Р Е Ш Е Н И Е № 900
гр. Русе, 04.07. 2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД II-ри гр.с. , в публично заседание на 30- ти юни
през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т.П.
и в присъствието
на прокурора……………..…………., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 672 по описа за 2016
год. за да се произнесе съобрази:
Ищецът
Р.Л.Ц. *** твърди, че с ответното дружество имал сключен трудов договор от
01.11.2011 г., като заемал длъжност „лекар-ординатор". На 18.09.2015 г.,
разбрал, че по разпореждане на управителя на ответника, са подменени патроните
на вратите на съответните кабинети. На 19.09.2015г. и 20.09. 2015 г. се явил отново
на работа и поискал да работи дневните
си смени, които изпълнявал по график от 08.00 ч. до 20.00 ч., но му било
категорично отказано и не му била дадена възможност да си изпълнява поетите по
трудовия договор задължения.
С
нотариална покана от 24.09.2015 г., уведомил управителя на ответното дружество,
че на основание чл. 327, ал. 1, т.2 и т. З КТ, прекратявал сключения между тях
трудов договор без предизвестие. Като основания за извършеното едностранно прекратяване
на трудовия договор посочил, както недопускането му до работа, така и системното забавяне при изплащането на
трудовото му възнаграждение.
Твърди
и че през м.10.2015г. получил от управителя на „„АПИМПГП- Мобилмед” ООД-гр.Русе , писмо с
изх. № 1/23.09.2015 г., с което го уведомявали, че бил извършил нарушение на
трудовата дисциплина, което водело до налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение". Със същото писмо му е даден 3-дневен срок да представи обяснения.
Твърди, че описаните в писмото документи не били приложени към писмото и не е
имал възможност да се запознае със съдържанието им.
На
15.10.2015 г. депозирал пред управителя на ответника писмен отговор, в който
изразявал становище, във връзка с поисканите обяснения, както и изрично уведомил,
че трудовият му договор е прекратен. В дадените от него писмени обяснения
изрично уведомил управителя за извършеното от негова страна едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение
на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, както и че към момента не е налице сключен
трудов договор, който да бъде прекратяван от страна на работодателя, поради
което липсвали предпоставки да бъдат искани писмени обяснения.
На 27.01.2016
г., от упълномощено от него лице разбрал, че основанието за прекратяване на
трудовото му правоотношение, вписано в трудовата му книжка е чл. 330, ал. 2, т.
6 КТ, считано от 05.11.2015 г.
Счита,
че вписаното основание за прекратяване на трудовото му правоотношение в
трудовата книжка е незаконосъобразно, тъй като още на 24.09.2015 г., с нотариална
покана с рег. № с рег. № 10728, том 2, акт 64 на Нотариус Георги Георгиев,
връчена на 01.10.2015 г.
е уведомил представляващият ответното дружество, че на основание
чл. 327, ал.1, т.2 и 3 КТ едностранно е прекратил трудовото правоотношение.
Счита
и че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 КТ е незаконосъобразно не само поради липсата на валидно правоотношение, но и
поради неспазване на установените в КТ императивни правни норми. Заявява и че към
датата на предявяването на иска все още не му е връчена самата заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, поради което не е в състояние да
изложи подробни мотиви против проведеното дисциплинарно производство и
последвалото в негов резултат прекратяване на правоотношението.
Моли
съда да отмени заповедтта на управителя на ответника, с която е прекратено
трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като
незаконосъобразна. Моли и да се допусне поправка на основанието за прекратяване
на трудовия договор, вписано в трудовата му книжка. Претендира разноски.
Съдът
като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства на които се
основават исковите претенции и формулираните петитуми квалифицира правно
предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.4 КТ.
Ответното
дружество „АПИМПГП- Мобилмед”ООД-гр.Русе не признава исковете. Счита, че прекратяването на
трудовия договор с ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е
законосъобразно. Моли съда да отхвърли изцяло исковете.Претендира разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателсва намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото не се спори, че страните са били в трудово
правоотношение, по силата на което ищеца е заемал длъжността „лекар” в
„АПИМПГП- Мобилмед”ООД-гр.Русе. Не се спори и, че управителя на ответното дружество е прекратил трудовото
правоотношение с Р.Ц. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във вр.чл.190,ал.1,
т.7 КТ, със заповед №5/02.11.2015г/л.63/.
По делото липсват каквито и да е доказателства, че тази заповед е била връчена
на ищеца. От процесната заповед се установява, че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение”, поради факта, че е нападнал служител на фирмата и че нарушението е
открито на 16.09.2015г. Не е посочено кой е служителя, кога е нападнат и т.н.
Не е
спорно и че Ц. на 24.09.2015 г., с нотариална покана с рег. № 10728, том 2, акт
64 на Нотариус Георги Георгиев/л.7/, връчена на 01.10.2015 г. е уведомил
представляващият ответното дружество, че на
основание чл. 327, ал.1, т.2 и 3 КТ едностранно прекратява трудовото
правоотношение. Представено е и заверено копие от трудова книжка, видно от
което, като основание за прекратяване на трудовия договор е вписано чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ.
По делото е представен препис от констативен
протокол/л.53/, видно от който ищеца е отказал да получи заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, в която е даден три дневен срок за обяснения, във
връзка с постъпила докладна от Венка Койнова. Искане за обеснения е изпратено и
чрез нот.покана, получена от Ц. на 20.10.2015г.
По
делото от НАП-ТД Варна е представена и заповед №28/01.10.2015г. на управителя
на ответника/л.160/, видно от която трудовия договор на ищеца е прекратен на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Представена е и докладна записка/л.58/.
Приета е икономическа
експертиза, изслушани са и свидетели.
Останалите
писмени доказателства са несъотносими към правния спор, предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Атакуваната
заповед №5/02.11.2015г/л.63/ на управителя на ответното дружество е
незаконосъобразна на няколко основания.
На
първо място, по делото категорично се установи от представените от НАП-ТД Варна
доказателства, че е налице заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
на ищеца №28/01.10.2015г. Видно от нея трудовия договор е прекратен на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Тази
заповед предхожда процесната, издадена на 02.11.2015г. Повторното прекратяване
на трудовия договор, се явява извършено при липсващо субективно право за това,
поради което не поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед
за уволнение подлежи на отмяна.
На второ място, съдът приема, че когато работникът
упражни добросъвестно потестативното си право да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, трудовото
правоотношение се прекратява с достигането на изявлението до работодателя. В
този случай е без правно значение дали работникът е притежавал това
потестативно право или не го е притежавал, защото не са налице съответните
предпоставки на чл. 327 КТ. Трудовият договор е прекратен, а работникът
отговаря за вредите, които е причинил на работодателя. В такъв случай
работодателят не може да прекрати вече прекратеното трудово правоотношение. В
настоящия случай безспорно е установено че ищеца е уведомил работодателя за
прекратяване на трудовото си правоотношение по реда на чл. 327, ал.1, т.2 и т.3 КТ с нотариална покана с рег. № 10728, том 2, акт 64 на Нотариус Георги
Георгиев/л.7/, връчена на ответника на
01.10.2015г. Абсолютно
недоказано е възражението на ответната страна, че е налице злоупотреба с право,
т.к. Ц. е бил уведомен за наличие на дисциплинарно производство. Това е така,
т.к. съдът приема, че искането за обясненния е стигнало да ищеца едва на
20.10.2015г./с нот.покана-л.54-л.55/. Не може да се счита за уведомления за
искане на обяснения/начало на дисциплинарно производство/ констативен
протокол/л.53/,, т.к. в него е посочено, че Ц. отказва да получи заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, в която е даден три дневен срок за
обяснения, а е недопустимо заповедтта за налагане на дисциплинарно наказание да
предхожда искането на обяснения или това искане да се съдържа в самата заповед. Липсват данни и
искането от 23.09.2015г./л.51/ да е стигнало до ищеца, т.к. от приложеното
известие за доставяне/л.52/ не може да се установи какво точно е изпратено до
ищеца. Но дори и да се приеме, че е изпратено искане за даване на обяснение,
неговото получаване от Ц. на 13.10.2015г., е след подаденото от ищеца и получено от ответника на 01.10.2015г. уведомление
за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 327, ал.1, т.2 и т.3 КТ.
Не
е налице твърдяната злоупотреба с право и предвид факта, че по делото се
доказа, че работодателя е уважил заявлението на ищеца и е прекратил трудовия му
договор на основание чл. 327, ал. 1, т.
2 КТ със заповед №28/01.10.2015г.
Освен
всичко гореизложено, съдът намира,че представената по делото заповед №5/02.11.2015г.
е немотивирана. Константната съдебна пракника на ВКС, постановена по реда на
чл.290 ГПК/ решение №201/17.3.2010 г. по гр.д.№38/2009 г. на ВКС, ІV г.о.,
решение №260/22.7.2011 г. по гр.д.№793/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение
№45/29.01.2010 г. по гр.д.№344/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №92/16.3.2011
г. по гр.д.№910/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №49/15.02.2012г. по
гр.д.№624/2011г. на ВКС, ІV г.о и др./.приема, че “Разпоредбата на чл.195,
ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за
дисциплинарно наказание. Касае до задължителни реквизити- сведения относно
нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му
признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и
правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.
Липсата само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като
правната норма на чл.195, ал.1 КТ е императивна. Изискването за мотивиране е
продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско
правоотношение, каквото е и трудовото. Освен това този принцип се отнася и до
страните в гражданския процес. Липсата на мотиви, било изцяло или частично,
поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да
получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното
наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им
оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да
бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително
спазване на предвидена в закона форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта
за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на
наказанието.” От изложеното в заповедта
не се установява спазването на визираната процедура от страна на работодателя,
тъй като конкретното нарушение не е описано с обективните му признаци. Същото
следва да бъде описано подробно, точно и ясно, за да се установи по безспорен
начин дали наложеното наказание е за това, за което работодателят е провел
дисциплинарна процедура. Това се отнася и до времето на извършване на
нарушението- дата/и/ или период. Необосновано
би било и позоваването на
работодателя на приложените по делото
докладна записка/л.58/, т.к. като същата изобщо не е посочена в
заповедта за дисциплинарно уволнение, за да се приеме, че тя следва да се
възприема като част от атакуваната заповед.
Изложените
основания навеждат на извод за формалност при изпълнението на задължението на работодателя
да постанови мотивирана заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Предвид
тяхната липса съдът няма база за извършване на контрол за законосъобразност на
извършеното уволнение. Само на посочените
основания, поради противоречие на процесната заповед с нормата по чл.195 КТ съдът следва да отмени
уволнението като незаконосъобразно.
Предвид
гореизложените мотиви съдът намира, че заповед №5/02.11.2015г. на
управителя на „АПИМПГП- Мобилмед”ООД-гр.Русе се явява незаконосъобразна, поради
което същата следва да бъде отменена.
По
отношение на иска за да се допусне поправка на основанието за прекратяване на
трудовия договор, вписано в трудовата книжка на ищеца-същият е основателен. В
конкретния случай въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка,
безспорно се установява, че процесното трудово правоотношение е прекратено за
първи път законосъобразно от ищеца по реда на чл. 327, ал.1, т.2 КТ, с изпращане на едностранното заявление до
работодателя, получено от него на 01.10.2015г. Това изявление отправено до
работодателя е основано на законово регламентираното субективно преобразуващо
право на работника да предизвика едностранно, независимо от волята на
работодателя, изменение на съществуващото правоотношение в посока към
прекратяването му. На основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ е прекратено трудовото
правоотношение и със заповед №28/01.10.2015г. на управителя на ответното
дружество. Доказано бе, че
в трудовата книжка на ищеца е записано, като основание за прекратяването на
трудовото правоотношение- чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради което иска следва да
се уважи.
В
тежест на ответника са направените от ищеца деловодни разноски в размер на 519.00лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение и деловодни разноски.
В
тежест на ответника е държавна такса по делото в общ размер на 160.00лв., както
и заплатеното от БС възнаграждение на вещо лице в размер на 80.00 лв.
Мотивиран
така, районният съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
заповед №5/02.11.2015г. на управителя „АПИМПГП- Мобилмед”ООД-гр.Русе, ЕИК:*********,
с която е прекратено трудовото правоотношение с
Р.Л.Ц., ЕГН:********** на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.
ПОСТАНОВЯВА
да се извърши поправка в трудовата книжка на Р.Л.Ц., ЕГН:********** относно основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение с „АПИМПГП- Мобилмед”ООД-гр.Русе, ЕИК:*********, като
вместо чл. 330, ал.2, т.6 КТ се впише чл. 327, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА “АПИМПГП-
Мобилмед”ООД-гр.Русе, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.”Независимост”№2, представлявано от И. Й. М. да заплати на Р.Л.Ц., ЕГН:**********,*** сумата от
519.00лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА “АПИМПГП- Мобилмед”ООД-гр.Русе, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление:гр.Русе, ул.”Независимост”№2, представлявано
от И. Й. М.
да заплати по см. на
РРС държавна такса в размер на 160.00лв.,
както и заплатеното от БС възнаграждение на вещо лице в размер на 80.00 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: