РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Павликени, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радка Ив. Цариградска
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Радка Ив. Цариградска Гражданско дело №
20214140100540 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с с чл.79 от
ЗЗД и чл.149Е от ЗЕнергетиката, вр. с чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Е.-П. П.“ АД, чрез пълномощник - юрисконсулт В. М. излага в исковата си
молба, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет
продажба на ел. енергия по отношение на обект на потребление, заведен с абонатен № ***,
за имот, находящ се в с. Н., общ. ***, клиентски номер № ***. В исковата молба се сочи
също, че за периода от 27.08.2020-27.12.2020г. ищцовото дружество е доставило ел. енергия
на насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в общ размер на
323,50 лв., за което били издадени четири фактури за потребление, като падежът на всички е
настъпил, но плащания не са извършени. Твърди, че е депозирал заявление по реда на чл.
410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано
ч.гр.д. № ***/2021г. по описа на РС ***. Районният съд уважил заявлението в цялост, като
издал заповед за изпълнение, която била връчена по ред на чл. 47, ал.5 ГПК. Ищецът сочи
също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на ел. енергия на Е.-
П. П. АД, в които е определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ел. енергия, изпадането в забава след настъпване на падежа на
съответната фактура, без да е необходимо изпращане на покана. Счита, че ответната страна
е изпаднала в забава по отношение на задълженията си за заплащане на паричните суми,
считано от настъпване на съответните падежи, в посочения общ размер, които да бъдат
1
признати за съществуващо вземане в полза на ищеца. Претендира разноски. В хода на
делото в молба от 05.01.2022г. ищецът прави съдебно признание, че процесните суми за ел.
енергия и лихви за забава са заплатени доброволно от ответника, но остават дължими
сумите за разноски, поради което моли искът да бъде отхвърлен поради плащане, но да им
бъдат присъдени разноски с оглед виновното поведение на ответника, което е станало
причина за предявяване на иска.
Ответникът по делото не депозира отговор на исковата молба, не заема становище по
исковете, не се явява в с.з.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от следното:
Исковете са предявени с редовна искова молба пред компетентен, съобразно правилата за
родовата и местна подсъдност съд, от надлежно упълномощено лице, след заплащане на
дължимата държавна такса, поради което са процесуално допустими. Развила се е предходно
съдебно производство - по реда на чл. 410 от ГПК, като в полза на ищеца „Е.-П. П.“ АД е
издадена Заповед № ***..2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
срещу ответника З. А. А. за сумата от 323,50 лв. главница за незаплатена ел. енергия по
фактури издадени за периода от 13.10.2020 год. до 13.01.2021год., за обект с абонатен номер
и адрес аб. № ***, в с. Н., ***, с клиентски № ***, сумата 10,66 лв. мораторна лихва, с
период от падежа на всяка една от тях до 19.04.2021 год., законна лихва от 10.05.2021 год. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата 75,00 лв. разноски по делото.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, кредиторът е уведомен
за начина на връчване на заповедта, поради което е предявил настоящите установителни
искове в срок.
Видно от справката от Заявление №***.03.2014г. от ответника до ищеца, първият е
отправил искане да бъде вписан като клиент-абонат на ищеца по процесния клиентски и
абонатен номер за обект къща в с. Н., общ. ***, за закупуването на която е представил НА от
***.2008г. В тази връзка липсва спор между страните, че ответникът е клиент на ищцовото
дружество относно продажбата на ел. енергия за този обект, както и че заплаща същата по
партида с абонатен ***. Няма спор по делото, че в облигационните отношения между
страните действат Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.-П. П.”
АД /ОУ на ДПЕЕ/, одобрени с решение ОУ – 061/07.11.2007г. на ДКЕВР, които са
публикувани в един централен и един местен ежедневник /20-33 л. от делото/ и не са
оспорени от ответника.
От представените по делото писмени доказателства - извлечение от сметка към **.04.2021
год. на името на ответника, с клиентски № ***; Справка за потреблението през последните
12/24/36 месеца изготвена от „Е.-П. П.“ АД с дата 09.07.2021 год.; Фактури с № №
***13.10.2020г., ***/13.11.2020г., ***/15.12.2020г., ***/13.01.2021г.; извлечение фактури и
плащания за периода към 07.07.2021 год., с клиентски № ***, се установява, че ищцовото
дружество е начислило по партидата на ответника сумата 323,50 лв. главница за незаплатена
ел. енергия по фактури издадени за периода от 13.10.2020 год. до 13.01.2021год., като
2
допълнително е начислена и мораторна лихва от 10,66 лв. от падежа на всяка фактура до
19.04.2021 г.
Съгласно признанието на ищеца на неизгодни за същия факти – че е извършено пълно
плащане след завеждане на делото на главницата и мораторната лихва, съдът приема за
доказани тези обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК предмет на делото са
искове за установяване съществуването на вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК. Основателността на предявените искове е
поставена в зависимост от това по делото да се установи, че е породено облигационно
отношение между страните по делото. Ищецът е следвало да установи при условията на
пълно и главно доказване съществуването на основанието, от което произтичат
претендираните вземания за главница и лихви, техния размер, че ответникът е имал
качеството на потребител на електрическа енергия за процесния период и обект, и че реално
му е доставил посочените в процесните фактури количества електроенергия, която е
измерена с изправно СТИ.
Ищецът е ангажирал доказателства относно установяването изпълнението по
съществуващото между страните облигационно отношение свързано с продажбата на
електрическа енергия за процесния обект, реалната доставка на количествата енергия
посочени във всяка една от фактурите, издадени за процесния период на потребление,
предвид извънсъдебното им признание от ответника чрез заплащане на начислената
стойност на ел. енергията и лихвата за забава. Установена е договорна обвързаност между
страните. Издадените фактури и справка не са оспорени, сумите са доброволно изплатени,
поради което съдът приема, че ответникът реално е употребил ел .енергия, доставяна от
ищеца за указания период в количество и на цена, както е фактурирана и е предявен главния
иск. Предвид извършеното в хода на процеса плащане, погасило изцяло вземането за
главница, главният иск следва да бъде отхвърлен. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
неоснователна е и акцесорната претенция за приемане на установено, че ответникът дължи
на ищеца и сумата от 10.66 лева, представляваща мораторната лихва за забава, начислена
върху всяка една от претендираните фактури в периода от падежа на същите до 19.04.2021
год. - сумата е правилно начислена, длъжникът е изпаднал в забава и дължи мораторна
лихва, но е изпълнил задължението си за нейното плащане след образуване на делото.
Предвид поведението на длъжника, което е станало причина за завеждане на делото –
неплащане в срок на задълженията, разноските на ищеца по заповедното производство
следва да се понесат от ответника, както и тези за ДТ в исковото производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.-П. П.“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Д. К. Д. срещу З. А. А., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес с. ***, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД относно установяване съществуване на вземания за
сумите: 323,50 лв. (Триста двадесет и три лева и петдесет стотинки) – главница за
незаплатена ел. енергия по фактури издадени за периода от 13.10.2020 год. до
13.01.2021год., за обект с абонатен номер и адрес аб. № ***, в с. Н., община ***, с клиентски
№ ***, сумата 10,66 лв. (Десет лева и шестдесет и шест стотинки) – мораторна лихва, с
период от падежа на всяка една от тях до 19.04.2021 год., законна лихва от 10.05.2021 год. до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № ***.05.2021г. по Ч.гр.д. № ***/2021г. по описа на
Районен съд ***, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА З. А. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. *** ДА ЗАПЛАТИ
на Е.-П. П.“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от П. С.
С., Я. М. Д. и Д. К. Д. сумата от 75,00 лв. (Седемдесет и пет лева) разноски по заповедното
производство и сумата от 75лв.(седемдесет и пет лева) разноски по исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението заверен препис от него да се приложи по ч. гр. дело
***/2021 г. по описа на РС ***.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4