Р Е Ш Е Н И Е
№ 376
гр.
Горна Оряховица, 08.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, трети
състав, в публично съдебно заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева
при секретаря Снежана Г.а като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 875 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за
Искова претенция по чл. 55,
ал.1, предл 1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
Депозирана е исковата молба
от „ТЕЦ Горна Оряховица”ЕАД- гр. Г.Оряховица против Г.В.Д..
Твърди се, че по гр. д. №
2459/2017 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица ищецът „ТЕЦ Горна
Оряховица” ЕАД е осъден да заплати на ответника Г.В.Д. сумата от 7182,72 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, продължителни неудобства и притеснения от трудова злополука, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на
трудовата злополука - 11.06.2015г., до окончателното изплащане на вземането. На
17.05.2018 г. по посочена в съдебното решение сметка в „Банка ДСК „ ЕАД с
титуляр Г.В.Д., ищецът превежда сумата
от 9719,86 лв. Обезщетението за трудова злополука е в размер на 7182,72 лв.,
законовата лихва считана от датата на настъпване на трудовата злополука -
11.06.2015 г. до изплащането ѝ е в размер на 2140,12 лв.,
сборът на които се равнява на 9322,84 лв. По банковата си сметка ответникът
получил сума в размер на 9719,86 лв., като сума в размер на 397,02 лв. е
получена без основание. За основание на плащането е посочено „съгласно
решение № 170/04.05.2018 г., гр. д. № 2459/17 г. ГОРС”. По горепосоченото
съдебно решение дружеството е осъдено да заплати на ответника единствено
обезщетение за трудова злополука в размер на 7182,72 лв., и законова лихва в
размер на 2140,12 лв., сборът на които се равнява на 9322,84 лв. Посочва се, че
за остатъка до получената от него сума в размер на 9719,86 лв. липсва каквото и
да било основание и същата се явява недължимо платена. Счита се, че в
конкретния казус следва да намери приложение института на неоснователно обогатяване,
като съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Към
момента на заплащане на сумата от 9719,86 лв. по банковата сметка на ответника
между страните не съществува правоотношение, обосноваващо разместването на
имуществени блага от ищеца към ответника за сумата над 9322,84 лв., като
полученото в повече, в размер на 397,02 лв. е получено без основание от
ответника. Освен предявена искова претенция по реда чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
е налице претенция по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва за периода от 17.05.2018
г. до 17.06.2019 г. в размер на 43,78 лв. Налице е плащане от ответната страна
на претендираната главница в размер на 397,02 лв. Спори се дължимостта на
законната лихва, както и претенцията на ищеца за разноски.
Отправя се искане да бъде
осъден ответника да заплати по банковата сметка на „ТЕЦ Горна Оряховица” ЕАД
сумата от 397,02 лв., ведно със законовата лихва от датата на получаването на
недължимо платената сума - 17.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира се законна лихва за периода
от 17.05.2018 г. до 17.06.2019 г. в размер на 43,78 лв.
Претендират се направените
разноски в производството, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В законноустановения срок
по делото не е постъпил писмен отговор.
По делото е постъпила молба
от ответника Г.В.Д. с вх. № 9502/21.08.2019 г., с която заявява, че е заплатил
на ищеца претендираната сума, в който смисъл е погасил ищцовата претенция. Моли
да бъде прекратено делото. Представя писмени доказателства за твърденията си,
че е погасил задълженията към ищеца. Моли да бъде освободен от отговорност за
направените от ищеца разноски, доколкото не е станал причина за завеждане на
настоящата искова претенция, както и моли да бъде освободен от отговорност за
претендирана законна лихва от ищеца от датата на получаване на процесната сума
до заплащането ѝ. Излагат се твърдения, че
не е знаел за наличие на негови задължения към ищцовото дружество, за такива е
разбрал едва с получаване на исковата молба.
В съдебно заседание се
явява ищецът, чрез процесуален представител, който признава, че е налице плащане от ответната страна на
претендираната главница в размер на 397,02 лв. Поддържа претенцията си за
законната лихва, считано от 17.05.2018 г. – датата, на която е преведена на
ответника сумата в повече до 17.06.2019
г. – датата, на която сумата е върната от ответника. Лихвата е в размер на
43,78 лв., изчислена от сайта на НАП,поддържа претенцията си за разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер - 100 лв., претенция за
държавна такса за завеждане на делото в размер на 50 лв.
От фактическа страна се
установява следното:
По гр. д. № 2459/2017 г. по
описа на Районен съд - Горна Оряховица ищецът „ТЕЦ Горна Оряховица” ЕАД е
осъден да заплати на ответника Г.В.Д. сумата от 7182,72 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания,
продължителни неудобства и притеснения от трудова злополука, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на трудовата
злополука - 11.06.2015г., до окончателното изплащане на вземането. На
17.05.2018 г. по посочена в съдебното решение сметка в „Банка ДСК „ ЕАД с
титуляр Г.В.Д., ищецът превежда сумата
от 9719,86 лв. Обезщетението за трудова злополука е в размер на 7182,72 лв.,
законовата лихва считана от датата на настъпване на трудовата злополука -
11.06.2015 г. до изплащането ѝ е в размер на 2140,12 лв.,
сборът на които се равнява на 9322,84 лв. По банковата си сметка ответникът
получил сума в размер на 9719,86 лв., като сума в размер на 397,02 лв. е
получена без основание. За основание на плащането в представеното платежно
нареждане е посочено „съгласно решение № 170/04.05.2018 г., гр. д. № 2459/17
г. ГОРС”. Ответникът е представил вносна бележка от 17.06.2019 г., от която
се установява, че ответникът е възстановил на ищеца дължимата, сума от 397,02
лв., което обстоятелство не се оспорва от ищеца.
С оглед изложените
съображения съдът счита, че следва да
бъде отхвърлен иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата 397,02 лв., представляваща неоснователно платена сума , получена от ответника в повече,
като погасен чрез плащане.
Ищецът по настоящето дело
претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 43,78 лв. със
законовата лихва от датата на получаването на недължимо платената сума -
17.05.2018 г. до 17.06.2019 г. и съдебно-деловодните разноски по делото.
Предявеният
иск е с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Искът
е неоснователен.Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парични
задължения длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.След като няма уговорен срок за плащане, приложение намира нормата на
чл.84 ал.2 от ЗЗД, според която длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Лихва върху полученото без основание се дължи от поканата
за връщане.
Този
иск, макар и акцесорен е самостоятелен и уважаването му се следва само ако ищецът е представил доказателства,
че на ответника е връчена покана да върне полученото без основание.Ищецът не излага такива твърдения, както и не сочи
доказателства да е отправял покана до ответника за претендираното вземне.
Предвид изложените съображения искът по чл. 86 ЗЗД като неоснователен и недоказан, следва да
бъде отхвърлен.
По
отношение на разноските молбата е основателна..
Ищецът претендира разноски по делото, които са общо
в размер на 150 лева/50,00 лв. платена държавна такса и минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева/. Съгласно чл.78 ал.1 ГПК
разноските на ищеца, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иска. В тази връзка следва да се съобрази, че главният иск е отхвърлен, но не
като недоказан, а поради това, че е погасен чрез плащане, извършено след
предявяване на исковата молба. Ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, поради което и на основание чл.78 ал.2 от ГПК дължи на
ищеца разноски по делото в размер на 150 лева.
Ответникът
не е направил искане за заплащане на разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „ТЕЦ ГОРНА ОРЯХОВИЦА” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Свети Княз
Борис Първи” № 29, представлявано от Г. Г.-Изп
.директор и В. И. Р. против Г.В.Д. с ЕГН **********, с адрес *** с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в размер на 397,02 лв. като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ТЕЦ ГОРНА ОРЯХОВИЦА” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Свети Княз Борис
Първи” № 29, представлявано от Г. Г.-Изп
.директор и В. И. Р. против Г.В.Д. с ЕГН **********, с адрес *** с правно основание чл.86 от ЗЗД в размер на
43,78 лв. законовата лихва от датата на получаването на недължимо платената
сума - 17.05.2018 г. до 17.06.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.В.Д. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЦ ГОРНА ОРЯХОВИЦА” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Горна Оряховица, ул. „Свети Княз Борис Първи” № 29,
представлявано от Г. Г.-Изп .директор и В.
И. Р. сумата от 150/ сто и петдесет/ лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Великотърновски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: