РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч 19.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева като разгледа
докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 262 по описа на АдмСЛ за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.62 от Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството
е образувано по жалба с вх.№ 2030/05.06.2020 г. подадена от С.Ф.Ф. ***, и жалба, приложена с писмо
вх.№ 2410/26.06.2020 г. от ГДИН – София и Заявление вх.№
2644/10.07.2020 г. подадени от Ф.Г.Ф., лишен от свобода в Затвора ***, с ЕГН**********, против
Заповед № Л-2094/21.05.2020 г. на Главен директор на ГДИН – София, с която е
отказано преместване на Ф. *** в Затвора ***за доизтърпяване на наложеното
наказание.
В
жалбите се посочва, че заповедта с отказ за преместване е нищожна, тъй като
противоречи на влязло в сила съдебно решение № 44/20.02.2020 г. по адм.д.№
250/2019 г. по описа на АдмСЛ, с което е отменена предходна заповед, с която е
отказано преместване на Ф. по подаденото на 22.03.2019 г. заявление от С.Ф.Ф.. Алтернативно
се твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като са налице основания за
преместване – жалбоподателят не може да поддържа контакти със съпругата и майка
си поради отдалечеността на гр.Варна от гр.Ловеч.
В
съдебното заседание по съществото на спора, оспорващият Ф. редовно призован, се
явява лично. Поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта.
Оспорващата
Ф., редовно призована, не се явява. Депозирани са писмени бележки по съществото
на спора.
Ответникът
главен директор ГД "Изпълнение на наказанията", гр. София, редовно
призован, не се представлява. Депозирано е писмено становище по съществото на
спора /лист 56/.
Административен
съд - Ловеч, шести административен състав, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
изтърпява наказание лишаване от свобода от 18.10.2016 г. На 10.08.2018 г. е
постъпил в Затвора ***. От 17.12.2018 г. Ф. преместен в ЗОЗТ „Атлант“ гр.Троян
към Затвора ***.
Постоянният
адрес на жалбоподателя е в гр.Варна /лист 61/.
На
22.03.2019 г. С.Ф.Ф., майка на жалбоподателя Ф., е подала до ГДИН – София заявление
вх.№ Г-152, в което е посочила, че живее в гр.*** със семейството на сина си –
съпругата му М.Ф. и сина му Ф.Ф.. Иска издаване на заповед за преместване на Ф.
*** в Затвора ***, за да се улеснят социалните им контакти с него. Към
заявлението са приложени копия от личните карти на С.Ф. и М.Ф. и от удостоверение
за раждане на Ф.Ф..
Постановена
е заповед на Главен директор на ГДИН - София, с която е отказано преместване.
Отказът е оспорен по съдебен ред и с решение по адм.д № 250/2019 г. по описа на
АдмС-Ловеч е отменен като незаконосъобразен, поради допуснати процесуални
нарушения при издаването му, а преписката е върната на органа, с указания преди
новото произнасяне да се извърши проверка дали лишеният от свобода поддържа
контакти с близките или посочените от него лица.
При
поредното разглеждане на молбата административният орган издава Заповед № Л-2094/21.05.2020 г. на Главен директор на
ГДИН – София, като отново е отказано преместване на жалбоподателя в Затвора
Варна, поради това, че не са отпаднали предпоставките по чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, на основание които е преместен през
Процесната
заповед е издадена в изпълнение на съдебно решение.
Не
е налице противоречие с влязло в сила съдебно решение, тъй като в постановеното
решение по адм.д. №250/2019 г на АдмСЛ съдът е върнал преписката на органа за
ново произнасяне, без да дава указания какво да бъде съдържанието на новото
волеизявление (каквото правомощие той няма и по закон в този случай), като е
направил указания по спазване на процедурата по ЗИНЗС и ППЗИНЗС за извършване
на проверка дали лишеният от свобода поддържа контакти с близките си.
Преди
издаването на заповедта, оспорвана в настоящото производство, административният
орган е извършил проверка за поддържаните от лишения от свобода контакти с
близки, при която е установил, че на 15.02.2020 г. и 01.03.2020 г. е провел
свиждания с лица от гр.В.. По делото е приложено и адм.д.№250/2019 г.,
доказателствата от което са приобщени към настоящото дело. Видно от данните в
административната преписка, в периода от 17.12.2018 г., когато Ф. е настанен в
ЗОЗТ ***, до датата на издаване на процесната заповед, Ф. е провеждал свиждания
с лица, живеещи в обл.В..
Няма
данни близките на Ф., с които поддържа социални контакти, да са сменяли
постоянния си адрес след постъпването му в ЗОЗТ ***.
Разпределянето
на лишените от свобода съобразно постоянния им адрес по ред, определен от
главния директор на ГДИН и при съобразяване с възможностите, е регламентирано в
чл. 58 от ЗИНЗС. В случая жалбоподателят е настанен първоначално в Затвора ***,
след което през
Производството
пред административния орган е започнало по искане на близки на лишения от
свобода за преместване – по искане на неговата майка. Към датата на подаване на
молбата преместването от един затвор в друг е регламентирано в чл. 62 от ЗИНЗС,
като са посочени условията, при които това е допустимо.
Съгласно чл. 62 от ЗИНЗС заповед за
преместване се издава от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията".
По
делото са представени доказателства, че при направена проверка
административният орган е установил, че лишеният от свобода е с постоянен адрес
*** и е посещаван от лица с постоянен адрес ***.
Съгласно
чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг
се извършва при изброени хипотези :
т.
1 - включване в обучения или за работа – при изявено желание от лишения от
свобода,
т.2
- при настаняване на лечение,
т.3
- по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на
постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа
контакти,
т.4
- по предложение на началника на затвора при наличието на важни съображения,
свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата
за лишаване от свобода,
т.
5 - при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Не
са налице хипотезите „включване в обучение или за работа“ или „настаняване за лечение“.
Няма
данни и жалбоподателят да е настанен в условия, неотговарящи на изискването на
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС - „минималната жилищна площ в спалното помещение за
всеки лишен от свобода не може да е по-малка от
Следователно
не са били налице основанията по чл. 62, ал.1, т.1, 2, и 5 от ЗИНЗС за издаване
на заповед за преместване на М. в Затвора ***.
Възможността
за преместване по целесъобразност на осн. чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС става по предложение на
началника на затвора при наличие на важни съображения, при възникване на
психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода -
пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при
наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода, и е в
правомощията само на административния орган и то по предложение на началника на
затвора, ако същият прецени, че преместването е целесъобразно. Преместването в
случая е поискано по молба на жалбоподателката Ф., а не е по предложение на
началника на затвора.
Относно
наличието на основания за преместване по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съдът
счита за установено следното:
Няма
данни по делото близките на жалбоподателя, в това число неговата майка, подала
молбата за преместване, да са сменяли постоянните си адреси от друга област на
територията на обл.В* към момента на подаване на молбата за преместване.
В
случая изтърпяването на наказанието в Затвора ***, ЗОЗТ *** е на основание чл. 62,
ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС – преместване по целесъобразност по преценка на
административния орган, не са представени доказателства, а няма и такива
твърдения, за промяна в постоянния адрес на членове на семейството на
жалбоподателя Ф., не е налице промяна и в адресната регистрация на майката Ф., която
е поискала преместването.
Възможността
за преместване на лишен от свобода от едно място за изтърпяване на наказанието
в друго е предвидена само при определени хипотези от закона. Съдът, при
проверка на оспорения отказ, проверява наличието на основанията посочени
изчерпателно в чл. 62 от ЗИНЗС, и не е овластен да извършва преценка по
целесъобразност на постановения отказ.
По
молба на близки на лишения от свобода преместване по реда на чл. 62 от ЗИНЗС
може да бъде реализирано единствено и само в хипотезата на т. 3 – при
промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият
поддържа контакти.
В
останалите хипотези е необходима молба на самия лишен от свобода /т.1/, лекарско
предписание /т. 2/, или предложение на началника на затвора /т. 4 и т. 5, при
съобразяване с мнението на самия лишен от свобода/.
Съдът
не установи в случая да са били налице основанията на чл. 62, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 или т. 5 от ЗИНЗС. Не се установява и
наличието на предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй като не
са представени никакви доказателства, че майката С.Ф. е променила постоянния си
адрес. Като се има предвид съдържанието на молбата за преместване, вероятно в
случая е налице твърдение, че същото е необходимо с оглед ресоциализация на
лишения от свобода и улесняването на социалните му контакти със семейството и
близките. Но в този случай преценката, съгласно чл. 62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС,
дали да се поиска такова преместване е на началника на затвора, който е
единствено компетентен в условията на оперативна самостоятелност да направи
искане до главен директор на ГДИН, а не на роднините на лишения от свобода. От
своя страна главният директор на ГДИН при тази хипотеза действа също в
условията на оперативна самостоятелност.
С
оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че не са налице
материално-правните предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС за преместването на
оспорващия в друг затвор по молба на неговите близки към датата на подаване на
молбата и към датата на отказа.
На
първо място след тълкуване на нормата се налага извод, че преместване по искане
на близките на основание чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС може да бъде
реализирано единствено при промяна на постоянните адреси на семейството или
на лицата, с които осъденият поддържа контакти. В случая оспорващите не
твърдят, че има такава промяна на адреси, няма и доказателства за това.
В
оспорената заповед като основание за отказ да бъде преместен Ф.
административният орган е посочил и чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС. В тази хипотеза
административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност. Преценката
на административния орган за издаване на административен акт по целесъобразност
по реда на чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС не подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът проверява законосъобразността на административен акт, издаден при
оперативна самостоятелност, той е ограничен само в проверката дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност, спазил ли е
изискването за форма и процедурата за издаване.
В
случая искането е отправено от майката на лишения от свобода с изтъкнати
основания за улесняване на социалните контакти с лицето, а не от началника на
затвора, и с оглед липсата на основания за преместване и по чл. 62, ал. 1, т.
1, 2, 3 и 5 от ЗИНЗС, главният директор на ГДИН – София е постановил законосъобразен
административен акт, като посочването в мотивите на заповедта като правно
основание за отказа чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС не представлява съществено
нарушение, което да води до неяснота във волята и мотивите на органа. Заповедта
е мотивирана, като органът е изложил последователно подробните си съображения
за постановяване на отказ, в това число и установените при проверката социални
контакти на Ф. по време на свижданията с лица от обл. В.. С оглед липсата на
предпоставките по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС – промяна на постоянния адрес на
семейството и близките, правилно административния орган е постановил отказ по
молбата, подадена от майката на лицето.
Предвид
изложеното съдът намира, че постановеният отказ съответства на материалния
закон и целта на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под
стража. Същият
е издаден от материално компетентен орган, в писмена форма, мотивиран е, при
издаването му са спазени процесуалните правила, законосъобразен е и следва жалбите
като неоснователни да бъдат отхвърлени.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
– град Ловеч, шести административен състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба
с вх.№ 2030/05.06.2020 г. подадена от С.Ф.Ф. ***, и жалба, приложена с писмо
вх.№ 2410/26.06.2020 г. от ГДИН – София и Заявление вх.№
2644/10.07.2020 г. подадени от Ф.Г.Ф., лишен от свобода в Затвора ***, с ЕГН**********,
против Заповед № Л-2094/21.05.2020 г. на Главен директор на ГДИН – София,
с която е отказано преместване на Ф. *** в Затвора ***за доизтърпяване на
наложеното наказание, като неоснователна.
Решението
да се съобщи на страните.
На
основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
Административен съдия: