000500457 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 265458 от 17.08.2021 год., постановено по гр.д.№ 4766/2020 год. по описа на
СГС, I-15 състав, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ да заплати на Р. Г. А. сумата от 40 000 лева, представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди и 989.06 лева – имуществени вреди, вследствие пътно-
транспортно произшествие, станало на 19.02.2020 год., ведно със законната лихва от
06.06.2020 год. до окончателното изплащане, като иска за неимуществените вреди е
отхвърлен до пълния размер от 75 000 лева. С решението са разпределени и разноските по
делото.
С определение от 06.11.2021 год. по същото дело в производство по чл.248 от ГПК съдът е
оставил без уважение молбата на адв. Я.С., процесуален представител на ищеца да измени
постановеното решение в частта за разноските досежно присъденото адвокатско
възнаграждение.
Решението е обжалвано от ищеца Р. Г. А., чрез процесуален представител в частта с която
иска за неимуществените вреди е отхвърлен за разликата от 40 000 лева до пълния размер от
75 000 лева, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като
определеният размер е силно занижен с оглед получените увреди и търпените болки и
страдания. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което
искът за причинените неимуществени вреди бъде уважен изцяло, както и да бъдат
1
разпределени разноските между страните съобразно това.
Решението е обжалвано и от третото лице помагач К. Б. Д., чрез процесуален представител в
осъдителната част досежно присъдените неимуществени вреди за сумата над 20 000 лева до
присъдения размер от 40 000 лева, като отново се оспорват изводите на съда по
приложението на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че определения размер на обезщетение е завишен
с оглед получените телесни увреди и моли съда да отмени решението в обжалваната част
над сумата от 20 000 лева.
Въззиваемата страна ЗАД „ОЗК-Застраховане”, чрез процесуален представител оспорва
наведените по жалбите оплаквания, като неоснователни и моли за потвърждаване на
решението. Претедира се юрисконсултско възнаграждение.
Подадена е и частна жалба от адв. С., като пълномощник на ищеца срещу определението на
съда, постановено в производството по чл.248 от ГПК, в която се твърди, че размерът на
дължимото възнаграждение е в размер на 2 110 лева, а не както неправилно е определен от
съда на 1 820.67 лева с ДДС.
Въззиваемият по частната жалба оспорва същата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за
сумата от 20 000 лева/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени
елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ - наличие на валидна застраховка по
риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди на
ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината
на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм
на произшествието.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди.
От приетата пред първоинстанцинният съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещо лице травмаголог, която съдът кредитира, като обективно дадена въз основа на
събраните по делото доказателства, се установява, че ищеца вследствие на произшествието е
получил фрактура в проксималния край на дясната тибия (голям пищял) и руптура
(скъсване) на дисталното сухожилие на двуглавия мишничен мускул (бицепс брахии).
Установява се, че фрактурата е довела до реализиране на медико-биологичния
квалифициращ признак „трайно затруднение в движенията на десния долен крайник“ за
период по-голям от 30 дни, а руптура на дисталното сухожилие на двуглавия мишничен
2
мускул в ляво е довела до реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак
„трайно затруднение в движенията на левия горен краиник“ за период по-голям от 30 дни от
датата на получаване на травмата. След инцидента ищецът е откаран от екип на „Спешна
помощ“ за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където са извършени множество
медицински изследвания и е извършена операция на сухожилие на м. бицепс брахии и
туберозитас радии на лъчевата кост, операция на лявата мишница. Фрактурата на дясната
тибия е лекувана с поставяне на шина. Установява се, че срокът на имобилизацията при
консервативно лекуваните фрактури на проксималната тибия е средно месец и половина -
максимум два месеца, а след този период се започва активна рехабилитация, тъй като
обездвижването на крайниците води до скованост на ставите и атрофия на мускулатурата, за
което е необходима рехабилитация. Пълно прирастване на сухожилието към лъчевата кост
може да се очаква към края на третия месец след операцията, което означава, че ищецът е
трябвало да не натоварва и да щади увредения ляв горен крайник за този времеви период.
Установява се също така от извършения личен преглед на ищеца, че същия съобщава за леки
до умерени болки в дясна колянна става при промяна в климатичните условия (ниска
температура и висока влажност), които са търпими и не налагат прием на аналгетици.
Констатирано е, че ищецът реализира самостоятелна походка, без накуцване и без помощни
средства. Налице е изправен стоеж само на увредения десен долен крайник без
необходимост от опора, както и е налице пълно клякане до земята без оплаквания от болки
и ограничени движения. При пострадалия се наблюдава белег от стар оперативен цикатрикс
с дължина около З см, зараснал първично, с лека хипертрофия над нивото на околната кожа,
без хипер - или хипопигментация и без данни за възпалителни промени, както и на
проксималната трета на лявата предмишница се – белег от стар оперативен цикатрикс с
дължина около 8-9 см., които белези се определят като видим козметичен кожен дефект,
загрозяващ външния вид. Установява се също пълен и безболезнен функционален обем на
движенията в лявата лакътна става и предмишницата. Констатирано е наличието на
хетеротопична осификация (нетипично образуване на нова кост в областта на меките
тъкани) по хода на имплантиране на костната котва, като този рентгенов феномен може да
обясни дискомфорта, изпитван от ищеца по време на пронация и супинация на
предмищницата. Промяната в чувствителността по воларната повърхност на лявата
предмишница, за която съобщава ищецът по време на клиничния преглед, може да бъде
обяснена с ятрогенната контузия на страничния кожен нерв на предмишницата, което
представлява най-честото усложнение при този тип операции. Този тип неврологични
увреди обикновено са преходни и отшумяват след 6-9 месеца при подходяща невротропна
терапия, но при определени случаи този период на възстановяване може да продължи и по-
дълго, както е в разглеждания казус. Освен тези две усложнения експерта е установил, че
липсват клинични данни за оток, сетивни и циркулаторни смущения в дисталните отдели на
левия горен крайник на ищеца. В областта на дясното коляно е налице лек оток в
латералния парапателарен рецесус, без видими патологични белези по кожната повърхност.
Обективно е налице пълен и безболезнен функционален обем на движенията в дясната
колянна става. Налице са рентгенологични данни за пълна консолидация на фрактурата на
3
латералния кондил на дясната тибия с възстановяване на всички анатомични параметри на
костта. Липсват клинични данни за оток, сетивни и циркулаторни смущения в дисталните
отдели на десния долен крайник на ищеца. Болките и страданията на ищеца са били най-
силни в периода между настъпването на фрактурата на латералния кондил на дясната тибия
и руптурата на дисталното сухожилие на бицепса и прилагането на съответното лечение на
двете травматични увреди, както и в ранния постоперативен период, като с всеки изминал
ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в
организма.
От приетото заключение на психиатрична медицинска експертиза пък се установява, че в
резултат на процесното ПТП ищецът е развил аиагноза по МКБ10 - F 43.0 Остра стресова
реакция, преминала в F 43.2 Разстройство в адаптацията. Към настоящия момент
психическата травма е преживяна и е в процес на приемане и вписване в житейската
история като негативно събитие от живота. Събитието от 19.02.2020 г. е предизвикало
негативни емоционални преживявания. Острата фаза, пряко предизвикана от процесния
инцидент, е отзвучала. По-продължителен по време и с лек до умерен от психиатрична
гледна точка интензитет е продължила реакцията на дезадатптация.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Н. А., съпруга на ищеца, чийто показания съдът преценява съгласно чл.172 от
ГПК и от които се установява, че след инцидента той бил опериран на 9-10 ден поради
стойности на кръвна захар и високо кръвно. До сваляне на гипса на 40-тия ден от
изписването ищецът бил 100% зависим от чужда помощ. Не ставал, с помощта на
придружител отивал до тоалетна. Провеждането на рехабилитация и на физиотерапия били
затруднени, тъй като съвпадали с пандемията, а за физиотерапия се изисквал престой в
болнично заведение. Раздвижване ищецът правел самостоятелно в дома си. Първоначалоно
се придвижвал с патерици. Установява се, че до ден днешен ищецът не може да изпъне
докрай ръката си, кракът му също не е възстановен. Не може да шофира, когато го прави е с
придружител, рядко сам. Преди инцидента ищецът работел като таксиметров шофьор. Осем
месеца по-късно започнал работа като обект на охрана, но през юли 2021 г. напуснал,
защото не можел да стои и да прави обиколки. При разходка сядал след 500 м. Според
свидетелката ищецът е ходил на психиатър, който констатирал, че състоянието му не налага
прием на медикаменти. До ден днешен, поради стреса при болничното лечение, ищецът не
желае следващ болничен престой и се явява в лечебно заведение само за профилактичен
преглед. По тази причина и към настоящия момент не провежда рехабилитация/
физиотерапия. Свидетелката сочи, че преди инцидента ищецът бил деен, заедно ходили по
планини и пътували непрекъсното. Оставането без работа се отразило тежко на ищеца, тъй
като на 55 години тепърва било трудно да се преквалифицира и да намери нова работа.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
4
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП – февруари 2020 г., лимитите на
отговорност, възрастта на пострадалия, сравнително краткия период на възстановяваве,
както и че травмите са възстановени и не са оставили последици за неговото здравословно
състояние, и не на последно място съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата
от 40 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В необжалваната осъдителна част
решението е влязло в сила.
По частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК съдът приема следното:
Определението е законосъобразно.
Дължимото адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство следва да се изчисли въз основа на материалния интерес по делото,
съобразно уважената и респективно отхвърлена част от предявените искове. В настоящия
случай материалния интерес по делото е 75 989 лева и при уважена част в размер на 40 989
лева, то дължимото възнаграждение на адвоката е в размер на 1 820.67, определено съгласно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на база предявен размер и уважен размер. Тъй като адвоката е регистриран
по ЗДДС, то във възнаграждението му се начисляна и 20 % ДДС или размерът на
възнаграждение с включен ДДС е 1 820.67 лева.
В този смисъл, като е отхвърлил молбата на адвоката в производството по чл.248 от ГПК,
съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
При този изход на делото пред въззивния съд, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева,
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265458 от 17.08.2021 год., постановено по гр.д.№ 4766/2020
год. по описа на СГС, I-15 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 275517 от 06.11.2021 г. постановено по гр. д. №
4766/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, I-15 състав в производство по чл.248 от ГПК.
5
ОСЪЖДА Р. Г. А. да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6