Определение по дело №2847/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2890
Дата: 26 юни 2018 г. (в сила от 17 юли 2018 г.)
Съдия: Десислав Светославов Любомиров
Дело: 20181100202847
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                 П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 Гр. София, 26.06.2018г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение 32-ри състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ

Секретар: Албена Ламбева

Прокурор: ЕЛКА ВАКЛИНОВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия ЛЮБОМИРОВ ЧНД №  2847  по описа за 2018 г.

                   На именното повикване в  09:00 часа се явиха:

         ОСЪДЕНИЯТ С.А.Т.  редовно призован се явява лично.

За началника на затвора се явява инспектор М.В.Г..

Съгласно  разпореждане на съда и уведомително писмо от САК в залата се явява и адв. Т.Д.  Ч..

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

 НАЗНАЧАВА адв. Ч. – САК, за служебен защитник на осъдения С.А.  Т..

СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото. Нямаме искания за отводи към съдебния състав, секретаря и прокурора.

СЪДЪТ съобразявайки становището на страните и отчитайки  обстоятелство, че липсват отрицателни процесуални предпоставки за противното

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се молба от  осъдения С.  А.Т. с която се иска условно предсрочно освобождаване от остатъка от изтърпяване на наложено му наказание „лишаване от свобода“.

ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата.

Адв. Ч.: Моля да бъде допусната психологична експертиза която да установи, че подзащитният ми е дал безспорни и категорични  доказателства за поправяне, тъй като становищата дадени от затворническата администрация са противоречиви. От една страна те твърдят, че не е наказван и, че дори е награждаван, упражнява трудова дейност, не участва в конфликти, не участва в незакони сделки, не се облагодетелства чрез незаконни източници на доходи, не злоупотребява  с алкохол и ПАВ, съвестно изпълнява поставените му задачи, а от друга страна имат отрицателно становище за предсрочното му освобождаване.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че нареваното искане за психологическа експертиза е неотносима   към естеството на настоящото производство. Противоречията в доказателствения  материал могат да бъдат обсъждани и да бъдат анализирани по друг начин, но не и да бъдат разрешавани чрез заключението на евентуална психологическа експертиза.

ИНСПЕКТОР Г.: Също считам, че така направеното искане е неоснователно, подкрепям становището на прокурора. Считам, че са събрани всички относими към настоящото производство и съобразно нормата на чл. 439а, ал.1 от НПК, като аз от своя страна искам да представя на вашето внимание актуална справка относно фактически изтърпяното наказание „лишаване от свобода“  остатъка по отношение на  лишения от свобода Т. към днешна дата.

Съдът съобразявайки становището на страните по формулираното от служебният защитник искане намира следното:

Недопустимо е назначаване в настоящото производство на исканата от защитника експертиза. Всъщност, въпросът чието изследване се иска по този процесуален начин, е въпрос по същество на настоящото производство. Колкото е фактически същият въпрос, толкова е и правен, с оглед на което не е наложително назначаване на експерт със съответната компетентност който да отговори на формулирания от защитника въпрос, доколкото последният е въпрос по същество,  отговорът на който следва да бъде даден след  анализ на събраните в хода на производството доказателства.

Мотивиран така

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ искането на защитника за назначаване СПЕ.

ПРИЕМА представената в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на началника на затвора гр. София справка за изтърпяната част от наказанието  „лишаване от свобода“ от лишения от свобода  С. Т.към 26.06.18 г.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата на С.А.Т. за допускане на неговото условно предсрочно освобождаване към настоящия момент се явява за неоснователно и ще ви моля да я оставите без уважение. Считам, че е твърде рано да се обсъжда вариант за неговото УПО с оглед представения доклад и всички приложени материали които сочат, че риска от рецидив е все още завишен. Корекционният процес  не е приключил и продължава да се изпълнява изготвения план на присъдата като са целени конкретни пунктова за изпълнение по него. Считам, че независимо първата предпоставка за УПО съгласно закона е налице втората предпоставка съгласно представения доказателствен материал отсъства. Моля да оставите молбата без уважение.

ИНСПЕКТОР Г.: Становището на началника на затвора и на цялата администрация е, че налична първата изискуема от закона предпоставка доколкото лишеният от свобода Т. е изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание три години  за престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК,  зачетена е и съответно предварителен арест от  1 месец и 28 дни. По отношение на втората изискуема задължителна предпоставка свързана и с тази в НПК, а именно разпоредбата на чл. 439а, ал. 1 до ал. 3  не се установява според администрацията на затвора безспорни и категорични доказателства за поправяне на осъденото лице в рамките на пенитенциарното заведение. Да, безспорно осъденият работи, има две награди и не е наказван, но съобразно извикванията на ЗИНЗС  спазването на правилата е задължение от страна на лишеният от свобода. На следващо място именно разпоредбата на чл. 439а, ал. 2 изисква  при оценка на относимите  доказателства да се направи изследване  и на оценката на риска от рецидив която се установява, че непроменена към настоящият момент с налични гранични проблемни зони, а именно умения за мислене и настоящото правонарушение като се установява, че същото е статични граници. Отчита се че риска от сериозни вреди е висок за обществото предвид характера и тежестта на извършеното нарушение. Мотива и на социалният инспектор да даде отрицателно становище са именно тези зони които все още подлежат на наблюдение и на корекции от страна на затворническата администрация. Предвид всичко  горе изложено Ви моля  да оставите молбата без уважение като постановите акт с който я оставите без уважение.

Адв. Ч.: Моля да уважите молбата за УПО на подзащитният ми тъй като липсва риск от рецидив и риск от вреди за обществото, а напротив всички приложени становища от затворническата администрация сочат точно обратното, а именно, че подзащитният ми не участва в конфликти, че не участва в незаконни сделки с други лишени от свобода, че не се стреми да се облагодетелства чрез незаконни източници на доходи, че няма данни да злоупотребява с алкохол и ПАВ, че се включва в трудова дейност, че има образувание, че има позитивни промени в мисленото. Считам, че извода едновременно да има опасност  от рецидив и уменията ми на мислене и от друга страна да се твърди в доклада изготвен от И.И.22.05.18 г. стр. 9 който изрично твърди, че има позитивни промени в мисленото и поведението му, че има позитивна нагласа да устрои живото са по достоен начин, че има добро отношение към труда. На стр. 8 изрично е отбелязано в т. 11, че е налице дължимо и законосъобразно отношение и поведение към персонала на работните обекти и към  пенитенциарният персонал, в   т. 3 от този доклад Иванов е отбелязал, че подзащитният ми  признава вина и смята присъдата за справедлива. Всичко това сочи на извода, че риск от рецидив и риск от вреди за обществото няма как да има и, че подзащитният ми  се е поправил, не е наказван и дори два пъти е награждаван. Според становище от старши инспектор  П. Павлов това становище противоречи на становището на К., който пък преднамерено отбелязва, че подзащитният ми не е награждаван, но също потвърждава, че няма наказания, а според становището на гл. инспектор Д.Т.т. 1 риск от рецидив е нисък 28 точки, той също потвърждава, че подзащитният ми не е наказван. Моля да уважите молбата тъй като явно е налице някакво преднамерено и тенденциозно отношение на затворническата  администрация към подзащитният ми  и това отношение  личи от това, че те признават и изброяват фактите които сочат, че подзащитният ми се е поправил, а пък отказват да бъде освободен предсрочно, с неясни доводи, с немотивирани изводи които дори не са обосновали защо така са приели и всичко това би трябвало да се тълкува в полза на подзащитния ми.

ОСЪДЕНИЯТ: Каквото реши съдът това. Искам да бъда уважена молбата ми за УПО.

СЪДЪТ съобразявайки становището на страните въз основа на събраните в хода на производството доказателства включително и данните  от затворническото досие на осъдения С.А.Т. по молбата на последния за УПО намира следното:

По отношение на осъдения С.А.Т. се изпълнява наказание „лишаване от свобода“ наложено по НОХД №184/16 по описа на РС гр. Пазарджик с продължителност 3 години. Видно от представената в днешно съдебно заседание справка към 26.06.18 г. същият фактически е изтърпял 1 год. 10 м. и 7 дни, от работа 3 м. и 4 дни, или общо са изтърпени  2 год. 1 м. и 11 дни с остатък за изтърпяване 10 м. и 19 дни. Очевидно е  при тези данни, че първата формална предпоставка за УПО е налична- осъденият е изтърпял  фактически повече от ½  от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.  Относно наличието на другата предпоставка-доказателства за поправянето на осъдения, данните сочат на следното: Видно от представените доклад и становище, лишеният от свобода Т. е със сравнително добра прогноза за личностната му ресоциализация в резултат  на промените които са настъпили с него при изпълнение на наказанието. Изрично е посочено, че ресурсите за това се откриват в образованието което има, наличието на трудови навици и доброто му отношение към труда. Видно е, че по време на престоят си в ЗО – „Казичене“ лишеният от свобода полага труд при различни работодатели, като демонстрира добро отношение към труда като цяло. Изрично в доклада е посочено, че същият показва уважение към закона и морала въз основа на което е направен и извод, че ресурсите за бъдещ законосъобразен начин на живот са добри. Оценката за  риска от рецидив е останала непроменена от постъпването му 28 точки. Като гранични зони са посочени първонарушението за което се изтърпява наказанието „лишаване от свобода“  и уменията за мислене, като е акцентирано върху това, че предвид краткия престой не са констатирани постигнати цели и задачи относно способността за разпознаване на проблемите и решаването им по социално приемливи начини и е посочено, че лишеният от свобода  частично предвижда последствията  от действията си. Относно самото правонарушение отношението му е определено като статично. Наред с това видно от посочения доклад, работа по плана на присъдата продължава като с оглед времето през което това е извършено в посоченото затворническо общежитие се твърди, че поради краткия престой неможе да се говори за постигане на резултати. Всъщност, основателно е твърдението на защитника, че в тази насока се съдържа противоречие в самия доклад, доколкото наказанието „лишаване от свобода“ от остатъка на което се иска УПО не е започвало с премествано на лишеният от свобода в ЗО – „Казичене“. Видно от докладваната по-горе справка наказанието е изтърпяно фактически в период почти 2/3 от неговия размер. Като се добави към това и  намаляване на  продължителността с оглед положения труд, остатъкът за изтърпяване е 10 м. и 19 дни. Да се счита, че наказанието въздейства върху лишеният от свобода по начин определян само въз основа на престоя му в едно от местата за „лишаване от свобода“, по принцип е необосновано и незаконосъобразно. Престоят на Т. в затвора не може да бъде определен като кратък или непродължителен, каквато терминология е използвана в доклада, за да се твърди, че въз основа на него не могат да бъдат направени изводи за това настъпва ли поправяне или не. Безспорно от представените по делото заповеди, съдържащи се в затворническото досие на лишеният от свобода е видно, че той полага труд. Изрично е посочено в доклада, че отношението му към труда е добросъвестно и като цяло поведението му в затвора може да бъде определено като такова. Акцентирано е върху факта, че същият не представлява риск за другите лишени от свобода, за персонала на затвора както и за самия себе си. Наред с това категорично е посочено, че изпълнява поставените цели и задачи и постига мотивация за промяна на криминалното си поведение. Факт е, че плана на присъдата няма как да е изпълнен към днешна дата в неговата цялост, доколкото той касае цялата продължителност на наказанието „лишаване от свобода“. В този смисъл няма случай на УПО при който плана на присъдата да е изпълнен на 100 % преди изтичане срока на наказанието, доколкото сам по себе си той представлява програма за работа с лишения от свобода. От значение е дали поставените с този план цели са били изпълнени към определен момент. Лишеният от свобода е награждаван два пъти, не е наказван, един от аргументите за отрицателно становище на затворническата  администрация е, че предстои изпълнение на части от плана на присъдата свързани с пускането му в отпуск до пет денонощия както и замяна на режима на изпълнение на наказанието от „общ“ на „лек“. Всъщност, сами по себе си тези етапи от прогресивната пенетинциарна  система както е посочено в становището могат да бъдат показателни за това дали с поведението си осъденият е дал доказателства за своето поправяне или не, още повече видно от затворническото досие преди да бъде настанен в ЗО – „Казичене“ и при изтърпяна много по-малка част от размера на наказанието „лишаване от свобода“, С.  Т. е бил пускан в домашен отпуск и се е съобразил със задълженията които има във връзка с това. Сам по себе факта на бъдещото пускане в отпуск не може да се превърне в предпоставка за това дали осъденият Т. дава доказателства за поправянето си или не. Изложеното дава основание на този съдебен състав да приеме, че с поведението си лишеният от свобода Т. е дал доказателства за поправянето си. Всъщност  неговото поведени описано от затворническата администрация в посочените доклад и становище е показателно, че целите на наказанието по принцип могат да бъдат постигани по отношение на лишеният от свобода,  без оглед на това за какъв вид престъпна проява същите са изолирани от обществото. Да се акцентира върху характера на престъпната проява като предпоставка за това налице ли са доказателства за поправянето на лишеният от свобода е напълно необосновано. Характера на престъпната проява е съобразяван от съдилищата когато е определяно наказанието „лишаване от свобода“. От значение за това производство е през продължилия некратък период от време, видно от справката престой на лишеният от свобода в затвора, дали у него е настъпила положителна промяна. Затворническата администрация категорично е дала отговор на този въпрос. Не е вярно, че не са налице достатъчно доказателства за поправянето и превъзпитаване свързани само със зоната за умение за мислене. След като е констатирано, че ресурсите на личността му свързани с неговото образование, наличието на трудови навици и добро отношение към труда, липсата на злоупотреба с  алкохол и наркотични вещества, склонността да се уважава закона и морала са налични в случая би било не обосновано да се твърди, че с това си поведение лишеният от свобода не е дал доказателства за своето поправяне. Условното предсрочно освобождаване е една правна възможност чието реализиране не е задължително да бъде осъществявано във всеки конкретен случай. Като такава възможност тя не е безусловна,  а  е свързана с определяне на изпитателен срок през който осъденият следва да се въздържа от противоправно поведение  поради угрозата да изтърпи остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ от което е условно предсрочно освободен. В конкретния случай съдът намира, че поведението на лишеният от свобода категорично сочи, че той е претърпял положителна промяна в резултат на фактически изтърпените почти 2/3 от размера на наложеното наказание, дал е доказателства за поправянето си поради което молбата за УПО е основателна.

По изложените  съображения и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ОСВОБОЖДАВА условно предсрочно осъденият С.А.Т. с ЕГН ********** от остатъка от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ наложено му по НОХД №184/16 г. на РС гр. Пазарджик в размер на 10 месеца и 19 дни.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 70, ал. 6 от  НК, изпитателен срок  за условното предсрочно освобождаване от 10 месеца и 19 дни, през който постановява по отношение на осъдения С.Т. да се изпълнява пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок от днес пред САС. 

Препис от протокола да се издаде на служебния защитник.

   Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:30 часа.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       СЕКРЕТАР: