№ 1850
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Малчев
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20221100511295 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 20212411 от 16.11.2021 г., постановено по гр.д. № 55732/2019 г. по
описа на СРС, 81 състав, са уважени предявените от П. П. К. срещу „Г.Х.Б.“ ООД
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ.
С оглед изхода на спора е разпределена и отговорността на съдебно-деловодни
разноски, сторени пред първоинстанционния съд, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът „Г.Х.Б.“ ООД е осъден да заплати на ищеца П. П. К. сумата от 346,90 лева
– разноски, сторени пред първия съд; на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 6 ГПК
ответникът „Г.Х.Б.“ ООД е осъден да заплати по сметка на СРС сума в размер на
407,85 лева, представляваща дължимата държавна такса, както и 5 лева – изпълнителен
лист; на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърлената част на исковите
претенции ищецът П. П. К. е осъдена да заплати на дружеството ответник сумата от
345,05 лева – деловодни разноски за първоинстанционното производство.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, в която исковете на ищеца са
уважени, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника
„Г.Х.Б.“ ООД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. В. от
САК. Изложени са съображения, че съдебното решение в оспорената част е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон,
съдопроизводствените правила и необосновано. Изложено е, че допуснатото от ищеца
нарушение на трудовата дисциплина е от естество и характер да оправдае наложеното
й по-късно дисциплинарно наказание - уволнение. Продължава, че поради тази
причина и в самия трудов договор на ищцата с предприятието е упоменато, че на
нарушението „злоупотреба с доверието на работодателя“ е придадено значение на
„тежко“ нарушение на трудовата дисциплина. Намира, че са налице редица
1
утежняващи обстоятелства, съпътстващи налагането на процесното наказание.
Навежда, че липсата на предшестващи констатирани правонарушения на ищеца не
може да доведе до извод за смекчаване на вината й. Подчертава, че поведението на
ищеца е крайно укоримо, след като си е позволила да прибере за себе си чужд предмет,
по време и при изпълнение на служебните си задължения. Последно, възразява, че
районният съд в противовес на установените правила на гражданското
съдопроизводство е приел по делото като писмено доказателство копие от трудовата
книжка на ищеца. По повод на това възражение не е депозирано доказателствено
искане пред въззивния съдебен състав. Моли се постановеното решение да бъде
отменено в обжалваната част, а предявените от ищеца искове – отхвърлени изцяло.
Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
П. П. К., чрез адв. Б., с пълномощно, приложено в първоинстанционното дело, с който
лаконично оспорва въззивната жалба с възражението, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Претендира сторените по делото разноски, включително
за адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението в частта, в която искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 КТ ГПК е отхвърлен за разликата над сумата от 4661,21 лева до пълния
предявен размер от 6572,34 лв., в частта, с която искът по чл. 226, ал. 3 КТ е отхвърлен,
както и в частта, с която е отхвърлен и искът по чл. 224, ал. 1 от КТ, поради
необжалването му от страните е влязло в законна сила.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна
власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение, съдът счита, че
не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
съдебно решение е допустимо. По отношение на правилността на първоинстанционния
съдебен акт в оспорените от въззивника – ответник части, въззивният съд в настоящия
си състав намира следното.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от
КТ за отмяна не дисциплинарно наказание „уволнение“ и изплащане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.08.2019 г. до
31.01.2020 г., ведно със законната лихва от 01.10.2019 г. /депозиране на исковата молба
в съда/ до окончателното плащане.
Безспорно установено е по делото от представения трудов договор от 13.09.2018
г., че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което
ищецът П. П. К. е заемала длъжността "Самолетен чистач" в ответното дружество.
2
Последната е имала съгласно сключения трудов договор месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на сумата от 966,52 лева, като впоследствие размерът на
възнаграждението е нараснал до сумата от 1095,39 лв., каквото е и брутното трудово
възнаграждение на ищеца за последния месец /м. юли 2019 г./ преди освобождаването
й.
Видно от приложено на л. 63 от делото пред СРС предизвестие с вх. №
741/22.07.2019 г. от ищеца П. К. до управителя на ответното дружество, госпожа К.,
заемаща до момента длъжността „Чистач/хигиенист“, звено София – Почистване/
Cleansing SOF, отправя своето нарочно желание да бъде освободена от заеманата от
нея длъжност, считано от 22.08.2019 г. Изрично твърди, че желанието й следва да счита
за предизвестие по смисъла на чл. 326, ал. 1 КТ. Волята на ищеца е надлежно
упражнена в посочения документ, доказателство за което представлява и лично
положения от нея подпис върху молбата, ведно с ръкописно изписване на двете й
имена.
От приложен по делото документ, назован „колективна жалба от смяна № 1,
отдел „Почистване“, се установява, че на 31.07.2019 г. ищецът, заедно с още четири
свои колежки, е подал сигнал до ответника „Г.Х.Б.“ ООД, в който се обяснява, че
поведението на друг служител на дружеството, а именно Р.И., заемащата длъжността
„супервайзор“, е недостойно и не отговаря на стандартите за етика на работното място.
Със Заповед № 39/01.08.2019 г. на „Г.Х.Б.“ ООД въз основа на Докладна
записка от С.К. – Оперативен мениджър Перон, от 30.07.2019 г. за извършено
нарушение на трудовата дисциплина от П. П. К., на същата е наложено дисциплинарно
наказание "уволнение" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8,
предл. 1-во КТ- ,,злоупотреба с доверието и доброто име на предприятието", което
представлява ,,друго тежко нарушение на трудовата дисциплина" по смисъла на чл.
190, ал. 1, т. 7 КТ. Като основание за налагане на дисциплинарното наказание в
мотивите на заповедта е посочено следното: На 30.07.2019 г. служителят е работил по
почистване на самолет на Турските авиолинии с номер на полет ТК 1032, кацнал в
14:49 часа. При почистване на самолета П. К., пред очите на екипажа, взема зарядно за
телефон, оставено в бизнес класа на самолета, принадлежащо на член от екипажа на
самолета, въпреки че изрично е била информирана, че зарядното принадлежи на член
на екипажа и го прибира в джоба си. Служителят не докладва вземането на зарядното
на своя супервайзор и го връчва едва при поискване от супервайзор на смяна в
служебния автомобил. Действията на служителя са довели до оплакване от страна на
екипажа на горецитирания полет, както и до уронване на доброто име на
предприятието. Заповедта е връчена при отказ, удостоверен с подпис на двама
свидетели, на 01.08.2019 г.
За изясняване предмета на делото, в хода на първоинстанционното производство
са събрани и устни доказателства, чрез разпит на свидетели.
От разпита на свидетеля М.П.С., приятелка на ищеца и понастоящем, се
установява, че при почистване на самолет на Турските авиолинии с номер на полет
ТК1032, кацнал в 14:49 часа, свидетелката С. е намерила кабел и попитала единия от
стюардите дали му трябва, като той в отговор на питането – взел кабела от ръцете и
го хвърлил на седалките от другата страна. Не след дълго ищецът К. започнала да
почиства седалките от нейната страна, като в този момент намерила кабелчето, което
прибрала в джоба си. Свидетелят С. поддържа, че това действие на ищеца е забелязано
от супервайзора Р.И., която „изфабрикувала“ противоправно действие – „кражба“,
заедно с турския представител. Сочи, че кабелът е върнат. Разказва пред съда, че на
служителите е обозначено, че всички намерени вещи следва да бъдат изхвърлени, с
изключение на ценните такива, като в примерен лист изброява такива да са телефон,
3
компютри и документи. Докладната записка, уличаваща ищеца, е „скалъпена“ от
стюардите. Излага, че след уволнението нейната колежка се е чувствала много
дискомфортно, „защото все пак това си е едно петно“, била потисната. Самата К. й
споделяла, че мисли в посока да са развежда, че е станала по-изнервена и избухлива, а
и ревлива.
Разпитан пред СРС е и свидетелят Д.П.Т., служител при ответното дружество.
От разказа му се извежда, че не познава работата на ищеца, но е запознат с
извършеното от нея нарушение, тъй като на 30.07.2019 г. получил доклад и обаждане
от ръководителя на отдела, в което последният му обяснил, че представителят на
Turkish airlines му е разказал как служител на ответника /ищецът/ е взел кабела на
зарядно устройство на член от екипажа пред самия него и го е прибрал в джоба си. На
следващия ден на ищеца е дадена възможност за обяснения, за което й е връчена
покана, като същата се е възползвала от това свое право. Разказва, че уволнената
работничка изразила пред него възмущението си от това какво отношение получава от
своя работодател за своето деяние, а именно, че е взела нещо на стойност едва 20 лв.
Свидетелят разяснява, че в ответното дружество съществува процедура, която урежда
как следва да постъпят служителите, ако намерят загубени вещи, независимо дали на
пътник или на член на екипажа. Отделно сочи, че преди започване на работа по
трудово правоотношение всеки един служител в отдел „Почистване“ преминава
обучение за стандартите на обслужване, с които правила ищецът не се е съобразил.
Във връзка с изясняване на обстоятелствата относно установяване размера на
претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в рамките на исковия период
/01.08.2019 г. до 31.01.2020 г./ в хода на съдебното дирене, проведено в производството
пред СРС, е прието заключението на ДССчЕ, което настоящият състав на съда
кредитира като относимо, обективно и компетентно изготвено от специалист – Е.Й.-
М., притежаващ необходимите специални знания от областта на счетоводните науки и
отговарящо в пълнота на стоящите пред изследването задачи. От същото се установява,
че последният пълен отработен месец на ищеца преди освобождаването му, считано от
01.08.2019 г. е месец юли 2019 г., като брутното трудово възнаграждение се формира
само от елемента основна работна заплата в размер на 1095 лева. Считано от
23.10.2019 г. ищецът е сключил трудов договор с друг работодател – „В.г.“ ООД, с
договорена основна месечна заплата в размер на 560 лева. При тези констатации,
вещото лице е изчислило, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 ГПК в
рамките на исковия период от 01.08.1019 г. до 01.02.2020 г. /за период от 6 месеца/ и
при съобразяване на факта, че ищецът от 23.10.2019 г. има нов работодател, при когото
е получавала по-ниско възнаграждение, следва, че й се полага разликата до брутното
трудово възнаграждение при първия работодател, като тази разлика възлиза на сума в
размер на 4661,21 лева.
По иска с правно основание чл. 334, ал. 1, т. 1 от КТ:
В производството по оспорване на законността на уволнението по иск с правно
основание чл. 334, ал. 1, т. 1 от КТ, в тежест на работодателя е да установи наличието
на посоченото в уволнителната заповед основание за налагане на дисциплинарно
наказание и законосъобразното осъществяване на потестативното му право
едностранно да прекрати трудовия договор на ищеца, чрез налагане на най - тежкото
дисциплинарно наказание "уволнение".
Спорът, пренесен и пред въззивната инстанция, се концентрира върху въпроса
дали действията на ищеца съставляват нарушение на трудовата дисциплина, както и
въпросът за съответствието на наложеното от работодателя дисциплинарно наказание
"уволнение" с тежестта на нарушенията, с оглед обстоятелствата, при които са
извършени, както и поведението на служителя.
4
Съгласно Решение № 464 от 3.01.2013 г. по гр. д. № 1157/2011 г., на ВКС, ГК, IV
г. о., "когато се претендира незаконност на дисциплинарно уволнение, съдът е длъжен
да установи извършено ли е претендираното деяние /действие или бездействие/,
съставлява ли то нарушение на трудовата дисциплина, каква е неговата тежест и
съответства ли по тежест на наложеното дисциплинарно наказание". Съгласно
задължителната практика на ВКС доказателствена тежест носи работодателят, който
следва да установи безспорно извършването на дисциплинарните нарушения, които са
дали основание за налагането на дисциплинарното наказание /например Решение №
48/14.05.2012 г. по гр. д. № 44/2011 г. на ВКС, ГК, ІV г. о./.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1, т. 9 КТ при изпълнение на работата, за
която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да пази доброто име на
предприятието. В хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ е регламентирано като отделно
нарушение на трудовата дисциплина уронването на доброто име на предприятието, с
което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това
се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на
конкуретнтноспособността, ефективността и авторитета на предприятието /така
Решение № 214/15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г. на ВКС, ГК, ІV г. о./. Този
фактически състав е налице тогава, когато работникът или служителят не изпълни
трудово задължение и това стане достояние на трети лица, включително други
работници или служители от предприятието на работодателя, и това обективно
накърнява авторитета и доверието във възможностите на работодателя да планира,
организира, ръководи и контролира работния процес /така Решение № 129/25.07.2019 г
по гр. д. № 4280/2018 г.,. на ВКС, ГК, III г. о./.
По делото е безспорно установено, че ищецът К. наистина е взела със себе си
намерен от нея при изпълнение на служебните задължения по почистване и
поддържане на добра хигиена в самолета кабел на зарядно устройство от мобилен
телефон. Това поведение на ищеца влиза в пряка колизия с приетото от ответното
дружество Ръководство за перонно обслужване /превод – извлечение от английски
език/, където в т.8.8.10 „Намерени/Повредени/Съмнителни вещи“, за служителите е
установено задължение в случай, че бъде открита вещ/имущество в процеса на
почистване от почистващия персонал, не следва да се проверяват и/или отварят
същите, като при откриване на такива вещи, следва незабавно да се докладва на
отговарящия за това служител и/или оперативния отдел на предприятието и
самолетния екипаж, според случая. В този смисъл са и показанията на свидетеля Т.,
който твърди, че на служителите им е известно, че всички намерени вещи, независимо
чия собственост са, следва да бъдат предадени. Самият ищец в хода на производството
не отрича и дори признава стореното, като в обясненията си от 30.07.2019 г. дори
твърди, че „такива дребни неща изхвърляме“ и „просто го взех за ненужна вещ“, която
позиция, по мнение на въззивния съд в настоящия състав, не отговаря на нормалната
житейска логика и на икономическата ситуация в страната, а и на икономическия
статус на самата работничка, поради което и твърденията на ищеца в този смисъл се
явяват необосновани и дръзки.
Макар поведението на ищеца на моменти да тангира с дързост, в настоящия
случай съдът намира, че допуснатото от нея дисциплинарно нарушение не е от
характер и естество, респективно с такава тежест, че да оправдае законосъобразно и
пропорционално налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение.
Определящи за преценката на съразмерността на наказанието освен характера на
нарушението са и последиците от конкретното неизпълнение на задължение по
трудовото правоотношение, както и поведението на работника/служителя. В
процесната хипотеза съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не
обосновава извод допуснатото от ищеца нарушение на трудовата дисциплина да е
5
довело до значителни вредни последици за работодателя или да се е отразило
негативно върху цялостната му дейност, макар поведението на ищеца да не е останало
незабелязано от съконтрахенти на ответното предприятие. Напротив, видно от
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, става ясно, че взетото от
ищеца кабелче е възстановено срочно, като в нито един момент ищеца не е отричал, че
е извършил това действие, респективно не е създавал пречки и трудности при
възстановяването. Прави впечатление, че между страните отношенията са били
обтегнати и към момент, предхождащ процесния, доколкото на такъв извод навежда
т.нар „колективна жалба от смяна № 1, отдел „Почистване“, съставена от 5
работници/служители на ответното дружество, в това число и ищеца П. К.. Отделно,
ищецът е подал писмено и предизвестие, с което изразява желание да бъде освободена
от работа, считано от 22.08.2019 г.
В кратце, за настоящия състав на съда, отчитайки елементите на извършеното
нарушение от обективна страна и липсата на доказани и причинени на работодателя
вреди от материален и/или нематериален характер, приема, също както е възприел и
районният съд, че поведението на ищеца по прибиране в джоб на намерен на седалка
кабела на зарядното устройство на член от екипажа пред самия него не съставлява
своего рода тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т.
7 КТ, което да оправдае налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание –
уволнение, като в тази част на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към
изложените в обжалвания съдебен акт мотиви, тъй като намира за ненужно да ги
преповтаря. Ответникът „Г.Х.Б.“ ООД не е ангажирал доказателства относно
настъпили или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обуславящи
значимост на неизпълненото от ищеца задължение по трудовото й правоотношение. Не
са подкрепени с доказателства и твърденията му, че всяко евентуално нарушение на
ищеца е било предпоставка за неблагоприятни последици за работодателя,
включително загуба на големи клиенти, водещо до значителни финансови вреди, както
и, че дисциплинарното нарушение на ищеца е извършено при множество утежняващи
обстоятелства.
Обобщено, въззивният съд приема, че на 30.07.2019 г. ищецът К., макар да е
нарушила трудовата дисциплина, като е не е предала, а е поставила в джоба си,
намерена при извършване на служебните й задължения чужда вещ – кабел за зарядно
устройство, за който изрично е била уведомена, че принадлежи на член от екипажа,
като така е уронила доброто име на работодателя пред представител на негов клиент -
представителя на Turkish airlines, не е имала поведение, което да може да обуслови
налагането й на най-тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо наложеното на
ищеца дисциплинарно наказание - уволнение, се явява твърде строго, а оттам и
незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен
и законосъобразно е уважен от първостепенния съд.
По иска с правно основание по чл. 334, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
Досежно акцесорната претенция на ищеца с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, съдът отбелязва, че за да бъде уважен иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ задължително следва да са
налице следните три предпоставки: уволнението на работника да бъде признато за
незаконно; да е настъпила вреда, подлежаща на възстановяване, която се съизмерява с
пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника или служителя за времето
през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца; третото задължително
условие за уважаване на иска е причинна връзка между незаконното уволнение и
оставането без работа.
От приложените по делото доказателства се установява, че на 01.08.2019 г.
6
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е породила своето
действие, като в периода 01.08.2019 г. – 23.10.2019 г. ищецът К. е останала без работа.
От представената по делото трудова книжка се установява, че на 23.10.2019 г. К. е
започнала работа по трудово правоотношение с уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 560 лв., тоест с по-нисък размер от онзи, последно
получаван при предишния й работодател /ответника/.
Съгласно заключението на приетата по делото ДССчЕ, дължимото обезщетение
на основание чл. 225, ал.1 вр. ал. 2 от КТ за период от шест месеца (01.08.2019 г. –
31.01.2020 г.) възлиза на 4661,21 лв.
По делото е прието като писмено доказателство, представено и подписано от
самия ищец предизвестие с вх. № 741/22.07.2019 г. с адресат управителя на ответното
дружество, с което ищецът заявява желание по смисъла на чл. 326, ал. 1 КТ да бъде
освободена от заеманата от нея длъжност, считано от 22.08.2019 г.
Във всички случаи, когато трудовият договор се прекратява с писмено
предизвестие, независимо от конкретното основание за това по чл. 328 или чл. 326 от
КТ, респективно независимо как е наименован писменият акт, с който е отправено
предизвестието, съгласно изричната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ,
конститутивното действие на прекратяването на трудовоправната връзка настъпва с
изтичането на срока на предизвестието /така Решение по гр.д. №1222/2015 г., IV г.о/.
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012 г. по т.д. 2/2012 г.
на ОСГК на ВКС касателно хипотези, в които работник/служител е отправил
предизвестие до работодателя си за прекратяване трудовия договор на основание чл.
326, ал. 1 КТ, с отмяната на дисциплинарното уволнение, трудовото правоотношение
се възстановява такова каквото е съществувало между страните преди уволнението, в
неговата пълна идентичност, която обхваща всички права и задължения, произтичащи
от трудовото правоотношение преди неговото прекратяване. В съдържанието на
възстановеното трудово правоотношение се включва и упражненото от
работника/служителя субективно преобразуващо трудово право едностранно да
прекрати трудовия си договор с предизвестие, отправено до работодателя преди
дисциплинарното уволнение. Тоест, трудовото правоотношение между страните е
възстановено в състояние, при което тече срок на предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ,
като изтичането на срока, включен в предизвестието, е период от време с определена
продължителност и води неизбежно до прекратяване на трудовото правоотношение.
Ерго, доколкото в процесната хипотеза ищецът е волеизявил валидно, че желае
едностранно прекратяване на правоотношението си с ответното дружество, считано от
22.08.2019 г., и в светлината на константата практика, че искът по чл.344, ал. 1,т. 3 КТ
не може да бъде уважен за периода след изтичане на срока за предизвестието, защото
трудовото правоотношение е прекратено с него, а не поради незаконното уволнение и
оставането на работника без работа в този период, респективно така не е налице
причинна връзка с незаконното уволнение /Решение по гр.д. №278/2011 г. на IV г.о. на
ВКС/, то и следва обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ да се изчисли само за периода от
01.08.2019 г. до 22.08.2019 г. Предвид че искът по чл. 334, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1
КТ е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът
определя размера по своя преценка по реда на чл. 162 ГПК като взема предвид и
заключението на експерта по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. Така,
въззивният съд счита, че искът за получаване на обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение по чл. 334, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е
основателен само до размера от 821,50 лева, а в останалата уважена от СРС част до
4661,21 лева /тоест за разликата от 3839,71 лева/ следва да се отхвърли като
неоснователен, в който смисъл и първостепенното решение подлежи на ревизия.
7
По разноските:
С оглед изхода на спора, и доколкото въззивната жалба е частично основателна,
то отговорността за разноски, разпределена в първоинстанционното производство, в
полза на ищеца и в полза на СРС, подлежи на ревизия.
Видно от ангажираните по делото писмени доказателства ищецът не е
реализирал разходи за заплащане на адвокатски хонорар за оказаната му правна помощ
и съдействие пред районния съд, доколкото съгласно приложен по делото договор за
правна помощ, сключен между ищеца К. и адв. А. Б., за процесуалното
представителство клиентът не дължи адвокатско възнаграждение, а адвокатът се
задължава да осъществява безплатна правна помощ на близки по смисъла на чл. 38, ал.
1, т. 3 ЗАдв. Ето защо решението на първоинстанционния съд в частта, в която са
присъдени разноски в полза на ищеца следва да бъде отменено, като вместо това на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ЗАдв. в полза на адвокат Б. и съобразно
уважената част от всички претенции на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 1180 лева за първоинстанционното производство. При така направените сметки,
съдът отчете, че съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от НМРАВ / в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ,
бр. 68 от 2020 г./ по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата
за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента
на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2 от НМВАВ /780 лева/, а по силата
на чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ при иск с материален интерес до 1000 лева –
възнаграждението е поне 400 лева. Доколкото от представените пред СРС договор за
правна помощ, а и от пълномощното, предоставящо мандат в полза на адвокат Б., не
може да се изведе кога страните са влезли в облигационна връзка, то на основание чл.
2, ал. 2 от НРАВ съдът изчисли възнаграждението на адвоката в посочения по-горе
размер.
Корекция следва да се направи и относно разноските, присъдени в полза и по
бюджетна сметка на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, като вместо посочените в
първоинстанционния съдебен акт разноски в размер на 407, 85 лв., в полза на СРС се
присъди сумата от общо 360 лв., съставляваща сбор от държавните такси върху
уважените искови претенции и депозитите за вещото лице по ССчЕ и ДССчЕ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът „Г.Х.Б.“ ООД има право на разноски
за производството, развило се пред районния съд, съобразно размера на отхвърлените
искове, и доколкото е представил надлежни доказателства за реалното реализиране на
твърдените разходи, в размер на още 314 лева.
При този изход на спора, право на разноски за производството, развило пред
въззивния съд, имат и двете страни, като въззивникът своевременно е депозирал искане
в тази насока. В приложение на постановките на т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т.д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и след като по делото не са доказани действителни разходи
за въззивника, нему не се дължи и присъждане на такива. Горното е вярно, предвид че
в договора за правна защита и съдействие от 13.12.2021 г. е вписан размер на
адвокатското възнаграждение от 800 лева, като е установено, че хонорарът е платен по
банков път, без обаче за това по делото да са ангажирани каквито и да било
доказателства за плащане. Разноските за държавна такса за въззивното производство,
съгласно изхода от спора, са в размер на 168 лева, които следва да се възложат в тежест
на въззиваемата страна – ищец.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на
процесуалния представител на въззивника – ответник – адв. Б. се следват разноски в
размер на 1180 лева за производството пред въззивния съд.
8
Настоящият състав на съда определя така посочения размер на адвокатски
хонорар при хипотеза на оказана безплатна правна помощ, отчитайки, че при оказана
безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди
положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята
правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК.
Разпоредбата на чл. 78 ГПК регламентира случаите, при които страната е заплатила
възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, а разпоредбата на чл. 38 ЗА урежда
хипотезата, при която се предоставя безплатна правна помощ. В хипотезата по чл. 38
ал.2 ЗА липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от представлявания
като предпоставка за неговото заплащане съгласно т.1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д.№
6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне размера на възнаграждението по
чл. 38 ал. 2 ЗА при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е
принципът за възмездност на адвокатския труд (чл.36 ал.1 ЗА). При тези си
умозаключения съдът се позовава на Определение № 7 от 17.01.2022 г. по т. д. № 339
по описа за 2021 г. на 1-во т.о. на ВКС/. Ето защо и в полза на адв. Б. се следват
разноски в посочения по-горе размер.
С оглед на всичко гореизложено, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20212411 от 16.11.2021 г., постановено по гр.д. №
55732/2019 г. по описа на СРС, 81 състав, в частта, в която искът с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ ГПК е уважен за разликата над 821,50 лева до
сумата от 4661,21 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение за периода 01.08.2019 г. – 31.01.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане,
включително в частта на разноските, присъдени в полза на ищеца и в полза на
Софийски районен съд, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П. П. К., ЕГН **** срещу „Г.Х.Б.“ ООД, ЕИК
****, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ ГПК, за разликата над
сумата от 821,50 лева до уважения размер от СРС от 4661,21 лева /тоест за сумата от
3839,71 лева/, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
й уволнение за периода 01.08.2019 г. – 22.08.2019 г., ведно със законната лихва от
01.10.2019 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното
плащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20212411 от 16.11.2021 г., постановено по гр.д.
№ 55732/2019 г. по описа на СРС, 81 състав, в останалата обжалвана част, включително
в частта на разноските, присъдени на ответника.
ОСЪЖДА „Г.Х.Б.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „****, „И. по в.т.“ офис 118 да заплати на адвокат А. Ф. Б., ЕГН
**********, със служебен адрес: гр. София, бул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
вр. чл. 38 от ЗАдв. сумата от 1180 лева, представляваща разноски за оказана безплатна
правна помощ за първоинстанционното производство, както и сумата от 1180 лева -
разноски за оказана безплатна правна помощ за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Г.Х.Б.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „****, „И. по в.т.“ офис 118 да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в
полза и по сметка на Софийски районен съд, сумата от 360 лв., представляваща
разноски за държавна такса върху уважените искови претенции и депозитите за вещото
лице по ССчЕ и ДССчЕ, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
9
ОСЪЖДА П. П. К., ЕГН ****, с адрес гр София, ул. „****“ № ****, да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Г.Х.Б.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „****, „И. по в.т.“ офис 118, сумата от 314 лева,
представляваща сторени пред първоинстанционния съд разноски за адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 168 лева – държавна такса за въззивния съд.
Първоинстанционното решение в частта, в която искът с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ ГПК е отхвърлен за разликата над сумата от 4661,21
лева до пълния размер на претенцията от 6572,34 лв., в частта, с която искът по чл. 226,
ал. 3 КТ е отхвърлен, както и в частта, с която е отхвърлен и искът по чл. 224, ал. 1 от
КТ, поради необжалването му от страните е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при съобразяване на предпоставките по чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10